Представяне на книги
Институт по реторика и комуникации
Имейл: antova.desy@gmail.com
Книгата „Картографиране на дигитално медийно съдържание. Практики за създаване на медиен наратив“ може да се нарече колективна монография, като се имат предвид авторите: Стела Антова, Светла Цанкова, Мартин Осиковски, Иван Вълчанов, Мая Коларова, Иван Русланов, Георги Минев и Антония Димитрова. Те са преподаватели от катедра „Медии и обществени комуникации“ към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Книгата е издадена през 2019 година от Издателски комплекс УНСС.
Първата част на книгата представя базови термини (конвергентна медийна среда, конвергентни влияния и други). Реализиран е обзор на теоретични постановки, като авторите извеждат понятия, които са представени в посока обновяване на категориално-понятийния апарат на медия знанието и науките за комуникациите. Това е интердисциплинарно проучване, тъй като са намерени проекции на тези понятия в областите медии, онлайн медии, бизнес, култура, образование. Новост е представянето на професионалния профил на журналиста в променящата се медийна среда.
Втората част включва резултати от изследвания, като те са представени в отделни текстове от авторите. Картографиране на онлайн медийната среда досега от такава гледна точка не е правено, доколкото ми е известно в България, и това е принос в посока извеждане на практики, анализирането им и представянето на термините с цел обновяване на терминологията.
Във втората част новостите са във въвеждане на понятия, анализ на примери и практики, свързани с вертикални снимки, дрон снимки, сателитни снимки, меме, пост, видео подкаст, лонгрийд (long read) и други. Авторите разширяват диапазона от инфографиката до видеографиката, от радиото през 3D радиото до визуалното радио.
Новостите във втората част са и относно виртуалната реалност и добавената реалност, картата на историята или story map, хибридните форми, сред които нотификейшън контент (Notification content).
Новост в изучаването на онлайн медиите са и т.нар. таймлапс (Time-lapse), преведен като забързване на времето и с новите медийни форми, сред които сторимап (Storymap) или в превод карта на историята; таймлайн (Timeline) или в превод времева линия. Видно е от последния параграф двуезичието и диграфията, т.е. термините са дадени във варианти на кирилица в превод и с пояснения и на латиница на английски език, имайки предвид тяхното възникване и утвърждаване в научната терминология.
Таблиците и изображенията в текста са полезни с оглед илюстрирането и доказването на изводите.
Прави впечатление богатата библиография, основно на английски език, но и с отчитане на новостите, оповестени от български автори.
Завършвам с цитат от заключението:
„Новото медийно съдържание предлага нов опит за потребителите. В сравнение с класическото новото съдържание създава много по-силно чувство на
емпатия и влияе на сетивата. С помощта на технологиите то успява да постави
потребителя в центъра на сюжета и да му даде възможност да възпроизведе
информацията в различни реалности. Технологиите позволяват подсилване на
аргументацията, но контекстът на събитието подсказва кои са най-подходящите
форми за отразяване на историята“, с. 209.
Ръкописът е представен на 15.11.2019 г.
Ръкописът е приет на 11.12.2019 г.
Manuscript was submitted: 15.11.2019.
Accepted: 12.12.2019.
сп. „Реторика и комуникации“, бр. 42, януари 2020 г.
Rhetoric and Communications, Issue 42, January 2020.
Брой 42 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2020 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП1/39 от 18 декември 2019 г.