Реторични и стилистични особености в заглавията на публикациите в блоговете на Иво Инджев и Иван Бедров

Десислава Антова

СУ „Св. Климент Охридски”

Имейл: desislava antova bella_sk@abv.bg

Абстракт: Онлайн журналистиката, гражданската журналистика и социалните медии се развиват динамично през последните десетилетия в България. В настоящата статията обект на анализ през призмата на реториката са блоговете на двама български журналисти Иво Инджев и Иван Бедров. Блоговете са едни от най-динамично развиващите се платформи за уебписане и споделяне. Основните концепти, които ще бъдат разгледани в настоящата статия, са свързани с понятията „гражданска журналистика”, „блогове”, „аргументативни техники” и „стилистични фигури”, интерпретирани като генератори на трафик на идеи и мнения в онлайн среда. Ще бъде разгледани коментарите и постовете в реторичен план, ще се търсят прилики и отлики с традиционни реторични жанрове, сред които филипиките или разобличителните речи. Блоговете са обект на научен интерес от страна на виртуалната реторика [1]. В постовете визуалното и текстът се съчетават и взаимно се усилват, налице е кохерентност при създаване и разпространяване на авторовото послание. Използвани са количествени и качествени методи за анализ, като целта е да се установят индивидуални специфики в постовете на двамата блогъри.

Ключови думи: виртуална реторика, блогове, гражданска журналистика, аргументи, фигури на речта.

Desislava Antova

Rhetorical and stylistic features of the posts’ titles in the blogs of Ivo Indzhev and Ivan Bedrov

Abstract: Online journalism, civic journalism, and social media in Bulgaria altogether have been going through a dramatic development in the latest decades. Blogs are dynamically expanding platforms for web writing and sharing. The blogs of two Bulgarian journalists, Ivo Indzhev and Ivan Bedrov, are analysed in the present paper from a rhetorical standpoint. The main concepts which are considered in the article are connected with the concepts civic journalism, blogs, argumentation technique and stylistic figures viewed as generators and vehicles of ideas and opinions in the web environment. The comments and posts in view are interpreted and analysed from a general rhetorical perspective and one of the main objectives of this search is to select and describe the similarities and differences between comments and traditional rhetorical genres e.g. diatribes or denunciation speeches. The blogs of the two journalists are analysed further from virtual rhetoric point of view: visual elements and text are combined to enhance the effect of a coherent message body which is approached as a part of the process of creating and broadcasting of the authors’ messages. The investigation is based on qualitative and quantitative analysis and the aim is to determine the individual features and characteristics of the posts of the two bloggers.

Keywords: virtual rhetoric, blogs, civic journalism, arguments, figure of speech.

Увод

Българската блогосфера е обект на научен интерес от страна на реторици, компютърни специалисти, журналисти, експерти по пъблик рилейшънс, маркетолози, както и от лица, чието съществуване е еднакво амбивалентно и в реалния, и в дигиталния свят. Началото на нейното развитие е поставено с блога на Георги Варзоновцев в България през 1999 година и продължава с поддържането на всички блогове, обединени в българска блогосфера. Това, което я характеризира, е поддържането на чувството за общност и обвързаност на блоговете посредством линкове в едно блогърско общество [2]. Бързото развитие на интернет дава непрекъснат тласък на развитие на блогосферата. По-специално преходът към Уеб 2.0, развитието на софтуерните програми и усъвършенстването на платформите дават възможност за появата на блоговете. Терминът „уеблог” е въведен от писателя Джорн Баргър през 1997 година. Неговият съкратен вариант – блог се налага през 1999 година [3]. Работният превод, който се възприема, е „водя дневник в мрежата или цифров дневник”. Двата блога, които са обект на изследователски интерес в настоящата статия, са тези на Иво Инджев и Иван Бедров, като те могат да бъдат съпоставени по различни критерии. Избран е съпоставителният анализ, за да бъдат описани и откроени използваните реторични техники, аргументи и похвати и да бъдат изведени характерните за двата блога стилове на уебписане или блогиране. Досега блоговете са били обект на научен интерес от реторична гледна точка от Иванка Мавродиева (2010, 2011а, 2011б), от гледна точка на маркетинга от изследователи като Петранка Филева (2012); от позицията на експерти и блогъри, сред които Десислава Бошнакова (Блогопедия 2010), Поли Козарева (Блогопедия 2010), Жюстин Томс (Блогопедия 2010); от ПР и комуникативна гледна точка от Михаил Стефанов (2010), Илия Вълков (2010), Тодор Христов (Нова визия 2014) и др. За пръв път обаче в тази статия в обсега на изследователския интерес попадат журналистически заглавия на постовете. Заглавията в интернет имат специален статут – те едновременно привличат вниманието, продават информацията и в същото време задават рамката, в която трябва да бъде осмислен поставеният от автора проблем.

Кратък теоретичен обзор

Теоретичната рамка, в която трябва да бъдат поставени блоговете, ги разглежда като част от виртуалната реторика, разбирана като реторика, реализирана във виртуалното пространство, при която ораторът губи частично или напълно функцията си на непрекъснато направляващ комуникационния процес. Традиционното реторическо пространство се транспонира в най-различни места, чиято единствена обща характеристика е достъпът до мрежата [4]. Блоговете са част от една дигитална култура и компютърно опосредствана комуникация. Затова наложително е разглеждането на промяната на традиционния модел на масова комуникация в комуникация от мрежов тип [5]. При тези условия, какви ще бъдат водещите аргументативни техники и фигури на речта, съдим от направените реторичен, стилистичен и количествен анализ за избрания период от време.

