Свитлана Жаботинска, Речникът-Тезаурус на лексически иновации „Майдан – Антимайдан”, Украйна, декември 2013 –декември 2014

Ирина Перянова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 19, октомври 2015 г. http://rhetoric.bg/

„Майдан – Антимайдан”, Украйна, декември 2013 –декември 2014РечникътТезаурус на лексикалните иновации „Майдан – Антимайдан”, Украйна декември 2013 –декември 2014 с автор проф. д.ф.н. Свитлана Жаботинска, представлява изключително важно начинание. Книгата нагледно илюстрира, че езикът е едно от най-важните средства в битката между различни мирогледи и чрез конкретни примери показва как точно става това.

Работата представлява съпоставка на онтологията на пропагандата и контрапропагандата в отношение на конкретно събитие – „майданната революция” в Украйна и систематизира многобройни думи и словосъчетания (антагонисти в широк план), подкрепящи или противопоставящи се на случилата се в Украйна революция. Както е типично за тезаурус, те са подредени и класифицирани по отделни теми„домейни“. Авторката показва, че използваните езикови средства предопределят отношението на аудиторията към реални или фиктивни събития. Същевременно книгата има по-широка задача: въз основата на конкретен материал, а именно лексикалните иновации на Майдана и Антимайдана, да се демонстрира механизъмът на въздействие върху индивидуалното и общественото съзнание отвън и да се идентифицира, образно казано, „противоотрова“ за подобни манипулативни действия. С други думи, провежда се паралел между тялото и лекарствата в случай на болест и организацията на съзнанието и се „представя“ възможен лек. Теорията за въздействието чрез така наречените мемове, един вид концептуални гени-идеологеми, съдържащи се в медиавируси, които благодарение на шокиращата външна форма проникват в съзнанието, е разработена от американските учени Дъглас Ръшкоф, Пол Леви и Ричард Броуди. Изследването на С. Жаботинска показва цялостния механизъм на психическата манипулация, като в образователен план то допринася за формирането на аналитични способности, особено важни за младото поколение. Според самата авторка: „Целта на тезауруса е да се информира обществото за извършваните манипулации с вербално оръжие и по този начин да се способства за осъзнаването на собственото съзнание” (с. 84).

Книгата се състои от предговор и две части. Първата част съдържа 3 глави: първа глава е посветена на езика на Майдана, втора глава – на езика на Антимайдана, трета глава илюстрира полемиките в мрежата между Майдана и Антимайдана. Първата глава включва иновации по следните теми: Майданът сам за себе си, за Янукович, за Върховната рада, за партиите и политиците, за Антимайдана, за антиукраинските средства за масова информация (СМИ), за Путин и неговото обкръжение, за анексирането на Крим. В главата, посветена на езика на Антимайдана, се анализират иновациите по темите: Антимайданът за себе си, за проукраинските СМИ, за проукраинските партии, за съюзниците на Украйна, за войната за Донбас. Общо са анализирани и описани 392 лексикални иновации. Двете основни практически глави не представляват огледални образи. Докато иновациите на Майдана хронологично лесно се разделят на домейни, ситуацията е различна при иновациите на Антимайдана. Според авторката причината за проблемното разделяне е тази, че основната негативна тема за Антимайдана е Майданът, т.е. – украинският народ. Някои ключови за Майдана домейни, например Янукович, изцяло липсват при Антимайдана. С други думи, т. нар. проминентни домейни са различни за тези две категории.

Втората част представлява теоретичен анализ на неологизмите чрез призмата на понятието „консциентална война”. Авторката предприема подробно изследване на лексикалните иновации и тяхната насоченост в негативните оценъчни матрици на Майдана и Антимайдана, на тяхната външна експресивност и пейоративност (негативност), както и на тяхното действие и противодействие.

Важни моменти в тезауруса са тълкуването на произхода на иновациите, описанието на тяхното значение и интерпретирането им от създателите и ползвателите, както и реакцията на опонентите относно конкретни иновации. В много случаи оценъчното значение се съпровожда от визуални мемове. Същевременно, анализирайки иновациите, авторката изучава и номинативни похвати, използвани в словотворчеството – темата е важна за словообразуването и за теорията на номинацията.

Използваните от авторката източници са интернет ресурси, включително интернет форуми. Неологизмите са събрани по време на Майданната революция, анексирането на Крим и военните действия в Донбас – 2013–2014 г.. Спецификата на лексикалните иновации както на Майдана, така и на Антимайдана, е тяхното предимно отрицателно значение, като вътрешната им форма осъществява препратка към негативно оценен факт, реален или виртуален. При това в различните матрици значението им е противоположно. Така словообразувателният ред – майдан, майданиться, майдановец, майданование – имат положителна оценка в матрицата на Майдана, и отрицателна – в тази на Антимайдана.

Лексикалните иновации се изявяват като различни видове вербално оръжие в консциенталната война с адресат, който не е противникът, а потенциалният съюзник на противника. Целта на тази война е унищожаването на определени ментални структури, т.е. разрушение на съзнанието. Основното средство за постигането на тази цел, както и в информационната война, е езикът, който формира нов мирогледен фрейм посредством разпространяването на необходими текстове чрез СМИ с цел да се разруши старият мироглед чрез разрушаване на опорните фреймове и чрез създаването на нов мироглед. При това активацията на новите фреймове е невъзможна без напасване на външните фреймове с вътрешните – само тогава е възможно постигането на поставената цел. Фреймовете могат да се разпостраняват отгоре надолу, т.е. от политическия елит в посока „власт – народ, или отдолу нагоре с насоченост – „народ – власт. Структурата на разпространяването на фреймове в леко променен вид съответства на семантичния триъгълник на Огден Ричардс. Чрез масирана атака от интернет мемове, защитните бариери в съзнанието на хората се пробиват посредством предизвикан от тях шок и изненада. Мемовете емоционално въздействат на съзнанието чрез външната си форма и разпространявайки се, създават в други съзнания възможно най-голямо количество свои копия. Скоростта на разпространяването на даден мем се влияе от степента на тиражирането му в медийното пространство. Когато е постигнато критично ниво на копията, се изгражда една нова реалност, която може да няма нищо общо с фактическата и трябва да бъде определена като консенсусна. Колкото и да е ирационална тази несъществуваща реалност, тя се превръща в догма.

Въз основа на анализ на практически материал С. Жаботинска доказва, че посоката „факт – оценка – дума” е характерна за неологизмите на Майдана, които отразяват собствен опит. От друга страна, в такива региони като украинския юго-изток се асимилират чужди истории и митове за бандеровци, гейропа или жидоНато. Затова насоката в семантиката на неологизмите на Антимайдана е различна, а движението се осъществява по тип „дума – оценка – факт”. Реинтерпретираните и създадените посредством думи факти, т.е. виртуални референти, са необходими на властта за формирането на исканото от тях обществено съзнание. В дискурсивен план между иновациите на Майдана и Антимайдана също има важна разлика: докато единиците на Майдана от домейна „ние за себе” си имат и положителна, и отрицателна оценка, при Антимайдана тази оценка е само положителна, т.е. липсва каквато и да било критичност.

Репрезентацията на значението във външната форма на знака отразява връзката му с референта. Тази връзка, обаче, не е огледален образ, а ментален конструкт, като субективната интерпретация се залага в паметта и впоследствие служи като един вид призма. Вътрешната форма на иновациите е свързана със значението чрез определени отношения – метафора, метонимия, аналогия, обобщаване и стесняване. Тези когнитивни отношения варират от аналогията с мразеното и от двете общности историческо явление, а именно, фашизъм, до литературни аналогии най-вече от произведенията на Киплинг и Толкиен, сравни бандерлог, орки, Саурон, Мордор. Възможни са и исторически аналогии, например неомазепизм – неологизъм, измислен от Дмитрий Киселев, директор на руската информационна агенция „Русия днес” и съветник на Путин, представляващ препратка към хетман Мазепа, преминал на страната на шведския крал: неомазепист е привърженик на европейския път на развитието на Украйна.

От когнитивна гледна точка оценъчните матрици на Майдана и Антимайдана не съвпадат. Авторката извежда като цяло следните 8 признака по отношение на връзката с референта: реален (РП), хипертрофиран (ХП ), преориентиран(ПП), вероятен (ВП ), непроверим (НП), недоказан (НДП ), извратен (ИП), лъжлив (ЛП). Така РП се наблюдава в проффесор за Янукович (Майдан), тъй като бившият президент неграмотно написал своето научно звание; ХП – в салоеды, т.е. тези, които ядат сланина, за украинците (Антимайдан), ВП – Янушеску, (по аналогия с Чаушеску – Майдан); НП – укропитеки (Антимайдан), т.е. украинци като умствено недоразвита нация.

Оценъчната матрица на Майдана до голяма степен съответства на истинската ситуация, тъй като оценката на реални факти превалира над тази на виртуалните, докато тази на Антимайдана съдържа най-вече оценките на виртуални референти. Недоказаните, хипертрофираните, лъжливите, преориентираните и извратените признаци на референта преобладават във всички домейни в тази матрица. Сравни, например Фашингтон, друзья хунты, национал предатели, жидоНАТО. Авторката отбелязва между 89 и 100 такива виртуални факти в различни домейни.

Отрицателната оценката – пейоративносттае втората съставна част на вербалното оръжие в консциенталната война. Отбелязани са следните нейни видове, в различна степен характерни и за двете матрици. Всички неологизми се характеризират с експресивност от различни степени:

  1. Имплицитна пейоративност – изразена чрез несистемна негативна оценка, например Яйцевич.

  2. Конверсивна пейоративност, изразена чрез ирония или сарказъм, например стабилизец.

  3. Експлицитна пейоративност – оценка чрез вътрешна форма – Хохлостан, Кацапендия.

  4. Агресивна пейоративност – оценка чрез вътрешна форма – Даунбас, путиноид, федераст.

  5. Архетипна пейоративност – изразена чрез понятие с общо негативно значение във вътрешната си форма, например, всичко свързано с фашизъм – путлер, каратели, телефашизм.

Разпределението по видове на оценката не е равномерно: в матрицата на Майдана се среща повече имплицитна и експлицитна пейоративност, а на Антимайдана – агресивна, конверсивна и архетипна пейоративност, т.е. словесно оръжие с по-взривоопасна сила.

Най-често използваните номинативни похвати за иновациите и в двете групи са телескопия (блендове)мовнюк, быкоко, Луганда, Донбабве, путиномика; отклоняване от нормата – низалежност; слятост на формата, т.е. нови езикови формули – крымнаш, украинство головного мозга (по аналогия с Отек головного мозга); смяна на езика – путинлэнд.

Блендовете, представляващи най-често срещаният начин за словообразуване, по принцип не са толкова характерни за руския и за украинския езици. Блендовете често се съпровождат от еративизиране – специално сгрешени думи или форми – например реинтерпретирането на ДНР като Дурдом Народа Русского, и препратки към нецензурни думи – журнализды, пиндосия, мовнюк, също в по-голяма степен характерни за матрицата за Антимайдана.

Изводът на авторката е, че като цяло Майданът се бори с реалния свят, а Антимайданът – с виртуалния свят на бандеровците, които са се продали на Гейропа и Фашингтон. При това Антимайданът се стреми да преобърне всички ценности на Майдана и да ги прехвърли в ниската и опасната сфера чрез демонизирането на врага и насаждането на така нареченото черно-бяло мислене чрез виртуалния признак, който се третира като фактуален.

Макар че книгата е написана от позицията на когнитивист и основната й тема са връзките между езика и съзнанието (проф. С. Жаботинска е вицепрезидент на Украинската асоциация на когнитивистите) не може да се отрече, че чрез многобройни нишки анализът в нея е свързан и с реториката. По тази причина Речникът-тезаурус е много полезно четиво за всеки, който се интересува от различни видове интердисциплинарни проучвания, свързани с езика и съзнанието.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta