Представяне на книгата “The Power of Public Speech”

Теодора Абрашева

Книгата “The Power of Public Speech” с автори Elena Kreytchova и Nadezhda Stalyanova е издание на „Парадигма“ и е публикувана през 2017 г. Текстът включва 10 части, като са обхванати различни области на проявлението на публичното говорене, от политиката до интернет (Expressing Opinion Online – Freedom of Restrictions), от медиите до съда (Do We Est Little Black Children? Linguistic Expert Opinions in Two Court Cases). На тематично равнище се представят резултати от изследвания основно на вербално равнище, като отново в отделните части се поставя ясен акцент върху актуални и значими теми: вербалната агресия, езикът на омразата (Verbal Aggression, Hate Speech and Freedom of Speech), спецификите на виртуалната среда (The Individual, Media and the Virtual Environment). Като новост се очертава една относително нова и недостатъчно изследвана област, като се търсят пресечни точки между лингвистика, силата на езика и киното, което е представено образно чрез Холивуд (The Power of Language Through the Prism of Hollywood and Linguistics) – с. 165 – 178.

В този текст се проучва комуникацията относно филмите и в частност наградите за Оскар през 2016 г. и номинациите в последната десета част “The Power of Language through the prism of Hollywood and Linguistics”. Един от изводите, до които се достига, е за езиковите картини на света – с. 176; за метафоризацията на времето, за това, че времето не е континиум – с. 177. Анализаторите се опират на теориите на Лакоф за метафората, но излизат извън традиционната парадигма и навлизат в полето на киното. Отворени остават въпросите за бъдещи изследвания, свързани с това дали езикът е подарък, инструмент или оръжие или има и други функции.

Един от базовите термини в частта “The Power of Language through the prism of Hollywood and Linguistics” е heptapod language. Авторите обръщат внимание на това какво е логограф и какви са функциите на текста в киното, един наистина нов и недостатъчно изследван въпрос, като на с. 171 се говори за “The movie makers “invented“ about 100 logographs”, за това как се създават филми от ранга на „Властелинът на пръстена“ (Lord of the Ring), дали и как се използват машините и дали има създател на “logograms’ graphic design”. Поставени се интересни въпроси за дискурса в киното, за персоналното говорене и дали то е възможно в един филмов сценарий и в една кинопродукция. Поставя се акцент и върху въпроси, свързани с естествения език и дали има основание да се говори за езикова картина на света на с. 175 – 176, отново реферирайки към Лакоф и тезата му за концептуалната метафора. Авторите представят успешен опит в това проучване, но както те казват възможни са изследвания и от лингвистична, социална и антропологична гледна точка – с. 177, на теми, свързани с киното, фирмите, езика, визуалното, наратива, сюжета.

Изучавайки медиите, авторите търсят да изведат фактори и явления, процеси и тенденции, когато става въпрос за обществото, публичния език и медиите, те проучват публичната сфера през призмата на етиката и морала, като се спират на теми, свързани с изконни теми, отнасящи се до свободата на словото, но и до отговорността на медиите – с. 60 – 71.

Няколко от статиите са посветени на анализ на интернет комуникациите, като отново са проучени през интересен фокус: виртуалната среда и пространство, как се проявява там индивидуалността – с. 73 – 80. Проучени са едни от наболелите теми и реални практики, свързани с езика на омразата в интернет и какво е поведението на посетителите в глобалната мрежа, на създателите на съдържание в нея, на споделящите информация – с. 81 – 92.

Разширявайки полето на изследването, авторите анализират популярни български онлайн медии: dir.bg, novinite.bg, vesti.bg, frognews.bg, offnews.bg, actualno.com, dnes.bg, focus-news.bg, mediapool.bg, blitz.bg, pik.bg, 24chasa.bg, standartnews.bg, trud.bg, duma.bg, segabg.com, monitor.bg, banker.bg. Направени са обосновани изводи относно това как в тях се усеща свободата и как се възприемат правилата, нормите, а и рестрикциите – с. 93 – 112.

Важно е да се спомене и следното предимство на текста – визуализацията, прецизното извеждане на илюстративен и доказателствен материал от медии, онлайн медии, сайтове, филми и други. Дадени са примери, всички те са уместни и инкорпорирани в текста, което улеснява четенето при представяне на резултатите от изследването и изводите.

Книгата е интересна равнище жанр, тя излиза извън рутинното, в нея автономно са обособени отделни текстове, същевременно връзката между текстовете е търсене на силата на езика като проявления в различни сфери.

Книгата е полезна за преподаватели, изследователи, учени и работещи в медиите и комуникациите.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta