Визуална реторика и мултимодалност – проявления и специфики

Силва Димитрова

Абстракт: В статията е отделено внимание на изясняване на две от новите проявления на реториката, а именно визуалната реторика и мултимодалността.

Ключови думи: реторика, визуална реторика, мултимодалност, визуални аргументи, мултимодални аргументи.

Visual Rhetoric and Multimodality

 Silva Plamenova Dimitrova 

Abstract: The article examines two manifestations of rhetoric: visual rhetoric and multimodality.

Keywords: rhetoric, visual rhetoric, multimodality, visual arguments, multimodal arguments.

Въведение в проблематиката

Съществуват мнения, че в най-общ смисъл мултимодалността е теория на комуникацията и социалната семиотика. Мултимодалността на равнище практики в комуникация се реализира посредством модалностите, които се използват при композирането на съобщение и те са текстови, звукови, лингвистични, пространствени, визуални. [1] Когато става дума за медии, мултимодалността се проявява чрез употребата на няколко модуса при създаването на един продукт. Сборът от тези модуси или елементи допринася за начина, по който мултимодалността повлиява върху различните реторични ситуации или върху възможностите за повишаване на възприемането на идея или понятие от аудиторията. Всяко нещо, от разположението на изображенията до организацията на съдържанието, създава смисли. Това е резултатът от промяна на нагласите от тези, при които текстът, изолиран от изображения, се счита за първичен източник на комуникация до такива, при които изображенията се използват все по-често в дигиталната епоха. [2] Някои автори като Гюнтер Крес считат, че комуникацията, грамотността и практиките на композиране винаги са били мултимодални. [3] Изследванията на Крес върху мултимодалността се възприемат като основни в изучаването на писането. Той дефинира модусите по два начина. Първият модус  „е социално и културно формиран ресурс за създаване на смисъл. Изображение, писмен текст, оформление, реч, движещи се изображения – това са примери на различни модуси.“ [4]  Вторият начин се изразява в следното: „семиотичните модуси са оформени и по вътрешни характеристики и потенции на средството за комуникация и от изискванията, историите и ценностите на обществата и техните култури.”[5] Всеки модус има различен модален източник/ресурс, който е исторически и културно позициониран и се разделя на части, като „всеки има определен потенциал и ограничения за смисъл.“ [6] Например раздробяването на писането на модалните му способи е на синтактически, граматически, лексикални и графични похвати. Графичните похвати могат да се разделят на фон, размер, тип, и др. В теорията на Гюнтер Крес „модусът е съдържателен: той е оформен и носи дълбоко онтологична и социална/историческа ориентация на обществото и неговите култури, които са заложени във всеки знак. Модусът назовава материалните налични средства, които са оформени в исторически социални начинания.” [7] Модусите оформят и са оформени от системите, в които участват. Модусите могат да се съединят мултимодално в общо впечатление, което се оформя през времето в познати културни форми; добър пример е филмът, който комбинира визуални модуси, такива са модусите на драматичното действие, както и речта, музиката и други. Средствата са субстанциите, в които се реализират смислите и чрез които те стават достъпни на другите. Те включват видео, изображение, тест, аудио и др. В социален контекст средствата включват семиотични, социокултурни и технологични практики, например филм, вестник, билборд, радио, телевизия, театър, класна стая и др. Мултимодалността използва електронните средства, като създава дигитални модуси чрез вплитане на изображение, текст, оформление, реч и видео. Средствата са модуси на разпространение, които отчитат настоящите и бъдещите контексти.

Мултимодалност, интернет, комуникация, реторика

Тъй като мултимодалността непрекъснато еволюира от печатни до екранни презентации, отношенията между оратор и аудитория също се развиват. Поради нарастващото присъствие на дигиталните медии през последните двадесет и пет години, централният модус на репрезентация вече не е единствено текстът; напоследък употребата на изображения е все по-видима.

При използването на интернет и композицията, базирана на мрежите, терминът „мултимодалност“ все по-често е употребяван в различни сфери: изящни изкуства, литература, социални медии, и реклама. Важен термин, свързан с мултимодалността, е т. нар. „мултиграмотност“, която се схваща като проявление на различни модуси на комуникация; не само да се чете текст, но също така и да се четат други модуси като звук и изображение. Въпросите дали и как се разбира съобщението, се приписват на мултиграмотността. [8]

Изследванията на мултимодалността в това научно поле се правят от следните автори: Т. ван Люин [9],  Дж.  Бейтмън и К. Шмид [10]; А. Бърн и Д. Паркър [11]. Теоретичните и методологическите инструменти за мултимодален анализ се изследват от К. Джеуит [12], Р Флюуит, Р. Хемпъл, М. Хоук, Л. Ланкастър, [13] С. Норис [14] A. Бейтмън в публикацията „Мултимодалност и жанр “ (“Multimodality and Genre“) твърди, че в днешни дни текстът е само една нишка в сложната форма за презентиране, която неусетно въплъщава визуалните аспекти около и понякога дори и вместо самия текст. [15] След краткият обзор може да се обобщи, че мултимодалността се е превърнала в естественото състояние на комуникацията. [103]

Основни фактори, свързани с мултимодалността, извеждат К. Халърън [16], Р. Джоунс [17], Л. Васудеван, К. Лииндър [18], Дж. Лемке [19], Л. Ънсуърд, К. Клери [20]. В техни публикации се наблюдават следните явления: промяна на семиотичния пейзаж, технологиите, дисплеите и уебсайтовете, мобилната култура, четенето и извеждането на смисли посредством интеракция между текст и картина. Д. Андерсън е на мнение, че новите дигитални платформи и информационни инструменти заличават границата между създатели на съдържание и аудитория. Изказваме съгласие с хипотезата, изразена от Андерсен, че младите хора са способни критично да анализират и произвеждат мултимодални текстове. [21]

Терминът мултимодалност се изследва в различни дисциплини – антропология и милтимодалност [22], дизайн [23]. Връзката между мултимодалността и езика изследват и други автори, сред които Р. У. Сколън [24]. Върху теориите на визуалното и мултимодалността се фокусира Д. Мачин [25]. Връзката на мултимодалността и новата грамотност изследват Б. Стрийт, К. Пал, Дж. Роусъл [26]. М. О ‘Туул [27], Г. Крес и Т. Ван Люин правят теоретични и методологически проучвания, те обогатяват мултимодалните изследвания, в които се разширява изучването на езика и граматиката в нови полета.

К. Джеуит обобщава, че феноменът „мултимодалност“ предизвиква интерес сред изследователи в много дисциплини и се развива на фона на значителни социални промени. [28]

Г. Крес изследва мултимодалната комуникация, мултимодалните текстове, новата визуална грамотност, трансформацията от текст към екран в книгата си „Грамотност в епохата на новите медии“ (“Literacy in the new media age“) и той твърди, че: „В епохата на дигиталния екран и мултимодалността са неизбежни фундаменталните промени във формата, функцията и употребата на писмения език.” [29] Според К. Джеуит „може да се счита, че мултимодалноста се отнася не до определена теория, а до поле на приложение.”[30] Г. Крес също така изразява подобно становище „мултимодалността като такава не е теория, въпреки че често се използва като теория. Терминът очертава изследователска област.” [31] „Въпреки това е поле, което изисква нарастващо развитие на теории, които  се отнасят до мултимодалното.” [32]

К. Джеуит е на мнение, че „мултимодалността може да бъде разбрана като теория, перспектива, поле на изследване или методологическо приложение.“ [33] K. O’Халърън и Б. Смит открояват някои основни сфери, в които се проявява мултимодалността [34]: езика на изкуството на дисплея, [35] граматика на визуалния дизайн, [36] реч, музика, звук, [37] математически дискурс, [38] множество семиотични похвати за интеракция: изображения и текст [39], [40] жестове и фонология [41] или сайтове, в които мултимодалният дискурс е според какъвто е дискурсът в класните стаи [42]. Мултимодалността също така се наблюдава при интерактивни дигитални медии като игри, интернет, видео и корпоративна реклама и др. [43]

К. Арола формулира хипотеза, че преподавателите по дигитална реторика е необходимо да обръщат внимание на реториката на уебдизайна. Това подпомага студентите да премислят внимателно какъв дизайн да създадат, но и критично да анализират изборите на дизайн, които са им предлагани. [44]

Сред изследванията се откроява широка гама от есета, в които се изследват подходи, свързани с теоретизацията и преподаването посредством новите медии, а фокусът в есетата е свързан с телесното. [45]

Редица учени изследват мултимодалните аргументи: Е. Хауъл, Т. Бътлър, Д. Райнкинг. [46] К. Уитхаус адаптира модела на С. Тулмин, за да анализира мултимодални аргументи. [47] Теоретичната перспектива: мултимодалност и социална семиотика, включва мултимодално композиране (multimodal composing), което се отнася до различни модуси/ модалности: аудио (музика, звукови ефекти), пространство (архитектура, околна среда), жестове (език на тялото, сензорност), визуалност (оформление на страница, изображения), лингвистика (речник, презентиране), мултимодалност.

Прегледът показва, че преобладават изследванията в сферата на образованието, педагогиката и академичната реторика, в които се представят резултати от проучване на мултимодалното композиране върху ангажираността на ученици. Такъв анализ прави М. Уолш [48]. Д. Брус изследва преподаване на английски и нови похвати за обучение, свързани с композицията при изготвянето на видео съдържание [49]. Авторите Л. Васудеван, К. Шулц и Дж. Бейтмън  преосмислят композирането на разказ в дигитален контекст и изследват мултимодалния разказ. [50]

Р. Джосиъс изследва как учениците използват дигиталните медии в обучението с академични цели. [60] Л. Джонсън и П. Смагорински акцентират върху мултимодалното композиране в образователен контекст – използването на инструкции, насочени към множество модалности. [52] Дж. Раусел и Е. Декост изследват мултимодалния подход в преподаване на писане на английски език [53], M. Макдърмът, Б. Хенд [54] отчитат педагогическото значение на дигиталните приложения. В творбата на Дж. Палмъри „Ремикс на композицията: История на мултимодалната педагогика на писането“ (“Remixing composition: A history of multimodal writing pedagogy“) се  посочва, че мултимодалното съчинение не е нов феномен и проследява историческото му развитие. [55] К. Едуардс – Груувс също изследва съвременните класни стаи и развитието на мултимодалността на ученици при писане. [56] Б. Коуп и М. Калантцис акцентират върху бъдещето на грамотността и образованието в контекста на глобализацията и изследват теми от мултикултурализъм, културно разнообразие, и ефектите от технологичната промяна. [57] М. Демирбаг и М. Гюнел установяват, че мултимодалната инструкция в училище води до по-високо качество на аргументите и познаване на преподадения материал. [58]

А. Висоцки, Дж. Джонсън-Ейлола, С. Селф , Г. Сърк в публикацията „Писане на нови медии: Теории и приложения на разширяване на преподаването на композиция“ („Writing new media: Theory and applications for expanding the teaching of composition“) разширяват дефинициите на новите медии и разработват теория, с която да подпомогнат ученици и учители да създават, като използват новите медии в класната стая и извън нея. [59]

К. Арола сравнява преподаването на уебдизайн с писане на код наръка и с използването на готови темплейти за дизайн от Web 2.0. Тя е уверена, че няма верен метод за преподаване и счита, че е от съществена важност преподавателите по дигитална реторика да ангажират учениците с реторика на дизайна. Според автора това ще помогне учениците да анализират критично изборите на дизайна, който правят, и изборите, които се правят за тях. [60]

Материалите, посветени на практики с преподаватели за мултимодален анализ, включват и интерактивни онлайн наръчници, които подпомагат правенето на мултимодален анализ в класната стая. Учениците се ангажират с мултимодален анализ посредством многообразие от интерактивни примери. [61] М. Шеридън и Дж. Росуел  в „Дизайна на грамотности: учене и иновация в дигиталната епоха“ (“Design literacies: Learning and innovation in the digital age.“) използват интервюта с повече от тридесет производители на мултимодално съдържание (дизайн на видео игри, социални активисти), за да изведат повтарящи се модели и теми, които могат да се използват в класните стаи. [62] Дж. Шипка в „Към целостта на композицията“ (“Toward a composition made whole“) е на мнение, че дефиницията на мултимодалност не е единствено свързана с дигиталните, опосредствани от екрана текстове. Тя счита, че е важно да се преосмисли композицията като хибрид на „аудиалните“, визуалните и писмени модуси; включва казуси на работа на ученици с мултимодални текстове. В научната публикация са описани стратегии за оценка. Авторката поставя въпроса не само какво остава, след като ограничим композирането към писане, но и когато ограничим мултимодалното единствено в сферата на дигиталното. [63]

К. Бол и Дж. Калмбах предлагат серия от есета, в които се фокусират върху практиките на четене и писане в новите медии. Практиките варират между затворени, реторически, критически, културни и компютърни прочити на бази данни, флаш текстове, протохипертекстове, университетски уебсайтове и живота на самите нови медии. Авторите адресират педагогически теми, които включват промените в преподаването на нови медии отпреди десет години, идентичностите на учениците във виртуалното пространство, учители, които композират за първи път теми, свързани с учебен план, достъп и дизайн на пространството. [64] Ш. Бол описва как и защо преподава на ученици да изготвят научни мултимедии в часовете по писане в нейната класна стая. Тя предлага набор от критерии за проверка за такива текстове и описва как учителят редактор може да предостави градивна обратна връзка на студентите относно проектите им. [65] В друга своя статия Ш. Бол описва процеса на редактиране между учениците на мултимодално съдържание. Тази практика прераства в семинарни занимания [66]. Текстът на Д. Андерсън изследва как новите дигитални инструменти замъгляват границата между консуматори (consumers) и (producers) на съдържание. Той счита, че учениците в съвремието са просуматори – prosumers (производители и консуматори); те често са по-способни от възрастните критично да произвеждат и анализират мултимодални текстове. [67]

Т. Бауън и К. Уайтхаус изследват възможностите и предизвикателствата на ангажиране посредством мултимодална композиция. Анализират се текстове, които варират от „сторибордове“ до речи. Авторите представят своята позиция, че е отговорност на инструктурите и институциите критично да се запознаят с мултимодалното композиране през гледната точка на аудиторията, етиката и ефективността. Те стигат до извода, че е важно развитието на мултимодално съчинение да е на ниво институции, за да посреща нуждите на днешните ученици в дигиталната и глобална икономика. [68] Главите на книгата на Дж. Росуел „Работа с мултимодалността: преосмислянето на грамотността в дигиталната епоха“ (“Working with multimodality: Rethinking literacy in a digital age”) са разделени по модуси – думи, изображения, звуци, движение, анимация, хипертекст, дизайн и модално учене. Всяка глава/модус включва казус, от който да се разбере как функционират модусите, за да подпомогнат ученици и учени критично да анализират собственото производство на мултимодални текстове. [69]

К. Ланкшиър и М. Кнобъл изследват какво означават „мултимодални текстове“, грамотността да се разбира като социална практика. Те обръщат внимание на начините, по които дигиталната грамотност продължава да оформя практиките на комуникация, и предлагат начини да се насърчи образованието и формирането на дигитални грамотности. [70] С. Зелбър в „Мултиграмотности за дигиталната епоха“ (“Multiliteracies for a digital age“) разглежда различни видове грамотности, които ни подпомагат в преразглеждането на значението на компютърна грамотност отвъд строго технологичното. [71]

А. Бауарши и М. Райф изследват историческата и интердисциплинарна траектория на изследванията на жанра. Те предлагат начин за разбиране как реториката и композицията завладяват аудиторията посредством изследвания върху реторичния жанр и считат, че изучаването на жанра помага на инструктори, учени и студенти да подходят към анализа и производството през социална призма, където текстът може да бъде разбран през изучаването на това как се формира смисъл в множество контексти. [72]

Мултимодалност и реторика

Според К. Брук за изучаването на новите медии е необходимо признание, че технологиите и реториката са свързани. Той заема позицията, че класическите канони на реториката предлагат екология на практики, които помагат да се направи карта на възможностите на всички медии и дефинира реториката на новите медии така: реторика, която придружава интерфейси, които манифестират екологии на код, практика и култура.[73]

Книгата „Multimodal composition: A critical sourcebook“ е източник за следващи изследвания относно мултимодално съчинение и композиране. В отделни публикации се представя същността на мултимодалното композиране, търсят се отговори на въпросите: Какво се печели и какво се губи, когато мултимодалното композиране се разглежда като дизайн?; Как се пресъздават смисли посредством мултимодално композиране?; Как се приписва авторство и се оценява мултимодалната работа?; Как грамотността се повлиява от мултимодалната педагогика? Статиите включват „Манифеста на новата Лондонска група „Дизайн на социално бъдеще“ (“New London Group’s manifesto“, “Designing Social Futures”). Авторите се позовават на Дж. Шепърд (J. Sheppard) и на книгата й „Реторическа работа върху практики за мултимодално производство“ (“The Rhetorical Work of Multimedia Production Practices”) [74], в която тя ни окуражава да оценяваме техническото производство като реторическо; и  Ш. Бол (Ch. Ball) „Показвай, а не казвай“ (“Show Not Tell”), в която творба тя предлага метод за разпознаване и интерпретиране на потенциала на създаване на значение в естетичните модуси, използвани в научните текстове относно новите медии [75].

М. Шеридън, Дж. Ридолфо, А. Майкъл в „The available means of persuasion: Mapping a theory and pedagogy of multimodal public rhetoric“ изследват как новите технологии променят публичната реторика. Способността да произвеждат, възпроизвеждат и разпространяват мултимодални текстове поставя кайроса като основен термин при разбирането на мултимодалната публична реторика. Когато под разбирането за кайрос се включват задължителните жанрови значения, то мултикултурните контексти са призовани да обхванат и теми като раса, класа, пол, сексуалност и те са все по-свързани с реторическите теории и практики.

Изводи и обобщения

Динамичното технологично развитие създава алтернативни възможности новите проявления на реториката в общуването и комуникационните процеси в онлайн среда да се поставят отново на фокус в съвременната наука. Мигновеният достъп до информация в глобалната мрежа и наличието на многообразие от социални медии, мрежи, нови медии, платформи и приложения предоставят  различни възможности за убеждаваща комуникация не само между оратори и аудитория, но и между отделните индивиди. Налице са основания да се формулира изводът, че такива промени поставят отношенията между хората в нов комуникационен дискурс, а древната наука реторика се проявява в нова парадигма. В последните пет десетилетия учени от Европа, в това число и от България, преосмислят потенциала на класическата реторика в условията на съвременния свръхтехнологичен контекст. В резултат на това трайни позиции заемат концепциите за виртуална, визуална реторика, виртуална аудитория, визуална аргументация, мултимодалност, дигитална комуникация и др. Познанията за виртуална комуникация, визуална реторика и мултимодалност постепенно се налагат като условие за ефективност на ораторите в дигитална среда. Новите проявления на реториката във виртуална среда преминават към изследователски полета, които носят особеностите на по-широки интердисциплинарни граници.

Цитати и бележки:

[1]  Murray, J. (2013). Composing Multimodality. – In: Lutkewitte, Claire, ed.  Multimodal Composition: A Critical Sourcebook. Boston: Bedford/St. Martin’s.

[2]  Lutkewitte, C. (2013). Multimodal Composition: A Critical Sourcebook. Boston: Bedford/ St. Martin’s.

[3]  Kress, G. (2010). Multimodality: A Social Semiotic Approach to Contemporary Communication. New York: Routledge.

[4]  Kress, G. (2010). Multimodality: A Social Semiotic Approach to Contemporary Communication. New York: Routledge, p. 79.

[5] Kress G. ,T. van Leeuwen (1996). Reading Images: the grammar visual design. London: Routledge. p. 35.

[6]  Kress, G. (2010). Multimodality: A Social Semiotic Approach to Contemporary Communication. New York: Routledge, p. 1

[7]  Kress, G. (2010). Multimodality: A Social Semiotic Approach to Contemporary Communication. New York: Routledge, p. 114

[8] <https://en.wikipedia.org/wiki/Multimodality>, последно посещение на 6.06.2016.

[9]  van Leeuwen, T. (1999). Speech, Music, Sound. London: Palgrave MacMillan.

[10]  Bateman, J., Schmidt, Karl-Heinrich (2011). Multimodal Film Analysis: How Films Mean. London: Routledge.

[11]  Burn, A.,Parker, D. (2003). Analysing Media Texts. London: Continuum.

[12] Jewitt, C. (2009). An introduction to multimodality, Different approaches to multimodality, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 14-40.

[13] Flewitt, R. Hampel, R., Hauck, L. Lancaster (2009). What are multimodal data and transcription? The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 40-54.

[14] Norris. S. (2009). Modal density and modal configurations: multimodal actions. The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 78-91.

[15]  Bateman, J. A. (2008). Multimodality and Genre: A Foundation for the Systematic Analysis of Multimodal Documents. New York: Palgrave Macmillan.

[16] Kress, G. (2010). Multimodality: A Social Semiotic Approach to Contemporary Communication. New York: Routledge.

[17] O’Halloran, K. L. (2009). Historical changes in the semiotic landscape: from calculation to computation, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pP. 98-114.

[18] Jones, R.H. (2009). Technology and sites of display, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 114-127.

[19]  Leander, K.M., L. Vasudevan (2009). Multimodality and mobile culture, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 127-140.

[20]  Lemke, J. (2009). Multimodality, identity and time, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 140-151.

[21] Unsworth, L., Clerigh, C. (2009). Multimodality and reading: the construction of meaning through image-text interaction, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London:

[22] Anderson, D. (2003). Prosumer approaches to new media composition: Consumption and production in continuum. Kairos, A Journal of Rhetoric, Technology & Pedagogy, 8(1). Retrieved <http://kairos.technorhetoric.net/8.1/>, последно посещение на 10.10.2016.

[23] Howes, D (2009) Antropology and multimodality, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 225-237.

[24] Luff, P., Heath, C., Pitsch, K. (2009). Anthropology and multimodality: the conjugation of the senses, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 225-237.

[25]  Scollon, R, S. W. Scollon Multimodality and language: a retrospective and prospective view, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp.170.

[26] Machin, D. (2009). Multimodality and New Literacy Studies, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 181-191.

[27]Street, B., K. Pahl, J. Rowsell. Multimodality and New Literacy Studies”, The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, ed. By Carey Jewitt, London: Routledge, pp. 191-201.

[28] O’Toole, M. (1994). The Language of Displayed Art, London: Leicester, University Press.

[29] Jewitt, C., ed. (2009). Handbook of Multimodal Analysis. London: Routledge, pp. 3.

[30]  Kress, G. (2003). Literacy in the new media age. London: Routledge, pp. 60.

[31] Jewitt, C., ed. (2009). Handbook of Multimodal Analysis. London: Routledge, pp. 2.

[32]  Kress, G. (2009). ‘What is Mode?’, Handbook of Multimodal Analysis, Jewitt, C., ed.  London: Routledge, pp. 54-66.

[33] Jewitt, C., ed. (2009). Handbook of Multimodal Analysis. London: Routledge, p. 2.

[34] Jewitt, C., ed. (2009). Handbook of Multimodal Analysis. London: Routledge, p. 12.

[35] O’Halloran, K. L., Smith, B. A. (2011). Multimodal Studies; K. L. O’Halloran & B. A. Smith (eds) Multimodal Studies: Exploring Issues and Domains. New York & London: Routledge.

[36] O’Toole, M. (1994). The Language of Displayed Art. London: Leicester University Press.

[124] Kress, G., van Leeuwen, T. (2006). Reading Images: The Grammar of Visual Design, 2nd edn. London: Routledge.

[37] Van Leeuwen, T. (1999). Speech, Music, Sound. London: Macmillan.

[38] O’Halloran, K. L. (2005). Mathematical Discourse: Language, Symbolism and Visual Images. London and New York: Continuum.

[39] Martinec, R. (2005). A System for Image-Text Relations in New (and Old) Media, Visual Communication, 4(3), pp. 337-371.

[40] Unsworth, L., and Cleirigh, C. (2009). Multimodality and Reading: The Construction of Meaning through Image-Text Interaction. Jewitt C.  eds. The Routledge Handbook of Multimodal Analysis, London and New York: Routledge, pp. 151-163.

[41]  Zappavigna, M., Cleirigh, C., Dwyer, P., and Martin, J. R. (2010). The Coupling of Gesture and Phonology. In Bednarek M. and Martin J. R. eds. New Discourse on Language: Functional Perspectives on Multimodality, Identity, and Affiliation, London and New York: Continuum, pp. 219-236.

[42] Clarke, D., ed. (2001). Perspectives on Practice and Meaning in Mathematics and Science Classrooms, Dordrecht and Boston: Kluwer Academic Publishers.

[43] Ventola, E., Moya, J., eds. (2009). The World Told and the World Shown: Multisemiotic Issues. Hampshire: Palgrave Macmillan.

[44]  Arola, K.L. (2010). The design of web 2.0: The rise of the template, the fall of design,  Computers & Composition, 27(1), pp. 4-14.

[45] Arola, K.L., Wysocki, A.F. (Eds). (2012). Composing (media) = composing (embodiment): bodies, technologies, writing, the teaching of writing. Logan, UT: Utah State University Press.

[46] Howell, E.; Butler, T.; Reinking, D. (2014). Multimodal Arguments, Technology, and Social Issues: A Formative Experiment, Presentations. Paper 1. <http://tigerprints.clemson.edu/eugene_pres/1>, последно посещение на 10.10.2016.

[47] Whithaus, C. (2012). Claim-evidence structures in environmental science writing: Modifying Toulmin’s model to accounт for multimodal arguments. Technical Communication Quarterly, 21(2), p. 105.

[48] Walsh, M. (2008). Worlds have collided and modes have merged: classroom evidence of changed literacy practices. Literacy, 42(2), p. 101-108.

[49] Bruce, D. L. (2009). Writing with visual images: Examining the video composition processes of high school students, Research in the Teaching of English, pp. 426-450.

[50] Vasudevan, L., Schultz, K., Bateman, J. (2010). Rethinking composing in a digital age: Authoring literate identities through multimodal storytelling, Written Communication, 27(4), pp. 442-468.

[51] Jocius, R. (2013). Exploring Adolescents’ Multimodal Responses to The Kite Runner: Understanding How Students Use Digital Media for Academic Purposes, The Journal of Media Literacy Education, 5(1).

[52]  Johnson, L. L., Smagorinsky, P. (2013). Writing remixed: Mapping the multimodal composition of one preservice English Education teacher, K. Pytash & R. Ferdig (Eds.), Exploring multimodal composition and digital writing. Hershey, PA: IGI Global, pp. 262-280.

[53] Rowsell, J., & Decoste, E. (2012). (Re) designing writing in English class: a multimodal approach to teaching writing, Pedagogies, An International Journal, 7(3), pp. 246-260.

[54]  McDermott, M. A., & Hand, B. (2013). The impact of embedding multiple modes of representation within writing tasks on high school students’ chemistry understanding. – In:  Instructional Science, 41(1), pp. 217-246.

[55] Palmeri, J. (2012). Remixing composition: A history of multimodal writing pedagogy. Carbondale, IL: Southern Illinois University Press.

[56] Edwards-Groves, C. J. (2011). The multimodal writing process: Changing practices in contemporary classrooms, Language and Education, 25(1), pp. 49-64.

[57]  B. & Kalantzis, M. (Eds). (1999). Multiliteracies: Literacy learning and the design of social futures. New York, NY: Routledge.

[58] Demirbag, M., & Gunel, M. (2014). Integrating argument-based science inquiry with modal representations: Impact on science achievement, argumentation, and writing skills. Educational Sciences: Theory and Practice, 14(1), pp. 386.

[59] Wysocki, A. F., Johnson-Eilola, J., Selfe, C.L., & Sirc G. (2004). Writing new media: Theory and applications for expanding the teaching of composition. Logan, UT: Utah State University Press.

[60]  Arola, K.L. (2010). The design of web 2.0: The rise of the template, the fall of design. Computers & Composition, 27(1), pp. 4-14.

[61] Ball, C.E..  Arola, K.L. (2011). IX: Visualizing composition, <http:// ix.bedfordstmartins.com/>, последно посещение на 10.10.2016.

[62] Sheridan, M.P., & Roswell, J. (2010). Design literacies: Learning and innovation in the digital age. New York, NY: Routledge.

[63] Shipka, J. (2011). Toward a composition made whole. Pittsburgh, PA: University of Pittsburgh Press.

[64] Ball, C.E. & Kalmbach, J. (Eds). (2010).  RAW: Reading and writing new media. Cresskill, NJ: Hampton Press.

[65] Ball, C. E. (2012). Assessing scholarly multimedia: A rhetorical genre studies approach. Technical Communication Quarterly, 21(1).

[66] Ball, C. E. (2013). Adapting editorial peer review for classroom use. Writing & Pedagogy.

[67] Anderson, D. (2003). Prosumer approaches to new media composition: Consumption and production in continuum,  Kairos: A Journal of Rhetoric, Technology & Pedagogy, 8(1). <http://kairos.technorhetoric.net/8.1/>, последно посещение на 10.10.2016.

[68] Bowen, T., Whithaus, C. (2013). Multimodal literacies and emerging genres. Pittsburgh, PA: University of Pittsburgh Press.

[69] Roswell, J. (2012). Working with multimodality: Rethinking literacy in a digital age. New York, NY: Routledge.

[70] Lankshear, C. & Knobel, M. (2011). New literacies: Everyday practices and social learning. Open University Press.

[71] Selber, S. (2004). Multiliteracies for a digital age. Carbondale, IL: Southern Illinois University Press.

[72] Bawarshi, A. & Reiff, M.J. (2010). Genre: An introduction to history, theory, research, and pedagogy. Fort Collins, CO: Parlor Press.

[73] Brooke, C.G. (2009). Lingua fracta: Toward a rhetoric of new media. New York, NY: Hampton Press.

[74]  Lutkewitte, C. (Ed.). (2013). Multimodal composition: A critical sourcebook. Boston, MA: Bedford/St. Martin’s.

[75]  Sheridan, D.M., Ridolfo, Jim, & Michel, A.J. (2012). The available means of persuasion: Mapping a theory and pedagogy of multimodal public rhetoric. Fort Collins, CO: Parlor Press.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 25, ноември 2016 г. http://rhetoric.bg/

 

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta