Риалити предаванията – бизнес със социална значимост?

Йоана Павлова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 21, януари 2016 г. http://rhetoric.bg/

Специален брой със статии от конференцията на СИЕТАР България (08.06.2015 г.)

Абстракт: Риалити предаванията заемат все по-голям процент от програмата на телевизионните канали. Това е пряко обвързано с икономическата страна на подобен тип предавания. От една страна, този тип формати са по-евтини за продуциране, а, от друга, приходите са високи (от реклами, смс и т.н.). По-важното, е че всички тези предавания, поради своята специфика, предават социално значими смисли и послания. Акцентът на статията е върху предаваните джендър стереотипи в риалити предавания, излъчени по национални телевизии в България. Изследва се отношението към жените в предаванията – как това отношение отразява, формира и/или затвърждава съществуващите форми и модели на поведение и възприятие.

Ключови думи: риалити предавания, жени, социални конструкти, значения, стереотипи

Reality Shows – Business with Social Significance?

Yoana Pavlova

Abstract: Reality programs are playing an increasingly large percentage of the program of the TV channels. This is directly linked to the economic side of this type of shows. On the one hand, this type of formats are cheaper to produce, and other hand they are highly profitable (from ads, SMS, etc.). More important is that all these shows, because of its specificity, transmit socially significant meanings and messages. The focus of the article is to examine all gender stereotypes that occur in reality shows aired on national television in Bulgaria. The analysis is concentrated on the attitude towards women in the reality shows. How these reality shows reflect the formation and / or consolidation of existing norms and patterns of behavior and perception in the society.

Key words: reality shows, women, stereotype, social constructions, meanings.

Модерната епоха предлага на човека множество възможности. От една страна, напредналото развитие на технологиите улесняване и/или освобождава човека от тежкия физически труд; от друга, именно тези технологии му предоставят възможността да опознава света. Едно от изобретенията на 20. в. – телевизията, променя и моделира света такъв, какъвто го познаваме днес. Телевизията предоставя възможност на зрителя от своя хол да наблюдава събития, които се развиват на стотици километри от него. Тя елиминира дистанциите и е предпоставка за глобализацията на света.

Жак Ив Молима посочва четири основни функции на медиите: а) информираща; б) съветваща; в) развлекателна; г) образователна [1]. Всички тези функции на телевизията спомагат за огромното влияние, което тя оказва върху живота на обикновения човек. Излъчените материали за хора и събития формират определена нагласа у зрителя. Чрез образите от екрана се възприемат и наслагват определени модели на мислене и поведение. Както отбелязва Ноам Чомски, най-добрият начин да накарате някого да повярва в нещо, е да го излъчите по телевизията [2]. Телевизията се опитва да „превърне живота в хербарий“ [3], който чрез представените образи и начин на живот, смазват индивидуалността. Предлаганите сцени на общоприет-желан и/или наложен начин на съществуване, са източник и средство за манипулация на хората.

Вследствие на средата, в която оперират (обществото), медиите (телевизия, вестници, списания, интернет и т.н.) реализират функциите си в трите сфери на обществен живот – социалната, политическата и икономическата [4].

Целта на статията е чрез анализ на няколко риалити предавания – Master chef, Big Brother, VIP Brother, Фермер търси жена, Женени от пръв поглед – излъчени през 2014–2015г. в ефира на БТВ и НОВА ТВ, да се определи какви модели на поведение се възпроизвеждат и наслагват като релевантни в общественото съзнание. Акцентът е насочен към предаваните джендър стереотипи в риалити предаванията. Анализът е концентриран върху отношението към жените – как това отношение отразява, формира и/или затвърждава съществуващите форми и модели на поведение и възприятие.

За да изпълнява една от основните си функции – развлекателната, телевизията произвежда различни телевизионни предавания. Телевизионното предаване представлява цялостен видео материал, предназначен за излъчване. Повечето видове телевизионни предавания: информационни, новинарски, спортни, научни, детски и т.н., изискват наличието на сценаристи и професионални актьори.

За разлика от тях риалити предаването е вид телевизионна продукция, която обикновено е без сценарий и показва „обикновени“ хора, а не професионални актьори. Жан Бодриар казва, че феноменът „риалити шоу” е специфичен за постмодерността. Според него в съвременното общество има една свръхвидимост, която се определя в публичния дискурс. Този дискурс завладява личния свят на човека и чрез телевизията. Така се обяснява и популярността на предавания като „Биг Брадър“ и „Сървайвър“. Според Нилсен Медиа Рисърч, риалити предаванията представляват 56% от всички американски телевизионни предавания и до 69% от телевизионните предавания по света [5].

Развитието на реалити предаванията в световен мащаб е бизнес, и това е очевидно. Средствата спечелени от телевизиите в световен мащаб за 2014г. възлизат на десетки милиарди долара. За скромния телевизионен пазар в България сумата е 307 млн. лева [6].

Изключвайки икономическия мотив за увеличаване на печалбите, което би допринесло за развитието / разрастването на медийния пазар, е важно да се отбележи значението на самите риалити предавания върху обществото.

Още с появата си риалити предаванията предизвикват голям обществен интерес и ангажират вниманието на голяма част от аудиторията. За първоизточник на този тип телевизионно развлечение се приема скритата камера, а след това и заснетия през 1973г. (по идея на Греиг Гилбърт) проект Американско семейство (American Family). Основната разлика между двете форми на забавление е, че скритата камера разчита на случайността, на действията и реакциите на нищо неподозиращите минувачи. Но това са епизодични, кратковременни реакции без продължение. Докато Гилбърт заснема всекидневието на една американско семейство от средната класа с неговите проблеми. Стремежът на зараждащия се нов телевизионен жанр е да излезе от предварително зададения сценарии, изпълняван от професионални актьори и да навлезе във всекидневния живот. Да обхване виталността и разнообразието на „истинския“ живот. В основни действащи лице се превръщат обикновените хора.

Тази промяна води след себе си няколко важни следствия. Първо, самите риалити продукции се оказват много по-евтини за телевизиите – съзрели икономическия потенциал на подобни предавания, те ги популяризират и развиват много бързо; това е причина за тяхното изобилие и многообразие. Второ, превръща баналните сцени от всекидневния живот в концептуално изкуство. Трето (и може би най-важно), поведението на обикновения човек става обект на подражание. Излъчено по телевизията то получава легитимност и се превръща в лесно възприемаема норма на поведение и възприятие.

Медийните послания достигат до всеки, предоставяйки му не само ориентири за социалната среда, но и работещи модели за подражание. В съвременния напрегнат и забързан свят основното желание на аудиторията е да „получи“ от екрана на телевизора (компютъра, лаптопа и.т.н.) лесно смилаемо забавление. Тази форма на забавление изпълнява по отношение на аудиторията и социализираща функция и по този начин може да предава послания, да създава и налага ценности. Поднесената информация под формата на забавление може чрез осмисляне да се превърне в поведенчески акт [7].

В България риалити предаванията навлязоха през 2004 г. със стартирането на първия сезон на Биг Брадър (”Big Brother”). Поради новостта си форматът предизвика голямо медийно и обществено внимание. Веднага се появиха застъпници, критици и анализатори. Факт, е че независимо от критиките, популярността на риалити предаванията нарасна. Това доведе до развитие на бранша. Появиха се разнообразни риалити предавания с различна тематична насоченост. Едни са свързани с изява на талант („Танцувай с мен“, „Х-Фактор“); други залагат на поведенческия модел („Биг Брадър“, „Фермер търси жена“).

Независимо от типа на риалити предаването, за да привлекат зрителския интерес, продуцентите залагат на общи принципи. Според Теодора Петрова при продуцирането на едно телевизионно предаване се определят седем идентификационни признака за неговата насоченост: а) конфликт и съперничество; б) комедиен ефект; в) любовно романтичен и сексапил; г) човешки интерес; д) възбуждане на емоциите; е) информация; ж) обществено значение [8].

Обобщавайки спецификата и съдържанието на отделните видове риалити предавания, излъчени в българския телевизионен ефир, би могло да се допусне, че риалити форматите отговарят на голяма част от посочените признаци. По-важните признаци са:

  • Всички риалити предавания имат състезателна насоченост (съперничество) под формата на ролеви игри, както и голяма награда за финала на формàта.

  • Човешкото любопитство и интерес, подкрепени от „воайорството”, насърчавано от телевизията, прави зрителя част от развитието на сюжетите в риалити предаването.

  • Възбуждането на емоциите у зрителите тук се провокира именно от сблъсъка на характерите на участниците, оценяването от страна на журито в различни игри [9].

Анализът на реалити предаванията, излъчени по български телевизионни канали, е направен чрез метода анализ на съдържанието (контент анализ).

Едно от анализираните предавания е Мастър Шеф. Това реалити предаване е посветено на кулинарните способности на обикновени хора. Хора- непрофесионалисти имат възможност да покажат готварските си способности, а наградата е парична сума, с която може да се открие собствен ресторант. Интересното в случая е, че и тримата водещи на предаването са мъже. При представянето на оценяващите те заявяват, че вкъщи готвят жените им, а те готвят само при специални случаи или за гости. Разбирането за „високи и ниски задължения“ [10] отрежда на жената „ниското“ готвене за всекидневието, което е рутинно и еднообразно, и „високо“ готвене за мъжете (професия креативна, свързана с признание на други хора). Спазен е един широко разпространен стереотип в българското пространство, че „най-добрите готвачи са мъже“, което – по някакъв начин – изключва жените като професионални готвачи.

На финала на предаването за титлата Мастър шеф се бореха една жена и един мъж. Мъжът беше обявен за победител (ястието на победителя може да е било по-добро, но от показаните кадри и коментари това не става ясно). Може би журито предпочете мъжа, изхождайки от нагласата, че той е свободен да се отдаде на създаването на собствен ресторант и свързаните с него ангажименти, докато жената има „по-важни приоритети“ (семейство, деца) и няма време да се отдаде на професията на главен готвач. Подобен избор навежда на мисълта за предразсъдъци спрямо жените в една сфера, която се приема за „женска“ в семейството, но не и в публичното пространство. Броят на главните готвачи- жени в реномирани ресторанти се брои на пръсти.

Ако Мастър шеф залага на способностите на участниците, то друго предаване разчита на провокацията. Биг Брадър е риалити предаване, което разчита на провокацията и скандала, за да поддържа интереса на зрителите. Зрителят е „включен“ в самото предаване чрез възможността да гласува чрез смс-и – по този начин да съпреживява със своите любимци. Но под всичко това прозират нагласи и поведение, които се харесват на зрителите. Чрез своя вот те ги превръщат в собствена поведенческа практика. С одобрението си те ги възпроизвеждат и легитимират.

Самият формат на Биг Брадър има два варианта. В единия участват обикновени хора, а в другия – участват популярни публични личности. Един от участниците във ВИП Брадър (2014) – Тачо, си позволи да удари плесница на една от участничките. Самият Тачо се представяше като един много агресивен персонаж. Неговото поведение се отрази като огледало в общественото съзнание. Появиха се нови-стари тълкувания на подобно поведение. Изказвания от рода на „тя си го просеше“, „тя го предизвика“ се използват като оправдание на мъжкото поведение. Забелязва се налагане на мачизма като доминиращ модел на поведение сред мъжете участници. Грубата сила и доминация на мъжа, над останалите участници в предаването.

Преобладаваща част от участниците – мъже в Биг Брадър и ВИП Брадър, изповядват мнения, стигматизиращи красивите жени. Тяхната личност е подценявана и им се приписват епитети като „платени“, „евтини“, „използвачки“, „глупави“. Стига се и до много по-сериозни обиди.

До голяма степен подходящото поведение за жената се покрива с традиционното разбиране за полови взаимоотношения. Жената се представя като безгласна, покорна и зависима от мъжа („на жената господ е мъжо”). Тя зависи от неговото благоволение, но същевременно вината е нейна, ако нещо вкъщи не върви. ”Мъж да приноси с две ръце, жена да износи с малкия си пръст, пак е празна къщата” [11].

Подобно поведение на мъжете в къщата показват и задават едно валидно поведение, което зрителите, несанкционирайки го, превръщат в легитимно отношение към жената. Това се затвърждава и от факта, че „ВИП“ персоните имат подобно поведение. Ако изхождаме от презумцията, че хората, попаднали в категорията на „ВИП“ са пример за подражание, то тяхното поведение се приема за още по-меродавно от това на обикновения човек.

Друго предаване (излъчено по НОВА ТВ) е „Женени от пръв поглед“. Предаването има за цел да ожени сполучливо напълно непознати хора. Интересни са качествата, които мъжете търсят в „половинката“ си. Сред тях срещаме описание на „естествените“ женски качества като добра майка, домакиня и добра готвачка. Един от скандалите на една от двойките беше за неумението на съпругата да „прави палачинки“. Тези палачинки се превърнаха в „препъни камъчето“ на брака им.

Друго определено „мъжко“ предаване е „Фермер търси жена“. Предаването е посветено на опита да се намери „подходяща половинка“ на фермер. За целта той трябва да си „избере“ съпруга от няколко момичета. Бъдещата съпруга на фермер трябва да се „докаже“ като подходяща. В качествата на бъдещата съпруга откриваме описание на изконните български ценности. „Работи от сутрин до вечер. Става преди мъжа си, за да направи закуска, после работи наравно с него на нива или лозе. Вечер, докато той си почива, тя пак приготвя вечеря, кърпи дрехи, преде, тъче. Като включим и раждането и отглеждането на деца…” [12].

Друг тип риалити предавания са тези, свързани с изява на талант („Танцувай с мен“, „Х-фактор“, „Като две капки вода“ и др.) Независимо от обективното отношение на журито, което оценява способностите на участниците, пак се натъкваме на двоен стандарт. Външността за един певец, актьор, публична личност е важно условие за неговия/нейния успех и популярност. Но тази концентрацията върху визията се отнася предимно за жените. Няколко участнички бяха „порицани“ за външния си вид (наднормено тегло), докато за мъжете с подобен проблем това не се отнасяше със същата сила. Към жените се проявяват по-високи изисквания и очаквания.

В заключение можем да кажем, че в риалити предаванията в българския телевизионен ефир се възпроизвеждат много от съществуващите стереотипи на възприятие и поведение. Изискванията към жената да е добре изглеждаща, поддържана, женствена, за да може да ѝ се наслаждава човек (мъжът) са валидни. Това може да се приеме като едно от положителните наслагвания. Но прояването на агресия спрямо жените (вербална и невербална) показва съществуването и възпроизвеждането на традиционни представи за „възпитателни“ мерки към жената. И ако до преди 100 години е било приемлива вербалната и невербална агресия към жените, която е трябвало да ги „постави на мястото“ им, то сега изразява ментална и емоционална изостаналост на българското общество. По-страшното обаче е, че подобно поведение получава сцена за изява и одобрение.

Притеснителна е и липсата на адекватна реакция от страна на самите жени. С бездействието си или с примирението си те стават неволни разпространители на подобни ценности и нагласи.

Цитати и бележки:

[1] Molima, J. Yves. (2007). La couverture médiatique d’une zone de conflit armé : Cas de la Radio Okapi en Ituri (RDC), Institut facultaire des sciences de l’information et de la communication – Graduat 2007. (online) Available on: (http://www.memoireonline.com/02/09/1939/m_LACOUVERTURE-MEDIATIQUE-DUNE-ZONE-DE-CONFLIT-ARME–Cas-de-la-RadioOkapi-en-Ituri-RDC7.html)

[2] Чомски, Н. (1994). Медиите под контрол. София: Изд. Култура в джоб.

[3] Пешева, М. (2003). Обърнатото огледало: медийни анализи и критика. 20031990, София: УИ „Свети Климент Охридски“, 142.

[4] Буркарт, Р. (2000). Наука за комуникацията. Велико Търново: Изд. Пик- В.Търново, 269.

[5]Wikipedia,https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F (15.11.2015)

[6] Българската асоциация на комуникационните агенции, Доклад, София, 2014.

[7] Райков, З. (2005). PR: технология на успеха. София: Дармон, 4849.

[8] Петрова, Т. (2002). Телевизионната програма. София, с. 112.

[9] Петрова, Н. (2013). Танцът в структурата на телевизионните риалити формати в България (дисертационен труд). София.

[10] Бурдийо, П. (2002). Мъжкото господство. София: ЛИК.

[11] Даскалова, К. (2012). Жени, пол и модернизация в Бълария (18781944). София: УИ „Свети Климент Охридски”, 346.

[12] Хаджийски, И. (1974). Бит и душевност на нашия народ, т. 2., София: Български писател, 434.

[13] Манева, М. (2010). Същност на реалити програмите. Бургас: Бургаски свободен университет, 60.

Йоана Павлова, Технически университет – София, асистент, email: yoana.ppavlova@gmail.com