Както вече бе казано по-горе, обект на изследване са блоговете на двама утвърдени и водещи журналисти – Иво Инджев и Иван Бедров. Изборът е направен при отчитане свободата на словото и бягството от медийната матрица при анализ на съвременната медийна среда в България. Връзката между тези два блога и понятието за гражданска журналистика е амбивалентна. В световен мащаб блоговете са генератори на мнения, на различни гледни точки, на граждански позиции. Те могат да бъдат оценявани и като цифрови дневници, но и като интернет платформи за общуване и създаване на групи по интереси, подобни на тези в социалните мрежи. Основното тук е разбирането за блоговете като специфичен „топос” и пространство във виртуална среда, от което свободното слово намира своите виртуални публики.

Изказвам съгласие с тезата, която е формулирана от Иванка Мавродиева в книгата й „Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи“, а именно, че за блога на Иво Инджев може да се говори като за гражданска и социална медия от нов тип [6]. Блогът на Иван Бедров с основание може да бъде разглеждан и като действащ vlog или видеоблог. Ключово тук е разбирането за визуалния знак като аргумент по същество.

Основната хипотеза, която се формулира в настоящата статия, е, че двата блога са място, от което виртуалните връзки между хората могат да се пренесат в други виртуални платформи като Фейсбук групи или дори в реална среда в протестите чрез социалните мрежи. Социалната природа на блоговете, за разлика от тази на медиите, не остава скрита за публиката. Именно тя е търсеният и желан ефект от блогирането или блогването, от това да имаш и поддържаш блог.

Методика и особености на изследването

Основните цели в настоящата статията са няколко. Едните са свързани с изясняване на връзката между гражданска журналистика и блогове и как последните променят журналистиката, като се следва общоприета вече позиция, че водещо в цифровия дневник е мнението, а не новината. Мнението за даден факт е промяната, която замества подмяната на новините в някои медии. Затова и интересът на гражданите и нетизените е налице и фокусът на вниманието е насочен към блоговете. Другата група цели са свързани с разглеждането на аргументативните техники и използвани реторични фигури и стилистични похвати още в заглавието на постовете в двата блога.

Заглавията могат да бъдат мощен източник на трафик, а той трябва да бъде разбиран като жизнената енергия на всеки блог [7]. Заглавията, оценявани и като начални обобщения, са обект на особен интерес заради високата образност и постигнатия ефект на въздействие чрез метафоричен изказ и чрез образен език. Заглавията приковават и провокират, те привличат вниманието на уебчитателя. Заглавията са генератор на таргетиран трафик [8], нещо което в реална среда, се постига с посредничеството на цели отдели по пъблик рилейшънс и освен това заглавията са основен носител на авторово послание.

Ще бъдат използвани количествени и качествени методи за анализ. Фокусът обаче е върху съпоставката на използваните аргументативни техники в двата блога на Инджев и Бедров. Възприето е темпорално ограничение от шест месеца в периода февруари – юли 2013 г. Това е време на активни граждански протести, през зимата на 2013 година срещу високите сметки за ток, а през лятото на 2013 година те започват по повод номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и прерастват в граждански.

Резултати от изследването

Събраната количествена извадка включва 326 заглавия – 278 на Иво Инджев и 48 на Иван Бедров. Корпусът дава основания да се направи реторически анализ, като преди това се обособят основните направления, в които да се мисли относно проекциите на реторичното във виртуалното пространство. Направен е реторически и стилистичен анализ с фокус върху реторическата аргументация във виртуална среда, както и количествен анализ. Избрани са следните реторични фигури метафора, реторичен въпрос, перифраза, сравнения, хипербола, оксиморон, анафора и други. Селектирани са следните реторични аргументи: аргумент по същество, аргумент на авторитета, аргумент на тоягата, аргумент към тълпата, аргумент към личността и други. Тези термини са теоретична база, от която са извлечени индикаторите за количествения анализ.

Според резултатите от обработката на данните разпределението на използваните аргументи и реторични фигури е следното: Най-голям е делът на аргументите по същество – 60 на брой или 18% , следвани от аргументите срещу личността – 42 бр. или 12% . След тях веднага се нареждат предпочитаните фигури на речта – перифрази – 67 на брой или 20%; метафори – 57 на брой или 17%. Върху тези аргументи и реторични техники ще бъде концентриран и следващият анализ. След анализа на заглавия от направената извадка следва да бъдат споменати т. нар. „аргумент на тоягата”, който се открива в 22 от заглавията или 6% от общото количество заглавия. Аргументът към тълпата е селектиран от 15 заглавия или това са само 4% от общия брой постове. Предвид аудиторията на двата блога, не е учудващ фактът, че журналистическото говорене невинаги има пресечни точки с политическата и институционалната реторика на властимащите, като вероятно поради това аргументът на тоягата се избягва от блогърите. По-точно е да се каже, че до неговата употреба се прибягва само в краен случай. Аргументът на авторитета е открит в 6 от заглавията или това са 2% от общата извадка. Следва да бъдат представени и останалите фигури на речта, застъпени в извадката, а това са въпросите – 23 на брой или общо 7%. Апелите в изследваните заглавия на постовете са 16 на брой или 5%. Хиперболата се открива в 7 от изследваните заглавия, директно обръщение има в 2 поста, оксимороните се срещат 4 пъти. Спрямо 22 от селектираните и анализираните заглавия не е приложена категоризация. Много от заглавията могат да бъдат съотнесени категорично и еднозначно както към някоя фигура на речта, така и към употребата на различни аргументи. Така че направеното деление до известна степен е условно и служи за целите на изследването за открояване на доминиращите аргументативни техники в постовете на двамата блогъри.

Съпоставката между двамата автори започва с честотата на списване на блоговете. Този на Иво Инджев се списва по няколко пъти на ден и това е още едно доказателство за същността на дефинираната в началото теза (вече цитирана по-горе), изведена от Иванка Мавродиева, че този блог е по същество гражданска медийна платформа. За изследвания период февруари – юли 2013 година блогът има 291 поста. При Иван Бедров начинът на списване подхожда повече на определението за цифров дневник, тъй като както той сам посочва в него, в информацията за себе си „Тук пиша каквото си искам. Интересуват ме много и различни неща, но споделям публично предимно позициите си по актуални обществени и политически теми“ [9]. По отношение на аргументите по същество съпоставката между двамата блогъри е 45 за Иво Инджев срещу 15 за Иван Бедров. Аргументи срещу личността са визирани като аргументи, натоварени с отрицателни личностни характеристики на дадени политици. Тук разпределението е 37 за Иво Инджев срещу 5 за Иван Бедров. Това са двата най-използвани аргумента. Огромната разлика в броя на използваните аргументи е в резултат от честотата на списване на двата блога – единият, списван като медия, чието съдържание се обновява ежедневно, а другият е воден като дневник, чието съдържание, се осмисля като такова.

Заглавията, освен като носители на авторовото послание, заслужават да бъдат обект на специален анализ, защото те са по същество начални обобщения. Те са лийдът на новините или отговорът на въпросите „Кой?”, „Какво?”, „Защо?”. Този лийд се повтаря в първото изречение, разширено с мястото на събитието и времето на случването му. Характерно при четенето на новинарски интернет сайтове е пропускане на съдържанието и изчитане на заглавията на новините. Първоначалният прочит е „скролване” на мишката и визиране на т. нар. „лийдове” на новините. Освен за привличане на вниманието, заглавията трябва да послужат и за конструирането на последващата експозиция на факта. Често използван термин в медиите е „факт”, който в медиите се теоретизира като нещо направено – „станало действително събитие или явление“ [10]. Фактът винаги е съпроводен от гледната точка на репортера; на този, който е станал очевидец на случващото се. В блогърския коментар интерпретацията на факта е водеща. Тя премодулира случващото се и го подрежда в друг ред, подобен на драматично действие – с експозиция, завръзка, кулминационна точка и развръзка [11]. Именно в този план са включени в действие и различните аргументи. Тяхната употреба е ситуативна и зависи от авторовия избор. Фактите често могат да бъдат мислени основа за аргументи по същество. Аргументите по същество всъщност са доминиращи предвид стила на списване на блоговете. Фактите имат отношение към доказателството – те трябва да са истинни, за да имат способността да доказват, защото с „неистинни положения, измислени или непроверени факти и закони не може да се извърши доказателство“ [12]. Ето някои конкретни примери, които илюстрират употребата на факта като аргумент още в заглавието на дадени постове: „След 10-ти януари (1997-ма) Би Би Си ни забеляза пак“ [13], „Сити лумпенчета получиха германска подкрепа на протестите“ [14]. Последният пост представлява ироничното отношение на автора към използваните епитети от страна на властимащите по отношение на протестиращите, по-конкретно обидната квалификация „интернет лумпени”. На тази квалификация Инджев отговаря с фотография, която по същество представя участието на цялото му семейство в протеста, включително и дъщеря му Ани, която се е върнала от Германия. Фотографиите, които Иво Инджев използва, се броят на пръсти, но те достатъчно силно експлицират авторовата теза. Ето и пример: към пост – фотоколаж има заглавие: „Всяка прилика е кощунствена“ [15]; в този пост ясно личи отношението на автора към медийната върхушка; той извежда тезата, защитавана в блога му, за ограничаване на свободата на словото в медиите; той изтъква „свободното им пазаруване” и ползването им за пропагандни цели. Постът заслужава да се види, тъй като на визуално равнище, освен с аргумент по същество, авторът се позовава и на аргумента на авторитета.

Едни от най-емоционалните заглавия са тези, посветени на Пламен Горанов. „Промяната започва с истината за Пламен“ [16] с автор Иван Бедров, а снимката в началото на текста на плаката е с надпис: „Пламен подпали сметките ви към мафията. Разбрахте ли го?“; това послание катализира точката на кипене на недоволството. Потребността от социалните мрежи и блоговите платформи в този случай разбива до известна степен доминиращата роля на медийните монополи. В статията Иван Бедров сравнява Пламен Горанов с Ян Палах, който се самозапалва в защита на Чехословакия. Постът завършва емоционално със стиховете на Валери Петров: „Ян Палах го няма и така ни се пада, / сега всеки си има своята вътрешна клада,/ на която страхлив, разтреперан и ням/ се самоизгаря от мъки и срам“.

В блога на Иво Инджев смъртта на Пламен Горанов е представена чрез заглавието „Пламъкът на Пламен озарява и миналото“ [17]. Авторът припомня фактите, изнесени от немския писател и журналист Юрген Рот за групировката ТИМ като „нов български демон“. Алюзията, която се създава в текста, е свързана с осветяването на историята на прехода. Постът припомня заглавие от блога на Юрген Рот, в което се казва: „Известно ли е на пожарната в София, че във Варна няма огън без ТИМ?“, където е използвана перифразата като стилистична фигури, има игра на думи „дим” и „ТИМ”, има и аналогията, постига се ефект. Текстът на заглавието обаче не е даден в хиперлинк. Това от гледна точка на комуникативния модел от мрежов тип е пропуск в използването му като доказателство по същество. Постът завършва като епитафия с послание за саможертвата на Пламен да озари пътя на незрящите. Двата текста и на Бедров, и на Инджев са силно експресивни, а експресивността им е постигната с различни стилистични способи.

Специално внимание заслужава използването на анафората като реторичен похват, с който блогърът Иво Инджев удвоява значението на заглавието. Анафората в заглавието е постигната като визуален елемент и присъства във всеки пост. В реторичен аспект анафората е фигура, която е подходяща за тържествени речи. Освен че създава ритмичност, в случая по-скоро се използва, за да се създадат определени настроения у аудиторията, да се усети естетическа наслада или удовлетворение от функционалността на словото като начин да избягаш от медийната матрица. Интересното в случая е създаването на анафората посредством използването на постоянен визуален елемент, каквото присъства в заглавното поле като текстово разширение на файл, изписано след две наклонени черти. Това може да се мисли и в посока създаване на специален запазен знак на автора, негов почерк при репрезентирането на дадено послание. Доказателство по същество в постовете на Иван Бедров са фотографиите. Още по-голяма изразност и подкрепа за изказаната в текста на заглавието авторово послание, Иван Бедров постига с използването на видеоклипове. Това е в унисон с последните тенденции в интернет, които отчитат превес на потреблението от мобилни устройства и увеличаване на трафика на данни посредством изображения [18]. Такива са постовете: „Обърнете внимание“ (видео) [19], както постът със заглавие: „Кой толерира ултрасите?“ [20]. Използваните видеоклипове и видеозаписи документират истини и факти, които са необходими в процеса на доказване в онлайн среда. Освен това образът, както пише Ролан Барт, е по-императивен от писмото, той налага значението си отведнъж, без да го анализира, без да го разсейва. [21] .

Аргументът към личността е един от най-често използваните аргументи в българското публично пространство. Негов недостатък е, че по този начин същността на дебата се измества, като се акцентира върху личностните качества, вместо да се говори по същество. Така например Бойко Борисов е титулуван като „пожарникаря“ на страната, „тиквата“, „ББето“. Пример за използването на този аргумент е постът на Иво Инджев: „Къщата гори, пожарникарят бяга“ [22]. Аргумент към личността е използван и в заглавието „Дядо вади Ролекс“ [23], отново в публикация на Иво Инджев. Постът свързва Николай Бареков и Дядо Николай от Пловдив, които освен че са от един град, обичат да парадират, както се изразява авторът, с парвенющината си. Аргументът към личността не бива да се разбира единствено в неговите отрицателни аспекти, а трябва да се мисли по-широко през призмата на обособеното от Аристотел доказателство чрез характера: „Характерът е почти най-главното доказателство“, казва Аристотел [24]. Въпреки че употребата на този аргумент е свързана със ситуации, когато целта на оратора е да порицае или изобличи пороците на отсрещната страна, той е необходим на реториката, макар често да е сочен като част от една „измамна аргументация“ [25]. Аргументът към личността стои в основата на изтъкването на положителни или отрицателни аспекти от действията, поведението или характера на съответната личност. Донка Александрова го представя като атака срещу личността на противника, която цели да го дисквалифицира [26]. В блога на Иван Бедров пример за употреба на аргумент към личността са постовете: „Орешарски на конци“ [27], „Б.Б.Б: Безотговорно, Бойко, Борисов“ [28].

Аргументът към тълпата, също както аргументът към личността, може да бъде разглеждан в рамките на логическата грешка, тъй като има за цел да пробуди чувства в аудиторията и следователно не е доказателствено твърдение, което да подкрепя тезиса. Аргументът към тълпата има за цел да предизвика състрадание, гняв, омраза, страх и се ползва ефективно при общуване с многобройна аудитория, например по време на митинг [29]. Аргументът към тълпата се среща често в политическата реторика при изказванията на политиците, които вещаят апокалиптични картини във връзка с управлението на страната, например. Такива са постовете на Иво Инджев със заглавия: „От Русия се задава нова октомврийска революция (ВОР)“ [30], като се чертае апокалиптична картина. Вътре в текста на поста със заглавие „Борисов си отряза Дянков и остана само с лява ръка“ [31] , е използвано сравнението: „ГЕРБ са на пързалката и им предстои да се спасяват поединично“, с което търсенето усещане за суматоха и напрежение е насилено. Налага се впечатлението, че заглавията въздействат върху чувствата на виртуалната аудитория и провокират определени нагласи у уебчитателя посредством символните значения, заложени в тях. Това са знаци за авторовото отношение, те са характерни за списването на блоговете. Интерпретацията на новините или фактите е по-интересна и вдъхновяваща от самите факти. Затова авторството не може да бъде ограничено. Целенасоченото търсене на символи и метафори в блога на Иво Инджев е начин на осмисляне на реалността и начин на опосредстване на комуникацията с аудиторията. Създават се стимули, ако се използва терминът от символната интеракция, разбирана по-общо като човешка комуникация [32]. При Иван Бедров аргументът към тълпата също е използван в някои заглавия, например: „Под зоркия поглед на братушките“ [33], „Реваншът на политиката“ [34] „Нашествието на крайнолевите“ [35]. Приема се, че обикновено негативната конотация се създава от глагола, чието значение се свързва с определено отрицателни последствия от дадено действие. В анализирани примери по-горе глагол отсъства, но е налице стилистичен ефект, както и реторичен ефект, постигнат при използване на аргумента към тълпата.

Авторите и на двата блога умело дозират използването на аргумента към тълпата. В заглавията те предпочитат да заложат понякога двусмисленост, така че при тълкуване на смисъла посланието да се тълкува от читателя, който изпитва същото удоволствие, каквото се постига от употребата на ентимемата – реторическото доказателство [36]. В заложените текстови параметри на настоящия материал – удоволствието от решаването на логическата задача, може да се смята за удовлетворение от намиране верния изход на лабиринта. Лабиринтът от думи, образи, знаци, символи обещава интересна интеракция с авторовото послание, без то да се налага пропагандно, като доминираща идеология. Авторовото присъствие и в двата блога е деликатно. В този смисъл постовете предлагат удоволствието от бягството от медийната матрица, което е постижение и на двамата блогъри Инджев и Бедров.

Допълнителната образност и пластичност, многоплановостта на смисъла са постигнати посредством използването на перифразата. Тя се случва посредством обособяването в скоби на буква или част от дума, с което на практика, се получава нов смисъл. Така блогърът Иво Инджев постига пълна компенсация на липсата на визуални елементи, каквито са фотографиите. Изключително въображение, видяно в комбинирането на смисъл и превратното тълкуване, въздейства и може да бъде интерпретирано като своеобразна метафора, тъй като от „структурна гледна точка метафората е техниката да се представи или да се наблюдава дадена ситуация в понятията на друга ситуация. Тя е техника на ориентацията, на възприятието, а не на понятията“ [37].

Нещо, което е особено любимо за читателите на блога на Иво Инджев и заради което може с основание да се твърди, че той владее до съвършенство възможностите на реторическите техники, съотнесени към така нареченото „Еlocutio“, е постигането на двусмислие в заглавието на постовете. За формата на нещата или за самите неща, отбелязани в скоби, е опит да бъде теоретизирано удоволствието от четенето на блога му. Почти като с решаването на задачи – авторът се е справил с привличането на читатели като е използвал двоякия смисъл на това, което се получава като израз в скоби и извън скоби. Такива са заглавията: „Бойковата гол(г)ота“ [38] – метафорично представен крах в управлението. „Атака си (го) върна (на) България“ [39] – изключително точно за политическата ситуация, както се казва във форумите „в десетката“ – предвид ролята на ПП „Атака” в политическия дискурс. Същевременно заглавието се възприема като перифразата на мотото на партията, заимствано като слоган от времето на нацистката пропаганда на Германия – „Германия на германците!“. „Парламентът умря, да мре и следващият“ [40], „ГЕРБ си реже опашката Миро като педикюр в похода към изборите“ [41], „Шоуто Къртицата абортира с риалити бунтове, които я осветиха“ [42], са по същество заглавия, от които експлицитно се усеща силата на аргумента на тоягата. Заплахата, всяването на страх и шантажът са инструменти за създаване на масова психоза. Те се комбинират с очертаването на апокалиптични картини и използването на отрицателни епитети. Това е вид „рецепта”, от която не може да избяга нито един манипулатор на общественото мнение. В българското публично пространство дали поради липса на култура или на умение за водене на диспути и дебати, често ставаме свидетели на кавги и разпри. Стига се до ситуации, в които парламентарната трибуна се взривява и председателстващият пленарното заседание е принуден да вземе строги мерки, като „охлади“ страстите с даването на почивка, която в този аспект може да бъде тълкувана като аргумент на тоягата. Аргументът на авторитета обикновено се използва, когато авторът иска да подсили аргументите си и се позовава на утвърден вече изграден в публичното пространство имидж. Също така аргументът на авторитета се свързва с цитирането на мисли, идеи, отношения, на познати и престижни за аудиторията личности. Смята се, че те имат психологическа функция и се привеждат, за да повишават доверието към аргумента, създават фокус върху стойностни и значими теми [43]. Цитирането на поезия се оказва успешна тактика и за двамата блогъри Инджев и Бедров. Освен че допринасят за повишаване емоционалния заряд на поста, цитираните стихове могат да се мислят и като символно взаимодействие. Най-силна образност се постига посредством метафората. Тя може да се мисли като границата на стила и пластичния знак. Според Аристотел метафорите са полезни за езика на прозата [44]. Те като гатанките загатват, от което следва и добре осъществената „преносност”. Изобщо метафората се оказва търсено стилистично и реторично средство, не толкова доказателствено. Тук критиците на сайта на Иво Инджев биха разобличили прекалената орнаментация като елемент, който затруднява разбирането на посланието и който разводнява стила и аргументацията. Но това е оборимо предвид факта, че именно орнаментацията действа като стимул за реализирането на смисъла, на авторовата теза. Интерпретирано по този начин преносното значение е постигнато въз основата на сходство или аналогия; налице е метафоричен изказ, който има силно присъствие в блоговото пространство на Иво Инджев. Там метафорага има органичен живот и тя е свързана с начина на мислене на автора. Интересно е делението, което представя Хаим Перелман и техниките за събуждане на заспалите метафори. Под заспали метафори Перелман разбира онези от тях, които следствие на дългата им употреба, се възприемат като сливане на термините [45]. Дали метафорите изчезват в културното пространство или търсят нова изразна система е отделен въпрос. Като средство за „преносност” те запазват мястото си като характеризират до голяма степен умението на автора да си служи със различни знакови системи. Такива метафорични заглавия са: „Лулата на примирието“ [46] , „Буда в медийния будоар“ [47] – символизиращ медийни комфорт осигурен на тогавашния министър-председател Бойко Борисов, с агентурно име „Буда“. Едни от най-емблематичните метафори, създадени от Иво Инджев, които го правят разпознаваем в публичното пространство са изразите „течна дружба“ – метафора на отношенията между България и Русия, „пета колона“ – метафора на България като нереализиран 13-ти сателит на някогашното формирование СССР, АЕЦ Белене – „БеляНЕ“, Република България и съкращението РБ – трансформирано в „РъБъ“.

Заключение

Въз основа на направения по-горе анализ, има основания да се формулират следните обобщения и изводи. Без да бъдат подценявани останалите изразни средства, застъпени в постовете на Иво Инджев и Иван Бедров, се налага обобщението, че и двамата разчитат на аргументите по същество и по-малко, но в значителна степен на аргументи срещу личността. Двамата блогъри умело си служат с метафората, разбирана както на вербално равнище, така и като пластичен знак; а също така и на перифразата като стилистично средство. Те разчитат на фотографиите и изображенията, използвани като визуални аргументи по същество, с които се доказва тезата на автора. Блогърите Инджев и Бедров използват въпросите умело, за да насочат вниманието на виртуалната аудитория, за която остава удовлетворението от намирането изхода от матрицата. Защото блоговете предлагат информация със социална природа, от която всеки човек се нуждае. Всъщност търсещият човек има своя аналог в търсещите машини, каквато е Google. За всички вече е ясно, че търсещите машини знаят много повече за блоговете от самите блогъри [48]. Те знаят, колко често потребителите си взаимодействат с даден блог, за какви други сайтове се абонират, с какви други сайтове си взаимодействат. Затова са логични и резонни резултатите, които отчита Иво Инджев със създадената от него гражданска платформа – с над 14 млн. уникални посещения във времето на протестите в България през 2012 и 2013 година. Ползата от разпространението на дадено мнение или идея, е свързана с намирането на съмишленици и подкрепа. Такава е философията на блогърството, от която черпят сили дори традиционните медии. Обратната връзка в блогърството като социална медия има постоянен характер. Тя определя поведението на хората, не само в интернет, а и в реална среда, защото границата между това да публикуваш пост на стената си във Фейсбук или под някоя новина в нета, да намериш съмишленици и да излезеш в предните редици на протеста, става все по-тънка. Форумите са онзи аспект на обратната връзка с аудиторията, който може да бъде обект на допълнителен анализ.

В заключение резултатите от анализа потвърждават тезата на Поли Козарова, която разглежда появата на блоговете като опит за компенсация на липсата на механизми за въздействие върху властта от страна на обикновения човек [49]. Блогърството като проявление на социалната природа на човека ще продължава да интригува изследователите със своята разноликост и с възможността всеки да намери трибуна, от която свободно да изкаже мнението си, да сподели. В интернет и занапред ще доминират глаголите, свързани с определени действия, които характеризират тази социална природа, а това са именно – share или споделям, like или харесвам, add – добавям или remove – премахвам и др. Именно от тази гледна точка има основания да се направи прогнозата, че ролята на блоговете като социални платформи, както и на социалните мрежи Фейсбук и Туитър, ще продължава да нараства. Силата им ще действа в посока неформално общество и виртуални граждански групи, чрез които се легитимират исканията им, в частност посредством гражданския протест. Ролята на блогърите с опит в журналистиката, вероятно е в посока лидери на мнения, изразители на гражданска позиция и представители на едни нов модел на поведение, писане и действие в онлайн среда, което включва професионализъм, откритост и отговорност пред граждани, нетизени и уебчитатели.

Цитати и бележки:

[1] Мавродиева, Ив. (2011). Реторика и комуникация: дефиниции и понятия. сп. Бизнес секретар, бр. 4, с. 24.

[2] Мавродиева, Ив. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи, София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 108.

[3] Мавродиева, Ив. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи, София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 39.

[4] Мавродиева, Ив. (2011). Реторика и комуникация: дефиниции и понятия. сп. Бизнес секретар, бр. 4, с. 25.

[5] Проданов, Х. (2012). Дигиталната политика. сп. Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, Второ е-издание, Велико Търново: Фабер, с. 83,

< http://www.newmedia21.eu/conten()t/2011/11/digital_politics.pdf >.

[6] Богоев, Б., Б. Юруков, Д. Бошнакова. (2012). Блогопедия – Изпитани съвети за създаването на успешни блогове, Библио.Бг: с. 199, pdf, <http://blogopedia.bg/>.

[7] Богоев, Б., Б. Юруков, Д. Бошнакова. (2012). Блогопедия – Изпитани съвети за създаването на успешни блогове, Библио.Бг: с.131, pdf, <http://blogopedia.bg/>.

[8] Стефанов, М. (2010). Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С. с. 160.

[9] Бедров, Иван. Някои мисли и други интересни неща, ivanbedrov.com, Retrieved 09.22, 2014, <http://ivanbedrov.com/?page_id=2>

[10] Онлайн речник. OnlineRechnik.com, Retrieved 09.22, 2014, <http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82>

[11] Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката. София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 200.

[12] Стефанов, В. (1998). Логика. София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 117.

[13] Инджев, Иво. (2013). След 10-ти януари (1997-ма) би би си ни забеляза пак, ivo.bg, Retrieved 09.22.2014, <http://ivo.bg/2013/02/21/%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-10-%d1%82%d0%b8-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-1997-%d0%bc%d0%b0-%d0%b1%d0%b8-%d0%b1%d0%b8-%d1%81%d0%b8-%d0%bd%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%b0/>

[14] Инджев, Иво. (2013). Сити лумпенчета получиха германска подкрепа на протестите, ivo.bg, Retrieved 09.22.2014, <http://ivo.bg/2013/07/20/9867/>

[15] Инджев, Иво. (2013). Всяка прилика е кощунствена, ivo.bg, Retrieved 09.22.2014, from <http://ivo.bg/2013/03/09/%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d1%89%d1%83%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b0/>

[16] Бедров, Иван. (2013). Промяната започва с истината за Пламен, ivanbedrov.com, Retrieved 09.22, 2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3376>

[17] Инджев, Иво. (2013). Пламъкът на Пламен озарява миналото, ivo.bg, Retrieved 09.22.2014, <http://ivo.bg/2013/03/04/%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d0%be%d0%b7%d0%b0%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be/ >

[18] Technorati, Who`s using all the bandwidth, Technorati.com, Jun. 6, 2014, from

<http://technorati.com/whats-using-bandwidth/>

[19] Бедров, Иван (2013, 03 4). Обърнете внимание (видео), ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3354>

[20] Бедров, Иван (2013, 02 19). Кой толерира ултрасите (видео), ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3350>

[21] Голешевска, Н. (2014). Визуална реторика: Неореторика и визуална семиотика, Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, №12, април 2014, с. 15-23, Retrieved 09.09.2014, from < http://rhetoric.bg/wp-content/uploads/2014/05/goleshevska-nora-12-2014.pdf >

[22] Инджев, Иво (2013, 02 21). Къщата гори, пожарникарят бяга, ivo.bg, Retrieved 9.22.2014, <http://ivo.bg/?s=%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0>

[23] Инджев, Иво (2013, 02 23). Дядо вади ролекс, ivo.bg, Retrieved 9.22.2014, from <http://ivo.bg/?s=%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE+%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8

[24] Аристотел (1986). Реторика, С., „Наука и изкуство“, с. 46.

[25] Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката, София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 111.

[26] Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката. София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 112.

[27] Бедров, Иван. (2013, 06 18). Орешарски на конци, ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?cat=5&paged=5>

[28] Бедров, Иван (2013, 02 21). Б.Б.Б: Безотговорно, Бойко, Борисов, ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3359>

[29] Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката. София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 196.

[30] Инджев, Иво (2013, 03 18). От Русия се задава нова Велика октомврийска революция (ВОР),ivo.bg, Retrieved 9.22.2014, <http://ivo.bg/?s=%D0%BE%D1%82+%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F>

[31] Инджев, Иво (2013, 02 18). Борисов си отряза Дянков и остана само с лява ръка. ivo.bg, Retrieved 9.22.2014, <http://ivo.bg/?s=%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%B8>

[32] Буркарт, Р. (2000). Наука за комуникацията. Велико Търново: „Пик“, с. 31

[33] Бедров, Иван (2013, 03 17). Под зоркия поглед на братушките, ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3400>

[34] Бедров, Иван (2013, 03 31). Реваншът на политиката, ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3436>

[35] Бедров, Иван (2013, 04 22). Нашествието на крайнолевите, ivanbedrov.com, Retrieved 9.22.2014, <http://ivanbedrov.com/?p=3479>

[36] Аристотел (1986). Реторика. София: „Наука и изкуство“, с. 26.

[37] Маршал, Е. Маклуън. (1995). Закони на медиите. София: УИ „Св. Климент Охридски“, с. 121.

[38] Инджев, Иво (2013, 02 19). Бойковата гол(г)ота. Ivo.bg, Retrieved 9.22.2014, <http://ivo.bg/2013/02/19/%d0%b1%d0%be%d0%b9%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%b0/ >

[39] Инджев, Иво (2013, 03 15). Атака си (го) върна (на) България. Ivo.bg, Retrieved 9.22.2014, <http://ivo.bg/2013/03/15/%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/ >

[40] Инджев, Иво (2013, 03 15). Парламентът умря, да мре и следващия. Ivo.bg, Retrieved 9.23.2014, from <http://ivo.bg/2013/03/15/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%83%D0%BC%D1%80%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D1%80%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F/ >

[41] Инджев, Иво (2013, 03 27). ГЕРБ си реже опашката Миро като педикюр в похода към изборите. Ivo.bg, Retrieved 9.23.2014, <http://ivo.bg/2013/03/27/%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%b1-%d1%81%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b5-%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d1%8e/ >

[42] Инджев, Иво (2013, 02 17). Шоуто на къртицата абортира с риалити бунтове, които я осветиха. Ivo.bg, Retrieved 9.23.2014, <http://ivo.bg/2013/02/17/%d1%88%d0%be%d1%83%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d1%82%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d1%81-%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b1/ >

[43] Мавродиева, Ив. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски“, с. 149.

[44] Аристотел (1986). Реторика, София: „Наука и изкуство“, с. 161.

[45] Хаим Перелман – цитат по Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката. София: УИ. „Св. Климент Охридски“, с. 94.

[46] Инджев, Иво (2013, 02 1). Лулата на примирието. Ivo.bg, Retrieved 9.23.2014, <http://ivo.bg/2013/02/01/%d0%bb%d1%83%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/>

[47] Инджев, Иво (2013, 02 3). Буда в медийния будоар. Ivo.bg, Retrieved 9.23.2014, <http://ivo.bg/2013/02/03/%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b0-%d0%b2-%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b0%d1%80/>

[48] Христов, Т. (2014). Социалната природа на блоговете, Nova Vizia, Retrieved 9.23.2014, from <http://www.novavizia.com/1733.html>

[49] Богоев, Б., Б. Юруков, Д. Бошнакова, П. Козарова (2010). Блогопедия – Изпитани съвети за създаването на успешни блогове, Библио.Бг, с. 31 <pdf, http://blogopedia.bg/ >

Литература:

Александрова, Д. (2013). Метаморфози на реториката. София: УИ. „Св. Климент Охридски“.

Аристотел (1986). Реторика. София: „Наука и изкуство“

Богоев, Б., Б. Юруков, Д. Бошнакова, П. Козарова (2010). Блогопедия – Изпитани съвети за създаването на успешни блогове, Библио.Бг: pdf, <http://blogopedia.bg/>, последно посещение на 10.08.2014.

Буркарт, Р. (2000). Наука за комуникацията. Велико Търново: „Пик“ .

Вълков, И. (2010). Блогвай за политика, сб. Съвременни реторически практики, София: СемаРШ, 87-97.

Голешевска, Н. (2014). Визуална реторика: Неореторика и визуална семиотика, сп. Реторика и комуникации, №12, последно посещение на 9.22.2014,

<http://rhetoric.bg/wp-content/uploads/2014/05/goleshevska-nora-12-2014.pdf>, последно посещение на 11.08.2014.

Мавродиева, Ив. (2011). Реторика и комуникация: дефиниции и понятия. сп. Бизнес секретар, бр. 4, 20─27.

Мавродиева, Ив. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ. „Св. Климент Охридски“.

Мавродиева, Ив. (2011а). Българската блогосфера, сп. Медии и обществени комуникации, бр. 8 / януари 2011 г., <http://media-journal.info/?p=item&aid=133>, последно посещение на 10.08.2014.

Мавродиева, Ив. (2011б). Блогъри, журналисти блогъри и блогосфери, сп. Нови медии 21, <http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/blogove-zhurnalisti-blogri-i-blogosf/>, 03 май 2011 г.

последно посещение на 10.08.2014.

Мавродиева, Ив. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Маршал, Е. Маклуън. (1995). Закони на медиите. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Проданов, Х. (2012). Дигиталната политика. второ онлайн издание. сп. Медиите на 21 век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, Велико Търново: Фабер. <http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/digital_politics.pdf>, последно посещение на 10.08.2014.

Стефанов, В. (1998). Логика. София: УИ. „Св. Климент Охридски“.

Стефанов, М. (2010). Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, сб. Съвременни реторически практики, София: СемаРШ, 156-165.

Филева, П. (2012). Блоговете в комуникационния мениджмънт на медийната организация” и в библиографията към нея цитат, сп. Нови медии 21, 07.02.2012, <http://www.newmedia21.eu/analizi/blogovete-v-komunikatsionniya-menidzhmnt-na-mediynata-organizatsiya/>, последно посещение на 10.08.2014.

Христов, Т. (2014). Социалната природа на блоговете, Nova Vizia,<http://www.novavizia.com/1733.html>, последно посещение 23.09.2014.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>