Развитие на интеркултурни компетентности на юношите чрез участие в проектни дейности

Екатерина Н. Средовска 

Абстракт: С членството на България в Европейския съюз пред българските граждани се отварят редица възможности за междукултурно взаимодействие. Поради тази причина особена важност придобива въпросът за интеркултурното възпитание още от ранна възраст. Формирането и развитието на интеркултурните компетентности в известна степен става в рамките на образователните институции, но то не е пълноценно без надграждащата роля на извънкласните дейности по проект, който има такава насоченост. В настоящата статия са представени резултатите от емпиричното изследване на проведени дейности в рамките на проекти с междукултурна тематика, в които участват ученици в юношеска възраст и е анализирано влиянието им върху тяхното интеркултурно възпитание.

Ключови думи: интеркултурно възпитание, интеркултурни компетентности, извънкласни дейности, проектна дейност, юноши.

Ekaterina N. Sredovska – Development of intercultural competences of adolescents trough participationin project activities

Abstract: Тhe accession of Bulgaria to the European Union opened many opportunities for intercultural interaction for the Bulgarian citizens. Therefore, the question of intercultural education from an early age acquires a particular importance. Formation and development of intercultural competence is happening to some extent in the context of educational institutions, but it is not complete without the overarching role of extracurricular activities on a project with such a focus. This report presents the results of empirical research of conducted activities within projects with intercultural subject in which adolescent students participated. In the text is analyzed the impact of the projects on their intercultural education.

Key-words: intercultural education, intercultural competencies, extracurricular activities, project based activity, adolescents.

Уводни думи

С присъединяването на България към Европейския съюз възможностите на българите за пътуване и мобилност значително се увеличават, шансовете за посещение на друга страна не са недостижими мечти, а нуждата от овладяване на чужд език вече не е абстрактна. Според статистически данни на Евростат, публикувани в медиите през октомври 2012, българите се превръщат в една от най-пътуващите европейски нации [1]. Наред с тези нови „европейски придобивки“, българските граждани се изправят и пред някои негативни последици от европейското членство. В очакване приемането на България в „Шенген“ или отпадането на визовите ограничения за една или друга страна, често се сблъскваме с негативно отношение на партньори от западноевропейски държави, което отношение понякога добива широка публичност [2]. Това пoставя като предизвикателство пред българската нация доказването на нейните достойнства и способности, спечелване уважението на другите и себепредставянето ни като равностойни.

Гореизложеното поставя с още по-голяма сила въпроса за актуалността на придобиването умения за интеркултурна комуникация и възпитаването на подрастващите в дух на толерантност към различните култури. За съвременното образование важна задача става формирането на граждани на света, които приемат европейските ценности. Мобилността, която дава възможност да контактуваме в различни ситуации с хора, носители на чужда култура, ни кара да преосмислим значението на възпитанието и да насочим неговите цели към формиране на знания и умения, които да позволят на личността да се чувства на мястото си, независимо от географското си местоположение.

Интеркултурното образование е сред приоритетите на Европейския съюз и това е особено важно за България като негов член. Стремежът към опознаване на чуждата култура, толерантността към различието, зачитането на правата и достойнствата на представителите на различни етноси, залягат в редица нормативни документи, които са част от стратегиите на училища и университети [3]. Но доколко формалното образование е достатъчно за постигането на всичко това? Малко вероятно е да се възпитат такива ценности в учениците, които приемат училището като досадно задължение и го посещават без желание [4]. Единственият път да бъдат интериоризирани тези приоритети на интеркултурното образование и възпитание, е те да се преживеят. Възможност за такова възпитание и допълващо интеркултурно учене в училище дават извънкласните дейности по проект, осигуряващи автентично и неформално обучение [5]. Този проблем добива особена значимост когато бъде отнесен към особеностите на юношеската възраст, в която се разшряват възможностите за контакти, за опознаване на света и формиране на ценности.

Според нас: Юношите биха станали по-толерантни към различието, биха проявили интерес към чуждата култура и желание за нейното опознаване при включване в проектни дейности с интеркултурна насоченост, целящи опознаване на чуждите страни, защото те дават възможност за активно участие, учене чрез преживяване и взаимодействие с връстници в контекста на междукултурния диалог.

Резултати от изследването

За да бъде доказана по-горе изказаната хипотеза, бе проведено проучване на влиянието на проектно-базираната дейност в свободното време върху интеркултурното възпитание на юноши. Акцент в изследването се поставя върху интереса и отношението на младите хора към различните култури в страните в Европа и света.

То се базира на експеримент, направен въз основа провеждане на 6 извънкласни форми с интеркултурна насоченост по проекти, чиято концепция и реализация са дело на изследователя: Международен младежки обмен „Доброволчески служби в Европа“ – Франция; Международен младежки обмен „Дженерлимпикс 2012“ – Германия; Международен младежки обмен „Среща около чешмите на Плуран“ – Франция, финансирани по програма „Младежта в действие“; ателие „Околосветски пътешественик“, клуб „Francofoliе”, финансирани по проект „Успех“ и група със социална насоченост „Хубаво е да сме различни“, финансирана от Ромски образователен фонд – Будапеща.

За целите на изследването са използвани данните, които са получени от проведената анкета за обратна връзка с 40 ученици от 117 СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово, които вземат участие в тези проекти. Анкетата се състои от затворени въпроси, а отговорите, които са получени от нея са представени в проценти.

Изследването е проведено в 117 СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово, в което се обучават 320 ученици с различен етнически произход, живеещи на територията на район „Кремиковци“ на град София. Профилът на гимназиалния етап е природо-математически с изучаване на английски и френски език. Изследваните лица са на възраст между 13 и 19 години (13-14 г. – 10; 15-17 г. – 18; 18-19 г. – 12). 22 от тях са момичета (55%), а 18 са момчетата (45%).

q1

Юношеската възраст е тази, в която младите хора имат възможност свободно да експериментират и да се учат от опита и преживяванията си, като се осъществява и силно емоционално развитие [6]. Тези факти, наред с изказаната хипотеза, насочват изследователския интерес към проучване дейностите в рамките на проектите, предоставили възможност за вълнение у участниците, като резултатите от този въпрос са изобразени на фиг.1.

Вижда се, че анкетираните млади хора смятат, че почти всички от предоставените възможности са вълнуващи в голяма степен, докато процентът на тези, които не споделят това мнение, е незначителен, което може да бъде тълкувано като потвърждение на хипотезата, че проектните дейности могат да бъдат източник на силни преживявания, чрез които да се учат. Според запитаните младежи екипната работа е тази, която е най-емоционално заредена. Това твърдение, наред с факта, че повече от ¾ от запитаните споделят, че вълнение представляват възникналите приятелства, може да бъдат обяснени с известната от психологията значимост на общуването с връстниците в юношеска възраст, както и удовлетворението от съвместната работа и резултатите от нея [7]. Отговорът, който е на трето място, показва, че за голяма част от анкетираните силен интерес и вълнение предизвиква възможността за опознаването на чуждите страни и тяхната култура.

Познанието за страните от Европа и от други места по света неотменно се отразява и върху необходимостта българските участници, в хода на работата по международни проекти и обмени, да представят своята страна и да се огледат в очите на другите, за да получат обратна връзка.

Необходимостта от популяризиране на българската култура и от нейното зачитане и признание от страна на чужденците изпъква като значима. В тази връзка би следвало да се отбележи, че интеркултурното възпитание би било най-ефективно, когато младите хора са наясно със своята национална и културна идентичност.

Дейностите по проекти, имащи такава насоченост, приоритетно работят за приемането на чуждата култура и изграждане на толерантност към различието, но те не би трябвало да пренебрегват и да неглижират опознаването на собствените традиции и култура, тъй като именно това би позволило на младите участници да си дадат сметка за своето място сред останалите народи и да се ориентират в околната действителност [8].

На фиг. 2 можем да видим доколко участието в тези проекти помага на юношите да опознаят българската култура. От графиката се вижда, че за повече от половината това се случва в голяма степен, за 42,5% това е станало в известна степен, а само за 5% в малка степен. Познаването на богатството на родната култура води до формиране на патриотично чувство, което кара младежите да желаят да представят страната си пред останалите, както и да осъзнаят ценността й.

q2

Това е една от възможностите да се възприемем и почувстваме равнопоставени с другите европейски народи, както се вижда от Фиг. 3. От нея става ясно, че за мнозинството от анкетираните участието в проектните дейности в голяма степен е оказало благотворно влияние върху самочувствието им като граждани на България.

Фиг.3 Q3

Дейностите по тези проекти предполагат взаимодействие на младежите с техни връстници и екипна работа за постигане на дадена цел с различни хора, които са носители на друга, често непозната култура. Непознатото и различното в много случаи се възприемат трудно и това става причина за много страхове, които са основани на предраз­съдъци и стереотипи. Дали това може да бъде преодоляно, благода­ре­ние на проектните дейности в свободното време, се вижда на фиг.4.

Q4

От нея става ясно, че според половината участници включването в проекта им е помогнало в голяма степен за преодоляването на предразсъдъците им, 35% смятат, че това се е случило в известна степен, докато 15% смятат, че това се е случило в малка степен или изобщо не. Това доказва, че участието в извънкласни дейности с интеркултурна насоченост помага на юношите да получат нова и богата информация за другия и по този начин да разширят своя кръгозор. Някои от младите участници са имали възможност да общуват реално с носители на чуждата култура и съвместно да се справят с реални житейски ситуации. Всичко това им помага да осъзнаят, че въпреки различните обичаи, езици и култура, всички хора са свързани от редица общи характеристики и ценности.

Q5

Като потвърждение на гореизложеното се явяват резултатите, които са получени от запитването относно толерантността към различията, повишила се в резултат на участието в проектите. Анкетираните юноши оценяват, че това им помага да станат по-толерантни към различията – в голяма степен– 65%, в известна степен – 32%, в малка степен – 3%.

Свързано с това е и отношението на изследваните млади хора към културното многообразие в България, Европа и света. От графиката (фиг.5) може да се види, че 62,5% от запитаните го осъзнават, приемат като ценност и определят като обогатяващо и необходимо“. Близо половината (45%) от анкетираните заявяват, че културното разнообразие предизвиква техния интерес и това го прави тема, за която биха искали да знаят още. Само един от анкетираните смята, че това е тема, която не заслужава обсъждане. Положителното е, че нито един от включилите се в тези проектните дейности не го възприема като източник на проблеми, напрежение и конфликти.

Q6

Наред с формирането на толерантност, благодарение на участието на юношите в извънкласни форми, насочени към интеркултурно възпитание, проектната дейност може да бъде и незаменим източник на информация, знания и място за експериментиране и проиграване на наученото. Участието в такива дейности може да доведе до интелектуално и нравствено израстване и до стимулиране на социалната активност на учениците [9].

Откроява се следният резултат от проведеното изследване, че извънкласните дейности, които са обект на настоящото проучване, обогатяват значително знанията и компетентностите на участниците в тях. От отговорите се вижда, че на първо място младежите разширяват своите познания за страните в Европа и света. За повече от половината анкетирани участието в тези дейности им помага в голяма степен да развият своите лингвистични компетентности в сферата на чуждите езици. На трето място, участниците посочват, че активността им в рамките на проектите им помага да упражнят своите знания по чужд език в реална ситуация. Това поставя началото на преодоляването на езиковата бариера и първите стъпки в разговорите с чужденци. Наличието на 35,5%, които преценяват, че практическото приложение на лингвистичните знания по чужд език се е реализирало в малка степен или изобщо не се е случило, най-вероятно се дължи на факта, че това са участници в извънкласни форми на работа, при които те не са имали възможност за контакти с чужденци, която от своя страна е най-силно мотивираща за развиването на тези умения.

Гореизложеното безспорно показва, че извънкласните дейности в рамките на проект предоставят възможност за интеркултурно учене и възпитание. Важно е да се намери равновесието между това, което младите хора получават по време на своето формално образование и това, което получават извън училище [10].

Q7

От анализа на отговорите на запитването, представени на фиг. 7, се вижда, че този търсен синхрон между формално и неформално образование е постигнат според половината от запитаните. Те смятат, че знанията, отнасящи се до Европа и до други държави, които получават в рамките на учебните часове, намират своето логично и обогатяващо продължение в извънкласните дейности по проект. От друга страна, за 37,5% от анкетираните младежи знанията в тази област, които се получават посредством участието в проектите, значително надминават тези, придобити в училище. Това най-вероятно се дължи на по-силния интерес и мотивация за участие в изследваните извънкласни дейности, тъй като тяхното посещение е резултат на личния и непринуден избор на юношите. Друга група от запитаните намира, че тези знания напълно се препокриват в рамките на формалното и неформалното образование. Положително е, че никой от анкетираните не смята, че има разминаване между преподаваното в училище и научаваното от участието в извънкласните дейности. Анализът на този въпрос подкрепя доказването на поставената в началото хипотеза. От него става ясно, че получаваните знания от участието в извънкласни дейности предоставят възможност за допълване наученото в училище, а често надминават възможностите на традиционното формално образование. От казаното до момента се вижда, че дейностите в рамките на изследваните проекти подпомагат младежите за усвояването на нови знания или надграждането на тези, получени в училище, за формирането на толерантно отношение към различните култури, за преодоляването на предразсъдъци, за създаването на умения за работа в екип. Това безспорно е залегнало и в целите на стратегиите на училища и образователни институции, но не е дотам сигурно, че се постига толкова успешно.

Гледната точка на изследваната група относно разликите между неформалното учене и възпитание по време на проектите и това в училище, свързани с предаването на информация и знания за България, Европа и света и тяхната култура са представени в следващата графика.

Q8

Очевидно е, че за почти всички запитани основно преимущество на извънкласните дейности пред училищните занятия се явява достъпността и интересните подходи при поднасянето на информацията. Почти всички анкетирани (92,5%) смятат, че информацията и знанията в рамките на проекта са поднесени по достъпен и забавен начин в голяма степен. Част от запитаните смятат, че дейностите помагат в голяма степен те да получат трайни знания и нагласи, които да не забравят лесно (70%), както и те да бъдат преживени и по този начин да бъдат разбрани (62%). Тези резултати подкрепят хипотезата и свидетелстват за това, че извънкласните дейности по проект предоставят възможности за усвояване на знания и умения чрез активно участие и учене чрез преживяване. Почти всички юноши отговарят негативно на твърденията, че знанията не са важни, тъй като нямат научна стойност (88%) и че не получават такива в рамките на проектите (97,5%), което доказва, че неформалното образование има своя принос за надграждане на знанията, които са получени в училище.

Активното участие в подготовката и провеждането на извънкласни дейности по проект в областта на междукултурния диалог видимо е заредено с много емоции, а така също носи множество придобивки за участниците като знания, умения и нов опит. Всичко това се отразява на бъдещето на участниците и техните представи за него, мотивацията им за развитие и придобиване на нови ценностни ориентации.

Чрез настоящето анкетното проучване се търси и отговор на въпроса: Как участието в проектните дейности с интеркултурна насоченост се отразява върху нагласите и мотивацията на младежите.

Според получените отговори най-много от запитаните посочват, че желаят да пътуват (75%). Висок процент от младежите имат желание и интерес към запознанства с хора, които са носители на различна култура (65%) и почти толкова от тях са мотивирани да изучават чужди езици (63%). Това показва, че извънкласните дейности предизвикват позитивни преживявания, които карат младите хора да искат да обогатят и разширят своите интеркултурни познания чрез пътувания, запознанства с чужденци и изучаване на езици. Не е учудващо, че повече от половината анкетирани юноши споделят, че желаят да продължат контактите си с хората, с които са се запознали по време на проектните дейности (55%). Успешното взаимодействие и сътрудничество с младежи, които често са и носители на различна култура, говорещи друг език, прави силно желана възможността за повторна среща. Участието в изследваните дейности оказва мотивиращо въздействие за продължаване на образованието за 53% от анкетираните юноши, а малко по-малко от половината биха искали да получават информация за Европа и за други държави по света, тъй като намерат темата за интригуваща.

Q9

В резултат на анализа на данните, получени от направеното изследване, се открояват следните изводи и тенденции:

  • Проектите с интеркултурна насоченост създават възможности за преживяване на силни емоции и вълнения чрез разнообразната палитра от дейности, създаващи условия юношите да обогатяват знанията и компетентностите си и да придобиват личен опит в междукултурното взаимодействие.

  • Интеркултурното учене е неотменно свързано с една от основните потребности в юношеската възраст – общуването с връстници и желанието им да извършват съвместни дейности, които подпомагат формирането на умения за работа в екип.

  • В резултат на организираните интеркултурни дейности в свободното време, младежите засилват своя интерес към страните от Европа и света и тяхната култура. Това, от друга страна, създава силно желание сред тях за представяне богатството на българската култура.

  • Посредством включването в извънкласни занятия, насочени към междукултурно общуване, участниците засилват интереса си към българската култура и по този начин я опознават и оценяват. Възникналото патриотично чувство у тях ги кара да се възприемат като равнопоставени с гражданите на другите европейски държави.

  • Опознаването на чуждите култури, обичаи и страни чрез участието в проектните дейности помага на юношите да преодолеят стереотипното мислене и да се преборят с някои свои предразсъдъци. По този начин те стават по-толерантни към различието и започват да го приемат като обогатяваща ценност, която провокира тяхното любопитство и интерес.

  • Извънкласните дейности в рамките на проект дават шанс на младите хора да получат и разширят своите знания за културното многообразие в света и да развият своите лингвистични компетентности на практика.

  • Проектните дейности са източник на богата информация за културното многообразие. Те предоставят незаменима възможност за неформално учене, което успешно допълва и разширява знанията и уменията, които се получават в учебните часове в училище. В някои случаи те дори се възприемат като много по-ефективни и въздействащи за интеркултурното учене и възпитание.

  • Дейностите с интеркултурна насоченост в рамките на проект крият необятни възможности за научаване и натрупване на нови знания и умения, а оттам и възпитание в дух на толерантност и търпимост. Предимството им пред формалното образование се крие в достъпния, интересен и забавен начин, по който се поднася информацията. Наученото в рамките на тези занимания е трайно и не може да бъде забравено лесно, тъй като юношите получават непосредствена възможност да го преживеят.

  • Извънкласните дейности с интеркултурна насоченост се отразяват на желанията и нагласите, свързани с бъдещето на младите участници. Включването им в тези занятия предизвиква силен интерес и приятни преживявания, които карат младите хора да искат да развиват своите компетентности чрез пътувания, срещи с различни хора и непрекъснато самоусъвършенстване чрез учене на езици и продължаване на образованието.

Заключение

Проведеното проучване доказа формулираната в началото хипотеза и показа, че активното участие в извънкласни дейности в рамките на проект оказва силно влияние върху формирането на толерантно отношение спрямо различието. Интересно организираните занятия стимулират юношите да проявят интерес към чуждата култура и да искат да научат повече за нея и по този начин те я опознават и приемат. От изследването стана ясно, че младите хора се вълнуват силно от проектните дейности, тъй като им е предоставена възможност за пълноценно включване в тяхното организиране и провеждане, съвместно с други младежи, които са носители на различни култури и цен­нос­ти. Именно в междукултурното взаимодействие, което се реализира на практика в рамките на изследваните дейности, се състои същността на интеркултурното възпитание. Възможността всичко това да бъде преживяно, прави новите знания и умения, които са свързани с културното многообразие в Европа и света, лесни за разбиране и трайно усвоени. Участието в тези дейности е първата стъпка по пътя за изграждане на самочувствие за важността на българската култура, за приемането на европейските ценности и за придобиването на компетентности, които са нужни за създаването на граждани на света.

Цитати:

[1] Българите са четвърти в ЕС по харчене на пари за туризъм. <http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=985782>, 29.10.2012 г., 10:27.

[2] Заплаха: Ужасът от български и румънски „пришълци“ във Великобритания расте.<http://society.actualno.com/Zaplaha-Ujasyt-ot-bylgarski-i-rumynski-prishylci-vyv-Velikobritanija-raste-news_409157.html>, 05.12.2012 г.

[3] Декларация на европейските министри на образованието по въпросите на интеркултурното образование в новия европейски контекст. <http://www.minedu.government.bg/below/europeintegration/info/declaration.html>.;UNESCO (2006). Guidelines on Intercultural Education. Paris: UNESCO. <http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001478/147878e.pdf>, посетен на 19.06.2013 г.

[4] Мерджанова-Рашева, Я. (2005). Привлекателно училище и щастлив ученик – между абсурда и действителността. сп. Педагогика, № 2, с. 146.

[5] Николаева, С. (2008). Неформално образование. Габрово: Екс-Прес, с. 122.

[6] Мерджанова-Рашева, Я. (2005). Привлекателно училище и щастлив ученик – между абсурда и действителността. сп. Педагогика, № 2, с.147.

[7] Ериксон, Е. (1993). Идентичността: младежта и кризата. Педагогика, № 7-8, с. 40.

[8] Тодорова, Л. (2004). Българската идентичност и европейското културно пространство. сп. Педагогика, № 1. с. 35.

[9] Василева, К. (2005). Формиране на европейски ценности в системата на извънкласната работа. София, с. 20.

[10]Попова, Н, Н. Витанова, Н. Бояджиева (2013). Дидактическа анимация в началното училищно обучение. Шумен: Фабер,с.36.

Библиография:

  1. Василева, К. (2005). Формиране на европейски ценности в системата на извънкласната работа. София.

  2. Декларация на европейските министри на образованието по въпросите на интеркултурното образование в новия европейски контекст. <http://www.minedu.government.bg/below/europeintegration/info/declaration.html>. (посетен на 19.06.2013г.)

  3. Ериксон, Е. (1993). Идентичността: младежта и кризата. Педагогика, № 7-8.

  4. Мерджанова-Рашева, Я. (2005). Привлекателно училище и щастлив ученик – между абсурда и действителността. сп. Педагогика, № 2.

  5. Николаева, С. (2008). Неформално образование. Габрово: Екс-Прес.

  6. Попова, Н , Н. Витанова, Н. Бояджиева (2013). Дидактическа анимация в началното училищно обучение. Шумен: Фабер.

  7. Тодорова, Л. (2004). Българската идентичност и европейското културно пространство. сп. Педагогика, № 1.

  8. UNESCO (2006). Guidelines on Intercultural Education. Paris: UNESCO. <http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001478/147878e.pdf>, посетен на 19.06. 2013 г.

  9. Българите са четвърти в ЕС по харчене на пари за туризъм. <http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=985782>, 29.10.2012 г., 10:27, посетен на 25.05.2013г.

  10. Заплаха: Ужасът от български и румънски „пришълци“ във Великобритания расте.<http://society.actualno.com/Zaplaha-Ujasyt-ot-bylgarski-i-rumynski-prishylci-vyv-Velikobritanija-raste-news_409157.html>, 05.12.2012 г., 10:45 ч. посетен на 25.05.2013 г.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta