Религиозният фактор в ентическите конфликти

Драга Георгиева Попова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 22, април 2016 г. http://rhetoric.bg/

Абстракт: Необходимостта от изучаване на етно-религиозните конфликти е продиктувана от сложността и гъвкавостта на това явление, от голям брой вътрешни и външни фактори, които оказват влияние върху вътрешната страна на религиозните, междурелигиозните, етническите и междуетническите отношения. За изострянето на етно-религиозния конфликт допринасят, според автора, две групи фактори съществуващи реално в рамките на обществото. Социални фактори, външни за религиозната подсистема са социалните явления и процеси, протичащи в държавата и политическата структура на страната и засягащи отношенията между държавата, обществото и религиозните общности:

Ключови думи: ислям, радикален, джихад, война, религия, бог, Аллах, , терор, етническо напрежение, Етно-религиозните конфликти, екстремистки религиозни практики, Религиозна нетърпимост, социално напрежение, политизиране на религията.

The religious factor in ethnic conflicts

Draga Georgieva Popova

Abstract: Conflicts, is dictated by the complexity and flexibility of this phenomenon, a number of internal and external factors that influence the inner side of the religious, interfaith, ethnic and interethnic relations. Exacerbating ethno-religious conflict, contribute, in the opinion of the author, two groups of factors actually existing in the society. Social factors external to the religious subsystem are social phenomena and processes in the state and political structure of the country and affecting the relationship between state, society and religious communities:

Keywords: Islam, radical jihad, war, religion, god, Allah,, terror, ethnic tensions, ethno-religious conflicts, extremist religious practices, religious intolerance, social tensions Politicization of religion.

Етно-религиозните конфликти са форма на етническите конфликти, в които религиозните различия изострят етническите. Особено изразена форма те приемат в районите, обитавани от народи, които са населени с народи от различни цивилизации (Кавказ, на Балканите). Ярко изразени примери на етно-религиозни конфликти са конфликтите в Косово, Чечня и Нагорни Карабах.

Според руския политолог A. Панарин [1] проблемът с религията в съвременния глобален свят заема много специално място. В същото време класиците на социологията изразяват сходни мнения, че крайното социално значение на всяка религия е предоставяне на духовен и ценностен смисъл на обществения живот: „Религията дава възможност та хората да живеят заедно и се осъзнават като общество“ [2]..

Секретарят на Международната асоциация за религиозна свобода (MARS), Джон Грац, смята, че „Западния свят е преминал през редица религиозни войни, преди да осъзнае, че е възможно да се вярва по различен начин и дори не се вярва в нищо“ [3].

E. Ним вярва, че в зависимост от нивото на конфликтност (която е измерена чрез индикатори за конфликтност на религиозното съзнание и желание за сблъсък по религиозни причини), може да се идентифицира пет вида на религиозност на конфликти:

  1. Високо ниво на конфликтиране и конфликтогенност (РПЗЦ, старообрядници) [4].
  2. Високо ниво конфликтиране и ниско ниво на конфликтогенност (Кришна).
  3. Средно ниво на конфликтиране и конфликтогенност (евангелисти-баптисти, адвентисти от седмия ден).
  4. Средно ниво на конфликтиране и ниско ниво на конфликтогенност (петдесятници).
  5. Ниско ниво на конфликтиране и средно ниво на конфликтогенност (РПЦ) [4].

Ако се вгледаме в религиозните доктрини, които говорят за това как да се отнасят вярващите към другите, различните от тях, ще се устонови, че различните религии го описват по един и същи начин:

Будизъм: „Човек може да изрази отношението си към роднините и приятелите си по пет начина: великодушие, учтивост, доброжелателност, уважение към тях, както към себе си и вярност на думата си“.

  • Конфуцианство: „Не прави на другите това, което не бихте искали да получите от другите.
  • Хиндуизъм: „Не прави на другите това, което те наранява“.
  • Ислям: „Никой от вас не ще бъде вярващ, докато възлюбите своя брат както себе си“.
  • Джайнизъм: „В щастие и страдание, в радост и скръб, ние трябва да се отнасяме към всички същества, както към самите себе си“.
  • Юдаизъм: „Не прави на ближния си това, което е лошо за тебе“.
  • Сикхизъм: „Както мислиш за себе си, така мисли и за другите. Тогава на небето ще бъдете равни“.
  • Даоизм: „Считай успеха на съседа за свой успех, а загубата на съседа за своя загуба“.
  • Зороастризм: „Само тази натура е добра, която няма да направи на друг това, което не е добро за самата нея“.
  • Христианство: „Във всичко което правите, постъпвайте така, както искате да постъпват с вас“.

Религията, като специфична подсистема на обществото, с разнообразни връзки е преплетена с другите компоненти на социалната система. Тя е съществен и постоянен фактор на обществения живот и се проявява чрез изпълняване на определени социални функции, чрез дейността на религиозни институции, организации, религиозни маси. За религията са характерни както функция, която води до противопоставяне на народи и последователи на различни веро изповедания, така и интегративна и регулаторна функция, които установяват връзки между единоверци, поддържат религиозната и етническата общност, регулира поведението на хората.

От гледна точка на К. Маркс [5], религията играе отрицателна роля поради факта, че тя е фактор за социална интеграция и помага на управляващите класи да поддържат стабилността на обществото, тогава когато историческата необходимост изисква революционно преустройство чрез класовата борба. Религията оправдава съществуващата система, примирява с него. Вместо да подбуди критично отношение, тя внушава смирение. Така християнската вяра в наградата след смъртта внушава смирение и търпение на бедните и безправните. Поддържането на кастовата система в Индия става благодарение на вярата в прераждането, вярата, че след смъртта душата на човек се преселва в друго материално тяло. Ако той спазва правилата на кастата, това е основното изискване, той може да се трансформира в човек от по-висока каста – ако не, може да се превърне даже в животно. Функции, използвани от векове за защита на целостта на обществото, отслабване на съществуващите противоречия, решаване на етнически и други конфликти са обширно изследвана от различни учени, занимаващи се с религиозни изследвания [6].

Още в древността в мир съжителстват заедно християнство, будизъм, ислям, юдаизъм, и други религии. Тези религии имат стимулиращ фактор за развитието на културата, образованието и науката. Но процесите на образуването на нови държави, в резултат от обединението на няколко държави или разделяне на една държава са довели не само до появата на мултиетническо население и до неговата мултиконфесионалност, но и до разделянето на мултирелигиозните общества не според отделните вероизповедания.

Без да се отчита религиозният фактор, не се е възможно да се разбере фонът на някои политически събития, наблюдавани днес във Франция, Латинска Америка, Северна Ирландия, Индия, Иран, Ирак, Пакистан, Близкия изток, Балканите и други глобални горещи точки, където като основна причина (поне на повърхността на събитията) изплуват религиозните мотиви [7].

Когато изследваме ролята на религиозния фактор за бъдещото устройство на държавата, не може да не споменем президентските избори в САЩ, когато преди повече от двеста години, на 16 януари 1786, във Вирджиния, се приема закон за свободата на религията с автор Томас Джеферсън. Религията, религиозната реторика, религиозният фактор все повече присъстват в американския политически и обществен живот. Например, през 2006 г., Джордж Буш–младши обявява 16 януари за Ден на свободата на вероизповеданията. В изявлението си на този ден, американският президент подчертава ролята на Съединените щати в борбата срещу религиозната дискриминация и защитата на религиозната свобода по света. В речта си Буш не говори за религиозната свобода в Съединените щати, тъй като се предполага, че Съединените щати в това отношение са пример за подражание. Но въпреки това съществуват съществени проблеми, които са свързани с темата. Особеното в САЩ, където се приема, че идеологическа основа на американската държавност е протестантския фундаментализъм. Фундаменталистите вярват, че само американците са подготвени за мисията да се създаде съвършено общество на земята, което да живее по християнските закони [8]..

Необходимо е също така да се отбележи, че всички 43 президенти, които управлявали САЩ, са били християни. Според енциклопедията „Facts About the Presidents“[9], 12 от тях са последователи на епископалната църква, 8 – на презвитерианската. Четирима американски президенти са баптисти, толкова са били и унитариисти – методисти, двама – квакери, един – конгрегационалист. Също така по двама президенти на САЩ са имали съответно Холандската реформирана църква и Църквата на Христовите последователи. И двете църкви са протестантски. Джон Ф. Кенеди е единственият президент в историята на САЩ, който е католик. Трима други американски президенти са се определили като християни, без да се причисляват към определена конгрегация.

Както показва световният опит религиозният ренесанс, използването на религията и религиозни лозунги за подкрепа на широк диапазон от изисквания, допринасят за увеличаване на ролята на религията в обществения живот, както и поради факта, че религиозният компонент е активно преплетен с етническия и политическия. Например Католикос-патриархът на цяла Грузия Илия II в речите си насърчава политиците по-широко да използват религиозния фактор за разрешаването на конфликтите. „Сепаратистките тенденции, са определени от изкуствени политически фактори“, казва той, говорейки на Световната среща на религиозните лидери в Москва. Според него „е желателно политиците да използват активно религиозния фактор“ при разрешаване на международните проблеми и в предотвратяването на етнически конфликти, тероризъм, сепаратизъм и в борбата срещу наркотиците, бедността и другите проблеми на съвременното общество [10].

Може да предположим, че религиозните конфликти са политически управляеми и от това следва, че политизирането на религията в повечето случаи се дължи на естествения резултат от неуспешна модернизация, която се превръща в мащабна социална криза, трите елемента на която са: криза на развитието, криза на демокрацията и криза на националната идентичност. Тези кризи представляват обективни причини за политизирането на религията. 11].

Инициаторите на процеса на политизация е религиозно ориентираната светска интелигенция, която има обширни познания за религията и следователно за тълкуването на религиозната доктрина, по особен начин (под формата на религиозни идеологии). Религиозните професионалисти („духовенството“ в широкия смисъл на думата) в много случаи подпомагат процеса на политизация. Фактът, че обществото е лесно приема политическа религия, насърчава особения характер повечето религиозни чувства на по-голямата част от населението – религията носи обреден характер и не засяга по-дълбоките слоеве на съзнанието.

Най-важен фактор за спечелвана на масова поддръжка от привържениците на политическите религии, в резултат на която те могат да дойдат на власт на национално или на местно ниво, е създаването на мрежи от религиозно-политически организации и алтернативни социални институти (училища, поликлиники, курсове), които да смекчават последствията от кризата за населението. Тези институти едновременно с това стават и центрове за религиозно-политическа пропаганда.

Днес много ясно може да се твърди, че нито едно партия или социално движение не се радва на такова внимание от страна на обществото като религията. Например, в многобройни проучвания, проведени в различни региони на България, се обръща внимание на значението на религиозния фактор във всички аспекти на живота в страната, и най-вече присъствието на православието или исляма.

Във същото време във Франция, страната с най-класическия вариант на отделяне на религията от държавата, и считаща религията за частно дело, е прието решение за включване в държавната образователна програма на уроци по история на религиите.

В друга европейска страна – Германия, след дълъг процес бе позволено на учители мюсюлмани в държавни училища да носят забрадки, а във Франция подобно дело все още не е приключило. Забрадката е символ на ислямския фундаментализъм. От особен интерес е наличието на решение на спора за разпятията в класните стаи на държавните училища. Върховният конституционен съд на Германия през 1995 г. постановява, че наличието на разпятия в класните стаи на държавните училища в цялата страна и в Бавария, в частност, противоречи на свободата на вярата. Тъй като няма установена държавна църква, те могат да бъдат символ само на една от многото други религии в класните стаи на държавните училища.

От 1984 г. Римокатолическата църква в Италия не е държавна. Но все още остават нейните сериозни отношения с държавата. В този смисъл е забележително съдебното решението за наличието на разпятия в класните стаи на държавните училища. Съдът на града ЛАкуила е признат за компетентен, за да се удовлетвори жалбата на мюсюлманин, нежелаещ, дъщеря му да вижда разпятие на стената. Това решение предизвиква нееднозначни и противоречиви реакции сред италианците. Заедно с одобрението, звучат е възмутени гласове както на католически свещеници, което е разбираемо, така и на държавни служители, които призовават за задължителни разпятия дисплей в класните стаи, публични зони и гари [12].

В Русия статусът на църквата се определя от дълбока историческа традиция. В продължение на векове Руската православна църква е идеологическата опора на държавата. Православна църква в продължение на векове поддържа идеята на специално избрания руския народ като „народ-богоносец“, които е наследил традицията на истинското християнство. Именно от тази вяра израства и идеята за „Третия Рим“. Руската православна църква винаги се е противопоставяла на католическата църква, и в същото време се стреми да утвърди идеята за специалното превъзходството на руската духовност, руската цивилизация над западната, католико – протестантска цивилизация.

*Статията е част от дисертационен труд на Драга Георгиева Попова, докторант на самостоятелна подготовка в АМВРтема Стратегически анализ на етно-религиозните конфликти

Цитати и бележки:

[1] Панарин А. (2002) Глобальное политическое прогнозирование. Москва: „Алгоритм“.

[2] Московичи С. (1998). Машина, творящая богов. Москва, М.: „Центр психологии и психотерапии“,61.

[3] Цитат по: Лункин Р. (2013). Свобода веры под вопросом. Взето от http://www.religio.ng.ru, последно посещение на 15.02.2016.

[4] Анцупов А. Я., Шипилов А. И. (2007). Конфликтология. 3-е изд. Петербург, СПб.: Питер. 74-78.

[5] Ним Е. (1999). Специфика проявления конфликтности и деструкции в религиозной жизни общества. Автореферат диссертации. Барнаул.

[6] Маркс К., Энгельс. Ф.К. 2014. К критике гегелевской философии права. Взето от http://krotov.info/library/13_m/ar/ks_01.htm, последно посещение на 15.02.2016.

[7] Зеленков М.Ю. (2003). Социальная конфликтология. Москва: Юридический институт МИИТа.

[8] Пустовойт М. (2006). Единый народ перед богом. Взето от http://www.religion.nr.ru, последно посещение на 15.02.2016.

[9] Kane, J. N., Podel, J. (2009). Facts About the Presidents, 8th edition. Washington: H.W. Wilson.

[10] Патриарх Алексей II. 22.06.2006 В преддверии Всемирного саммита религиозных лидеров члены Межрелигиозного совета России ответили на вопросы журналистов. Взето от Официальный сайт Московского Патриархата Русской православной церки, http://mospat.ru/archive/31933.htm, последно посещение на 15.02.2016.

[11] Ковальский В. (2003). Религиозные конфликты: проблемы и пути их решения в начале XXI века. Воронеж: Воронежский государствены университет.

[12] Мирошникова, Е.М. (2014). Мировой опыт в укреплении толерантности в поликонфессиональном обществе. Взето от http://www.Rusoir.ru, последно посещение на 15.02.2016.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta