Кроскултурната етика: морални основания, моралното изключване и етическо разнообразие на културите

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 21, януари 2016 г. http://rhetoric.bg/

Специален брой със статии от конференцията на СИЕТАР България (08.06.2015 г.)

Кроскултурната етика: морални основания, моралното изключване и етическо разнообразие на културите

Даниела Сотирова

Абстракт: В този текст се проучват проблеми на поведенческата кроскултурна етика. Диадите „свой – чужд“, „наше – друго“ се разглеждат като променливи социални конструкции и в етически план. Културното разнообразие е същностна черта на глобалния дигитализиран свят, коeто може да се осмисля по различни начини. Но дали културното разнообразие е и етическо разнообразие – това е основният въпрос, анализиран в статията. В този контекст е обоснована потребността от поведенческа и кроскултурна организационна етика. Анализират се два нови конструкта – морални основания и морална област в кроскултурна перспектива. Специално се разкрива механизмът на морално изключване – отхвърлянето на „чуждите“ в общността. Обяснява се какво е минимализъм и максимализъм в етичната комуникация, като се използват понятия от международната бизнес етика. Показва се как понятия, идващи от социалната психология и културната антропология, могат да са продуктивни за разбиране и управление на кроскултурната делова eтика. В заключение се обосновава тезата, че западното понятие за автономност на индивида е запазило силата си на регулативна идея и за кроскултурната етика. Това дава възможност да се ориентираме в полето между етическия империализъм и културния релативизъм в изследванията и всекидневния опит.

Ключови думи: кроскултурна етика, културни различия, морално основание, морална област, морално изключване, кроскултурна делова комуникация.


Cross-cultural ethics: moral foundations, moral exclusion and ethical diversity of cultures

Daniela Sotirova

Abstract: Some issues of behavioral cross-cultural ethics are debated in this text. Dyads „being us /Same/ – strange“, „ours – other“ are described as social constructions in their ethical sense. Cultural diversity is an essential characteristic of global digitalized world. It can be analyzed in different terms. Whether cultural diversity is an ethical diversity too – that is the key issue analyzed in this paper. Тhe need for behavioral cross-cultural organizational ethics is justified in this context. Two new constructs of moral grounds and moral domain are described in cross-cultural perspective. Specifically, the mechanism of moral exclusion is revealed – the rejection of the „foreign“ /other/ in the community. It is explained what is minimalism and maximalism in ethical communication by using terms from international business ethics. It is shown how the relevant concepts of social psychology and cultural anthropology can be productive for better understanding and managing cross-cultural business ethics. Conclusively, the study reaffirmed, that Western concept of autonomy of individual has kept its power of regulative idea in cross-cultural ethics too. It gives the opportunity to navigate in the field between ethical imperialism and cultural relativism in science and everyday experience.

Keywords: cross-cultural ethics, cultural differences, moral ground, moral domain, moral exclusion, cross-cultural business communication.

  1. Диадата „свои и чужди“ в етически ракурс

„Сега има по-малко култури, но повече вътрешни културни дебати“. Aко перифразираме тази мисъл на един изследовател от 80-те години [1], то бихме могли да кажем, че днес има по-малко свои и по-малко чужди култури, но повече интеркултурни изследвания. Сред тях етическите аспекти на интеркултурността са самостоятелен кръг от проблеми, недостатъчно изследван у нас [2]. Тук има множество различни, преплетени насоки и перспективи за анализ: от гледна точка на моралната и културна идентичност, на равнище философска рефлексия, като групова идентичност, в това число – като отделен проблем за поколенийните културни разлики, за дигиталната култура, за управлението на персонала и развитието на човешките ресурси, както и за управлението на миграцията. Този широк спектър от проблеми има своето интеркултурно измерение и етически прочит.

„Свой – чужд“ е вероятно най-старата дихотомия за обозначаване на културната другост. Тя е лесно разпознаваема в опита и на индивида, и на общностите и институциите. Над нея са израснaли клонове от двойки понятия: ние – те, частно – публично, собствен и друг, родно – чуждо (странно)… – думи, употребявани както във всекидневните комуникации, така и в специалните изследвания. „Въпросът за другия“, както знаем от едно подзаглавие на съчинение на Цветан Тодоров, е сложен – колкото философски, толкова биографичен [3]. „Другият“ и другостта са основополагащи термини, които са предпочитани и за целите на настоящото изследване. Още от Г. Зимел е изтъквано основното качество на другия – непринадлежността [4].

Диадата „свои и чужди“ е изразена на езика на западната субективност. Тя има стара и сложно „заплетена“ генеалогия на понятия и на промени в тях. Може да се каже образно, че „свои и чужди“ са родени в платоновата пещера, свързани са с раздвояването на света на физически и отвъден, както и с представата за един/ен Бог. Тази европейска субективност има идея за добро и зло, образ за ад. Последният може да се окаже вътре в теб, сред своите и сред чуждите, в другите (по Ж. П. Сартр). Без да се впускам в преглед на възгледите за другостта в общофилософски или комуникационен аспект, тук ще изтъкна само някои важни за етическия прочит на темата основания да си служим именно с този конструкт. Другият (за разлика от чуждия) предполага не само субективно отношение на резервираност, но и на респект – другият изисква уважение. Тук императивността на дължимото поведение се предполага и съдържа.

Наред с това, човешкият опит и теориите за социализацията потвърждават ролята на една особена другост тази на значимия друг, референтната група, модела за подражание. Значимият чужд е мислим само в негативната си роля на чуждопоклоничеството, докато другостта е положително оценявана. Езикът ни говори мъдро: има значим друг, но няма значим чужд. Първата употреба на конструкта значим друг се приписва на американския психиатър и психолог Х. Съливан през 1953 г. [5]. По-сетнешните изследвания и в приложната етика също показват, че значимият друг (примерът на висшестоящите и др.) е фактор при моралния избор и вземането на етично решение във всяка общност, професия и организация [6]. Значимият мениджър, колега, наставник е човекът, който помага директно или индиректно с въздействието и влиянието си.

  1. Потребността от поведенческа и кроскултурна етика

В глобалната бизнес среда нараства потребността на индивиди и общности от заинтересовано, задълбочено вникване в етичните измерения на кроскултурните комуникации. Броят на мултикултурните екипи навсякъде расте. Участниците им имат потребност по-задълбочено да осмислят основанията на разликите и общото помежду си. Дума като експат (от експатриант, чужденец или служител в предприятие, който работи зад граница) става употребявана и в българския мениджърски „новоезик“. Нека си послужим с израза на един изследовател, професора по организационната етика от университета в Нотр Дам Д. Наварес, според когото ние трябва да усъвършенстваме знанията и уменията си така, че да можем да действаме като морални експерти [7]. Подобна експертиза се придобива чрез намиране, опознаване и „практикуване“ на кроскултурна делова етика. Тук значението на думата етика далеч не се свежда до наука за морала или система от теоретични принципи. Приложната етика и поведенческата етика са водещото концептуално основание за кроскултурната етика, която трупа знания по-скоро от типа „знам как“, отколкото „знам какво“.

Често пресечната интердисциплинна „зона“ между бизнес етика и интеркултурни изследвания се поставя върху културните разлики в деловото общуване. Следвайки културната граматика и проксемиката на Едуард Хол от 60-те години [8], в интеркултурните изследвания са се умножили и систематизирали данни и впечатления за пространството на делово общуване, за точността и отношението към времето, за ролята на контекста и, изобщо, за международния делови етикет като поведенчески код. В този текст е направен опит да се погледне отвъд документирането, актуализирането и обобщаването на културните разлики на това равнище, като се потърсят обяснения на основанията на тези разлики в комуникацията. Нека образно сравним познанието за културното разнообразие с рибарска мрежа. Има нужда и от по-дребно изплетена мрежа, направена от различни материали, за да се уловят различни по-малки или нестандартни рибки. Но има потребност и от стандартни и универсализирани понятийни мрежи.

Добре известно е, че в интеркултурните изследвания моделът на Г. Хофстеде [9] има подобна роля. Предложената от холандския изследовател (по образование и първоначални занимания инженер) теория за културните параметри подлежи на етически прочит: в нея става дума за предпочитания и избор на индивидите от една общност, и то – за ценностен избор. В някои от културните измерители на Хофстеде етическият план е по-трудно откриваем, а при други параметри – по-директно. Измерителите индивуализъм – колективизъм и властовата дистанция, например, са свързани с начина на дефиниране на самия морален субект и лесно се интерпретират етически. Същевременно измерителят краткосрочна – дългосрочна ориентация към времето индиректно и опосредено може да се разглежда като фактор за етично поведение. Въпросът е в това дали можем да определим такива културни параметри, които да очертаят периметъра на моралната сфера? Опит за отговор дават няколко конструкта, предлагани от социалната психология и културната антропология.

  1. Моралните основания в кроскултурната бизнес етика

През 90-те години е предложено понятието морална област (moral domainсфера, пространство, домейн) [10]. Към моралната сфера се отнасят онези действия и дейности, които могат да се оценяват с морални съждения: за правилно – неправилно, добро – зло, за разлика от съжденията за лични предпочитания (харесвам – не харесвам, обичам – мразя, приемам да правя като другите – не правя като другите). Такова определение е близко до тезите на Л. Колберг и до психологията за стадиите в моралното развитие [11].

Появата на подобен конструкт в кроскултурната бизнес етика е в контекста на дебата релативизъм – абсолютизъм (морален империализъм) на принципи и ценности. Значителна част от хората в бизнес организациите във време на глобална конкуренция и информираност бързо овладяват (или поне имитират) образци на поведение и лидерство, водени от стремеж към уникалност и висока конкурентоспособност. Тези образци идват от световните лидери и от мултинационалните компании (Стив Джобс, Бил Гейтс или Кристо, за кого правя следното уточнение: За неговия бизнес и мениджмънт на проекти се учи във водещи бизнес университети по света). Приемането на принципа на етическия релативизъм, освен всичко друго, означава и оправдаване или съобразяване с местните културни практики и навици (например даване на бакшиш, рушвет, почерпушка, бонус, …, ако използваме повечето употребявани думи в практиката, или форми на непотизъм и шуробаджанащина). Така мениджмънтът на големи корпорации избягва самопреценки, признания и обвинения в eтноцентризъм; опростява всекидневните управленски действия като поддържа моралното си самоуважение.

През 19. век, в среда на глобален дигитален бизнес, едновременно с това вече се търси опора в обща основа на споделяни ценности. Без подобна основа е трудно да се формулират и решават каквито и да било глобални проблеми. Без съгласие за универсално правилно, добро и допустимо („морален абсолютизъм“), не е възможно да се противодейства и дори да се „противомисли“ за недопускане на действия, ситуации и престъпни поведения, свързани с корупционни, информационни и екологични въпроси. Така, накратко, може да се разбере защо е необходимо търсене и позоваване на общите морални основания при наличие на „живи“ национални култури. Възниква и въпросът как точно да се отграничи сферата на моралното отсъждане, преценка и действие? В сферата на публичното, за професиите и за бизнеса въпросът се конкретизира в такъв: кои въпроси и какви ситуации „подлежат“ на вземане на етични решения?

Вземането на етични решения е несъмненият критерий, началото и краят, определящи дали и как дадена проблемна ситуация и поведението в нея се отнасят, виждат и приемат като част от моралната сфера. Поне в сферата на организационната, бизнес и професионалната етика това е безспорно приеман признак [12]. Перспективата на моралния реализъм (за разлика от абсолютизма и релативизма) се конкретизира до търсене на отговор на следния въпрос: какви са културните особености при вземане на етични решения в бизнеса? Дж. Хейт [13] е кроскултурен антрополог и психолог, който предлага модел за oбяснение на културната специфичност на моралната област. Според Хейт съществуват морални основания, върху които израстват културни различия. Навсякъде по света, например, хората осъждат причиняването на вреди – физически и психически на друг. Но културите предлагат и много примери за незабелязване и неглижиране на вреди и болки, както и за злорадство и болезнено харесване на страдания и жестокости. В едни култури даден проблем може да се приеме като съдържащ морален въпрос, а в други като проблем, който не съдържа морални притеснения. Ясна илюстрация е възприемането на подкупа, бакшиша и корупцията по оста подарък, жест – осъдимо, престъпно деяние. Етико-културологичното вникване е важно, за да се разбере как се задържа корупцията на индивидуално, организационно, отраслово, регионално и държавно равнище. Осмислянето на връзката „културни основания – морални основания“ би помогнало, например, в търсене на отговор на въпроса защо в България и Румъния справянето с корупцията е с различен успех, трайност и темпо.

Според Дж. Хейт трябва да се тръгне от психологически основания на моралността – така се акцентира върху моралните чувства. За този подход е характерен емотивизмът, а самата етика може да се определи като интуитивистка. Моралните интуиции са като сетивата: всички представители на човешкия род имат еднакви сетива, но всеки от нас е със свой различен вкус, зрителни възприятия, представи и критерии за кисело, сладко и пр. Моралните (интуитивни) основания са за:

  • вреди, причиняване на болки и загриженост, откъдето идва съчувствието;

  • справедливост и реципрочност най-важно морално основание, чрез което се свързват непознати, изразяващо се в онзи реципрочен алтруизъм, без който не е възможна социалната връзка;

  • принадлежност и лоялност, свързани със степента и формата на доверие и готовността за сътрудничество в културата;

  • авторитет, уважение и стабилност;

  • чистота и святост, т.е онова, което моралната общност възприема като безкрайно и трансцендентално, както и всичко, предизвикващо често отвращение сред хората в дадена култура [14].

Добавеното по-късно ново (шесто) морално основание, е представата и базисната потребност от свобода и/или подчиненост [15]. Теорията за моралните основания дава възможност за интересни, но нееднозначни интерпретации на примери, за обяснение на трудно разгадаемите навици на хората от други култури, за формулиране на въпроси, на които са възможни множество отговори. Например, моралното основание „чистота и святост“ зависи силно от фактора религиозност в културата. При това без значение за каква точно религия става дума – християнството с неговите концесии, исляма и пр. Месианство и фундаментализъм имаме както в американски, така и в арабски вариант/и.

Културите могат условно да се разделят на морално строги и по-толерантни към неприемливи поведения, които се разминават с моралните основания. Интересно е, че в култури, за които е характерна по-голяма етическа строгост, т.е. има по-тясна област на морално прощаване, морализиращата позиция е по-масово разпространена, отколкото в културите с етическа толерантност, с опрощаваща морална санкция, в които сферата на морално допустимото е разширена и неопределена. В контекста на темата на този текст, това би означавало, че сферата, в която се очаква да се вземат „строги“ етични решения, е по-малка [16].

Чертите на ниска принадлежност към общност (и висока автономност) са характерни за североамериканците и някои западноевропейци. Различните културни норми за принадлежност и лоялност определят формите на организационна лоялност, степента на автономност и „естествената“ за културата отдаденост на индивида на една общност. Ако авторитетът, уважението и стабилността са силно морално основание за арабските, мюсюлманските и повечето азиатски култури, възниква въпросът как в тях се подържа критика, дебат, защита и обосновка на предложение, приемане на взето решение? Как се постигат желана адаптация на служител, управление на таланта на младите, как се подобрява управлението на времето в общността от служители? Всички тези въпроси от управление на човешките ресурси и организационната етика са зависими от моралните основания, бидейки силно повлияни от културното си „месторождение“ – англосаксонската култура.

  1. Конструктът морална област в кроскултурната бизнес етика

Въз основа на предложените от Дж. Хейт морални основания могат да се отграничат три основни морални области: етика на автономността, етика на общността и етика на святостта [17]. Тези, условно казано – етични системи, са такива, които ценностно фаворизират правата и отговорностите, солидарността и покорността пред святото. Във всяка от тях моралната сфера се очертава от „знаци“ на престъпване на човешките права, лоялността към общността или нечия святост.

Моралните области и основания помагат да намираме приемлив отговар на въпроси като следните: защо хората от различни култури имат различна склонност да моделират своето собствено етично поведение по това на организационните лидери (да го имитират)? Защо различни в индивидуалните си черти хора от една националност или група участват с еднаква лекота в определени социални, културни и и езикови практики, чрез които „нормализират“ (т.е. подържат социалната норма на) дадената моралната област.

  1. Морално изключване и дехуманизация на кроскултурното делово общуване

Моралното изключване е конструкт от психологията. Tой е пренесен от изследвания на социални психолози на тоталитарното злo, холокоста и геноцида [18] към осмисляне на организационното и груповото поведение и организационната етика [19]. Интересен и недостатъчно проучен е въпросът доколко това понятие може да се използва в интеркултурното знание и какво то дава като нова перспектива за кроскутурната бизнес етика? [20] Проблемът е важен за разбирането и управлението на новите и непознати досега миграционни процеси, които пораждат характерна „идеология“ на деперсонализирането и дехуманизирането. Освен всичко друго, психологически и поведенчески в основата на подобна „идеология“ е моралното изключване. То е процес на поставяне на психологически бариери в пространството на общността. Моралното изключване е аспект на качеството на поведение, живот в групата, диалог, преговаряне и др.

Има разлика между неволно и преднамерено морално изключване. Най-лоши (неприемливи и тежки) случаи са моралното стереотипизиране, етикетирането, изчакването, отлагането. Подобни прояви са чести в организационната комуникация между различни професионални групи, участници, потребители или управленски нива в иституционалната йерархия (например, в една университетска болница има преподаватели, изследователи и технически сътрудници, доктори, сестри, пациенти, юристи, финансисти, журналисти с различна степен на изключване). Има конкретни проучвания за една от формите на морално изключване – негативното маркиране (negative marking) на администраторите и техническите сътрудници в академичните изследователски общности [21].

Характерни прояви на морално изключване са следните:

  • Използването на двойни стандарти, (което е специфично възприемано в култури на правилата и култури на изключенията);

  • Дехуманизирането – отричането или приемането на индивидуалните права и личностно достойнство като източник на права;

  • Пренебрегването на заинтересовани страни в даден конфликт (неосъзнаване или съзнателно неинформиране за възможността те да се възползват от конфликтната ситуация);

  • Нормализирането на директивността и агресивността в комуникациите;

  • Деиндивидуализирането, т.е. незачитането на индивидуалния принос и участие на всеки;

  • Свръхотговорността (или безотговорността), отричането на личната отговорност под претекст, че тя е менижърска и организационна.

Ползата от разпознаването на моралното изключване е в това, че зад решения, които изглеждат бюрократични, формални, „отбиващи номера“, много често лежи „процедурата“ морално изключване, която води към деструктивност. Моралното изключване може да настъпи в хода на дебатиране, преговаряне и разрешаване на конфликти в организацията. Линията на несъгласяване между участниците в обсъждането е свързана с границите на моралната област за дадена професионална (експертна) общност. Изследвания на поведение на участници с различна експертиза в органи, комисии и работни групи са показателни за механизмите на морално изключване. Наблюдение на диалози в етически комисии на болници, министерства и др. институции например показват, че морално изключване настъпва по-често, когато се спори за принципи, за основания, за етически, светогледни, философски основания, но не когато се разглежда конкретен случай на оплакване, сигнал, грешка.

В организационната етика специално се проучва ефектът на дехуманизация. Кога хората започват да смятат, че ги дехуманизират (не се отнасят с тях като с хора)? Кои са примерите, случаите, преживяванията, които са предхождали и са ни предизвикали да кажем „това е нечовешко“, „не приличам/ш на човек“? Кой е дехуманизаторът в една организация? Въпросът няма само отговор с име, с посочване и етикетиране, а изисква проучване на случаи и на репликите в диалога, реален или въображаем [22].

Характеристиките и проявите на моралното изключване показват, че този конструкт може да е инструмент за прилагане на подхода на заинтересованите страни („Стейкхолдърски“ подход.). в организационното управление и етика. Но също така са очевидни културните разлики в конкретните прояви на морално изключване. Като цяло онова, което противодейства на моралното изключване, е плуралистичната перспектива, приемането на етическото разнообразие и признаването на легитимното право на участие на всеки заинтересован.

Съществен практически въпрос е следният: при сблъсък с различни морални основания и морални области, какво правим с етичните стандарти в дадена култура? Оправдаваме ли ги, оправдаваме ли се с тях или ги прилагаме, опитвайки се да игнорираме и забравим за другите? И при този избор разликите дори само вътре в европейската континентална култура са големи. Скандинавските страни, Холандия, Германия са пример за ценностен плурализъм. В същото време моралната монолитност (единомислие и единодушие) остава характерна за САЩ. В САЩ учебниците, консултантските и др. наръчници по бизнес етика не подлагат на съмнение природата на моралните ценности и принципите в бизнеса. Фокусът е към тяхното прилагане. Североамериканското общество (с цялата условност и несигурност на подобно обобщение) и съответната му пазарна култура се основават върху твърдата почва на норми, свързани с естествени човешки права и христиански ценности. Именно те се възприемат като даденост, т.е. неотнемаеми и, в този смисъл, естествени. Периодично подобна особеност на моралната култура на това общество от емигранти, естествен «социален експеримент», се „ремонтира“ от неоконсервативни инициативи, подържащи ценностите на индивидуализма и успяването.

  1. Минимализъм и максимализъм в етичната комуникация

В кроскултурната делова етика е разпространена представата за две перспективи в международните бизнес комуникации: на минималистите и максималистите. Според минималистите действията на транснационалните компании зад граница и тяхната морална отговорност в условия на чужда култура се свеждат до изискването “не вреди”. Минималистите обикновено формулират минимум етични стандарти чрез понятието за универсални права и тяхното ненакърняване. В този смисъл, правото на минимум образование за децата в една по-слаборазвита страна, където действа дадена мощна мултинационална корпорация, е едно от моралните изисквания, което не се подлага на съмнение от минималистите. То се изразява в съобразяване със строгата забрана на детския труд, в публично осъждане на случаи на наемане на малолетни на пълен работен ден в развиващи се страни, дори и ако местните закони, обичаи, равнища на бедност и родителски желания да стимулират децата да работят.

Максималистите [23] смятат, че мултинационалните компании са специфични и уникални по свoята структура и нива на организираност глобални институции. Te са особени поради способността си да акумулират и контролират богатства, в т.ч. – човешки потенциал. Това им вменява особен морален дълг и отговорност да подпомагат другите. Ако, например, недохранването е проблем за дадена страна, то корпорация, развиваща там бизнес, следва да разработи програми за изхранване на населението. Транснационалните компании, според максималистите, поемат социален ангажимент и особени морални отговорности:

  • да създават повече блага, отколкото вреди за страната;

  • да участват с дейността си в развитието ѝ;

  • да уважават местната култура и да не работят срещу нея;

  • да трансферират технологии, които могат безопасно да се използват и да се управляват в страната.

Върху какви морални основания да се стъпва, когато се действа в друга култура, „когато етиката пътува“ (ако си послужиим със заглавието на известните изследователи на международната бизнес етика Т. Доналдсън и У. Дънфи) [24]. Според Т. Доналсън, съществуват хипернорми, действащи на макросоциално ниво на взаимодействие, които са ориентир за избор на „правилно“ поведение в ситуация на различна от твоята култура [25]. Неговият съвет е за придържане към следните правила в кроскултурната бизнес етика:

  • Провери дали дадената културна практика е автентична и легитимна (т.е. широко приемана и в съответствие с хипернормите).

  • Следвай легитимните местни обичаи, когато това е възможно.

  • В спорна ситуация давай приоритет на норми и практики, произхождащи от по-голямата общност.

В заключение, може да се обобщи, че въпреки привиднo засилена хомогенизация на културите в глобалния свят, етическите различия и моралното разнообразие растат, в това число – с появата на нови хибридни и фрагментарни морални пространства. В такъв свят моралното включване става по-трудно постижимо като реално поведение, изискващо повече подготовка, усилие и внимание. Западното понятие за автономност на индивида (личността) е запазило силата си на регулативна идея (морална максима или категорически императив по Кант). За културата то е аналог на значимия друг в социализацията. На тази основа може да се овладее лутането в периметъра между етическия империализъм (който отрича или подминава културното своеобразие) и културния релативизъм, неспособен да оцени вредни и неприемливи мисли или да осъди аргументирано деструктивни постъпки. Практически приложим извод за управлението в кроскултурна среда е, че организациите имат социалния и морален дълг да поддържат етичните действия на служителите си чрез просветени етически и културни интервенции. Такива са действията, думите и примера на самите мениджъри, както и специални обучения.

Цитирани източници и бележки:

  1. Parkin, D.J. (1978) The Cultural Definition of Political Response. Academic press, p.12.

  2. Монографията на Стилиян Йотов е едно от първите изследвания. Вж.: Йотов, Ст. 2003. Етика и мултикултурализъм, Агата-А, София.

  3. Тодоров, Цв. (1992) Завладяването на Америка. Въпросът за Другия, УИ Климент Охридски, София.

  4. Зимел, Г. (2014) Чужденецът. В: Зимел, Г. Фрагментарният характер на живота. Съставителство и превод Теодора Карамелска, редакция Кольо Коев. София: Критика и хуманизъм.

  5. Sullivan, H. S. (1953). The Interpersonal Theory of Psychiatry. New York: W.W. Norton & Company, Inc. ISBN 0-393-00138-5OCLC 204035, p. 9.

  6. Вж. например за бизнес етичните и биоетичните решения: Josephson, M.S. (1995) Making ethical decisions. N.Y., ISBN-10: 1888689137; Христова, С. (2014) Биоетичните решения. С., ISBN 978-619-160-286-5.

  7. Narvaez, D. (2006). Integrative Ethical Education. In M. Killen & J. Smetana (Eds.), Handbook of moral development (pp. 703-733). Mahwah, NJ: Erlbaum.

  8. Hall, E.T. (1966). The Hidden Dimension. Anchor Books. ISBN 0-385-08476-5.

  9. Вж.: Хофстеде, Х. (2001) Култури и организации: софтуеър на ума. С., Изд. Класика и стил; Сотирова, Д. Ц. Давидков (2005) Новата административна култура: организационни проблеми и лични стратегии за промяна. СУ – Стопански факултет.

  10. За първи път е въведено в: Turiel, E. (1983) The Development of Social Knowledge: Morality and Convention. Cambridge, U.K.: Cambridge University Press.

  11. Colby, A., & Kohlberg, L. (Eds.). (1987). The measurement of moral judgment (Vols. 1 and 2). New York: Cambridge University Press.

  12. Вж.: Carroll, S. J. & Gannon, M. J. (1997) Ethical dimensions of international management. Thousand Oaks, CA: Sage Publications; Robertson, C. & Fadil, P. A. (1999). Ethical decision making in multinational organizations: A culture-based model. Journal of Business Ethics, 19: 385-392; Trevino, L. K., Butterfield, K. D., McCabe, D. L. (1998). The ethical context in organizations: Influence on employee attitudes and behaviors. Business Ethics Quarterly, 8 (3): 447-476.

  13. Haidt, J., Rozin, P., McCauley, C. R., & Imada, S. (1997). Body, psyche, and culture: The relationship between disgust and morality. Psychology and Developing Societies, 9, 107-131.

  14. Haidt, J. (2003). The moral emotions. In R. J. Davidson, K. R. Scherer, & H. H. Goldsmith (Eds.), Handbook of affective sciences. Oxford: Oxford University Press. pp. 852-870.

  15. http://www.moralfoundations.org/. Разгледано на 1.10.2015.

  16. Хипотезата за подобна зависимост се развива и получава потвърждения в различни перспективи – от метаетиката и логиката (рефлексивната теория на Вл. Лефевър в неговата „Алгебра на съвестта“) до социология и социална психология с различни скрити социално-етични експерименти.

  17. Вж.: Gergen, K. J. (1994). Realities and relationships. Soundings in social construction. London:Sage; Gergen, K.J. (1999). An invitation to social construction. New York: Sage.

  18. Staub, E. (1990). Moral exclusion, personal goal theory, and extreme destructiveness. Journal of Social Issues, 46: 47–64; Staub, E. (1992). The origins of genocide and mass killing, The Roots of Evil. pp.13–35. Cambridge University Press, Cambridge, MA.

  19. Deutsch, M. (1990), Psychological roots of moral exclusion. Journal of Social Issues, 46: 21–25; Opotow, S., Gerson, J., & Woodside, S. (2005). From moral exclusion to moral inclusion: Theory for teaching peace. Theory Into Practice 44(4), 303-318; Opotow, S., Weiss, L. (2000). Denial and the process of moral exclusion in environmental conflict, Journal of Social Issues, 56,(3) 475–490.

  20. Една от първите работи, разглеждаща моралното изключване в този ракурс е: Pasini, S. (2010). Moral reasoning in a multicultural society: moral inclusion and moral exclusion, Journal for the Theory of Social Behaviour 40:(4)0021-8308.

  21. Allen-Collinson, J. (2009). „Negative marking? University research administrators and the contestation of moral exclusion. Studies in Higher Education 34(8), 941-954;

  22. Haslam, Н., Loughnan, S. (2014). Dehumanization and Infrahumanization. Annual Review of Psychology. Vol. 65, Jan., 399-423.

  23. Вж. например: DeGeorge, R.T. (1993). Competing and Integrity in International Business, N.Y.: Oxford University Press.

  24. Donaldson, T. W. and W. Dunfee. (1999). When ethics travel: the promise and peril of global business ethics”, California Management Review, Summer 1999; 41, 4. p. 45.

  25. Donaldson, T. (1989). Ethics in International Business, N.Y.: Oxford University Press.

Библиография

  1. Зимел, Г. (2014). Чужденецът. В: Зимел, Г. Фрагментарният характер на живота. Съставителство и превод Теодора Карамелска, редакция Кольо Коев. София: Критика и хуманизъм.

  2. Йотов, Ст. (2003). Етика и мултикултурализъм. София: Агата-А.

  3. Сотирова, Д., Ц. Давидков (2005). Новата административна култура: организационни проблеми и лични стратегии за промяна. София: СУ – Стопански факултет.

  4. Тодоров, Цв. (1992). Завладяването на Америка. Въпросът за Другия. София: УИ Климент Охридски.

  5. Хофстеде, Х. (2001). Култури и организации: софтуеър на ума. София: Изд. Класика и стил.

  6. Христова, С. (2014) Биоетичните решения. София.

  7. Allen-Collinson, J. (2009). „Negative marking? University research administrators and the contestation of moral exclusion. Studies in Higher Education 34(8). 941-954.

  8. Carroll, S., J., Gannon, M. J. (1997). Ethical dimensions of international management. Thousand Oaks, CA: Sage Publications.

  9. Colby, A., Kohlberg, L. (Eds.). (1987). The measurement of moral judgment (Vols. 1 and 2). New York: Cambridge University Press.

  10. DeGeorge, R.T. (1993). Competing and Integrity in International Business, N.Y.: Oxford University Press.

  11. Deutsch, M. (1990). Psychological roots of moral exclusion. Journal of Social Issues, 46: 21–25.

  12. Donaldson, T. (1989). Ethics in International Business, N.Y.: Oxford University Press.

  13. Donaldson, T. W., W. Dunfee (1999) When ethics travel: the promise and peril of global business ethics, California Management Review, Summer 1999; 41, 4. p. 45.

  14. Gergen, K.J. (1994).  Realities and relationships. Soundings in social construction, London: Sage.

  15. Gergen, K.J. (1999). An invitation to social construction, New York: Sage.

  16. Haidt, J., Rozin, P., McCauley, C. R., Imada, S. (1997) Body, psyche, and culture: The relationship between disgust and morality. Psychology and Developing Societies, 9, 107-131.

  17. Haidt, J. (2003). The moral emotions. In R. J. Davidson, K. R. Scherer, & H. H. Goldsmith (Eds.), Handbook of affective sciences. Oxford: Oxford University Press. 852-870.

  18. Hall, E.T. (1966). The Hidden Dimension, Anchor Books. ISBN 0-385-08476-5.

  19. Haslam, Н., Loughnan, S. (2014). Dehumanization and Infrahumanization. Annual Review of Psychology. Vol. 65, Jan., p. 399-423.

  20. Josephson, M.S. (1995). Making ethical decisions, N.Y., ISBN-10: 1888689137.

  21. Narvaez, D. (2006) Integrative Ethical Education. In M. Killen & J. Smetana (Eds.). Handbook of moral development, Mahwah, NJ: Erlbaum (pp. 703-733).

  22. Opotow, S., Weiss, L. (2000). Denial and the process of moral exclusion in environmental conflict. Journal of Social Issues, 56,(3) 475–490.

  23. Opotow, S., Gerson, J., Woodside, S. (2005). From moral exclusion to moral inclusion: Theory for teaching peace. Theory Into Practice, 44(4), 303-318.

  24. Parkin, D.J. (1978). The Cultural Definition of Political Response. Academic press, p.12.

  25. Pasini, S. (2010). Moral reasoning in a multicultural society: moral inclusion and moral exclusion. Journal for the Theory of Social Behavior, 40:(4)0021-8308.

  26. Robertson, C., Fadil, P. A. (1999) Ethical decision making in multinational organizations: A culture-based model. Journal of Business Ethics, 19: 385-392.

  27. Staub, E. (1990). Moral exclusion, personal goal theory, and extreme destructiveness. Journal of Social Issues, 46: 47–64.

  28. Staub, E. (1992). The origins of genocide and mass killing. The Roots of Evil, pp. 13–35, Cambridge University Press, Cambridge, MA.

  29. Sullivan, H. S. (1953).  The Interpersonal Theory of Psychiatry. New York: W.W. Norton & Company, Inc. p. 9.

  30. Trevino, L. K., Butterfield, K. D., McCabe, D. L. (1998). The ethical context in organizations: Influence on employee attitudes and behaviors. Business Ethics Quarterly, 8 (3): 447-476.

  31. Turiel, E. (1983). The Development of Social Knowledge: Morality and Convention. Cambridge, U.K.: Cambridge University Press.

Даниела Сотирова е професор по социология, антропология и науки за културата (бизнес етика и организационна култура). Доктор по философия. Работи в катедра „Правни и хуманитарни науки”, Стопански факултет към Техническия университет – София. Води курсове по бизнес етика, фирмена култура, професионална етика, организационно поведение, етика в публичните услуги, кроскултурна бизнес етика, кроскултурни комуникации. Преподава в бакалавърски и магистърски програми по бизнес администрация, артмениджмънт и здравен мениджмънт на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, НАТФИЗ и Медицинския университет – София.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta