Проблемът като онтологичен аспект на философското консултиране

Даниел Александров

 

Абстракт: В текста се изследва работата с проблеми в практиката на философско консултиране, имаща началото си при Герд Ахенбах през 1981 г. Първата основна част на текста разглежда историята и развитието й, както и някои формиращи разбирания за това какво представлява философското консултиране през различни начини на практикуване. Втората основна част изследва работата и консултирането по проблеми, които клиентите-посетители имат, а също така в нея се извежда и главното разбиране, положено в темата. И в двете основни части на текста се излагат собствени разбирания, резултати от изследването върху литературата. В първата спомената част собственото разбиране е най-вече това, че при практиката могат да се отличат две особени определености: елементи и аспекти. Елементите и аспектите се различават от философската същност на практиката. Това са тези понятия, категории и идеи, през които даден начин на философско консултиране бива определян и практикуван, но не и мислен като изчерпващ цялостта на практиката. Елементите и аспектите са философски тогава, когато инструментализират философската същност на практиката. Изследването на работата с проблеми във втората част стъпва върху въпросните разлики и разбирания. При изследването на проблема се прави разликата между проблема като елемент и проблема като аспект. В първия случай проблемът единствено като цел на философското консултиране е такъв пример, при който се определя както начина на работа, така и вида проблем: ежедневно-житейски или професионален. При втория случай проблемът претърпява определени методични трансформации и примери за това са: методи и подходи, ориентирани към решение, или такива с отворен край. Централната теза на текста е, че проблемът е (философски) аспект на философското консултиране, в което казване стои разбирането, че работата с проблеми – наред с работата с други видове аспекти – не е същностна за практиката на философското консултиране, а е един от многото начини на практикуване.

Ключови думи: философско консултиране, философска практика, практическа философия, приложна философия, консултиране, проблем.

The Problem as an Ontological Aspect of Philosophical Counseling

Daniel Alexandrov

Abstract: The text studies how the practice of philosophical counseling (counselling, consulting), which began with Gerd Achenbach in 1981, works with problems. The first key part of the text looks at the history and development of the practice, as well as some basic understandings of what philosophical counseling is by considering different ways of practicing it. The second key part examines problem counseling with the client-visitor, and it presents the central thesis of the text. In both key parts, the author’s own ideas are presented, as results from the study of the literature. In the first part, an idea like that is the discerning of two distinct conceptions: elements and aspects. The elements and the aspects are further discerned from the philosophical concept of the practice. They are those conceptions, categories, and ideas, which define the different ways of practicing philosophical counseling, without them being thought of as final and ultimate to the practice. The elements and the aspects can be philosophical when they instrumentalise the philosophical concept of the practice. The study of problem counseling in the second part follows from the mentioned distinctions and ideas. While examining problem counseling, a discerning between the problem as an element and the problem as an aspect is made. An example for the first case is the problem as a goal of philosophical counseling, which defines the way of counseling, as well as the type of problem it’s going to work with: a life-problem or a professional problem. In the second case the problem undergoes specific methodological transformations, examples for which are: solution-orientated or open-ended methods and approaches. The central thesis of the text is that the problem is a (philosophical) aspect of philosophical counseling, behind which saying stands the understanding that problem counseling – besides other aspects of the practice – is not essential to the philosophical concept, but is rather one of the many ways for practicing philosophical counseling.

Key words: philosophical counseling, philosophical consulting, philosophical practice, practical philosophy, applied philosophy, consulting, counseling, problem, problem solving

I. УВОД 4

II. ФИЛОСОФСКО КОНСУЛТИРАНЕ: ВЪВЕДЕНИЕ 8

1. История и развитие на философското консултиране 8

1.1. История и развитие на практиката (I) 8

1.2 Философски практики и понятийни разлики 11

1.3 Собствено разбиране 17

1.4 История и развитие на практиката (II) 19

1.5 Философско консултиране в България 22

2. Какво е философско консултиране? 22

2.1 Някои разбирания за философско консултиране 22

2.2 Опити за класификация на философското консултиране 24

2.3 Собствено разбиране за класификация 25

2.4 Философското при философското консултиране 31

2.5 Някои основни предпоставки на философското консултиране 32

2.6 Емпирични изследвания върху практиката 34

III. ПРОБЛЕМЪТ ПРИ ФИЛОСОФСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ 37

1. Проблемът в литературата върху философско консултиране 37

1.1 Проблемът като елемент 37

1.2 Проблемът като аспект 40

2. Три момента от литературата 42

2.1 Ежедневно-житейски проблеми 42

2.2 Решение и благосъстояние като резултати от работа с проблеми 43

2.3 Дистинкция според вида проблем 44

3. Три критически момента 45

3.1 Цели на философското консултиране 45

3.2 Методи и подходи с отворен край 49

3.3 Отвъд ежедневно-житейските проблеми 54

4. Реалността на проблема при философското консултиране 57

5. Проблемът като онтологичен аспект на философското консултиране 58

5.1. Проблемът като аспект на философското консултиране 58

5.2 Проблемът като философски аспект при философското консултиране 59

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 61

БИБЛИОГРАФИЯ: 63

Моята задача е да предложа лек срещу всекидневната незадоволеност, от която повечето хора в цивилизованите страни страдат и която е още по-непоносима, понеже, нямайки никаква очевидна външна причина, изглежда неизбежна. Вярвам, че тази незадоволеност е до голяма степен заради грешни възгледи за света, грешна етика, грешни навици в живота.“ – Бъртранд Ръсел1

Точно така, когато се разпръснаха облаците на тъгата, аз съзрях небето и – отново в съзнание – можах да разпозная лицето на моята лечителка. И тъй, като обърнах поглед към нея и се взрях внимателно, видях моята хранителка, чийто дом посещавах често още като младеж – Философията.” – Боеций2

Обикновеният опит дълго време е бил обект на присмех и подозрение във философията. „Но това не е ли емпиричен въпрос?“ Това често е следвано от (или поне предполага) „Това не е философия!“ И така предметът [философия] се смалява и смалява, докато не изгуби толкова много маса, че на практика няма никаква тежест.“ – Робърт Соломон3

Каква е ползата от ученето на философия, ако всичко, което прави за теб, е да ти позволява да говориш с известна правдоподобност за някои неразбираеми въпроси на логиката и т.н., също ако не подобрява мисленето ти за важните въпроси на всекидневния живот.“ – Лудвиг Витгенщайн4

Философията възстановява себе си, когато престане да бъде средство за справяне с проблемите на философи и стане метод, овладян от философи, за справяне с проблемите на хората.“ – Джон Дюи5

Проблематичните Идеи са не прости същности, а комплекси, множества от съотношения и съответстващи единичности. От гледна точка на мисълта проблематичното разграничение на обикновеното и единичното и произтичащите от лошо разпределяне в условията на проблема безсмислици са несъмнено по-важни от хипотетичната или категорична двоичност на истнинното и грешното, с произтичащите единствено от тяхното объркване „заблуди“ в случаите на решение.“ – Жил Дельоз6

I. УВОД

С появата си философското консултиране като вид философска практика създава пресечна точка от различни професионални и научни сфери. Тази пресечна точка от сфери, традиции и течения непосредствено (и едва впоследствие средствено) се отразява на бъдещето развитие на новопоявилата се практика – това е най-вече видимо във вътрешните и външните й конфликтни моменти. Като пресичащи се на първо място са полетата на философията и психологията, както и на академичната философия и философските практики; още повече че философското консултиране попада в традицията на психотерапията и съвсем осмислено започва да се практикува като нейна алтернатива. Основателно е, предвид това, да има автори, които разглеждат зараждането на философското консултиране през идеята за смяна на парадигмата на Томас Кун7.

Философското консултиране се заявява и представя като консултантска услуга, която помага на клиенти, разпознаващи нуждите си сред целите на практиката. Като консултантска услуга философското консултиране е икономически и социално обусловено, докато философската част изразява същността на практиката като употреба на философското познание за ежедневни и професионални въпроси, проблеми, цели. Основната предпоставка е, че философите притежават способности и познание, чрез които могат да помагат на други хора по договорен начин.

В настоящата работа – „Проблемът като онтологичен аспект на философското консултиране“8 – се изследва работата с проблеми в практиката и това как се консултира по тях9. Изгражда се и разбирането, че философското консултиране има философска същност, елементи и аспекти. Реалността на аспекта е такава, че отразява разликите в начините, по които различните консултанти разбират и практикуват философското консултиране. Проблемът е такъв аспект, наред с други видове аспекти, който заедно с тях или поотделно присъства в разновидностите на практиката, конкретно тук – в разновидностите и общото при работата с проблеми.

Преди навлизане в темата, за по-голяма яснота, е добре да се дадат определения на някои собствени понятия от настоящата работа. Под „философ-консултант“ се разбира практикуващият философско консултиране. Разбирането за философското у консултанта се среща в практиката като основано на собствените му философски способности и познания, също според образованието му, още – според извършваните действия в процеса на консултиране и др. „Клиент-посетител“ е консултираният – този, който търси услугите на философа-консултант, за да удовлетвори своя стояща необходимост. Единствено употребата на „клиент“ свежда услугата на философско консултиране до пазарни, икономически отношения. От друга страна, философът, който пръв започва да практикува философско консултиране, нарича своите клиенти „гости“ или „посетители“, признавайки равнопоставеността им в процеса на консултиране. Клиент-посетител може да е индивидуален човек, група или организация. „Елементи и аспекти“ са тези понятия, категории и идеи, през които даден начин на философско консултиране бива определян и практикуван. Елементите са базисните понятия, категории и идеи, като: цели на философското консултиране10, способности на философа-консултант11, организиране на консултацията и т.н. Аспектите са основните за практиката понятия, категории и идеи, които ще бъдат разгледани по-нататък в работата. „Резултат“ при философското консултиране е крайната определеност и постижение от философското консултиране, до което достигат философът-консултант и клиентът-посетител. „Конфликтен момент“ е неудържаното единство на теория и практика. Получава се, когато средствата и инструментите за това удържане липсват или се счупят. Конфликтният момент може да бъде вътрешен или външен за практиката: външен спрямо други практики, регулации и пр., а вътрешен при собствените моменти на практиката. И накрая, когато се говори за „литература“ в настоящата работа, освен ако не е допълнително определено, то се има предвид литература върху философско консултиране, която е създавана преди всичко от самите философи-консултанти12.

Нека също така водещото определение за философско консултиране, до момента, в който не се разгледат други начини на практикуване и не се навлезе в изследването, бъде следното, дадено от Роджър Падън:

Философското консултиране е тази помагаща професия, която има за цел да изследва критично идеите и свързания с тях светоглед при належащите житейски проблеми на клиентите… „Философското консултиране“ се обяснява като процес, при който консултант работи заедно с клиент, за да рефлектират критически върху идеите и светогледа, свързани със специфични ежедневно-житейски проблеми, представени и предварително формулирани за консултантската сесия от клиента… Процесът на философско консултиране, следователно, включва изясняването на целите в живота и на ежедневно-житейските проблеми на клиента, както и свързани с тях моменти от неговия или нейния имплицитен светоглед (разбиран като основен източник на проблемите на клиента); критическият анализ на този светоглед, по време на който могат да бъдат разкрити по-дълбоки философски проблеми; анализирането на тези проблеми; и възстановяването на светогледа.“13

II. ФИЛОСОФСКО КОНСУЛТИРАНЕ: ВЪВЕДЕНИЕ

1. История и развитие на философското консултиране

Мястото на философското консултиране като философска практика и явление в историята на философията е тема, предимно разглеждана и изследвана в литературата на самата практика. Че във всеобщността на идеите и философската мисъл недвусмислено се поражда затруднение за определянето на пряка извънакадемична дейност, която използва философското познание и постиженията му като инструменти, представени като услуга за постигането на цели, бележи и самото зараждане на философското консултиране. И не само. Обикновено в историческите, по-скоро изложения, отколкото изследвания, се обособяват три главни акцента: философското консултиране като възраждане и връщане към някои от античните разбирания за философия по време на и след Сократ (469 пр.н.е. – 399 пр.н.е.), практикувани в съвремието; философското консултиране като свеждането на философията от метафоричната „кула от слонова кост“ (библейски мотив, който се използва без критическо осмисляне в литературата), представляваща академичната и университетска общност, до ангажираност с естествеността на живота, иначе казано – от научна и образователна към социална сфера; философското консултиране като реакция срещу институционализирането и медицинската нормативност на човешката природа, възникнало благодарение на антипсихиатричното движение през XX в., като алтернатива на психотерапията и психоанализата, но без самото то да е терапия14.

1.1. История и развитие на практиката (I)

В литературата върху философско консултиране Сократ (главно през Платоновите диалози) е ключов персонаж за историята на практиката. Разбирането е, че философското консултиране е възраждане на отдавна забравена традиция, при която философията е начин на живот, а философът, притежаващ знание, е в ролята на съветник и помощник. В етичните стандарти на Американската асоциация за философско консултиране пише:

Практиката да се предоставя философска помощ на други е стара поне колкото Сократ, който през V в. пр.н.е. използвал философията по такъв начин.“15

Някои автори проследяват античното разбиране за тази роля на философа в западната философска традиция и през по-късни на Сократ (Платон) гръко-римски философи и учения, за които философията се прилага към всекидневието на живота: Аристотел (384 – 322 пр.н.е.), Епикур (341 – 270 пр.н.е.), Сенека (4 пр.н.е. – 65 сл.н.е.); епикурейци, скептици, стоици. Няколко са последиците, които съвременното философско консултиране, като възродена антична практика, приема от разглеждането си в подобен исторически контекст и традиция. При появата си съвременното философското консултиране е насочено към естествеността на живота и проблемната ежедневност, в който смисъл, то заема от античните практики не изследването и онтологията на битието, а моралното и индивидуално познание. Относно Сократ, някои методи на философско консултиране използват Сократическия диалог (Сократовата майевтика или методът, развит от Леонард Нелсън) или в практиката се включват аспекти от общата нагласа и питане в Платоновите диалози, или конкретни изказвания, например: диалогичността между философа-консултант и клиента-посетител, без да е приложен метод, или целта за някои автори по време на философско консултиране, заета от Сократовото казване в „Апология“:

че животът без изследване не заслужава да се живее…“16

Образът на Сократ е важен и за теоретичната защитимост на съвременното философско консултиране. С възникването си в края на XX в., първоначалната му задача е да се защити от критиките и разграничи както от академичната философия, така и от психотерапевтичните практики, които са професионално упълномощени да оказват подобна помощ:

„…първо срещу психотерапевтите, които прилагат върху клиентите си непроменлива диагностика и терапевтична система и, второ, срещу академичните философи, които пренебрегват проблемите на ежедневния живот (следователно, едновременно с това и специалните нужди на практикуващия философ).“17

Връзката със Сократ показва философския момент в подобна практика, така също и че философското консултиране не възниква в полето на психологията и не се основава на вече налични терапевтични методи, а тъкмо обратното – философското консултиране възниква като философия и съвременната практика е връщането към корените на това разбиране.

Дали философското консултиране е наследство от Античността, единодушие няма, всички автори обаче са съгласни, че началото на съвременната философска практика на консултиране слага немският философ Герд Б. Ахенбах18. През 1981 г. Ахенбах започва да работи с клиенти в Бергиш Гладбах, в близост до Кьолн. На следващата година – 1982 г. – основава Немската асоциация за философска практика19. Първоначално членовете са само 10, но до 1987 г., с международно разпространение на новата практика, вече наброяват 125 от различни държави. През същата година асоциацията започва да издава и собствено философско списание, първоначално под името “Agora”, а по-късно преименувано на “Zeitschrift für Philosophische Praxis”.

Шломит Шустер20 и Питър Рабе21 споменават за статия от 1980 г., озаглавена „Консултиращият философ“, публикувана в американското списание „Хуманистът“, с автор Сеймон Херш. В статията Херш сравнява философа с треньор и инженер, чиито клиенти са:

интелигентни „инвеститори“, които искат да получат по-голяма възвръщаемост от инвестициите в начина си на живот.“22

Рабе пише, че според някои автори Херш е предшественикът на философското консултиране, а също и че след Ахенбах се появяват консултанти, твърдящи, че извършват практиката дори от 1967 г.23 Американският философ Пиер Граймс започва да работи с метод, който нарича „философско акушерство“, през 1978 г. Изполвайки философията на Платон, целта му е да помага на клиентите си да се избавят от грешни убеждения. В статия от 1996 г. Граймс определя метода си като преработка на майевтиката на Сократ, който е както вид психотерапия, така и вид философско консултиране24.

1.2 Философски практики и понятийни разлики

Шустер проучва и самата употреба на понятието „философско консултиране“ в литературата на английски език, преди да бъде направен преводът му от немски през 1987 г. и да се установи в практиката.

Ако някой провери източниците на информация като Философкия индекс или други по-общи на английски език, търсейки „философско консултиране“, ще намери премного информация за философия и консултиране, философия и психотерапия и т.н., но не би намерил думите „философско консултиране“ и „философски консултанти“ преди 1987.“25

При Ахенбах понятието за философско консултиране на немски език е “Philosophische Praxis”26. Един от първите му последователи в Европа става холандецът Адриан Хохендайк, който започва да практикува в Холандия през 1987 г. На нидерландски език понятията за философско консултиране биват преведени като: “Filosofische Praktijk,” “Filosofische Raadsman” и “Filosofisch Raadgeven”27. Първите публикации на английски език са интервюта с Петра фон Морщайн през 1987 г. и с Хохендайк през 1988 г., в които понятията са преведени като “Philosophical Practice” и “Philosophical Counseling”28. Въпреки че “praxis” е по-близко до “practice” и „практика“, развитието на новопоявилата се приложимост на философията и нейното представяне става през понятието “counseling” (също “counselling”). “Philosophical Counseling”, особено след създаването на Американската асоциация за философско консултиране през 1992 г., се установява като доминиращото понятие в англоезичната литература за вида философска практика, като понякога употребата му е взаимозаменяема с “Philosophical Practice”. Идеята за “Philosophische Praxis”, възникнала при Ахенбах, определя консултирането и помощта, които оказва философът, не като разновидност на преобладаващите методи на психотерапия и психоанализа, а като тяхна критика и алтернатива, основана на философското познание29. Доналд Робъртсън отбелязва, че в началното развитие на практиката, „за щастие“, Ахенбах не е преведен на английски език, което помага на философското консултиране да избегне опасността от превръщане му в „интелектуален култ“ (макар че и досега на английски език се намират само пет негови статии). Вместо това, липсата на общ метод спомага за разнообразното и експанзивно развитие на философското консултиране. Самият Ахенбах отхвърля установяването на всеобщ, универсален метод за провеждане на философско консултиране, който би противоречал именно на нуждата, довела до създаването на практиката – това е личностно-биографично ориентирания към клиента-посетител философски подход на диалогичност. При превеждането на “Philosophische Praxis” като “Philosophical Counseling” обаче новопоявилата се философска практика затвърждава конфликта си с психотерапията, тъй като на английски език “counseling” е както с теоретична, така и с всекидневно-разпознаваема употреба от сферата на психологията (на български език, в случая, понятието може да се преведе като „психологическо консултиране“). Шустер, от своя страна, отбелязва, че не счита думата “counseling” с ексклузивна употреба единствено в психотерапията. Според нея има също така финансови консултанти (financial counselors), консултанти по красота (beauty counselors), данъчни консултанти (tax counselors), консултанти по сигурността (security counselors), консултанти към министър-председатели (counselors to prime ministers)30. В английския език все пак съществува разграничение в понятията и тяхната употреба: “counseling” и “counselor” се отнасят за терапевтичното оказване на помощ и засягат проблеми на психичното здраве, а практикуващият е обучен и лицензиран психотерапевт; “consulting” и “consultant” се отнасят за практиката на съветване в различни професионални сфери от специалисти [както при употребите на Шустер по-горе, а също и бизнес консултиране (business consulting), кариерно консултиране (career consulting), образователно консултиране (educational consulting) и др.] Във Великобритания и САЩ, където помагащите професии, занимаващи се с психичното здраве, са строго определени със закон, появата на философското консултиране още по-остро поражда конфликт както за професионалния му статус и самостоятелност сред професиите, оказващи помощ, така и за вътрешната му определимост, поради понятийното заемане от сферата на психотерапията. Именно затова Уорън Шибълс предлага понятийната замяна – философският консултант, в смисъла на “counselor”, да бъде философски възпитател (philosophical educator) и философски съветник (philosophical advisor)31.

На български език “philosophical counseling”, “philosophical consulting” и “philosophical practice” (във взаимозаменяемия смисъл) се превеждат като „философско консултиране“32. Така, въпреки че на английски език съществува разграничение между понятията и тяхната употреба, практиките, които се назовават, както и определящия смисъл на ролята, която философът приема, на български език понятието събира смислите на поне два вида философска практика: философският консултант като събеседник с клиент-посетител върху негов личен проблем (philosophical counseling) и философският консултант като съветник на клиент или организация по професионален проблем (philosophical consulting).

Взаимозаменяемото “philosophical practice”, споменато по-горе, всъщност не се отнася единствено до философското консултиране. По-правилно е да се каже, че философското консултиране (counseling и consulting) е вид философска практика, наред с други видове такива. Подлежи на тълкуване доколко “philosophical consulting”, в разграничения си смисъл, исторически предшества самото “philosophical counseling”, тъй като приложимостта на философията извън академичните среди започва през 60-те години на XX в. като „приложна философия“ (applied philosophy) и по-конкретно – приложна етика (applied ethics):

В началото на 60-те някои философи започват да гледат по-благосклонно на възможността философията да дава упътване в ръководенето на нещата от живота. Никъде това не е толкова видимо, колкото в постепенното разпространение на литература върху приложна етика, която да отговаря на постоянно разрастващия се набор от курсове, предлагани в колежи и университети, които имат отношение към променящата се социална, политическа, технологична и морална среда. Като резултат от тази приложна тенденция в етиката, в момента има философи, които пишат и преподават за такива революционни теми, като кибер-етика, клониране, генно инженерство, нанотехнология, роботизирани войни, както и разнообразие от други съвременни предизвикателства. Като допълнение, буржоазната сфера на професионална етика е осигурила на философите форум сред сферите на медицина, право, инженерство, журналистика, бизнес, човешки услуги и сред други професионални сфери.“33

В литературата върху философско консултиране „философска практика“ (philosophical practice) и „приложна философия“ (applied philosophy) се използват като синоними, като понякога се среща и понятието „практическа философия“ (practical philosophy), но отвъд моралното значение при Кант. Въпреки че приложната философия има своята академична и предимно етическа ориентираност (прилагат се и постижения от други философско-изследователски полета, като: политическа философия, социална философия, теория на познанието и др.), заедно с философската практика се разглеждат като използване на философското познание (знания, методи, теории и способности) с конкретна практическа насоченост. В литературата се налага и разграничението между академична и приложна философия, което е и една от конфликтните теми както на философското консултиране, така и на всички философски практики. За Питър Хартелоу обективността е отличителната характеристика на академичната философия, която разглежда философските идеи по един безличен начин. За него академичните занимания с философия (от страна на преподаватели и на студенти) са фокусирани или върху историческото развитие на идеите, или върху същността на тези идеи. Философската практика, от своя страна, има за цел личния философски опит; не интерпретирането на индивидуалните идеи на клиентите-посетители, а отнасянето на тези идеи към всекидневността на живота34. Лидия Амир споделя подобно разбиране относно характера на академичната философия, но в противопоставянето й с философската практика акцентира не върху дейността, а върху статута на консултанта:

Под „философия“ разбирам както извършваната под това име дейност в академичния свят, така и целостта на философската мисъл, която конституира история на философията. Под „философска практика и консултиране“ разбирам срещата с не-философи, при която практикуващият участва като професионален философ.“35

А според Пиер Адо философската практика завършва философията, предоставяйки постиженията й като пазарни услуги, като по този начин снема конфликта от подобно разглеждане. За него теоретичната философия (метафизика, физика, логика, теория на познанието) създава отговорите, докато практическата философия (етика, политика, социална философия) прилага тези отговори в практиката36.

Освен разграничаването от академичната философия, някои автори също различават определени категории философски практики. За Лю (Люис) Маринов философската практика се разделя на три професионални дейности: индивидуално консултиране на клиенти-посетители (philosophical counseling), фасилитиране на групи и консултиране на организации (philosophical consulting)37. Доналд Робъртсън споделя същото разбиране:

Индивидуално консултиране, групово фасилитиране и организационни консултации са трите основни категории на философската практика. „Професионализирането“ на философията, както някои го наричат.“38

Робърт Уолш пък дава на философското консултиране самостоятелност. От академично-спекулативна философия и приложната философия, той отделя сферата на непосредствения жив опит, сферата на безмълвното, като една пре-концептуалност, през която философията се разбира първо като начин на живот и след това като възможност за рефлексия. Философското консултиране за него произхожда от “praxis”-а на тази жизнена сфера и едва след това е рефлексия и обективно приложение на философското познание39.

От подобни класификации става ясно, че философското консултиране като “counseling” се мисли и практикува с индивидуални клиенти-посетители, докато философското консултиране като “consulting” – с групи и организации.

Освен философското консултиране и разновидностите му, като други видове философски практики могат да се считат също: философия за деца, Сократически диалог, философски кафета и „вечери“40, философия на улицата41. Според Амир философската практика обединява по-значими дейности като: преподаването на философия на студенти, които не следват във философски факултети, преподаването на възрастни от различни професии, практикуването на философия с групи, семейства, партньори и отделни личности42. Относно преподаването на философия, доста практикуващи философско консултиране автори изтъкват и наблягат на близостта на философската практика и образователния процес (академично-класически или алтернативно създаден), преодолявайки по този начин конфликта между академична и приложна философия, а също и определяйки процеса на учене като важен аспект на консултирането43. Фриц Шипър, който практикува философско консултиране като “consulting”, определя няколко дейности, които философите могат да извършват: участието в академични дебати върху философски теми, ангажирането с обсъждане на социални теми и практикуването на философско консултиране44.

1.3 Собствено разбиране

Може да се каже, както проличава от горното, че видовете философски практики се разграничават според философичността си или според аспектите си. Същността им може да бъде определена като философска, в първия случай, но също така може да зависи и от определен/и аспект/и, според специфичното развитие на практиката, във втория случай. Аспектите, разбира се, може да са философски, макар и в този случай те пак да са момент от целостта на практиката. В който и да е случай, аспектите отговарят на питането „Кое?“ и „Как?“ се прави, но не и на питането „Какво?“ се прави, когато се практикува философия. Питането за „Какво?“ е въпрос, изцяло свързан със същността на дадена практика.

Изглежда, че според значителна част от литературата, аспектът, върху който се акцентира във философските практики, определя кое следва да се разбира като философско консултиране и кое не; макар липсата на универсален метод и дефиниция да води до създаването на множество различни консултиращи практики – сами по себе си също боравещи с различни (философски) аспекти, както ще се види по-нататък. Има автори, които все пак практикуват философско консултиране като “consulting”, или други – като обединени “counseling” и “consulting”45; има такива, които практикуват философско консултиране като “counseling” с групи46 или предлагат философски работилници (workshops) на организации47. Единствено аспектите обаче, дори и философски, не може да са същностни за определянето на практиката на философско консултиране. Същността на философското консултиране е именно философска. В литературата се говори твърде неизчерпателно за философичността и философското при философското консултиране, а те са свързани пряко и с темата за проблемното от настоящата работа. Защото разликата между философското консултиране като “counseling” и като „consulting“ e въпрос на „Кое?“ и „Как?“, а не на „Какво?“, т.е. разлика в аспектите (методи, техники, насочености, целеви клиенти и пр.), а не разлика във философското. И още – ако приложната философия (applied philosophy) възниква като приложение на готови резултати и постижения на теоретичната философия в академична среда към други професионални сфери, а някои други възникнали философски практики прилагат философското през определен метод, то при философското консултиране философското и философичността са в процес на взаимно създаване и изобретяване. От настоящето, собствено разбиране следва, че взаимното изобретяване на философското е философската същност на философското консултиране, докато останалите практики удържат собствената си същност или през друга философичност, или през (философски) аспекти, както най-често става. Питането на „Какво?“ и въпросът за философското в консултирането снема разликата между “counseling” и „consulting”, също през тях се преодоляват някои конфликтни моменти в практиката: опита за разграничаване от полето на психотерапията, от академичната философия, а също и измежду философските практики; липсата на общ метод, разликите в консултирането на индивидуални хора, групи или организации и др. Въпреки че самият Ахенбах, започвайки практиката си в Германия, задава идеята за философското консултиране като критика и алтернатива на психотерапията и консултира индивидуални клиенти-посетители, той не дефинира и не установява универсален метод, по който да се извършва консултирането. Шустер е философът, който именува подхода на Ахенбах като „отвъд-методичен метод“, тъй като водещата идея за консултиране при него е отвъд всяка една теоретична система48.

1.4 История и развитие на практиката (II)

В историята на психологията могат да се проследят множество идеи, психотерапевтични методи и течения, които са директно повлияни от философията. Че психологията заимства от философи като Киркегор, Ницше, Хусерл, Хайдегер, Сартр, Бубер, проличава в развитието на феноменологичната и екзистенциална психотерапия от 20-те години на XX в., също и – Dasein-анализ, логотерапията на Виктор Франкъл (1938 г.) и др. С появата на хуманистичната психотерапия в средата на века, като критика на традиционната, клинично-ориентирана психотерапия, се създават и клиент-центрираната терапия на Карл Роджърс49, както и рационално-емоционалната поведенческа терапия на Албърт Елис, повлияна от идеите на стоицизма. Известно време след като Ахенбах започва да практикува (1981 г.) и философското консултиране се разпространява в повечето развити държави, се появяват психолози и психотерапевти, твърдящи, че практикуват философско консултиране много по-отдавна от самите философи. Никой от тях обаче не се е опитвал да практикува извън психотерапевтичната парадигма, нито се е наричал философски консултант. Шустер отбелязва:

Философското консултиране не възниква от психологическото консултиране; преди това не е практикуване от психолози или терапевти, нито е издънка на хибриден психо-философски подход. Философското консултиране има философията като начало и традиция. То е автономен философски разговор за всичко, което клиента реши, че иска да обсъжда с философ. Въпреки че е някак близко до приложната философия на съветване, философското консултиране не се идентифицира с прилагането на философия.“50

Именно Ахенбах издига философското консултиране до професионален статут и го установява като практика с възможността за развитие. Разпространението му първоначално се случва в Европа. През 1984 г. в Холандия студенти от Амстердамския университет създават работни групи, в които изучават, обсъждат и практикуват идеята за философско консултиране (philosophical praxis) на Ахенбах, а през 1985 г. там се провежда и първият лекционен курс51. Първият философ, който започва да практикува философско консултиране извън Германия, е Гюнтер Витсани, през 1985 г. в Австрия52. През 1989 г., две години след като Адриан Хохендайк започва да практикува с колегите си в Амстердам и заедно да издават списанието “Filosofische Praktijk” (1987 г.), се създава и Холандската асоциация за философско консултиране53. Шломит Шустер, философ с огромен авторитет в практиката, установява философското консултиране в Израел през 1989 г. със създаването на „Център Софон“, а през 1997 г. заедно с колеги създава Израелската асоциация за философска практика и консултиране. През 1992 г. Елиът Д. Коен и Пол Шарки основават Американската асоциация за философско консултиране, превръщайки се в пионерите на философското консултиране в САЩ. Един от членовете на асоциацията, Лю Маринов, впоследствие напуска асоциацията и сам основава собствена организация през 1998 г. под името Американската асоциация на практикуващите философи54. В следващите години философското консултиране се разпространява в страни като: Франция, Италия55, Испания56, Великобритания57, Гърция, Австрия, Швейцария58, Белгия, Дания, Хърватия, Люксембург, Португалия59, Норвегия60, Финландия, Канада61, Бразилия, Южна Африка62, Турция, Индия63, Южна Корея64, Китай65, Япония66, Тайван, Австралия и др. През 1994 г. се състои и първата Международна конференция върху философско консултиране в „Университета на Британска Колумбия“, Ванкувър, Канада, а през 1995 г. е публикувана първата книга за философско консултиране, събираща в себе си статии на станали авторитетни философи в практиката67. През 1998 г. също така Немската асоциация за философска практика, създадена от Ахенбах през 1982 г., се преименува на Международна асоциация за философска практика, с цел координиране и кооперация на различните общности за философско консултиране по света68.

Ако в началното си развитие философското консултиране се е оформяло, представяло и разпространявало чрез статии, интервюта, лекции, индивидуални срещи и разговори между философи, то след по-малко от две десетилетия, въпреки различните линии на развитие, в доста страни вече съществуват организации със собствени стандарти, благодарение на които литературата върху философско консултиране започва авторитетно да се обогатява под формата на статии, книги и списания, също да се организират национални и международни конференции, работилници (workshops) и обучения, както и да се правят опити за професионалното легитимиране на практиката чрез университетски курсове и учебни програми или сертифициране и лицензиране от съответните организации.

1.5 Философско консултиране в България

В България философско консултиране пръв започва да практикува професионално доц. д-р Веселин Дафов през 2003 г., благодарение на заниманията си по философия с деца. Заедно с колеги-философи създава „Онтоидея“ през 2007 г., чиято водеща идея е:

„…че с философските си знания, умения и компетентности можем да участваме в свободната размяна на интелектуални постижения.“69

През втория семестър на учебната 2014/2015 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като спецкурс се провежда и първото теоретично и практическо обучение по философско консултиране в България, водено от доц. д-р Веселин Дафов70.

2. Какво е философско консултиране?

Отвъд първоначално дадената дефиниция на Падън и освен някои други споменати досега, съществуват множество различни разбирания и начини на практикуване на философско консултиране. Липсата на общ, универсален метод, освен като конфликтен момент на практиката, свързан с установяване легитимността и самостоятелността й, води до индивидуално създадени или водещи методи на консултиране. Разнообразието от начини на работа се дефинират или просто описват през различни методи, използвани техники, аспекти, цели на консултирането, способности на философа и т.н.

2.1 Някои разбирания за философско консултиране

Така например за Амир философското консултиране е пресечна точка на методи, насочени към работа с ежедневни проблеми, чрез помощта на философ71. Според Джеймс Тейлър същността на философското консултиране е въвличането на клиента-посетител в Сократически диалог, с цел разбирането и обсъждането на трудности в техния живот72. Ран Лахав разбира консултирането като отворен диалог на философстване с клиента-посетител, с цел разкриване, изясняване и обсъждане на собствените им разбирания и идеи за живота73. За Джон Милс философското консултиране е фило-психологически процес между двама или повече човека, непрекъснато под влиянието на психологически реалии, като надежди, страхове, разочарования, афективни състояния, когнитивни процеси и др.74 Арто Тукянен практикува терапевтично философско консултиране, което цели да разкрие, поощри или създаде етически ценности у клиента-посетител75. Собствената логическо-базирана терапия на Коен, създадена като разновидност на рационално-емоционалната поведенческа терапия на Албърт Елис, е комбиниран метод между философия и психология, чиято цел е да помогне на клиентите-посетители аргументирано да формулират и обосноват емоциите си, за да преодолеят даден проблем76. Мейсън Маршъл и Кевин Сарджънт пък предлагат философското консултиране да се обърне към хуманитарната традиция на реториката, за да преодолее пречките на пропозиционалната логика и да обедини Сократовата диалектика и реторичния стил на говорене77. Мария де Венза Тилмънс, също като Робърт Уолш, се разграничава напълно от видовете консултантски дейности и конкретно философското консултиране, фокусирано върху рационалното. Следвайки Бубер, Тилмънс цели създаването на имплицитна „Аз-Ти“ връзка на доверие с клиента-посетител, вместо експлицитната връзка на „Аз-То“, която обективира другия и не зачита другостта му78. Доц. д-р Дафов споделя следното казване:

Философското консултиране е услуга, при която човек получава професионална помощ за това [как] да вземе решение, или да си изясни какво да прави, или как да се отнесе към даден проблем, за който самият той вече се е опитвал да вземе решение или да се справи. Основното средство на философското консултиране са философските категории, понятия и идеи…“79

2.2 Опити за класификация на философското консултиране

Правят се, разбира се, и класификации на начините за практикуване на философско консултиране, съобразно различни критерии. В своя критически анализ върху практиката, публикуван в списанието „Професионална психология: изследване и практика“ на Американската психологична асоциация, Самюел Кнап и Алън Тьолтвейт използват понятията „тяснообхватни“ (narrow-scope) и „широкообхватни“ (broad-scope) философски консултанти, за да разграничат професионалния статус и поле на дейност на философското консултиране от тези на психологията80. Тяснообхватните философски консултанти се занимават с проблеми и въпроси изцяло от областта на философията – етически, метафизически, политически, логически и т.н. Те могат да консултират клиентите-посетители относно практически проблеми, като

професионална етическа дилема“81

или върху различни концептуални, епистемологични, светогледни теми или идеи – смисълът на живота, какво е свобода, любов и т.н. Основна отличителна характеристика е, че тяснообхватните философски консултанти не консултират върху проблеми от областта на психологията, както и хора с ментални проблеми. Широкообхватните философски консултанти, от своя страна, извършват дейност, която се застъпва с практиката на психотерапията и консултират по проблеми и въпроси, които могат да са свързани с ментални състояния, като депресия, тревожност, екзистенциални кризи, дори шизофрения.

Хартелоу, след проведено изследване, различава три стила на философско консултиране, въз основа на три основни компетенции, обхващащи определени групи от взаимосвързани способности82. Трите компетенции, които философите притежават, са: задаване на въпроси, интерпретиране и разбиране. Оттам Хартелоу извежда и трите стила на философско консултиране, които философите в различно съотношение използват по време на работа, като също така дава и примери, съответно: Сократически диалог (Оскар Бренифие), интерпретативен стил (Лю Маринов) и разбирането (“Verstehen”) на живота (Герд Ахенбах).

Милс разделя начините за философско консултиране според използваните методи. Той различава три основни вида практики според употребата на: диалектически метод (Сократически диалог), ориентирани към решение подходи или такива с отворен край, както и смислов анализ83.

В своето изследване върху практикуването на философско консултиране в Южна Африка Дърк Якобус Лоув разглежда различните дефиниции за философското консултиране, като ги групира в три опозиционни двойки84. Това са: практически срещу теоретически, монистични срещу плуралистични, субстантивни срещу антиномни дефиниции.

2.3 Собствено разбиране за класификация

Относно изграждането на едно собствено разделение за видовете философско консултиране, то възможността му е заложена малко по-горе при разделянето на философските практики една от друга и определянето същността на философското консултиране85. А именно – обособяването на философското консултиране сред останалите философски практики през философската му същност, а не през елементите и аспектите му като консултантска практика. Философската същност на философското консултиране, както се каза, е тази на взаимното изобретяване на философското, докато елементите и аспектите са такива понятия, категории и идеи, през които същността на практиката се инструментализира, ограничава и допълнително определя, с цел изграждането на конкретен метод (Сократически диалог, проблемна ориентираност и пр.), практикуването през доминиращ аспект (терапия, проблемност, учене и пр.) или елемент (цел, способности на консултанта и пр.) – иначе казано, тогава, когато отново се пита „Кое?“ и „Как?“ се прави, този път не по отношение на разграничението между философските практики, а по отношение разграничението по елементи и аспекти на самото философско консултиране. Аспектът или елементът е философски тогава, когато инструментализира философската същност на философското консултиране (така всъщност философското консултиране може да се разграничи от сферата на психотерапията). Затова биха могли да се различат два основни вида категории на философско консултиране, обхващащи много и различни начини на практикуване. В зависимост от центъра, философското консултиране би могло да се раздели на: практики, боравещи с философското като център, при които то се изобретява взаимно; практики, чиито център е определен аспект, елемент или съвкупност от тях, които инструментализират философската същност на философското консултиране или биват въвлечени в практиката като не-философски елементи и аспекти.

Сред първата категория попада например „отвъд-методичният метод” на Ахенбах, който противостои на позитивисткото разбиране за необходимостта от методология:

Философията не използва методи, тя изработва методи; тя не използва теории, тя изработва теории.“86

Друг пример е практиката на американския философ Джеймс Туедио:

„…философската среща е извършване на преход между светове, също като преплетен танц между превод и иновационен характер в „пространство“ на взаимно участие… Предизвикателството пред философа е внимателно да договаря двете сфери на превод (между когнитивно-емоционалната сфера на живия опит и философската сфера на понятийно мислене, рефлексивно изследване и критически анализ), както и да установи връзки между тези сфери, за да фасилитира философската среща в пространство на взаимно изслушване.“87

Начинът, по който доц. д-р Дафов практикува философско консултиране, също може да се отнесе към тази категория.

При втората категория може да се обособи една значима подкатегория на философския аспект, използващ философски постижения и резултати – като например философски постижения и идеи от история на философията, методи и системи на конкретни философи, философска литература и пр. В литературата върху философско консултиране използваните философски постижения са предимно етически88, логически89 или на конкретни философски течения, школи, системи или философи. Освен Сократ и останалите значими философи от Античността, други срещани в литературата са например: Киркегор90, Бубер91, Сартр92, Левинас93, Хюм94, Фуко95 и др. Джес Флеминг дори използва източните учения на даоизма, конфуцианството, и чинг и дзен будизма в практиката си96.

Колкото до практиките, концентрирани върху други (философски) елементи и аспекти, то работите на Бланка Шулавикова97 и Питър Рабе98 изчерпателно описват и категоризират тези разновидности на философско консултиране. В „Основни понятия във философското консултиране“ Шулавикова разглежда начините за философско консултиране, според централните им и основни понятия: критическо мислене (Елиът Коен, Тим ЛеБон), светогледни интерпретации (Ран Лахав, Екхарт Ръшман), Сократически диалог (Пиер Граймс), мъдрост (Ран Лахав, Горалд Рошел), етически ценности (Лидия Амир, Джес Флеминг, Арто Тукянен). В дисертацията си „Философия на философското консултиране“ Рабе прави разликата между теоретично-нормативните понятия – тези, за които в литературата се говори, че са основни за философското консултиране – и практически насочените подходи, техники и процедури, които за него всъщност изграждат същността на всеки един специфичен метод (тях описва в самостоятелна част от главата)99. Сред първите, освен изследване на различните опити за антиномни и субстантивни дефиниции, изрежда понятия, като: клиент-центриран диалог, грижа, светогледна интерпретация, феноменология, херменевтика, преподаване и учене, терапия и личностно израстване; докато сред вторите намират място: подходи, техники и процедури с отворен край или с крайна цел, с проблемната ориентираност или ориентираност към клиента, такива, които използват светогледни или дескриптивни интерпретации, други, които се концентрират върху диалога или автономността на клиента, или въвличат в процеса на работа критическо изследване или търсене на „еквилибриум“, последните, зависещи от философа, са свързани с водещата роля на консултанта и работата през нормативни съждения.

Извън работите на Шулавикова и Рабе и настрана от аспекта на философските постижения, най-често срещаните аспекти в литературата върху философско консултиране, които са или философски, или все пак важни за даден начин на практикуване, са: диалог100, автономност101, учене и личностно развитие102, терапия103, личностно-биографичен104, грижа105, емоции106, подсъзнание и ирационално107.

Опитите за класификация в литературата, разбира се, категоризират спрямо установени критерии и в класификациите попадат предимно формално концептуализирани начини на практикуване на философско консултиране – такива, основаващи се на елементи и аспекти. Въпреки че поражда конфликтни моменти, необходимостта от класификация на видовете философско консултиране е странична черта на практиката, която няма пряко отношение с философската й същност. Взаимното изобретяване на философското може да става по много и разнообразни начини.

2.4 Философското при философското консултиране

Собствената класификация обаче, изведена като резултат от изследването на литературата върху философско консултиране, показва и нещо друго. А именно – какво е философското в практиката на философското консултиране. Според различените две категории, философското може да е във философската същност или в елементите и аспектите, когато те се вземат като философски.

За разнообразието от философски аспекти и съответни практики вече стана дума. Колкото до практики, чието философско е даден философски елемент, то Амир108 и Хартелоу109 могат да бъдат дадени като пример. За Амир собствената й практика зависи от поставени философски цели на консултирането; а при Хартелоу, както се видя от класификацията му по-горе, начините на практикуване зависят от философските компетенции и способности на философа-консултант.

Че философското е преди всичко във философската същност на философското консултиране, досега следва да е установено. За тази философска същност вече се дадоха примери от литературата върху практиката. Цел на настоящата работа не е цялостно и пълно изследване на философската същност като взаимно изобретяване на философското. Все пак пряко изводими са няколко момента на философското консултиране. Първо, философското консултиране в същността си не е приложение на готови резултати – идеи, категории, понятия – през които философът-консултант формализира специфичния и индивидуален случай на клиента-посетител. Когато се казва, че философското се изобретява, се казва именно че в процеса на консултиране философът-консултант и клиентът-посетител заедно преоткриват и създават наново философското познание, според, отново, специфичния и индивидуален случай на клиента-посетител. Второ, казвайки, че изобретяването е взаимно, то, от една страна, се засяга ролята на философа-консултант, който въпреки че знае какво е изобретяваното философско, не участва като авторитет, а, от друга страна, се снема аспектното различие на индивидуално, групово и организационно консултиране. Трето, философските елементи и аспекти инструментализират философската същност, с оглед прилагането на даден метод, например, или подпомагат процеса на консултиране; т.е., те са подчинени и второстепенни, понеже свеждат консултирането до конкретно приложение.

2.5 Някои основни предпоставки на философското консултиране

Все пак в литературата се говори за някои основни предпоставки-характеристики, общи за всички видове философско консултиране, независимо от метода или начина му на практикуване. Една от характеристиките е експлицитно изведена в антиномните дефиниции на практиката, а именно че философското консултиране не е психотерапия или психологическо консултиране. Предпоставката присъства още от самото начало на практиката при Ахенбах, обусловена самостоятелно в контекста на антипсихиатричното движение от миналия век. Ахенбах обикновено описва философското консултиране като отрицание на терапията – вид не-терапия110. В статията си „Три съмнителни предпоставки на философското консултиране“ една от предпоставките, както се подразбира от заглавието, за които Амир пише – като общи за вариациите от методи на философските консултанти – е именно че философското консултиране се разграничава от психологическото консултиране111. Във въведението към сборника „Философия, консултиране и психотерапия“, съставен от Елиът Коен и Самюел Зинайх, се говори за пресечна точка от мнения за това какво е добра философска практика. Интересно е, че въпреки статиите да третират теоретични въпроси, които са всеобщи за философското консултиране изобщо, практически – контекстът им е американски. Ако пресечната точка е тази за различаването на философското консултиране от психотерапията, то две са следствията от това, изведени във въведението:

Първо, изглежда има съгласие между повечето практикуващи философи относно какъв метод да не се използва. Именно че повечето са съгласни, че философските консултанти не трябва да използват психотерапевтични модалности, освен ако не са обучени да го правят… Другият въпрос, който следва непосредствено след първия, а именно че практикуващият философия не трябва да използва никаква версия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация, системата за диагностика на разновидностите психични разстройства.“112

Философското консултиране може да бъде терапевтично в аспектите или елементите си, дори да заема и ползва психологически такива, в същността си обаче то е философско. За Лахав разликата между психотерапията и философското консултиране е, че последното се съсредоточава върху философстването между консултанта и клиента-посетител:

Идеята е по-скоро, че при философското консултиране централно място заема диалогът по време на сесията. Това, което консултантът и консултираният правят, е да философстват.“113

За изработването на дефиницията си за философско консултиране Падън приема няколко отправни предпоставки. По-значимата от тях е, че философското консултиране е член от класа на помагащите професии, чиято цел е да помагат на клиентите си в разрешаването на личностни проблеми114. Втора от трите предпоставки при Амир e, че философското консултиране е ефективно в разрешаването на определени трудности, а последната е, че в процеса на консултиране клиентът-посетител има пълна автономност и равнопоставеност от и спрямо философът-консултант115. С цел изследване полезността на философското консултиране през резултатите му, Кнап и Тьолтвейт разглеждат три основни негови предпоставки в критическата си статия, които впоследствие аргументирано опровергават: че в човешките проблеми понякога се коренят философски въпроси; че някои философски проблеми могат да бъдат пълноценно разглеждани с помощта на философски инструментариум; че философските консултанти могат да използват философски методи в помощ на своите клиенти-посетители относно философските измерения на личностните им проблеми116.

За Ахенбах търсенето на същности и общото в нещата е една от типичните дейности в работата на философите, както Шустер отбелязва117. Въпреки това за него философското консултиране е лишено от подобна предпоставка – за нещо същностно, всеобщо валидно във всяка една разновидност на практиката. От значение са обаче два централни аспекта – философът-консултант и клиентът-посетител:

За консултанта клиентът е от централно значение, а за клиента – консултантът. Тези две централни точки са сравними с двата центъра на елипсата.“118

2.6 Емпирични изследвания върху практиката

От особено значение би било споменаването и на проведени емпирични проучвания и изследвания, чиято цел е теоретичните основания и стремежи на философското консултиране да бъдат проверени опитно, т.е. да се разгледат практическите резултати от работа с клиенти-посетители, както и да се оформи статистически значима натрупаност от тези резултати, които засягат както елементите и аспектите, така и философската същност на консултантската практика119. Не е нужен подробен коментар, но две от статиите, в които се правят опити за различаване на видовете философско консултиране, са именно такива изследвания120.

Ако дефиницията за философско консултиране на Падън обаче, дадена в началото на тази работа, е преди всичко теоретично постижение, извършено чрез методите на Сократ и Аристотел, то в проведеното изследване-доклад за практиката в Южна Африка, е изведена дефиниция на база проведени интервюта и проучване с извадка от консултанти. Въпреки че докладът е регионално представителен, дефиницията за философско консултиране е същностно всеобщо постижение121. Тя гласи:

Философското консултиране е процесът, при който Аз полагам професионална грижа за Твоята личност и свят (и следователно за себе си и света) като прилагам моето обучение за философски способности и теория към твоя проблем (или като те упълномощавам да се отнесеш към своя проблем, учейки те същите способности и теория). Мога да работя с твоя проблем само дотолкова, доколкото засяга психически здраво, но все пак объркано или блокирано мислене (например аргументиране или формулиране), но не и ако засяга физиологични или невропсихиатрични дисфункции. Правя това (само)критично и творчески в диалогично партньорство с теб, докато непрекъснато осигурявам това ти да си комфортен в моето присъствие и аз в твоето, по този начин признавайки нашата взаимна зависимост като дискутиращи и като Аз-ове, а именно като автономни, но все пак уязвими, уникални себесности. Чрез нашите проучващи и подканващи въпроси ние непрекъснато създаваме взаимно пространство, в което и двамата можем да намерим и да продължим да намираме нашите собствени начини за справяне с въпросния проблем, независимо дали е екзистенциален или академичен.“122

III. ПРОБЛЕМЪТ ПРИ ФИЛОСОФСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ

1. Проблемът в литературата върху философско консултиране

Проблемът е един от централните аспекти на практиката, но не би могло да се каже, че темата за „проблема“ и „проблемната ситуация“ в литературата върху философско консултиране е изчерпателно развита. Когато се говори за проблем, то той бива засегнат и разглеждан по два начина – в повечето случаи бегло и в контекст, който би следвало да се подразбира. Тези два начина на разглеждане са: проблемът като цел на философското консултиране, т.е. като елемент; и проблемът като основна част от определен метод, т.е. като аспект.

1.1 Проблемът като елемент

Проблемът като цел на философското консултиране се среща най-често в литературата. Под цел се разбира както началното условие за започване на консултация, така и очакваните резултати, спрямо които се извършват действията по консултиране между консултанта-философ и клиента-посетител.

В етичните стандарти на Американската асоциация за философско консултиране пише, че клиентите-посетители могат да потърсят консултиране от философ, когато искат да получат помощ в разрешаването на даден философски проблем (philosophical problem), свързан с:

криза на средната възраст, смяна на професията, стрес, емоции, самоувереност, физическа болест, смърт, остаряване, смисъла на живота и моралност.“123

На друго място в уебстраницата на асоциацията пише, че проблемите, върху които се консултира са житейски проблеми (problems of living), а дадените примери са същите124.

Каза се, че за създаването на дефиницията си Падън приема предпоставката, че философското консултиране е част от класа на т.нар. „помагащи професии“, които се занимават с разрешаването на житейски проблеми (life-problems). Примерите, които дава, са:

неспособност за работа, грижа за себе си, социализиране с хора или създаването на дългосрочни връзки.“125

Каза се също, че Амир описва философското консултиране като пресечна точка на методи, насочени към работа с ежедневни проблеми (everyday problems), въпреки че, както ще се види, собственият й метод спада към втория начин на разглеждане на проблема.

За Уолш проблемите, с които философското консултиране се занимава, са морално-етически (moral problems)126. При Мартин пък проблемът не е единствената цел в практиката, но когато се работи през него, то той може да бъде етически или психически (moral and mental)127. В статията си, разглеждаща провеждането на работилници (workshops) по философско консултиране за консултанти от различни сфери, Лоу Матс споделя, че един от етапите на обучението е представянето на реални проблеми от практиката, с които философското консултиране най-добре може да се справи. Според него тези проблеми са предимно етически (ethical issues), но не само:

„…трябва ли човек да отиде в университет или да остане при баща си, който е инвалид? какво изисква приятелството? неморална ли е хомосексуалността? каква е степента на благодарност към другите, които са ни направили добро?… какви са личните последици от отказа от религиозната вяра? нужна ли е религиозна вяра, за да си морален? защо Бог би позволил злото?“128

В предговора на сборника „Философия, консултиране и психотерапия“, за който стана дума, обобщено се казва, че философията би могла да се използва в помощ на други хора за разрешаването на техните емоционални, поведенчески или когнитивни проблеми (emotional, behavioral, or cognitive problems)129. А за Флеминг личностните проблеми (life problems) имат взаимно и неразделно свързани емоционална и интелектуална страна. За примери тя дава:

Редно ли е да имам любовна афера? Да се самоубия ли? Какво да правя с живота си, след като завършва? Да напусна ли съпруга или съпругата си?“130

В критическия анализ на Кнап и Тьолтвейт, който също беше разгледан, стана ясно, че тяснообхватните философски консултанти се занимават с философските проблеми (philosophical problems) на клиентите-посетители, докато широкообхватните философски консултанти третират и психически проблеми (mental problems), които обаче не са медицински, клинични или биологично причинени. В първия случай, философските проблеми, извън полето на психотерапията, може да са логически, метафизически, етически, политически и т.н., докато във втория – това да са например депресия, тревожност, кризи в живота, проблеми в междуличностни отношения.

Доц. д-р Дафов, Маринов и Лоув (в емпиричното си изследване) също говорят за проблемите като цели в практиката, без обаче да уточняват понятийно какви са те. В изследването на Лоув за практиката в Южна Африка проблемът-цел присъства в пълната и разгърната дефиниция, която бе представена по-горе131. Също така първоначално изведената кратка и неразгърната дефиниция гласи:

Философското консултиране включва трениран философ, който помага на индивидуален човек да се справи с неговия/нейния проблем.“132

При Маринов, който практикува предимно през терапевтичен аспект, проблемът е общо понятие, което впоследствие и в зависимост от случая на клиента-посетител бива конкретизирано133. За доц. д-р Дафов целта на философското консултиране не е единствено работата върху проблеми (дори тяхното разрешаване не е от значение за случая понякога), както проличава от даденото му определение по-горе, а една от възможните цели в процеса на консултиране. Той дава следните примери, когато човек може да потърси философски консултант:

Хубаво ли е да…? Какво да правя, когато…? Истина ли е, че…? Как може такова нещо? Може ли да се…? Дали съм прав да…? Каква е причината…? Защо е така…? Що е… смърт, ревност, добро възпитание, развод, раздяла, предателство, приятелство… Какво/Дали да кажа на…? Как да обясня на… какво е…? Как да обясня на… защо…? Каква ценностна система…? Има ли правилно или неправилно…?“134

При посочените философски консултанти и дадените от тях примери проблемът се разглежда като елемент, макар при някои от тях това да не е единствената цел, през която се извършва консултиране. Когато обаче за проблема се говори единствено като цел на философското консултиране, зад това разбиране не проличава философското като осмислено такова. Приема се, разбира се, че за връзка с клиентите-посетители е необходима неспециализирана литература и понятиен речник, близък до естествения език, но все пак проблемът, освен видово различен и представен чрез общи примери, остава неизяснен.

1.2 Проблемът като аспект

Разликата между проблема като цел и проблема като основна част на даден метод, освен разликата между елемент и аспект, е, че във втория случай проблемът претърпява определени методични трансформации. За проблема в този случай има ясни условия и етапи за това как се работи с него и какви действия се извършват, спрямо крайния резултат на разрешаването му. Проблемът като аспект включва в себе си проблемът като цел.

Примери могат да се дадат с Амир135, Зоран Койчич136 и Бренфие137, които използват Сократически метод за водене на диалог в практиките си. Методът изисква в началото на консултирането клиентът-посетител да представи проблема си под формата на въпрос. След критическо изследване на възможните отговори, от клиента-посетител се изисква формулирането на нов проблем-въпрос, изхождащ от резултати на предишния и т.н.

Логическо-базираната терапия на Коен също е насочена към житейски проблеми (problems of living). Първата стъпка от метода му, след споделянето на проблема, е формулирането на аргументи за емоционалното състояние на клиентите-посетители, под формата на силогизъм, който за Коен е основна мотивацията зад поведението и емоциите им. Оттам нататък проблемът се трансформира във взаимосвързани логически съждения, през които първоначално аргументираното емоционално състояние се снема или преодолява138.

В дисертацията си, след пространна критика на съществуващите начини на практикуване, Рабе представя и собствения си метод. Една от четирите стъпки на метода е „непосредствено разрешаване на проблема” (immediate problem resolution). Непосредственото разрешаване се състои в употребата на философските способности на консултанта от страна на клиента-посетител за незабавно търсене на решение. От друга страна, в разглеждането на различните подходи, техники и процедури, Рабе описва методите, работещи през проблеми, така:

Проблемно-ориентираният подход е процедура, за която се казва, че се фокусира върху помагането на клиенти да разрешат или преодолеят специфичен проблем, като нерешителност, семеен конфликт, загуба на смисъл, криза на вярата, трудност с лични отношения, проблеми със самочувствието и самоидентичността, етически дилеми за вземане на избор и т.н.“139

Проблемът, представен така, е аспект. Доколко обаче е философски аспект, зависи не толкова от философското осмисляне на самия него като такъв, колкото например от индивидуалните случаи на клиентите-посетители, приложените методи към тези случаи, до способностите на философите-консултанти и т.н. При методите, работещи с проблеми, са ясно предпоставени действията и трансформациите, които ще се извършат, независимо от конкретния индивидуален случай. Ако даден случай е такъв, че не би могъл да осмисли философски метода, то с него няма да може да се работи. Тук също остава неизяснено какво е проблемът и то проблемът като философски аспект.

2. Три момента от литературата

Изводими са три важни момента от извършеното разглеждане на употребата на „проблема“ в литературата върху философско консултиране. Тези три момента са свързани както с различни аспектни начини на практикуване, така и с елементи и аспекти, обуславящи вътрешната структура на практиката. Те са: че философското консултиране е концентрирано върху работа с индивидуални, ежедневни проблеми; че работата с проблеми и съответните методи се концентрират върху решението им; че спецификата на проблема поражда нуждата от ясна дистинкция между философското консултиране и психотерапията, взета общо. И трите са конфликтни моменти на практиката.

2.1 Ежедневно-житейски проблеми

Изглежда, че една значителна част от проблемите, които философското консултиране третира у клиентите-посетители, са ежедневни и житейски проблеми – и то през индивидуално консултиране, а не през т.нар. групово или организационно. В този смисъл философското консултиране, както се каза преди, се разбира като “philosophical counseling”. В „counseling“ практиката се свежда до работа с проблеми от когнитивно-емоционалната сфера на индивидуалния жив опит. Така всъщност, от една страна, философското консултиране няма правото да консултира по психически проблеми, а, от друга – да работи с проблеми, които надхвърлят индивидуалната, ежедневна сфера, които са професионални или които образуват по-висши смислови структури и комплекси.

Още – проблемът от ежедневната сфера изглежда е готово зададен още преди навлизането в процеса на консултиране. Клиентът-посетител идва с точно определена цел и трудност, която иска да сподели и разреши, а ролята на философът-консултант в случая е да бъде инструмент в извършването на желания от клиента-посетител резултат.

2.2 Решение и благосъстояние като резултати от работа с проблеми

Дали при практиките, фокусирани върху проблема-цел, или тези, фокусирани върху методичната работа с проблеми, то от примерите става ясно, че щом началното условие за консултиране е ежедневният проблем на клиента-посетител, то крайният целеположен резултат е този на разрешаването на проблема. Проблемът и решението са два съпътстващи момента при въпросните начини на консултиране.

В литературата, не само върху философско консултиране, са известни т.нар. “problem-solving skills” (способности за решаване на проблеми), “solution-oriented methods” (методи, ориентирани към решение) и “end-point-oriented approaches” (подходи, ориентирани към крайна цел). Може да се каже, че проблемът като цел използва единствено първите, докато проблемът като аспект използва и способностите за решаване на проблеми, и методите, ориентирани към решения. Колкото до подходите, ориентирани към крайна цел, то те обхващат работата и решенията на проблеми, но също така и други видове цели в практиката.

Изглежда, че при начините на практикуване на философско консултиране, работещи с проблеми, процесът на консултиране на клиента-посетител завършва с резултат, който е решението на поставения проблем. Иначе казано – проблемно-ориентираните практики извършват такива трансформации с готово поставения проблем и работят с клиентите си посетители по такъв начин, че достигнатото решение да ги удовлетворява.

От огромно значение тук е връзката между удовлетворяване и снемане на конфликтния момент у клиента-посетител и решението на проблема. Че резултатите от едно проведено философско консултиране следва да удовлетворят клиента-посетител, е предпоставено с това, че философското консултиране се практикува, за да предоставя услуги по помощ и да отговаря на нуждите на търсещите го. Тези нужди и производните им обаче невинаги са в пълната осъзнатост и познание на консултирания. В този смисъл затварянето на процеса на консултиране между готово поставения проблем и необходимото достигане до неговото решение свежда практиката на философско консултиране до вид терапия. Терапевтичният аспект, централен за някои начини на практикуване на философско консултиране, борави с целевия елемент на благосъстоянието (well-being) на клиента-посетител.

В тези случаи философското консултиране се превръща във вид нормализираща практика за клиентите си посетили. Разбираеми са и причините, поради които се зараждат вътрешни и външни конфликтни моменти, най-вече тези за близостта с полето на практикуващите психотерапия.

2.3 Дистинкция според вида проблем

Разликата между философското консултиране и видовете психотерапии, включително психоанализата, е един от конфликтните моменти на практиката. Въпреки че разликата лесно може да се постави като такава между философия и психология като самостоятелни науки и теоретични системи, конфликтът се поражда, когато философията обособи собствената си практика в обществена услуга. Нещо повече – тази новообособена практика попада в контекста на монополизирана сфера на помагащите професии, наследявайки някои от елементите и аспектите на психологическите практики преди нея, включително и консултирането като “counseling”.

Преди всичко дистинцкията между философските и психологическите практики следва да е според същности, а не според елементи и аспекти. Именно затова философското консултиране при някои начини на практикуване използва елементи и аспекти, които не са преработени като философски. Интересен момент е, че в литературата върху философско консултиране, изобщо в различните начини на практикуването му, дори в стандартите на национални и международни асоциации, непременно и постоянно стои удържането на тази разлика като опозиция140. Именно видът проблем и работата с него са основата, до която се свежда конфликтният момент и пораждащата се необходимост от дистинкция.

3. Три критически момента

Разгледаните горе случаи и направените изводи представят основните разбирания от литературата върху философско консултиране за това как практиката работи с проблеми. Съществуват, разбира се, изключения и алтернативи, които са предимно израз на специфични начини на практикуване. Именно за тези алтернативни от широко разпространената практика елементи и аспекти може да се каже, че са философско преработени.

Следва да се отличат три критически момента на разглеждане, които представят алтернативи на направените горе изводи за философското консултиране, насочено както към ежедневни проблеми, така и към решенията на тези проблеми. Тези три критически момента са: че философското консултиране може да има друга цел, освен проблема; че дори, когато работи с проблеми, резултатът от философското консултиране може да не е тяхното решение; че философското консултиране може да работи и с проблеми, които не са само ежедневни.

3.1 Цели на философското консултиране

Още в началото на настоящата работа бяха споменати някои от възможните и поставяни цели при философското консултиране и начините му на практикуване141. Като една от основните и най-често срещаните цели в практиката обаче, проблемът като елемент (и аспект) има анти-холистичен характер спрямо клиента-посетител. Последният е именно този, който представя проблема си, с който ще се извършват действия по консултиране. Анти-холистичният характер на проблема-елемент и проблема-аспект се изразява в това, че консултирането не обхваща цялостната личност на консултирания, а работи с една пряко засегната и осъзната негова биографична част, каквато е личностният проблем. Иначе казано – действията по консултиране са само спрямо представения проблем и споделеното за него, разкрито или не, но не засягат живота на личността в нейната цялост, извън конкретния проблем и решението му. Проблемът обаче може да не е налично и готово даденият за работа по консултиране от клиента-посетител. В процеса на консултиране може да бъдат разкрити други проблеми или проблемни моменти или пък първоначално даденият проблем да се окаже следствие на друг. Анти-холистичният характер на затворените по начало и по край проблеми отстранява възможността за различаване на скрити, не-готови проблеми.

Макар това също да представлява един от конфликтните моменти на практиката, то анти-холистичния характер на проблема разкрива противостоящата му цел при философското консултиране. Заемайки от казването на Сократ в Платоновата „Апология“, то тази друга алтернативна цел в практиката се представя като изследване на живота, обратно на „живота без изследване“ (examined life vs. unexamined life)142. Изследването на живота на клиента-посетител като цел на философското консултиране има холистичен характер; а самият процес на консултиране е свободен както от проблемно-подчинени трансформации, така и от началните условия и крайните резултати при работата с проблеми. И още – ако удовлетворението (well-being) на клиентите-посетители е директно следствие от резултата от решаването на даден (ежедневен) проблем, то при изследването на живота като цел (дори и при наличен в процеса на работа проблем), резултата от консултирането е собственото им самопознание (self-knowledge, self-understanding), самосъздаване (self-creation) и учене, но също така резултатът при някой начини на практикуване, както ще се види, може да бъде свободен от целеполагане.

Философското консултиране като “counseling” обхваща както работата с ежедневни проблеми (като елементи и аспекти), така и изследването на живота на клиентите-посетители. От друга страна, философското консултиране като “consulting”, не според собствената, а според често срещаната разлика в литературата, противостои по групова и организационна насоченост на консултирането, но не и напълно по цели. Ако следваме тази разлика обаче, то целите му в повечето случаи са свързани с проблеми и идеи, които надвишават сферата на индивидуалния опит и свързаните с него ежедневно-житейски проблеми. Така или иначе разликата между философското консултиране като “counseling” и като “consulting” беше снета във (философски) аспекти, т.е. това са два начина на практикуване, които изразяват една и съща философска същност на практиката.

Така, като алтернативни на (ежедневно-житейските) проблеми като цели в практиката, от литературата върху философско консултиране могат да се споменат доц. д-р Дафов и Мартин, които, освен че работят и с проблемите като цели, консултират също така и върху изясняването и изследването на тези проблеми или други въпроси, които клиентът-посетител може да има. При първия това е изразено още в дадената по-горе казване, а именно че философското консултиране има за цел също да предостави:

помощ за това [как] да вземе решение, или да си изясни какво да прави…“143

Докато при Мартин философското консултиране има цел с холистичен характер, която е клиентите-посетители да получат помощ със:

воденето на смислен живот…“144

Падън, от своя страна, въпреки че изгражда дефиниция, която се фокусира върху проблеми – тази, дадена в началото на настоящата работа – споделя в същата статия, че философското консултиране следва да се различи от начина, по който психотерапиите работят с проблеми. Философското консултиране трябва да изследва разумните причини и водещи идеи, довели до появата на проблема у клиента-посетител и да му помага с тяхното преосмисляне, а не директно решаване. Пише още, че:

Накрая, също като хуманистичната психотерапия, философското консултиране не е нормализираща дисциплина. Вместо това, то се интересува от помагането на своите клиенти да изяснят и оценят тези идеи и светогледи, свързани с неговите или нейните налични проблеми.“145

Начинът на практикуване на Тилмънс има за цел именно холистично изследване на живота на клиента-посетител и пълно отстраняване на проблемите като такива. При него има силен застъпен личностно-биографичен аспект, според който философията се разбира, преди всичко, като начин на живот. Животът, от своя страна, не може да бъде сведен до определени проблеми, които да бъдат разрешени, затова консултирането трябва да обхваща целостта на живота на своите клиенти-посетители, а не конкретни техни проблеми146.

За Лахав целта на философското консултиране трябва да е традиционната задача, която философията си поставя още в Античността – търсенето на мъдрост или негова вариация, свързана с по-дълбоко самопознание на клиента-посетител. Консултирането при него бива конструирано като процес на изследване на цялостния светоглед и философия на живота, които клиентите-посетители имат за самите себе си. Извършваните в този процес действия са:

анализиране на основните понятия, които характеризират техните разнообразни начини на мислене, разкриване и изследване на скрити предпоставки в техния начин на живот, изследване на понятийни взаимовръзки…“147

Едва тогава, когато клиентът-посетител достигне по-добро самопознание на собствения си светоглед, той би могъл да разреши даден собствен проблем – като второстепенна цел – ако е необходимо.

Когато в литературата се говори за цел на философското консултиране, основно в начините на практикуване, тя е предзададена като първоначално условие за започване на консултирането и като резултат от него. Каза се също, че в голяма част от начините на практикуване с проблема-цел се работи, когато той е готово поставен, но това е валидно и за някои други цели, дори разновидности на такива с холистичен характер. Настоящата работа няма да изследва целта като елемент на философското консултиране отвъд обвързаността с разглеждането на проблема.

От значение е да се каже обаче, че целта като елемент е пряко свързана с автономността като аспект при философското консултиране. Настоящето казване и разбирането зад него имат два момента. Ако целта на даден начин е например консултиране по и решаване на проблем (също така целта може да е мъдрост, търсене на смисъл, изследване и пр.), то клиентът-посетител идва при философа-консултант, за да разреши собствено формулиран проблем (важи за основна част от начините на практикуване). От друга страна, философите-консултанти работещи с проблеми, било то през методични или не действия, е възможно да не разпознаят проблемност, по която да консултират философски, заради собствения си начин на практикуване. Така с автономността (като елемент) се поражда конфликтен момент, при който целите на консултирането и целите-желания на клиентите-посетители се разминават; конфликтен момент, който би могъл да се развие и в по-остра негативност.

Затова Ахенбах разбира ориентираността на философското консултиране към крайна цел като формално, не-същностно изискване. Вместо това потенциалният конфликтен момент, свързан с автономността на клиента-посетител, трябва да се снеме като се зачете правото на самия клиент-посетител да участва наравно със собствени действия в процеса на консултиране:

„…привилегията е на вашия гост да даде цел на вашия разговор и да намери смисъл в него.“148

Ако все пак може да се говори за някаква цел в начина на практикуване на Ахенбах, то тя трансцендира всяко полагане, също както „отвъд-методичния“ му метод:

„…да поддържа философски скептицизъм относно всичко, което се счита за правилно, установено, крайно, несъмнено или накратко – всичко, което се счита за „истинно“ и което, вследствие на това, иска да заличи всяко следващо питане.“149

3.2 Методи и подходи с отворен край

Също както проблемите-цели (елементи) биват трансформирани и инкорпорирани в аспекти (методи и др.), така и алтернативните цели биват методично осмисляни в различни в различни аспектни начини на практикуване. Ако проблемът-цел е централен за ориентираните към решение методи (solution-oriented), то изследването на живота като цел е централно за т.нар. методи и подходи с отворен край (open-ended). Въпреки че за изследването на живота на клиента-посетител се говори като за цел-елемент, то при методите и подходите с отворен край тази цел не е предпоставена и готова – полагането й може да трансцендира или изобщо да не е поставено във взаимните действия по консултиране. Казвайки, че тези цели са централни за съответните подходи и методи, би следвало да се посочи и това, че е възможно и има начини на практикуване на философско консултиране, при които въпросните цели и методи взаимно се преплитат. Методите и подходите например, ориентирани към решение (solution-oriented) – които са обхванати от класа на ориентираните към крайна цел методи (end-point-oriented) – могат да включват в себе си цели по изследване на живота и др., които не са неминуемо свързани с достигането решение на проблема, но пък могат да са част от резултата на консултирането. По-значими за настоящата работа са методите и подходите с отворен край (open-ended), които включват в себе си и работят с проблеми. Проблемите в този случай могат да получат своето решение, но също така могат да останат и без такова – те не са част от резултата на консултирането, а са моменти от целия процес на изследване, търсене на смисъл, (само)създаване, учене и пр. Именно в тези аспектни методики и трансформации бива снето отношението и направена разликата между проблема и неговото решение. Мисленето на проблема единствено през неговото решение е наследство, което практиката на философско консултиране приема от психологията150. Във философското консултиране проблемът, като цел или просто като момент от цялостния процес, може да бъде удържан самостоятелно и с него могат да се извършват взаимни действия, резултатът, от които, не е свързан с неговото решение. Затова за някои начини на практикуване на философско консултиране работата с проблеми не е работа по разрешаването им.

Лахав пише, че решаването на проблеми при философското консултиране свежда философското до елементарна инструменталност, през която единствено се задоволяват нуждите на клиента-посетител, а не се извършва истинско философско консултиране. Такива методи и подходи той сравнява с различни по вид когнитивни психотерапии. Нещо повече – решаването на проблеми при философското консултиране изменя задачата на философията, както и целта в практиката на Лахав, а именно да бъде търсене и любов към мъдростта, не за нещо друго, а за себе си. С начина си на практикуване Лахав изследва светогледа на клиентите си посетители, който те имат за собствения си живот (в някои случай и цялостно за света). Освен мъдростта като цел на метода му, той споделя, че това могат да бъдат и други цели, като:

обогатяване, усъвършенстване, по-пространно и дълбоко самопознание.“151

Проблемите за него са само второстепенни цели, доколкото е необходимо да бъдат засегнати в процеса на изследване. Според собственото разбиране на Лахав това изследване на живота на клиента-посетител, холистично по характер, е:

несвършващо търсене, старание към творческа откритост за нови хоризонти, вместо опит да се постигнат решения и крайни теории.“152

Сред разглежданите опити за класифициране на начините на философско консултиране, този на Милс, който разделя по използвани методи, различава категория за ориентиране към решение и такива с отворен край подходи (solution-oriented and open-ended approaches). Подходите попадат под една категория, тъй като са описани и определени през опозиции: първите са фокусиране върху проблеми, а вторите – върху изследване и анализ; още, консултирането върху проблеми е краткосрочно (short-term), докато консултирането като изследване е процес, който може да продължи неустановено дълго (long-term). Милс споделя, че изборът на подход зависи от нуждите на клиента-посетител и философът-консултант е този, който решава какъв да бъде той. Ако проблемът на клиента-посетител трябва да бъде незабавно разрешен, то ще бъде предприет подход (и метод), който е ориентиран към решението му – затова и работата с проблеми е краткосрочна. Ако проблемът на клиента-посетител не изисква незабавно решение или нуждите му са с цел изследване, то подходът, който ще бъде предприет, е този с отворен край – такова консултиране е дългосрочно. За Милс тази категория подходи в опозиция могат да се преплитат и да се извършва преминаване от един в друг по време на консултацията, ако това е необходимо. Милс разбира подходите с отворен край по следния начин:

Подходите с отворен край приличат на повечето дълготрайни, ориентирани към самопознание, терапевтични модели, при които има непрекъснато самоизследване и ре-интерпретация на собственото бъдене-в-света. За тази форма на философско консултиране е от значение отдадеността през целия живот на смисленото занимание с въпросите и превратностите на живота. Макар че клиента може да не желае терапия, продължаваща през целия му живот, подходите с отворен край изграждат фундаментални способности и начини на мислене за това как човек да води философски живот; от това следва, че философията се възприема като начин на бъдене.“153

Каза се, че в дисертацията си Рабе разглежда и подлага на критика съществуващите начини за философско консултиране. Сред различните подходи, методи и процедури попадат проблемно-ориентираните (problem-oriented), ориентираните към крайна цел (end-point-oriented), както и тези с отворен край (open-ended). При подходите, методите и процедурите с отворен край Рабе дава за пример двама философи-консултанти – Ахенбах и Лахав154.

Морщайн, в статията си рецензия върху книгата на Шустер „Философска практика: алтернатива на консултирането и психотерапията“, споделя, че има много различни начини на практикуване на философско консултиране. Подвеждащо е обаче, когато последното се извършва като и нарича “counseling”. Зад разбирането й стои конфликтния момент на практиката за връзката с психологията. Това, което тя задава като цел на философското консултиране е именно изследването, а не решаването на проблеми:

Ние даваме не толкова съвети, колкото да даваме възможност на клиентите си да живеят продуктивно с въпросите, присъщи за техните житейски ситуации, да променят перспективи и да живеят по-пълноценно със собствените си проблеми, вместо под техния натиск или срещу тях.“155

Също както целта на консултирането е обвързана с автономността на клиента като аспект, така и методите и подходите като аспекти би трябвало да осмислят и съобразяват извършваните действия с автономността на клиента-посетител, т.е. аспектите като интер-аспектни за начините на практикуване. Дали да бъде метод или подход с отворен край (open-ended) или такъв с крайна цел, би трябвало да зависи от консултирания. Философът-консултант, от своя страна, може да снеме потенциалния конфликтен момент, чрез провеждането на автентичен и отворен диалог с клиентите-посетители за възможните начини на провеждане и действане на философското консултиране и да ги остави сами да изберат.

Амир предупреждава, че е твърде вероятно клиентът-посетител да търси философско консултиране, за да разреши свой даден или скрит проблем и философът-консултант не бива да пренебрегва това156. Определя три начина, по които философът-консултант следва да се справи с очакванията на консултирания и в същото време да снеме конфликтния момент. Единият е да изясни ефективността и възможните негативни последици на философското консултиране и проблемите, с които работи и може да разреши. Вторият начин е философът-консултант да заяви открито, че е неспособен да разреши проблема. Третият начин, според Амир, е предприеманият от Ахенбах. Това, което досега следва да е ясно за „отвъд-методичния метод“ на Ахенбах, е, че освен да трансцендира целеполагането и методичността при консултиране, начинът му на практикуване е способен също да извършва действия, чрез които може да удържа различни специфични начини на практикуване – винаги заедно и наравно с клиента-посетител. Това удържане може да е на методи и подходи, ориентирани към решения на проблеми, или на такива, които са изследващи с отворен край. Амир привежда следния цитат от Ахенбах:

Вместо да удовлетворява наготово нуждите, отправени към нея, философската практика трябва да бъде техен цялостен критик, в смисъла, че трябва да поставя тези нужди под въпрос. Вместо да приема нуждата такава, каквато е, целта е да я изследва, за да я развие по-нататък. Философската практика е култивирането на нуждите, не просто тяхното удовлетворяване.“157

3.3 Отвъд ежедневно-житейските проблеми

Беше казано, че философското консултиране като “counseling” работи с ежедневно-житейски проблеми (everyday, life-problems); също, че обхваща и изследването на живота (examining life). В литературата все пак се споменава и за други видове проблеми – такива, с които философското консултиране като “consulting” би следвало да се занимава. Разликата между “counseling” и „consulting” като начин на практикуване бе снета като аспектна. Но освен аспектна разлика, между тях има и разлики по елементите. Тези разлики по елементи са две основни: тази за насочеността на консултирането – към индивидуално, групово и организационно; и тази за проблемите-цели. Затова, а и заради някои други вече споменати моменти, в практиката и литературата е често срещано разбирането, че философското консултиране като “counseling” работи с ежедневно-житейски проблеми, а като “consulting” – с проблеми на групи и организации, които са от професионални сфери.

Лахав все пак споделя и изразява съмнение както в собствения си метод на интерпретация на светогледа на клиента-посетител, така и в основните начини на практикуване на философско консултиране. Според него, концентрирането единствено върху действителния живот на клиента-посетител и по този начин затваряйки разбирането за него, философското консултиране ограничава собствения си потенциал и резултатите, които би могло да осигури. А действителният живот на клиента-посетител е този, който бива изследван и от който се формулират ежедневно-житейските проблеми.

Ограничавайки се до изследването на философията, която е вече присъща на човека, фокусирайки се единствено върху това, което вече се съдържа в специфичните нагласи на личността, този подход се проваля в това да изследва онези области на мъдрост, които се простират далеч отвъд действителния живот на човека. Подходът, следователно, не успява да разгърне нови хоризонти от идеи, понятия и смисли, както и да трансцендира настоящия момент на бъдене на консултирания.“158

Проблемите, върху които доц. д-р Дафов консултира, също надхвърлят ежедневната сфера на непосредствения, жив опит на клиентите-посетители. Тъй като клиентите-посетители за него може да са както индивидуални хора, така и групи и организации, то това рефлектира и върху работата с проблеми:

Клиент на философското консултиране, разбира се, може да бъде и всеки, който самостоятелно се е натъкнал на различия в действителността от всякакъв характер (битов, културен, научен, възрастов, религиозен, политически, морален, стопанско-икономически и т.н.)… Услугите на философско консултиране могат да се ползват и от екипи, разработващи концепции, стратегии, проекти за самите себе си или за трети организации.“159

Според Шипър философията и задаването на въпроси са взаимно свързани. Предвид това, че философското консултиране е именно практика, която работи със специфичния и индивидуален човешки опит, то преобладаващите въпроси, според него, са от главно три категории. Това са: въпроси за „как да…“ (know-how), въпроси за смисъл и значение и нормативни въпроси. Първите са свързани с конкретна фактичност, знание и способности, затова отговорът им не изисква използването на философско познание и услуги от такъв консултант (освен с някои особени случаи, които ще станат ясни от изследването в следващата част). Сред вторите Шипър дава за пример такива въпроси като:

2) Какво означава „качество“ при консултирането? 3) Говорите за увеличаване отговорността на служителите, но какво всъщност означава това? 4) Какво означава творческа способност? 5) Има ли същностна разлика между един университет и една бизнес корпорация?“160

Въпросите за смисъла и значението, според Шипър, са свързани с начините на мислене и поведението на хората; също така те са свързани с онтологично изследване и (само)интерпретация на понятия и идеи, имплицитни или експлицитни за питането. Третата категория е тази на нормативните въпроси, които са не само морално-нормативни, но могат да бъдат и научно или теоретично-нормативни (математически, метафизични, социологически, икономически и т.н.). Въпросите за смисъл и значение и нормативните въпроси са тези, които пораждат или зад които могат да стоят философски въпроси или философски проблеми – цели на философското консултиране. Начинът на практикуване на Шипър, според разпространеното разбиране в литературата, е като “consulting”, затова философските въпроси и проблеми, с които работи, може да надхвърлят непосредствения, индивидуален опит на клиента-посетител (т.е. ежедневно-житейските въпроси), както и насочеността на консултирането да е към групи и бизнес-организации.

В началото на дисертацията си Рабе също така изследва въпроси, проблеми и цели, с които философското консултиране най-добре се справя. Настоящата работа няма да изследва статиите, които Рабе посочва, но е от значение към настоящата част да се приведат споменатите проблемите, с които е посочено, че практиката работи. Рабе пише, че философското консултиране помага с академично съветване и облекчаване на проблеми, както и работи с проблеми като: религиозни и духовни, проблеми с възприемането на чужда култура, интерсубективни проблеми, семейни проблеми, междупоколенчески проблеми161.

Както се вижда философското консултиране може да работи и с проблеми, които не са единствено ежедневно-житейски, а също такива, които са свързани с абстрактни понятия, категории и идеи или с комплексни смислови структури. Върху тези проблеми все пак може да се консултират индивидуални клиенти-посетители, макар от литературата да остава впечатлението, че това са предимно групи и организации. Както Лахав предупреждава, фокусирането върху ежедневно-житейските проблеми до голяма степен затваря процеса на консултиране и извършване на действия в собствения свят, светоглед и разбирания на клиента-посетител. Когато се казва, че проблемът е аспект на философското консултиране, то освен снемането на разликата между “counseling” и “consulting”, се преодолява и снема също така и въпросното затваряне, разкривайки по този начин нови полета за извършване на действия върху проблеми, които иначе не биха били достъпни.

Следва да се изясни обаче, че е проява на неточност проблемите, с които философското консултиране работи, да бъдат наричани философски. Философско е консултирането и философски могат да бъдат аспектите, както се каза; клиентите-посетители също могат да имат собствени философски проблеми, но разбирането зад това стои по съвсем друг начин. Работата с философски проблеми е академично и професионално занимание от сферата на науката. Работата с проблеми в практиката е консултиране върху философското при проблемите.

Горното разбиране може да се отнесе и към един от конфликтните моменти в практиката – този за разликата между философското консултиране и психотерапиите, както и проблемите, с които респективно работят. Философското консултиране не работи с психологически проблеми, нито с медицински или биологично основани. При разпознаване на такъв проблем у клиента-посетител, философът-консултант има отговорността да го насочи към съответния вид специализирана помощна услуга, от която се нуждае.

4. Реалността на проблема при философското консултиране

Реалността на проблема при философското консултиране следва да е изследване върху онтологията на самата същност на проблема в аспектността му, а не на проявленията му в практиката; също и да отговаря на питането „Какво е проблем при философското консултиране?“, при вече получена разлика за проблема като аспект. В този смисъл онтологията на проблема в практиката е тема, която обхваща настоящо развиваната собствена тема, а именно – че проблемът е аспект на философското консултиране; като последната тема не изчерпва напълно всичко, което може да се каже по първата. Още повече че питането „Какво е проблем при философското консултиране“, засяга и питането „Какво е проблем или философски проблем изобщо?“, изследването, върху което, би включвало и литература отвъд тази върху философското консултиране. Затова настоящата работа няма за цел да изследва реалността на проблема в практиката отвъд ролята и различието му като аспект162.

5. Проблемът като онтологичен аспект на философското консултиране

Настоящата работа – „Проблемът като онтологичен аспект на философското консултиране“ – имаше за цел да изследва работата с проблеми в практиката и да изобрети разбирането за проблема не като всеобщ начин на практикуване на философско консултиране, а като особен. В тази си особеност проблемът се разбира като аспект, който може да бъде трансформиран и във философски аспект.

Каза се, че аспектите (и елементите) са такива понятия, категории и идеи, през които даден начин на философско консултиране бива определян и практикуван. Същността на философското консултиране обаче не е в аспектите; те единствено могат да я инструментализират, ограничават и допълнително определят с цел изграждането на специфични методи, практикуването през доминиращ аспект, подпомагане процеса на консултиране и т.н. Философската същност на философското консултиране, както също се каза, е тази на взаимното изобретяване на философското, а даден аспект е философски именно тогава, когато инструментализира философската същност и когато извършваните през него действия по консултиране са също така съобразени с тази философската същност на философското консултиране.

5.1. Проблемът като аспект на философското консултиране

Зад казването, че проблемът е аспект на философското консултиране, стои разбирането, че работата с проблеми – наред с работата с други видове аспекти – не е същностна за практиката на философското консултиране, а е начин на практикуване. Още повече – че работата с проблеми може да присъства в много и различни специфични начини на практикуване, като не при всички проблемът може да е централен аспект. Даден начин на практикуване може да включва множество аспекти – особено, когато философичността му е аспектна, а не същностно философска. Също както при нивото на разликата между философска същност и аспекти начините на практикуване на философско консултиране през аспекти не са всеобщи за практиката, а именно специфични проявления, така и при нивото на различие между самите аспекти работата с проблеми има специфични проявления в различни начини на практикуване. Казвайки също така, че проблемът е аспект, то се има предвид не само, включването му в методи, но и във всеки един осмислен начин на практикуване (методите не са единствените аспекти). Тези осмислени начини на практикуване с проблема-аспект съдържат, както се каза общо за всички аспекти, проблема-елемент (проблема-цел) в себе си.

Проявленията на проблема от изследваната досега литература бяха обобщени в няколко разпознати и противостоящи момента и според постигнатото собствено разбиране бяха снети като вътрешно аспектни проявления от специфични начини на практикуване на философско консултиране. Тези снети момента при разбирането за проблема като аспект са: вида проблем, с който се работи – ежедневно-житейски проблеми (everyday, life-problems) през философското консултиране като “counseling” и проблеми, с които работи философското консултиране като “counsulting”; дали проблемът е готово даден от клиента-посетител или бива разкрит в процеса на консултиране; дали целта на работата с проблеми е тяхното решение и последващото удовлетворяване или е тяхното изследване и произхождащото търсене на смисъл.

5.2 Проблемът като философски аспект при философското консултиране

Трансформирането на проблема-аспект в проблема като философски аспект става през инструментализирането на философската същност на философското консултиране. Това означава, че работата с проблеми се удържа и практикува като взаимен процес на изобретяване и създаване на философското при проблемите. Проблемът като философски аспект съдържа всички снети моменти от проблема-аспект, но това, което включва като допълнение е снемането на проблема в проект или ситуация между философа-консултант и клиента-посетител. Именно извършения преход от проблем в ситуация или проект – единствено при философския проблем-аспект – гарантира взаимните, равнопоставени действия в процеса на консултиране.

Настоящата част обаче до голяма степен засяга реалността на самия проблем при философското консултиране и би следвало да я изследва и развие в една друга възможна тема. Доколкото тук се прави единствено различаване и изследване на разбирането, че при философското консултиране има реалност, която е аспектна и работата с проблеми е част от тази реалност в практиката, в настоящата част – като философска.

Могат все пак да се посочат философи-консултанти, за които да се каже, че в работата си с проблеми разбират проблема като философски аспект. От разгледаните досега такива са Ахенбах, доц. д-р Дафов, Туедио.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Работата с проблеми, разбира се, не изчерпва практиката на философското консултиране. Консултирането през проблема-аспект, философски или не, е един от начините на практикуване на философско консултиране, който включва множество други специфични начини. Някои от тези начини също бяха разгледани.

Настоящата работа, освен изработеното собствено разбиране, до голяма степен изследва наличната литература върху философско консултиране – литература, създавана най-вече от философи-консултанти; макар че е от значение да се каже, че предвид развитието философското консултиране, литературата върху практиката има особен характер – такъв на единство между теория и практика. Затова е възможно да има практики по света, които не са текстуално „документирани“ и чиито теоретични обоснования нямат необходимостта да бъдат всеобщи по класически, литературен начин. Те са всеобщи през практикуването с клиенти-посетители.

Интересно би било да се каже, че в литературата се срещат и такива статии, в които конфликтният момент между академична философия и философска практика се снема, обръщайки отношението: не по какъв начин философията помага и се използва във философското консултиране, което всъщност представя конфликтния момент, а как философското консултиране помага и допринася на философията163. Също така има статии, които споделят разбирането, че консултантите от други професионални сфери биха се възползвали, ако използват философското познание164. Други пък са ангажирани с бъдещето на практиката, възможността и потенциала й за развитие165.

Освен всичко друго, значението на литературата върху философско консултиране е и натрупването на достатъчен конструктивен и авторитетен ресурс, чрез който да се осъществят необходими трансформации за включването на практиката в обучението, както и да се припознае мястото й в история на философията. В България тези процеси вече са започнали и дали своите начални резултати.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Боеций, Аниций Манлий Северин. Утешението на философията. Любомъдрие, София, 1993. Превод: Боряна Кацарска.

Гурова, Лилия. Ролята на проблемите. Богианна, София, 1998.

Дафов, Веселин. Мислещо и действителност. Проектория, 2012.

Дафов, Веселин. И др. ОнтоИдея. За нас, Идея. <http://ontoidea.com/>. <http://counselling.ontoidea.com/>.

Дафов, Веселин. Философско консултиране и автономност. Човекът – свободен и не-свободен, 2016, сборник, Университетско издателство, 2017 (под печат).

Дельоз, Жил. Различие и повторение. Критика и хуманизъм, София, 1999. Превод: Ирена Кръстева, Владимир Градев.

Платон. Апология. Диалози, том 1, Наука и изкуство, София, 1979. Превод: Георги Михаилов, Богдан Богданов.

Achenbach, Gerd B. About the Center of Philosophical Practice. Perspectives in Philosophical Practice: Collected Lecture of the Second International Congress on Philosophical Practice, Wim van der Vlist (ed.), Leusden, 1996. 7-15.

Achenbach, Gerd B. On Wisdom in Philosophical Practice. Inquiry: Critical Thinking across the Disciplines, 1998, Vol. 17, No. 3. 5-20.

Achenbach, Gerd B. Philosophical Practice opens up the trace to Lebenskonnerschaft. Herrestad H., Holt A., Svare H. Philosophy in Society, Oslo: Unipub Forlag, 2002. 7-15.

Achenbach, Gerd B. Philosophy, philosophical practice, and psychotherapy. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 61-74.

Achenbach, Gerd B. What Does It Mean to Say: Philosophical Practice Is No Psychotherapy. Perspectives in Philosophical Practice: Collected Lecture of the Second International Congress on Philosophical Practice, Wim van der Vlist (ed.), Doorwerth, The Netherlands: The Dutch Society for Philosophy Practice, 1996. 16-19.

Allen, Richard. Philosophical Inquiry and Psychological Development. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 3.

Amir, Lydia. How can Philosophy Benefit from Philosophical Practice? Practical Philosophy, July 2008, Vol. 9, No. 2. 3-12.

Amir, Lydia. Philosophical Practice: A Method and Three Cases. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1. 36-41.

Amir, Lydia. Three Questionable Assumptions of Philosophical Counseling. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. Introduction, 44-60. Още в: International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 1.

Angelett, William. Rationality, Emotion, and Belief Revision: Waller’s Move Beyond CBT & REBT. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 3.

Brown, Sam. The Meaning of “Counsellor”. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1. 18-34.

Brown, Sam. The therapeutic status of philosophical counselling. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1. 111-120.

Cohen, Elliot D. and Zinaich, Samuel (eds.). Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013.

Cohen, Elliot. Absolute Nonsense: The Irrationality of Perfectionistic Thinking. International Journal of Philosophical Practice, Vol. 2, No. 4.

Cohen, Elliot. Logic-Based Therapy and Its Virtues. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 112-124.

Cohen, Elliot. Philosophical Principles of Logic-Based Therapy. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1. 27-35.

Cohen, Elliot. Philosophy with Teeth: The Be Wedding of Philosophical and Psychological Practices. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2

Cohen, Elliot. What Else Can You Do With Philosophy Besides Teach? International Journal of Philosophical Practice, 2015, Vol. 3, No. 3.

Dewey, John. The Need for a Recovery of Philosophy. The Middle Works, 1899-1924, Jo Ann Boydston (ed.), Vol. 10, Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1980.

Dries, Boele. The Training of a Philosophical Counselor. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 35-48.

Duane, Daniel. The Socratic Shrink. The New York Times Magazine, 21 March 2004.

<http://www.nytimes.com/2004/03/21/magazine/the-socratic-shrink.html>.

Fatic, Aleksandar and Amir, Lydia (eds.). Practicing Philosophy. Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2015.

Feary, Vaughana. Virtue-Based Feminist Philosophical Counselling. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1. 7-26.

Fleming, Jess. Wisdom and Virtue in Philosophical Counselling. Practical Philosophy, 2000, Vol. 3, No. 1. 14-20.

Fleming, Jesse Charles. Philosophical Counselling and Asian Philosophy. Perspectives in Philosophical Practice: Collected Lecture of the Second International Congress on Philosophical Practice, Wim van der Vlist (ed.), Doorwerth, The Netherlands: The Dutch Society for Philosophy Practice, 1996.

Fraser, Bruce W. What’s Love got to do with it? The Epistemic Marriage of Philosophical Counseling and Psychology. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2.

Grimes, Pierre. Philosophical Midwifery. Opening Mind Academy, Huntington Beach, 1996.

Grosso, Michael. Philosophical Cafe for Spiritual Health: How To Start One. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 3.

Hadot, Pierre. La Philosophie comme Maniere de Vivre. Paris: Albin Michel, 2002.

Hamilton, Robert. Hammond, Keith. Adult Education, Social Exclusion and Civics. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 2. 24-30.

Harteloh, Peter. On the Competence of Philosophical Counsellors. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1, 35-46.

Hersh, Seymon. The Counseling Philosopher. The Humanist, May/June 1980, Vol. 40, No. 3, 32-34.

Hoffman, Eric. The Future of “Philosophical Counseling”: A Modest Vision. International Journal of Philosophical Practice, 2003, Vol. 1, No. 4.

Jenkins, Fiona. Care of the Self or Cult of the Self?: How Philosophical Counseling gets Political. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1.

Jongsma, Ida. Philosophical Counseling in Holland: History and Open Issues. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 25-34.

Klassen, L. T. The Concept of Guilt in Philosophical Counseling. Perspectives in Philosophical Practice: The Proceedings of the Second International Congress on Philosophical Practice, 1996.

Knapp, Samuel and Tjeltveit, Alan. A Review and Critical Analysis of Philosophical Counseling. Professional Psychology Research and Practice, 2005, Vol. 36, No. 5. 558-565. DOI: 10.1037/0735-7028.36.5.558.

Kono, Tetsuya. Philosophical Practice in Japan. Practicing Philosophy, Aleksandar Fatic and Lydia Amir (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2015. 182-202.

Lahav, Ran and Tillmans, Maria da Venza (eds.). Essays on Philosophical Counseling. New York: University Press of America, 1995.

Lahav, Ran. A conceptual Framework for Philosophical Counseling. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), Lanham: University Press of America, 1995. 3-24.

Lahav, Ran. Philosophical Counselling as a Quest For Wisdom. Practical Philosophy, 2001, Vol. 4, No. 1. 6-19.

Lahav, Ran. Philosophical Practice as Contemplative Philosophy. Practical Philosophy, 2006, Vol. 8, No. 1. 3-7.

Lahav, Ran. Philosophical Practice: Have we gone far enough?. Practical Philosophy, 2008, Vol. 9, No. 2. 13-20.

Lahav, Ran. The Efficacy Of Philosophical Counselling: A First Outcome Study. Practical Philosophy, July 2001, Vol. 4, No. 2. 5-13.

Lahav, Ran. What is Philosophical Counseling?. Journal of Applied Philosophy, 1996, Vol. 13, No. 3. 259–278.

LeBon, Tim. Personal Development through Philosophy. Practical Philosophy, July 2008, Vol. 9, No. 2. 91-94.

LeBon, Tim. What Use is Philosophy to the Counsellor and Psychotherapist?.

<http://www.timlebon.com/philuse4couns.htm>.

Lindseth, Anders. The Meaningfulness of and Satisfaction from Dialogues in Philosophical Practice: Considerations of Content and Methodology. Practicing Philosophy, Aleksandar Fatic and Lydia Amir (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2015. 42-56.

Lizeng, Zhang. Distinguishing Philosophical Counseling from Psychotherapy. Philosophical Practice, March 2013, Vol. 8, No. 1. 1121-1126.

Louw, Dirk Jacobus. Towards a Definition of Philosophical Counselling in South Africa. Магистърска работа към Университета на Южна Африка, юни 2009. Научен ръководител: проф. D. P. Fourie.

<http://uir.unisa.ac.za/bitstream/handle/10500/2949/dissertation_louw_%20dj.pdf>.

Marinoff, Lou. Plato, not Prozac!: Applying eternal wisdom to everyday problems. New York: HarperCollins, 1999.

Marinoff, Louis. On the Emergence of Ethical Counseling: Considerations and Two Case Studies. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 171-192.

Marshall, Mason and Sargent, Kevin. A Rhetorical Turn in Philosophical Counseling? An Invitation. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 2.

Martin, Mike W. Ethics as Therapy: Philosophical Counseling and Psychological Health. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1.

Matz, Lou. Philosophical Counseling for Counselors. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No.2.

Mehuron, Kate. The Depathologization of Everyday Life: Implications for Philosophical Counseling. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 3.

Mijuskovic, Ben. Some Reflections on Philosophical Counseling and Psychotherapy. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 85-100.

Mills, Jon. Philosophical Counseling as Psychotherapy. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 100-111.

Mills, Jon. Philosophical Counseling as Psychotherapy: An Eclectic Approach. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1.

Morstein, Petra von. The Passion to Understand People: Living Philosophy in Philosophy Practice: A Review of Shlomit Schuster, Philosophy Practice: An Alternative to Counseling and Psychotherapy. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1.

National Philosophical Counseling Association (NPCA), About us, Documents, Governance, Standards of Ethical Practice, Preamble, 1. <http://npcassoc.org/documents/governance/>.

O’Donaghue, David. Adult Education as Philosophical Practice. Practical Philosophy, юли 2000, Vol. 3, No. 2. 7-13.

Paden, Roger. Defining Philosophical Counseling. In: Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 16-33. Също в: International Journal of Applied Philosophy, 1998, Vol. 12, No. 1.

Popescu, Beatrice. Moral Dilemmas and Existential Issues Encountered Both in Psychotherapy and Philosophical Counseling Practices. Europe’s Journal of Psychology, 2015, Vol. 11, No. 3. 509-521. DOI: 10.5964/ejop.v11i3.1010.

Presbey, Gail. Sage Philosophy and Critical Thinking: Creatively Coping with Negative Emotions. International Journal of Philosophical Practice, Vol. 2, No. 1.

Raabe, Peter. A Brief History of Philosophical Counseling. A Philosophical Counselling Website.

http://www.peterraabe.ca/history.html>.

Raabe, Peter. An ‘Open-textured’ Case Study in Philosophical Counselling. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1. 42-55.

Raabe, Peter. Philosophical Counseling and the Interpretation of Dreams. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 2, No. 3.

Raabe, Peter. Philosophical counseling: Theory and practice. London: Praeger, 2001.

Raabe, Peter. Philosophy of Philosophical Counselling. Докторска дисертация към Университета на Британска Колумбия, април 1999.

<https://open.library.ubc.ca/cIRcle/collections/ubctheses/831/items/1.0055555>.

Raabe, Peter. What is Philosophical Counselling. A Philosophical Counselling Website.

<http://www.peterraabe.ca/what.html>.

Robertson, Donald. Philosophical & Counter-Philosophical Practice. Practical Philosophy, Vol. 1, No. 3. 6-11.

Robertson, Donald. REBT, Philosophy and Philosophical Counselling. Practical Philosophy, November 2000, Vol. 3, No. 3. 28-37.

Ruschmann, Eckart. Foundations of Philosophical Counseling. Inquiry: Critical Thinking Across the Disciplines, 1997, Vol. XVII, No. 3, 21-35.

Russel, Michael. Philosophical Counseling is not a Distinct Field: Reflections of A Philosophical Practitioner. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1.

Russell, Bertrand. The Conquest of Happiness. New York, Liveright, 1996.

Saarinen, Esa. Slotte, Sebastian. Philosophical Lecturing as a Philosophical Practice. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 2. 7-23.

Schefczyk, Michael. Philosophical Counseling as a Critical Examination of Life-Directing Conceptions. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 75-84.

Schipper, Frits. Philosophising Outdoors. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 2. 68-76.

Schuster, Shlomit C. Everybody’s Philosophical Counselling. The Philosophical Practice and Counseling Website, 1997. <https://sites.google.com/site/thephilosophicalcounselingweb/publication-list/the-meaning-of-philosophical-counseling/everybodys-philosophical-counselling>.

Schuster, Shlomit C. Marinoff’s Therapy: A Critique of His Books on Philosophical Practice. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2.

Schuster, Shlomit C. On the Center in Philosophical Praxis. The Philosophical Practice and Counseling Website. Резюме на лекция на Герд Ахенбах, „About the Center in Philosophical Practice“, Second International Conference of Philosophical Practice, Leusden, the Netherlands, August 1996.

<https://sites.google.com/site/thephilosophicalcounselingweb/on-the-center-in-philosophical-counseling>.

Schuster, Shlomit C. Philosophical Counseling and Rationality. The Philosophical Practice and Counseling Website. Статията е представена на: Fifth International Conference on Philosophical Practice, 27-30 July 1999, UK, Oxford. <https://sites.google.com/site/thephilosophicalcounselingweb/publication-list/the-meaning-of-philosophical-counseling/everybodys-philosophical-counselling/review-on-rousseau/philosophical-counseling-and-rationality>.

Schuster, Shlomit C. Philosophy Practice: An Alternative to Counseling and Psychotherapy. Connecticut and London: Praeger, 1999.

Schuster, Shlomit C. Sartre’s ‘Words’ as a Paradigm for Self-description in Philosophical Counseling. Perspectives in Philosophical Practice, The Reader of the Second International Congress on Philosophical Practice, Doorwerth: Vereniging Filosofische Praktijk, 1997. 20-34. Също на: The Philosophical Practice and Counseling Website, <https://sites.google.com/site/thephilosophicalcounselingweb/publication-list/the-meaning-of-philosophical-counseling>.

Schuster, Shlomit C. The practice of Sartre’s philosophy in philosophical counseling and existential psychotherapy. The Jerusalem Philosophical Quarterly, January 1995, Vol. 44.

Shibles, Warren. Philosophical Counseling, Philosophical Education and Emotion. International Journal of Applied Philosophy, 1998, Vol. 12, No. 1.

Solomon, Robert C. The Joy of Philosophy: Thinking Thin versus the Passionate Life. New York & Oxford, Oxford University Press, 1999.

Spivak, Leslie. An Application of Kierkegaard’s Philosophy of Freedom to Psychotherapy and Philosophical Counseling. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 1.

Šulavíková, Blanka. Key Concepts in Philosophical Counselling. Institute for Research in Social Communication, Slovak Academy of Sciences. Human Affairs, 2014, Vol. 24. 574-583. DOI: 10.2478/s13374-014-0250-9.

Taylor, James. The Central Value of Philosophical Counseling. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 70-81. Още в: International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 2.

Taylor, James. The Future of Practical Philosophy. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2.

Tillmanns, Maria da Venza. Philosophical Counseling and Teaching: “Holding the Tension” in a Dualistic World. Ann Arbor, Michigan: UMI Dissertation Services, 1998.

Tillmanns, Maria da Venza. Philosophical Counseling: Understanding the Unique Self and Other through Dialogic Approach. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 132-138. Още в: International Journal of Philosophical Practice, 2005, Vol. 2 No. 4.

Tuedio, James. Assessing the Promise of Philosophical Counseling: Questions and Challenges for an Emerging Profession. International Journal of Philosophical Practice, 2003, Vol. 1, No. 4.

Tukiainen, Arto. Philosophical Counselling as a Process of Fostering Wisdom in the Form of Virtues. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1. 47-56.

Waller, Sara. A Working Ontology for REBT, CBT and Philosophical Counselling. Practical Philosophy, March 2001, Vol. 4, No. 1. 31-39.

Waller, Sarah. How Does Philosophical Counseling Work? Judgment and Interpretation. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 34-43. Още в: International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 2.

Walsh, Robert. Philosophical Counseling Practice. Janus Head, 2005, Vol. 8, No. 2. 497-508.

Wittgenstein, Ludwig. Ludwig Wittgenstein: A Memoir. London: Oxford University Press, 1967.

Z. Kojcic: Communicating Philosophical Counselling. METODICKI OGLEDI, 2014, 21, 2, 85-94.

Zinaich, Samuel. Janet Staab on Philosophical Coaching as Engaged Pedagogy. International Journal of Philosophical Practice, 2005, Vol. 2, No. 4.

Zinaich, Samuel. The Future of Practical Philosophy: a Reply to Taylor. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2.

1 Russell, Bertrand. The Conquest of Happiness. New York, Liveright, 1996. Собствен превод. 17.

2 Боеций, Аниций Манлий Северин. Утешението на философията. Любомъдрие, София, 1993. Превод: Боряна Кацарска. 15.

3 Solomon, Robert C. The Joy of Philosophy: Thinking Thin versus the Passionate Life. New York & Oxford, Oxford University Press, 1999. Собствен превод. 225.

4 Wittgenstein, Ludwig. Ludwig Wittgenstein: A Memoir. London: Oxford University Press, 1967. Собствен превод. 39. Казване на Витгенщайн, документиране от Норман Малкълм, негов студент. Витгенщайн се обърнал към него с въпроса за това, че ученикът му вярвал, че англичаните били твърде цивилизовани, за да планират убийство на Хитлер.

5 Dewey, John. The Need for a Recovery of Philosophy. The Middle Works, 1899-1924, Jo Ann Boydston (ed.), Vol. 10, Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1980, Собствен превод. 46.

6 Дельоз, Жил. Различие и повторение. Критика и хуманизъм, София, 1999. Превод: Ирена Кръстева, Владимир Градев. 209-210.

7 Роджър Падън, един от авторитетните философи, практикуващи философско консултиране, пише: „…ще приложа мисленето на Кун към философското консултиране. Тази форма на консултиране е сравнително нова дисциплина, все още несигурна за идентичността си, за своите цели и методи, както и за своето концептуално и правно отношение спрямо други подобни дисциплини… В момента философските консултанти бавно изграждат началото на професионалната структура, необходима за оцеляването и развитието на тази дисциплина в нашето сложно… общество. Въпреки този напредък мисля, че при тази дисциплина все още липсва установена парадигма; и това, според мен, спъва развитието й. Надявам се в това есе да направя някои коментари, които да подпомогнат установяването на такава парадигма. Коментарите ми ще са насочени към онова, което за Кун е основната задача на пред-парадигмения период, към изграждането на дефиниция на дисциплината…“ – Paden, Roger. Defining Philosophical Counseling. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 17.

8 Настоящият текст бе защитен като дипломна работа за придобиване на бакалавърска степен по специалност Философия през юли 2017 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Научен ръководител: доц. д-р Веселин Дафов.

9 В настоящата работа ще бъдат засегнати някои други основни въпроси и моменти на практиката. Тяхното разглеждане обаче има въвеждащ характер, доколкото са необходими за изследване на темата. Такива моменти, които не са цел на пространно изследване, са например: конфликтни моменти на философското консултиране, какво е философското на практиката, разлика между психотерапия и философско консултиране, случаи от практиката и др.

10 Някои от целите, формулирани в литературата върху философско консултиране, са: решаване на проблеми или обучение за справяне с тях, изследване живота на клиента-посетител, търсене на смисъл, обсъждане на важни за клиента-посетител въпроси, мъдрост, щастие, изграждане на ценности и др.

11 Ран Лахав пише: „На философите може да бъде гледано като на експерти в анализирането на понятия от света, както емпирични (например при философия на науката) и философски. Човек, който е обучен по философия е способен да разкрива имплицитни предпоставки и да предлага алтернативни, да долавя противоречия, да прави изводи, да анализира понятия и да разкрива скрити модели и структури.“ – Lahav, Ran. A conceptual Framework for Philosophical Counseling. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. 10.

Повечето автори имат еднакви разбирания относно какви са специфичните способности на философа-консултант: анализиране, логическо и критическо мислене, способности за решаване на проблеми (problem-solving skills), изследване на понятия и идеи и представяне на техни алтернативи и др.

Докладът на Питър Хартелоу представя емпирично изследване по темата за способностите на философа-консултант: Harteloh, Peter. On the Competence of Philosophical Counsellors. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1.

12 Литературата – спомената, разгледана и изследвана – в настоящата работа, с малки изключения, е на английски език. Въпреки че има философи-консултанти, които пишат и практикуват на други езици, развитието на философското консултиране в световен мащаб става през него.

13 Paden, Defining Philosophical Counseling, 17-18, 27-28. Падън изгражда дефиницията в духа на Сократ и Аристотел, както сам той се изразява. Първо, отделя философското консултиране от близки до него практики; второ, опитва се да изгради дефиниция, определяйки родовото и видовото отличие на философското консултиране.

14 Въпреки че има автори, които разбират и практикуват философско консултиране като вид терапия или го обвързват с психологическо консултиране. Тези начини на практикуване, както ще се види по-нататък са аспектни.

15 National Philosophical Counseling Association (NPCA), променя името си от American Society for Philosophy, Counseling, and Psychotherapy (ASPCP). About us, Documents, Governance, Standards of Ethical Practice, Preamble, 1. <http://npcassoc.org/documents/governance/>.

16 Платон. Апология. Диалози, том 1, Наука и изкуство, София, 1979. Превод: Георги Михаилов, Богдан Богданов. 38a5-6.

17 Ruschmann, Eckart. Foundations of Philosophical Counseling. Inquiry: Critical Thinking Across the Disciplines, 1997, Vol. XVII, No. 3. 24.

18 Роден през 1947 г. в Хамелн, Германия. Основните му книги върху философско консултиране са: “Philosopische Praxis“ (Köln: Jürgen Dinter, 1984) и “Das Prinzip Heilung“ (& Macho, Thomas. Köln: Jürgen Dinter, 1985). На английски език обаче могат да се намерят само пет негови статии (в библиографията).

19 Gessellschaft für Philosophische Praxis. <http://www.achenbach-pp.de/>.

20 Schuster, Shlomit C. Sartre’s ‘Words’ as a Paradigm for Self-description in Philosophical Counseling. Perspectives in Philosophical Practice, The Reader of the Second International Congress on Philosophical Practice, Doorwerth: Vereniging Filosofische Praktijk, 1997. 21-22.

21 Raabe, Peter. A Brief History of Philosophical Counseling. A Philosophical Counseling Website.

<http://www.peterraabe.ca/history.html>.

22 Hersh, Seymon. The Counseling Philosopher. The Humanist, май/юни 1980, Vol. 40, No. 3. 32-34. Не е известно дали Херш има философско образование. Занимавал се е с частен бизнес и е бил председател на хуманистична организация в Ориндж Каунти, Калифорния, САЩ.

23 Raabe, A Brief History of Philosophical Counseling.

24 Grimes, Pierre. Philosophical Midwifery. Opening Mind Academy, Huntington Beach, 1996. 2.

<http://noeticsociety.org/pierre-grimes/>.

25 Schuster, Sartre’s ‘Words’ as a Paradigm for Self-description in Philosophical Counseling, 20-21.

26 Ibid., 20; Виж бел. 18.

27 Ibid., 20.

28 Ibid., 20; Morstein, Petra von. Calgary Herald, 11 септември 1987; Hoogendijk, Ad. International Herald Tribune, 16 септември 1988.

29 Въпреки чe по-късно в развитието на “Philosophische Praxis” Ахенбах смекчава критиката си към психотерапията и разглежда връзката й с философското консултиране като диалектична връзка на подкрепа и конкуренция: Achenbach, Gerd. Philosophy, philosophical practice, and psychotherapy. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995.

30 Schuster, Sartre’s ‘Words’ as a Paradigm for Self-description in Philosophical Counseling, 20-21.

31 Shibles, Warren. Philosophical Counseling, Philosophical Education and Emotion. International Journal of Applied Philosophy, 1998, Vol. 12, No. 1. 23.

32 Дафов, Веселин. Философско консултиране и автономност. Човекът – свободен и не-свободен, 2016, сборник, Университетско издателство, 2017 (под печат).

33 Cohen, Elliot. Zinaich, Samuel (eds.). Philosophy, Counseling, and Psychotherapy. Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. Introduction, 1.

34 Harteloh, On the Competence of Philosophical Counsellors, 38.

35 Amir, Lydia. How can Philosophy Benefit from Philosophical Practice?. Practical Philosophy, юли 2008, Vol. 9, No. 2. Introduction, 3.

36 Hadot, Pierre. La Philosophie comme Manière de Vivre. Paris: Albin Michel, 2002.

37 Marinoff, Lou. Plato, not Prozac!: Applying eternal wisdom to everyday problems. New York: HarperCollins, 1999. 13

38 Robertson, Donald. Philosophical & Counter-Philosophical Practice. Practical Philosophy, Vol. 1, No. 3. 6.

39 При Уолш добре проличава един от случаите, при които конфликтността между теория и практика, характерна за философското консултиране, се преодолява, въпреки че собственият му метод на философско консултиране спада към овладяване и приложение на философските постижения на Мартин Хайдегер, Мартин Бубер и Еманюел Левинас: Walsh, Robert. Philosophical Counseling Practice. Janus Head, 2005, Vol. 8, No. 2.

40 Grosso, Michael. Philosophical Café for Spiritual Health: How To Start One. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 3.

41 Filosofía en la calle. <https://www.facebook.com/filosofiaenlacalle/>.

42 Amir, How can Philosophy Benefit from Philosophical Practice?, 3.

43 Hamilton, Robert. Hammond, Keith. Adult Education, Social Exclusion and Civics. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 2; O’Donaghue, David. Adult Education as Philosophical Practice. Practical Philosophy, юли 2000, Vol. 3, No. 2; Saarinen, Esa. Slotte, Sebastian. Philosophical Lecturing as a Philosophical Practice. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 2; Tillmanns, Maria da Venza. Philosophical Counseling and Teaching: “Holding the Tension” in a Dualistic World. Ann Arbor, Michigan: UMI Dissertation Services, 1998, Chapter 1, “The Philosophical Counseling Movement”; Zinaich, Samuel. Janet Staab on Philosophical Coaching as Engaged Pedagogy. International Journal of Philosophical Practice, 2005, Vol. 2, No. 4.

44 Schipper, Frits. Philosophising Outdoors. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 2. 68.

45 Ibid; Дафов, Философско консултиране и автономност; Lahav, A conceptual Framework for Philosophical Counseling.

46 Raabe, Peter. Philosophical counseling: Theory and practice. London: Praeger, 2001.

47 Matz, Lou. Philosophical Counseling for Counselors. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No.2.

48 Schuster, Shlomit C. Philosophy Practice: An Alternative to Counseling and Psychotherapy. Connecticut and London: Praeger, 1999. На английски език: “Beyond-Method Method”.

49 Карл Роджърс определя три взаимосвързани елемента, които са важни за провеждането на консултиране или терапия: автентичност, грижа, емпатия. Martin, Mike W. Ethics as Therapy: Philosophical Counseling and Psychological Health. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1. 15.

50 Schuster, Sartre’s ‘Words’ as a Paradigm for Self-description in Philosophical Counseling, 22-24.

51 Jongsma, Ida. Philosophical Counseling in Holland: History and Open Issues. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995. Първите университетски курсове за философско консултиране в Холандия са започнати от студенти – нещо, което образователната система позволява във висшите училища.

52 <http://www.biocommunication.at/>.

53 Vereniging voor Filosofische Praktijk (VFP). <http://verenigingfilosofischepraktijk.nl/>.

54 American Philosophical Practitioners Association (APPA). <http://www.appa.edu/>,

<http://www.nytimes.com/2004/03/21/magazine/the-socratic-shrink.html>.

55 Фронесис – Италианска асоциация за философско консултиране (Phronesis – Associazione Italiana per la Consulenza Filosofica). <http://www.phronesis-cf.com/>. <http://www.sucf.it/>.

56 Испанска асоциация за философска практика и консултиране (Asociación Española para la Práctica y el Asesoramiento Filosófico – ASEPRAF). <http://www.asepraf.org/>.

57 Асоциация за философия в практиката (Society for Philosophy in Practice).

<http://www.society-for-philosophy-in-practice.org/>.

58 <http://www.philopraxis.ch>.

59 Португалска асоциация за етическа и философска практика (Associação Portuguesa de Ética e Filosofia Prática). <http://www.apefp.org/>.

60 Норвежка асоциация за философска практика (Norsk selskap for filosofisk praksis). <http://www.nsfp.no/>.

61 Канадската асоциация за философска практика (Canadian Society for Philosophical Practice).

<http://www.philosophicalpractice.ca/>.

62 Южноафриканска асоциация на философските консултанти (South African Philosopher Consultants Association – SAPCA).

63 Асоциация за философска практика, консултиране и духовно лечение (Society for Philosophical Praxis, Counselling and Spiritual Healing – SPPCSH). <http://www.philosophicalcounsellingindia.org/>.

64 Корейската асоциация за философска практика (한국철학상담치료학회). <http://www.asepraf.org/>.

65 <http://www.hk-pps.org/>.

66 Kono, Tetsuya. Philosophical Practice in Japan. Practicing Philosophy, Aleksandar Fatić and Lydia Amir (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2015.

67 Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995.

68 Internationale Gesellschaft für Philosophische Praxis (IGPP). <http://igpp.org>; Виж бел. 19.

69 Ontoidea. За нас, Идея. <http://ontoidea.com/>. <http://counselling.ontoidea.com/>.

70 Анотация на курса: <http://phls.uni-sofia.bg/documents/articles/1450/Dafov.pdf>.

71 Amir, Lydia. Three Questionable Assumptions of Philosophical Counseling. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. Introduction, 45.

72 Taylor, James. The Central Value of Philosophical Counseling. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 73.

73 Lahav, Ran. Philosophical Counselling as a Quest For Wisdom. Practical Philosophy, 2001, Vol. 4, No. 1. 6-8.

74 Mills, Jon. Philosophical Counseling as Psychotherapy. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 102.

75 Tukiainen, Arto. Philosophical Counselling as a Process of Fostering Wisdom in the Form of Virtues. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1. 51-52.

76 Cohen, Elliot. Logic-Based Therapy and Its Virtues. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 112.

77 Marshall, Mason. Sargent, Kevin. A Rhetorical Turn in Philosophical Counseling? An Invitation. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 2. 1-2.

78 Tillmanns, Maria da Venza. Philosophical Counseling: Understanding the Unique Self and Other through Dialogic Approach. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013. 134-135, 137.

79 Дафов, Философско консултиране и автономност, ІІ. Какво е философско консултиране. Бележка: „Рекламно-разяснителен документ на услугата, публикуван 2011 година на адрес: <http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/12153-kakvo-e-filosofsko-konsultirane-i-v-koi-sluchai-mozhem-da-se-obarnem-kam-nego/>“.

80 Knapp, Samuel. Tjeltveit, Alan. A Review and Critical Analysis of Philosophical Counseling. Professional Psychology Research and Practice, 2005, Vol. 36, No. 5. DOI: 10.1037/0735-7028.36.5.558.

81 Ibid., 559.

82 Harteloh, On the Competence of Philosophical Counsellors, 41-43.

83 Mills, Jon. Philosophical Counseling as Psychotherapy: An Eclectic Approach. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1. 14-24.

84 Louw, Dirk Jacobus. Towards a Definition of Philosophical Counselling in South Africa. Магистърска работа към Университета на Южна Африка, юни 2009. Научен ръководител: проф. D. P. Fourie. 2-10.

<http://uir.unisa.ac.za/bitstream/handle/10500/2949/dissertation_louw_%20dj.pdf>

85 Виж „1.3 Собствено разбиране“.

86 Achenbach, Gerd. What Does It Mean to Say: Philosophical Practice Is No Psychotherapy. Perspectives in Philosophical Practice: Collected Lecture of the Second International Congress on Philosophical Practice, Wim van der Vlist (ed.), Doorwerth, The Netherlands: The Dutch Society for Philosophy Practice, 1996. 16-19.

87 Tuedio, James. Assessing the Promise of Philosophical Counseling: Questions and Challenges for an Emerging Profession. International Journal of Philosophical Practice, 2003, Vol. 1, No. 4. 1, 9.

88 Walsh, Philosophical Counseling Practice; Tukiainen, Philosophical Counselling as a Process of Fostering Wisdom in the Form of Virtues; Martin, Ethics as Therapy: Philosophical Counseling and Psychological Health, 21; Feary, Vaughana. Virtue-Based Feminist Philosophical Counselling. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1; Fleming, Jess. Wisdom and Virtue in Philosophical Counselling. Practical Philosophy, 2000, Vol. 3, No. 1; Marinoff, Louis. On the Emergence of Ethical Counseling: Considerations and Two Case Studies. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995.

89 Cohen, Logic-Based Therapy and Its Virtues; Cohen, Elliot. Philosophical Principles of Logic-Based Therapy. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1; Waller, Sara. A Working Ontology for REBT, CBT and Philosophical Counselling. Practical Philosophy, март 2001, Vol. 4, No. 1; Robertson, Donald. REBT, Philosophy and Philosophical Counselling. Practical Philosophy, ноември 2000, Vol. 3, No. 3.

90 Spivak, Leslie. An Application of Kierkegaard’s Philosophy of Freedom to Psychotherapy and Philosophical Counseling. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 1.

91 Tillmanns, Philosophical Counseling: Understanding the Unique Self and Other through Dialogic Approach.

92 Schuster, Shlomit C. The practice of Sartre’s philosophy in philosophical counseling and existential psychotherapy. The Jerusalem Philosophical Quarterly, януари 1995, Vol. 44.

93 Klassen, L. T. The Concept of Guilt in Philosophical Counseling. Perspectives in Philosophical Practice: The Proceedings of the Second International Congress on Philosophical Practice, 1996.

94 Waller, Sarah. How Does Philosophical Counseling Work? Judgment and Interpretation. Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Elliot D. Cohen and Samuel Zinaich (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2013.

95 Jenkins, Fiona. Care of the Self or Cult of the Self?: How Philosophical Counseling gets Political. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1.

96 Fleming, Jesse. Philosophical Counselling and Asian Philosophy. Perspectives in Philosophical Practice: Collected Lecture of the Second International Congress on Philosophical Practice, Wim van der Vlist (ed.), Doorwerth, The Netherlands: The Dutch Society for Philosophy Practice, 1996. 279.

97 Šulavíková, Blanka. Key Concepts in Philosophical Counselling. Institute for Research in Social Communication,

Slovak Academy of Sciences. Human Affairs, 2014, Vol. 24. DOI: 10.2478/s13374-014-0250-9.

98 Raabe, Peter. Philosophy of Philosophical Counselling. Докторска дисертация към Университета на Британска Колумбия, април 1999.

<https://open.library.ubc.ca/cIRcle/collections/ubctheses/831/items/1.0055555>

99 Под „подход“ Рабе разбира индивидуалния стил на прилагане на метод, докато под „процедура“ или „техника“ разбира елемент вътре в метода. Под „метод“ разбира пресечна точка или система от процедури и техники, които се именуват от практикуващия. Методите, които Рабе разглежда са: „отвъд-методичният метод“ на Ахенбах, философията като начин на живот, комбинацията от философия и психология, използването на индивидуални философи, двустепенно вземане на решение, шестстепенна връзка, групи, Сократически диалог, логическо-базиран. Ibid., 70-71.

100 Диалогът между философа-консултант и клиента-посетител, както и автономността на втория, са два от централните философски аспекти при философското консултиране. И двата имат общите характеристики на равнопоставеност и автентичност; и двата аспекта са засегнати от един от проблемните моменти на философското консултиране – този за разграничението от практиката на психотерапията. Щом централните аспекти, с които разновидностите психотерапии боравят, са тези на авторитет на терапевта, нормативност в практиката, диагностика симптомите на клиента-пациент и психично здраве, то провежданият диалог не би могъл да бъде равнопоставен, нито автономността на клиента-пациент – пълна. Диалогът може да се случва също в писмена форма (писма, електронна поща, Скайп, Фейсбук и т.н.) или в аудио-визуална (телефон, камера, Скайп, Фейсбук и т.н.): Дафов, Философско консултиране и автономност; Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Dialogue, 71-74; Harteloh, On the Competence of Philosophical Counsellors; Kojčić, Zoran. Communicating Philosophical Counselling. METODIČKI OGLEDI, 2014, 21, 2; Lindseth, Anders. The Meaningfulness of and Satisfaction from Dialogues in Philosophical Practice: Considerations of Content and Methodology. Practicing Philosophy, Aleksandar Fatić and Lydia Amir (eds.), Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2015.

101 Дафов, Философско консултиране и автономност; Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Client Autonomy, 78; Tuedio, Assessing the Promise of Philosophical Counseling: Questions and Challenges for an Emerging Profession; Amir, Three Questionable Assumptions of Philosophical Counseling.

102 Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Teaching and Learning, 42-47; Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Personal Development, 53-57; LeBon, Tim. Personal Development through Philosophy. Practical Philosophy, юли 2008, Vol. 9, No. 2; Виж също бел. 42.

Аспектът на самосъздаване е слабо застъпен в литературата и практиката, освен в неразвити казвания, които присъстват като цели в специфични начини на практикуване: за самопознание, саморазбиране, саморазвитие и т.н. Също така, освен критическо мислене, в литературата твърде малко се говори за творческо мислене. Където такива казвания присъстват, те отново са неразвити: „А сред главните ефекти са… повишаване на творческите възможности…“, „Философският консултант… подкрепя инициативите на своите клиенти като им помага да осъществяват процедурите на критическо, творческо и високо-организирано мислене.“, „Заставането срещу проблемите по един философски начин носи много творчески заряд и създава неизброими възможности за творческо справяне с наглед безнадеждни ситуации.“ – Дафов, Философско консултиране и автономност, 9. Приложения; Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, 7, 191, 193, 223; Harteloh, On the Competence of Philosophical Counsellors, 40; Jongsma, Philosophical Counseling in Holland: History and Open Issues, 33; Dries, Boele. The Training of a Philosophical Counselor. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995.

103 Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Therapy, 47-53. Mills, Philosophical Counseling as Psychotherapy, 2001, 2013; Cohen, Elliot. Philosophy with Teeth: The Be Wedding of Philosophical and Psychological Practices. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2; Brown, Sam. The therapeutic status of philosophical counselling. Practical Philosophy, 2010, Vol. 10, No. 1; Russel, Michael. Philosophical Counseling is not a Distinct Field: Reflections of A Philosophical Practitioner. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1; Mehuron, Kate. The Depathologization of Everyday Life: Implications for Philosophical Counseling. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 3; Mijuskovic, Ben. Some Reflections on Philosophical Counseling and Psychotherapy. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995; Waller, Sarah. A Working Ontology for REBT, CBT and Philosophical Counselling. Practical Philosophy, март 2001, Vol. 4, No. 1; Виж също бел. 87, бел. 139.

104 Tillmanns, Philosophical Counseling: Understanding the Unique Self and Other through Dialogic Approach; Morstein, Petra von. The Passion to Understand People: Living Philosophy in Philosophy Practice: A Review of Shlomit Schuster, Philosophy Practice: An Alternative to Counseling and Psychotherapy. International Journal of Philosophical Practice, 2001, Vol. 1, No. 1; Schefczyk, Michael. Philosophical Counseling as a Critical Examination of Life-Directing Conceptions. Essays on Philosophical Counseling, Ran Lahav and Maria da Venza Tillmanns (eds.), New York: University Press of America, 1995.

105 Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Care and Relationship, 29-31; Jenkins, Care of the Self or Cult of the Self?: How Philosophical Counseling gets Political; Louw, Towards a Definition of Philosophical Counselling in South Africa.

106 Cohen, Logic-Based Therapy and Its Virtues; Angelett, William. Rationality, Emotion, and Belief Revision: Waller’s Move Beyond CBT & REBT. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 3; Presbey, Gail. Sage Philosophy and Critical Thinking: Creatively Coping with Negative Emotions. International Journal of Philosophical Practice, Vol. 2, No. 1.

107 Raabe, Peter. Philosophical Counseling and the Interpretation of Dreams. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 2; Cohen, Elliot. Absolute Nonsense: The Irrationality of Perfectionistic Thinking. International Journal of Philosophical Practice, Vol. 2, No. 4.

108 Amir, Lydia. Philosophical Practice: A Method and Three Cases. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1.

109 Harteloh, On the Competence of Philosophical Counsellors.

110 Schuster, Shlomit. On the Center in Philosophical Praxis. The Philosophical Practice and Counseling Website. Резюме на лекция на Герд Ахенбах, „About the Center in Philosophical Practice“, Second International Conference of Philosophical Practice, Leusden, the Netherlands, август 1996.

<https://sites.google.com/site/thephilosophicalcounselingweb/on-the-center-in-philosophical-counseling>

111 Amir, Three Questionable Assumptions of Philosophical Counseling, 1, 6-10.

112 Cohen, Zinaich (eds.). Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Introduction, 5.

На англ.: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM).

113 Lahav, Philosophical Counselling as a Quest For Wisdom, 6-7.

114 Paden, Defining Philosophical Counseling, 18.

115 Amir, Three Questionable Assumptions of Philosophical Counseling, 1.

116 Knapp, Tjeltveit, A Review and Critical Analysis of Philosophical Counseling, 560.

117 Schuster, On the Center in Philosophical Praxis.

118 Ibid.

119 Harteloh, On the Competence of Philosophical Counsellors; Louw, Towards a Definition of Philosophical Counselling in South Africa; Raabe, Peter. An ‘Open-textured’ Case Study in Philosophical Counselling. Practical Philosophy, 2003, Vol. 6, No. 1; Lahav, Ran. The Efficacy Of Philosophical Counselling: A First Outcome Study. Practical Philosophy, юли 2001, Vol. 4, No. 2; Popescu, Beatrice. Moral Dilemmas and Existential Issues Encountered Both in Psychotherapy and Philosophical Counseling Practices. Europe’s Journal of Psychology, 2015, Vol. 11, No. 3. DOI: 10.5964/ejop.v11i3.1010.

120 Виж бел. 82, бел. 84.

121 За дефиницията на Падън виж „УВОД“ или бел. 12.

122 Louw, Towards a Definition of Philosophical Counselling in South Africa, 35.

123 National Philosophical Counseling Association (NPCA). About us, Documents, Governance, Standards of Ethical Practice, Preamble, 1. <http://npcassoc.org/documents/governance/>.

124 National Philosophical Counseling Association (NPCA). Philosophical Practice.

<http://npcassoc.org/philosophical-practice/>.

125 Paden, Defining Philosophical Counseling, 18.

126 Walsh, Philosophical Counseling Practice, 499.

127 Martin, Ethics as Therapy: Philosophical Counseling and Psychological Health, 1, 13.

128 Matz, Philosophical Counseling for Counselors, 3.

129 Cohen, Zinaich (eds.), Philosophy, Counseling, and Psychotherapy, Preface, viii.

130 Fleming, Wisdom and Virtue in Philosophical Counselling, 16.

131 Виж бел. 122.

132 Louw, Towards a Definition of Philosophical Counselling in South Africa, 35.

133 Marinoff, Plato, not Prozac!: Applying eternal wisdom to everyday problems, 12; Martin, Ethics as Therapy: Philosophical Counseling and Psychological Health, 8.

134 Дафов, Философско консултиране и автономност, ІІ. Какво е философско консултиране.

135 Amir, Lydia. Philosophical Practice: A Method and Three Cases, 37-40.

136 Kojčić, Communicating Philosophical Counselling, 88-92.

137 Ibid., 86. <http://brenifier.com>.

138 Cohen, Elliot. What Else Can You Do With Philosophy Besides Teach?. International Journal of Philosophical Practice, 2015, Vol. 3, No. 3.

139 Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Problem-oriented, 75.

140 Fraser, Bruce W. What’s Love got to do with it? The Epistemic Marriage of Philosophical Counseling and Psychology. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2; Allen, Richard. Philosophical Inquiry and Psychological Development. International Journal of Philosophical Practice, 2002, Vol. 1, No. 3; Lizeng, Zhang. Distinguishing Philosophical Counseling from Psychotherapy. Philosophical Practice, март 2013, Vol. 8, No. 1.

141 Виж бел. 10.

142 Виж бел. 16.

143 Дафов, Философско консултиране и автономност, ІІ. Какво е философско консултиране.

144 Martin, Ethics as Therapy: Philosophical Counseling and Psychological Health, 1.

145 Paden, Defining Philosophical Counseling, 26.

146 Tillmanns, Philosophical Counseling: Understanding the Unique Self and Other through Dialogic Approach, 133-134.

147 Lahav, Philosophical Counselling as a Quest For Wisdom, 8.

148 Achenbach, Gerd. About the Center of Philosophical Practice. Perspectives in Philosophical Practice: Collected Lecture of the Second International Congress on Philosophical Practice, Wim van der Vlist (ed.), Leusden, 1996. 13

149 Achenbach, Philosophy, philosophical practice, and psychotherapy, 73.

150 За методите, ориентирани към решение, Милс пише, че: „имат за пример много форми на кратки и когнитивно-поведенчески психотерапии, които са насочени към специфични проблеми или дилеми и установяват определени задачи и цели за постигането на осъществими решения.“ – Mills, Philosophical Counseling as Psychotherapy, 2001, 18.

151 Lahav, Philosophical Counselling as a Quest For Wisdom, 7.

152 Lahav, Ran. What is Philosophical Counseling?. Journal of Applied Philosophy, 1996, Vol. 13, No. 3. 268.

153 Mills, Philosophical Counseling as Psychotherapy, 2001, 18-19.

154 Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Open-ended, 76-77.

155 Morstein, The Passion to Understand People: Living Philosophy in Philosophy Practice, 7.

156 Amir, Three Questionable Assumptions of Philosophical Counseling, 13-14.

157 Ibid., 14.

158 Lahav, Philosophical Counselling as a Quest For Wisdom, 8.

159 Дафов, Философско консултиране и автономност, Кой може да ползва услугите на философското консултиране?.

160 Schipper, Frits. Philosophising Outdoors, 69.

161 Raabe, Philosophy of Philosophical Counselling, Some if Its Uses, 22.

162 Въпреки че доста философи-консултанти работят с проблеми, твърде малко всъщност говорят за това каква е същността на проблема, т.е. това, върху което консултират. От споменатите досега философи-консултанти единствено Ахенбах, Морстейн и Шипър правят това. За реалността на проблема извън литературата върху философско консултиране могат да се видят: Дафов, Веселин. Мислещо и действителност. Проектория, 2012; Гурова, Лилия. Ролята на проблемите. Богианна, София, 1998.

163 Amir, How can Philosophy Benefit from Philosophical Practice?; Taylor, The Central Value of Philosophical Counseling, 8.

164 Matz, Philosophical Counseling for Counselors; LeBon, Tim. What Use is Philosophy to the Counsellor and Psychotherapist?. <http://www.timlebon.com/philuse4couns.htm>.

165 Hoffman, Eric. The Future of “Philosophical Counseling”: A Modest Vision. International Journal of Philosophical Practice, 2003, Vol. 1, No. 4; Taylor, James. The Future of Practical Philosophy. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2; Zinaich, Samuel. The Future of Practical Philosophy: a Reply to Taylor. International Journal of Philosophical Practice, 2004, Vol. 2, No. 2.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta