Животът и делото на Мария Монтероси, посветени на възпитанието и обучението на децата

Люба Георгиева Костова

Абстракт: Настоящата статия представя накратко биографията на италианската лекарка и педагожка Мария Монтесори. Разглеждат се основните й схващания за детето като лекар и педагог в две от фундаменталните й книга – «Lenfant» и «La pédagogie scientifique. La maison des enfants»

Ключови думи: биография, методи, чувствителен период, урок на три части.

The life and work of Mary Montessori dedicated to the education and training of children

Lyuba Kostova

Abstract: This article presents the short biography of the Italian doctor and pedagogue Maria Montessori. It reviews her basic concepts of a child as a doctor and pedagogue in two of her most fundamental books – «L’enfant» and «La pédagogie scientifique. La maison des enfants », and also shows some of the specifics in the way of practicing the methods of Montessori schools in Alsace, France.

Keywords: biography, methods, sensitive period, three parts lesson.

Мария Монтесори е родена през 1870 година в Италия в Киаравале. Тя произлиза от буржоазно семейство. Баща й е военен, но въпреки че Мария Монтесори израства при спазване на строги правила, майка й винаги е уважавала нейната свобода. През 1882 г. семейството се премества в Рим, за да може дъщеря им да получи добро образование. Родителите й искат тя да стане учителка.

През 1884 година, Мария проявява голям интерес към математиката, което предизвиква първите проблеми с баща й. Постъпва в техническо училище за момчета, което е необичайно за жените през тези години. Там тя открива биологията и решава да стане лекар. Успява да се запише във факултета по медицина и да получи стипендия. Така разногласията с баща й продължават и той решава да спре да се интересува от всичко, което тя прави. Голяма част от обкръжението на Мария – както семейни познати, така и от университетската общност – я критикуват и са враждебно настроени към нея заради това, което тя прави.

На 26 години, през 1896 г., Мария Монтесори става първата дипломирала се жена лекар в Италия. През същата тази година (1896 г.) тя представя страната си на феминисткия конгрес в Берлин. Няколко години по-късно, в Лондон, тя защитава работата на жените. Тя подкрепя организираното от кралица Виктория движение срещу използването на детски труд в мините на Сицилия.

През същите тези години, Монтесори се запознава с изследванията на Жан Итар – френски лекар, специалист по глухотата и специализираното образование, както и с работата на Едуард Сегуин – френски лекар и педагог, известен с работата си с умствено изостанали деца. Мария Монтесори възприема част от техните принципи и ги интегрира в методите си на работа с нормални деца.

Малко след като се дипломира, Монтесори работи в психиатричната клиника на университета в Рим, където вижда, че умствено изостаналите деца, считани по онова време за луди, нямат никакви игри на разположение, за да могат да развиват своята интелигентност. В тяхното поведение младата лекарка открива много по-дълбока и по-благородна нужда от простото приемане на храна. Тя разбира, че единственият път пред тези деца, за да развият интелигентността си е да манипулират с ръцете си – това е единственото средство, с което те разполагат. За Монтесори става очевидно, че умственото им изоставане е по-скоро педагогически проблем, отколкото медицински.

Това е моментът, в който Мария Монтесори решава да се посвети на педагогиката. Тя създава т.нар. на френски език „école dorthophrénie“ (училище на изкуството добре да управляваш способностите си) („orthophrénie“, термин, който М. Монтесори използва за училището, което създава за управляване на способностите). Монтесори е директор на това училище от 1899 до 1901 година. Тя обучава учители, като полага първите принципи на своята методика – „наблюдавайте, а не съдете”. През деня тя също преподава, а през нощта размишлява, сравнява, поправя, подготвя бъдещата си методика. За този период в живота си тя казва, че е нейната единствена и истинска диплома по педагогика.

През 1901 година Мария Монтесори започва да се интересува от „нормални” деца. Започва да учи психология и педагогика. Минават седем години преди да превърне теорията си в практика. Тя се занимава с „нормални” деца в предучилищна възраст и за тях създава своята методика.

През 1907 година създава първия Дом за Деца (Casa dei bambini) в квартал Сан Лоренцо в Рим, което е нейна експериментална лаборатория, център за проучвания, за създаване и усъвършенстване на методиката.

На 36 години Мария Монтесори е почти неизвестна. Само за две години след това тя става световноизвестен лекар и педагог. Участва в конгреси, конференции, създаване на училища по цял свят. През 1929 година тя основава Международна Асоциация Монтесори, която съществува и днес – Association Montessori Internationale – (AMI) (http://ami-global.org/)

През 1936 година италианското фашистко правителство не одобрява и забранява принципите на Монтесори. Като следствие всички Монтесори училища са затворени. Самата Мария Монтесори напуска Италия и се установява в Испания, но на власт идва Франсиско Франко и тя се преселва в Холандия.

Следващите 7 години от живота си Монтесори прекарва в Индия, където е поканена да представи методите си. С помощта на своя син Марко тя развива метода за деца от 6 до 12-годишна възраст.

През 1952 година тя се завръща в Европа – първо в Италия, където е реабилитирана, но след това се премества отново в Холандия, където умира.

На 81 години през 1952 година Мария Монтесори почива в Холандия.

Днес има повече от 22000 училища Монтесори в света. Според данните на ПИСА (PISA), във Франция те не са повече от 150, от които 1/3 са в региона на Париж, те са частни училища и често таксата им е непосилна за голяма част от французите – около 4000 и 6500 евро на година. Тъжна констатация, пораждаща недоволство в част от обществото, тъй като добродетелите на методите на Монтесори са “запазени за тези, които са се родили в по-богати семейства”.

Според френската „Асоциация Монтесори“ в региона на Алзас няма сертифицирано училище Монтесори. Важна особеност и разлика в сравнение с българската образователна система е, че преподавателите във Франция имат свободата сами да избират методиката, с която да работят с децата. Благодарение на това, може да видим класове в държавните училища, в които се работи по методите на Монтесори. Важен въпрос, който днес всеки изследовател може да постави, е дали методите се използват в чист вид, според това което Монтесори ни е завещала като нематериално наследство или се използват съвместно с други методики на обучение? Наблюдава се още един аспект на този въпрос: използват се подобни методики на тази на Монтесори, но ги наричат с името Монтесори.

Две от основните книги на Мария Монтесори са «Lenfant» и «La pédagogie scientifique. La maison des enfants».

«Lenfant» е книга, която разкрива детето по-скоро от психологическа гледна точка. В нея Монтесори говори от позицията на лекар. «La pédagogie scientifique. La maison des enfants» е книга, която представя педагогическите и дидактическите аспекти на методиката.

В «Lenfant» авторката ни представя детето от неговото раждане до първите година на началното училище. Друга разлика между образователните системи на България и Франция е, че в България има „детски градини”, а във Франция говорим за “école maternelle” (буквален превод – майчино училище), т.е. акцентът е по-скоро на училище. Голяма разлика е, че в тези “école maternelle” няма предвидено пространство за почивка на децата, което също не е в синхрон с методите на Монтесори.

Авторката говори за детето като най-важната част в живота на възрастния. Много интересно сравнение прави Монтесори за серийното и ръчното производство: животните са серийно производство и затова така бързо се впускат в живота, докато човек е ръчна изработка, „детето е шедьовър на природата”.

Всяко дете е личност, има свой ритъм на живот, свои качества и минава през уникални за себе си трудности. Всяко дете е уникално, но всички деца преминават през „чувствителни периоди”, които Монтесори дефинира по следния начин:

  • Чувствителен период за език – около 2 месеца до 6 години;

  • Чувствителен период за координация на движенията – около 18 месеца до 4 години;

  • Чувствителен период за ред – от раждането до 6 години;

  • Чувствителен период за усъвършенстване на сетивата – около 18 месеца до 5 години;

  • Чувствителен период за социални умения – около 2 години и половина до 6 години;

  • Чувствителен период към малките предмети – около 2-годишна възраст и е много къс.

Монтесори обособява тези периоди и ги обяснява с развитието на специфични области от човешкия ум. Това са периоди, през които за всяко дете е много лесно да придобие определени умения, които са специфични за дадения период. Ако чувствителният период отмине и детето не е развило определените умения, то следва полагане на усилия за съзнателното им научаване.

В «Lenfant» Мария Монтесори описва „чувствителните периоди”, докато в «La pédagogie scientifique. La maison des enfants» тя ни запознава със сетивните материали и средата.

Сетивните материали имат за цел да изолират точно определено качество – големина, цвят, форма. Детето трябва да формира идея или абстракции като манипулира с този материал.

Средата на възрастния не е направена за детето”, затова Монтесори много ясно описва какви са принципите, на които трябва да отговаря „подготвената среда” в своята книга. Основните принципи включват красота, простота, ред, реалност. За да могат децата да се чувстват независими и можещи, всичко е с детски размери – столчета, масички, етажерки.

Интересна и много важна е позицията на Монтесори към учителите. В «Lenfant» тя дава насоки каква трябва да е личността на учителя: той е по-скоро пасивен, уважаващ личността на детето, което има свобода да прави самὸ своите избори; учител без катедра, без власт, обучаващ малко и наблюдаващ много – детето е център на дейността, самὸ научава, свободно в своя избор на занимания и движения. Функцията на учителя е да ръководи психичните дейности на детето и да го развива психологически. Поради тази причина, Мария Монтесори нарича учителката „директорка” (от лат. Directus), говори за духовна подготовка на учителя – учител, който първо търси своите недостатъци и после тези на другите.

Премахни първо гредата в твоето око и след това ще знаеш как да премахнеш сламката, която е в окото на детето”.

В «La pédagogie scientifique. La maison des enfants» Мария Монтесори също говори за учителя, но от позицията как трябва да преподава своя урок. Невинаги са необходими думи: често е достатъчно само да се покаже как да си служим с предмета. Ако се налага обяснение, то трябва да е кратко, ясно, всяка дума трябва да е на мястото си и да изразява истинност.

Урокът трябва да е целенасочен: личността на учителя трябва да „изчезне” и само обектът, към който иска да привлече вниманието на децата, трябва да остане във фокус. Ролята на учителя е да наблюдава дали детето ще прояви интерес към обекта. Ако даден урок, представен в своята целенасоченост, простота и истинност не е разбран от детето, тук е ролята на учителя да направи равносметка:

  • Да не настоява, повтаряйки урока;

  • Да направи така, че детето да не остане с впечатление, че е сбъркало или не е разбрало.

Да стимулира живота, оставяйки го свободно да се развива, това е първата задача на учителя”.

Работата на учителката е не да прави изследователи като казва: „изследвай”, а давайки средство за изследване и това средство е обучението на сетивата. Първата образователна цел през ранното детство е да се помогне на развитието, а не да се представи културата.

Учителката използва „Урок на три части”, който Монтесори заимства от Сигуин:

  • Първа част: точно наименуване и асоцииране на сензорното възприятие с думата. Пример: „Това е лампа” и учителката повтаря няколко пъти думата като сочи към нея;

  • Втора част: разграничение на обекта от името. Започва се с думата, с която е приключила първата етап. Пример: „Покажи ми лампата?”;

  • Трета част: припомняне на името, съответстващо на обекта. Учителката пита „Какво е това?” и детето трябва да си припомни името на обекта.

Детето е щастливо при всяко ново откритие, което прави. Най-големият триумф за учителката би бил винаги да достига до спонтанния прогрес на детето.

Мария Монтесори създава методика, чиято цел е освобождаването на духа и повишаване на интереса към нещата, които са в обкръжението на детето, за да се спомогне детската душа да се чувства естествена и искрена. В училищата в Алзас, Франция учители се опитват да интегрират сензорните материали, които Монтесори използва, да следват нейните принципи. Въпреки че не се вижда прилагането на методиката на Мария Монтесори в чист вид, то прави чест на учителите, че през така забързания 21. век и навлезлите нови технология, продължават да търсят различни методи, чрез които да развиват потенциала на децата. Определено не е лесно да се работи с деца, развиващи се с бързината на 21. век. Поради граничното разположение на региона (граничи с Германия и Швейцария), понякога в класовете се наблюдават групи от деца, говорещи на 3–4 различни езика, а учителката е тази, която трябва да отговори и да носи отговорност през образователните институции за развитието на всяко дете.

Както вече се споменава по-горе в статията, учителите във Франция могат сами да избират методиката, по която да работят. Много важна подробност обаче е, че учителят сам трябва да набави материалите за работа със собствени средства. Само в едно от училищата, намиращо се в съвсем малко селце, MichelbachleHaut с население, наброяващо 587 жители, по данни от 2012 година, общината отпуска при наличност средства веднъж годишно за закупуване на материали, като в това число не влизат материали само по методиката на Монтесори. Поради тази причина в наблюдаваните училища учителите работят с подръчно изработени от тях самите материали и рядко може да се види оригинален материал Монтесори. Вижда се старанието им да използват методите, разработени от италианската лекарка и педагожка, но се забелязва и неспазване на част от основните закономерности, за които говори Монтесори. Често сетивните материали, които трябва да имат за цел да изолират точно определено качество, съдържат в себе си по няколко елемента, което обърква детето.

Принципът на Монтесори, който следва цялостната концепция на обучение, както и прилагането му, водят до важния извод, който всяка нация трябва да си даде в променящия се живот: „Да не отглеждаме нашите деца за днешния свят. Този свят няма вече да съществува, когато те пораснат. И нищо не ни позволява да знаем какъв ще бъде техният свят. Тогава да ги научим да се адаптират”.

Литература:

  1. Montessori, M. (1958). La pédagogie scientifique. La maison des enfants. Paris: Desclée de Brouwer.

  2. Montessori, M. (1936). L’enfant. Pays-Bas: Desclée de Brouwer.

  3. Standing, E.M. (1972). Maria Montessoti sa vie, son œuvre. Paris: Desclée de Brouwer

  4. http://tempsreel.nouvelobs.com/education/20131220.OBS0329/montessoriuneautreecoleestpossible.html

Интернет източници:

http://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Itard

http://fr.wikipedia.org/wiki/Maria_Montessori#cite_noteAMI-3

http://tempsreel.nouvelobs.com/education/20131220.OBS0329/montessoriuneautreecoleestpossible.html

http://montessorifrance.asso.fr/lesecolesmontessori/lesecolesmontessorienfrance/cartedefrance/

http://fr.wikipedia.org/wiki/Pedagogie_Montessori

http://fr.wikipedia.org/wiki/Michelbach-le-Haut

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta