Визуална политическа реторика в социални мрежи в България

 

 

Десислава Добрева

 

Визуална политическа реторика в социални мрежи в България

 

Абстракт: В настоящата статия се засяга темата за визуалната политическа реторика, която има проявления в социалните мрежи. Изследователските традициите в това отношение в световен мащаб са трайни, а в България на разглеждания проблем започва да се обръща внимание от изследователи от социалните и хуманитарните науки. Фокусът в статията е върху проблематика, която се отличава с актуалност и която провокира  и която се анализира от различни научни гледни точки. Въз основа на изведени базови понятия от две школи за визуална реторика (Група Мю, МакКари и Мик), е създадена методика за изследване, която се апробира в тази статия и която е основана на описателния подход, след като е направена селекция и е създаден първоначален корпус за целите на конкретното изследване. Представени са начални резултати от анализ на визуалното съдържание и на конкретни примери от социални мрежи на български политици и на български граждани.

 

Ключови думи: визуална реторика, социални мрежи, политически дискурс.

 

Desislava Dobreva

 

Visual political rhetoric in the social networks

 

Abstract: The subject of the present article is visual political rhetoric with its manifestations in social networks. Worldwide there are certain research traditions in this respect and in Bulgaria the problems attract the attention of researchers in the social sciences and humanities. The focus in this paper is on a problem, which is characterized by timeliness and provoking research interest from different scientific perspectives. Based on the basic concepts derived from two theories in visual rhetoric (those of Group M and McQuarrie & Mick) it is established a methodology for research that prove and is based on the descriptive approach in selection and creation of initial corpus for research. Initial results from analysis of the visual content are presented and also there are provided concrete examples of social networks profiles of Bulgarian politicians and Bulgarian citizens.

 

Key words: visual rhetoric, social networks, political discourse.

 

Въведениe

Виртуалният политически дискурс е ситуативен. Той заявява своето присъствие като резултат от определена ситуация, поредица от обстоятелства, действия и техните последствия. Виртуалният политически дискурс се явява като необходимост от по-ефективно изразяване, което същевременно да е целенасочено и да е съобразено с ораторските цели и нагласите на аудиторията. За да бъде разбран правилно във вида му такъв, какъвто е днес, бих искала да характеризирам накратко ситуацията, в която се създава той.

На първо място, съществуват всички предпоставки за зараждане на реторичен дискурс, а именно – нарастващо недоволство и негодувание, продиктувано от глобални несправедливости, поставящи все повече хора в неравностойно положение. От друга страна, постоянното рециклиране на вече компрометирали се политически личности допълнително нагнетява обстановката. Българинът, обикновено воден от битовизмите в ежедневието си, когато започна да изнемогва, бидейки поставен всекидневно пред житейски дилеми, притиснат до стената, след двадесет и три години на различна като динамика и проявления политическа активност, в това число и чрез прояви на мълчание, аполитичност и дистанциране от участие в избори, през 2012 г. и 2013 г. надигна глава. Българският гражданин започна да организира протести през и чрез социалните мрежи. Днес онлайн социалните мрежи са трибуната, от която се чува гласът на гражданите, които нямат конкретен представител или рядко има категорично изявен такъв. Има основание да се каже, че до известна степен това е един колективен образ на недоволството срещу социалните несправедливости през 21. век. Историческата памет на българите показва, че предците често са избирали по-малкото робство, някой друг поробител, нали все пак „овчарят, колкото и да те дои и да те стриже, е по-добър от вълците“, какво казва писателят Стефан Цанев [1]. Настъпват обаче времена и ситуации, когато това поведение се отхвърля от част от българските граждани.

Сред каналите, предпочитани за изразяване на обществената позиция, без конкуренция през последните няколко години, се утвърждават социалните мрежи. За този резултат има редица основания. Социалните мрежи са достъпни, лесни за използване, с глобално покритие и гарантират мигновено разпространение на информацията.

Така се зароди една виртуална реторика предимно ЗА политиците и политиката, а не идваща ОТ тях или от политическите партии и държавните институции. Адресат са българските политици, политическите партии и държавните институции, а гражданите искат да бъдат чути и имайки предвид канала, който се използва, с право може да се каже – „Гледайте, за да чуете!”

 

Преди представяне на теоретичния преглед на основни понятия, накратко посочвам, че социалните мрежи и визуалната реторика провокират интереса на учени, сред които Марчин Левински (2010, 2013) [2], Гюнтер Крес (2003) [3], Анна Кръстева (2013) [4], Иванка Мавродиева (2013) [5], Маргарита Пешева (2012) [6], Мария Попова (2012) [7].

 

Хипотеза

По-надолу в статията представям основания за това защо виртуалната политическа реторика не идва от политиците, а е адресирана към тях? На първо място, само след обзор на профилите във Facebook, а след това и в Twitter, става видно, че по-голямата част от профилите на политици в тях са фалшиви, създадени от хейтъри или в най-добрия случай някои от тях стартират с цел изграждане и поддържане на имидж. Ето защо тези профили в социалните мрежи са своеобразен ПР инструмент, използван кампанийно и те не са актуални дълго време след създаването им. Много малко политици поддържат лично своите профили, още по-малко от тях са активни постоянно. В размирни времена се наблюдава тенденцията виртуалните политически оратори да замлъкнат и да останат незабележими. Може би това е една добре обмислена тактика, за да не бъдат запомняни във виртуалното публично пространство и да не бъдат свързвани с негативни събития в българския политически живот по-късно. Това е само предположение, но същевременно е възможно да бъде линия на поведение. Бихме могли да се поучим от световните практики в това отношение, имайки предвид как политици от различни държави и институциите умело използват социалните мрежи като канал за комуникация и като средство за налагане на определена идея. В тази статия фокусът обаче е върху нашите географски ширини.

 

Теоретични ориентири

Класическата реторика ни предоставя понятиен апарат, терминологията и аналитичната рамка, посредством която може да се анализират визуалните послания. В съвременен план съществуват няколко изследователски рамки, които помагат да се тълкува тази проблематика, които е използвана за основа на настоящото изследване. Генерално разделение на вербално и визуално ниво не е възможно да бъде направено и най-голямо внимание според мен заслужават двете конкуриращи се теории: Текстово-интерпретативния анализ на МакКари и Мик (1996, 1999) и Визуалната реторика на Група Мю (1992).

Текстово-интерпретативен анализ – МакКари и Мик

Този подход първоначално бива разработен с цел анализ на вербалното и при него възможността за обръщане на вербалната реторика във визуална е само допусната, не е верифицирана. Реториката е дефинирана като изкусно отклонение, отнасящо се до аудиторията, с цел предизвикване на удовлетворение от възприемането на посланието.  Според МакКари и Мик визиите/образите, които съдържат реторичните фигури, предизвикват положително отношение у зрителя и биват запомнени. С цел да разбере съобщението, той трябва да разреши противоречията, предизвикани от реториката, което повишава оценката към визуалното. МакКари и Мик предлагат тристепенна класификация. Първо, те правят разделение на фигури и тропи. Фигурите представляват отклонение от обичайния словоред. Най-често срещани примери са алитерацията и римата. Тропите, от друга страна, представляват отклонение от обичайното значение на думите.

Като втора стъпка, МакКари и Мик сформират четири отделни групи реторически операции – две, отнасящи се до фигурите на речта (повторение и разместване) и две, отнасящи се до тропите (замяна и дестабилизация).

На трето ниво се намират самите фигури и тропи. Схематично те са представени в Таблица 1, а също така е възможно да бъде построен прогресивен ред, според усилието, което е необходимо за възприемане на фигурите и тропите:

Повторение < Обръщане < Замяна < Дестабилизация

Фиг. 4 – Дестабилизация

Таблица 1 – Схема на МакКари и Мик [8]

Реторични похвати

 

Фигури

 

Тропи

 

Повторение

 

Обръщане

 

Замяна

 

Дестабилизация

 

Рима

Алитерация

 

Антиметабола

Антитеза

 

Хипербола

Елипса

Метонимия

 

Метафора

Игрословица

Ирония

Парадокс

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Визуална реторика – Група Мю

Анализът на Група Мю е конкурентен на теорията на МакКари и Мик. Подобно на тях и Група Мю се връща към постиженията на реторичната теория от 1964 г. и към текстовете на Ролан Барт, които са свързани със структуралистката гледна точка за реториката. Започвайки изследванията си през шейсетте години на 20. век, учените от Група Мю изобретяват една нова реторика. Техният реторичен модел се развива през годините и когнитивизмът в него е видим. Подобно на МакКари и Мик, Група Мю представя една относително проста категоризация на реторичните похвати според когнитивните усилия, които изискват за възприемане. Техният анализ обаче в по-голямата си част е върху визуалната реторика. Номерът на класовете отново е четири. Група Мю определя реториката като трансформация на елементи в послание по начин, по който представите на зрителя да съответстват на нивото на възприемане. Подобно на Барт, тези учени различават пластична и иконична страна на символите. Пластичната страна се отнася до цвят, форма, състав и структура на символа и се счита за помощна на иконичната страна. Иконичната страна/част съдържа елементи, които позволяват интерпретация и точно те представляват интерес от гледна точка на визуалната реторика. Група Мю различава четири групи реторични операции. Първата дихотомия се занимава с факта, че визиите позволяват непосредствена реакция, докато при лингвистиката реакцията е последваща. Тази дихотомия се определя от „мястото” на реторичната операция. Елементите могат да бъдат на едно и също място (конюнкция), но също така е възможно те да бъдат разделени (дизюнкция).

Втората дихотомия се основава на присъствието или отсъствието на елементи. В случай на присъствие на елементи – сравняваното или сравнението – говорим за In Prаesentia. В случай на отсъствие на елементи имаме случай на In Absentia.

От тук произлизат четири групи:

  1. In Prаesentia Disjoint (IPD)отнася се до елементи, които се намират на различни места. Такива са сравнението и римата.
  2. In Prаesentia Conjoint (IPC)отнася се до всички реторични похвати, които показват два елемента на едно и също място, където частичната подмяна е под въпрос. Пример за такива са думите, произлезли от комбинацията на други думи.
  3. In Absentia Conjoint (IAC)комбинация на елементите в едно и също изображение, където подмяната е пълна. Тропите са вербален еквивалент на IAC.
  4. In Absentia Disjoint (IAD)етикет за всички операции, показващи само един елемент, докато вторият елемент не присъства в посланието, но е проектиран в него. Типичен пример в това отношение са поговорките.

Група Мю предлага комбинирането на IAC и IAD, тъй като и двете обединяват концепцията за отсъствие и обединяват фигурите, които изискват най-голямо усилие за тълкуване на заложеното значение. Точно както и МакКари и Мик, Група Мю също предлагат прогресивен модел за подреждане на групите, според степента на когнитивно усилие, което изисква възприемането им от страна на реципиента:

IPD < IPC < IAC/ IAD

Таблица 2  – Схема на Група Мю

Място

Връзка

 

Конюнкция

 

Дизюнкция

Присъствие In Praesentia Conjoint In Praesentia Disjoint
Отсъствие In Absentia Conjoint In Absentia Disjoint

 

 

 

Етос, патос и логос във визуалната реторика

Преди повече от 2000 години Аристотел е категоричен, че има 3 начина за убеждаване на аудиторията и това са етос, логос и патос [10]. Тази троица/триада (както други традиционни похвати на класическата реторика) е от изключително значение за убедителността във визуалната реторика.

Етос: Характер, имидж, достоверност

Гръцката дума етос е свързана по значение за нашите съвременници с етика или етичен, но по правилно би било добре да се свързва с имиджа. Аристотел я използва относно характера на оратора и начина, по който той се явява пред публиката. Според него ние (като аудитория) ако вярваме, че говорещият е разумен, морален и добронамерен; ние имаме склонност да вярваме на това, което той ни казва. Във визуалната реторика, ораторът невинаги е налице, невинаги е явен, видим и ясно разпознаваем. В такива случаи аргументативно значение имат също и цветове, шрифтове, присъстващи във визията, както и самото разположение на обектите в нея [11].

Логос: Логически аргументи, рационалност

В едно развито общество, логиката и разумът биват високо ценени и такъв тип стратегия за убеждаване обикновено е предпочитана от аудиторията пред аргументи срещу имиджа на човека и аргументи насочени към емоциите на аудиторията. Във визуалната реторика убеждаваща сила има снимковия материал за факти, събития и обекти,  както и диаграми, графики, карти и т.н. [12]

Патос: Апел към емоциите на аудиторията

Повечето хора вярват, че решенията ни са базирани на рационални доводи и нашите собствени желания. Обаче още Аристотел посочва, че емоциите ни – гняв, съжаление, страх и техните противоположности – силно влияят на преценките ни. Ето защо в много случаи визуалната реторика атакува нашите емоции. Това бива постигнато не само чрез същността на представяния обект, но също така, може да бъде свързано и със стила и дизайна на изображението [13].

На последно място, но не последно по значение, е цялата тази съвкупност от похвати и инструменти да бъде съобразена с външните обстоятелства, с мястото и времето – kairos.

 

Методика на изследването

Методите на изследване изхождат от теоретичните постановки, представени по-горе, на този етап тези методи се апробират и не претендират за осъществяване на пълен и изчерпателен анализ. Същевременно е необходимо да се използват релевантни методи спрямо нови комуникативни практики, които са обект на това реторическо изследване. Етапите на изследването включват създаване на първоначален корпус с два подкорпуса: първият е съставен от профили на български политици, а вторият – от Facebook групи, имащи отношение към протестите в България от 2013 година. Вторият етап е създаване на методика, като за целите на изследването са адаптирани методите на визуалната реторика на група Mю, както и утвърдени методи за реторически анализ на вербално равнище. Третият етап е провеждане на изследването. Анализът е основан и на описателния подход, като е преценено, че отделните виртуални групи и профили, както и визуалните изображения ще се анализират поотделно и след това ще се направят изводите и обобщенията.

 

Резултати от проучване на профили на политици във Facebook

Профилът на Бойко Борисов във Facebook по всяка вероятност е направен от негов привърженик, показвайки серия снимки, утвърждаващи етоса му. Президентът Росен Плевнелиев също присъства в този профил, но неубедително (може би като резултат от неубедителната му позиция в обществения и политически живот като цяло), без достатъчно примери, които да утвърждават последователните действия и стабилността на президентската институция в България. Зад профила на президента Георги Първанов може би стои самият той, като вероятно е допусната една грешка – няма наложени рестрикции в поверителността. Последното явно позволява на множество хора да публикуват на „стената“ му снимки, те ги отбелязват в редица, а това е недопустимо за общественото му положение. Същият профил съдържа и множество снимки от предизборни кампании, но не се открояват целенасочени и ясно таргетирани послания на вербално и визуално ниво. Има само бледо отразяване на събития в минало време. На последно място, но не последен по значение разбира се, е профилът на бившия премиер на Република България от 2000 до 2004 г. Симеон Сакскобургготски (Н. В. Цар Симеон II). В профила той е описан само като публична личност във Facebook, явно нежелаейки да последва примера на своята далечна роднина – английската кралица. Трябва да се признае, че Симеон Сакскобургготски има актуална страница в интернет [14], където изразява отношение по различни теми от обществения живот. Въпреки всичко и той предпочита да стои по-далеч от последните  тенденции за активно присъствие и участие в социалните мрежи.

Това далеч не са всички личности, които привличат вниманието във виртуалното пространство на Facebook. Без да има претенции за изчерпателност, в хода на изследването са анализирани и други профили.

Пламен Орешарски съществува с няколко профила, първият по рейтинг профил обаче прави впечатление, че е фалшив, но с претенции на истински. Ако се разгледа по-  обстойно, правят впечатление недопустими от етична гледна точка постове, липсва снимков материал и би могло да се допусне, че зад този профил не стои самият Орешарски. Съществуват още три негови профила, без никакво съдържание и един, който претендира да бъде оригинален и той се появява след търсене на кирилица. Този профил е създаден като група, но няма актуални постове след 27 юни 2013 г. Създава се впечатлението, че е администриран от него, звучи лично и ангажирано. Съществува и други две общности. Едната общност отправя призива във виртуална среда „Предпочитам Пламен Орешарски за премиер пред Бойко Борисов”. Другата общност издига лозунга „Да подкрепим Пламен Орешарски” (правителствена организация), която очевидно не е официална, регистрирана е с имейл от безплатен български домейн. От анализа на всичко изброено по-горе, може да се направи заключението, че Пламен Орешарски е личност с активно виртуално присъствие, като това е обусловено от факта, че е ключова фигура в управлението на България, от поста му на премиер и от интереса на различни групи, които са активни в интернет.

За Цветан Цветанов съществува група, която е създадена специално за него, тази група е по-скоро неутрална при изразяване на отношение; на „стената” има професионална биография/резюме на Цветанов, която е копирана от официалната страница на Министерския съвет. Публикувани са и снимки от публични изяви.

Цецка Цачева присъства с три профила в интернет, които обаче са без съдържание.

При търсене чрез името на Маргарита Попова, се появяват профили на личности, които нямат нищо общо с публичната фигура на вицепрезидента на Република България.

 

В резултат на търсенето и разгледаните профили на публични политически личности, могат да бъдат направени следните изводи:

  1.  Голяма част от профилите им във Facebook са фалшиви, което представлява сериозен етически проблем, а именно кражба на самоличност.
  2. Профилите на български политически личности са предимно на мъже. Това може би се отдава на схващането, че политиката все още е считана за поприще за мъже.

3. Някои от профилите, които може би са автентични, не са актуални.

Следователно няма адекватна виртуална комуникация и активно присъствие на български политици и държавници в социалната мрежа Facebook.

 

Гледайте, за да чуете! Виртуалната българска политическа реторика е предимно визуална.

До това заключение достигам след анализите, направени по-надолу в статията след изследването на Facebook групи, които са свързани с протестите.

 

Резултати от анализа на Facebook групи

В процеса на подбор на обектите на изследване и търсейки красноречиви примери, които да станат част от изследването, е разгледан и анализиран разнообразен снимков/картинен материал, селектиран от три групи във Facebook: Окупираме България / Occupy Bulgaria [15]; ОкупирайОрлов мост“ [16] и Национален протест срещу безобразията в България [17]. И трите са отворени, публични групи, където всеки може да създава или разглежда съдържание. Наименованията са в синхрон с глобалната вълна „Окупирай“ (Occupy), посредством която хората изразяват своето недоволство. И в трите групи се набляга на апел към емоциите на аудиторията. Патосът е видим във всички визуални изображения, които публикуват администраторите на групата. Набляга се на значими символи, свързани с държавността и националната принадлежност (например националният трикольор); правят се асоциации с общовалидни ценности; представят се емблематични личности (Фиг. 1 и 2).

 

Фиг. 1

 

 

 

 

Фиг. 2

 

На Фигура 1 акцент е националният трибагреник, който е в контраст с останалите обекти от композицията на снимката. Символ на държавността и обединението на нацията, почти нашепва думите на Васил Левски „За свята и чиста република“. Самият той като символ на българското самосъзнание и саможертва, като безспорен авторитет присъства на Фигура 2.

Подобни примери изобилстват в мрежата, но моето внимание като анализатор е съсредоточено върху един друг тип визуални изображения, съдържащи немалка доза хумор.

Фиг. 3

 

На Фигура 3, използвайки основни термини от визуалната реторика, се обособяват два типа комуникатори. Единият е в онлайн среда и е потребител на интернет, като не може категорично и буквално да се определи дали това е дигитален гражданин, но видимо е с дигитална грамотност, активен е или поне има нагласа да търси и намира информация през глобалната мрежа. Другият е тип слушател или (псевдо)анализатор на комуникацията, като за него интернет е с обратен знак или посока на комуникацията; той представя поведение от типа търсене, виждане, проникване, разучаване на информация и е тип представител на определени служби, имайки предвид символи за пагони. Лицата на комуникаторите са в опозиция или антитеза: усмихнатото лице на потребителя и каменното на служителя; двамата мъже представляват две различни нагласи по отношение на свободното търсене на информация, за селектирането й или за типа филтриране, „фуниране” или цензуриране. Друга основна характеристика е визуалната метафора за интернет (и компютърът в случая) като „оръжие от нов вид”, което е достъпно, а вероятно и много опасно. Потребителят очевидно е „хванал на прицел“ другия участник в реторическия виртуален дискурс. Така на едно ниво има намек за филтриране и селектирано поднасяне на информация към обикновения потребител, а от друга страна, ясно заявената способност да се търси намира адекватна информация в интернет и да се използва интернет като „оръжие” и инструмент.

Фиг. 4

Фигура 4 е карикатура, в нея присъства популярна личност от българския политически елит. Тази карикатура е пример за съчетаване на няколко реторични фигури на визуално равнище: визуална перифраза, аналогия и ирония с елемент на сарказъм. Поведението на изобразяваното лице е от типа „пригласяща” фигура на „силните на деня“ и поведение, при което проличава ефектът на ехото; показана е поява в определен час при зададени параметри, поръчения; няма индикации за собствен глас, по-скоро се прави сравнения с готови послания, в които няма оригиналност.

Фиг. 5

 

Фигура 5 се отличава с особен вид синкретичност и като обект на анализ е многопластова на вербално, невербално и визуално равнище. При нея на първо ниво е използвана метафора при изобразяването на основните действащи лица – политическите партии, полицията и гражданите, които протестират; метафората е последвана от метонимия чрез сградата на българския парламент, символ на държавност. На вербално ниво се откроява перифразата на надписа „Съединението прави силата“, като „Съединението” е заменено с „Мафията“, а глаголът „прави” с глагола „дава”.  Изведени са вербални обозначения с партийните субекти и се прави пародия на новата тройна коалиция (изписани са партиите БСП, ДПС и ПП „Атака”), използват се нов вид изображения, типични на съвременните анимации. Те явно са под обстрела на „Angry Birds” [18] (ядосаните пилета), които са персонифицирани с недоволната група граждани пред парламента. Засилената охрана около Народното събрание и атаките от страна на протестиращите във въздуха са повод за ситуативен политически реторичен анализ, тъй като сградата на парламента е ключово място от семиотична гледна точка и място, което се свързва с протести и важни политически събития от съвременната история на България след 1989 г. На визуално равнище присъстват законодателната институция и парламентарното мнозинство, те са внимателно конфигурирани и са представени символично – като злото и лошото.

 

Обобщение и изводи

Анализът на разгледаните по-горе примери няма претенции за изчерпателност; няма основания да се говори за представителна извадка на цялото визуално реторическо съдържание във Facebook. Въпреки това тези изображения, от една страна, представят част от виртуалната визуална реторика, създадена от български граждани в социалните мрежи, а от друга страна, тези изображения представляват интерес за изследователите чрез посланията, които излъчват, някои от които действително са провокативни. След анализа могат да бъдат направени следните изводи.

Първо, политическата реторика, която присъства в социалните мрежи, е предимно еднопосочна, тя е съдържа информация ЗА политиците. Не се изпраща постоянно релевантна информация от страна на полиците КЪМ българските граждани. Това е интересен феномен от реторична гледна точка, имайки предвид традиционната форма, при която оратор произнася реч пред аудитория; когато политическият оратор говори пред и на гражданите; когато лидерът отправя послания членовете на партията, информира ги, насочва действията им в една или друга посока. Като че ли политиците все още не отчитат в достатъчна степен силата и ефективността на социалните мрежи като комуникационен канал. Второ, реториката в социалните мрежи е доминирана от визуални изображения, без да се елиминират вербалните послания. Тя предизвиква мигновена реакция у аудиторията и комуникира посланията си по остроумен и интригуващ начин. Обединяващ за разгледаните по-горе примери е неизменният патос, който съпровожда посланията. Авторите на визуалните изображения прилагат ситуативен хумор и едновременно с това комуникират сериозните политически съобщения. В използваните средства за въздействие присъстват фигури от вербалната реторика, адаптирани към визуалното, въпреки че вербалното не е водещо, а има по-скоро поддържаща функция. Поради тази причина, нито една методологическа рамка или таксономия не може да бъде приложена безусловно при анализирането и класифицирането на посочените политически послания. Обобщавайки, има основания да се каже: интерпретирането на фигуративната реч остава предмет на субективното.

 

Заключение

Изследванията в областта на визуалната реторика имат традиции в европейски и американски университети, а в България на тях отскоро се отделя необходимото внимание. Визуалната реторика си служи с голяма част от инструментариума на класическата реторика и следва принципи, които са наложени още в античността. Самото понятие „реторика” обаче в повечето случаи е непознато на широкия кръг от хора. От друга страна, думата „комуникация”, започва сама да „говори” за себе си. Малко хора обаче разбират, че реториката в съвремието е особен вид ефективна комуникация и включва в себе си множество измерения. Ако е налице реторична компетентност на теоретично и практическо равнище, това предполага ефективно използване на реторичните похвати и реторичната аргументация, следователно тогава може да се създава ефективна маркетингова комуникация, да има ефективност в журналистиката, рекламата, ПР, както и в комуникация от различен вид. За съжаление този проблем не стои в полезрението на някои теоретици по реторика, а до някъде и на специалистите по ПР и комуникации. Този факт предизвиква нееднозначна реакция на фона на книгите и статиите, които са посветени на семиотиката и комуникациите и това определено е пропуск за съвременните изследователи на рекламата.

В настоящата статия се акцентира върху практическото значение на визуалната реторика и в нея се апробира методика, която може да се използва за изследвания в тази област. Зададена е теоретична рамка и е предложен вариант за анализ на визуални обекти, което я прави актуална и практически полезна.

 

Цитати и бележки:

[1] Цанев, С. (2007). Български хроники. Т. 2., София: КК Труд, с. 23.

[2] Lewinski, M. (2010). Internet Political Discussion Forums as an Argumentative Activity Type. Rozenberg Publishers, Amsterdam 2010.

Lewinski, M., Mohammed, D. (2013). Deliberate Design or Unintended Consequences: The Argumentative Uses of Facebook During the Arab Spring, Journal of Public Deliberation: Vol. 8. Iss 1, Article 11, <http://www.publicdeliberation.net/jpd/vol8/iss1/art11/?utm_source=www.publicdeliberation.net%2Fjpd%2Fvol8%2Fiss1%2Fart11&utm_medium=PDF&utm_campaign=PDFCoverPages> ,

[3] Kress, G. (2003). Literacy in the New Media Age. Routledge Tayler & Francis Group, London 2003.

[4] Кръстева, А. (2013). Дигиталният гражданин. София: Издателство на НБУ

[5] Мавродиева, И. (2013). Гражданска реторика на протестите: от площадите през медиите до виртуалната агора. Дигиталният гражданин (ред. А. Кръстева), София: Издателство на НБУ, 248–266.

[6] Пешева, М. (2012). Дигиталните Медии. Речник на основните понятия. Велико Търново: Фабер.

[7] Попoва, М. (2012). Виртуалният човек. Велико Търново: Фабер

[8] Mulken, M. (2003). Analyzing rhetorical devices in print advertisements, <http://www.marshall.edu/wac/website%20media/analysis%20VR.pdf>

[9] Mulken, M. (2003). Analyzing rhetorical devices in print advertisements, <http://www.marshall.edu/wac/website%20media/analysis%20VR.pdf>

[10] Аристотел (1930). Реторика. София: Софи-Р

[11] Vatz, Richard E., The Myth of Rhetorical Situation

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Н.В. Цар Симеон II; http://www.kingsimeon.bg/; 09.10.2013

[15] https://www.facebook.com/occupybulgarianstreets?fref=ts ; 28.09.2013

[16] https://www.facebook.com/groups/318228514930289/?fref=t ; 28.09.2013

[17] https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/190311954354955?fref=t ; 28.09.2013

[18] http://www.youtube.com/watch?v=bNNzRyd1xz0; Angry Birds In-game Trailer; 28.09.2013

 

Библиография:

Аристотел (1930). Реторика. София: Софи-Р.

Ботева, М. (2003). Речник по реторика – 150 аргумента на оратора. София: Парадигма.

Мавродиева, И. (2013). Гражданска реторика на протестите: от площадите през медиите до виртуалната агора. Дигиталният гражданин (ред. А. Кръстева), София: Издателство на НБУ, 248–266.

Кръстева, А. (2013). Дигиталният гражданин, София: Издателство на НБУ.

Пешева, М. (2012). Дигиталните Медии. Речник на основните понятия. Велико Търново: Фабер.

Попoва, М. (2012). Виртуалният човек. Велико Търново: Фабер.

Тодоров, Ц. (2000). Семиотика, реторика, стилистика. София: Сема РШ.

Цанев, С. (2007). Български хроники, Т. 2., София: КК Труд.

Bitzer, Lloyd F. (1968). The Rhetorical Situaton, Philosophy and Rhetoric 1 (1968)

Kress, G. (2003). Literacy in the New Media Age, Routledge Tayler & Francis Group, London 2003, 190 p.

Lewinski, M. (2010). Internet Political Discussion Forums as an Argumentative Activity Type, Rozenberg Publishers, Amsterdam 2010, ISBN: 978-90-3610-189-9, 240 p.

Lewinski, M., Mohammed, D. (2013). Deliberate Design or Unintended Consequences: The Argumentative Uses of Facebook During the Arab Spring, Journal of Public Deliberation: Vol. 8. Iss 1, Article 11, <http://www.publicdeliberation.net/jpd/vol8/iss1/art11/?utm_source=www.publicdeliberation.net%2Fjpd%2Fvol8%2Fiss1%2Fart11&utm_medium=PDF&utm_campaign=PDFCoverPages> , последнопосещение на 18.09.2013.

 

Barthes, R. (1985). The Rhetoric of the Imag”, The Responsibility of Forms, New York: Hill and Wang, 21–40.

Lewinski, M., Mohammed, D. (2013).  Argumentation in Political Deliberation, Journal of Argumentation in Contect 2:1, 1- 9, DOI 10.1075/ jaic.2.1. ooint, ISSN 2211 – 4742, E-ISSN, 2211-4750, John Benjamins Publishing Company, 2013.

Lewinski, M. (2010). Collective Argumentative Criticism in Informal Online Discussion Forums, Argumentation and Advocacy, 47 (Fall 2010); 86 – 105, American Forensic Association

Lewinski, M. (2011). Dialectical Trade-Offs in the Design of the Protocols for Computer Mediated Deliberation, Studies in Logic, Grammar and Rhetoric 23 (36), 225–241.

Mulken, M., (2003). Analyzing rhetorical devices in print advertisements, <http://www.marshall.edu/wac/website%20media/analysis%20VR.pdf>

McQuarrie (1989) , ”Advertising Resonance: a Semiological Perspective”, in SV – Interpretive Consumer Research, eds. Elizabeth C. Hirschman, Provo, UT: Association for Consumer Research, Pages: 97–114.

Scott, Linda M. (1994). Images in Advertizing: The need for a Theory of Visual Rhetoric,

<http://www.jstor.org/discover/10.2307/2489819?uid=3737968&uid=2&uid=4&sid=21102689873573 >, 16.09.2013

 

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta