Ролята на интеркултурното и езиковото обучение за успешна междукултурна комуникация

Рени Радкова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 21, януари 2016 г. http://rhetoric.bg/

Специален брой със статии от конференцията на СИЕТАР България (08.06.2015 г.)

Абстракт: Фокусът на предложения текст е върху ролята на интеркултурното и езиковото обучение за успешна междукултурна комуникация. Езиковото обучение възприема езика като система от различни правила и рядко се обръща внимание на неговата особена връзка с интеркултурното обучение. Толерантността, разбирането и приемането на различните етноси и култури, както и зачитането на човешките права е и в основата на европейската принадлежност. Именно затова езиковото и в частност чуждоезиковото обучение несъмнено трябва да се съчетае с интеркултурно обучение. От една страна, в ситуация на интеркултурно взаимодействие от съществена важност е лингвистичната компетентност, но от друга страна, знанията за чуждата култура не са за пренебрегване и не са достатъчни без нужните лингвистични познания. Интеркултурното обучение и интернационалното образование се ценят все повече и именно на тяхната основа трябва да се анализират въпросите, свързани с образованието в българското училище. Изхождайки от това развиващото се научно поле (интеркултурно обучение и образование), на работещите в тази област трябва да се предложи професионална информация, която ще е от помощ при поставяне на проблемите и внедряването на практика на интеркултурното обучение.

Ключови думи: интеркултурно обучение; чуждоезиково обучение; чужда култура; междукултурно разбиране; междукултурна комуникация.

Reny Radkova

The role of intercultural and language training for successful intercultural communication

Abstract: The focus of the proposed text is the role of intercultural and language training for successful intercultural communication. Language training perceived language as a system of different rules and rarely draws attention to its special relationship with intercultural training. Tolerance, understanding and acceptance of different ethnicities and cultures and respect for human rights are at the core of European identity. That is why language, particularly language learning must undoubtedly be combined with intercultural training. On the one hand linguistic competence is essential in a situation of intercultural interaction, but on the other hand knowledge of the foreign culture is not enough without the necessary linguistic skills. Intercultural learning and international education is valued more and their key issues must be analyzed related to education in Bulgarian schools. Based on evolving scientific field (intercultural training and education) of those working in this field should be offered professional information that will help in putting problems and implementing practice of intercultural learning.

Keywords: intercultural training; language training; foreign culture; intercultural understanding; Intercultural Communication.

Ролята на езика в човешкия живот е от изключително значение от древни времена до днес. В развиващия се с бързи темпове мултикултурен свят той заема полагащото му се все по-съществено място, а изследванията в тази област водят до осъзнаване и подчертаване на важната позиция, която езикът заема в човешкото битие.

Езиковото обучение възприема езика като система от различни правила и рядко се обръща внимание на неговата особена връзка с интеркултурното обучение.

Ако погледнем на езика от традиционна гледна точка, ще открием известни и широко обсъждани функции, които той упражнява: комуникация, творческа интерпретация, общуване, изразяване на мнение и т. н. Но дори и чрез тях, той отново или често се явява като медиатор или мост между различни култури. Изследванията относно езиковите функции също разкриват разнообразието, което съществува при различни езици и култури. В езиковото обучение разнообразието често съществува от една страна между самите обучаеми, а от друга между обучаемите и самия преподавател. В този процес неизменно се появява голяма доза творчество, тъй като всеки един от тях изучавайки езика и културата на друг, често ги интерпретира, разбира и използва по свой собствен индивидуален начин.

Някои трагични и разрушителни събития през последните години актуализират проблемите на междукултурната комуникация, културната политика и мултикултурализма. Въпросите, произтичащи от липсата на разбиране спрямо другостта, както и липсата на толерантност от години привличат вниманието на политици, социолози, културолози, психолози, литературоведи и предизвикват остри спорове сред привържениците и противниците на съвременните тенденции в мултукултурното ни общество. И въпреки, че трагедията на Съединените щати от 11 септември постави с ново измерение тази актуална тема, последвалите събития във Франция не показаха напредък в решаването на тези наболели въпроси. В основата на терористичните актове в целия свят стоят културни и религиозни различия и тези различия трябва да бъдат отчетени и анализирани. Последните събития, свързани с бежанската вълна, отново показват наличието на междукултурно неразбиране и доказват, че има основателна причина въпросите свързани с междукултурното обучение да се третират като едни от основните в съвременното образование. Различията във възприемането на чуждата религия и култура въпреки всичко продължават да поддържат подход, който не се противопоставя на стереотипите.

Толерантността, разбирането и приемането на различните етноси и култури, както и зачитането на човешките права е и в основата на европейската принадлежност. Именно затова езиковото и в частност чуждоезиковото обучение несъмнено трябва да се съчетае с интеркултурно обучение. Взаимната връзка между лингвистичната и интеркултурната компетентност е важно условие при изясняване на целите, които си поставя учебния процес свързан с усвояването на чужд език. Оценяването и определянето на целите при преподаването и изучаването на чужд език стои на преден план и в целите и задачите, които си поставя Европейската езикова рамка.

Как обучението по език се свързва с интеркултурното обучение?

От тази стартова позиция следва да се разгледа връзката на обучението по чужд език с интеркултурната компетентност. Езикът рядко се разглежда в контекста на интеркултурното обучение. И докато понятието култура, междинна култура и обучение по чужд език са очевидни в така представената обща картина, то понятието интеркултурно обучение остава на заден план.

Обединяването на различни гледни точки би могло да стане с осъществяването на една единна мултикултурна програма, каквато вече съществува в много страни като Австралия, САЩ и др. и където компонента „език“ е съществена част от понятието интеркултурно обучение.

Съществуват различни подходи към интеркултурното обучение. В някои от тях езикът е представен като съществена част, а в други е пренебрегван. Лингвистичната и междукултурна компетентност не съществуват успоредно и не са взаимозаменяеми. В някои случаи съществува високо ниво на чуждоезикова комуникативна компетентност, но не особено добре развита междукултурна компетентност. За да се осъществи обаче интеркултурна комуникация и за да се използва междукултурната компетентност почти задължително условие е да съществува лингвистична компетентност. Това важи особено силно в случаите, когато има наличие на проблемни ситуации при междукултурно взаимодействие. Именно тогава от съществена важност ще се окаже лингвистичната компетентност. Знанията за чуждата култура не са за пренебрегване, макар че едва ли ще са достатъчни без нужните лингвистични познания. В заключение може да се твърди, че лингвистичната компетентност е добре да изпреварва междукултурната в известен смисъл или да се придобива успоредно с нея.

В ситуации на междукултурно взаимодействие съществено значение имат следните особености:

  1. На какъв език се осъществява междукултурната комуникация? В тази връзка наложилият се като международен език – английски език следва да се съотнесе към няколко специфични култури: британска, американска, австралийска и т. н. (Но е възможно и да няма връзка с тях.)

  2. Дали английският език се употребява като първи, втори или чужд език от участниците в междукултурната комуникация? (Примерът е с английския език, главно заради употребата му като „лингва франка“).

Друго подценяване на езика спрямо интеркултурното обучение се случва, когато той се възприема само като система от граматични, семантични и други правила.

Разнообразието от термини – интеркултурно, междукултурно и др. също донякъде води до объркване при изясняване на цялостната научна концепция за интеркултурното обучение. Що се отнася до извеждането му на по-преден план в обучението по чужд език в българската образователна система, мнението би трябвало да е единодушно.

Интеркултурното обучение и интернационалното образование се ценят все повече и именно на тяхна основа трябва да се анализират въпросите, свързани с образованието на многоезичните общества. Изхождайки от това развиващо се научно поле, на работещите в тази област трябва да се предложи професионална информация, която ще е от помощ при поставяне на проблемите и внедряването на практика на интеркултурното обучение.

Темите, които се съдържат в тази научна област и които подлежат на внимателно обсъждане и научно обосноваване са:

– образованието и обучението в мултикултурното общество днес в световен, европейски и местен мащаб,

– терминологията, свързана с това обучение,

– междукултурната комуникация и компетентност,

– зачитане на човешките права,

– антирасисткото обучение,

– плурализъм в бившите комунистически и бившите колониални държави и провежданите там езиковите политики,

– въпросите, свързани с миграцията, бежанците, емиграцията,

– организацията на езиковата класна стая,

– местната програма за развитие на всяко едно училище.

Терминът „междукултурно“ се отнася до хора от различни културни среди и се фокусира върху разбирателството между тях и ефективно им общуване в дух на толерантност.

Проектът „Мрежа за междукултурно обучение в Европа” (NILE) разглежда термина „междукултурен“ в рамките на учебния процес по следния начин: „междукултурното обучение обозначава едно понятие за това, как хора от различни среди и различни култури могат да бъдат подтикнати да развиват по-гъвкави отношения, да изграждат мостове помежду си, въпреки разликите, и да живеят в мир заедно. Този динамичен социален процес е свързан с активен индивидуален процес на неспирен обмен и придобиване на познания, позиции или поведение, породени от общуването с други култури“. [1]

Проектът „Мрежа за междукултурно обучение в Европа“ предлага определение и на термина „междукултурна компетентност“ като „способност за успешна комуникация с хора от широк спектър от култури” [2]. Основната идея е следната: езиковото обучение и свързаните с него комуникативни умения трябва да се свържат с междукултурна компетентност в качеството ѝ на способност на всеки човешки индивид да изпълнява ефективно професионалните си задължения при взаимодействие в междукултурна среда.

Как на практика следва да се преподава интеркултурно обучение?

В редица изследвания се прави разлика между „усвояване“ и „учене“, що се отнася до чуждоезиковото обучение. Доказателствата за успех при обучението по чужд език са в полза на езикоусвояването, което дава по-добър краен резултат т.е. изучаващите чужд език следва да са в естествена езикова среда. А това поставя встрани изкуствено контролирания процес на учене в класната стая. За постигането на този краен положителен резултат в преподаването и обучението в интеркултурна компетентност следва да се използват методи от рода на: сюжетно-ролеви игри, изследване и описание на участниците в интеркултурно взаимодействие, решаване на задачи-ситуации. За да се осъществи това обучение е необходимо и наличието в учебната среда на поне едно от изброените условия:

  1. Native speaker;

  2. Обучаващият да бъде много добре запознат с чуждата култура;

  3. Наличие на учебни помагала с материали, представящи културата във висок и нисък контекст;

  4. Участие в активно интеркултурно взаимодействие: срещи, обмен, екскурзии, летни институти и др.

В обучението по чужд език взаимовръзката между език и култура излиза най-ясно на преден план, когато преподавателят и обучаваните са от различна култура и идентичност. Взаимодействието с чуждия език е много повече от обмен на информация или комуникативен акт, то е взаимодействие между социални групи и свързващ мост между различни културни идентичности. В този процес практическата насоченост не е за пренебрегване. Само по този начин се изучава използването на езика и културните норми и измерения, свързани с него. В този процес отделния индивид не се очаква да заема статична позиция, а по-скоро от него се очаква да избере положителното отношение и поведение, за да се избегнат всякакви негативни последствия. Именно този избор носи полза и за двете страни-участници. А това изисква много добра информираност относно специфичните особености на чуждата култура. Следователно освен, че се очаква чуждата култура на бъде преподавана на изучаващите чуждия език, тя трябва да бъде застъпена първоначално в обучението на преподаващите. А обучаваните не трябва да възприемат чуждия език само като граматична структура,за да развият въпросното междукултурно разбиране, те трябва да погледнат на чуждия език в контекста на другата култура и да са наясно с връзката между език и култура.

Езиковото обучение в известен смисъл е и интеркултурно обучение, но все пак остава въпросът как да се създаде най-добрата междукултурна среда в класната стая, за да развият обучаваните междукултурна чуствителност и толерантност. Отговорът на този въпрос от педагогическа и методическа гледна точка също лежи в ясно определяне на целите и задачите, които си поставя интеркултурното обучение в България.

Съществува интензивна връзка между комуникативната, лингвистичната и междукултурната практика в часа по чужд език в много страни. Поради тази причина преподаването на английски език, поради широкото му приложение като международен език, заедно с междукултурното обучение се нуждае от ясно формулирани цели и задачи според европейската езикова рамка. Важно е не само, за да се постави на дневен ред обсъждането на реално съществуващо междукултурно обучение, за да се приложат на практика европейските ценности, но и за да се възпита подрастващото поколение в междукултурна и етническа толерантност. Освен, че обучението и преподаването трябва да са образователни в интеркултурен аспект, в този процес трябва задължително да присъства и „native speaker“. Именно той е автентичния носител на другата култура. Обединявайки всички образователни методи и средства в тази посока, те трябва да са заложени в контекста на културните различия и на двойката обучаван – преподавател с ясната крайна цел: постигане на успешна комуникация в междукултурна среда.

Осъществяването на безпроблемно общуване на чужд език при досега с чуждата култура е съществено важно, без значение дали общуването е лично или професионално. Изучаването на чуждата култура е належащо и защото езикът остава най-важния инструмент за комуникация, независимо, че съществуват и други. Предпоставките за успешна междукултурна комуникация не са свързани само с натрупване на определени граматично правилни изрази и фрази, както и натрупване на речников запас от думи, а с реални знания за културата и обществото. В международен план чуждоезиковото обучение се осъществява най-сполучливо чрез комуникативния подход, според който владеенето на чуждия език се смята главно средство за общуване.

Ограниченото количество време за обучение по междукултурна комуникация, особено в общата образователна система прави тази тема важна. Това може да бъде разрешено или с намаляването на обхвата на езиковите и социално-езиковите компетентности, които се преследват или като се увеличи времето и естеството на тази подготовка в обособен курс.

По-лесното овладяването на езиците, както и придобиването на междукултурна компетентност се свързва и с мобилността – не само във физически, но и във виртуален план да се търси сътрудничество с партньори на друг език.

Поради икономически, географски, политически и други причини е доста трудно или невъзможно организиране на тренинги или престой, както на учители, така и на ученици, в езиковата и културна среда съответстваща на изучавания език. В такъв случай трябва да се търсят други начини за реализиране на целите, които си поставя междукултурната комуникация и междукултурната компетентност.

Осъзнаването на културните различия и преодоляването им от страна на изучаващия чужд език може да се осъществи и чрез излизане от контекста на учебниците и традиционните стереотипи в българското училище. Това може да стане и чрез внасяне на материали и дидактични подходи, отварящи умовете към културите в света като цяло под внимателното ръководство на учителя. Но за целта трябва да се започне с развиване и прилагане на по-широки стратегии за подобно обучение.

Навсякъде по света, както и в България съществуват регламентирани инструменти и механизми за осъществяване на междукултурна комуникация. Установените механизми в България са не само във висшите учебни заведения, но и в средните училища. Заедно с всички останали дейности и задачи, които си поставя подобна мобилност, по този начин се канализира една добра система за междукултурно взаимодействие.

Междукултурното общуване на английски език несъмнено води до повишаване на интеркултурната компетентност и все още търси своето място в съвременното обучение в нашата страна.

Интересен фокус не само върху междукултурната компетентност, но и върху подобряването на обучението по английски език поставя общата дейност на програма „Фулбрайт“. Когато чуждият език се преподава от естествените носители на езика, тогава най-остро се проявява срещата на две култури, заедно с това се предоставя най-качествено обучение не само по отношение на езика, но и по отношение на културата, носител на езика. Главната цел на междукултурната комуникация е да култивира разбирателство, като сведе конфликтните точки до минимум. Същата цел си поставя и комисия Фулбрайт.

Един добър пример за междукултурна комуникация е програмата за помощник-учители, която е част от международната програма за образователен обмен на комисия Фулбрайт в България. Основната цел на подобно обучение е качествено овладяване на английски език от страна на учениците от езиковите училища, както и повишаване качеството на преподаване и обучение в България. Този модел на преподаване на английски език има реално значение за българската образователна система и представлява обучение и по междукултурна компетентност, тъй като американският учител функционира като междукултурен модератор. Развиващата се все по-широка дейност на комисия „Фулбрайт“ в българската образователната система и по-специално в средното училище, поставя акцент на програмата за помощник-учители на комисия „Фулбрайт“, където американските помощник-учителите неусетно въвеждат междукултурна комуникация и преподават на практика междукултурни умения. По този начин междукултурната компетентност се придобива в контекста на обучение по английски език в класната стая като заедно с нея се придобива и мултикултурно съзнание и толерантност към културните различия. Междувременно се преподава разговорен английски език, както и особености на британската и американска култура. В процеса на междукултурно общуване неусетно се стига до повишаване на междукултурната компетентност, особено нужна в наши дни. Досегът на местната общност и училището с „native speakers“ дава възможност и на тях да поддържат връзка с английския език и американската култура.

В програмата участват 31 американски помощник-учители по английски език (native speakers), които се различават по образование и професия, но всички са завършили бакалавърска и магистърска степен в в различни области в университети в САЩ. Освен естествени носители на английски език, те се явяват и носители на чужда култура, което само по себе си представля предимство за обучението не само по английски език, но и за изследване на културните различия, с които се сблъскват и двете страни. Уменията на американските помощник-учители и българските ученици и учители да се справят в междукултурна среда са впечатляващи за всички участници в този процес.

Мултикултурализмът или културното разнообразие се превръща във все по-важен обществен и политически фактор в много държави, а това води до необходимост от добро познаване на културните и езикови и поведенчески характеристики на хората от различните етноси и култури. Обществата с високо етническо и културно разнообразие не страдат от проблемите на междукултурното неразбирателство. Примери за това са САЩ, Канада, Австралия и др.

Мултикултурализмът не е ярко изразено явление що се отнася до населението и територията на България. Поради тази причина тази тема не е особено дискутирана у нас, но като част от глобалното общество не бихме могли да избегнем тези настъпващи процеси, както и поставянето им за широко обсъждане. Разбирането и приемането на други индивиди с различни от нашата култури има безброй положителни страни, но несъмнено най-важната от тях е да успее да помогне за намаляване силата на религиозните, етническите и лингвистични предразсъдъци, за да живеем в мирен и по-щастлив свят, в който езиците създават мостове между различните културни общности.

Новите концепции за преподаване на междукултурното общуване и компетентност популяризират идеята, че те не са отделна част от изучаването на съответния език и култура. Освен засилване на образователната политика в областта на междукултурната комуникация, този начин на преподаване помага да се преодолеят културните различия между американци и българи. Знанията по английски език и междукултурна комуникация е по-добре да бъдат преподавани от носители на езика, не само защото те са безценен инструмент за обогатяване на преподаването, но са и естествен начин за изучаване на чуждата култура. Естествено е да се направи заключението, че българското образование има към какво да се стреми и направи не само за успеха на нашите деца в мултукултурна среда, но и за обучението им като цяло.

Една от най-важните насоки в съвременното обучение по чужд език е създаването на необходимите условия в часовете учениците систематично да се подготвят за свободно общуване. Други съществени страни на това обучение е запознаването, разбирането и приемането на чуждата култура.

Изграждането на глобално компетентни личности с комплексно образование, които утре ще бъдат продуктивни граждани на света и ще умеят да работят в групи от различни хора и в различни региони трябва да започне от ранна училищна възраст. Уважението и толерантността към другостта е обучение през целия живот, в което човек развива по-добро разбиране и уважение и към себе си и към другите. В контекста на собствената си културна идентичност, включваща собствените расови, етнически и религиозни черти, се учи на съпричастност, съчувствие, сътрудничество с другите и оценка, както на собствената си гледна точка, така и различния светоглед. Реалността в съвременния свят е глобална и следва да се научим да мислим и действаме глобално, като с това преодоляваме разстоянията и различията. Но най-важното е да заложим в бъдещото образование културна и глобална интелигентност, за да имаме по-пълноценно образовани за бъдещата си кариера българи. В процеса на междукултурно взаимодействие и взаимно откриване на себе си и другия, всеки човешки индивид се очаква да е в състояние да представи себе си на личностно, социално и глобално ниво. И въпреки, че като българи не страдаме от високо самочувствие със сигурност събуждаме интерес към нашата култура, както и сме любопитни да познаем културно различните от нас. Развиването на умения за справяне в междукултурна среда ще позволят на всеки един от нас да функционира като пълноценен индивид в съвременното глобално обществото.

Цитати и бележки:

[1] Проектът „Мрежа за междукултурно обучение в Европа” (NILE) (2008), стр. 11-12

[2] Проектът „Мрежа за междукултурно обучение в Европа” (NILE) (2008), стр. 13

Библиография:

Информация от институциите и органите на Европейския съюз. Официален вестник на ЕС, брой 141, с. 14-16.

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:141:0014:0016:BG:PDF

За практикуващи от професионалното образование за развитие на междукултурна компетентност

http://www.adam-europe.eu/prj/7387/prj/producto%206%20version%20b%C3%BAlgaro.pdf

Проект „Мрежа за междукултурно обучение в Европа” (NILE) (2008)

Работен документ на Комисията – Доклад за изпълнението на плана за действие „Насърчаване на чуждоезиковото обучение и езиковото многообразие“ {SEC(2007)1222}.

Стратегия Европа 2020: A European strategy for smart, sustainable and inclusive growth, European Commission. Brussels, http://eunec.vlor.be/detail_bestanden/doc014% 20Europe%202020.pdf

London, UK, Sage, 1990.