Иван Ангелов – Интерпретация на иновационната среда в контекста на индустриалния клъстер

Иван Ангелов

Абстракт: Настоящата статия представя теоретичен обзор на понятието „иновационна среда” в контекста на индустриалния клъстер. За тази цел е използван и отразен подходът на Портър (Porter, 1990 [1]) за индустриалните клъстери. На базата на съществуващата литература, авторът извежда понятието многоизмерна иновационна среда, което разглежда общата иновационна среда на клъстера, като съвкупност от различни взаимодействия в три обособени зони, а именно: вътре в структурата на всеки отделен актьор; между всички субекти, участващи в клъстера; между клъстера и други организационни мрежи.

Ключови думи: клъстер, иновация, среда.

Interpretation of the innovation milieu in the context of an industrial cluster

Ivan Angelov

Abstract: This article presents a theoretical review of the concept “innovation milieu” in the context of an industrial cluster. Porter’s industrial cluster approach is used for the purposes of this article (Porter, 1990 [2]). Based on the existing literature, the author brings the concept multi-scaled innovation milieu, which concerns the industrial cluster’s overall innovation milieu as aggregation of different interactions in three particular areas, namely: inside the structure of each separate actor; amongst all actors participating in the cluster; between the cluster and other organizational networks.

Keywords: cluster, innovation, milieu.

Уводни думи

Целта на настоящата статия е да представи в синтезиран вид теоретичната обосновка и интегритета на понятието „иновационна среда” в границите на индустриалния клъстер.

Систематизирането на понятийния апарат и теоретичните модели представящи същността и основните характеристики на понятието иновационна среда. С цел по нататъшната възможност за изследвания в областта на индустриалните клъстери са изведени основните структуриращи елементи на иновационната среда.

Теоретичен обзор

Процесите на възникване, растеж и успешно развитие на пространствени агломерации на индустриални и иновационни дейности са обект на множество дискусии и интерпретации в края на 20 и началото на 21. век. Въпреки че идеята датира от времето на Маршал (1920) [3], а в последствие е доразвита от редица видни икономисти (Perroux, 1950 [4]; Hirschman, 1958 [5]; and Jacobs, 1961 [6]), възраждането на икономическата география не е случайно и отразява дълбока тенденция в еволюцията на съвременните икономики.

Географското измерение на икономическите дейности, както и клъстерният анализ заемат ключово място в изследванията на учени от различни области на икономиката (Malerba, Breschi, 2005) [7]. Все по-разпространеното разбиране, че релациите между индустриалните региони и производителността са в пряка зависимост от съвкупност от фактори и ресурси – знания, възможности, квалифициран човешки капитал, институционални и организационни структури, води до преосмисляне на представата за пространство и територия. Това до голяма степен обуславя непрекъснато увеличаващия се брой на учените, които ориентират вниманието си към задълбочено изследване на приложенията на географското измерение на икономическите дейности и внедряването им в процеса на икономическа клъстеризация, в частност изграждането на клъстери от малки и средни предприятия във високо-технологичните индустрии. Този процес се превръща в предпоставка за провеждането на много емпирични изследвания и създаването на различни теории. В него участват не само икономисти, но също така и учени от релевантни области, като социолози, географи, юристи и др.

От своя страна, географската приближеност между наука, технологии, индустрия и финанси играе важна роля за създаването на иновации. Според редица учени (Den Hertog, Bergman, Remoe, 2001 [8]; White, 2002 [9]; Feldman, Francis, Bercovitz, 2005) [10]; (Julien, 2007) [11]) регионалната икономика представлява една географска и икономическа платформа за организацията на производство, което дава възможност за създаване на нови дейности, стоки, услуги, разкриване на нови работни места и осигуряване на нови източници на приход. През последните десетилетия „иновационният подход”, основан на приближеността и в частност на концепцията за изграждането на „иновационна среда”, се превръща както в удачно решение за повишаването на децентрализирания икономически ръст, така и в източник на предприемаческа активност.

Индустриален клъстер

Без съмнение, в края на 20. век Майкъл Портър е изследователят, който популяризира термина „клъстер” (Porter, 1990) [12], като в редица свои по-късни публикации прави множество допълнения и изменения (Porter, 1995 [13], 1998a [14], 1998b [15], 1998c [16] и 2000 [17]). Портър има безспорен принос за развитието на клъстеризацията в Европейския съюз (ЕС), където изведените от него характеристики служат като основа за изграждането на успешно функциониращи клъстери. Портър е и първият, който прави задълбочено изследване на процесите на клъстеризация в различни страни, в това число и в Европа.

В първите си разработки по темата Портър дава едно много общо определение за понятието „клъстер”: „Клъстерите са географски концентрации на взаимосвързани фирми и институции в дадена област. Клъстерите обхващат набор от свързани индустрии и други субекти, важни за конкуренцията.” (Porter, 1998c) [18]:

В по-късните си научни разработки, авторът очертава специфичните черти, които оформят клъстера като ефективна форма за пространствената организация на индустриалните дейности – „Клъстерите насърчават както конкуренцията, така и сътрудничеството (…). Конкуренцията може да съществува съвместно със сътрудничеството, тъй като двете възникват на различни плоскости и сред различни актьори. Клъстерите представляват един вид нова организационна форма между пазарите „на една ръка разстояниеи йерархичната или вертикална интеграция. В такъв случай клъстерът се явява алтернативен начин за организиране на веригата на стойността. В сравнение с пазарните сделки между разпръснати и случайни купувачи и продавачи, близостта на фирми и институции на едно място и непрекъснатото взаимодействие между тях насърчава по-добрата координация и доверие. По този начин клъстерите смекчават проблемите, свързани с взаимоотношенията „на една ръка разстояние”, без да е необходимо налагането на консервативната вертикална интеграция или управленските предизвикателства при създаването на формални връзки като мрежи, съюзи и партньорства. Един клъстер от независими и неформално свързани фирми и институции представлява стабилна организационна форма, която предлага предимства по отношение на ефективност, ефикасност и гъвкавост (Porter, 1998c) [19].”

В тази концепция, клъстерът се разглежда като специфична пространствена индустриална организация, основаваща се на два основни принципа:

1. връзката между актьорите по отношение на географската близост, допълването и изграждането на взаимно доверие;

2. съществуването както на конкурентно, така и на кооперативно взаимодействие между ко-локализирани (установени на едно място) фирми.

Според Портър, тази комбинация води до по-голяма конкурентоспособност на фирмите и индустриите, разположени в един клъстер (в сравнение с онези, работещи в други организационни условия). Както самият Портър признава (Porter,1998a [20]), неговата концепция до голяма степен е заимствана от концепцията на Алфред Маршал за „индустриалните райони”. На практика двете ключови измерения на клъстерите, подчертани от Портър ясно се припокриват с онези, описани от Маршал, макар и с различни думи (Marshall, A., Book IV, Ch. X, 1903), [21].

Същностна характеристика на понятието „иновационна среда”

Важно място в общата интерпретация на един индустриален клъстер заема т. нар. „иновационна среда”. От теоретична гледна точка, понятието се дефинира, като резултат от взаимодействието между отделните фирми и институции, членове на организационната мрежа. Подобни взаимодействия възникват основно в следствие на общи синергии (мрежи, партньорства и др.) между различни местни агенти (публични или частни), които участват в икономическото и индустриално развитие (Boutillier and Uzunidis [22]). Според Бънкова „Днес иновациите изискват разнообразни знания, технологии за изследване на съвременно равнище. Това рядко е по силите или пък няма икономически смисъл една-единствена организация да се опитва да реши всички възможни проблеми. Ето защо е необходимо коопериране” (Бънкова, 2013 [23]). Пример за това са различните форми на сътрудничество между предприятия и научно-изследователски институти. На преден план изпъкват социално-икономическата, индустриалната и научната области, които съвместно допринасят за възникването на нови дейности и създаването на иновации (Konstadakopoulos, 2000 [24], Camagni and Capello, 2009 [25]). За практическата реализация е необходимо да бъдат изпълнени редица условия: съществуване на достатъчен брой актьори (предприятия, научно-изследователски институти и центрове за обучение и др.); наличие на материални, човешки, финансови, технологични и информационни ресурси в региона; съществуване на специфично ноу-хау, което да спомогне за повишаването на качеството и продуктивността; възможност за осигуряване на целеви капитал в подкрепа на създаването на местни, национални и международни мрежи; съществуване на нормативна уредба и правила за насърчаване на позитивното поведение между актьорите.

В общия случай, концептуалният прочит на понятието иновационна среда се отнася до възможностите за генериране на иновации и създаването на нови бизнеси. Това е и причината да се разглежда като един вид система. Тази пространствена, икономическа и социална система има основната задача да сведе до минимум рисковете, свързани с несигурността на дадена инвестиция. Тя задейства иновационен процес, който включва както създаването на нови, така и приобщаването на вече съществуващи технологични фирми. В международен план, конкурентоспособността на един регион е в пряка зависимост от силата на своя иновационен капацитет (Porter, 1998 [26]; Porter,2003 [27]).

Организацията на иновационната среда се характеризира с две основни направления: първото е свързано с взаимодействието между местните актьори, а второто се отнася до динамиката на колективното обучение (Lundvаll, Johnson, 1994 [28]). Различните форми на взаимодействие и изграждането на междуорганизационно доверие допринасят за развитието, структурирането и успешното функциониране на индустриалния клъстер. Те дават възможност на актьорите да участват в един общ производствен процес. Динамиката на колективното обучение се появява там, където средата изначално мобилизира ресурсите, като в последствие ги използва, за да се адаптира към условията на постоянните външни изменения. Възможностите за генериране на иновации са резултат от взаимодействието между актьорите и използването на специфични за региона ресурси (суровини, целеви капитал, технологии, знание, компетентности и др.). Чрез въвеждане на механизми за координация, иновационната среда е в състояние да поддържа баланса на взаимоотношенията между актьорите и техните вътрешни и външни конкуренти.

Иновационната среда се формира от пространствените, организационни и когнитивни измерения на приближеността (Boutillier, Uzunidis, 2011 [29]). Комбинацията от иновации и умело използване на различни ресурси, създават възможности за намаляване на производствените разходи и относително бърза възвръщаемост на направените инвестиции. Установяването на фирмите в даден регион, обаче, до голяма степен зависи от съотношението между качеството на гореспоменатите ресурси и очакванията на предприемачите, свързани с перспективите за създаване на иновации, стартирането на нови бизнес начинания и установяването на трайно сътрудничество между актьорите. Това води до необходимостта от предприемане на общи мерки от правителствата и местните власти за създаване на система и организация за оптималното използване на ресурсите. От съществено значение е да се дефинира ясна визия за стимулиране развитието на множество иновационни процеси, като се вземат предвид специфичните конкурентни и същевременно партньорски взаимоотношения между едни и същи фирми (Amable, Barre, Boyer, 1997 [30]; Pitelis, Sugden, Wilson, 2005 [31]). Тази система представлява своеобразен „доставчик” на производствени ресурси, които са в състояние да генерират иновационни и предприемачески дейности, а също и да привличат други фирми с доказан опит в областта на иновациите ( Madeuf et al., 2005 [32]; Uzunidis, 2004) [33].

Измерение на иновационната среда

Осъществяването на задълбочен и детайлен анализ на формирането и развитието на иновационната среда в различните зони на взаимодействие на индустриалния клъстер може да се превърне в отправна точка за по-ясното дефиниране на значимостта на мрежата. Понятието, което предлагам тук, а именно многоизмерна иновационна среда, възниква като естествено продължение на интерпретацията за пространственото измерение на клъстера (Hamdouch, A., 2011 [34]) и спецификата на взаимовръзките, които се осъществяват както вътре в структурата на всеки индивидуален участник (фирма, университет, научноизследователски център, неправителствена организация и др.), така и между отделните актьори.

На първо място е организационната иновационна среда, която се формира във вътрешността на структурата на всеки отделен участник – например, взаимодействието между отдела за научно-изследователска и развойна дейност (или сходен такъв технологичен, маркетингов, процесен и т.н.) и другите звена на организацията, с цел постоянното обновяване на процесите, свързани с реализацията на иновационните дейности. Характерни за тази среда са вътрешнофирмените взаимоотношения.

На второ място са взаимодействията между отделните актьори на клъстера – участието в партньорства, съюзи, общи работни групи, конференции, семинари за обучение, изпълнение на съвместни проекти и др. води до изграждането на една своеобразна междуорганизационна иновационна среда. Тук особеното е, че взаимоотношенията се осъществяват между представители на всички актьори – отделните фирми, научно-изследователски центрове, университети, неправителствени организации и др.

На трето място е междуклъстерната иновационна среда, която възниква в следствие на различни форми на взаимодействие (работни срещи, обмяна на опит, споделяне на специфично знание и добри практики и др.) между клъстера и партньорски организационни мрежи (регионални, национални или международни). Този род взаимоотношения възникват в следствие на взаимодействието между участници от различните организационни мрежи или на контактните групи, излъчени от всяка мрежа. Това са групи, съставени от представители на различни актьори в клъстерите, селектирани в зависимост от спецификата на съответната инициатива. Пример за това е участието в съвместен трансграничен проект между Република България и Република Сърбия [35] , [36].

На фигура 1 е изобразена примерна конфигурация на структурата на иновационната среда в индустриалния клъстер. Представени са основните елементи (броят им зависи от индивидуалните особености на всяка организация, броя на организациите в клъстера или броя на взаимодействащите клъстери), формиращи организационната, междуорганизационната и междуклъстерната иновационни среди. Съвкупността от трите води до образуването на цялостната иновационна среда в индустриалния клъстер.

Фигура 1. Структура на иновационната среда в индустриалния клъстер

Заключение

В една мрежово-структурирана икономика, регионалните икономики търсят възможности за развитие, като разчитат на инициирането на различни частни инициативи, в това число създаването на индустриални клъстери. Инвестиционната атрактивност, капацитета за създаване на нови фирми и иновации, както и разкриването на нови работни места определят представянето на иновационната среда. Интеграцията на средата е резултат от развитието на сложни взаимодействия между участващите актьори. Тези актьори и взаимодействия оформят една система, която се дефинира както от поставените цели, така и от своя състав. Анализът на иновационната среда като сложна система предпоставя изследването на всички участници в клъстера (фирми, университети, неправителствени организации и др.) по отношение на различни външни фактори (достъп до финансови ресурси, лицензионни режими, сътрудничество с регионални и национални власти и др.). В същото време иновациите играят централна роля във вътрешността на самата система.

Интерпретацията на иновационната среда като една иновационна система в границите на индустриалния клъстер отразява съвкупността от взаимоотношения (научни, технологични, индустриални, търговски, финансови, политически) между публични и частни институции (фирми, университети, научно-изследователски институти, регионални и национални власти и др.). Целта на тази система е да произвежда иновации или иначе казано да създаде предпоставки за възникването на нови фирми, нови стоки, нови комбинации от производствени ресурси, да стимулира обмяната на знание и т.н. Освен това, иновационната среда спомага и за социализирането на новите фирми. Причината за това се крие във факта, че те развиват своята дейност в една ясна икономическа среда, изградена както от бизнес мрежите, така и от финансовите, данъчни и правни стимули осигурени със съдействието на местните, регионални или национални власти.

Това, което бих искал да подчертая, е, че понятието многоизмерна иновационна сред предложено в настоящата статия, може да се окаже ключов фактор за разбирането на начина, по който се развиват индустриалните клъстери. Към настоящия момент този подход представлява единствено научно-изследователска хипотеза и предпоставка за бъдещи изследвания.

Цитати и бележки:

[1] Porter, M. E. (1990). The Competitive Advantage of Nations. New York: The Free Press, New York.

[2] Porter, M. E. (1990). The Competitive Advantage of Nations. New York: The Free Press, New York.

[3] Marshall, A. (1920). Industry and trade. London: Macmillan.

[4] Perroux, F. (1950). Economic space: theory and applications. Quarterly Journal of Economics, pp. 89 – 104.

[5] Hirschman, A. O. (1958). The strategy of economic development. Clinton, MA: Yale University Press.

[6] Jacobs, J. (1961). The death and life of great American cities. New York: Random House.

[7] Malerba, F, Breschi, S. (2005). Clusters, Networks, and Innovation. (edited by Franco Malerba, and Stefano Breschi). Oxford: OUP Oxford.

[8] Den Hertog, P., Bergman, E., Remoe, S. (2001). Innovative Clusters: Drivers of National Innovation Systems (Enterprise, Industry and Services). OECD: Paris.

[9] White, H. C. (2002). Market from Networks, Socioeconomic Models of Production. Princeton: Princeton University Press.

[10] Feldman, M., Francis, J., Bercovitz, J. (2005). Creating a Cluster While Building a Firm: Entrepreneurs and the Formation of Industrial Clusters. Regional Studies, pp. 129 –141.

[11] Julien, P. A. (2007). A Theory of Local Entrepreneurship in Knowledge Economy. Edward Elgar: Cheltenham.

[12] Porter, M. E. (1990). The Competitive Advantage of Nations. New York: The Free Press, New York.

[13] Porter, M. E. (1995). The Competitive Advantage of the Inner City. Economic Development Quarterly.

[14] Porter, M. E. (1998a). The Adam Smith Address: Location, Clusters and the New Microeconomics of Competition. Business Economics, p. 7- 13.

[15] Porter, M. E. (1998b). On Competition. Harvard Business School press, Boston.

[16] Porter, M. E. (1998c). Clusters and the New Economics of Competition. Harvard Business Review, November-December, pp. 77 – 90.

[17] Porter, M. E. (2000). Location, competition, and economic development: Local clusters in a global economy. Economic Development Quarterly, pp. 15 – 34.

[18] Porter, M. E. (2000). Location, competition, and economic development: Local clusters in a global economy. Economic Development Quarterly, pp. 15 – 34.

[19] Porter, M. E. (1998c). Clusters and the New Economics of Competition, Harvard Business Review, November-December, pp. 77 – 90.

[20] Porter, M. E. (1998a). The Adam Smith Address: Location, Clusters and the New Microeconomics of Competition, Business Economics, p. 7- 13.

[21] Marshall, A. (1903). Book IV, Ch. X, p. 152 – 153.

[22] Boutillier, S., Uzunidis, D. (2011). The Innovative Milieu as the driving force of Entrepreneurship. P.I.E. – Peter Lang S.A, pp. 135 – 158.

[23] Бънкова, А. (2013). Управление на организациите и организационните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

[24] Konstadakopoulos, D. (2000). Milieux innovateurs et apprentissage dans le Sud-Ouest de l’Angleterre, Innovations, Cahiers d’économie de l’innovation, 11, pp. 139 –154.

[25] Camagni, R., Capello, R. (2009). “Knowledge-Based economy and knowledge creation: the role of space”, Springer, Berlin, pз. 145 165.

[26] Porter, M. E. (1998b). On Competition. Harvard Business School press, Boston.

[27] Porter, M. E. (2000). Location, competition, and economic development: Local clusters in a global economy. Economic Development Quarterly, pp. 15 – 34.

[28] Lundvall, B. A., Johnson, B. (1994). The Learning Economy. Journal of Industry Studies, 1 (2), pp. 2342.

[29] Boutillier, S., Uzunidis, D. (2011). The Innovative Milieu as the driving force of Entrepreneurship. P.I.E. – Peter Lang S.A, pp. 135 – 158.

[30] Amable, B., Barre, R., Boyer, R. (1997). Les systèmes nationaux d’innovation à l’ère de la globalization. Paris: Economica.

[31] Pitelis, C., Sugden, R., Wilson, J. R. (2005). Clusters and Globalisation. Edward Elgar, Cheltenham.

[32] Madeuf, B., Carre, G., Lefebvre, G., Milelli, C. (2005). TIC et économie de la proximité: organisation et localisation de la R&D au sein des entreprises globales. Innovations, Cahiers d’économie de l’innovation, 21 (1), pp. 243 – 272.

[33] Uzunidis, D. (2004). L’innovation et l’économie contemporaine. Bruxelles: De Boeck.

[34] Hirschman, A. O. (1958). The strategy of economic development. Clinton, MA: Yale University Press.

[35] Клъстер „Мехатроника и автоматизация“, http://www.cluster-mechatronics.eu/index.php/bg_BG/news#news6, последно прегледана на 29.01.2017.

[36] Бизнес и наука” (2013) – национален бюлетин.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 26, януари 2017 г. http://rhetoric.bg/, http://journal.rhetoric.bg/

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta