Анализ на предизборната кампания в Бразилия през 2006 г. (преизбирането на Лула за президент)

Георги Налбантов

Абстракт: Изследването е посветено на анализа на политическите, социалните и икономическите особености в периода, предхождащ преизбирането на Луис Инасио Лула да Силва като президент на Бразилия за втори мандат (2007–2011). Това е важен период от съвременната бразилска история, част от процеса на промени в структурата на обществено-икономическите взаимоотношения. В политически смисъл 2006 г. завършва с избори, които показват много голямо електорално безразличие, въпреки че гласуването е задължително по закон в Бразилия. От една страна, авторът търси връзката между процесите в тогавашното бразилско общество, политическите послания на лявата и дясна доктрина и санкцията на избирателите. От друга страна, изследването се фокусира върху предизборната стратегията, която избират Луис Инасио и Партията на трудещите се. Обобщават се реторическите и ПР подходи, средствата, приложени в изграждане на успешния политически имидж. Открояват се ролята на амбицията, последователността и гъвкавостта като цел за постигане на забележителен публичен образ.

Ключови думи: Лула, президент, избори, 2006, реторика, публичен образ, Бразилия, безразличие.

Analysis of the election campaign in Brazil in 2006 (reelection of Lula as the president)

Georgi Nalbamtov

Abstract: The article aims to research the political, social and economic peculiarities during the period before the Luiz Inacio Lula da Silva’s re-election as the Brazilian president for second mandate (2007-2011). The social and economic relations in the country have been changed during this period. Strong electoral indifference is typical during the election campaign in 2006 although the fact that the voting is obligatory in Brazil. From the one side, the author make attempt to study the reasons and factors in Brazilian society, left and right political messages and the electoral behaviour. From the other side, the focus is on the communication strategy chosen and used by Lula and the Workers Party during the presidential election campaign. The results of analyses of rhetorical skills and PR techniques are summarized as a part of the building of a successful political image. The role of his personal ambition are investigated in the context of the public image.

Keywords: Lula, president, elections, 2006, rhetoric, public image, Brazil, indifference.

Теоретична рамка

Материалът се опира на изследвания на Теун ван Дайк за критическия дискурсивен анализ, един представителен подход, използван в много съвременни научи работи. Той проследява възпроизводството чрез дискурса на доминиращите идеологии и интерпретации на действителността, без да обхваща философските и социологическите теории. Авторът определя индивидуалната интериоризация и интерпретация на идеологическите представи, групово-определените им специфики и различните езикови нива на възпроизводството и налагането им чрез дискурса [1]. На базата на тази теория Теун ван Дайк развива методологически подход към конкретни идеологически конструкции на реалността чрез езика, като постоянна тема на изследователски интерес за него е възпроизводството в медийния и официалния политически дискурс на расизма и социалното неравенство като утвърждава на нашата групова идентичност като отричаща тази на Другия [2]. Взети са под внимание позиции, представени в книгата на Милко Петров на персоналния имидж [3]. Отчетени за постановки от реторична гледна точка за оратора, за реторичните техники и аргументи, представени в книгата на Иванка Мавродиева „Реторика и пъблик рилейшънс“ [4].

Исторически и политически контекст и президентските избори в Бразилия

Десетилетната политическа кариера на Лиус Инасио Лула да Силва изобилства от интересни изборни кампании и обрати, невинаги в негова полза. За Лула да бъде кандидат за президент в Бразилия, е начин на живот от 1989 година, но тези избори са различни преди всичко с факта, че като кандидат той тръгва от позицията на приключващ първи мандат като действащ президент.

Вотът през 2006 година се реализира в атмосфера на реорганизация на политическите сили в страната. Лула приключва първия си мандат, в ход са социални програми за милиарди долари – за семейството, за учащите, за гладуващите – тези които му носят голяма популярност – особено сред крайно бедните слоеве на обществото, а такива са гъстонаселените североизточни щати, от които самият президент произхожда.

През предходната 2005 година избухва един от най-големите корупционни скандали в съвременната история на страната, известен като „Менсалао“; това е неологизъм, означаващ „Голямата месечна дажба“. Замесени са десетки действащи депутати, политици от Партията на трудещите се (ПТ) и нейни коалиционни партньори; висши мениджъри на държавни и частни компании – както такива от Бразилия, така и от други държави.

Така няколко месеца преди изборите непрестанно се разплита мрежа от фирми, „черни каси“ и участия в тях на политици, а това води до сериозна ерозия на електоралното доверие към „работника-президент“, за какъвто е смятан Лула. Мобилизацията спада и в структурите на Партията на трудещите, където считат, че висшият партиен ешелон е предал изконните леви идеи.

Войната не спира и по комуникационните канали между медиите и социолозите, от една страна, и на избирателите – от друга страна. Допитванията на социологически институти, близки до властта, показват, че Лула би излязъл победител още на първи тур. А опозиционната преса (оттам тръгва „Менсалао“) внушава, че всъщност вече по-важни са вътрешните избори в Дясноцентристката партия на бразилската социалдемокрация (ПБСД) – тоест важен е въпросът: Кой от техните кандидати ще е следващият президент на Бразилия?

ПБСД избират това да е Жералдо Алкмин – кореняк от щата Сао Пауло, лекар по образование, изкачвал като политик едно по едно стъпалата на своята кариера. Той е бил общински съветник, кмет на Пиндамонянгаба (щата Сао Пауло); депутат на щатско ниво, депутат на федерално ниво, секретар по развитието на щата Сао Пауло, после заместник-губернатор, а след това и губернатор на щата, какъвто е всъщност и днес.

В периода, предхождащ изборите, дясноцентристите усещат, че през изминалите години популярността им се е стопила, а левият им политически опонент ползва благата на дълбоки икономически реформи от предходните години, за да трупа популярност, харчейки пари за бедните. Експертите в ПБСД смятат, че тези финансови показатели са резултат от дългогодишната им дисциплина, довела страната до фискална стабилизация в края на 20. век при управлението на президента Фернандо Енрике Кардосо.

Резултати от втория тур на президентските избори в Бразилия

В екипа на Лула е прието схващането, че Алкмин е перфектният опонент, той е малко познат извън Сао Пауло, ползва се с репутация на „паулист“, тоест кореняк от финансовата столица, което е сериозна пречка в една кандидатпрезидентска кампания в Бразилия, където е типично социалното неравенство тогава. Освен това в своите телевизионни изяви дотогаваАлкмин изглежда нелепо. Останалите кандидати от ПБСД, Елойза Елена и Кристован Буарке, не представляват сериозна заплаха за Лула и Партията на трудещите се.

В дебатите от първия тур Алкмин акцентира върху тезата си, че „страната би пропуснала нови възможности, ако преизбере Лула“. Той не спира да използва думата „корупция“, напомняйки за множеството другари на Лула, които към онзи момент са подсъдими. Това е предизборна кампания, в която се използват аргумент ад хоминем от реторична гледна точка и черен ПР от страна на ПБСД, макар да се съобщават и факти относно корупцията в ПТ.

През първия тур екипът на Лула води кампания, в която за пръв път не акцентира върху корените му в партията на трудещите се, а повече върху престоя му в управлението. Това е така, защото Лула търси по-широка подкрепа. В серията от телевизионни дебати действащият президент Лула критикува ПБСД за тяхното управление, за плахата икономическа политика, за съществуващото неравенство в обществото.

Между 1989 и 1999 година са съкратени над 3 милиона работни места, от които 2 милиона са в индустриалния сектор. Броят на безработните се повишава от 1,8 милиона на 7,6 милиона – в проценти това е увеличение от 3 на 9,6 процента от икономически активното население.

Лула използва всяка публична изява и многократно говори за опонента си като „губернатора“, вместо „кандидата за президент“, в което можем да открием опит за демонстрация на превъзходство в заеманите позиции, това е омаловажаване, удар срещу авторитета на Алкмин. Невербалните послания у Лула са в изобилие, жестовете са категорични, за разлика от тези на опонента му Алкмин, който използва малко и доста семпли жестове, не показва лидерско поведение.

Трябва да отбележим, че на последния телевизионен дебати преди първия тур се случва нещо неприето дотогава, Лула не се явява на дебата. Още по-странното е, че неговият екип се обажда в телевизия „Глобо“ едва 3 часа преди прякото предаване, за да предупреди организаторите. Това се случва пред 30 милиона зрители, почти всички от тях – избиратели. „Глобо“ е медийният мастодонт с най-висока гледаемост и огромно обществено влияние в Бразилия. Така отсъстващият в дебата кандидат се превръща в основна тема за коментар от останалите претенденти, а също в мишена за обвинения: липса на уважение към избирателя; страх, че изпитва трудности да даде отговор на редица неприятни, но важни въпроси и др. Интерпретацията е, че подобен пропуск не може да се дължи на недоглеждане на програмата на кандидат-президента Лула или на ангажимент, възникнал в последния момент. Лула така и не дава смислено обяснение за отсъствието си. Ако формулираме допускането, че това е било част от комуникационна предизборна стратегия или е тактика, то тя не се оказва печеливша по време на първия тур.

Резултатите от първия тур на 1 октомври 2006 г. изненадват Лула. Той печели 46.662.395 гласа или 48, 608 % от избирателите срещу 39.968.369 гласа или 41,635 % от избирателите за Жералдо Алкмин.

По-надолу ще спрем накратко на търсене на отговор относно безразличието на избирателя, имайки предвид, че гласуването в Бразилия е задължително по закон.

Тук има един трудно обясним факт, забелязан и описан от Франсиско Оливейра. Въпреки че гласуването е задължително, 23 процента от електората в Бразилия на първия тур от президентските избори през 2006 година остава далеч от урните, а други 8 процента пускат невалидни бюлетини, т. нар. протестен вот. Тоест 31 процента от избирателите не се интересуват от политическия живот или не могат да посочат свой кандидат. Следователно има основания да се направи изводът, че това е най-високият праг на изборно безразличие в бразилската история. Един от факторите е вялата предизборна кампания на партиите, но едва и това е единственото обяснение за електоралното безразличие на бразилците. Затова следва да бъдат потърсени връзките между санкцията на избирателите, от едната страна, и процесите в тогавашното бразилско общество, политическите послания на лявата и дясна доктрина, от друга. Това може да бъде предмет на бъдещ анализ.

Резултати от втория тур на президентските избори в Бразилия

Констатирайки как президентският пост вече е под въпрос, Лула се обръща към корените на си в Партията на трудещите се, демонстрира с ясна идентификация с партията, основно на визуално равнище в своите телевизионни клипове, както и на вербално в интервюта и публични изяви. Кампанията по време на втория тур рязко се фокусира върху тезата, че другият кандидат ще продължи усилено с приватизацията на ключови сектори страната – процес, продължил през двата мандата на дясноцентристите и който Лула е спрял по време на първия си мандат като бразилски президент. В клиповете и участията в дебатите, преобладават термини „приемственост“ и „справедливост“, а непрестанното напомняне за съществуването на социалните програми е недвусмислено протегната ръка към народа – това е „припев“ на основния му клип, който гласи: „Искам отново Лула, избран със силата на народа“. Други често срещани предизборни апели „Оставете човека да работи“, „Не заменяй сигурното със съмнителното!“ Тоест „неопопулизмът“ може лесно да бъде забелязан в стила на поведение, който Лула показва, че е развил като кандидат-президент. Той поставя акцент върху инициативи, анонсирайки нови социални проекти и програми, които понякога са просто „виртуални“. В един от последните му предизборни клипове се включва и световноизвестният писател Пауло Коелю, а един от тях е изцяло посветен и насочен към женската половина на обществото [5]. В него участие взима и съпругата на Лула Летисия. Потърсена е подкрепа и от коалиционните партньори от Комунистическа партия на Бразилия. Федералният депутат Маниуела Давила, който е комунист, описва в този клип Лула като „човек, който ни дава сила, символизира силата на народа, онази скромност, която е толкова очевидна и, която в същото време докосва хората толкова дълбоко“ [6].

Обобщавайки, може да се каже, че Лула търси и използва ефективно аргумента на авторитета както на партийно и политическо равнище в Бразилия, така и на равнище интелектуалци и писатели със световна известност. Вторият фактор за успеха на Лула на втория тур е връщането към изконно левите идеи и послания, което дава положителен резултат на втория тур от изборите Лула печели 58.295.042 гласа или 60, 827 % от избирателите срещу 37.543.178 гласа или 39, 173 % от избирателите за Жералдо Алкмин.

Ролята на предизборната програма и посланията или „Лулизъм“ в действие

Едно от най-често даваните обяснения за тези резултати остава популярната социална програма „Семейна стипендия“, теза, която е описана от Маурисио Пинейро. Тази програма е в подкрепа на социално слабите хора в страна на стойност 11 млрд реала (2.7 млрд евро) и засяга всеки четвърти бразилец [7].

Според Сезар Зуко „Семейна стипендия“ е доста изгоден метод за „купуване на гласове“. На макроикономическо ниво той представлява добра комбинация от балансирани разходи в бюджета и потенциално ефективна социална политика [8]. По този начин Лула успява да печели и да задържи интереса на чуждестранни инвеститори и едновременно с това да поддържа сравнително висока подкрепа сред широки сегменти от електората. Въпреки че това е станало с цената да загуба на доверие сред средната класа, плащаща цената със своите данъци и ограничен икономически растеж, прилагането на „Семейна стипендия“ си остава почти непобедима стратегия от електорална гледна точка.

Зуко описва един стар политически афоризъм в Бразилия, който звучи актуален и другаде по света, а именно, че „да управляваш, означава да строиш пътища“. Тази истина, може би е валидна, пише той, във времена, в които правата на избирателите са силно ограничени и подкрепата на регионалните елити е била ключова за поддържането на социалния ред. Но времената са се променили. И въпреки че в Бразилия продължава да се шири социалното неравенство, а строенето на пътища е все още важно, универсалните усилия трябва да включват увличането на широки маси от населението в политическите процеси. Или двайсет години живот в такава реалност, може би ни дава право да опресним този афоризъм и да кажем, че днес да управляваш значи да „да разпределяш пари в брой сред бедните“.

И въпреки че някой би казал, че дългосрочните последици от подобни програми са спорни, това не измества борбата с бедността от центъра на политическия дебат. Мнозина биха казали, че механизмът да се плащат пари в брой на бедните семейства не прави света по-добро място. И че подобни практики просто държат хората в тяхната бедност и помага на политиците да градят и поддържат политически клиенти.

Но една по-оптимистична гледна точка на програми като Семейна стипендия, където парите се получават само при ясни критерии за образование на децата и профилактични прегледи на семейството, могат да бъдат интерпретирани не просто като старомоден клиентелизъм, а като нарастваща отговорност на правителството към средностатичстическия гласоподавател.

Според Маурисио Пинейро има значителна промяна в профила на гласоподавателите, подкрепили Лула, за разлика от онези, които са гласували за него през 2002 година. Ако Лула през 2002 година е бил подкрепен повече от гъстонаселените и урбанизирани региони на страната, то 4 години по-късно кандидатът за президент Лула намира своята подкрепа основно в слаборазвитите райони на страната. Могат да бъдат разделени в три категории причините за тази промяна. В първата категория попадат хора, които са слабообразовани, до които не е достигнала достатъчно информация за корупционните скандали, избухнали в антиправителствените медии през първия мандат на Лула. Втората група са онези, които са бенефициенти на социалните програми, развити от правителството на Партията на трудещите се. На трето място, това е онази закономерност, описана от Сезар Зуко, а именно, че действащият президент е винаги с по-силни позиции като кандидат в онези райони, които са силно зависими от дотациите на централната власт.

Според Андре Сингер, на изборите през 2006 година се наблюдава прегрупиране на гласоподавателите на Лула в сравнение с първото му избиране 4 години по-рано през 2002 година.

Той използва термина „субпролетариат“, за който твърди, че се е разпознал в неговата кандидатура, като в същото време средната класа се дистанцира от кандидата на ПТ. Обяснението е в една нова идеологическа конфигурация, която смесва елементи от политическото ляво и политическото дясно. Той счита, че в дискурса и действията, които са в единство и действията на държавните институции, могат да се търсят корените на въведеното понятие „лулизъм“; това е явление, което описва като феномен по възникването на организация в една класа от обществото, която макар и многочислено и преобладаваща, не може да се организира отдолу.

Очакване на тази класа за бъдещето е за стабилно управление, достатъчно силно, за да намалява социалното неравенство, но без да разрушава съществуващия ред. При такива обстоятелства една изцяло нова хегемония не би била нелогична. Особено ако се смесят елементи от лява и дясна политика, се създава впечатлението, че се обезсмисля логиката на аргументите.

Оценката на няколко изследвания за президентските избори през 2006 година показва, че има дисбаланс в начина на отразяване на кандидатите. В своето изследване от 2007 година Ванисио Лима посочва, че няколко независими неправителствени организации са единодушни, че в основните вестници и информационни списания негативните материали за действащия президент значително превишават тези за основния кандидат на опозицията Жералдо Алкмин [9]. Друг сериозен извод в същото изследване е, че има сериозна разлика в мненията на коментаторите в тези издания и предавания от една страна и от друга на мнозинството бразилските избиратели. Отчита се фактът, че нараства значението на блогове други интернет платформи [10]. Резултатът, според автора, е че доверието в медиите е поставено под въпрос. След преизбирането на Лула по улиците се появяват плакати „Народът победи медиите“.

Заключение

От гледна точка на политическата реторика има нещо изключително важно в представата за Лула в особеностите на неговата траектория, сравнена с тази на други лидери. Факт е, че неговото име се откроява от това на останалите лидери в историята на страната. В неговото представяне в рамките на националната политическа конюнктура, от самата комуникация с публиката и създадената представа за него от маркетинговия екип или от всичко това заедно.

След десетилетия на публичен живот и два президентски мандата, за Лула се формира образ, който вербално е концентриран в слогана от изборите през 2002 година: „Лула – мир и любов“, а той се представя като държавник и обединител на нацията. Публичният му образ изминава пътя от полето на въображаемата политическа субективност, през представянето на лидерски качества, за да достигне до техники и похвани, впрегнати за постигането на идентификацията народ – лидер; до предаване и внушаване на политически чувства и страсти. Тръгвайки от констатацията, че публичният имидж на Лула бавно се утвърждава по време на неговия престой в бразилския политически сценарий като персонаж, след анализа достигаме до извода, че политическият и ораторският имидж на Лула е изпълнен с митично и символично съдържание и че той е представен на хората чрез медиите. От друга страна, медиите в Бразилия служат не само като средство, което допринася за налагане и утвърждаване на този образ на Лула, но в последвалите години са и дейни участници в неговото изграждане.

Цитати и бележки:

[1] Van Dijk, Teun A. (1985). Handbook of Discourse Analysis. 4 Vols. – London: Academic Press.
Van Dijk, Teun A. (2006). Idelology and Discourse Analysis. Journal of Political Ideology. Special Issue: Special Anniversary Issue& The Meaning of Ideology: Cross-Disciplinary Perspectives, Vol. 11, №2, pp. 115–140.

[2] Van Dijk, Teun A. (2006). Idelology and Discourse Analysis. Journal of Political Ideology. Special Issue: Special Anniversary Issue& The Meaning of Ideology: Cross-Disciplinary Perspectives, Vol. 11, №2, pp. 115–140.

[3] Петров, М. (2005). Персоналният имидж: Изграждане. Контрол. Рецепция. София: Фак. по журналистика и масова комуникация: Атлантис-Медиа, 303.

[4] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 56–89, 146–165.

[5] https://www.youtube.com/watch?v=AnhXXYCXwIo (7.35 мин.)

[6] https://www.youtube.com/watch?v=EuHB_9E4AWM (7.56 мин.)

[7] Pinheiro, Mauricio (2006). Bolsa Família ou desempenho da economia? Determinantes da reeleição de Lula em 2006, Instituto Brasileiro de Economia.

[8] Zucco, C. (2008). The President’s ‘New’ Constituency: Lula and the Pragmatic Vote in Brazil’s 2006 Presidential Elections, Cambridge University Press, Journal of Latin American Studies, 40, pp. 29–49.

[9] Venício A. de Lima (2007). Eleições presidenciais de 2006: Vitória de Lula coloca mídia em questão. Sao Paulo, Brasil.

[10] Venício A. de Lima (2007). Eleições presidenciais de 2006: Vitória de Lula coloca mídia em questão. Sao Paulo, Brasil.

Библиография:

Петров, М. (2005). Персоналният имидж: Изграждане. Контрол. Рецепция. София: ФЖМК: Атлантис-Медиа, 303 с.

Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Journal of Political Ideologies (June 2006), Routledge

Landowski. Eric. (2002). Presenças do Outro. São Paulo: Perspectiva.

Marrone, Gianfranco. Da Opinião pública ao corpo político. IN: Galáxia: Revista Transdisciplinar de Comunicação, Semiótica e Cultura. Programa Pós-Graduado em Comunicação e Semiótica da PUC/SP. São Paulo:EDUC, p. 57-98, 2001.

Neto, Fausto, A. (1990). O presidente da televisão: a construção do sujeito e do dicurso

político no guia eleitoral.In: Comunicação e Política. Rio de Janeiro:Cebela, pp. 7-27.

Rubim. A. A. Canelas. (2000). Comunicação e Política. São Paulo: Hacker, (Coleção Comunicação) Zanardo, Bruna Helfenstein (2013). A imagem publica do candidato Lula na eleições presidenciais de 1989 e 2002. Porto Alegre: Universidade Federal do Rio Grande do Sul. Faculdade de Biblioteconomia e Comunicação. Curso de Comunicação Social: Habilitação em Relações Públicas.

Venício A. de Lima (2007). Eleições presidenciais de 2006: Vitória de Lula coloca mídia em questão. Sao Paulo, Brasil.

Zucco, C. (2008). The President’s ‘New’ Constituency: Lula and the Pragmatic Vote in Brazil’s 2006 Presidential Elections, Journal of Latin American Studies.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta