Библиотеката на Алма Матер с нова визия

 д-р Анна Ангелова – директор на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски”

Тази година се чества 125 години от основаването на първия български университет и неговата библиотека. След първите години, когато Висшето училище е настанено в сградата на ул. „Московска” (където днес се помещава Факултетът по журналистика и масова комуникация), през 1906 г. се пристъпва към осъществяване на идеята за построяване на модерен университетски комплекс в центъра на столицата. Първоначалният план за изграждането на Университета принадлежи на френския архитект Бреасон, който по различни причини се оттегля от проекта и той е осъществен от архитектите – Йордан Миланов за сградата на Ректората и Любен Константинов, който ръководи строежа на двете крила и оформя окончателния облик на сградата.

За нуждите на библиотеката на университета е проектирана и изградена и първата специализирана библиотечна сграда в България, обявена за архитектурно-строителен, исторически и художествен паметник с национално значение. Строежът започва през 1930 г. и е осъществен със средства от наследството на братята Евлоги и Христо Георгиеви и с допълнително държавно финансиране. Сградата на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е изградена по проект на известните архитекти проф. Иван Васильов и проф. Димитър Цолов.

университетска библиотека

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски”

На 16 декември 1934 г. след официалното откриване библиотеката посреща първите си читатели. Проектирана с депо за около 180 000 тома, няколко десетилетия по-късно „сградата с лъвчетата”, както става популярна сред възпитаниците на университета и многобройните й читатели, става тясна за книгите. Постепенно се налага от централното книгохранилище и от филиалните библиотеки да бъдат изнесени близо 200 000 тома библиотечни материали в помещения извън библиотеката на територията на Студентски град.

Динамичното развитие на университетите днес, осъществявано в конкурентна академична среда, се превръща в основен фактор при реализирането и развитието на университетската инфраструктура, като стремежът е към предоставяне на все по-добри условия за подготовка на студентите чрез подобряване на материалната база и прилагането на съвременните технологии в помощ на образователния процес и развитието на научно-изследователските стратегии. Водещата роля при осъществяването на тези задачи университетите възлагат по традиция на своите библиотеки.

В края на месец септември 2012 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски” приключи работата по изпълнението на проекта – „Реконструкция, модернизация и мерки за енергийна ефективност в комплекс „Ректорат” на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, договор № BG161PO001/1.1-07/2009/008 съгласно схема за безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/1.1-07/2009” – „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура на висшите училища в градските агломерации” по Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013 г.”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Реализираният проект, на обща стойност 2 745 149 лв., включва реновиране, модернизация и климатизиране на част от книгохранилището на Централна университетска библиотека и цялостна реконструкция и модернизация на библиотека „Филологии”, както и мерки за енергийна ефективност и осигуряване на достъп до сградата на Университета на хора в неравностойно положение. Проектът позволи да се подобри значително материалната база и технологичната инфраструктура в библиотеката. В Централна библиотека беше проектирана и монтирана асансьорна уредба за книги, бяха доставени 30 компютърни конфигурации, 2 сървъра, скенер за книги „Supra scan” (формат А1), мултифункционално устройство и 2 машини за почистване на книги тип „Laura”.

При старта на ремонтните работи по проекта в края на 2011 г. от книгохранилището на Централна библиотека и от библиотека “Филологии” бяха изнесени 680 000 тома библиотечни материали, като пренасянето и подреждането на фонда беше осъществено от всички колеги, работещи в мрежата на Университетската библиотека (централна университетска библиотека и нейните 26 филиала към факултети и специалности). В началото на месец октомври 2012 г. започна обратният път на книгите и периодичните издания от мястото на временното им съхранение (култовия университетски клуб-ресторант „Яйцето”) към новите, модерни библиотечни пространства. Без прекъсване на работата на библиотеката подреждането на книгите и периодичните издания в обновените книгохранилища се извърши в рамките на пет месеца от 11 септември 2012 г. до 15 февруари 2013 г.

В Централната университетска библиотека беше изцяло реконструирана и климатизирана (Зона 1) от книгохранилището с площ 1000 кв. м. От италианската фирма “Технареди” бяха произведени, доставени и монтирани 83 бр. подвижни стелажи тип “Living space” – общо 4237 л. м. и около 390 л. м. стационарни стелажи тип “Archiva”. Новият, модерен облик на хранилището предоставя много добри условия за работа на колегите и оптимални условия за съхраняване на книжния фонд, както и отлични условия за почивка в проектираната със средства на Университета градина в един от четирите английски двора в библиотеката.

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски”

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски”

Преустроените помещения в библиотека „Филологии” – читалня и книгохранилище, бяха отворени за читатели на 01. 10. 2012 г. за откриването на новата учебна година в Алма Матер и се превърнаха освен в истинско образователно средище и в място за социални контакти.

Модерната визия на библиотеката предлага на студентите и преподавателите от двата филологически факултета на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, освен специализирания фонд от 200 000 библиотечни единици, и модерна климатизирана читалня с 55 читателски места, разположени на две нива, от които 22 компютъризирани. За нуждите на преподавателите и докторантите са обособени и 8 звукоизолирани индивидуални работни места. В читалнята на библиотеката е проектирана зала с 12 места и широкоекранна мултимедия за провеждането на семинарни занятия и лекции в магистърската програма. На няколко места в читалнята са обособени приятни кътове за четене и общуване, а пространството на цялата читалня е покрито с безжична интернет връзка. В обновеното, климатизирано хранилище и в читалнята на библиотеката бяха монтирани 1300 л. м. стелажи тип „Living space” и „Archiva”. Със средства на Университета беше закупена и монтирана защитна система за книгите на свободен достъп.

В преддверието към библиотеката са разположени електронен каталог, както и традиционните азбучен и систематичен каталог на читалнята и е обособен кът за почивка и разговори. В читалнята на свободен достъп е обособен фонд от 12 000 библиотечни единици – книги, справочници и периодични издания. Всички екземпляри от подръчния фонд са маркирани с електронни чипове и не се изнасят за домашно ползване. В дъното на читалнята пред книгохранилището е ситуирана Заемна служба, към която са осигурени два подхода за потребителите.

Изпълнението на подобен мащабен проект е изключително трудна и отговорна задача, особено когато той се осъществява в сгради паметници на културата с национално значение, където се работи при специфични условия и при спазването на допълнителни задължителни изисквания. Оценявайки мащабността и качеството на реализирания проект, Министерството на регионалното развитие го определи като един от двата български проекта, които ще бъдат показани на предстояща изложба в Брюксел, посветена на иновативни проекти, реализирани в градска среда, осъществени по европейски програми.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta