Възникване и развитие на скулптурните симпозиуми: визуални и комуникативни измерения

Докторантски дебюти

Антония Ангелова

Национална художествена академия

Имейл: angelova.info@gmail.com

Абстракт: В статията се представя хронологията на възникването на скулптурните симпозиуми, което е специфичен тип жанр в презентирането на скулптурата. Разгледана е линията на европейското им развитие, както и развитието им в България. Представени са най-важните и влиятелни скулптурни симпозиуми, които с поведението си са формирали и установили собствена институция „скулптурни симпозиуми“. Изведени са комуникативните измерения при организирането и провеждането на скулптурните симпозиуми. Поставен е фокус върху проявления и новости на визуално, креативно и културно равнище.

Ключови думи: скулптурни симпозиуми, скулптура, публична комуникация, комуникация на градската среда.

Origin and development of sculptural symposia: visual and communicative dimensions

Antonia Angelova

National Academy of Arts

Email: angelova.info@gmail.com

Abstract: The article presents the chronology of the emergence of sculptural symposia, which is a specific type of genre in the presentation of sculpture. The line of their European development is considered, as well as their development in Bulgaria. The most important and influential sculptural symposia, which by their behavior have formed and established their own institution sculptural symposia’, are presented. The communicative dimensions of organizing holding sculptural symposia are derived. The focus is on manifestations and innovations on a visual, creative and cultural level.

Keywords: sculptural symposia, sculpture, public communication, urban communication.

Уводни думи или предистория

Първият скулптурен симпозиум, станал известен в целия свят, се провежда през 1959 г. и е организиран от съвременния австрийски скулптор Карл Прантл, съвместно с Фридрих Заган и Хайнрих Дойч. Скулптурният симпозиум се е състоял в изоставена каменна кариера в австрийското градче Сент Маргаретен в Бургенланд, Австрия, недалеч от известното езеро Нойзидлер. [1] Събитието започва с цел да се даде възможност на артисти от цял ​​свят да се обединят, за да създадат постоянна публична творба, динамика, която осигурява модел за много скулптурни симпозиуми занапред. По-късно симпозиумът става едно от най-известните и важни събития в изкуството на скулптурата. Тази инициатива се развива, за да се улесни комуникацията и обменът между членовете на международната скулптурна общност.

Скулптурните симпозиуми се превръщат в артистични организации, които правят възможно събирането на избрани скулптори на обществени места и създаването на скулптури в тези открити пространства става възможно.

През 70-те години на 20. век десетки скулптури на творци от целия свят намират своето място сред природата на Сент Маргаретен. [2] Новаторската идея на Карл Прантл, скулпторите да работят и живеят заедно, докато творят на открито на място, където е камъкът, от който извайват творбите си, дава своя забележителен принос към междукултурния диалог. Налице е стремеж да се премахват бариерите между различни култури и страни, особено в периода 60-те години на миналия век, когато благодарение на неговите симпозиуми творци от Западна и Източна Европа работят заедно.

Изследване и описания

Камъкът се превръща в средство за взаимна комуникация, както и за общуване с външния свят, а това става в глобален мащаб. Необходимостта от духовност и човещина е отправната точка, а целта е постигане на разбирателство между художници по целия свят. Нарастващото значение на симпозиумите по света е доказателство, че отправната точка е била правилна. Скулптурните симпозиуми дават началото за подготовка на скулптурите свободно да бъдат поставени в откритите пространства около кариерите. Става дума за тази свобода или свободно мислене в широк смисъл, както и за освобождаването на много ограничения, стеснения и табута.

Идеята за скулптурни симпозиуми, в която автономни, скулптурни дейности (най-вече в дивата природа, в близост до кариери) е възможна. Тази идея се радва на голям отзвук, давайки възможност на автори от различни страни по света да обменят опит и да реализират първите си монументални творби, които се вписват в специфичните селски и градски контексти и отварят нови перспективи за художественото творчество чрез поразителни, културно-политически дискурси. Първоначално приносът на източноевропейските автори е от политическо и естетическо значение, като се има предвид даденото разделение на Европа.

Международният импулс на мисълта на симпозиума е едно от най-убедителните доказателства за непрекъснатата творческа сила на модерността. Идеята да се прави безплатна пластична творба на открито и да се съчетава съвременното чувство за форма със старата занаятчийска нагласа е възприета по целия свят. Този вид творчество дава възможност скулптурата, а в по-широк аспект и изкуството, по естествен път да се свърже с хората, за да се създаде един по-близък диалог между твореца и зрителя.

Условие за участие в симпозиумите, организирани от Прантл, които нямат комерсиален характер, е творбите да бъдат абстрактни, а не фигуративни, което също позволява свободно и индивидуално интерпретиране на всяка скулптура. Изборът на кариерата край Санкт Маргаретен не се дължи само на факта, че е било родното място на скулптора, където той твори до края на живота си, но е и в непосредствена близост до нея. С варовика, който се добивал там, е изградена прочутата катедрала „Свети Стефан“ в центъра на Виена, която е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на австрийската столица, както и редица сгради архитектурни образци, на известния виенски булевард „Рингщрасе“, костната система на архитектурата във Виена. [3]

Карл Прантл проявява интерес към скулптурата, години след като е започнал обучението си по живопис, но именно тя става неговата голяма любов в изкуството. Той се дипломира като художник в Академията за приложни изкуства във Виена, през 1952 г. Непосредствено след това се установява в австрийската столица, където се присъединява към артистичния кръг „Дер Крайс“, в който остава до края на живота си.

Международни скулптурни симпозиуми се провеждат в многобройни градове и места по света, следващи първоначалната идея. През 1968 г. следва симпозиума по скулптура в Линдабрун, едно специално място в Долна Австрия. VSL Verein Symposion Lindabrunn, е асоциация на художниците, основана по инициатива на скулптора Матиас Хитц и създадената колония на художниците за каменна скулптура. Всяка година до 1998 г. се организират арт симпозиуми на фона на утвърдените арт предприятия, където артисти от целия свят имат възможност да експериментират или да правят единични или групови творби в симпозиума. Специално артисти от така наречените „железни завеси” са имали възможност да вземат участие и да обогатят парка „Скулптура” с произведения на изкуството с много високо качество.

От 1999 г. симпозиумът се превръща в открита зона на развитие, производствен цех за артистични експерименти от всички жанрове, специално за изкуство за публичното пространство и социален дизайн. Първоначално изработените творби в симпозиума са самостоятелни произведения, ситуирани в мястото и кариерата, но впоследствие се превръщат в съвместни произведения на изкуството с различни стилистични насоки в които съществува предварително заложена концепция между творбата и пространството, терена, на който е поставена, променя културния обсег и се търси ново осмисляне на симпозиумите. Намесата в ландшафта осезателно променя визията на действащите музеи на открито и оформя условия за новото време в скулптурата.

Следващата проява е Билдхауер симпозиум Кайзерстейнбруш (Bildhauersymposion Kaisersteinbruch), който се провежда през 1961 г. в Долна Франкония Unterfranken, регион в Централна Германия. Други прояви в Германия са Symposion europäischer Bildhauer (1961). Последвани от симпозиумни прояви в Словения (1961); в Словакия (1964) и в Чехия (1981). [4] Следват първите международни скулптурни симпозиуми в Съединените щати, които се провеждат от 1965 г. в Калифорнийския държавен университет, квартал Лонг Бийч, Калифорния. Симпозиумът в Унгария е проведен през 1968 г.

Първият скулптурен симпозиум в Австралия се провежда във Вондабин (Wondabyne) близо до Госфорд в Нов Южен Уелс през 1986 г. и в Bildhauersymposion Krastal през 1967 г. След това има симпозиуми във Франция през 1988 г., Япония и много други. [5]

В България скулптурни симпозиуми се провеждат от 1973 година насам. Има история, която вече 46 години непрекъснато се развива и обогатява.

Международните и националните симпозиуми и пленери за скулптура продължават да събират заедно артисти и общности, за да създават обширна колекция от дървени, метални или каменни пластики, която вече се намира в цялата страна. Най-различни и уникални произведения на публичното изкуство, създадени в хода на тези дългогодишни симпозиумни проекти, формират следата на сцената в България, за да се насладят на селските, градските или морските пейзажи, където те ще останат в продължение на векове. [6]

Визуални и комуникативни измерения

Симпозиумът придава особена неотложност на необходимостта от междукултурен диалог между хората. Скулптори от цял ​​свят се обединяват, за да създадат постоянна публична творба от местен камък. Налице са своеобразна динамика, креативност и съизмерване между творците по време на симпозиума.

Скулптурните симпозиуми установяват силна социална мисия. Те са тотално зависими от институциите поради монопола върху културата от страна на държавата. Те не притежават автономност, но с поведението си са формирали и установили собствена институция скулптурни симпозиуми. Появилият се веднъж скулптурен симпозиум, се е утвърдил през годините и набира все по-голяма сила в днешно време, като форма на изява поради взаимните изгоди, с които се ползват участниците в събитието.

Ползите от скулптурните симпозиуми са свързани със схващанията за организацията на градското пространство или поне крайният резултат от скулптурните симпозиуми се използва за цели, свързани с организацията на тези социални пространства. Продуктите и изкуството, създадени по време на симпозиума, имат социалната функция и по време на провеждането, и след приключването на събитието. След края на симпозиума завършените произведения се разполагат на обществени места като паркове, съобразени със заобикалящата среда, където могат да се впишат в тази среда или да я променят. Скулптурните симпозиуми в камък, метал и дърво продължават своето съществуване след приключването.

Бургаският международен симпозиум по скулптура от камък е едно от най-вълнуващите художествени събития в България, провеждан ежегодно в продължение на петнадесет години от 1974 г. до 1988 г., в парк „Росенец“ („Отманли“). След прекъсване от двадесет и две години стартира първото издание на възобновения престижен Международен симпозиум по скулптура Бургас, едно от емблематичните събития за културния живот на Бургас, като през 2010 г. се възстановява еднократно и отново прекъсва, до 2019 г. Какво предстои тепърва, ще видим. През годините, в които се е провеждал, симпозиумът е оставил в Морската градина на Бургас повече от 150 каменни скулптурни творби, които създават уникален скулптурен музей на открито. Международният скулптурен симпозиум се организира съвместно от Община Бургас, Министерството на културата и Съюза на българските художници. Канят се участници от различни градове и държави, от Европа, Азия, Африка и Южна Америка, за да реализират своите проекти в двумесечния период на симпозиума, като обменят идеи и творят заедно на открито. Техните творби, експонирани в живописните паркови зони край морето, и до днес създават уникалния облик на Морската градина в Бургас.

Според статута на симпозиума целта е да се създадат нови художествени творби, образци на съвременната скулптура в траен материал от различни видове камък, стимулирайки нови пластични търсения. Това е период изключително благоприятен за скулптурата в България. Бургас заслужава високо обществено признание за създадената инициатива в областта на изобразителното изкуство. Създадени са забележителни произведения, съобразени с естетическите критерии на времето, дело на видни български и чуждестранни творци, гостували в Бургас. Десетките стойностни творби са създадени за просторното парково пространство, вдъхновени от красотата и съвършенството на южната природа, съчетаваща море, гора и уникална растителност, оформила прекрасна атмосфера за творчество.

Международният симпозиум, който се провежда ежегодно в рамките на 60 дни, става проводник на нови идеи и освободено от идеологии мислене. Изкуство, създавано по законите на изкуството, където най-важното е художественият живот на творбата и нейният естетически диалог със зрителя. Това поколение творци идва с идеята за творба от нов вид, като разширява и динамизира пространствения живот на пластиката, създаващ основите на симпозиумната скулптура в България. За модерната скулптура творбите изграждат нова художествена стойност.

В българската научна традиция по темата пише Камен Цветков, който в статията „The communicative potential of non-figurative sculpture“ представя преглед на промените, които са резултат от влиянието на модерността в социален, икономически и художествен смисъл в глобална и европейска перспектива и прави изводи относно потенциала на съвременната нефигуративна скулптура да ангажира публиката с естетически и социални ценности. [7]

Симпозиумът придава особена неотложност на необходимостта от междукултурен диалог между хората. И занапред ще се провеждат международни скулптурни симпозиуми в много страни и градове по целия свят, включително и в България. Заедно с разнообразието от суровини и приложения в скулптурните симпозиуми, като променливите работни атмосфери, причинени от различни климатични условия и култура, носят всеки път нов опит за творците и ги насърчават да се изразяват чрез произведенията си. Опитът на изследователя, натрупан в различни международни симпозиуми, дава възможност да се припише критично тълкуване на феномена на симпозиума, който стана незаменим за изкуството на скулптурата. Международните симпозиуми и пленери за скулптура ще продължават да събират заедно артисти и общности, за да се създаде обширна колекция от дървени или каменни пластики, която вече се намира в цялата страна. Най-различни и уникални произведения на публичното изкуство, създадени в хода на тези дългогодишни симпозиумни проекти, формират следата на сцената в България, за да се насладят на селските, градските или морските пейзажи, където те ще останат в продължение на векове.

Цялостното представяне на обществения проект за изкуство на общността е проява и на ентусиазъм, и на бизнес начинание. Има финансова подкрепа, за да се стимулира това движение. Създават се общности, които продължават да участват в скулптурните симпозиуми. За тези 46 години е изпълнена мисията, а именно по време на международните симпозиуми да се сътворяват уникални публични скулптурни колекции. Също така има истории, създадени от творци и организатори, които се стремят да запазят наследството и да създадат традиции.

Заключение

В днешния свят визуалните изкуства излизат от затвора на музеите и галериите, за да се насладят спокойно на откритите пространства в градовете. В много страни по света симпозиумите са довели до създаването на ecomuseums ново поколение музеи, привеждайки изкуството в сърцето на природата и околната среда. Водещата цел на всичко това е изкуството да бъде навсякъде като част от ежедневието. Отношението за това как възприемаме света, какво избираме да видим и как въображението ни интерпретира това, което виждаме, не е просто събитие в общността, а е шанс да научим повече за други култури и най-вече за творческия процес на проектиране.

За разлика от музейна или редовна изложба, публиката може да преживее в реално време как се създава произведение на изкуството. Публиката може да следи процеса всеки ден и да види колко тежка физическа работа е създаването на една скулптура на открито и как се създава. Да имаш нещо общо, позволява съвсем ново разбиране за изкуството и е чудесно да се гледа как се извайва една творба на открито. Жители и посетители имат уникалната възможност да видят тези скулптори как работят, за да бъдат хипнотизирани, гледайки седмица след седмица, докато всяко огромно парче камък или дърво приеме окончателната си форма.

Прекрасна е възможността да се срещнем с други художници, които ни отдават чест със своето присъствие и изкуство, като споделят истории, прозрения и богат опит в скулптурата. Мощното и красиво изкуство ще ни вдъхновява и занапред всеки път, когато обикаляме следите, оставени в уникалните скулптурни паркове.

Цитати и бележки

[1] Thomas-Oberhofer, E. & Weiermair, P. (1997). Karl Prantl Sculpture. Zurich: Edition Stemmle.

Wortmann, J. (2006). Bildhauersymposien: Entstehung – Entwicklung – Wandlung. Dargestellt an ausgewählten Beispielen und ergänzt durch Gespräche mit Beteiligten Art / Série 28: Histoire de l’art, Band 421.

[2] North Carolina Architect. (1968). The North Carolina chapter of the American Institute of Architects. October 1968.

[3] Kelly, C. (2011). Outdoor Sculpture : A Historical Guide to Public Art in the Monumental City, photographs by Edwin Harlan Remsberg. 10 June 2011, Baltimore: Johns Hopkins University Press.

[4] Wortmann, J. (2006). Bildhauersymposien: Entstehung – Entwicklung – Wandlung. Dargestellt an ausgewählten Beispielen und ergänzt durch Gespräche mit Beteiligten Art / Série 28: Histoire de l’art, Band 421.

[5] Chomsky, N. (1995). The Minimalist Program. (Current Studies in Linguistics) Cambridge, MA: MIT Press. http://cognet.mit.edu/book/minimalist-program. Последно посещение на 10.06.2020.

[6] Art History: Worldwide Art Resources. 19601975, 458.

[7] Tsvetkov, K. (2018). The communicative potential of non-figurative sculpture, Rhetoric and Communications journal, issue 33, March 2018, http://rhetoric.bg/rhetoric-and-communications-e-journal-issue-33-march-2018, Retrieved on 10.04.2020.

Библиография

Art History: Worldwide Art Resources. 19601975.

Bailey, P. M. (2006). The creative apparel design process: A personal documentation and proposed conceptual model. M.A. dissertation. Department of Human ecology, University of Alberta (Canada). Canada.

Chomsky, N. (1995). The Minimalist Program. (Current Studies in Linguistics) Cambridge, MA: MIT Press. http://cognet.mit.edu/book/minimalist-program. Последно посещение на 10.06.2020.

Kelly, C. (2011). Outdoor Sculpture : A Historical Guide to Public Art in the Monumental City, photographs by Edwin Harlan Remsberg. 10 June 2011, Baltimore: Johns Hopkins University Press.

Hall, D. (2019). Digital Fashion Communication: The Influence of Instagram-Queer-Makeup Artists and Their Future Developments on the Industry, In: Fashion Communication in the Digital Age: FACTUM 19 Fashion Communication Conference. Ascona, Switzerland: Springer.

North Carolina Architect. (1968). The North Carolina chapter of the American Institute of Architects. October 1968.

Thomas-Oberhofer, E. & Weiermair, P. (1997). Karl Prantl Sculpture. Zurich: Edition Stemmle.

Tsvetkov, K. (2018). The communicative potential of non-figurative sculpture, Rhetoric and Communications journal, issue 33, March 2018, http://rhetoric.bg/rhetoric-and-communications-e-journal-issue-33-march-2018, Retrieved on 10.04.2020.

Wortmann, J. (2006). Bildhauersymposien: Entstehung – Entwicklung – Wandlung. Dargestellt an ausgewählten Beispielen und ergänzt durch Gespräche mit Beteiligten Art / Série 28: Histoire de l’art, Band, 421.

Ръкописът е изпратен на 25.05.2020 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 28.05.2020 до 15.06.2020 г.

Приемане за публикуване: 19.06.2020 г.

Manuscript was submitted: 25.05.2020.

Peer Reviews: from 28.05.2020 till 15.06.2020.

Accepted: 19.06.2020

Брой 44 на сп. „Реторика и комуникации“, юли 2020 г. се издава с финансовата помощ на Фонд Научни изследвания, договор № КП-06-НП1/39 от 18 декември 2019 г.

Issue 44 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2020) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP1/39 of December 18, 2019.