Традиционни и съвременни методи на изследване в полето на джендър политическата и парламентарната реторика

Вяра Генова

Абстракт: С настоящото изследване се акцентира върху двете големи насоки в джендър реторическите политически изследвания – спецификата на реториката, от една страна, и джендър темите, употребата на феминизма, антифеминизма и критиката към политическия дискурс от гледна точка на пола, от друга страна. В рамките на изследването са разгледани методи, използвани от изследователи като Соня Фос, Даян Байстрьом, Джанис Едуардс и др. Джендър политическата реторика се разглежда в рамките на широк изследователски метод, който включва вербалната, невербалната реторика на оратора, визуалните му послания, проекцията на медиите и отзивите на аудиторията върху директните (вербални или невербални реторични) и отразените (медийно) послания.

Ключови думи: джендър реторика, джендър парламентарна реторика, медии, пол, изследвания.

Viara Genova

Traditional and Modern Research Methods in the Field of Gender Political and Parliamentary Rhetoric

Abstract: The present study focuses on two major trends in gender political rhetoric – the specific features of the rhetoric on one hand and gender issues, use of feminism, antifeminism and criticism of the political discourse in gender perspective, on the other hand. The study examines methods used by researchers Sonja Foss, Diane Baystryom, Janice Edwards and others. Gender political rhetoric is seen within a broader research method which includes verbal, non-verbal rhetoric of the orator, his or her visual messages, media projection and the audience feedback on the direct (verbal or non-verbal rhetorical) and reflected (media) messages.

Keywords: gender rhetoric, gender parliamentary rhetoric, media, gender studies.

Въведение в проблематиката

Изследователската гледна точка, при която се търси връзка между реториката и властта, е интригуваща, но не е нововъзникнала. Например американският изследовател Джордж А. Кенеди [1] отбелязв

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. http://rhetoric.bg/ Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти  Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“

а, че по Аристотелово време „ретор” означавало „говорител на публична среща или пред съда”, т.е. в известен смисъл това, което днес наричаме политик.

Към темата обаче може да се подходи от различни повече или по-малко реторически гледни точки. Насоката на изследване на политическа и парламентарната джендър реториката зависят от държавното устройство, политическата среда и разделението на властите. Поради спецификата на държавното устройство в САЩ американските изследователи например разбират под политическа реторика и комуникация предимно (масово)политическа и предизборна реторика. За разлика от тях новите демокрации в Източна Европа проявяват интерес към темата за парламентарната реторика, като я обвързват с качеството на парламентарния процес и развитието на демократичното управление. Пример са изследвания на Корнелия Илие [2], а и редица други реторици, включително български.

Към изследването на джендър политическата реторика може да се подходи от гледна точка на различни научни школи. Дори да не се занимават в частност с реторика, те отреждат роля на езика – например постмодернистичните и постструктуралистичните разбирания за езика въобще, като носител на власт и потисничество, включително по отношение на джендъра. На трети план изследванията на политическата реторика имат и своите напълно практически измерения в сферата на политически маркетинг, реклама, теория на комуникациите, връзки с обществеността, медиазнанието. Общият знаменател на всички тези търсения е убеждаването на аудиторията, поради което подобен род изследвания обикновено се вълнуват предимно от рефлексията на аудиторията. Така джендър парламентарните изследвания могат да обхващат няколко отделни области, които се пресичат в различни сечения.

Методи в парламентарните изследвания

Тези методи могат да бъдат разнообразни, в зависимост от гледната точка на коя наука се правят и какви цели се поставят. Често се използват количествени методи за изучаване и измерване на парламентарната дейност. Изследването на парламентарни дебати е един от класическите обекти на парламентарните изследвания, което не означава, че всички изследвания от този тип са реторически. Например българският делиберативен индекс изследва аргументите, но търси степента на съгласие [3]. Друг пример са изследванията на речта на парламентаристите, където се оценява езиковата им култура.

Методи в реторическите парламентарни изследвания

Частен случай както на парламентарните, така и на реторическите изследвания, са реторическите парламентарни изследвания. Обхватът на реторическите изследвания се определя основно от понятието за реторическа комуникация. В този смисъл класическото изследване е на парламентарни дебати и речи, но може да се изследват и други продукти на парламентарната реторика – доклади, законодателни норми и др., както ще видим в последната част на изложението. Разширяването на перспективата на парламентарните реторически изследвания може да се постигне чрез проучване на убеждаването на разширената частна аудитория от граждани, например чрез контент анализи на медийни публикации, декларации и др. Такива изследвания могат да бъдат:

фрагментарни, когато разглеждат отделни аспекти (една фигура, един аргумент) или се концентрират върху малък период, единични изяви и т.н.;

рамкови (framing) изследвания – които анализират през точно определена призма, често оперират с митовете и символите в основата на стереотипите. Това дава възможност да се открият видове реторични форми, които иначе трудно биха се идентифицирали с традиционните категории на анализ;

лингвистични изследвания – насочват се към изучаване на структурата и семантиката на речта;

дискурсивни анализи и критични дискурсивни анализи, които са типични за европейската традиция и предлагат баланс между лингвистичното (реторичното) и политическото;

контекстуални изследвания – т.е. от гледна точка на социалния, културния и историческия контекст, като по този начин стават явни корелациите с обществената власт и с устойчивите структури в съзнанието.

Въпреки явния акцент върху качествения подход реторическите изследвания не се лишават напълно от възможността за прилагане и на количествени методи, които са подходящи при изследването на големи корпуси. Основанието за критика тук е поради опасността от изкривявания и грешни тълкувания вследствие на загубата на контекст.

Методи за джендър изследвания

Въпреки че джендър изследванията инкорпорират и гледната точка на мъжа, те продължават да са насочени преди всичко към жените. По-често използваните методи залагат на взаимовръзката и обмена, вместо на доминацията. Повечето джендър изследвания се концентрират върху малки отрязъци, предпазливи са към генералните заключения и щедро заимстват подходи от различни научни области.

Един от специфичните способи в джендър изследванията е метаанализът или последващият анализ на сравними отделни проучвания. Енциклопедията на жените и джендъра [4] дава конкретни препоръки как да бъдат провеждани джендър изследвания, а също как да бъдат представяни и интерпретирани резултатите. Основното изискване е да се спазва строга методика, както и да се направи опит получените резултати да се тълкуват през призмата на други фактори, а не на половите разлики. В противен случай може да се направи грешка от тип Алфа (да се преувеличат разликите) и това да подхрани стереотипизирането на джендър облика както на жените, така и на мъжете. Основният мотив за тази предпазливост е медийната чувствителност на темата, като редакторите на научни списания са съветвани да публикуват дори и изследвания, които не откриват разлики между половете. В крайна сметка джендър анализът не бива да се разглежда само като метод на противопоставянето и търсенето на разлики, но и на търсенето и доказване на общи за двата пола характеристики.

Тенденция, която не бива да се пренебрегва, са и интерпретационните джендър изследванията. Все по-популярна става гледната точка на „местни” изследователи (и то най-вече жени), които обясняват спецификата на уникалния им джендър модел, без да се придържат непременно към наложените от западната култура матрици. Пример за това е джендър изследването върху езика на мароканските жени на Фатима Садияи (Fatima Sadiqi), публикувано през 2003 [5].

Джендър компонентата се включва като показател в по-широки изследвания, включително такива с количествена и практическа насоченост, като например Индекса на човешкото развитие.

Що се отнася до реториката в сферата на джендър изследванията, то тя може да се разглежда като индикатор за половото равенство, но в същото време тя е и негов градивен елемент, тъй като сама по себе си убеждава и формира нагласи.

Методи за джендър парламентарни реторически изследвания

Първоначално феминистката политическа реторика се насочва към откриването на женския глас в исторически план, като се използват традиционните реторични похвати за анализ на речи. Между 1970–1990 г. сериозно нараства интересът към съвременното участие на жените в политиката, което води и до нов курс в джендър реторическите изследвания. Рамката на изследване се разширява и се обхващат повече реторични елементи, включително визуални, които се разглеждат като част от актуалния политически дискурс. През последните 15 и повече години джендър политическите изследвания разширяват полето си, като включват и мъжете. Двете големи насоки в джендър реторическите политически изследвания, субективирани върху жени, са спецификата на реториката, от една страна, и джендър темите, употребата на феминизма и критиката към политическия дискурс от гледна точка на жената, от друга страна.

Така например някои автори като Соня Фос, виждат в реториката подходящ ъгъл за изучаване на социалните движения. Фос предлага модел за реторически анализ на феминистки движения, който се състои от няколко елемента: наратив (история на движението), идеология, структура и стратегия като теория и практика, а реторическият анализ се концентрира върху програмни документи, брошури, речи на лидери на движението, както и статии в периодичния печат по темата [6].

При други изследователи, като Даян Байстрьом (Dianne Bystrom), джендър политическата реторика се разглежда в рамките на широк изследователски метод, който включва вербалната, невербалната реторика на кандидата, визуалните му послания, проекцията на медиите и отзивите на аудиторията върху директните (вербални или невербални реторични) и отразените (медийно) послания [7].

Обикновено анализите се характеризират с голям обем наратив, тъй като обектите се разглеждат дискурсивно, а това предполага описание на социокултурните препратки. Подобен метод използва в своето изследване и Дебра Додсън (Debra L. Dodson). Тя проследява два поредни, но диаметрално противоположни и ключови Конгреса (103 и 104 Конгрес) на САЩ, и по-специално работата им по няколко ключови джендър законопроекти, свързани със здравето [8]. Конкретният обект на анализ е работата, която жените конгресмени извършват по законопроектите. По този начин се анализира качеството на представителството, което жените избиратели получават чрез жените конгресмени. По мнение на критиците изследването на Додсън достига до важни заключения за липсата на пряко пропорционална връзка между броя жени в Конгреса и извършената по линия на женските теми и въпроси работа. За сметка на това става ясно, че приоритизирането на женските теми дори при наличието на малък брой жени конгресмени води до съществено подобряване на работата в конкретната насока. Проучването на Додсън има значение не само като модел на джендър изследване, но и като практическа полза при изработването на стратегиите в законодателната власт.

Заключение

Полето на джендър парламентарните или политическите реторически изследвания е сложно и дискурсивно. Но на база изложеното дотук могат да се маркират два подхода на изследване: (1) фрагментният рамков подход, при който конкретен обект се разглежда в тесни теоретични граници; и (2) комплексният подход, който се опитва да обхване чрез повече методи по-голяма част от взаимовръзките и да даде по-пълно обяснение. Този широк модел може да включва анализ на корпус от изследователски обекти чрез количествени методи, но и изследва джендър компонентата на ниво реторически похвати и фигури и на тематично ниво. Държи се сметка за качествата на оратора (пол, възраст, убеждения), както и за конкретната ситуация (контекста), за да се интерпретират вярно резултатите. Възможно е подобен анализ да обхване и невербалната комуникация, както и чрез контент анализ да се търсят характеристиките на медийното отразяване на парламентарния и политически дебат, а чрез социологически методи да се изследват нагласите на аудиторията и повлияването от посланията.

Цитати и бележки:

[1] Kennedy, G. A. (ed.), (2006). Aristotle. On Rhetoric: A Theory of Civic Discourse. (Translated with Introduction, Notes, and Appendices by G. A. Kennedy) (second edition). New York: Oxford University Press.

[2] Ilie, C. (2001). Unparliamentary Language:Insults as Cognitive Forms of Ideological Confrontation. In: Language and Ideology. Volume ІІ: Descriptive Cognitive Approaches, Dirven, R., R. Frank, and C. Ilie (eds.), Amsterdam: John Benjamins, pp. 235–263.

[3] Проект на катедра „Политология” на СУ, под ръководството на Татяна Буруджиева.

[4] По темата виж: Foss, S. K. (1978). The Feminists: A Rhetorical analysis of the Radical Feminist Movement. Papers in women’s studies University of Michigan, ІІ, 2, pp. 79–95.

[5] Sadiqi, Fatima. (2003). Women, gender and language in Morocco. Leiden and Boston: Brill, pp. xvii + 336. Reviewed by Keith Walters (2007). Gender and Language, pp. 161–167.

[6] По темата виж: Foss, S. K. (1978). The Feminists: A Rhetorical analysis of the Radical Feminist Movement. Papers in women’s studies University of Michigan, ІІ, 2, pp. 79–95.

[7] Bystrom, D., M. Ch. Banwart … [et al.] (2004). Gender and candidate communication: videostyle, webstyle, newsstyle. New York: Routledge.

[8] Dodson, D. L. (2006). The Impact of Women in Congress. New York: Oxford University Press.

Библиография:

1. Александрова, Д. (2009). Основи на реториката. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

2. Ботева, М. (2008). Речник по реторика. София: „Парадигма”.

3. Бътлър, Д. (2003). Безпокойствата около родовия пол. София: Критика и хуманизъм.

4. Генова, В. (2010). Уебреторика за участието на жените в политиката. сб. Комуникация във виртуална среда. (състав. И. Мавродиева). София: УИ „Св. Климент Охридски”.

5. Генова, В. (2010). Стереотипи в реториката за „първите дами”: Какъв е смъртният грях на съпругите?, сп. Медии и обществени комуникации. “Алма комуникация”, №10, С, 2011, Available from: [www.media-journal.info]

6. Кирилина, А. В. (2001). Мужественность и женственность как культурные концепты. В: Методологические проблемы когнитивной лингвистики. Воронеж.

7. Мавродиева, И. (2011). Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0, Съвременни реторически практики, София: Сема РШ.

8. Методиева, Л. (2002). Парламентарна реторика. София: Албатрос.

9. Методиева Л. (2005). Жените депутати в 39-ото Народно събрание и тяхното словесно представяне. сб. Род и ред в българската култура, София: Център за изследвания и политики за жените, 72–89.

10. Bystrom, D., M. Ch. Banwart … [et al.] (2004). Gender and candidate communication: videostyle, webstyle, newsstyle. New York: Routledge.

11. Dodson, D. L. (2006). The Impact of Women in Congress. New York: Oxford University Press.

12. Foss, K. A., S. K. Foss. (1980). Incorporating the Feminist Perspective in Communication Scholarship: A Research Commentary. In: Doing Research on Women’s Communication: Perspectives on Theory and Method. Carter, Kathryn, and Carole Spitzack. Norwood, N.J.: Alex, pp. 65–91.

13. Foss, S. K., C. L. Griffin, K.A. Foss (2006). (еd). Feminist Rhetorical Theories. Foss, S. K., C. L. Griffin, K.A. Foss (еd). Sage.

14. Foss, S. K.. K. A. Foss. (1988). What Distinguishes Feminist Scholarship in Communication Studies? In: Women’s Studies in Communication. 11, Spring 1988, 9–11

15. Foss, S. K., C. L. Griffin (1992). A Feminist Perspective on Rhetorical Theory: Toward a Clarification of boundaries. In Western Journal of Communication., 56 Fall., pp. 330–349.

16. Foss, S. K. (1978). The Feminists: A Rhetorical analysis of the Radical Feminist Movement. Papers in women’s studies, University of Michigan., ІІ, 2., 1978, 79–95

17. Ilie, C. (2001). Unparliamentary Language:Insults as Cognitive Forms of Ideological Confrontation. In: Language and Ideology. Volume ІІ: Descriptive Cognitive Approaches, Dirven, R., R. Frank, and C. Ilie (eds.), Amsterdam: John Benjamins, pp. 235–263.

18. Kennedy, G. A. (ed.), (2006). Aristotle. On Rhetoric: A Theory of Civic Discourse. (Translated with Introduction, Notes, and Appendices by G. A. Kennedy) (second edition). New York. Oxford University Press.

19. Human Development Index (HDI) (http://hdr.undp.org/en/)

20. Sadiqi, F. (2003). Women, Gender And Language In Morocco. Leiden – Boston:Brill, Woman And Gender. The Middle East And Theislamic World., V 1.

21. Encyclopedia of Women and Gender: Sex Similarities And Differences And The Impact Of Society On Gender. (2002). Worell, J. (еd) San Diego: Academic press.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta