Apps комуникацията (комуникацията чрез приложения за мобилни устройства)

Илиана Павлова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 22, април 2016 г. http://rhetoric.bg/

Абстракт: В статията се разглежда комуникацията чрез приложения за мобилни устройства (apps-комуникацията) и нейната роля в съвременния мрежови свят. Представят се тенденциите на развитие и се прави опит за теоретично осмисляне на аррs-взаимодействията и новите комуникационните модели, които те налагат. Приложенията са в основата на новия тип социална–локална–мобилна комуникация (SoLoMo).

Ключови думи: мобилни приложения, мобилна комуникация, Apps, Apps-комуникация, SoLoMo комуникация, self-комуникация.

Apps-communication

Iliana Pavlova

Abstract: The research is dedicated to communication through mobile applications (Apps-communication) and its role in today’s networked society. The trends of development are presented in attempt to theoretical understanding of Aррs-interaction and communication models they require. The applications are at the core of new type of sociallocalmobile communication (SoLoMo).

Keywords: mobile applications, mobile communication, Apps, Apps-communication, SoLoMo communication, selfcommunication.

Уводни думи

Мобилните комуникации не се отнасят до мобилността, а до автономността, пише Мануел Кастелс: автономната комуникация се простира в обществено-политическа сфера. Хората вече могат да изградят свои собствени информационни системи”. Свидетели сме на нова форма на пространство – пространство на потоците, както и на нова форма на времето, неподвластно на времето време, като характеристика на нашето общество, мрежовото общество () Сега, при безжичната комуникация, всичко мигрира към пространството на потоците”, отбелязва М. Кастелс [1].

Автономността и практическата свобода, която дават мобилните комуникации, безспорно променят съвременния свят. Пространството на потоците и движението на символи – със или без хора, които да извършват това движение, по думите на Скот Лаш, изместват по-старите социални структури на производственото общество и неговата култура на представянето и ги заместват не просто от информационни структури, а все повече от комуникационни структури [2].

Доколкото обаче самата промяна е също процес – динамичен и продължителен, то следващата я (надграждаща) стъпка в „простраството на потоците” и новите комуникационни структури, се представя от приложенията за мобилна комуникация.Application” или съкратено „app” (от „application software”, Apps) – приложният софтуер, програмите за мобилни устройства, чието предназначение е да изпълняват една или няколко операции, засилват процеса на персонализация [3] и индивидуализация на медийните услуги и налагат преосмисляне на съвременните комуникационни модели и на съществуващите медийни практики.

Целта на настоящото изследване е да очертае явлението и да представи тенденциите, като направи опит за теоретично осмисляне на аррs-взаимодействията и комуникационните модели, които те налагат, както и структурите, които изграждат.

Apps-комуникация – състояние и тенденции

Социалният софтуер включва средства и интерактивни инструменти за комуникация, които са базирани в мрежата. Неговото развитие се свързва с появата на второто поколение интернет – Web 2.0. За истинска App експлозия обаче се говори след 2008 г., когато Apple представя своя iPhone 3G, допълнен с комплект за софтуерно програмиране, както и своя Арр Магазин (Apple App Store). На практика това позволява на различни разработчици да качват в интернет и да продават свои приложения. Така постепенно се заражда и „Арр икономиката” [4]. Google стартира своя Арр Магазин Google Play. Появяват се Windows Phone Store и BlackBerry App World.

По данни на Statistics Portal (Statista.com) към юли 2015 г. с най-много приложения в магазина си е Google Play – 1,6 млн., следван от Apple App Store 1,5 млн., Amazon App Store – 400 000, Windows Phone Store – 340 000, BlackBerry App World – 130 000.

В този нов свят на хиперлокалност и глобализация едновременно, комуникацията чрез приложения се превръща в устойчива тенденция. И тъй като комуникацията е мобилна по подразбиране, а самото й вътрешно разграничаване е въз основа на използваните приложения и спецификите им [5], то вероятно и по-правилният термин вече e Apps-комуникация. Още повече, че на фона на засиления интерес към откриване на “преки пътища, предназначени за извършване на конкретни задачи” (каквито на практика предлагат аповете – функцията им е именно да бъдат улеснения към постигането на конкретна цел, било то заплащане на паркинг услуга, проверка на сметка или откриване на най-близката метростанция), през последните години се появи и феноменът „ап поколение” (App Generation). Срещу традиционните делитбени за поколенията белези – като биологичния или културно-историческия принцип, днес застава технологията: „почитателите на Apple и Android са непримирими врагове, но обитават една и съща мобилна вселена” [6].

В изследване с акцент върху личната идентичност, интимността и въображението на младите хора от мобилната ап-комуникационна ера, Хауърд Гарднер и Кейти Дейвис достигат недвусмислено до извода: „Днешните млади хора са не само потопени в приложенията, но те мислят света като ансамбъл от приложения”. Авторите разглеждат важното за съвремието ни противопоставяне „ап-използващи” vs „ап-зависими” (app-enabled vs app-dependent”). Изводът, до който достигат, е, че хората използват аповете (app-enabled), защото те им позволяват, а същевременно ги и стимулират да търсят нови възможности в мрежата, аповете са улеснения, които освобождават ресурс за неочаквани ходове или внимателно обмислени решения; технологията е трамплин за нови преживявания, без обаче самата тя да диктува формата, която тези преживявания ще вземат. От друга страна обаче приложенията пристрастявят, правят хората зависими от тях – изчерпвайки възможностите на един ап, се търси друг, ако и той не работи, задачата се изоставя нерешена, житейските събития приемат формата на поредица от приложения (“app-dependent”). Така младите хора създават „пакетна представа за себе си”, отбелязват авторите на изследването [7].

Противопоставянето „ап-използващи”/”ап-зависими”, което правят Гарднер и Дейвис, може да се разглежда като продължение (в развитие) на знаменитото „Digital Natives, Digital Immigrants” на Марк Пренски от 2001 г. – „дигитално поколение”/”дигитални имигранти” [8]. На практика обаче, имигрантите в дигиталния свят, за които говори Пренски, макар и с акцент, вече владеят езика на новите технологии, поне що се отнася до мобилната комуникация в нейната основна форма – като гласова услуга и възможност за връзка. Приложенията са тези, които все повече ще оформят мирогледа. Чрез мобилните устройства те постепенно медиатизират живота на хората като цяло. Затова и въпросът вече е все повече за границите на това медиатизиране и за фрагментирането на житейската крива.

Ап-комуникацията е етап в развитието на мобилните технологии [9]. Налице е преход от приложенията като „средства за убиване на времето и удоволствие” (каквито функции изпълняват игрите при предходни етапи на развитие на технологиите) към “средства за представяне и изпълняване на всекидневни задачи”.

По данни от годишния доклад „Световните печатни тенденции 2015” на Световната пресасоциация и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA) мобилното устройство вече е доминиращо средство за информация, а сайтовете все повече се превръщат в място за архив с възможности за търсене из него.

Според изследване от април 2015 г. на Pew Research Center, за 39 от топ 50 новинарските сайтове в САЩ основният трафик е от мобилни устройства и свързани с тях приложения, а не от стационарни компютри. В същото време обаче, посетителите от стационарни компютри прекарват повече време на сайтовете, отколкото мобилните посетители.

Комуникацията чрез апове ще заема все по-важна част от комуникационния пейзаж и ще определя динамиката на всички сфери от обществения живот. В изследване на Ericsson ConsumerLab от юни 2015 г., проведено сред потребители на Андроид в Индия, Япония, Южна Корея, Великобритания и Съединените щати, се отбелязва, че бъдещата цифрова комуникация ще бъде много по-гъвкава и ще е непрекъсната – между устройства, платформи и различни мрежи. Това именно искат потребителите, чиито страх “да не изпуснат нещо” се тушира единствено от възможността да общуват по всяко време, от всяко място и устройство [10].

В изследването се отчитат още устойчиви тенденции:

Въпреки че смартфоните разполагат с широка гама от функции, повече от 30 процента от времето, за което са използвани, е свързано с комуникационните приложения (САЩ, Великобритания и Индия). Приложенията за комуникация са винаги включени и са основен двигател на потреблението на мобилни услуги.

Комуникационните приложения са най-често достъпни и са силно зависими от мобилната връзка. Около 40 – 50% от потреблението на данни е за комуникационни приложения през мобилен интернет, докато мобилният достъп до видео приложения е само около 20%. Различните хора използват комуникационни приложения по различен начин.

Въпреки че е водеща по потребление, комуникационната група приложения –социални мрежи и чат приложения, 24% от потребителите на смартфони в САЩ използват предимно социални мрежи, докато 12% са фокусирани върху чат приложения. Културата и езикът влияят на модела за комуникация и на приемането на комуникационните приложения.

Потребителите във Великобритания и САЩ правят повече гласови повиквания, докато в Япония и Южна Корея предпочитат текстовите съобщения. Комуникационни приложения, разработени на местно ниво, като Line и KakaoTalk, са много популярни. Наблюдава се нарастващ интерес към приложенията за визуалната комуникация с вграден личен профил и функции за достъп.

Instagram и Pinterest, за които основна е визуална комуникация, бележат ръст, съответно, с 20 и 60 процента в сравнение с 2014 г. Нарастващата популярност на Snapchat показва предпочитанията на потребителите за визуални приложения с вграден личен профил. Има голям интерес от страна на потребителите за комуникация, подобна на човешката, но с машини.

Един от двама смартфон потребители биха взели робот, който да ги направлява в новите технологии. Остава да се види обаче как и по какви начини хората ще комуникират с устройства и роботи в бъдеще [11].

За разрастващото се потребление на приложения свидетелстват статистически събраните данни за броя активни потребителски профили в световен мащаб.

По данни на Statistics Portal (Statista.com), актуални към ноември 2015 г., водещ лидер на пазара с 1 милиард и 550 милиона потребители е Facebook. На второ място е WhatsApp с 900 милиона активни потребители. Instagram, приложението за споделяне на снимки, има над 400 милиона активни потребители и е на седмо място. На 10. позиция е Skype с 300 милиона, следва Viber с 249 милиона.

Gartner, от своя страна, набелязват стратегическите технологични тенденции за 2015 г. в три основни направления:

– Първо, сливането на физическия и виртуалния свят. Повсеместната компютъризация (вградени сензори, екрани и мобилни устройства) превръща света в един голям компютър, в който е (включен) човекът. Явлението се простира до интернет на нещата.

– Второ, повсеместен изкуствен интелект: всепроникващи и невидими анализи на потребителското поведение и контекста му. Всички приложения изпълняват анализаторски функции, като също така са с възможности за създаване на модели за различните контексти на потребителя, като могат да определят и какво се случва в конкретния момент.

– В IT-света се налага нов модел: центрираните около отделния потребител облачни технологии. Всички приложения стават облачно-центрирани. Облакът се превръща в контролна точка за всички основни за потребителя елементи. В него се синхронизират различните устройства и приложения. Същевременно обаче в облака отделното приложение не се отнася само до конкретния клиент, а до всичките свързани чрез него устройства в този сложен свят [12].

За важността на облачните технологии в сферата на ап-комуникацията говори и фактът, че в края на ноември 2015 г. Google започва да експериментира с нови средства, чиято цел е подобряването и оптимизирането на мобилната търсачка. Компанията позволява на съдържанието на избрана група от приложения [13] да бъде видимо от търсачката и стриймвано от смартфоните на потребителите. Самият потребител получава достъп до съдържанието на приложенията в облака, като същевременно се възползва от функционалността на аповете без да е необходимо да ги инсталира на мобилното си устройство. Комуникацията на практика се пренася в облаците.

Особености на аpps-комуникацията

Apps-комуникацията налага преосмисляне на традиционните комуникационни модели, в които основни деятели са хората, а машините са само средства, mediums, опосредстващи звена. Смарт устройството вече е важна част, равноправен участник в комуникационния процес, то само може да събира данни, да анализира, да споделя – както със самия комуникатор, така и с други смарт устройства и с други потребители на мрежата. Комуникацията е двупосочна. Всеки един от участниците може да е в ролята на отправител, но и на получател на съобщението.

В предложената за онагледяване схема не се отчита видът на връзката в технически аспект, нито как се свързват отделните участници в комуникационната верига (чрез какъв тип мрежа, вид на смарт устройството и пр.). Точката, от която се отправя поглед към комуникационния процес, е именно възможността за взаимодействие между участниците.

Untitled-1

Смарт устройството е опосредстващо звено в оста: К1СУК1 СУК2 К2.

Но то е равноправен участник в комуникационния процес на няколко други нива:

(1.) К1 – СУК1 (аналогично: СУК2– К2).

При този модел приложенията “информират”, отговарят на отправено търсене/запитване от страна на К1/К2; предоставят събраните и анализирани от тях данни, напомнят (за рожденни дни, годишнини, ангажименти и пр.), ориентират за дейност/местоположение/статус.

(2.) СУК1 – СУК2. Между приложенията се осъществява “обмен на данни” с персоналистична насоченост.

(3.) Комуникацията между приложенията на самите смарт устройства е допълнителен момент, който усложнява схемата и мрежата от връзки. Самото смарт устройство се превръща в място на комуникационни връзки и вътрешно профилни взаимодействия.

При apps-комуникацията няма ограничения на вида данни, които могат да бъдат обменяни между приложенията. Това означава, че приложенията могат да “договарят” докъде се простира функционалността им (кой какви данни използва, обработва, съхранява, споделя, показва и пр.). Като дори са налице опити за създаване на стриймове от актуализации, които са автоматично генерирани от приложенията. С такъв характер е въведена в края на 2011 г. от Фейсбук система за споделяне, в резултат на която приложенията могат да публикуват от името на своите потребители, веднага щом те, например, чуят песен чрез Spotify, погледнат рецепта чрез Foodily или закупят билет чрез Ticketmaster. Този ход от страна на Фейсбук събира много критики, най-вече в посока на поверителността и необходимостта от защита на личните данни, но съшо и заради излишното претоварване на новинарския фийд. Като цяло обаче тенденцията е неизбежна и е по-скоро въпрос на създаване и правилно и навременно прилагане на различни инструменти за филтриране на ненужната информация.

Аpps-комуникацията е постоянна и „невидима” за човека, тя се осъществява по подразбиране – регулярно и периодично: приложенията събират, анализират, актуализират и обменят данни в движение. Друг е въпросът кога тази комуникация става „видима” и за кого, кой се „приобщава” към участниците в нея и каква е неговата роля. Факт е обаче, че уведомявайки потребителя за различни дейности, срещи, статуси, съобщения, актуализации, новини – на практика аповете помагат на човека да бъде в центъра на нещата, да бъде част от глобалния свят, но и неизменно свързан с мястото, където е в дадения момент.

Аpps-комуникацията e в основата на двете противоположни, но взаимосвързани тенденции на съвременния свът: глобализация и локализация едновременно.

SoLoMo-комуникация

СоЛоМо – акроним на „социална – локална – мобилна” (social – local – mobile, SoLoMo), е мобилна комуникация, при която се сближават социалната интеракция на потребителя с конкретното му местоположение. Понятието се използва първоначално в маркетинга. Авторство над него има John Doerr, който през 2010 г. обръща внимание на възможностите за комбиниране на мобилните платформи като IOS, социалните мрежи като Facebook и търговията на местно ниво, която по това време се свързва с бързото разрастване на Groupon.

До появата на СоЛоМо се стига постепенно:

Първо, SoLoMo възниква в резултат на популярността на смартфоните и таблетите с вградени функции за геолокация. Вграждането в мобилните устройства на GPS технологията позволява значително по-точни резултати при геопозиционирането в сравнение с използвания за картографиране IP адрес при компютрите в дома или офиса.

Второ, в основата на СоЛоМо са приложенията за смарт устройства. При заявките за търсене, базирани на браузърите на десктоп компютрите, локализацията е проблематична – търсенето в мрежата предхожда реалното действие. Образно казано, човек тръгва да търси необходимия му продукт/услуга, след като го е потърсил и открил в мрежата чрез стационарния си компютър. Самият търсен обект “не знае”, че е търсен, за да се „достави” по необходимост на потребителя на място. В условията на мобилност обаче, когато все по-голям брой от търсенията се осъществяват от самите приложения, този проблем е решенповечето апове разполагат с инструменти за геопозициониране и подават необходимата информация в движение. Така благодарение на приложенията могат да бъдат управлявани в движение продукти и комуникационни кампании с оглед конкретното местоположение на потребителите, техните интереси, реалните им (и обичайно повтарящи се) действия и др.

Трето, появата и развитието на облачните технологии позволява синхронизиране на всички мрежи от взаимовръзки на приложенията и различните устройства на потребителя.

В обобщение може да се каже, че СоЛоМо-комуникацията е с глобален мащаб, тя е неограничена откъм възможности за интеракция, но същевременно е хиперлокална – центрирана спрямо конкретното местоположение на потребителя и спрямо неговите моментни нужди и желания. Приложенията отговарят на присъщата потребност на човека да се чувства значим и специален, да бъде център на взаимовръзки и отношения, но същевременно да е част от общност, да е приобщен към по-голяма цялост (в случая с глобални измерения), с която да споделя и да коментира.

SoLoMo стои в сърцевината на съвременния дигитален маркетинг. Нещо повече, мобилните приложения се превръщат в доминиращо средство за бранд ангажираност [14]. По думите на Лари Лайт „Много от факторите, които променят нашия свят, се отразяват също и на начина, по който се изграждат и управляват брандовете. Първо, това са трите силиглобализацията, локализация и персонализация, които са едновременни () Второ, демографската структура на нашия свят, който все повече застарява, а същевременно се увеличават и младите хора () Трето, хората имат противоречиви желания – едновременно за индивидуализация и приобщеност () Четвърто, технологиите влияят върху поведението на потребителите и засилват мобилните нагласи () Пето, доверието в институциите продължава да намалява… Всички тези фактори се увеличават с различни скорости, но по едно и същото време” [15].

Доброто функциониране на системата от връзки и отношения и тяхното автоматично ориентиране спрямо отделния потребител обаче до голяма степен зависят и от самия потребител, от неговото желание да бъде включен в мрежата, сам да споделя данни/съдържание за себе си, но и да позволява на приложенията да събират данни за него и да ги споделят, зависи също и от това как самият човек е „уловен” от сензорите на различни устройства, в какви публични регистри фигурира, как е представен там.

В основата на SoLoMo стои съвкупността от данни за минали и настоящи действия (предпочитания, желания, харесвания и пр.). С други думи, от това какво мрежата „знае” и „научава” в движение за конкретния човек, зависи какво съдържание самият той ще получи. SoLoMo-комуникацията е пряко зависима от комуникационните режими, които отделният потребител самостоятелно направлява/управлява (и е поддържал) в мрежата.

Self-комуникация

В книгата си „Човешка природа и поведение” Джон Дюи отбелязва: „Много хубави думи се развалят, когато към тях се прибави като представка думата self: думи като съжаление, увереност, жертва, контрол, любов. Не е трудно да се открие причината. Думата self ги инферира с устойчива натовареност и изолираност. Тя предполага, че актът на любов, доверие или контрол е обърнат навътре към личността, която вече е изцяло налична и в чиято полза функционира действието” [16].

Да бъдеш обърнат към себе си, в смисъла на Дюи, но и да си загрижен в действията си за собственото си представяне в социалните мрежи, за личния профил и актуализации (в снимки, видео, текст) – това се очертава безспорен феномен на дигиталния свят. Self-продукцията инферира не само към собствената изолираност, но и към безкрайната човешка обвързаност и оплетеност в мрежата от взаимовръзки и отношения. Тя е свързана с целия спектър от комуникационни взаимодействия:

  • човек – персонално смарт устройство (отделни приложения, инсталирани на устройството)

  • Apps Apps взаимодействия и обмен на данни между самите приложения на смарт устройството на потребителя. (Смарт устройството като място на комуникационни връзки и вътрешно профилни взаимодействия с цел синхронизиране на данните посредством облачните технологии.)

В предговора си към второто издание на „Възходът на мрежовото общество” Мануел Кастелс нарича тази форма mass selfcommunication: “комуникация, която се появава с развитието на Web 2.0. и Web 3.0., с целия сноп от технологии, устройства и приложения, които поддържат разцвета на социалните пространства в интернет, благодарение на големите възможности за пренос на данни, софтуера с отворен код, усъвършенстваните компютърни графики и интерфейс, включително интеракциите между аватари в триимзерните виртуални светове.” „Развитието на хоризонталните мрежи на интерактивна комуникация, които свързват локалното и глобалното в избран момент, ускоряват темпа и разширяват обхвата на тенденцията”, която М. Кастелс откроява още в началото на новия 21. век: “създаването на полиформатна, многоканална система на дигитална комуникация, която интегрира всички медийни форми”. По същество “това е масова комуникация, защото достига глобална аудитория”, но също така това е комуникация, в чиято основа е самостоятелно генерираното съдържание (self-generated in content), самостоятелно управляваните емисии (self-directed in emission), самостоятелно избраните рецепиенти (self-selected in reception) [17].

Към изброените от М. Кастелс характеристики вероятно трябва да прибавим и това, което приложенията събират, обработват и анализират с регулярна точност и прецизност – от името на потребителя на смарт устройството, но невидимо за него. А впоследствие (могат и да) го споделят в мрежата.

Селф-комуникацията протича на две нива, съчетавайки различни комуникационни потоци:

  • видимо ниво: включва всичко, което отделния човек съзнателно и доброволно публикува в мрежата – селфита, статуси, актуализации: селф-продукция, чиято цел е създаването на определена представа, изграждането и поддържане на определен образ в мрежата.

Нарастваща популярност в селф-продукцията бележи селфито. И макар че основното значение на „селфи” (selfie) е автопортретна, лично направена снимка, а началото на автопортретните снимки да се търси в зората на фотографията (за първо селфи се счита автопортретната снимка на химика и металург Робърт Корнелиус от 1839 г.), то истинският разцвет на селфитата идва с развитието на дигиталните технологии и на социалния уеб. Според анализите на Google Trends селфитата се превръщат в масова тенденция през 2014 г., като търсенията за тях нарасват 8 пъти в сравнение с предходната 2013 г. За сравнение с 2013 г., през 2014 г. броят на хората, които желаят да разберат как да направят „better selfie” (по-добро селфи), се увеличава 6 пъти, а тези, които питат „Какво е селфи” („what is a selfie”) нараства 3 пъти. През 2014 г. се появяват и селфи стиковете, които улесняват направата на собствената снимка.

По данни на Statistics Portal (Statista.com) към юни 2015 г. в изследване сред американските потребители относно видове лична информация, която споделят чрез свързаните устройства в интернет, 45% споделят собствена снимка, 42% – лични контакти (телефон, имейл).

В по-широк план self-„продукцията” вече се свързва не само със самоснимачката на мобилното устройство и приложенията, посредством които може да се обработи и публикува изображението, но се отнася и до автоматичното споделяне на съдържание – автоматизиран отговор, споделяне на местонахождение, мигновеното видео/аудио. Приложенията могат да се развият до състояние, при което комуникацията помежду им е естествена, подобно на човешката интеракция [14].

Мигновеният отговор се превръща в устойчива характеристика за Instagram, Pinterest, Yo, Taptalk. Ръст в употребата (а от тук и в продажбите) бележат стикерите – „мигновената визуализация” на емоции, настроения, дейности.

  • невидимо ниво: включва това, което различните смарт устройства, приложения и сензори улавят и споделят невидимо и регулярно помежду си. Комуникацията е „по подразбиране” и е съобразно с предварителната договорка с ползвателя на аповете.

Именно в този аспект приложенията все по-често се използват като мониторингови инструменти от работодателските организации: такива са приложенията, които отчитат здравния статус, местоположението, двигателните и хранителни навици, физическата активност. Данните от проследяването на служителите във фирмите се използват целенасочено за създаване на конкурентна среда и за увеличаване на ефективността на работа.

Приложения като Fitbit и Jawbone, които следят движението и изминатото разстояние, приема на храна, пулса, изгорените калории, съня и друга лична информация, свързана със здравето, бележат ръст в продажбите. По дадни на Gartner през 2014 г. около 10 000 фирми в света снабдяват с фитнес тракери персонала си. Пример е Амазон с въведената система „измери и извади” („rank and yank”), която гарантира постоянен измервателен контрол на ефективността на служителите по различни показатели по време на работа и отстраняване на най-слабо представилите се.

Приложенията за мобилни устройства все повече се припознават като основни двигатели към успешния мениджмънт и корпоративното здраве: измерваш и проследяваш, за да управляваш.

В дигиталният маркетинг, от своя страна, приложенията позволяват на търговците да разполагат с голям набор от данни, чрез които да „оценяват” потенциалния клиент и неговите покупателни възможности: например, типът на смартфона, адресът и местоположението, както и регистрираната история на взаимодействия с различни продукти помагат при персонализираното ценообразуване.

Заключение

В условията на интернет на нещата, все по-голяма изглежда вероятността „нещата” да се изплъзват от контрола на човека. Комуникацията през приложения ще е непрекъсната и все по-невидима, все по-гъвкава и „прехождаща” между отделните устройства и платформи, между различните видове мрежи. А на отделния човек все повече ще му е необходимо лично пространство и време on-demand.

Свобода по заявка – вероятно именно от тук трябва да започне и едно бъдещо изследване, което да се усъмни в думите на Мануел Кастелс, че мобилните комуникации се отнасят до автономността. В пространството на потоците флуидността на човека изглежда все по-неизбежна.

Бележки и цитирания:

[1] Katz, J. E. etc. (2008). Handbook of Mobile Communication Studies. The MIT Press. Massachusetts Institute of Technology, pp. 448 – 450.

[2] Лаш, С. (2004). Критика на информацията. София: ИК Кота, 209.

[3] Неслучайно в значителен брой изследвания вече се отбелязва, че за характера на човека се съди и по мобилното му устройство: инсталирани приложения, “закачени” на екран апове и честота на използване, брой контакти и пр.

[4] В началото на 2015 г. от Apple обявяват, че до този момент разработчиците са генерирали печалба от приложения възлизаща на над 25 милиарда щатски долара. – App Store Rings in 2015 with New Records. California – 9 January, 2015. Достъпно <https://www.apple.com/au/pr/library/2015/01/08App-Store-Rings-in-2015-with-New-Records.html> (18.11.2015)

[5] Разграничението на аповете най-често е по категории: игри, здраве, бизнес, лайфстайл, забавление, музика, финанси, спорт, книги, образование и др.

[6] Павлов, П. (2014). App generation – поколението на мобилните програми. сп. Реторика и комуникации, бр. 12, април 2014 г. Достъпно <http://rhetoric.bg/app-generation-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8> (16.01.2016)

[7] Gardner, H., D. Katie (2013). The App Generation: How Today’s Youth Navigate Identity, Intimacy, and Imagination in a Digital World. Yale University Press.

[8] Prensky, M. (2001). Digital Natives, Digital Immigrants. On the Horizon, NCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001.

[9] Още през 2010 г. се отчита, че броят на смартфоните надвишава броя на персоналните компютри; видеото доминира в мрежата, ежедневно различни физически обекти се включват в мрежата и започват да генерират информация. Така започва ерата на “интернет на вещите” и комуникацията от типа М2М (machine-to-machine). Вж.: Маринов, Р. (2012). Интерактивни стратегически комуникации, С.: НБУ, с. 184 – 185.

[10] Ericsson Consumer Lab (2015). Communication in the World of Apps. Understanding how app usage is transforming the way we interact. An Ericsson Consumer Insight Summary Report, Stockholm, p. 10. Available <http://www.ericsson.com/res/docs/2015/consumerlab/ericsson-consumerlab-communication-in-the-world-of-apps.pdf> (17.01.2016).

[11] Ericsson Consumer Lab (2015). Communication in the World of Apps. Understanding how app usage is transforming the way we interact. An Ericsson Consumer Insight Summary Report, Stockholm. p. 3. Available <http://www.ericsson.com/res/docs/2015/consumerlab/ericsson-consumerlab-communication-in-the-world-of-apps.pdf> (17.01.2016).

[12] Gartner (2015). Top 10 Strategic Technology Trends for 2015. <http://www.gartner.com/technology/research/top-10-technology-trends/> (24.11.2015)

[13] Избраните от Google приложения са: HotelTonight, Weather, Chimani, Gormey, My Horoscope, Visual Anatomy Free, Useful Knots, Daily Horoscope и New York Subway.

[14] Zhao и Balagué предлагат систематични насоки за бранд аpps-дизайн чрез идентифициране на различни нива на стратегии, които трябва да бъдат взети под внимание. Авторите набелязват пет бизнес цели (комуникация, управление на взаимоотношенията с потребителите, продажби, иновационни продукти и маркетингови проучвания) и определят пет вида бранд приложения (инструменти-, игри-, социални-, м-търговски- и дизайн ориентирани-). Предложените от авторите три функционално изграждащи блока: мобилни функции, социални функции, бранд споменаване, имат за цел да определят доколко съответните елементи са релевантни при разработването на бранд апликациите. Вж.: Zhao, Z., C. Balagué (2015). Designing branded mobile apps: Fundamentals and recommendations. Business Horizons, Volume 58, Issue 3, May–June 2015, p. 314.

[15] Light, L., J. Kiddon (2015). New Brand Leadership: Managing at the Interse… Pearson FT Press, Kindle edition.

[16] Дюи, Д. (2001). Човешка природа и поведение, С.: Критика и хуманизъм, с. 137.

[17] Castells, M. (2010). The Rise of the Network Society, The Information Age: Economy, Society and Culture, Vol. I. Wiley-Blackwell, Second sdition.

Библиография:

Дюи, Д. (2001). Човешка природа и поведение. София: Критика и хуманизъм.

Лаш, С. (2004). Критика на информацията. София: ИК Кота.

Маринов, Р. (2012). Интерактивни стратегически комуникации. София: Нов български университет.

Павлов, П. (2014). App generation – поколението на мобилните програми. сп. Реторика и комуникации, бр. 12, април 2014 г. <http://rhetoric.bg/> последно посещение на 24.11.2015.

Castells, M. (2010). The Rise of the Network Society, The Information Age: Economy, Society and Culture, Vol. I. Wiley-Blackwell, Second sdition.

Ericsson Consumer Lab (2015). Communication in the World of Apps. Understanding how app usage is transforming the way we interact. An Ericsson Consumer Insight Summary Report, Stockholm. Available <http://www.ericsson.com/res/docs/2015/consumerlab/ericsson-consumerlab-communication-in-the-world-of-apps.pdf>, последно посещение на 17.01.2016.

Gardner, H., K. Davis (2013). The App Generation: How Today’s Youth Navigate Identity, Intimacy, and Imagination in a Digital World. Yale University Press.

Gartner (2015). Top 10 Strategic Technology Trends for 2015. http://www.gartner.com/technology/research/top-10-technology-trends/>, последно посещение на 24.11.2015.

Katz, J. E. etc. (2008). Handbook of Mobile Communication Studies. The MIT Press. Massachusetts Institute of Technology.

Light, L., J. Kiddon (2015). New Brand Leadership: Managing at the Intersection of Globalization, Localization and Personalization. Pearson FT Press, Kindle edition.

Prensky, M. (2001). Digital Natives, Digital Immigrants. On the Horizon, NCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001.

Zhao, Z., C. Balagué (2015). Designing branded mobile apps: Fundamentals and recommendations. Business Horizons, Volume 58, Issue 3.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta