Представяне на книгата “Life and Death in a Time of Terror” – Доц. д-р Руси Маринов, НБУ

Howard R. Pollio, Tolya Stoitsova, and Anne Snellen

“Life and Death in a Time of Terror”

LIFE AND DEATH IN A TIME OF TERROR. A psycholinguistic analysis of editorials concerning 9/11,

Автори: Howard R. Pollio, Tolya Stoitsova, and Anne Snellen 

Книгата представлява задълбочен, психолингвистичен анализ на  уводни статии в 5 международни, водещи печатни медии по теми, свързани с терористичните атаки от 11 септември 2001 г. на територията на САЩ.

Медийният анализ е базиран на уникална методика, разработена от авторите на книгата и от други участници като привлечени специалисти. Темата, свързана с терористичните атаки в САЩ през 2001 г., е обект на засилен интерес в продължение на 10 години, както и на много пручвания от редица американски и международни институти, университети, водещи учени и изследователи, но в случая се акцентира на социално-психологичните аспекти на международния тероризъм, както и на позицията на медиите при отразяване на събитието.

Анализът обхваща 270 редакторски статии на 5 световни медии от различни страни като САЩ, Англия, Русия и България за период от една година и проследява публикациите по теми, визиращи атаките по Световния търговски център в Ню Йорк, сградата на Пентагона във Вашингтон и разбилия се самолет на Американските обединени авиолинии над Пенсилвания. Анализът се базира на вестниците „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон пост”, „Таймс, Лондон”, „Сега” – България и „Известия” – Русия.

Публикациите, свързани с терористичната атака, се оценяват  по четири критерии, обхващащи различни, проблемни области: а) къде и с каква честота през изследваната година, всеки един от петте вестника публикува релевантни материали; б) какви теми и за какво се отнасят публикациите; в) към какви исторически събития или теми, развити в литературата, правят отправки съответните медии; г) какви лингвистични подходи и речеви ситуации се използват, за да се предаде по-голямо разбиране на ситуацията. Тези основни теми  се развиват и интерпретират на различни нива и в различни сфери на споделено значение, свързани с отразяваното събитие. Първите две теми се отнасят до персоналното и историческото време и имат отношение към развитието на феноменологичната филисофия, историята и  социалната психология и как изследваните проблемни области  кореспондират с политическите и международни отношения и същевременно отразяват отговорите на Америка на терористичната заплаха (рационални или повече импулсивни решения). Трета и четвърта тема се отнасят до въпроси, третиращи  човешкия живот, смъртта и тематичното значение.

Една част от книгата (Chapter 5. People With Bombs In Their Heads) е посветена на публикациите в българския вестник „Сега”, като същевременно се правят препратки към нашата история, политическата рамка и подходите за интерпретация на подобни международни събития, свързани с глобалните заплахи на тероризма. Анализирани са 43 публикации във вестника, повечето от тях са на първа страница или на друга страница, като се визират теми, свързани с тероризма. Анализът структурира и кодира всяка публикация  в медиите в 3 различни категории, като процентно отношение (рефлективна, нормативна, описателна).

Графиките и съответните статистики на публикациите показват три ясно разграничени периода: Първият е пиков, с най-много публикации и отправки от 12.09 2001 г. до 11 октомври, 2001 г. и са свързани в по-голямата си част със ситуацията в  Международния търговски център и Пентагона; вторият период на засилен интерес е във времето 11 октомври-11 ноември; трети период от 12 ноември до 11 декември 2001 г.

От руския вестник „Известия” са анализирани общо 31 редакторски статии. Обект на анализ във вестник „Таймс”, Лондон са 45 редакционни материала. Аудиториите (включително потребители в мрежата) на избраните медии са различни и варират от 19 милиона за Ню Йорк Таймс до  5 милиона за „Вашингтон пост”, 240 хиляди за „Известия” и 40 хиляди за „Сега”. Това означава, че влиянието на информацията и качество на съдържанието както върху читателите, така и върху елитите, вземащи решения  за справяне с глобалния тероризъм, в изследваните вестници също е различно.

При анализа се открояват и няколко типа текст, използван в медиите: а) класически текст, прибягващ до цитирания от литературата, Библията, теориите на Нострадамус и дори клишета от идеологиите (комунистическа и нацистка); б) съвременна и древна история, т.е. информация, имаща отношение към Втората световна война, войната в Чечения, Виетнам, руските революции през 1905 и 1917 г., дори  Априлското въстание; в) най-нова история, това са материали, имащи отношение към войната в Ирак, бомбардировките над Югославия през 1999 г.

Графиките, например, показват, че най-силна ориентация и позоваване на  исторически събития се забелязва при в. Ню Йорк Таймс  и най-слабо е изразена тенденцията при българския в. Сега. Изключително интересни от медийна гледна точка са глава 8, свързана с основни теми и метафори, използвани в медиите, както и сравнителният анализ на езика на медиите и как се взаимодейства с ежедневния живот на хората. В случая се прави отправка към предишни психологически изследвания, базирани на дълбочинни интервюта, като се открояват отново четири тематични нива на използване на езика: функционално, естетично, междуличностно и систематично. Всички тези теми под една или друга форма се отразяват в петте изследвани новинарски медии: първата тема се фокусира върху Америка: силни, слаби страни, ценостна система, борба, отговор на  предизвикателвствата, изграждане на нови коалиции; втората тема се фокусира върху времето и неговото значение за хората, в смисъл и терминология от типа на: „преди/след”,”нов/стар”; третата тема е ориентирана в посока информация и информиране като се  използват думи като „знание/незнание, игнориране”, „ясно/смътно” и при тема четвърта се работи с термини като: „реактивни мерки”. „секретен/отворен”, „балансиран-едностранен”. Има и една допълнителна пета тема, като обект на внимание от изследваните вестници, третиращи емоционалните реакции на хората като типични използвани думи в тази област са „страх/тревожност”, „празнота”, „персонален терор”, „ужас”. Авторите прилагат и една друга класификация при анализа на информацията и материалите от медиите, до каква степен дискутираните теми се съотнасят до „физическия свят”, „социалния свят”и „персоналната страна”. Анализът определя 10 съдържателни категории, свързани с речевата ситуация и респективно използваните метафори за описание на събитията. Например в категория 1 са идентифицирани 21 основни пункта от типа на „уроци на реалността”, „променените перспективи”, „идеята за немислимата мисъл”; категория 2 има отношение към по-късен период от време – голямото бедствие, предизвикано от урагана Катрина; категория 3 е свързан с „Ал Кайда”, Осама бин Ладен, Исляма (голямото разделение между Запада и мюсюлманския свят); категория 4 е свързана с борбата с терора и типични, тематични полета  като „симбиоза между власт и военна технология”, „война без отпечатък”.

В книгата има много цитати от водещи световни лидери, учени и изследователи, както и позоваване на сериозни научни разработки, свързани със социалната психология, херменевтиката, цитирани са Гадамер и  феноменологичната философия  на Хусерел, има позоваване на изводи от Теорията на управление на терора, Теория на стратегията на войната и в частност позоваване на идеите на фон Клаузевиц.

Изследването е добре структурирано, а в заключение обобщавам, че книгата включва задълбочен психолингвистичен и  медиен анализ, който е направен по оригинална методика.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta