Задоволяване на потребностите чрез комуникация в общност в процеса на учене

Соня Георгиева 

Абстракт: Разработката е опит да се представят аргументи и варианти за премахване на един от културните стереотипи, свързан с разбирането, че ние можем да живеем сами, затворени и изолирани. В опозиция на подобна теза са представени основания за смисъла и същността на общността и възможностите бъдещите учители да бъдат увличани в дейности по време на аудиторна и/ или самостоятелна работа под контрол, така, че да придобиват умеят за създаване на общности и да удовлетворяват потребностите си.

Ключови думи: общност, стереотип, потребност, мисия

Sonia Georgieva – Meeting the needs through communication in a community in the learning process

Abstract: The paperis an attempt topresent argumentsandoptionsfor the removal ofone of the culturalstereotypeassociated with theunderstanding that wecan not livealone,sealed and insulated. In opposition tosuch athesispresentedgrounds forthe meaningand natureof the community andpotentialfuture teachersto beentrainedin theactivities during thelectureand / orindependent workunder control, so that theybecomeableto create communitiesand meettheir needs.

Keywords: communitystereotype, demand, mission

 

Философията на българското образование като проекция на мисленето на цялата нация в едни затворени рамки още в началното училище предпоставя изграждане на егоистично мислещи индивидуалисти. Обучаваните от малки биват научавани да се съревновават с другите по един нетолерантен начин – като крият, сравняват, странят, т.е. без да се включват в групи и екипи – още по-малко в общности.

Какво поражда това? Най-общо казано, ред негативи в общуването.

Според някои антрополози общуването се е появило преди 170 000 години. Като обект на изследване на не малка част от тях се стига до твърдението, че във времето е налице огромен културен скок и част от него се изразява във възникването на символната комуникация (изкуство, език, накити, обреди …) като своеобразен културен феномен. Промените се определят дори като „човешка революция” – словосъчетание, приписвано на Пол Мелърс. За подобно скокообразно развитие на културата, т.е и на общуването като част от нея говори и Офер Бар-Йосеф.

Противоположно е мнението други антрополози – Сали Макбреърти и Елисън Брукс. Те посочват, че в Африка и Близкия изток хоминидите са приготвяли бои и са погребвали мъртвите по символен начин преди повече от 180 000 години, следователно скок не е имало.

Като се базира на факти, свързани с наличието на трудови дейности, археологът Йохан Линд посочва, че „съвременният разум”, който е неизменно свързван с речта и общуването, може да е възникнал още преди 500 000 години. Елисън Джордж съобщава че преди 170 000 години се е появил генът FOXP2, който е свързан с човешкото общуване. [1]

Разнообразието от мнения показва, че каквито и догадки да се правят, каквито и доказателства да се привеждат (наличието на евразийски находки, испански пещерни предмети и изображения в мястото Ел Кастильо на около 40 000 г. и др.) могат да се направят две безспорни твърдения, а именно, че:

1. Според символната си основа културите са били сходни;

2. Общуването винаги е играело огромна роля в развитието на хората и обществата като цяло.

В този смисъл актуалността на проблема е безспорна, тъй като общуването е съществена част от начина за задоволяване на основните човешки потребности.

С оглед на това е особено наложително в мисловен план да се изгражда жизнена перспектива у подрастващите, включваща другите като значими сътрудници, консултанти, хора „с” и „за” които си струва да полагаш усилия, да разбираш, да приемаш. Егоцентрираната диспозиция по посока на крайния индивидуализъм, която понастоящем съществува, очертава полета на негативни практики в системата на висшето образование при подготовката на специалисти, които са избрали комуникативни професии.

Съществените въпроси, които могат да ориентират организацията и провеждането на позитивни практики, което е и целта на настоящата разработка са следните:

Какво можем да направим? Преди всичко да подготвим учители, които са убедени в смисъла на създаването на общности. Те трябва да разберат тезата и да я приемат като мисия, трябва да могат и да искат да работят в тази посока.

Как и кога? Това са смислените въпроси на които е добре да дадем част от отговорите. Кога – най-вече по време на упражненията, чрез реализиране на модел – образец за общуване. Как – чрез преживявания, т.е. в интерактивна образователна среда.

Kакво oбщуване? Продиктувано от потребностите на хората като човешки същества. Те са:

  • Физически: въздух, вода, храна, движение, защита от вируси и бактерии, почивка, сексуално изразяване, подслон, докосване, защита;

  • Автономност: свобода да избираме своите собствени мечти, цели и ценности;

  • Празнуванепразнуване на сбъднатите мечти, на загубите – на близки и обичани хора (скърбене);

  • Цялостноставтентичност, творчество, смисъл, значимост;

  • Взимосвързаностприемане, одобрение, близост, общност, принос към обогатяването на живота, емоционална сигурност, емпатия, честност, любов, спокойствие, уважение, доверие, разбиране, топлина;

  • Игразабавление , смях, радост;

  • Духовно свързване – красота, хармония, вдъхновение, порядък, мир.

Хипотезата на работата е свързана с допускането, че върху така очертаните потебности може да се акцентира в процеса на учене чрез интерактивно взаимодействие. От: физическите върху докосването и защитата;отавтономността: свободата да избираме своите собствени ценности; от празнуването празнуване както на сбъднатите мечти, така и на загуби; от цялостносттаавтентичност, творчество; от взимосвързаносттаприемане, одобрение, близост, общност, принос към обогатяването на живота, емоционална сигурност, емпатия, честност, любов, спокойствие, уважение, доверие, разбиране, топлина;от играта забавление, смях, радост; от духовното свързване – красота, хармония, вдъхновение, порядък, мир.

Прегледът дава две възможности за:

  • очертаване на широкият кръг от проблеми, които могат да бъдат обхванати;

  • условията, в които могат да се обхванат.

Намирам, че условията за такъв тип работа са: интерактивната образователна среда [2], интерактивните методи [3] и общността от връстници и модератори.

Особено значим сред тях е въпросът за общността, в която учещият реализира взаимодействията си. За него още в древността, Аристотел споделя: „Никой не може да се превърне в пълноценно човешко същество без активна роля в живота на общността…”

Хората в развитите цивилизации са разбрали отдавна, че общността има решаващо значение за развитието на индивида и групата.

Днес той е централен и в ред мениджърски курсове, школи, обучителни семинари.

В училище обаче, както справедливо отбелязва Дж. Гато, поради липсата на общности се е стигнало до следните негативни факти: „Децата, на които преподавам, са жестоки едно към друго; те не изпитват никакво съчувствие към изпадналия в нещастие; те се надсмиват над слабостта; те презират хората, чиято нужда от помощ е твърде явна.“… „Децата, на които преподавам, не реагират добре на близост или откровеност. Те не могат да понесат истинската интимност, защото цял живот са градили навик да се крият в себе си.” И още “Децата, на които преподавам, са зависими, пасивни и плахи, ….. Тази плахост често се прикрива с демонстративно перчене, гняв или агресия…. [4]

Констатацията е валидна днес и за български условия. Това налага да се обърнем към определението на понятието общност, за да се очертаят дефинитивните му белези.

Общност мн. общности, ж.1. Наличие на единство, свързаност. Общност на интересите. 2. Група хора, които имат нещо общо; .. Духовна общност … хора, които живеят заедно или има нещо, което ги свързва в едно…”

Подобно е определението и в Българския тълковен речник. [5].

Ако се вгледаме в така представената дефиниция, можем да намерим отговор за не малка част от дефицитите, които се наблюдават в класната стая и за грешките, които са свързани с изграждането на общност. Те са: смесването на общността с екип (хората работят заедно, работят заедно по проблем, който се обсъжда) или група (хората работят заедно, не споделят чувства, доверието не е пълно информират се при необходимост за целите, които не винаги са общи).

Следователно от първостепенна важност е въпросът как да се създава общност. Има три основни стъпки:

Оказване на доверие при него трябва да се отговори на съществените въпроси:

  • Кое е подходящото време?” преди или след дейността, т.е. като стимул или оценка;

  • Какъв е начинът за изграждане на доверие?”споредхарактерологичните особености на работещия: доверчивподозрителен; ектровертенинтровертен, холериксангвиник;

  • Как да стопим леда и да създадем близост?“ чрез позитивизъм, поставяне на яснота в ролите и отношенията;

  • Кои са ценените лични качества на ръководителя?” – справедливост, сътрудничество, уравновесеност, компетентност;

  • Какво не прощават подчинените на ръководителя, който иска да е успешен?“ отлагане на решения относно спорни въпроси, недомлъвки, немотивирана и импулсивна промяна на решения, необективни изводи, етикиране, създаване и допускане на интриги, манипулиране на обществено мнение;

  • Как да се постъпи с дискредитиран член на групата?” – да се извини да промени общественото мнение, да го компенсира да изрази признание.

Проява на застъпничество чрез изпълнение на следните стъпки:

  • Анализ на ситуацията, т. е. отговор на въпроса: „Какво е станало?”;

  • Предприемане на стъпки, т.е. „Какво може да се направи?”;

  • Търсене на подкрепа и помощ, т.е. С кого може да се работи?”;

  • Търсене на пропуски, които могат да се запълнят, т.е. Какво още може да помогне?”;

  • Отговор на въпроси свързани с мотивацията и удовлетвореността на хората, постигането на задачите, т.е. Дали застъпничеството е успешно?”.

Оказване на подкрепа – по същество отговорът означава да си изясним дали хората имат нагласи да си сътрудничат и да се ангажират помежду си. Отговорът не е универсален, а е съотносим към:

  • нормите на дадено общество;

  • конкретните културни традиции;

  • условията, които създава държавата за изграждането на такива структури.

По същество така поставените въпроси се съотнасят към значимия въпрос: „Дали хората участват в общности, дали са част от някаква общност и имат чувство за идентичност, т.е. може ли да се счита, че съществува глобално гражданство (активно участие на хората в сфери, засягащи живота им, за разбиране и споделяне на общи ценности и интереси)”.

Въпросът отправя към убеждението, че в условията на работата във висшите училища е подходящо да се предприемат стъпки за създаване на общности. Те могат да са следните:

  • Довеждане до съзнанието на обучаваните разбирането за това какво е общност и каква е нейната роля и смисъл – задълбочаване на разбирането за същността на общността – характеристики, ценности, цели, принципи, мисии и роли на гражданите;

  • Анализ на ролята на институциите в създаването на общността – уточняват се критерии за различни общности и какво е принадлежност.

Варианти за реализиране на подобен тип работа за ефективна комуникация в общност, където потребностите се задоволяват могат да се реализират по различни начини. Ето един от възможните в условия на семинарно упражнение по избираемата в РУ „Ангел Кънчев“ учебна дисциплина „Гражданско и интеркултурно образование“, който би могъл да се структурира по следния начин:

1. Гледане на видео на тема „Глобализиращия се свят и проблемите на цивилизацията” [6] (духовното свързване).

2. Фронтална дискусия на теми(автономност):

2.1. Кои са белезите на глобализиращия се свят?

2.2. Готови ли сме за предизвикателствата на глобализацията?

3. Обсъждане на представени проекти на флипчард (взаимосвързаност) по отделните теми, относно въпросите, които съдържанието на филма поставя:

3.1. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани със замърсяването на средата?

3.2. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани с бедността?

3.3. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани с наркоманията и проституцията?

3.4. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани с болестите на века?

3.5. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани с отчуждението на хората?

3.6. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани с информационния бум?

3.7. Какво можем ние да допринесем за решаване на въпросите, свързани с безработицата?

4. Мозъчна атака (цялостност) – автентичност, творчество на тема: „Какво можем да допринесем ние, за да живеем в мир?”

5. Дебариране (взимосвързаност) на тема „Еднакви и различни – граждани на обща република”, след самостоятелна работа свързана с морално оценяване на герои от прочетен разказ [7], в който стереотипите и предразсъдъците оказват значимо влияние. Извеждане на дефиниции за предразсъдъци, стереотипи и мисия.

6. Разглеждане на ситуации (игра) от личния опит на обучаваните, свързани с различни културни традиции.

7. Самооценяване на собствените изяви (празнуване) в условия на интерактивна образователна среда. В самооценката са включени елементи, свързани с подготовката на работата, реализацията на дейността, представянето на резултата и със заключителния етап. Резултатите предоставят възможности за обсъждане между колегите от групата всички разработки, как всяка от групите е изпълнила общите критерии за самооценка на груповата работа и особеностите по отделните учебни задачи. (Приложение 1).

8. Написване и представяне на есе (цялостносттаавтентичност, творчество) на тема: „Моята общност и моето АзГрупово оценяване от гледна точка на идентификацията на автора на есето с групата. Споделяне на бариери за създаване на общност, даване на препоръки, задълбочаване на вниманието върху въпроси, свързани с взаимните връзки на членовете, човешкото взаимодействие във връзка със средата, професията, националността, религията, етноса, възрастта и др. Задълбочаване на вниманието върху същността на понятията: граници, членове, умения, общуване, ресурси, потребности, групи, ценности. Класифициране на основни групи стойности, характерни за конкретната общност след гледане на филма „Ценностите на Общността[8].

Резултатите от работата като цяло водят до разбиране за това:

1. Дали хората са склонни да се ангажират един с друг?

2. Какво е норма, общество и общност, ценност и толерантност; взаимност, честност и доверие?

3. Как чрез общността се социализирамес другите и че да бъдеш част от една или друга общност предоставячувство за идентичност, цел и принадлежност?

4. Как и какви общи ценности, интереси трябва да се споделят, какви принципи е добре да приеме общността, как всеки може да допринася за мисията й?

5. Защо има смисъл да изпълняваме ролите си като граждани на държавата?

Въз основа на наблюдението и реалните резултати, постигнати в процеса на работата, могат да се направят следните обобщения и изводи:

  • Като цяло работата освен конкретни резултати като знания доведе до стимулиране на студентите да участват в един по-топъл и
    хармоничен тип отношения, които са базирани на различно разбиране за смисъла на междуличностното общуване в общност.

  • Новият тип отношения могат да се причислят към холистично-специализиран тип (човешкото взаимодействие, в което голяма част заемат средата, организирана самостоятелно споредопределена професионална насоченост идейност,свързана с общи задачи – групови проекти, текущи задачи, решаване на казуси, участия в делови игри и други).

  • Акцентите в процеса на работата се изместват от запаметяването към фокусиране върхуцелите, времето и ресурсите.

  • Системноторазследване на обектите и ефективното взаимодействие създава чувство за принадлежност и допринася за укрепване на общността.

  • Моделът работи ефективно при работа с различни групи и възрасти и оказва цялостно положително влияние върху работата, тъй като същността на интеракцията се явява „общ език на обучение” [9].

Цитати:

[1]. Какво е предизвикало бързото развитие на човешкия интелект?(2013) <http://interest.actualno.com/Kakvo-e-predizvikalo-byrzoto-razvitie-na-choveshkija-intelekt-news_8350.html>. последно посещение на 10.12.2013.

[2].Георгиева, С., (2013). Същност и особености на интерактивната образователна среда. Проект по фонд НИ на ППИ при РУ „А. Кънчев” – Русе

[3]. Тоцева, Я., Ст. Динчийска. (2009). Интерактивно обучение на възрастни. Велико Търново: Фабер, с. 64-100

[4]. Гато, Дж., (2010). Затъпяването: Скритата цел на държавното образование. София, с. 58-59

[5]. Андреев, Л., и кол. (1963). Български тълковен речник, София, с. 510

[6] <http://vimeo.com/15782492>, последно посещение на 10.12.2013.

[7]. Тоцева, Я. Ст. Динчийска. (2008) Образование без предразсъдъци. Модул за обучители. София, с. 104-105

[8]. <http://www.youtube.com/watch?v=eKz2R61YUV0>, последно посещение на 10.12.2013.

[9] Вълчев, Р., (2004). Интерактивни методи и групова работа в междукултурното образование. София, с. 7.

Библиография:

Вълчев, Р., (2004). Интерактивни методи и групова работа в междукултурното образование. София.

Гато, Дж., (2010). Затъпяването: Скритата цел на държавното образование. София.

Георгиева, С., (2013). Същност и особености на интерактивната образователна среда. Проект по фонд НИ на ППИ при РУ „А. Кънчев” – Русе

Какво е предизвикало бързото развитие на човешкия интелект? (2013) <http://interest.actualno.com/Kakvo-e-predizvikalo-byrzoto-razvitie-na-choveshkija-intelekt-news_8350.html>, последно посещение на 10.12.2013.

Тоцева, Я., Ст. Динчийска. (2009). Интерактивно обучение на възрастни. Велико Търново: Фабер

 

Приложение 1

Работата в моята група

/лист за самооценка/

Имена на участниците:

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….…………

Курс: … Специалност ………… Група №………………….

Дата: ………………

Прочетете всяко от твърденията и оценете Вашата група с:

4 – ако сте съгласни с твърдението; 3 – ако донякъде сте съгласни; 1 – ако не сте съгласни с твърдението. Използвайте НП – не е приложимо, ако това твърдение не се отнася за работата на групата в днешната ситуация.

Оградете само един отговор, за да опишете работата на вашата група по всяко твърдение.

e1

Като цяло самооценяваме работата си като ……………………………….., защото:

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………/основания на базата на критериите отбелязани по-горе/.

 

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta