Проявления на комуникативна компетентност в началното училище

Мария Мавродиева

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 21, януари 2016 г. http://rhetoric.bg/

Специален брой със статии от конференцията на СИЕТАР България (08.06.2015 г.)

Абстракт: В статията се представят добри практики, осъществявани при преподаване на учебни предмети и участие в проекти в началното училище, а фокусът е върху установяване на проявления на комуникативна компетентност при учениците.

Ключови думи: комуникативна компетентност, начално училище, ученици.

Manifestations of communicative competence in the primary school

Maria Mavrodieva

Abstract: The current article presents good practices implemented during the teaching process on the different subjects and as a participation the in projects in the primary school. The focus is on manifestations of communicative competence of the students.

Keywords: communicative competence, primary school students.

Уводни думи

През последните десетилетия навлизат и се утвърждават термините „интеркултурна комуникация“, „мултикултурна комуникация“. Учени, педагози, експерти и образователни мениджъри говорят за потребността не само от комуникативна компетентност, а въвеждат понятията „комуникативна компетентност“, „интеркултурна комуникативна компетентност“ и приемат, че е важно те да бъдат формирани и развивани в училище. Учениците и учителите също формират и развиват тези видове компетентности и все повече това се осъществява не просто в отделни часове или по отделни предмети, а се цели комплексност и постигане на трайни знания и умения. В настоящата статия се представят резултати от анализ на добри практики при формиране на комуникативна компетентност и в частност на интеркултурна комуникативна компетентност в началното училище.

Кратък теоретичен преглед

Терминът „интеркултурна комуникация“ се използва от Юлиана Рот [1], от Яна Рашева –Мерджанова, която проучва връзките между комуникация и компетентност [2]; от Янка Тоцева [3]. Терминът „интеркултурна комуникативна компетентност“ се изяснява и представя от Янка Тоцева [4].

Терминът „мултикултурна компетентност“ се представя в редица публикации, някои от които са на А. Рапопорт [5]. През последните години се търсят връзките между програми, контекст и методи за формиране на различните разновидности на компетентности и един от авторите е В. Борисов, като той поставя акцент върху проучване как учениците комуникират при отчитане особеностите на социо-културния контекст [6].

Проучване на добри практики в училище

В статията се представят добри практики на комуникативна компетентност и проявления на интеркултурната комуникация в процеса на учебната дейност в началното училище от първи до четвърти клас в Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Гоце Делчев, при работа по проекти и при включване в дейности на община Гоце Делчев, на музея в града и на читалището. Методът, който се използва от автора на статията, е включеното наблюдение.

Учениците и ситуациите за проявления на комуникативна компетентност

Традиционно учениците се включват в отбелязването и честването на празници, които имат за цел да се формират ценностите родолюбие, уважение към историята на България, към образование, културата, знанието. Учениците участват в програмите, често това са музикални изяви и в тях са активни и учениците роми, които представят своя талант. Такива участия има от учениците в Празника на буквите, в Патронния празник на Първо основно училище – Гоце Делчев. Важно е да се отбележи, че учениците и училището имат свои партньори в лицето на читалището и по този начин училището създава условия класът и учениците да формират комуникативни умения като участват в различни комуникативни ситуации и извън училище. Така учениците установяват общото и специфичното при участията си в общински, регионални и национални културни прояви и при представяне на резултатите от тях пред различни публики.

Формирането на родолюбие и респект към историческото наследство у учениците се постига чрез екскурзии в региона на Гоце Делчев и в България, така се получава широта на осведомеността относно събитията и процесите. Учениците се включват активно при посещения на места, които са свързани с историята на България, такива са екскурзиите до тракийско светилище „Градище“ край село Долно Дряново и до туристическия обект „Цари Мали град“. Като успешен начин за развиване на интеркултурна компетентност и знания са посещенията в музеи и съвместни дейности с тях (http://infomreja.bg/otvarqt-detski-kyt-v-muzeq-v-kiustendil-27224.html), както и срещи с краеведи. „Опознай родния край“ е проектна дейност, която е насочена именно към осмисляне на важни събития от историята на региона чрез посещения, рисунки, изложби, фотографски снимки. Работата на учениците по проект „Успех“ и Клуб „Аз фотографът“ дава положителни резултати, тъй като чрез изкуствата учениците по-трайно усвояват знания и формират комуникативна компетентност да ги представят пред класа и други ученици, пред учители и граждани.

Интерактивният характер на обучението позволява усъвършенстване на творческите способности в контекста на отделни дейности, но и при цялостно осмисляне на тези дейности при работа по проекти. Също така тези участия предполагат и включване на деца в риск в клубна дейност по проект „Успех“.

Развиването на комуникативна компетентност и на интеркултурна комуникативна компетентност става и чрез включване в дейности извън пряката училищна и проектна работа. Участието на учениците в дейности, които са част от работата на Детския парламент към община Гоце Делчев, позволява именно усъвършенстване на публичната комуникация на учениците, на комуникативната им компетентност.

Тогава когато учениците вземат участие в проекта „Най-дългият урок“ на УНИЦЕФ, те разглеждат темите за устойчиво развитие, един актуален и глобален проблем. Ето защо има основания да се говори и за интерактивност, и за интеркултурна комуникативна компетентност.

Като специфична проява на комуникация се оценява процесът на вземане на решения. Учениците проявяват умения и развиват комуникативна компетентност чрез делегиране и овластяване при участие в процеси на вземане на решения, разбира се, съобразени с тяхната възраст. Учениците развиват умения за работа в екипи при дейности на ученическия съвет и при вземане на решения. Социалната зрялост се съчетава и с релевантно и ефективно комуникативно поведение.

Комуникативна компетентност на равнище установяване кои професии имат присъствие в региона, се развива и при обучения в „Бизнес Инкубатор“. Предприемаческият дух и представата за бизнеса предполагат специфични комуникативни умения, ето защо е важно за учениците да ги развиват постепенно и да виждат модели на поведение.

Осмислянето на предимствата на региона се постига и чрез посещения на важни места, в които се правят проучвания и които имат полезни дейности, например чрез посещение на Сеизмична станция учениците получават представа за работата й и след това представят видяното в различни комуникативни ситуации.

Получаването на по-цялостен поглед за региона, за това как спорт и бизнес могат да се съчетаят успешно, учениците получават по време на екскурзии и конна езда, чрез усвояване на умения за игра на тенис и чрез участие в други спортове. Фотографиите визуално илюстрират изживяването на учениците, като един от възможните начини да се виждат културата в различни сфери и да се комуникира пред ученици, близки, граждани.

Като уникална или поне рядко срещана дейност откроявам постиженията при обучението на ученик в интересни образователни, социални и комуникативни дейности. А именно включване на ученик с кохлеарна имплантация в кампанията на фондацията „Заслушай се“ на Райфайзенбанк. Бизнесът, в случая банка, се включи в снабдяване с FM система, която е от решаваща важност за подобряване на речевите и комуникативните функции на ученика. Партньорството между бизнес, училище и неправителствен сектор са важни за гражданското обществото, като в случая се развиват комуникативни умения и компетентности. Фондация „Заслушай се стреми да подпомогне ученици, така че да се осигури равен достъп до образование, да се стимулира професионалната им реализация, да се предоставят социални и обществени услуги за хората с увреден слух в България. Това става посредством изграждане на Национален център за жестови и текстови услуги. Този случай е показателен относно това как чрез адаптация и внедряване на вече съществуваща софтуерна платформа, се постигат успехи от ученика (http://novamesta.com/39/dete-s-kohlearen-implant-ot-gotse-delchev-blagodarya-za-pomoshtta). Това става като се използват инсталирано приложение на смарт устройство, както и придобилите популярност облачни услуги. Така е възможен жестов превод в ефира, това се получава чрез тристранна видеовръзка между глух потребител, между жестов преводач и чуващ потребител. Положителното е, че така става възможен и превод тип говор-към-текст, това се реализира с помощта на специализирани хардуерни и софтуерни приложения, налице е съдействие на редактор зад кадър. Доказано е, че подобни преводи са най-полезни за деца, ученици и студенти с увреден слух. Постиженията са субтитриране на видео-учебни материали; както и с субтитриране на телевизионни предавания и български филми. Тук може да се отчете и специфична проява на комуникативна компетентност, и опция за мултимодална компетентност, за която говори Гюнтер Крес [7].

Чрез тези устройства и софтуерни програми хората с увреден слух имат възможност да посещават редица развлекателни и образователни събития, както и активно да участват в дискусии, отново ситуация за диалог и за проява на комуникативна компетентност. Това допринася хората с увреден слух да бъдат мотивирани да се развиват професионално и да се социализират.

Учители и родители и комуникативна компетентност

Установено е, че в основата на интеркултурната комуникация е заложен комплексът от субективни и обективни всекидневни ситуации. В съвремието, което има особеностите динамика, промени, реформи, се налага постоянно развиване и усъвършенстване на комуникативните умения. Учителите са в процес на непрекъсната квалификация и усъвършенстване на знанията при отчитане на промените в обществото, в технологиите, в това число и в интернет и социалните мрежи. Интеркултурните различия, спецификата на региона в социален, икономически и културен контекст също изискват развиване на тези умения от учителите. Гражданското обществото, популяризирането на дейности чрез сайтове, блогове и социални мрежи предполагат развиване и на компетентност за комуникиране в онлайн среда. Пред учителите стоят на дневен ред въпроси, свързани със социален статус, отчитат се и проблеми, които се отнасят до идентичността, до образователния мениджмънт в класа и в училище.

Като неизменна част в обучението и преподаването, възпитанието и формирането на личности се приема и работа с родителите на учениците. Дейностите са насочени към развиване и повишаване на родителския капацитет, особено когато се има предвид, че учениците и родителите са от различни етноси, имат различни религиозни убеждения. Утвърден и ефективен подход е провеждане на обучителни родителски срещи и привличане на публични личности, които са медиатори, от общината (Гоце Делчев).

Ефективни начини за усъвършенстване на комуникативната компетентност, на комплексни знания и умения, е работата по общински проекти, сред които „Училище за родители“, както и организиране на „Работилници за родители“. На родителите се предоставят материали за четене, те се обучават и чрез използване на презентации, и чрез гледане на обучителни филми по темата. След това следва дискусия, по време на която тези филми се обсъждат, което предполага диалог, интерактивност и комуникативни умения и компетентност.

Отново като опция за осмисляне на възможностите за усъвършенстване на комуникативната компетентност, са дейностите с различни организации и институции. Особено активни са Агенцията за закрила на детето и служба „Социално подпомагане“, когато става въпрос за нуждаещи се деца, двете организации съдействат за приобщаването и подпомагането им и оттам до повишаване на резултатите от обучението в училище. Комуникацията учител – родител – ученик – Агенцията за закрила на детето и служба „Социално подпомагане“ се очертава като ефективна. Съществуват и други добри практики, сред които e факт сътрудничеството между три училища в Гоце Делчев и Дневният център за работа с деца и възрастни с увреждания „Символ на любовта“ в Гоце Делчев; организиран и е проведен Ден на отворените врати (http://infomreja.bg/den-na-otvorenite-vrati-v-dneven-centyr-simvol-na-liubovta-v-goce-delchev-19770.html).

За ефективност в процеса на комуникацията в ситуации, в които участват ученици – учители – родители може да се говори и при провеждането на консултации със здравния медиатор към общината, както и при работата с обществени възпитатели към общината.

Родителите се ангажират и с доброволческа дейност в БЧК, както и с благотворителност, което предполага съчетаване на социална и комуникативна компетентност от тяхна страна.

Важно е да се отбележи като успех и включване на родители от различните етноси в родителския актив, което и положителен факт и изисква интеркултурна комуникативна компетентност.

И не на последно място, като специфична комуникативна ситуация или по-скоро процес, се очертава превръщане на допълнителния час за консултиране с родители в „Стая за диалог“, което отново изисква активност, позитивност и диалог, участие при развиване на социални и комуникативни компетентности.

Заключение

Комуникативната компетентност има проявления в различни ситуации, в които участват ученици, учители, родители, представители на образователни и културни институции в дадено населено място, при реализиране на дейности по проекти и при отбелязване на празници, по време на часовете в училище и общи събития. Социалната среда, икономическата ситуация и културният контекст оказват влияние, но също така са налице утвърдени подходи и методи за развиване на комуникативната компетентност, някои от които са включване в дейности, работа в екипи, интерактивна методи и други. Ето защо анализът на актуални социални практики, на добри образователни постижения и на работа по проекти в началните училища предполага теоретично и методическо осмисляне и актуализация.

Цитати и бележки:

[1] Рот, Ю., К. Рот. (2007). Студии по интеркултурна комуникация. София“ АИ „Проф. Марин Дринов“.

[2] Рашева-Мерджанова, Я. (2005). Комуникация и компетентност – еволюционна гледна точка. сб. Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София: Булвест 2000.

[3] Тоцева, Я. (2011). Интеркултурна комуникация и интеркултурна комуникативна компетентност, сп. Бизнес секретар, 2011, № 3, 3.

[4] Тоцева, Я. (2012). Педагогически подход към интеркултурната комуникация, сп. Реторика и комуникации, бр. 6; Тоцева, Я. (2015). Директорът – мениджър на интеркултурната комуникация в училище, сп. Реторика и комуникации, № 16.

[5] Рапопорт, А. (2003). За развитието на мултикултурната компетентност на бъдещите педагози. сб. Превантивна педагогика като научно познание, 3 част, София.

[6] Борисова, В. (2003). Социо-културен контекст на отношенията между учениците. София: Годишник на СУ, Факултет по педагогика, Том 93.

[7] Kress, G. (2003). Literacy in the New Media Age. London: Routledge.

Библиография и източници:

Цветанска, С. (2006). Предизвикателства в педагогическото общуване. Софиая: Просвета.

Цветанска, С. (2006).  Педагогическото общуване в термините на социалната комуникация. Годишник на СУ, Книга Педагогика, том 98/2006.

Furstenberg, G. (2010). Making culture the core of the language class: Can it be done?. The Modern Language Journal, 94 (2), 329-332.

Тодоров, Т. Дете с кохлеарен имплант от Гоце Делчев Благодаря за помощта. Нова Места, 21.03.2014, http://novamesta.com/39/dete-s-kohlearen-implant-ot-gotse-delchev-blagodarya-za-pomoshtta, последно посещение на 20.01.2016.

Серафимов, Д. Топ ПРЕСА TV: Дете с кохлеарен имплант от Гоце Делчв – подпомогнато от „Българската Kоледа“, 14.03.2014,

http://tv.toppresa.com/869/top-presa-tv-dete-s-kohlearen-implantat-ot-gotse-delchv-podpomognato-ot-balgarskata-koleda, последно посещение на 20.01.2016.

Традиционна обредна трапеза подредиха дни преди Коледа в Музея в Гоце Делчев, Инфо Медия, 16.12.2015, http://infomreja.bg/otvarqt-detski-kyt-v-muzeq-v-kiustendil-27224.html, последно посещение на 20.01.2016.

Ден на отворените врати, Инфо Медия, http://infomreja.bg/den-na-otvorenite-vrati-v-dneven-centyr-simvol-na-liubovta-v-goce-delchev-19770.html, последно посещение на 20.01.2016.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta