Ролята на убеждаващата комуникация при формиране на потребителски умения  

Любен Гешев

Абстракт: Трансформацията в разбирането на комуникацията от линейни, през двупосочни и конвергентни, до мрежови модели се води от промяната в комплексното структуриране на обществата par excellence. Този процес става успоредно с развитието на консумизма и формирането и осъвременяването на масови потребителските умения. Инструментариумът на убеждаващата комуникация се използва от комуникационните агенти при изграждане на дизайн за внедряване на технологични нововъведения. Фокусът се поставя върху имиджа и нагласите, които създават намерение за покупка, респективно нов потребителски опит и оценка на уменията и познанията.

Ключови думи: консумизъм, стратегическа комуникация, убеждаваща комуникация, комуникационни мрежи, мрежова икономика, потребителски умения.

The role of communication during the formation of consumer skills

Luben Geshev

Abstract: The transformation of the communication understanding from a linear, through two-step flow and convergent, to network models is led by the change of the complex structuring of the societies par excellence. This process happens simultaneously with the development of the consumerism and the establishing and updating of the mass consumer skills. The toolkit of the persuasive communication is used by the communication agents to build a design to launch of technology innovations. The focus is on the image and the attitudes, those create an intention for purchase, respectively a new consumer experience and appraise of the skills and the knowledge.

Key words: consumerism, strategic communication, persuasive communication, communication networks, network economy, consumption skills.

Уводни думи

Мястото и ролята на убеждаващата комуникация в консумизма на 21. век се репрезентира в пълния си блясък в образа на предприемача. Постмодерният пазар е ръководен от две фигури – потребителя и акционера, „царят на борсите и клиентът цар“ [1]. Новата глобална икономика овластява и двете концепции, прокарвайки аксиоматичния принцип – Убеди ме. Целта остава удовлетворяване на определен набор от нужди, желания или намерения. Целеполагането е в акта на покупката, а предприемачът е най-рисковият играч, който търси и прокарва своите модели едновременно с нагласите на масовия потребител, както и с визията и бизнес търсенията на крупния инвеститор. Според Димов [2] „търсенето не се намира, а се създава“, при това не изкуствено, а стратегически. Необходимо е познание и усещане каква функция изпълнява обектът на консумация, за да има място в ежедневието. Интересен факт е, че от началото на 21. век в научните среди се появява твърдение, приписвано на Хенри Форд, което разкрива този феномен на неосъзната нужда, формираща нови потребителски умения и поведения – „Ако бях питал хората какво искат, щяха да кажат по-бързи коне” [3]. Твърдението е неточна импликация на модел, който в исторически план става популярен като фордизъм или Фордова икономика. Ключът към успеха се крие в съчетание на мащабно вертикално интегрирано производство и високи заплати, позволяващи нови и нови покупки [4]. Предприемаческата парадигма предполага разгръщане на методология на убеждаване, превръщайки новите ценности в нагласи, в нова оценъчна скала.

Предприемачите от типа path finders (намиращи пътищата) показват как правилно се „разчита картата“ и чрез вече направени открития създават нови възможности за развитие – типичен пример е Хенри Форд. От своя страна path creators (създаващите пътища) избягват от комфорта, те са „откриватели“, които създават решения чрез фундаментални идеи, подходи, визии [5]. Основната допирна точка е, че резултатите от предприемчивостта и разгръщането на пазарните послания служат за формиране и обновяване на потребителски умения. Създава се „нов човек”, чиито светогледни възприятия и ценностна система са в унисон с идеите на извършената социално-икономическа трансформация“ [6].

Такъв изцяло нов набор от потребителски умения се наблюдава при появата на Google и Facebook, например, и може да се опише с авторския термин Tesla-modernity. Концептуалният подход описва пионерското мислене на хора като Илон Мъск. Личност, която не само търси технологически решения, но носи със себе си радикални промени в живота –  визия за бъдещето в лицето на компанията за електромобили Tesla Motors, нов бизнес модел за космически пътувания – SpaceX, проект за изкуствен интелект OpenAI и др.

Резултатите от предприемчивостта бележат динамиката на променящите се обществени процеси, на устойчивото развитие на консумизма в разбирането му на метасоциален и икономически модел за западните глобални култури. Разбирането за еволюцията на концепцията за комуникацията се обогатява от новите тенденции в поведението на консуматора. Процес на инициализация. Наслояванията търсят посоката на комплексността, която носи важността за проследяване на тези тенденции.

Концепцията за комуникация – концепция за потреблението

Развитието на теоретичното описване на комуникацията се корени в многомерните социални фактори. Процесът на развитие на междуличностните влияния и интеракция се разглежда като преминаване от модели на линейно предаване на информация, през двустепенни модели, до многоетапни дифузионни модели и цялостни мрежови концепции [7]. Теорията за „магическия куршум“ на Харолд Ласуел е първата знакова линейна функция на комуникацията. Шанън и Уивър я допълват, дефинирайки кодовете като основополагащи за процеса на размяна на съобщения [8]. Без да се пренебрегва т.нар. акумулиращ ефект от редица еднопосочни истории [9], ограниченията спрямо ролята на идентичността на актьорите и самата социална среда подлагат моделите под съмнение. Двупосочният модел (Two-step flow) на Катц и Лазарсфелд [10] предлага алтернатива при определяне полето на междуличностните отношения и интерпретация. Бенет и Манхайм [11] са водещи съвременници, които подлагат двупосочната теория под съмнение, връщайки се към основите на еднопосочния комуникационен модел. Важен аргумент с линк към съвремието е високата диференциация на източниците на информация и интегрирането на социалните медии в микса на масмедийните канали.

Преходен модел, обвързан с технологизацията и засилващия се консумизъм, е теорията на дифузия на иновациите (DOI) на Роджърс [12]. В нея появата на иновации е пряко свързана с период на ранно оповестяване и разбиране на новостта от лидери на мнение (early adopters) и системното навлизане на технологията в ежедневието. Роджърс добавя социалния контекст към теорията си и изгражда версия 2.0 – мрежов комуникационен модел, наречен конвергентен [13]. Конвергентната перспектива носи със себе си взаимното разбиране и активна промяна и при двете страни в общуването, като принципите на търсене–предлагане биват „спазени“; движението на послания е динамично и обвързано със симбиозни отношения между актьорите в мрежата.

През 21. век се извеждат на преден план мрежовото възприемане на комуникацията, където всеки един елемент от социалното поле има значение при разбирането, влиянието и убеждаването на актьорите. Монг и Контрактор [14] са с водеща роля за налагането на комуникацията като мрежа в научните среди, говорейки за създаден поток от съобщения през редица комуникатори във времето и пространството [15]. Логиката на всяко съобщение е, че то съдържа информация, знание, изображения, символи и знакови системи, видеосъдържание, които се транспортират между няколко участници в мрежата, от точка до точка, от връзка до връзка. Съобщенията могат да се допълват или пресъздават от членовете на мрежата [13]. MTML моделът на Монг и Контрадор (MultiTheoretical MultiLevel model) взема предвид взаимодействието и гъстотата като характеристики на междуличностната комуникационна мрежа. Моделът дефинира съществуване както на индивидуални, така и двойни, диалогични, групови и мрежови нива на комуникация. Всеки участник е възлова точка, която има своите определяеми – демографски, социални, психологически, културни и др. атрибути [16]. Те от своя страна дефинират и мрежовия подход при пазарно сегментиране и маркетингово позициониране на иновативни консумативни модели.

Процесът на убеждаване и влияние, ръководен от маркетинговите агенти, се случва като ключови послания под разнородна форма, които се придвижват и се „деформират“ между актьорите в системата. Нужно е да се подчертае, че т. нар. „контемпорари“ комуникацията е многостепенна, с динамична природа, комплексна, саморегулираща се. Трудно може да се предвиди с нисък процент на грешка спектърът от нюанси за реакция и самият тип реакция и аранжиране на комуникационното послание от фрагментираните участници в процеса. Следователно комплексността води и до нестабилност, разбирайки под този феномен „разсейването“ на дадено послание, липсата на баланс и наличието на рискова възможност за създаване на крайни, неочаквани трактовки [17].

Несигурността от гледна точка на управление или стратегическо направление на комуникационен процес се корени в самата структура на мрежите – с наличие на много нива на взаимодействие с различна степен на значимост, предаване и пресъздаване на информация, персоналното разбиране за време–пространство, както и съществуващите нагласи. Тази променлива ръководи и стратегическите процеси за комуникация „в мрежа“ – големи идеи с високо ниво на абстракция, възможна вариативност и адаптивност спрямо канала, инкорпорирани ко-креативни или колективни стимули и награди, въвличане на повече участници в процеса, вярващи във важността си, мнението си, изборите и оценките си. Също така влияние оказват т.нар. „посланици“ – известни личности или лидери на мнение, ползвани като мощни връзки за баланс. Консумизмът се явява такава идея цар, идеология, събираща в себе си редица стратегически идеи; в рамките на консумизма се изграждат виртуализирани квазипространства, пазари и социални конструкти, чиято визия е базирана на разгръщащ се граф-дърво – процес на генериране на стратегически идеи, респективно желания, от втори, трети и т.н. порядък. Потребителят консумира нагласи успоредно с потребностите си, потапяйки се в новата мрежова икономика [18]. Водещото мото е „Вярвай, че изборът е твой“.

Актьори и потребители. Социалнопсихологически прочит на личността

Социалнопсихологическият прочит на личността спомага за осъзнаване начините за възприемане на околния свят и инструментариума за промяна на тези трайни представи и оценки в хода на социалното развитие. Предефинирането на комуникационните мрежи и комплексни системи и генерираното съдържание в тях се случва и изисква антропологична революция [19]. Преформулирането на мисленето е влияние и върху изборите, оценките и цялостното поведение на Аз-а в различните му социални роли, според „преместването“ на проекциите в спектъра гражданство–консумизъм. Точно в тази си позиция ясно се откроява ролята на убеждаващата и стратегическата комуникация.

 

Нагласите и убеждаването

По дефиниция нагласата или атитюдът е имагинерна конструкция, която измерва ниво на приемане, разпознаване, харесване и символното значение за Аз-а и според него във връзката му с обектите около него. От гледна точка на невронауките атитюдът може да бъде счетен за асоциативна мрежа в дълготрайната памет. Всяка подобна мрежа се състои от познавателни или емоционални възли, които създават „пътища“ за асоциациите [20]. През 50-те и 60-те години Карл Ховланд създава теоретичния модел за атитюдите, анализирайки как те могат да се променят вследствие на социалния опит. Впоследствие познавателните, емоционалните и поведенческите компоненти на нагласите се превръщат в основа на комбинирани изследвания, търсещи работещи парадигми и матрици за промяна на оценката на хората.

Петти и Качиопо разработват Модел на най-голямата вероятност за убеждаване (ELM), при който познавателните елементи на атитюда са прекият път, а емоционалните – косвеният, за убеждаване [21], [22], [23]. Моделът дава предимство на аргументите и познанието, отговарящо на потребностите към даден момент, като по този начин се променя и самата нагласа. Евристично-системният модел (HSM) на Игли и Чайкен разпознава познанието като силно въздействащо на човека поради комплексен брой причини или евристично – търсейки най-преките „пътища“ за икономизиране на ежедневните усилия и активности [23]. Разширеният паралелен процесен модел (EPPM) приема емоционалните и мисловни състояния за обща форма заедно със заплахите, страховете и несигурността. Изводите от модела са, че хората са най-ефективни и въвлечени в „разбирането“ за даден обект, когато биват убедени чрез чувството на несигурност.

Естественият преход между стратегически идеи на „битието“ и социалната промяна на мисленето на личността е акт на размяна – на вярвания, аргументи и емоции, или пък знания и умения, нагласи. Размяната е цивилизационна интеракция, изгражда връзки за оценяването и стабилността на всяко общество. За еволюцията на Homo sapiens размяната се превръща и в основен инструмент за оцеляване – от праисторията до глобализационните процеси и международните пазари на съвремието, до съвременното формиране на консумизма. Изследователите на културата на потреблението акцентират преди всичко на емоционалните и косвените принципи за масово влияние при разбирането, приемането, усвояването и участието в консумативните процеси. Рационализиращият хедонизъм [24], парадоксалното щастие [4], социалната солидарност [25], доминантна ценностна система [26], стабилният социален модел [27], хедонистичната адаптация и променливите стремежи при определяне на субективното благосъстояние [28], другият като разменна монета на идентичности [29], изобилието на обществените процеси [30], консуматорът събирач на сензации  [31] са стожери за постигане на постмодерно „преомагьосване“ [32], както и възможна бъдеща социална алтернатива отвъд разомагьосания рационален свят [33] на Homo Consumericus.

Желанието от целенасочено твърдение към даден обект, с бъдещо програмирано действие или представяне за постигане на такова действие, се превръща в „продължение“ на искам; искането не гарантира потребност, а разбиране за нея, за придобиването. За разлика от желанието, нуждата няма толкова абстрактен характер, тя се характеризира с потребност от жизненоважно значение. Превръщането на желанията и исканията в потребност е феномен, който най-точно описва консумизма. Събитието при консумизма не е там, където се извършва размяната и самото потребление, където се намира комплексният Аз-консуматор, то е магия, целенасочена илюзия. Консумативните умения за достигане до този процес на интронизация на илюзията, предадена чрез убеждаващата комуникация, се пораждат по индивидуален начин. Self-fashioning (Аз-модата) е естетическа категория, която се възприема за мрежова нормалност от редица свързани опити, които изкристализират в дадени натрупвания. Уникалният подбор от атрибути, придобит в процеса на маркетингова социализация, оформя богатство от consumption skills (потребителски умения). Вкусът достига начин на живот.

Успоредно с културно-социологическата трактовка на проблемните ситуации в рамките на турбоконсуматорското общество [28], изследванията за поведението поставят разглеждането на консумизма в далеч по-прагматичен талвег, макар и динамичен и доближаващ се до традиционните възгледи и разбирания за моделите на убеждаване и влияние от 80-те години. Важно „но“ в случая е, че съвременните контемпорари поведенчески матрични зависимости фигурират в мрежова информационна система.

Дагевос [34] разграничава донякъде банални четири типа потребителско поведение – материалистичен, индивидуален, нематериалистичен и колективистичен; съответно потребителите са „пресметливи“, „уникални“, „традиционни“ и „отговорни“. Изследване на Чал и Адамс [35] сравнява хедонистичното и утилитарното потребителско поведение, създавано въз основа маркетинговите послания, на два културно различаващи се пазара – Великобритания и Турция. Изследването се разгръща на база имиджа на Coca Cola – международна марка, която се разпознава и асоциира без необходима допълнителна информация. Резултатите от изследването показват интересния факт, че не се наблюдава значителна разлика при формиране на хедонистично и утилитарно (базирано на полезност) консумативно поведение и по този начин ценността на бранда запазва високи нива. Същевременно градивните блокове на тази ценност – разпознаваемост на марката, асоциация с марката, възприемано качество, доверие и лоялност към марката се „разпознават“ по различен начин в двата края на Европа. Хедонистичното поведение не се позовава на качество и доверие, а на постигане на дългосрочна идентификация, докато прагматичното отбягва асоциации, които биха променили начина на възприемане на полезността на продукта. Важен е изводът, че потребителските послания едновременно въздействат на две нива – от една страна, за подсилване на вече установените рамки за разбирането на дадена марка, и от друга – тези разбирания влияят за засилване на идентифицирането с хедонизма и полезността, заложени в продуктите на бранда, и така постигат приближено равни нива на ценност и важност (фиг. 1).

Фиг. 1 Уталитарно и хедонистично потребителско поведение [35]

Онлайн търговията е набиращ популярност нов сегмент от глобалните мрежови икономики, чийто анализ точно може да покаже как консумативните модели създават нови нагласи и умения, които се превръщат в оценителната скала за потребителско преживяване и опит. В изследване на Чарлс Денис et. al. [36] се анализира създаването на поведение при онлайн купувачи и се откроява важна тенденция, допълваща резултатите на Чал и Адамс. Намерението за покупка при един нетрадиционен потребителски канал се съгласува с налични нагласи към самия онлайн магазин и към стоките, чиято цел е актът на пазаруване. В тази логика всяка нова информация, пазарен опит и ново удовлетворение (оценено чрез предефиниране на нагласите) повишава доверието към шопинга, стимулирайки ново намерение за покупка. Поведенческото изследване допълва и философското заключение на Болц, че „Shopping – това е възпитание на чувствата в постмодерния свят“ [37], „единственото оцеляло публично действие” [38], естетически феномен, поддържан от рекламата и маркетинга, които са ключови при създаването на самоконструирани (пазарни) истории.

 

Фиг. 2 Модел на създаване на потребителски умения чрез нагласи [36]

 

Убеждаващата комуникация – ефективен инструмент за формиране потребителски умения

Въпреки че през 21. век глобалният технологичен прогрес позволява немислими преди десетилетия теми за размисъл и дискусия – от нанотехнологии за подобряване на здравословното състояние, изкуствен екзоскелет и изкуствен интелект, до автономно управляеми превозни средства и комуникационни мрежи, успоредно с развитието съжителстват потребителски поведения, които могат да се доближат до определението за древните събирачи. Предприемчивостта води със себе си както прогрес, така и необозрими възможности за реализиране на стратегически комуникационни идеи. Всяка предприемаческа идея води със себе си редица визионерски комуникационни подходи за утвърждаване и надграждане на послания. Маркетинговите агенти са посланици и създатели на истории, в които потребителските нагласи са структурата на сюжетното действие.

Прагът на социалното потребление е недвусмислено обвързан с този на информационното потребление. Всичко това зависи от сложността на формирания консуматор според ценностите, които разбира евристично – от опита и познанията си. Маркетинговото насищане води до по-активно споделяне, а правилото се потвърждава само при положение, че обществото приема това насищане за важно. Следователно и социалната идентификация с потребяваното надгражда самото потребление, добавя новаторския дух, креативността в сътворението на хипермодерния консумизъм.

„Тихата“ консумация на информационна стойност носи приходи и резултати относно индивидуалния статус. Комплексният й характер се постига от ценностите и  разбирането за тях. Този ресурс определя за важен социалния процес на споделяне на консумативен потенциал, отличава го от чистото наблюдение – било то със или без участие, но имащо форма на обмен на информация за единица време. Убеждаващата комуникация се прокрадва между сенките на бизнес моделите. Косвените методи надхвърлят експоненциално линейните бизнес подходи. Консумацията, наситена с комерсиални послания, се възприема като събиране на информация за лична идентификация чрез социалния акт на придобиване. Новите събирачи и ловци следят промоционалните условия, с които разменят социалното си оцеляване. Квазиконсумация, в този смисъл, е само събиране на информация, което подхранва (и подхранвано от) индивидуалната идентичност. Високата виртуалност на споделянето, а не на размяната, води до ценностно възприемане на удовлетворение от трансцедентен порядък. Самото съществуване и комфортът за изпълнение на първичните нужни е неподлежимо на съмнение условие; на ход са стремежи към успех, породени от спектър от нови мотиватори. Квазиценностите се появяват на сцената на консумизма, с цел изграждане на различни нива и зависимости между културните и социални прагове на консумация, резултиращи върху потребителската идентичност и оценката на виртуализирания социотоп на хиперконсуматора. Потребителските навици стават знакови системи за достъп, оценка, преоценка и реализация в контемпорари консумативното общество.

Теоретичната изследователска постановка за консумизма разкрива процеса отвъд поредицата от актове на придобиване на стоки, услуги и идеи. Трансформацията включва изграждане на трайни матрични поведенчески модели, които обединяват технологичния прогрес и еволюцията на комуникацията до нейната мрежова цялост. Тази симбиоза води до промяната в комплексното структуриране на обществата, а осъществяването й в ежедневието се извършва чрез инструментариума на убеждаващата комуникация. Така процесът добива организирана форма с вътрешна и външна свързаност, допринасяща за успоредното развитие на консумизма и формирането и преформулирането на масови потребителските умения. Арсеналът от убеждаващи тактики също се използва умело от комуникационните агенти при изграждане на дизайн за внедряване на брандирани нововъведения – както технологични, така комуникационни, и следователно поведенческо-консумативни. Фокусът се поставя върху обновените нагласи спрямо марка, продуктова категория, търговска ниша, които създават желания за покупка или използване от висок порядък. Следва се модел за създаване на мотивиран потребителски опит и оценка на уменията и познанията в консумативната ежедневна среда. Удовлетворението се превръща в норма за изживяване, доказателство за новото мото „Консумирам, следователно съществувам“ [39].

 

Цитати:

[1] Липовецки, Ж. (2008). Парадоксалното щастие. София: Рива, 7.

[2] Димов, Д. Търсенето в бизнеса не се намира, а се създава (интервю). Investor.bg, 02.09.2016 <http://www.investor.bg/na-fokus/441/a/prof-dimo-dimov-tyrseneto-v-biznesa-ne-se-namira-a-se-syzdava-223858/>, последно посещение на 15.10.2016.

[3] Vlaskovits, P. Henry Ford, Innovation, and That “Faster Horse” Quote. Harvard Business Review, 29.09.2011 <https://hbr.org/2015/08/the-two-essential-entrepreneurial-types>, последно посещение на 14.10.2016.

[4] Липовецки, Ж. (2008). Парадоксалното щастие. София: Рива, 26 – 27.

[5] Formica, P. The Two Essential Entrepreneurial Types. Harvard Business Review, 05.09.2015 <https://hbr.org/2011/08/henry-ford-never-said-the-fast>, последно посещение на 15.10.2016.

[6] Христов, Ч. (2015). Дирижирани трансформации в масовото мислене. Papers of BAS. Humanities and Social Sciences. Издание 2 (3-4). София: БАН, с. 228

[7] Young, L. & Pieterson, W. (2015) Strategic Communication in a Networked World. Integrating Network and Communication Theories in the Context of Government to Citizen Communication. The Routledge Handbook of Strategic Communication. New York: Taylor &Francis, p. 95.

[8] Shannon, Cl. E. & Weaver, W. (1964). The mathematical theory of communication. Urbana: University of Illinois Press.

[9] Христов, Ч. (2014). Войната на идеите. София: УК „Св. Климент Охридски”, с. 182

[10] Katz, E. & Lazarsfeld, P.F. (1955) Personal influence: The part played by people in the flow of mass communications, New York: The Free Press.

[11] Bennett, L. & Manheim, J. (2006). The One-Step Flow of Communication. The Annals of the American Academy of Political and Social Science, Vol. 608, pp. 213 – 232.

[12] Rogers, M. (1983). Diffusion of innovations, 3rd edition. New York: The Free Press. A Division of Macmillan Publishing Co.

[13] Young, L. & Pieterson, W. (2015) Strategic Communication in a Networked World. Integrating Network and Communication Theories in the Context of Government to Citizen Communication. The Routledge Handbook of Strategic Communication. New York: Taylor &Francis, p. 96.

[14] Monge, P. & Contractor, N. (2003). Theories of Communication Networks. Oxford: Oxford University Press.

[15] Ibid. p. 3.

[16] Monge, P. & Contractor, N. (2003). Theories of Communication Networks. Oxford: Oxford University Press.

[17] Murphy, P. (2015) Contextual Distortion. Strategic Communication versus the Networked Nature of Nearly Everything. The Routledge Handbook of Strategic Communication. New York: Taylor &Francis, p. 115.

[18] Castells, M. (2009). The Rise of the Network Society, Volume I, 2nd edition, Oxford: Blackwell.

[19] Христов, Ч. (2014). Войната на идеите. София: УК „Св. Климент Охридски”, 166.

[20] Seel, N. (2012). Encyclopedia of the Science of Learning. New York: Springer, p. 371.

[21] Cacioppo, J; Petty, R; Kao, Ch. & Rodriguez, R. (1986). Central and peripheral routes to persuasion: an individual difference perspectives. Journal of personality and social psychology, Vol. 51, pp. 1032 –1043.

[22] Христов, Ч. (2008). Убеждаване и влияние. София: Сиела, 64.

[23] Seel, N. (2012). Encyclopedia of the Science of Learning. New York: Springer, p. 373.

[24] Campbell, C. (1983). Romanticism and The Consumer Ethic: Intimations of a Weber-StyleThesis. Sociological Analysis, Vol. 44 (4). Oxford: Oxford University Press, pp. 279 – 295.

[25] Corrigan, P. (1997) The Sociology of Consumption. London: Sage Publications Ltd.

[26] Stearn, P. (1997). Stages of Consumerism: Recent Work on the Issues of Periodization. The Journal of Modern History, Vol. 69, No. 1. Chicago: The University of Chicago Press, pp. 102 –117.

[27] Болц, Н. (2004). Консумистически манифест. София: Социо Оптика.

[28] Lyubomirsky, S., King, L. A., & Diener, E. (2005). The benefits of frequent positive affectPsychological Bulletin, 131, pp. 803 – 855.

[29] Riesman, D. (1962). The lonely crowd: A study of the changing American character. New Haven: Yale University Press.

[30] Galbraith, J.K. (1958). The Affluent Society, Boston: Houghton Mifflin.

[31] Bauman, Z. (2004). Work, Consumerism and the New Poor (Issues in Society). Philadelphia: Open University Press.

[32] Baudrillard, J. (1988). Simulacra and simulations. Stanford: Stanford University Press, pp. 166 – 184.

[33] Ritzer, G. (2005). Enchanting a Disenchanted World. Revolutionizing the Means of Consumption, 2nd edition. California: Pine Forge Press, p. 69.

[34] Dagevos, H. (2005). Consumers as four-faced creatures. Looking at food consumption from the perspective of contemporary consume. The Hague: LEI-Wageningen University and Research Centre.

[35] Çala, B. & Adams, R. The Effect of Hedonistic and Utilitarian Consumer Behavior on Brand Equity: Turkey – UK Comparison on Coca Cola. Social and Behavioral Sciences 150 (2014), pp. 475 – 484.

[36] Dennis, Ch. et. al. (2009). E-consumer behavior. European Journal of Marketing, Vol. 43 (9/10), pp. 1121 –1139.

[37] Болц, Н. (2004). Консумистически манифест. София: Социо Оптика, 11.

[38] Болц, Н. (2004). Консумистически манифест. София: Социо Оптика, 117.

[39] Банков, К. (2009). Консумативното общество. София: ЛИК, 77.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 25, ноември 2016 г. http://rhetoric.bg/

 

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta