Насоки да организиране на лятно училище за наваксване на учебно съдържание

Йосиф Нунев

The methodological guidelines, which are proposed in this paper are addressed to the organisation and holding of summer school related to the support for overcoming the deficits in students’ knowledge. Here are defined the objectives and tasks of the summer school. Here are identified also specific characteristics of the summer school compared to routine work during the school year, which is particularly valuable. In addition, in this paper there are options for selection of students, a schedule and daily programme, the choice of subjects and educational content, ways of organising the educational process, the leisure and entertainment. This paper gives practical guidance on implementation of group activities, learning through play, incorporating fun contests and competitions. The parents are involved in the summer school opportunities too, through their direct participation in the process of motivating students, through contribution to the conduct of school activities and the interest classes, through the reporting of the results of the work.

  1. Същност и предназначение на лятното училище
  1. Видове лятно училище според предназначението си

„Лятното училище” е специфична форма на допълнително обучение, която се осъществява в извънучебно време – най-често през лятната ваканция, за да се осигурят възможности за придобиване на допълнителни знания от децата и учениците.

Реализацията на летни училища на практика до сега следва максимата, че фокусът на обучението се определя от конкретните потребности на децата. В зависимост от конкретната ситуация – идентифицираните проблеми и образователни нужди на децата – се избира подходящ вид и форма на лятното училище, което може да бъде насочено към:

А) Подкрепа за развитие на изявени интереси и дарби на децата/учениците в дадена конкретна област – наука, изкуство, при което Участниците надграждат върху наученото до момента. Новите знания са значително по-сложни и разширяват познанията и/или уменията на обхванатите деца. Такъв тип летни училища се организират от училища, читалища, други образователни институции, включително от Университети и от Художествената академия, от фирми за езиково обучение и пр. и най-често за участието на децата се заплащат такси. Има много примери за летни училища – езикови, арт училища, математика и програмиране, литература. Занятията в такива летни училища са предназначени да подкрепят развитието и напредъка на талантливи деца и младежи, както и да ги подготвят за участие в конкурси, олимпиади и други изяви. В някои от летните курсове на утвърдени обучителни институции се предлагат също така възможности за по-големите ученици и/или млади професионалисти да положат изпити за получаване на сертификат, например за езикова подготовка по чужд език.

Б) Подкрепа за преодоляване на дефицити в знанията на учениците и усвояване на базово учебно съдържание по някои или по всички основни учебни предмети, което е пропуснато през учебната година. Такива летни училища или занимални подкрепят изоставащи ученици с цел наваксване на знанията и изравняване с общото ниво в съответния клас, с изискванията за образователна степен. По правило такива форми на допълнително обучение са безплатни за участниците, а разходите се осигуряват по донорски програми или с ресурсите на училището.

В) Осмисляне на свободното време на децата и учениците, при което лятното училище е предназначено да осигури структурирани занимания, спорт, посещения на музеи и в природата, игри за децата през ваканционния период. С редки изключения за тези дейности също се изисква заплащане на такси от родителите. Наред с ползите за децата от допълнителните познания и възможности за общуване, това лятно училище подпомага и заетите родители в отглеждането на децата. До известна степен този тип лятно училище е сходно като организация с вариант А), но за разлика от него тук дейностите не са фокусирани в една определена област, където от децата/учениците се очаква да постигнат конкретни резултати.

Това са основните видове лятно училище, които се прилагат в България.

  1. Цели и задачи на лятното училище

Методически насоки, които предлагаме в тази разработка са адресирани към втория тип лятно училище, свързано с подкрепата за преодоляване на дефицити в знанията на учениците. В дългосрочен план лятното училище за деца и ученици, които се нуждаят от наваксване на знания, преследва няколко ключови общи цели:

  • създаване на условия за равен достъп до качествено образование за деца и ученици от проблемни семейства и уязвими етнически групи;
  • превенция на отпадането и преждевременното напускане на училище;
  • намаляване на случаите на повтаряне на класа;
  • приобщаване на родителите от уязвими етнически общности към училището, изграждане на мотивация и съпричастност към образованието на техните деца.

Конкретните цели на лятното училище за наваксване на знания са:

  • повишаване на знанията на учениците и намаляване на пропуските в усвояването на учебния материал;
  • създаване на практики на включване на родителите в дейности, подкрепящи образователно-възпитателния процес;
  • взаимно опознаване и подобрено общуване между учители и родители от уязвими етнически групи и проблемни семейства.

В този контекст задачата на настоящите насоки е да разясни специфичните начини за планиране и реализация на лятното училище с ясен фокус върху методите и подходите за мотивирано включване на децата, за общуване между учители, деца и родители.

  1. Индивидуални цели и желани резултати за всеки участник

Какво трябва да се постигне за развитието на отделния ученик – участник в лятното училище:

  • знания в съответствие с образователните изисквания за завършване на съответния клас;
  • подобряване на уменията за учене;
  • мотивация за образоване и присъствие в училище;
  • подобряване на уменията за общуване и социалните познания в съответствие с възрастта и социалната среда.

В тези направления се конкретизират индивидуалните цели и очаквани резултати за всеки отделен ученик. Въз основа на изведените заключения учителите адаптират учебното съдържание и подходящите методи за индивидуална подкрепа на всеки участник.

Водещият принцип в планирането и пряката работа с децата е да се осигурят условия за всяко дете да развие своите възможности и своя вътрешен потенциал до максимално възможна степен, като целенасочено се стимулира неговото самочувствие и увереност в собствените възможности.

Наред с ползите за децата, лятното училище носи общи ползи и за училището, които се проявяват в дългосрочен план – по-висока обща успевамост, по-лесно преподаване през учебната година, улеснени контакти с родителите на най-уязвимите деца от етническите общности или със специални образователни потребности, които дотогава са практически изключени от живота в училище.

  1. Обхват и профил на целевите групи
    1. Кои са целевите групи

Целевите групи на лятното училище са тези деца и ученици, които имат трудности при усвояването на учебния материал, имат предстоящи поправителни изпити, при което е сериозна заплахата от отпадане от училище. Някои от тях имат сериозни пропуски, които застрашават успешното им представяне в училище през следващата учебна година.

По отношение на възрастовите групи в лятно училище могат да бъдат обхванати деца от подготвителните класове до гимназиалната степен на обучение в зависимост от проблемите в съответното училище/училища на дадена територия. При толкова широки възрастови граници е препоръчително организирането на отделни летни училища, за да бъде възможно разделянето на децата по възраст/етапи/класове и групирането им от първи до пети клас и от пети клас нагоре, защото, наред с учебната работа, лятното училище включва редица други общи занимания и игри на всички включени деца.

В насоките, които предлагаме, са фокусирани предимно към деца от подготвителни класове до завършен четвърти клас на началния етап, поради по-високата степен на трудности при адаптирането и вторичната социализация на децата и учениците. На най-малките им предстои преходът от детска градина в училище, където ще попаднат в изцяло нова среда, с различни изисквания, натоварване и учебна програма. Последната възрастова група е изправена пред задачата да премине в по-горен етап на обучение в същото или в друго училище, където ще се обучават в 5-ти клас. В комбинация със съществените пропуски в знанията им, този преход от своя страна създава допълнителни трудности, свързани с адаптацията им към новата учебна среда, съученици и учители. Не са игнорирани обаче напълно предложенията за организация на лятно училище с ученици от пети и по-горен клас.

  1. Подбор на деца и ученици, участници в лятното училище

След анализ на образователните проблеми в училището се изработват критерии за подбор на участниците, в зависимост от нуждите на децата. Към края на учебната година учителите/класните ръководители определят кои са основните дефицити в знанията на децата и учениците, които могат да бъдат компенсирани чрез допълнителни занятия през лятното училище.

Подробният преглед на постигнатите резултати от учениците и наблюдението на учителите върху цялостното им представяне през изминалата учебна година позволява да се дефинират характеристиките и приблизителния брой на конкретните рискови групи, които са класифицирани по приоритетност на нуждите от подкрепа, като:

  • ученици, с предстоящи поправителни изпити през есенната сесия, застрашени от повтаряне на класа и отпадане от училище;
  • ученици със системни пропуски в знанията по основни учебни предмети, поради което е твърде вероятно да не могат да се справят с учебния материал през следващата учебна година;
  • деца и ученици, които имат сериозни пропуски в усвояването на учебния материал, непозволяващи им да развият своя потенциал, и губят мотивация за учене и подобряване на успеха си в училище;
  • деца и ученици, които имат трудности в адаптацията към училищната среда и в общуването със своите съученици, което застрашава успешното им представяне в училище.

Всеки учител/класен ръководител анализира и конкретизира основните трудности и проблеми в обучението на своите ученици, които попадат в идентифицираните по-горе рискови групи. След това се изготвят предварителни списъци на потенциалните участници в лятното училище, групирани по класове и рискови групи, които се използват за организиране на първите разговори с децата и техните родители.

Първоначално се адресират децата и учениците с най-висок риск от отпадане от училище, за да се определи тяхната готовност за включване в дейностите и съгласието на родителите им, след което се адресират следващите рискови групи до попълване на планирания брой участници.

Подборът на децата и учениците – участници в лятното училище, се осъществява по последователни стъпки:

  • информиране на децата и родителите за предстоящите дейности в лятното училище – чрез разговори в училище, обяви, съобщения;
  • провеждане на кампания за мотивиране на участниците – родителски срещи, посещения по домовете, организиране на срещи на учителите с родителите на децата от рисковите групи;
  • подаване на заявления от родителите, които потвърждават тяхното съгласие за включване на децата в лятното училище и ангажимент за редовно посещаване на занятията през ваканцията;
  • списъците на потвърдилите участници се обявяват в училище, с формирани групи и с имената на водещите учители за провеждане на занятията. В случай, че броят на желаещите надхвърля планирания брой участници, в списъците се включват резерви.

Ключов подход в процеса на подбор за лятното училище е мотивацията за участие на децата/учениците и техните родители.

Поради редица причини – като бедност, социална изолация и сегрегация, слабо владеене на официалния български език, ниско образование на родителите, образователна система, която не е адаптирана към мултикултурната среда в страната и други, които са широко изследвани през последните години, в тези рискови групи често попадат ромски деца, най-често живеещи в обособените сегрегирани ромски квартали в периферията на населените места. Затова училищните помощник на учителя/медиатори/наставници играят много важна роля при работата с родителите от ромската общност и подбора на децата. Заедно с учителите те провеждат срещите по места за убеждаване на родителите, проследяват и осигуряват редовната посещаемост на ромските ученици.

За разлика от задължителното посещаване на училище през учебната година, включването в летните занимания е изцяло на доброволен принцип, провокиране на интересите и мотивацията на децата, а родителите трябва да бъдат убедени в ползите от лятното училище за техните деца. Така отново, за разлика от учебната година, където очакваните резултати са определени на национално ниво по държавните образователни изисквания или в новите стандарти, които са в процес на разработване и приемане, желаните резултати за децата в лятното училище се договарят между организаторите и учителите, от една страна, и от друга – децата/учениците и техните родители.

  1. Специфични характеристики на лятното училище

За да се постигнат очакваните резултати е изключително важно да се отчита спецификата на работата на учителя в „лятното училище” в сравнение с рутинната работа през учебната година.

Сравнителна таблица

Учебна година

Лятно училище”

Участие в занятията

Записване

Задължително, по закон.

Доброволно, по собствено желание и по желание на родителите.

Посещаемост

Задължителна.

Пишат се отсъствия, които се отразяват върху представянето на ученика.

Доброволна.

Списъците за ежедневната посещаемост на часовете имат по-скоро морална, отколкото административна стойност.

Как се осигурява посещаемостта на занятията

Преобладават наказанията и санкциите към родителите.

Мотивиране на децата и родителите.

Игри и стимулиране на интересите на децата.

Участници

Състав на класовете

Редовни паралелки – в тях децата се познават.

Сборни смесени групи – децата не винаги се познават.

Понякога се сформират и сборни групи от различни класове, ако броят на децата връсттици е недостатъчен за отделни групи.

Учители

Постоянни, с които децата се обучават в своята паралелка през цялата учебна година.

Учителите са избрани от състава на педагогическия персонал и рядко съвпадат с учителите на децата от учебната година.

В групата винаги има ученици, които не са от класовете на учителите.

Организация на учебния процес

Продължителност на учебния ден – дневен график

5 и повече учебни часове в зависимост от възрастта на учениците и класа.

При малките ученици – целодневна организация на учебния процес.

Максимум 4 часа общо за деня.

Начало

От 7:30 или от 8:00 часа (примерен час за начало)

От 9:00 часа

Продължителност на часовете

Часовете са с фиксирано време и всеки час завършва с училищния звънец.

По-кратки часове

Гъвкаво започване и завършване на часовете – поради работата в групи.

Възможна и препоръчителна е различната продължителност на часовете по различните предмети.

Междучасия

Фиксирани

Предвиждат се по-дълги почивки между занятията.

Съотношение учене / игра

70/30 при по-големите ученици.

50/50 за малките ученици при целодневна организация на учебния процес за начален етап.

Увеличаване на времето за игра за всички възрастови групи на учениците.

30/70 в полза на игрите.

Редуване на учене и игра и по-дълги почивки.

Място на играта в учебната програма

Играта е извън учебния процес – в междучасията и в конкретни фиксирани часове.

Учене чрез игра.

Избор и планиране на игри

По предварителен план.

По интереси на децата.

Провеждане на игрови занятия

По класове и най-често – по паралелки.

В смесени групи с деца от различни класове.

Учебно съдържание

Учебно съдържание – обща характеристика

Ново за учениците.

Баланс между труден и относително по-лесен за възприемане/изучаване материал.

Вече изучаван/преподаван материал.

Преподава се учебен материал, където децата са срещнали трудности – по-труден за тях.

Разлики в знанията между учениците

Различна степен на усвояване на учебния материал – в паралелката има изявени и изоставащи ученици.

В групата рядко присъстват изявени ученици, но има значителни разлики в знанията им – те срещат различни трудности при усвояване на учебния материал.

Програма

Строго фиксирана програма и учебен план.

Пълна програма с всички учебни предмети.

Гъвкава и разчупена програма в зависимост от динамиката на възприемането на учебния материал.

Основни знания.

Общ учебен план и учебна програма за целия клас/паралелка.

Обща програма с индивидуален план за отделното дете.

Изучават се всички предмети.

Изучават се два – три основни предмети.

Методи

Място на играта в учебния процес

Рядко се прилага на практика в учебния процес – предимно при по-малките ученици.

Доминират методите на учене чрез игра.

Дидактически игри.

Преподаване

Практиката показва, че през учебната година продължават да преобладават традиционните методи на преподаване.

Повече се прилагат интерактивни методи, работа в групи, игри и игрови ситуации .

Оценяване на представянето на учениците

Оценки .

Мотивиране и стимули без поставяне на оценки.

В тази сравнителна таблица са маркирани най-съществените разлики между организацията на учебния процес и преподаването през учебната година и лятното училище, които са анализирани и адресирани в следващите раздели на Наръчника.

  1. Наваксване на учебния материал в рамките на учебния процес
  1. Организация на образователно-възпитателния процес в лятното училище
    1. Планиране на подготовката

При планирането на занятията през учебната година се обхващат:

  • Съдържание: разпределение по теми
  • Цели и задачи и умения, които подлежат на развитие.
  • Ученици: индивидуални различия (пол, предзнание, възраст, специални потребности), предпочитан стил на учене.
  • Технология: средства за търсене, предаване и демонстрация на информация, за да се задоволят нуждите на учениците с различни стилове на учене.
  • Методика: стратегия на преподаване – методи и стилове на преподаване; релевантност на учебното съдържание; на целите и задачите на обучението, на стиловете на учене на учениците.
  • Взаимодействие: как учениците си взаимодействат един с друг и с учителя. Как контактуват с компютъра при електронен вариант.
  • При планирането на лятното училище също се обхващат тези елементи, като се търсят най-подходящите форми, които отговарят на спецификата на тази форма на обучение. Освен това дейностите на лятното училище трябва да бъдат съобразени със:
  • Специфика на семействата, от които идват децата;
  • Състав и профил на групите: как са формирани групите, от кои класове са учениците, как да се адаптира преподаването в смесени групи от различни класове;
  • Обучителните потребности на целевата група: анализирането на индивидуалните трудности на учениците се прави от класните ръководители, като при по-големите ученици – след 5-ти клас – се вклюючват преподавателите по основните предмети.
  1. График и дневна програма

При определянето на времевите рамки на дейностите в лятното училище се решават няколко ключови въпроса:

Време на провеждане на лятното училище: Предвид ползването на ваканцията на учениците за лятното училище е важно да се предвиди време за почивка, което да отдели летните занимания от редовната учебна година. Опитът показва, че най-подходящият период е месец август до началото на септември, защото така се оставя време за децата и техните родители да се подготвят за първия учебен ден. Същевременно, по този начин получените знания от учениците са „по-пресни” и се минимизира рискът да се забрави наученото, когато започнат учебните занятия. Този период е най-подходящ и за учениците, които се подготвят за поправителни изпити в началото на септември.

Място за провеждане на лятното училище: В населеното място по местоживеене на децата и учениците и в училище (в едно от училищата, ако са повече).

Продължителност: Оптималният вариант за общата продължителност на лятното училище е от три до четири-пет седмици. По-дългият срок може да доведе до умора при учениците и може да затрудни родителите, а по-краткото време няма да бъде достатъчно за постигане на необходимите обучителни резултати предвид обема на дефицитите, които трябва да бъдат компенсирани през летните занятия. Известно е, че „влизането в ритъм” и адаптирането на учениците от играта и домашната отново към учебната среда след дълга ваканция също изисква допълнително време, както при най-малките, така и при по-големите ученици.

Дневната продължителност на занятията през ваканцията трябва задължително да бъде по-кратка от редовния учебен ден през учебната година – до 4 часа учебни часа, така че децата да имат възможност да се приберат за обяд у дома. (В случай че има достатъчно ресурси, е препоръчително да се предоставят закуски и плодове за по-малките ученици, които са допълнителен стимул за посещаване на лятното училище, особено за децата от бедните семейства.)

Дневен график: За удобство на децата и родителите, през ваканционния период началото на учебния ден също се предвижда по-късно от редовния училищен звънец – от 9:00 ч., вместо обичайния ранен час (най-често 7:30 или 8:00 ч.). Учебните часове са по-кратки от редовните през учебната година (намалени в зависимост от възрастта/класа на учениците) с дълги почивки и включени игрови занимания както през междучасията, така и в някои от часовете, посветени на дидактически игри.

  1. Учебно съдържание и провеждане на учебен процес
    1. Избор на учебни предмети

По своя замисъл лятното училище е предназначено за компенсиране на дефицитите в най-необходимите базови знания по основни учебни предмети, които са от ключово значение за успешното усвояване на учебния материал и представяне на децата през идващата учебна година.

Българският език и математиката са задължителни предмети в лятното училище. Установено е, че при ромските деца, чийто майчин език е различен от българския, обучението по български език са от решаващо значение за изравняване на възможностите им с децата от мнозинството. Същевременно е известно, че допълнителните занимания по български език са крайно необходими съшо така и за повечето ученици от български произход, които имат нисък успех и/или им предстоят поправителни изпити.

Освен това, от гледна точка на образователната интеграция на децата, за които майчиният език е различен от българския, обучението в смесена езикова среда ще предостави нови възможности за учителите за прилагане на разнообразни интерактивни методи и игри и ще спомогне допълнително за развиване на езиковата им култура.

Изборът на предметите, необходимите умения и темите, които ще се изучават в лятното училище се предопределя от възрастовата група/клас на включените деца:

Деца от подготвителни класове, на които предстои да влязат в първи клас:

  • за децата, чиито майчин език е различен от българския и последният не е основно средство за комуникация в домашна обстановка, основното учебно съдържание е насочено към усвояване на български език, подобряване на езиковата култура за разбиране и изразяване на български език, при което се надгражда върху наученото в детската градина;
  • развиване на социалните умения, представите за социалния свят и уменията за общуване;
  • развиване на игрова култура, конструктивни умения и др.;
  • рисуване, музика.

Ученици със завършен първи, втори и трети клас, които продължават обучението си в същото училище:

  • български език – четене на книги, основни граматични знания, умения за писане, обогатяване на езиковата култура и изразните средства, с особено внимание към компенсиране на дефицитите във владеенето на езика от ромските деца;
  • основни знания по математика, съобразени с изискванията за съответния завършен клас;
  • занимания, насочени към развиване на детското творчество, рисуване, музика, спортове.
  • Ученици със завършен четвърти клас, които преминават от началното в средното училище:
  • български език и математика с акцент върху необходимите знания, без които ще срещнат сериозни (дори непреодолими) трудности при обучението в 5. ти клас;
  • общество и природа;
  • социални умения, които да улеснят адаптацията им в новото училище – към новата среда, новите учители и новите съученици.
  • Ученици със завършен пети и по-горен клас:
  • освен по български език и математика, в учебната програма се включват часове по други основни предмети, за които са установени трудности в усвояването на учебния материал;
  • предмети, по които предстоят поправителни изпити, се изучават в цялата група (ако е оценена такава необходимост за всички включени ученици), или се предвиждат индивидуални консултации.

Формирането на групите в лятното училище също е важен фактор при изработване на учебния план и програма, като в смесените групи, съставени от деца от различни класове, планът се адаптира към учебното съдържание предвидено за съответните класове и се предвижда допълнително време за индивидуална работа.

  1. Учебно съдържание по избраните предмети

Конкретното учебно съдържание се определя от учителя според изискванията за знанията по съответния предмет и броя на учебните часове, предвидени в дневния график на лятното училище, които са по-кратки от обичайните през годината. (Примерите се отнасят за лятно училище с продължителност от четири седмици.)

Примерно разпределение на учебните часове по предмети за целия период на лятното училише:

  • за децата, идващи от подготвителните класове и първи клас, учебните часове са ограничени до 12 часа по български език (или средно 3 часа седмично) и 8-10 часа математика (или средно по 2-3 часа седмично);
  • за учениците от втори клас и нагоре броят на учебните часове нараства:
  • български език – максимум 20-24 часа или 5 часа седмично;
  • математика – максимум 20-24 часа или 5 часа седмично ;
  • общество и природа – максимум 8-10 часа или 2 часа седмично;
  • друг предмет (за по-големите ученици) – максимум 4-5 часа или 1 час седмично;
  • останалите часове са предназначени за занимания по рисуване, музика, игри, изкуства.

Подробните програми по теми и учебни часове се разработват от всеки учител преди стартирането на лятното училище, след което при необходимост могат да бъдат актуализирани и коригирани.

Учителят познава най-добре изискванията по даден предмет за съответния завършен клас. Той предварително се е запознал с групата в лятното училище и е наясно с конкретните образователни дефицити на включените деца и критично необходимите познания и умения, които трябва да бъдат усвоени през летните занимания.

В плана за работа темите се разпределят от водещия учител за часовете и за включване в игри; тук ще набележим само някои ориентири, тъй като за всяка група деца ще се подготвя отделна програма – практиката показва, че дори при две групи четвъртокласници, включени в едно лятно училище и обучаващи се паралелно, се появяват разлики в учебния план на учителите, поради спецификата на всяка група и различната динамика на компенсирането на образователните пропуски.

Български език: въвеждащи часове (1-2) за преговор на учебния материал от завършената учебна година, при което се „засичат” пропуските при децата; в края на обучението също се предвиждат 1-2 часа за затвърждаване на знания, преговор и проверка на резултатите – усвоения материал. Останалите часове (около 18-20) са насочени към разширяване на лексикалната култура, четене с разбиране и преразказ, повторно запознаване с ключови литературни произведения, основни граматични правила и познания, съобразени с различните възрастови групи. Тези елементи се засилват при обхващането на голям брой деца, за които майчиният език е различен от българския и последният не се употребява за комуникация в домашни условия. В лятното училище обучението по езика е подпомогнато и от игровите занимания, където децата общуват на български език под тактичното наблюдение и насочване от учителя.

Математика: тук също се предвиждат въвеждащите и заключителните часове за преговор и проверка на нивото на „входа” и на „изхода” на всяко от децата в групата на лятното училище. Останалите 18-20 часа в действителност едва ли са достатъчни за овладяване на основни понятия, аритметични действия, основни задачи, без които е трудно и невъзможно разбирането на материала в следващия клас и затова учителите трябва много точно да осмислят къде да поставят акцентите в часовете по математика. Трябва да се отбележи, че за разлика от българския език, игрите и развлеченията предлагат значително по-малко възможности за упражняване на знанията по математика на децата – участници в лятното училище.

Общество и природа: тук и по другите включени предмети учителите трябва да изберат по 4 до 5 или 8-9 интересни и атрактивни теми, с които ще занимаят учениците с основен фокус върху развиването на интересите и разширяване на техния кръгозор на познания за околния свят, мислене и мечти.

Знанията на децата за обществото и природата могат да се допълват с развлекателно – познавателни часове (планирани за всяка седмица), в които могат да споделят, подготвят представления, разиграват пред своите съученици теми, които илюстрират празници и обичаи на различните етнически групи, роми, българи и други, живеещи съвместно на територията на града/селото.

Индивидуалната програма за обучение на ученици с поправителни изпити, които са учили в 5-ти и по-горен клас през предходната учебна година, се договаря конкретно между учителя и ученика, заедно с неговите родители. За да подпомогне подготовката на ученика за полагане на изпитите през есенната сесия учителят включва допълнителни консултации по ключови теми, в които ученикът среща трудности в разбирането и усвояването на съответния предмет.

По изключение на тези ученици учителят поставя домашни задачи всеки ден, които се проверяват заедно с ученика и в зависимост от напредъка се актуализира индивидуалната програма за подкрепа. Времето за допълнителните занятия с тези ученици се избира по начин, който не ги демотивира и изолира от общите игри и развлечения, предвидени за останалите участници в лятното училище – възможно е да се използват само част от часовете, предназначени за общи игри, да се добавят консултации след учебния ден и други форми по предложение на учителя, обсъдени и съгласувани с ученика и неговите родители.

  1. Свободно време и развлечения за децата в лятното училище

Включването на разнообразни игри и развлечения в дневния график е друг основен фактор за мотивиране на учениците да посещават лятното училище. Игрите спомагат и за развиване на уменията за общуване и взаимно опознаване между деца от различни етнически общности и социални групи.

Изборът на игровите занимания следва да се направи заедно с децата – по този начин игрите ще отговарят на техните интереси и в същото време процесът на обсъждане и избор ще ги учи на участие, договаряне в групата за постигане на общо предложение, съобразено с наличните възможности, ще развива тяхното самочувствие, усещане за равнопоставеност и личностна значимост.

Този подход е много важен за самочувствието и мотивацията на децата, а същевременно не изисква много време или ресурси от учителите. В началото на всяка седмица учителите заедно с образователните медиатори могат да отделят кратко време, за да обсъдят с децата предложенията за игри като им представят наличните възможности (като време, ресурси, уреди, пространство и пр.) и им дадат възможност да дават идеи и да споделят своите интереси и предпочитания. Взетите решения за предпочитаните игри в седмичния график на групата се записват на голям лист, който се закача в стаята на групата на удобно и достъпно за децата място и остава там през целия период.

В дневния и седмичния график за игри и забавления могат да се включват различни занимания, например:

  • спортове – футбол, народна топка, лекоатлетически занимания според условията в училищния двор;
  • танцови упражнения, при които могат да се редуват часове с избор на любима музика от децата и часове по избор на музиката от учителя;
  • групови и състезателни игри, каквито могат да се организират както по групи, така и общо за всички деца в лятното училище;
  • занимания по конструиране, изработване на предмети и др. за развиване на сръчността на децата.

При възможност е препоръчително да се осигури ползване на компютърния кабинет с интернет в училището в определени часове – за самостоятелни занимания на по-големите ученици, а за по-малките деца – учителят може да показва/илюстрира конкретни теми от дневните занимания.

Силно мотивиращо въздействие за учениците и техните родители е организирането на допълнителни развлечения в „свободното време” на децата, например като:

  • еднодневна екскурзия до природни и/или исторически забележителности в региона. Тази дейност изисква много сериозна подготовка и организация – от договарянето на транспорта, маршрута и храната за децата, до навременното получаване на декларации за съгласие на родителите за всички деца. За провеждането на пътуването също е необходимо доброволното участие на родители, в помощ на учителите и помощниците на учителя, отговарящи за групата деца;
  • разходка сред природата, където могат да се наблюдават растения и животни – такива разходки могат да се правят в местния парк и/или околността на училището/населеното място веднъж седмично за 1 час в края на учебния ден. Те се организират се за всяка група/клас в лятното училище поотделно, а за по-малките деца учителите привличат подкрепата на родители, които да придружат групата;
  • посещение на изложба или музей – веднъж за периода на лятното училище може да се организира такова посещение;
  • учебна обиколка на градския център – за 1 час, с обяснения от учителя за предназначението на основните сгради и с прост и ясен разказ за най-важните функции на държавните, общинските институции на територията на общината.
  • други занимания, предложени от учениците, учителите, родителите.
  • Родителите като доброволци могат да организират за децата кулинарна изложба, празник и др. дейности на доброволен принцип, които да подкрепят взаимното опознаване и общуване между ромските и българските деца.

Същевременно подобни пътувания, уроци сред природата и развлечения дават допълнителна възможност на учителите да обогатят знанията на децата, възприятията и разбирането за околния свят, природата и обществената среда, града, в който живеят.

III. Методи за преподаване и развиване на интересите на децата/учениците

За разлика от доминиращите традиционни методи в практиката на преподаване през учебната година, в лятното училище се изисква да се прилагат предимно разнообразни интерактивни методи и учене чрез игра, съобразени с интересите и възрастовите групи на учениците, като:

  • работа по групи;
  • забавни състезания;
  • учене чрез игри;
  • конкурси;
  • разнообразни дидактични игри.

В лятното училище могат да се адаптират и други конкретни интерактивни методи и форми на обучение и осмисляне на знанията от децата, каквито вече има разработени и се намират лесно в интернет-пространството или на книжния пазар. Интерактивните методи целят не само по-лесното усвояване на учебния материал. От начина на преподаване зависи на първо време мотивирането на децата за редовно посещаване на занятията в лятното училище, а в по-общ план – стимулиране на интересите на децата, развиване на мотивацията им за учене, изграждане на самочувствие, които по-късно ще се отразят позитивно върху цялостното им представяне в учебния процес.

  1. Прилагане на методите на работа в групи
    1. Пространство и комуникация в класната стая

Прилагането на метода на работа в групи изисква задължително реорганизация на пространството в класната стая. Учителите трябва да се разделят с традиционната статична подредба на чиновете/работните маси на учениците в редици с поглед към черната дъска и катедрата на учителя. В раздвиженото групово пространство се оформят обособени кътове за работа на групите, разположени около отделни маси с възможност около тях да седнат 5-7 ученици. При липса на специални модулни мебели в училището, за тази цел могат да се приспособят и наличните чинове, като се разположат във формата на триъгълник или четириъгълник.

Раздвиженото пространство осигурява относителна обособеност на всяка група, която може да работи самостоятелно по поставените задачи. Същевременно тази подредба води и до промяна на комуникацията и стила на общуване в класната стая. Статичното строго дисциплинирано поведение на учителя и ученика, който стои неподвижно и гледа към учителя се заменя от по-свободно и подвижно поведение на учениците. При обясненията на учителя децата могат да се завъртят към него, дори да преместят столовете си, за да виждат по-добре, и това в никакъв случай не означава грубо нарушаване на дисциплината, както все още се възприема сред някои учители с традиционно мислене.

Методът на групова работа помага на учениците да изградят умения за обмен на знания, развива нагласи, умения и навици за работа в екип – с разпределяне на задачи, роли и отговорности, съвместна работа и допълване за постигане на общи резултати на групата.

Приложимостта на метода на групова работа обхваща обучението в различни области, изграждането на ключови компетенции и развиването на широк кръг социални, трудови и житейски умения, валидни за ученето на всички възрасти, включително и на децата.

  1. Примери и практически идеи за групова работа в лятното училище

Конкретни примери за използване на груповата работа в лятното училище могат да се посочат при преподаването по избраните основни предмети и в допълнителните занимания за повишаване на знанията на децата за околния свят. Например:

Математика: решаване на математически задачи по групи е подходящо при ученици от 3-ти, 4-ти и по-горен клас. Групата определя ученик, който прочита условието и когато е необходимо повтаря отделните елементи или отново цялото условие. Друг участник записва предложенията от групата и оформя цялото решение, накрая го прочита отново, за да се увери, че цялата група е съгласна с резултата.

Групови задачи по математика могат да се поставят поне три – четири пъти за времето на лятното училище (веднъж седмично), те са твърде подходящи, например, като част от преговора на учебен материал от предходната година, както и при проверка на наученото за затвърждаване на разбирането и знанията за решаване на основен тип задачи, включени в основните изисквания за съответния клас/възраст на учениците.

Български език: граматически задачи и упражнения по български език могат да се правят в група, като определяне на части от изречението, допълване на текст и други в съответствие с класа на децата. Учениците работят върху общ текст или индивидуално, след което сравняват резултатите на всеки, обсъждат и достигат до общо решение за верните отговори.

По литература групови задачи могат да се поставят на учениците и за групов прочит и разсъждения върху литературни произведения, стихотворения, приказки, които са включени в плана за работа на лятното училище.

При поставяне на групови задачи с писмено условие – особено по математика или български език – е необходимо учителят да осигури достастъчен брой разпечатани копия на условието и до го даде на всяко от децата или поне по едно на две деца, за да могат всички да участват равнопоставено и активно в груповото обсъждане за намиране на решение.

Семейство и традиции: в групов формат учителят може да възложи на децата да направят общ списък на празниците, като включат семейни, традиционни, религиозни, национални, местни и други празници, които познават или за които са чували от свои близки, приятели, съседи. При представянето участник от всяка група чете списъка, а различни участници от неговата група обясняват накратко какво е най-характерно за този празник – с какво са го запомнили в тяхното семейство, етнокултурна и/или религиозна общност, град. Тук е възможно да се въведе и състезателен елемент между групите в класа – коя група ще направи по-дълъг списък и ще покаже конкретни познания.

Упражнението върху списъка на празниците дава възможност на учителя да въведе нови знания за важни исторически събития за България и региона по повод на изброени (и пропуснати) национални и местни празници; да стимулира взаимното опознаване между различните етнически групи – роми, българи и други – като насърчава децата в групата да сравняват и да търсят общото и различното в обичаите и традициите.

Роден край – моята улица и моят град: учителят може да постави групови задачи на децата да направят обща картина на своя град/квартал, в който живеят и учат. Класът се разделя на 3 групи. Всяка група получава задача да обсъди и да се подготви да разкаже какво наблюдава и знае за своя град/квартал като се определят различни теми:

  • първа група – география и територия, планини, реки, природни забележителности и други особености на града, квартала;
  • втора група – животни, птици и растения, които живеят на територията на града/квартала;
  • трета група – хората и къщите, какви са сградите, домове, магазини и други, характерни за населеното място.

По желание групите могат да нарисуват и рисунки, с които да илюстрират своя разказ. При представянето на всички групи пред целия клас разказите се допълват и очертават общата представа на децата за техния град. Такова упражнение може да се направи след предвидената обиколка с учителя на градския център, за да се приложат новите знания на учениците от наблюдението.

За подобно групово упражнение е необходимо да се предвиди допълнително време – например, два последователни учебни часа, които могат да бъдат слети, или учителят да даде кратка почивка за физическо раздвижване на децата между груповата работа и представянето на резултатите пред целия клас за общо обсъждане и допълване.

От опита – няколко практически съвета:

От ключово значение за постигане на резултат от работата в групи е постоянното и внимателно наблюдение на динамиката на груповия процес от страна на водещия групата – в случая това е учителят. Процесът се наблюдава най-малко в две посоки: първо, по отношение на динамиката на общуването, комуникацията между участниците и, второ, по отношение на съдържанието на знанията, обмена на мнения и разбиране по същество на поставената тема или групова задача.

Решението за състава на групите в даден клас зависи от конкретната ситуация и поставените цели на груповата работа. Учителят наблюдава динамиката на груповото взаимодействие и преценява на какъв принцип и с каква последователност да разделя класа на групи – доколко да се придържа към първоначалното разпределение или да прави промени. Опитът показва, че резултатите за децата се подобряват, ако се прилага балансиран подход към разделянето на групи, защото както объркването от непрекъснатите промени в състава на групите, така и рутината поради „консервацията” на първоначалното разпределение по групи могат да се окажат еднакво вредни за постигане на очакваните обучителни резултати.

Препоръчително е в един клас да се формират различни групи по различните предмети. При формирането на групите за работа по даден конкретен предмет често е доста продуктивно, ако при разпределението по групи в часовете поопределен предмет – например, по математика – съставът да се запази за няколко поредни занятия. Разбира се, при проява на конфронтация или наблюдавани конфликти вътре в групата, учителят следва деликатно и внимателно да промени състава на групата при следващото групово упражнение.

По време на груповата работа учителят наблюдава отблизо споделянето на знания при работата на всяка група и я подпомага с минимална намеса. Учителят насърчава всички деца да споделят мнението си в групата и да търсят общото решение. Нормално е да се появят случаи, когато групата не може да се обедини около едно решение/мнение по поставената задача. Тогава пред целия клас се представят различните позиции, обсъждат се и с помощта на учителя се достига до решение. Често пъти груповата работа изисква повече време за упражнение по дадена задача/тема, но благодарение на обсъждането и емоцията на груповия процес резултатите са много по-устойчиви и знанията са значително по-трайни, отколкото при традиционните методи на преподаване.

Групата създава относително защитено пространство за творчество и споделяне на идеи без страх от отхвърляне. Чрез груповата работа учениците се учат на взаимна подкрепа, групово предствяне в защита на резултатите и споделено изживяване, както на успехите, така и на неуспехите на групата.

  1. Учене чрез игра

От педагогическа гледна точка, като част от интерактивните методи на обучение играта представлява вид симулация, изискваща активно участие, като позволява приложение на усвоените знания.

Ефективността (по отношение на времето) е 4-5 пъти по-висока в сравнение с традиционните методи. Разнообразява често задавани упражнения. Не притеснява участниците и е забавна и привлекателна. Чрез забавните моменти много лесно се постига сплотеност в групата и се осигурява по-отворена атмосфера на взаимно внимание. Игровата ситуация е особено подходящ метод за по-свити ученици или за участници, които не се познават.

Играта изисква повече време за обясняване на процедурата и правилата, както и за снабдяването с необходимите материали. Същевременно обаче методите на учене чрез игра носят допълнителни ползи за обучението и напредъка на учениците, тъй като играта:

  • увеличава интереса към обучението;
  • развива самостоятелност у учениците;
  • спомага за ефективното насърчаване на комуникацията;
  • запознава учениците с ролевата структура на дейността;
  • служи за трансфер на знания;
  • формира базисни социални умения.

Примерите за използване на игрите в лятното училище за получаване на нови знания или за осмисляне и затвърждаване на наученото са най-разнообразни:

  • рисуване и оцветяване на фигури върху разпечатка на листове: оцветяване на гласните букви в разбъркана азбука;
  • разпознаване на геометрични фигури – оцветете триъгълниците на лист с различни геометрични фигури;
  • театрално разиграване на приказки или отделни епизоди от приказки, които са включени в плана на лятното училище;
  • подготовка на изложби с рисунки, които се представят пред класа, пред всички групи от лятното училище, както и пред родителите;
  • изработване на картички, картини, украшения от природни материали, събрани от децата при излизането на групата сред природата;
  • проверка на знанията чрез игрови ситуации – „верижно” задаване на въпроси от един на друг ученик, отговорилият продължава с въпрос към следващия ученик.

Игровата дейност за учебни цели се основава на следните принципи: активност, динамичност, за­нимателност, изпълнение на роли, колективен характер (работа в екип), моделиране на дейността, обратна връзка, проблемност, съревнователност, резултативност, самостоятелност, системност. Учителят най-често е арбитър в игровата ситуация.

  1. Включване на забавни състезания и конкурси в образователния процес

В общата рамка на обучителния план забавните състезания и конкурси служат за постигане на различни цели като затвърждаване на знания; усвояване на нови знания; промяна на динамиката на заниманията, почивка и отпускане на децата; проверка на знания и умения на учениците, изградени до момента; благоприятно въздействие върху психологическия климат в групата/лятното училище като цяло.

Конкурсите и забавните състезания също се избират в зависимост от интересите на децата и основните образователни задачи в лятното училище. Преди всеки конкурс или състезание учителите разясняват правилата и трябва да се уверят, че децата са разбрали условията и критериите за успех на всяко състезание. Учителите трябва да обърнат специално внимание на тази подготвителна дейност, особено в случаите, когато от децата се очаква да се включат не само като преки участници, но и да влязат в ролята на „оценители”.

Няколко примера за състезателни ситуации в рамките на учебните часове:

  • състезания по бързо смятане на ум;
  • състезание по правопис и краснопис (чрез диктовка от учителя);
  • допълване на думи в изречение;
  • състезание тип викторина за разпознаване на приказни герои от известни приказки по цитиране на фрази, описание или действия;
  • кратки входящи тестове за различните възрастови групи – например, чрез задаване на въпроси с бързи отговори;
  • разпознаване на песен по музикален фрагмент.

Конкурси и състезания в междучасията и часовете за развлекателни занимания – няколко примера:

  • спортни турнири, лекоатлетически състезания;
  • музикална задача – индивидуално или по групи децата да съчинят кратка своя песен с текст и музика;
  • конкурси за рисунки от изложби в класната стая или във фоайето на училището;
  • други, от практическия опит на учителите.

Децата могат да определят трите най-добри рисунки, например, чрез обсъждане и вземане на решение или различни варианти на „гласуване”, например, като залепят цветни самозалепващи се точки при рисунките, които им харесват най-много и след това се наградят рисунките получили най-много точки.

Междугрупови конкурси и състезания на децата в лятното училище за развиване на въображението и уменията на децата:

  • Конкурси за развиване на въображението, художественото мислене и виждане на децата – на групите се възлага изработване на декоративни предмети или украшения от природни материали, събрани при посещение в природата, двора, околността. Най-красивото и/или най-интересното произведение на групите се определя от децата или от родителите, но след конкурса всички произведения на всички групи остават да украсяват класната стая, а след края на лятното училище могат да бъдат разпределени в класните стаи на децата през учебната година.
  • Конкурси за конструктивни умения могат да се реализират индивидуално и по групи. Например, коя група ще построи най-високата кула от подръчни материали, предоставени от учителя. Фиксира се конкретно време за изпълнение на задачата. Всяка група получава кутия или плик с подръчни материали (хартия, хартиено тиксо, чашки за кафе, пръчки, и др. подобни) с относително равностойни „конструктивни” възможности, но в различни комбинации, за да се избегне директното копиране на модели и решения между състезаващите се групи. Тук решението за групата – победител се взема от децата по обективни критерии – височина и стабилност на кулата, например, поне за 30 минути, а учителят може да изпълнява ролята на арбитър при спор.
  • Наградният фонд” за състезанията и конкурсите в лятното училище може да се формира с минимум средства и с въображението на учители и родители:
  • Похвалата и моралната оценка за постиженията на учениците задължително присъства във всички дейности в лятното училище.
  • Знак за постижение – дават се на учениците за отбелязване на постижения, успехи. Могат да се използват разпечатки на хартия с картинки (пчеличка, усмивка, и др. варианти).
  • Детски книжки за награда на деца – могат да се закупят или предоставят като дарение от фирма.
  • Осигуряване на награди с налични ресурси: Например, красиви цветни снимки или картини (от природата, животни, растения, коли, илюстрации на приказки и др.) са подходяща награда за участниците както при групово, така и при индивидуално представяне, особено при деца от семейства, където рядко се появяват книги и играчки. Такива снимки могат да се изрежат от стари цветни списания, рекламни материали и други, предоставени от самите учители, от част от родителите, от приятели и доброволци.

Състезанията и конкурсите до известна степен позволяват да се даде оценка на постигнатите знания и умения на учениците и да се компенсира липсата на изпити и оценки по време на лятното училище, които ориентират децата, доколко са успяли да усвоят преподаваните знания и умения. Те дават възможност и за развиване на състезателното начало при децата, за оценяване на индивидуални, така и на групови постижения.

За разлика от оценяването през учебната година, което се прави от учителите, обаче през лятното училище в оценяването е възможно се включват и самите деца. Единият вариант е да се избере жури от деца; друг вариант е децата да бъдат насочени да вземат групово решение, до което трябва да достигнат с консенсус/съгласие за „класирането на състезателите” или за определянето на най-добрата рисунка, най-доброто представяне. Този подход носи и допълнителни ползи за развиване на социалните и граждански умения и нагласи при децата в лятното училище.

  1. Включване на родителите при провеждане на лятното училище
  1. Особености при работата с родители в лятното училище

Взаимодействието между учителите и семейството е процес на взаимно приспособяване, от които печелят и двете страни, но най-вече детето. Родителите влияят върху ценностите, начина на мислене, поведението, здравето, самочувствието, готовността за учене и успеха в живота на децата си. За да бъдат постигнати целите на лятното училище е задължително родителите да бъдат спечелени като партньори, активни участници и в подкрепа за обучението на техните деца.

Индивидуалният подход към отделните семейства, родители и близки на учениците би трябвало да бъде основен принцип при работата на учителя за включване на родителите през всички етапи на образователно-възпитателния процес през учебната година и през ваканциите. Ролята на учителя като инициатор на сътрудничеството е особено важна при работа със семейства от уязвими малцинствени групи, защото при тях усещането за маргинализация е твърде силно. Тези семейства нямат самочувствието и усещането за самите себе си като равноправни партньори на училището.

При лятното училище има допълнителни специфики, с които учителят трябва да се съобразява в комуникацията с родителите както в индивидуален план, така и в груповите взаимоотношения.

Учебна година

Лятно училище”

Включване на родителите

Нагласи на родителите

По-пасивни, голяма част от тях се включват по задължение.

По-активни, повечето от тях са мотивирани и ангажирани с обучението на децата си.

Нагласи на учителите

Родителите са задължени да присъстват на родителските срещи и други дейности, организирани от училището.

Необходимо е учителите да са убедени, че родителите трябва да се включат доброволно и да бъдат мотивирани за осигуряване на посещаемостта на децата в лятното училище.

Форми на участие на родителите

Родителско – учителски срещи, фиксирани в общия план на училището.

Присъствие на мероприятия на училището.

Гъвкаво провеждани родителско-учителски срещи, съобразени със свободното време на родителите.

Допълнителни задължения.

Подкрепа и участие, както в планирането, така и в изпълнението на допълнителните дейности и развлечения на децата.

Каква част от родителите се включват

Малка група от родителските активи се включват в организация на инициативите на училището / класа.

Останалите родители се ограничават до пасивно присъствие или остават безразлични към дейностите в училище.

Необходимо е всички родители да се включват доброволно и мотивирано в дейностите на лятното училище.

Учителят се стреми към включване и подкрепа от всички родители и в зависимост от техните възможности.

Особеностите при работата с родителите по време на лятното училище се предоопределят от разнородни фактори, свързани с децата и спецификата на дейностите. Тук ще посочим най-важните от тях:

  • Време за провеждане на лятното училище – занятията се провеждат през ваканцията на учениците, когато родителите имат свои планове и ангажименти. Обикновено в бедните ромски общности лятото е времето, когато семействата намират сезонна заетост и често пътуват или работят извън града за събиране на билки, гъби и др. дейности, които осигуряват прехраната през годината. По тези причини всички дейности с родителите трябва да се договарят предварително и да се съобразяват с техните възможности. Същевременно учителите не пренебрегват възможностите за привличане на представители от разширеното семейство – баба, дядо, големи братя и сестри.
  • Доброволност на участието на децата – за разлика от учебната година, когато присъствието на децата и родителите е задължително, в лятното училище родителите трябва да бъдат убедени и мотивирани, а учителите да бъдат гъвкави в планирането и организирането на дейности с участието на родителите.
  • Успеваемост на учениците участници в лятното училище – учителите трябва да имат предвид, че това са родители на деца, които имат трудности в усвояването на учебния материал с ниски оценки по всички или по някои от основните проблеми. В този аспект се получава относителна хомогенност на групата по отношение на представянето на децата. В училища с голям брой ромски деца най-често тези родители са с ниско образование, нямат ресурс да подпомагат децата си в процеса на учене. Тези родители през учебната година рядко посещават родителско-учителските срещи, най-често са пасивни и притеснени, с ниско самочувствие и рядко споделят мнение или идеи. Учителят трябва да положи целеви усилия, за да „отвори” родителите и да ги стимулира към споделяне и участие в съвместни дейности.
  1. Мотивиране на родителите за участие на децата/учениците в лятното училище

Работата с родителите започва още при подготвителните дейности чрез поредица от срещи, посещения по домовете и разговори с родителите за включване на децата им в лятното училище. Помощниците на учителя (там, където ги има) – представители на общността подготвят срещите на учителите и родителите с предварителна обиколка на семействата в ромския квартал за разясняване на целите и ползите от лятното училище за техните деца.

При тези разговори с децата и родителите е от съществено значение начинът, по който учителите представят пред родителите необходимостта и възможността за включване на техните деца в лятното училище. Особено по отношение на учениците, които изостават в усвояването на учебния материал, имат поправителни изпити и реално са застрашени от повтаряне на класа, а оттук – и от последващо отпадане, е важно да се избегне рискът те да бъдат представяни и възприемани като „втора категория”.

Изключително важно правило е да се пази достойнството и да се щади самочувствието на децата, което ще стимулира желанието им за учене, а в същото време ще отвори пътя и към техните родители за приобщаване към училището и образованието.

  1. Форми на взаимодействие с родителите през лятното училище

По-свободният и гъвкав дневен график и значителният обем игрови занимания дават възможност за по-активно приобщаване на родителите в учебно-възпитателния процес. Учителите трябва да работят системно за привличането на родителите като партньори, организатори и помощници за осъществяване на значителна част от игрите и организираните развлечения за децата. Родителите могат и трябва да участват активно в подготовката на тържеството при приключването на занятията в лятното училище.

Родителско-учителските срещи. Първата родителска среща при старта на учебните дейности е важна за информиране на родителите за учебната програма, дневния график, предвидените допълнителни дейности и развлечения за децата, за които е необходима подкрепата на родителите. На тези срещи и индивидуалните разговори с родителите и членовете на семействата, които водят по-малките деца се завършва договарянето между учителя и родителите за общите усилия и желаните резултати за всяко включено дете/ученик.

След започването на занятията е препоръчително е учителите да организират кратки родителски срещи на групи поне два пъти през лятното училище – когато е възможно към края на учебния ден, без да се изисква задължителното едновременно присъствие на всички родители.

Участие в планирането на дейностите – по време на родителските срещи и индивидуалните разговори с родителите и близките на децата учителят консултира идеите за различни дейности, обсъжда направените предложения и нови идеи, като информира родителите за наличните възможности и ресурси.

Включване на родителите в игровите занимания и развлеченията през „свободното време” – при всяка подобна инициатива е необходимо група от няколко родители да участват в помощ на учителя при провеждането на екскурзиите, обиколките в града и пр. Съответно учителят полага целенасочени усилия да включва равномерно всички родители, вместо да разчита само на по-активните от тях.

Формите на привличане на родителите могат да бъдат най-разнообразни. Основният акцент във всяка форма и съвместна дейност обаче остава неформалното общуване и взаимното уважение между родители и учители, с което постепенно да се преодоляват бариерите, създадени от формалното общуване и отчужденост по време на учебната година.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 26, януари 2017 г. http://rhetoric.bg/, http://journal.rhetoric.bg/

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta