Проявления на виртуалната реторика в мултимедийната журналистика (Анализ чрез метода „Case Study” на онлайн медията „News.bg”)

Десислава Антова

Абстракт: Новите медии, създаването на качествено нова архитектура на текста посредством възможностите на дигиталните статии, обогатяването им със снимки и видеоклипове, са част от все по-засилващата се тенденция за превес на изображенията при предаването на съобщенията в мрежата. Те са обект на научен интерес от виртуалната/ визуална реторика и мултимедийната журналистика. Върху проблемите на мултимедийният нюзрум са работили редица български и чужди изследователи; тези практики, макар и със закъснели темпове, намират своето приложение и у нас. Изследователският интерес е насочен към установяване на реторически особености на мултимодалното съдържание, продуцирано от мултимедийния нюзрум. Тези проявления на виртуалната реторика са иманентна част от дигиталната структура и нова архитектура на текста. Архитектура, чиито характеристики хиперлинкове, онлайн видео, снимки, ключови думи и тагове, са определящи в един мултимедиен продукт. В съдържателен план новините, разбирани като нещо важно и значимо за обществото, са поставени в нов контекст. Той е променен съобразно каноните на мултимодалността в реториката и в журналистиката. Предпоставка за това ново явление, разбирано като мултимедийна журналистика, е развитието на технологиите. Те дават възможност журналистите да създават съдържание, да обменят такова с други медии и да оформят – редактират информация, предоставена от аудиторията. Целта е фокусиране на потребителите за по-дълго време върху даден мултимедиен продукт. Мултимодалността, както в реторичен, така и в журналистически план, е обект на настоящото изследване. Използван е качественият метод „Case Study”. Създаден е корпус от съдържателни елементи – мултимедийни послания, представени в онлайн медия със сайт News.bg.  Задачата е чрез метода „Case Study” да се докаже водещата роля на мултимедията като качествено нов елемент за представяне и предаване на посланието или новината. Направени са сравнения с други медии с цел доказване на необходимостта от мултимедийност и мултимодалност в изграждането на съдържанието и дигиталните послания.

Ключови думи: виртуална  реторика, мултимедия, мултимедиен нюзрум, мултимодалност.

Desislava Antova Manifestations of Visual Rhetoric in Multimedia Journalism (Case-study analysis of online media News.bg)

Abstract: The new media, creating qualitatively new architectural possibilities by text digital articles, enriching them with pictures and video are part of the growing trend for superiority of the images in the transmission of messages within the network. They are the object of scientific interest in the virtual / visual rhetoric and multimedia journalism. On the problems of multimedia newsroom have worked a number of Bulgarian and foreign researchers. The principle, even though with late rates found its application in our country. The interest is focus on rhetorical aspect of multimodal content produced by the multimedia newsroom. These reveals of the virtual rhetoric are immanent part of the digital structure and new architecture of the text. Architecture whose features hyperlinks, online video, photos, keywords and tags are crucial in a multimedia product. The volume aspect of the news, understood  as something important and meaningful to society, are placed in a new context. Who has changed according to the canons of multimodality in rhetoric and in journalism. The precondition for this development, understood as multimedia journalism is the technological progress. This enable journalists to create content, share this with other media and to edit information provided by the audience. The aim is to focus on customers for a long time on a multimedia product. Multimodality, both in rhetoric and in journalistic terms, is the subject of this study. Quality u method which is used is a Case Study. Created corpus of content elements – multimedia messages presented in the online media News.bg. The main purpose is to demonstrate the leading role of the multimedia as a qualitatively new element to present and convey the message – the news. Enable are some comparisons with other media to demonstrate the need for multimedia and multimodality in the development of digital content and messages.

Keywords: virtual rhetoric, multimedia, multimedia newsroom, multimodality.

Уводни думи

Ретланслирането на медийни послания, непрекъснатото им мултиплициране в дигитална среда, поставя потребителя пред необходимостта да търси една и съща информация няколко пъти, да извършва проверки на източници, за да се убеди, че представеният факт е истинен.  Така често правото на потребителя и на гражданина да бъде информиран има обратен знак и в киберпространството придобива смисъл на дезинформация, фалшификация и дори манипулация. Най-честото проявление на този информационен хаос, е така нареченото „изгубване в пространството” [1], пред което е поставен всеки един потребител в мрежата. Ако в древни времена, реториката е отстъпвала ролята си пред диалектиката, предвид славата й на ренегат сред науките, за което най-вече са допринесли странстващите реторици и древните софисти, то днес необходимостта от нейните канони, прави възможен скокът на реториката във виртуална среда. Виртуалната реторика изтласква назад спора доколко науката реторика е наука за красноречието. Той придобива ново звучене, предпоставка за което е отново необходимостта от реторични умения за систематизиране на информацията, подредбата и оформянето й в дигитален формат.

Новите проявления на традиционните реторични канони, свързани с проучването, подредбата, крайното оформяне и представянето на посланието като съдържание, доминирано от мултимодалността на виртуалната среда имат за своя предпоставка мрежовата комуникация, характерна за интернет. В ерата на цифровизацията и глобализацията, гигантският скок и трансформацията на реториката във виртуална предполага извеждането на преден план на визуалното. Визуалният код и иконичния знак са от съществено значение за компютърно опосредствана комуникация. Интернет комуникацията е свързана с времеви и пространствени промени, интерактивност, както и с промяна на статуса на самата информация. Веднъж появила се в мрежата тя търси своето мултиплициране и препотвърждаване в хиперлинкове и тагове, даващи й нов живот, посредством възможността да бъде отново разпозната от СЕО – търсачките и приложенията на гиганти като Google, Amazon. Таговете, хиперлинковете и интерактивните възможности, предлагани в дигитална среда оживяват хипертекста и позволяват трансформирането в света на виртуалното. Решаваща роля имат дигиталните умения и компетенции, които са необходим гид в океана от информация – интернет, още повече предвид разпространението на смартфони и технологични джаджи, променящи ежедневието на голяма част от човечеството.

Днес новините са новини за части от секундата, а по-нататъшното им препредаване и мултиплициране, е по-скоро свързано с обособяването им в персонифицирано дигитално съдържание, с така характерното за журналистиката на новите медии „story”/ „разказ” и умението да се създава наратив. Така от една страна наративът предава разказа за случилото се, а изображението за даден факт доминира цялостната представа за него. Визуалният елемент предава идеята за факта, така както е видян и интерпретиран от дадена медия.

 

Теоретичен обзор

Проучванията върху мултимедийният нюзрум са фокусирани предимно върху дейността на новите медии в журналистически аспект, без да се търси връзката им с реторическите канони и проявленията им във виртуалното пространство. Настоящата статия има за цел да проследи именно този аспект при създаването на качествено нова архитектура на текста и възможностите, предпоставени в дигиталните статии. Фокусът попада върху употребата на визуалните реторични елементи и използването им като аргументи при оформянето на дигиталните послания. Търсят се интердисциплинарните проявления на темата, връзката между нови медии и виртуална реторика, видяна в онлайн трансформацията на традиционните медии и предлагането им в интернет среда.

Мултимедийният нюзрум е изследван от гледна точка на медийната трансформация и промяната в естеството на журналистическата работа в трудовете на редица български изследователи, сред които Валери Маринов, Грета Дерменджиева, Иванка Мавродиева, Илияна Павлова, Пламен Павлов, Мария Попова, Стела Константинова, Стефан Серезлиев. Промяната в дигиталните послания и търсенето на тяхната мултимодалност и мултимедийност са обект на научен интерес в трудовете на Гюнтер Крес, Анди Бул, Тей Воон, Дитмар Шантин, Роджър Фидлър, Лио Гроук, Моника Нилсън, както и на изследователи, в чийто интерес попадат визуалните промени в съвременната култура, обусловена от дигитализацията и настъпването на цифровата ера.

Връзката мултимедийна журналистика – визуална реторика може да бъде проследена на ниво обхват на термините. По-частното проявление на мултимедията е свързано с мултимедийната журналистика, наложила се като практика, обединяваща цифрови и печатни медии, а по-широкото разглеждане на мултимедията следва да бъде разгледано в полето на визуалната реторика и обратът на визуалното. Налагането на иконите в програмите на гиганта „Макинтош” представя прогреса на мултимедията като средство за разпространение на медийно съдържание, обединяващо различни медийни форми, сред които графика, звук, анимация, видео. Целта е постигането на по-голяма пълноценност и богатство. Така определението, дадено от Мария Попова за мултимедия, е доразвито с разделянето й на линейна и нелинейна, залагаща на интерактивността на потребителя. В интернет мултимедийното съдържание е основен елемент, а мултимедийният нюзрум [2]  има за цел по-ефективно управление на работещите в медията. Според изследователя необходимостта от създаване на мултимедийна редакция е породена преди всичко от промяната на потребителските навици. Наистина интернет е навсякъде и може да бъде достъпен  във всеки един момент, в който потребителят пожелае това. Тази промяна диктува медиаморфозата на традиционните медии и доминирането на кросмедийните формати и съдържания.

Валери Маринов разглежда трансформацията към мултимедиен нюзрум в едноименната монография като откроява няколко нива на организация на мултимедийния нюзрум, според класификацията, предложена от Дитмар Шантин. Нюзрум, обединяващ няколко медии, кросмедиен нюзрум, в който отделните медии са равнопоставени, нюзрум на интегрираните медии, нюзрум ориентиран към социалните мрежи [3]. Изследователят разглежда преминаването към мултимедиен нюзрум във водещите електронни и онлайн медии в България, а в изследването му попадат 17 медии в страната. Маринов достига до извода, че конвенционалните медии се опират на онлайн медиите в разработката и механизмите за управление на медийно съдържание [4]. Изследователят отбелязва, че печатните медии  първи посягат към „чуждата баница”, предлагайки съдържанието си и онлайн [5]. Авторът въвежда статута на „носеща медия”, от чиито позиции се влиза в производството на медийно съдържание и откроява перспективите за развитие на мултимедийния нюзрум у нас. Как влияе доминиращата култура на екрана [6] на предаваните медийни послания чрез слово е въпрос, който задава реторическия аспект на предаваните медийни съдържания. Комбинацията от аудио, текст и видео изграждат архитектурата на дигиталната статия, отделяйки водещо място на визуалните елементи дори на ниво текст посредством водещи заглавия, предаването на извънредни новини и открояването на ключовите думи в текста посредством шрифт, цвят и хиперлинкове. Като се придържаме към определението за виртуална реторика като „ораторство реализирано във виртуална среда в условията на синхронна и асинхронна компютърно опосредствана комуникация” [7] в българската наука искаме да проследим как традиционната реторична триада етос, логос и патос, намират своето отражение във архитектурата на дигиталните медийни съдържания в онлайн среда.  Основен акцент ще бъде поставен върху създаването на дигитална статия и реторичните умения, необходими за това.

Анди Бул, журналист с  30-годишна практика във водещи медии, сред които „Индипендънт”  „Таймс”, „Съндей експрес” и редактор на онлайн изданието на „Таймс” създава учебни програми за мултимедийна журналистика. Учебникът му „Мултимедийна журналистика: практическо ръководство” въвежда читателят в богатото мултимедийно съдържание, разкривайки тънкостите на мултимедийната журналистика. Още в началото той постулира един от основните въпроси, които трябва да си задава всеки един журналист, а именно значението на дадена история за читателите, слушателите и зрителите и ключовото значение на аудиторията. Дефинирайки новините като краткотрайно съдържание, което лесно се превръща в „стара шапка” – след като е била чута веднъж новината [8], Бул определя новините като „фактическа информация, която е нова за аудиторията, рефлектира и се отнася към нея, намесвайки често  конфликтни , извънредни  ситуации. Журналистите, казва Бул, често назовават своите репортажи „истории” и посочва, че основната причина за това е, че новините споделят много от характеристиките на сюжетите, характерни за художествената фикция на новелите или филмите. Така художествените фикции съдържат ярки характери, драматични събития и конфликти, неочаквани случки, или нещо трагично или пък щастливо стечение на обстоятелствата обект на новинарско съдържание [9]. Така основното изпитание, на което са  подложени съществуващите медийни платформи, от една страна е свързано с необходимостта от приковаване на вниманието на аудиторията, а от друга с реторичните канони, свързани с разполагането на текста и оформянето му в лийд – водещо заглавие, текст за случилото се – наратив и задължителните елементи на мултимедията.

Затова и текстът в дигиталната статия следва императивите на онлайн журналистиката и възможността най-важното – случилото се – фактът за събитието да бъде предадено в рамките на сто знака, следвайки форматът за създаване на текст, предназначен за уеб – краткост, точност, ясност и същевременно пълнота при предаването на информацията. Основното медийно съдържание – новините, разбирани като нещо важно и значимо за обществото, са поставени в нов контекст, съпътстван от мултимодалността при възприемането на съдържанието, чиято естествена предпоставка, е развитието на технологиите. Именно технологиите дават възможности да бъдат използвани различни визуализиращи елементи – видео, снимка, графика, анимация. Възможността журналистите да създават съдържание, да обменят такова с други медии и да оформят – редактират информация, предоставена от аудиторията посредством социалните мрежи, блоговете и поддържането на обратна връзка с аудиторията е подчинено на желанието за създаване на таргет група или аудитория, която ще разчита именно на определен бранд при потреблението на информация.  Освен задържане на вниманието на аудиторията мултимедийният продукт има за своя цел употребата от други медии на принципа на предоставянето на абонамент за статии, снимки или видеоматериал, разпространяван от информационните агенции. Репрезентацията на дадено медийно съдържание, използването на различни канали е част от мултимодалността, както в реторичен, така и в журналистически план. За целите на настоящото изследване е използван качественият метод на „Case-study”, чрез който се цели апробация на методиката на изследване на визуалните елементи в медийното съдържание. Създаден е корпус от съдържателни елементи – мултимедийни послания, представени в онлайн медията News.bg. Потърсено е и сравнение с представянето на същите съдържания в други медии.  Основната цел е чрез метода „Case-study”  да се проучи доколко мултимедийните съдържания почиват на реторичните принципи и как журналистите допускат дадена новина на входа и на изхода на информационния поток, какво е възможното й разработване и обогатяване посредством мултимедията и ретлансирането и предаването на дигитални послания. Методът, наричан още „анализ на ситуацията” или „проблемен анализ” включва описание, интерпретация и анализ на продължително наблюдение над културата или социалната група в тяхната естествена среда [10]. Методът дава възможност и за проверка на предложените хипотези в търсене на истината за взаимното проникване на реториката и дигиталната среда. Ограниченията на метода се налагат от затрудненото дистанциране на изследователя от неговия обект на изследване.

Прави се допускането, че теоретизирането на журналистическата практика на мултимедийната журналистика от гледна точка на виртуалната и визуална реторика са непрекъснат процес, който се нуждае от постоянна актуализация с оглед развитието на технологиите и предизвикателствата, свързани с големите бази данни в интернет. Редактирането на текстовете и добавянето на хиперлинкове изисква качествено нови компетенции у редакторите. Те са онзи информационен гид, който в най-пълна степен познава информационния поток, разбира естеството на новината и умее да придаде на дигиталната статия необходимата информационна плътност, свързана с поставянето на тагове и хиперлинкове. Така информацията става разпознаваема за интернет търсачките, а надпреварата с времето на живот на една новина – твърде кратък, ограничен до момента, в който е чута. Това придава на писането на текстове за уеб екран  нов тип грамотност свързана с разбирането за изместването на писменото слово от екрана. Разбирането, че интеракцията на аудиторията с онлайн медиите е водеща, е важен момент в подготовката на мултимедийният журналист, който изиграва ролята на навигатор при интерпретацията на представения публичен факт. Остава отворен въпросът за журналистическите жанрове и спорното оцеляване на разследващата журналистика, например [11].

Анализ чрез метода „Case Study на онлайн медията „News.bg

Настоящата статия се фокусира върху проблема, свързан с навлизането на реториката при подготовката на журналистическите мултимедийни послания. Обектът на изследване е фокусиран върху информационния сайт на  „News.bg”, а предметът на изследването са именно реторичните умения и знания в професионалните дейности на журналистите във въпросната онлайн медия.  Работната хипотеза, която се формира е за необходимост от специфична реторична подготовка на студентите в съответствие с изискванията на медийния пазар. Налага се и предположението, че реторичното теоретично наследство, макар и да не се включва като база за подготовката на съвременните журналисти, неговите нови научни полета – виртуалната и визуална реторика залагат самоусъвършенстването на тези практически умения.

Създаден е работен корпус от 5 случая на медийно отразяване. Случаите са подбрани на принципа на тяхната екстремност/извънредност, атипичност/ девиантност, както и такива, подчинени на специфичния интерес, какъвто е избор на ново ръководство на БСП, например. Така за реторичните умения, които са предмет на изследване на настоящото проучване, ще бъде направен опит за генерализация на базата на представените в медията дигитални статии, които ще бъдат и основна информационна единица. Теоретичната перспектива е обусловена от проникването на реториката в онлайн медийните послания и доминирането й във визуални за сметка на вербални елементи. Дизайнът на изследването включва следните изследователски въпроси, които отчитат какви са:

  • нагласите на редакторите при публикуване на крайната новина под формата на дигитална статия с оформянето на хиперлинкове и линкове към статии по темата;
  • нагласите на репортерите при предаването на дадена новина;
  • организационната среда или начинът, по който новините стигат до редакцията на входа на информационния поток;
  • интересът на аудиторията към дадена новина – измервано в брой уникални посещения и коментари под поста;
  • новините, които се препредават и в социалните мрежи;
  • новините, които се актуализират и колко често;
  • четените заглавия в мрежата;

 Моделът на изследваните случаи се фокусира от една страна върху информационни единици новина, коментар,  пост под публикация, видео, снимка, таг, линк, хиперлинк, хипертекст, които са част от понятийното поле на мултимедийната журналистика и виртуалната/ визуална реторика от друга страна видяна в използваните аргументи в подкрепа на медийното послание/ съдържание. Избраните случаи, върху които почива изследването, са дигитални статии, свързани със събитията около терористичните атаки в Ница, пленумът на БСП за избор на председател, разполагането на българо-румънска военна флотилия под шапката на НАТО в акваторията на Черно море, протестите на рокерите в страната заради наложената мярка „домашен арест” на турски гастарбайтер, и авторски материал относно застрояването около Рилския манастир. Случаите са избрани тематично – свързано с покриването на работата едновременно и на редактори и на репортери.

Преди анализа и описанието на отделните случаи, – няколко общи думи за информационния сайт, действащ на принципа на информационно-развлекателна платформа и именно сайт, а не агенция – източник на информация и за други медии. Ако използваме терминът, въведен от Валери Маринов за носеща медия – то тя тук е News.bg, останалите платформи около информационния сайт са: Money.bg, Lifestyle.bg, Topsport.bg, Gladen.bg, които действат самостоятелно като отделни медии, обединени под шапката на носещата медия с обща визия. Открояват се в цветово отношение за водещите банери. Използваният цвят за носещата медия е син и съответно за останалите – червен, виолетов и отново син. Платформата за поръчка на храна – представя връзки към най-популярните ресторанти в съответните градове. Сайтът публикува отчети за финансовата си дейност, а новото му оформление от началото на 2015 г. съдържа връзки и препратки към основните социални мрежи Facebook, Tweeter, Google+ и канала YouTube. Информационният сайт си сътрудничи с информационната агенция БГНЕС, от която ползва снимков материал, тъй като няма обособен собствен фотографски отдел. Организацията е поверена на един главен редактор. Управлението на медията е представено публично в рубриката „За нас” , където са поместени целите на Уеб Медия Груп, снимки и биография на управляващите дружеството и историята на компанията. Мултимедийният нюзрум на разглежданата медия може да бъде определен от типа  „кросмедия”,  при който няколко различни медии действат като едно цяло при предлагането на медийно съдържание. Платформите имат отделни редакторски и репортерски екипи и търсят собствени новини, независимо една от друга в синхрон със създаденото разделение в новинарския поток на официална информация, финансова информация, развлекателно-клюкарско съдържание и услуги, свързани с кетъринг за храна. Така докато си седите комфортно – можете да браузвате в една и съща платформа – различни тематики. Такава е и заложената цел на мултимедийният нюзрум, анонсирана в рубриката „За нас”.

Горният банер на носещата медия, организирана на принципа на блоговото пространство, препраща към основните рубрики, под които се публикува новината: „У нас”, „По света”, „Икономика”, „Коментари”, „Ритъм”, „Времето”, „Спорт”, „Напиши”, „Днес”, „Вчера”.  Той е решен в син цвят. Цветът е наситен и ярък и имплицитно се свързва със синия екран. Внимание заслужава рубриката „Напиши”, където се поместват коментарите и интервютата, както и написаното от аудиторията. Поддържането й е заявка за постоянна връзка с публиката. Водещата новина е поставена резонно в левия ъгъл на екрана, където по правило се разполага и най-важната информация, а рубриките: „Последни” и „Най-четени” препращат към последните събития у нас и по-света. Препратките към останалите платформи се визуализират с техните водещи новини и обозначаването с логото и цвета им. Навигацията е улеснена, но за отварянето на сайта е необходима бърза и качествена интернет връзка. Информационният сайт използва „бисквитки”, а за връзка с аудиторията на изхода на новинарския поток подобно на известията в социалните мрежи се предлага уведомления за последните новини, както и се предоставя възможност за абонамент по електронна поща. Видеото към новините се обработва от отделен отдел – оператор и монтажист и се озвучава от редактор. То се активира чрез бутон, указан в снимката на самата новина в дигиталната статия. Улеснение при управлението на медийното съдържание представляват бутоните за харесване, които се съдържат под новината и съответно с обратен знак.

Първият медиен сюжет/наратив е свързан с темата: „Терор в Ница”, която в изследваната медия е представена със заглавието: „Над 80 убити при кървав терор в Ница” [12] и подзаглавие: „Камион се вряза в хиляди в Ница, над 80  убити”. Новината е публикувана час след полунощ на 15 юли 2016 г. и бе водеща във всички български и световни новинарски емисии. Извънредната новина е с  последна актуализация в изследвания сайт минути след 12 часа – обедно време.  Свързаните новини, които се представят по темата са 16, а прегледите на водещата новина са 94 824, което е своеобразен рекорд по брой посещения и интерес от страна на аудиторията. Коментарите са също рекорден брой – 25.

Оформянето на дигиталната статия е подчинено на особеностите на интернет четенето като важната информация – ключови думи и изрази са подчертани в черен курсив. Така хипертекстът става по-лесен за възприемане, а вграждането на линкове към други статии по темата дават необходимата информационна плътност. Линковете към съдържанието на други статии по темата, съдържат заглавия, снимка и подзаглавие и се задават чрез бутон от редактора, качващ медийното съдържание онлайн. В конкретния случай линковете са три със заглавия: „Българин от Ница: Видях около 30-40 убити” [13], „Масовият убиец в Ница, познат на полицията” [14], „Обединени сме в шока, съчувства Меркел на Франция” [15]. Използвано е видео, разпространено в социалните медии You Tube и V box, което може да бъде определено като кросмедиен продукт – предназначен за употреба от различни медии, както и фотографии с различни източници, включително и кадри на очевидци, разпространени в социалната мрежа „Туитър”. Снимките и илюстрациите по темата са актуални и могат да бъдат разглеждани като аргументи по същество. Тези визуални елементи предават наслагваните в текста конотации за кървав терористичен акт.  Общо 11 на брой от водещи световни информационни агенции.

Новината е разпространена и посредством RSS, мултиплицирана във „Фейсбук”, където има множество споделяния. По този начин се използват два различни канала на разпространение и се търси по-пълното покриване на аудиторията посредством мултимедийните платформи на интернет. Така едно и също медийно съдържание достига до потребителя по всички възможни канали, но превес в бързината имат социалните мрежи „Фейсбук” и „Туитър”.

От реторичните аргументи на вербално равнище се откроява повторението на думи от едно синонимно гнездо: кървав, терор, камион убиец, меле. Извънредната новината е водеща в продължение на повече от 12 часа, а новата информация към нея е оформяна посредством линкове към други новини, които също са актуализирани и съдържат препратки както към водещата, така и към други новини по темата. 25 са събраните коментарни поста под публикуваната дигитална статия. Авторите и редакторите се позовават на световните агенции и преса, като указват цитираните медии. Таговете са представени в долния ляв ъгъл на новината и съдържат ключовите думи: атентат, Франция, Ница, нападение;

Темата с флотилията срещу Русия под шапката на НАТО в Черно море бе водеща за българските и румънските медии в средата на месец юни тази година, когато на посещение в България дойде румънския президент Клаус Йоханис. Ден след обявеното намерение за обща флотилия срещу Русия, се наложи президентът да свика извънредна пресконференция, на която даде изявление в присъствието на министър-председателя и на военния министър. Пресконференцията бе излъчвана на живо. Новината, която бе публикувана със заглавие: „Плевнелиев принуден да опровергава участието ни във военна флотилия” [16] съдържа четири линка към други новини по темата и един хиперлинк в текста на новината – оцветен в синьо, препращат към заглавието: „Депутатите в неведение дали Турция спира реадмисията на мигранти” [17]. Новината има 20 842 прегледа и 17 коментара. Заставането рамо до рамо на Борисов, Плевнелиев, Ненчев – има за цел да усили усещането за авторитет, за синхрон в действията на властите. На визуално равнище снимката е доказателство по същество за това, но на вербално равнище се вижда пълен разнобой в говоренето по темата. Така докато Плевнелиев се обяви за засилване на отбраната, Борисов си мечтае за Черно море без военни кораби. Най-важното в речта на Плевнелиев е изнесено като цитат в отделно каре с кавички в различен шрифт, което улеснява възприемането на информацията.

Следващият случай, който е подбран е пленумът на БСП от началото на май месец и изборът на председател Корнелия Нинова. Конгресът продължи два дни в НДК. В отразената новина със заглавие „Корнелия Нинова е новият председател на БСП” [18] се съдържат 21 800 прегледи. Значително по-малък читателски интерес и само 2 коментара и 2 линка, препращащи към реакцията на Михаил Миков сред загубата му от Корнелия Нинова и недоволството на Нинова като член на ръководството от начина на организация на двудневното събитие. В случая прави впечатление редакторското решение – цитатите да бъдат обособени в „италик” с цел улесняване на четенето в уеб и използваните в лийда уточнения, че Нинова е първата жена, която е заела този пост в БСП. Статията е подкрепена с актуална репортажна фотография. Единственият таг, който е използван е фамилното име на новият лидер.

Рокерският протест срещу турският гражданин Фарук Бекташ е последният случай в анализа на кросмедийното съдържание. Той привлече вниманието с факта, че се организира в социалната мрежа „Фейсбук”. Заглавието, избрано от редакторския екип е „Законът обслужва убийци, обявиха стотици мотористи пред съдебната палата” [19]. Погледът е привлечен и от два хиперлинка, свързани с екстрадицията на турския гражданин и обявяването му за общодържавно издирване. Използваните фотографии са актуални, но въпреки очакванията за много коментари по наболялата тема – такива отсъстват. Общите прегледи са 2804. Прави впечатление, че линкът към новината за рокерския протест, само че пред Турското посолство е привлякла вниманието на много по-широка аудитория – от 14 954 души. Тя носи заглавието: „Къде скрихте Фарук Бекташ, питат рокери пред Турското посолство” [20]. Използваните тагове – 3 на брой – протест, мотористи и името на турския гражданин.

В рубриката „Написано от вас” попадат материали и от социалната мрежа „Фейсбук” и могат по същество да представляват свободен текст, подкрепен със снимков материал. Поместено под заглавието „Знаете ли за старата банишорска книжарница Вулкан” [21]. В случая текстът съдържа няколко реторически въпроса, а снимковият материал бе използван отново като доказателство по същество. Използването на линкове и хиперлинкове в текста създава усещането за пространствено пренасяне на метафорите и знаците, с които си служим за обозначаване на света около нас.

Изводи и обобщения

При разглеждането на корпуса от дигитални статии става ясно, че редакторите, отговорни за медийното съдържание, което се публикува и крайният вариант на дигиталната статия, използват всички възможни техники, свързани с открояването на текстовите послания. Акцентът е поставен върху водещата фотография, която привлича внимание с промяна в мащаба си – в момента, в който се доближи курсивът на мишката. Редакторите са тези, които поставят заглавията на дигиталните статии. Репортерът от мястото на събитието има за задача да предаде новината още в първите минути, след като тя стане ясна. Тя би могла да бъде предадена буквално в едно изречение и след това да бъде обновена и разширена. Връзката, която се използва между редактори и репортери е посредством „Skype”, което позволява по-бърза и лесна комуникация. Така редакторите са тези, които определят как ще бъде изградена структурата на дигиталната статия. Техният труд, освен ако не е коментарен, се публикува под името на редакцията. Организационната среда е свързана с определянето на ясна йерархия между главен редактор и останалите редактори от екипа в носещата медия, както и дух на колаборация между редакторските екипи на отделните платформи. За това кои заглавия са най-четени и каква е оценката на аудиторията, се съди освен от броя посещения и от харесванията и споделянията на дадена новина в социалните мрежи. Макар секцията за видео да е ясно обособена – материалите понякога са твърде дълги за гледане, друг път дублират напълно текста на новината, с което се обезсмисля гледането им. В заключение може да се каже, че онлайн медията „Нюз БГ“ със сайт „News.bg” предлага мултимедиен продукт, който освен видео, снимки и текст съдържа и предлага персонализирани новини, често пъти интерпретиращи контекста заглавия, които недвусмислено доказват необходимостта от разказ за събитието. Макар и с краткотраен живот, медийното послание трябва да носи удовлетворение на потребителя, да не затруднява възприемането му и често пъти да се пренася читателя/зрителя към мястото на събитието, предлагайки му разказ от първо лице.

Цитирана литература и онлайн източници:

[1] Попова, М. (2011). Интернет. Думите. Думите на медийния преход. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, с. 44,  <http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/dumite-na-mediyniya-prehod/ >, последно посещение на 01. 09. 2016.

[2] Попова, М. (2011). Мултимедийна редакция. Думите. Думите на медийния преход.  Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика,  с. 140, <http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/dumite-na-mediyniya-prehod/ >, последно посещение на 01. 09. 2016 г.

[3] Маринов, В. (2012). Мултимедийният нюзрум в България. Модели и тенденции на развитие. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 85 <http://www.newmedia21.eu/content/2013/02/Valeri-Marinov-Multimedijniyat-nyuzrum-v-Ba-lgariya.pdf >, последно посещение на 01.09. 2016 г.

[4] Маринов, В. (2012). Мултимедийният нюзрум в България. Модели и тенденции на развитие. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 235.

[5] Маринов, В. (2012). Мултимедийният нюзрум в България. Модели и тенденции на развитие. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 73.

[6] Гюнтер Крес, цитатът е по Мавродиева, И. Реторика или дигитален свят: нонсенс или мисията задължителна. Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 11 април 2016 г. <http://www.newmedia21.eu/analizi/retorika-i-digitalen-svyat-nonsens-ili-misiyata-zadalzhitelna/>, последно посещение на 01. 09. 2016 г.

[7] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 79.

[8] Bull, A. (2010). Multimedia Journalism a practical guide. Routlege, p. 9.

[9] Bull, A. (2010). Multimedia Journalism a practical guide. Routlege, p. 10.

[10] Джонев, С. (2015). Качествени методи за изследване в социалните науки, С. Енджи Би Консултинг, 240.

[11] Ангова, Стела. (2016). Трансформации на медийната среда. Реторика и комуникации, 21.07.2016, бр. 23 <http://rhetoric.bg/>, последно посетен на 01.09. 2016 г.

[12] News.bg. Камион се вряза в хиляди в Ница, над 80  убити. 15.06.2016г. <https://news.bg/world/nad-80-ubiti-pri-karvav-teror-v-nitsa.html>, последно посещение на 01.09.2016 г.

[13] News.bg. Българин от Ница: Видях около 30-40 убити, 15.06.2016 г. <https://news.bg/world/balgarin-ot-nitsa-vidyah-okolo-30-40-ubiti.html>, последно посещение 1.09.2016 г.

[14] News.bg. Масовият убиец от Ница познат на полицията, 15.06. 2016 г. <https://news.bg/int-politics/masoviyat-ubiets-ot-nitsa-poznat-na-politsiyata.html >, последно посещение 1.09.2016 г.

[15] News.bg. Обединени сме в шока, съчувства Меркел на Франция, 15.06. 2016 г. <https://news.bg/int-politics/obedineni-sme-v-shoka-sachuvstva-merkel-na-frantsiya.html>

[16] Антова, Д. Плевнелиев принуден да опровергава участието си във военна флотилия в Черно море. News.bg.16.06.2016 г. <https://news.bg/politics/plevneliev-prinuden-da-oprovergava-uchastieto-ni-vav-voenna-flotiliya-v-cherno-more.html>, последно посещение на 1.09.2016 г.

[17] Панайотова, Д. Депутатите в неведение дали Турция спира реадмисията на мигранти. News.bg. 16.06. 2016 г <https://news.bg/politics/deputatite-v-nevedenie-dali-turtsiya-spira-readmisiyata-na-migranti.html>, последно посещение на 01.09.2016 г.

[18] Антова, Д. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП. News.bg. 08.05-2016 г. <https://news.bg/politics/korneliya-ninova-e-noviyat-lider-na-bsp.html>, последно посещение на 1.09.2016 г.

[19] Антова, Д. Законът ни обслужва убийци на пътя. News.bg. 9.08. 2016 г.  <https://news.bg/crime/zakonat-ni-obsluzhva-ubiytsi-obyaviha-stotitsi-motoristi-pred-sadebnata-palata.html>, последно посещение на 01.09.2016 г.

[20] News.bg. Къде скрихте Фарук Бекташ, питат рокери пред Турското посолство, 4. 08. 2016 г. <https://news.bg/crime/kade-skrihte-faruk-baktash-pitat-rokeri-na-protest-pred-turskoto-posolstvo.html>, последно посещение на 01.09.2016 г.

[21] Антова, Д. Знаете ли за старата банишорска книжарница „Вулкан”. News.bg. 11.03. 2016 г. <https://news.bg/your-voice/znaete-li-za-starata-banishorska-knizharnitsa-vulkan.html>, последно посещение на 01.09.2016 г.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 25, ноември 2016 г. http://rhetoric.bg/

 

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta