СЕМ: Пред и зад завесата Уникална монография за медийните регулаторни практики: 2001–2010 години

 Любомир Стойков 

sem

Маргарита Пешева „СЕМ. Регулаторни практики: 2001–2010 г.”

Документалната монография „СЕМ. Регулаторни практики: 20012010 г.” е уникална в българското медиазнание. В недългата практика на медийната регулация у нас подобна монография се издава за първи път. Нейната авторка проф. д-р Маргарита Пешева е известен медиен експерт, който в продължение на почти 9 години беше член на СЕМ (а два пъти и негов председател).

Монографията съдържа избрани документи от писмената експертна дейност на авторката, които ясно показват вложените от нея усилия за създаване на нови практики в областта на медийната регулация. Публикуваните документални свидетелства в монографията са разнообразни по тематика и вид:

Докладни записки. Те показват професионалните позиции, които авторката е заемала през годините по различни въпроси от областта на медийната регулация;

Становища. Тепредставят експертните й оценки по отделни професионални стандарти в областта на медийната регулация;

Особени мнения. Те представят позициите на проф. Пешева по някои спорни медийни казуси;

Право на отговор. Това са публично изразени мнения на авторката, които уточняват факти по отделни публикации, които по нейно мнение се разминават с истината;

Статии. Това са някои авторски анализи, публикувани в пресата по важни медийни проблеми;

Интервюта. Те са публикувани в пресата в различни периоди и публично представят някои идеи за характера и спецификите на регулаторната дейност.

Документалната монография е голямо професионално предизвикателство, тя показва цялата сложност и трудностите, които съпътстват многостранната дейност на един регулаторен орган като СЕМ. Същевременно тя е рисковано научно начинание, защото предлага персонален (което означава субективен) поглед към определен етап от историята на СЕМ, който през тези години има сложен и противоречив публичен образ.

Кои са главните предимства на тази документална монография?

Особено ме впечатли въвеждащата студия на проф. Пешева към монографията. От една страна със своя радикален стил, а от друга с концептуалната си дълбочина, изповеден тон и самокритичност. От дистанцията на времето авторката осмисля редица действия и решения (някои от които остават спорни) на регулаторния орган, трудното налагане на отделни професионални стандарти (например сигнализацията на ТВ програмите в защита на децата; провеждането на предизборен мониторинг, явното гласуване), необходимостта от време за развитието на органа, както и от промяна в медийното законодателство в полза на по-голямата защита на децата и непълнолетните. Имам предвид законовата забрана за участие на деца в ТВ риалити предавания като „Биг Брадър”, например.

Студията е написана много увлекателно, в нея има интересни анализи, хумор и самоирония, както и цялостно осмисляне на регулаторната дейност и преживяното в Съвета за електронни медии, пречупено през призмата на годините. Специално искам да отбележа, че това осмисляне е направено с много такт и уважение към СЕМ като колегиален и колективен орган, към неговите различни състави и членове.

Авторката намира много добри думи за редица членове на СЕМ. Заслужава адмирации обстоятелството, че през годините тя е запомнила повече добрите, отколкото лошите неща. Тази подчертана толерантност е съчетана с ясно изразена позиция по редица професионални въпроси, по които е имала различно мнение от това на другите членове на СЕМ. Маргарита Пешева прави оценка на колегиалния климат, някои трудности в професионалната комуникация, оказвания външен натиск например чрез Комисията по досиетата. С много такт и колегиално уважение тя разказва редица интересни случаи от историята на СЕМ. Същевременно не подминава и отделни спорни решения на регулаторния орган (например предсрочното прекратяване на мандата на Лили Попова като генерален директор на БНТ; злополучното становище за добрите нрави ), опитва се да ги разкаже и да предложи свое обяснение за случилото се.

Респект буди фактът, че авторката изважда на светло и определя като спорно едно решение на СЕМ за даване на регистрация за ТВ програма с наименование „Православие”, което е останало малко встрани от публичното внимание на медиите. С това проф. Пешева демонстрира професионален рефлекс при осмислянето на близкото минало на СЕМ в контекста на отделни негови решения.

Студията впечатлява и с направеното от авторката изследване (върху протоколите на СЕМ, които са публично достъпни) на развитието на експертната дейност на членовете на СЕМ в отделните им състави като обем, тематика и персонални участия. Този много подробен тематичен преглед на разнообразната експертна дейност на членовете на регулаторния орган се прави за първи път в българското медиазнание. Според мен, той е своеобразна реабилитация на много важна част от неговата дейност, която дълго беше невидима за обществото. Тематиката на внасяните през годините експертни становища показва, че дейността на регулаторния орган е била достатъчно сериозна и разнообразна, и повечето членове на СЕМ са имали експертно и отговорно отношение към своята работа. Този раздел от въвеждащата студия показва един коренно различен СЕМ, в който редица негови членове внасят всяка седмица докладни и експертни становища, многократно обсъждат Стратегията и критериите за провеждането на конкурсите, мъчително търсят истината в спорове и различни мнения. Този СЕМ силно се отличава от своя, често подигравателно шаржиран образ в пресата на СЕМ-каджиите, които са избрани и назначени в един регулаторен орган, за да не правят нищо и само да получават големи заплати.

Маргарита Пешева рискува да дръпне завесата, и за пръв път да покаже, че професионалният образ на СЕМ в този период не отговаря напълно на неговия публичен образ. В действителност органът е работил много повече, при това сериозно. Поради което още няколко негови бивши членове могат да публикуват подобни документални монографии, една от които е доц. Лилия Райчева, която авторката оценява „като най-добрия медиен експерт, работил някога в СЕМ”.

Много силно впечатление произвежда тази част от направеното изследване на експертната дейност на членовете на СЕМ, която показва как те през годините защитават колегиалният принцип в своята работа, как с общи усилия преодоляват гласуването по квоти, колко пъти членове на регулаторния орган от двете квоти заедно внасят докладни записки по някои важни професионални казуси.

Впечатли ме и нещо друго. Маргарита Пешева пише с любов и уважение към регулаторния орган, тя показва висока професионална етика и въобще не коментира работата на СЕМ след своето излизане от органа през 2010 г. Въвеждащата студия е написана с топло чувство. Тя съдържа поредица от интересни случки, които са разказани много увлекателно, на места самоиронично. Те показват изключителната наблюдателност на авторката, умението й да разказва от дистанцията на времето, да изважда поука дори от някои смешни и куриозни събития.

Показателен за свежия тон на проф. Пешева е подборът на няколко весели случки, които тя е разказала много увлекателно:

Първа случка. Тя е от самото начало на СЕМ. Авторката е избрана за председател на СЕМ, поради което често й се налага да ходи в Народното събрание. Веднъж е отишла, като се е облякла с черно сако/ червена пола/ бяла блуза/ вратовръзка/ с коса на опашка, вързана с ластик. Авторката коментира самоиронично, че „все още е в „обувките” на доцентската си роля. Но вестниците не знаят пощада. В един столичен седмичник излиза нейна снимка в цял ръст – не само „е изтипосана” ( изразът е на авторката), но и коментарът е убийствено точен – нещо от рода на „че председателят на СЕМ много прилича на пансионерка от пансион за благородни девици. Следва нейният коментар: „Журналистите бяха напълно прави всяка нова професионална роля изисква специфичен дрескод. Не бях го спазила и те заслужено ме наказаха. В следващите години се опитвах (колкото мога) да го спазвам. Не ме напусна усещането, че някой ми открадна живота.Като специалист в тази област, бих добавил, че СЕМ се оказа много добра школа за нея в това отношение, ето защо напоследък тя рядко допуска груби грешки по отношение на облеклото.

Втора случка. Маргарита Пешева разказва как в началото СЕМ заседава буквално часове наред, а съветниците постоянно се „хранят” със солети, чипс и всякакви други глупости. След цял ден гладуване й се налага да присъства на събитие на една телевизия, на което среща фотограф от известен столичен вестник, който много добре познава. Решава да отиде при него и да го помоли да не я снима, иска да хапне нещо малко, защото нищо не е яла от сутринта. На което той й отговаря, че техните приятелски отношения въобще не изключват той да си свърши съвестно работата, ето защо до края на купона ще я наблюдава и, ако успее – ще направи нужната компрометираща снимка, която ще продаде изгодно на някое издание. Нищо лично. Тя обаче не му позволява да направи тази снимка и нищо не хапва. За нея това е много ценен урок, че „Ако си публична личност, не можеш да разчиташ на каквато и да е пощада или човечност, ти неизменно имаш нисък праг на защита. И въобще нямаш право да се храниш по време на публични събития. От този миг до края на работата ми в СЕМ, първо вечерях, след което ходех на служебни събития.

Трета случка. Някъде в края на мандата й в СЕМ е поканена на юбилей на известен университетски професор. Купонът бил много стилен, в популярен столичен ресторант, на него били събрани утвърдени представители на академичната професура, главни редактори на водещи всекидневници, журналисти. На масата, отредена за академичната професура, е имало много професори социолози, в това число – и проф. Стоян Михайлов. Авторката не крие, че те се познават отдавна, че тя е получавала негови консултации по време на подготовката на първата й книга за история на телевизията. Както тя шеговито се изразява: „И какъв ще е този юбилей без български хора? Пуснаха българско хоро и аз (понеже съм израснала с музиката на Дико Илиев) веднага се хванах на хорото. А проф. Стоян Михайлов побърза да се хване до мен. Фотографите снимаха, веднага разбрах, че бързо ще пласират снимката за добри пари. Което и стана. На следващия ден в известен всекидневник излезе снимка, на която бяхме показани как играем хоро с професора, с шеговито заглавие – „Бяла роза” събра заедно СЕМ иЦК на БКП… Лека медийна закачка.”

Студията подробно представя професионалната атмосфера и климат в СЕМ, трудната и отговорна роля на председателя, и разбира се – компроматите, които според авторката и днес съпътстват дейността на регулаторния орган. Авторката с насмешка разказва как яке от 300 лв. се представя в пресата като струващо 3000 лв., как известен ТВ водещ я „праща” на лов с президента Първанов и бизнесмена Валентин Златев, когото и до днес не познава, и то във време, в което лежи в болница, как един ден изненада разбира, че живее под един покрив с известен ТВ водещ, с когото от години дори не се е виждала. Въобще разнообразие от медийни лъжи.

Появата на тази документална книга, която, както вече отбелязах, е първа по рода си в българската медийна история, носи всички рискове на пионерското начинание. Можем да се запитаме дали въобще е възможно от камбанарията на медийната история да се проследи създаването и развитието на един регулаторен орган като СЕМ – през документите на извървения път, отстояването на екипното начало, постиженията, трудностите и спорните решения?

Маргарита Пешева е направила тази монография с професионална убеденост и категоричност, като остава вярна на своя основен принцип. Ще я итирам дословно:

От никого в живота си не съм искала бележка, за да дишам. Което означава – да работя, да се боря и без страх да преодолявам трудностите. В тези години съм имала своите постижения и неуспехи, но като цяло не се срамувам от работата си. Наистина дадох всичко от себе си, защото (наивно) вярвах, че медийната регулация е преди всичко професионална кауза. За която неуморно и безкористно трябва да работиш. По нашенска традиция наградата обикновено е трънен венец. Но извървеният път с победите/пораженията/приятелствата/предателствата, въпреки всичко си струва усилията. Той е горчив опит в пътеката на познанието, вярата и неизбежните разочарования. СЕМ е етап, но далеч не е връх в моята кариера. Истинските професионални предизвикателства са занапред. Направих тази документална книга, за да представя пред медийния сектор и обществото онези важни неща в областта на медийната регулация, за които съм се борила и в които съм вярвала. За нищо не съжалявам.”.

Първата авторска документална монография, която представя обстойно и подробно експертната дейност на регулаторния орган СЕМ, е вече факт – научен, професионален, творчески и социален. В нея проф. Маргарита Пешева комбинира качествата на опитен медиен експерт и ръководител от голям мащаб, от една страна, и писателя, журналиста и документалиста, от друга. Тя отново демонстрира умението си да анализира безпощадно и критично, както и да подхожда към нещата от живота и занаята с емоция и финес, характер и богата рефлексия. Сърдечно й желая радушен читателски прием и на добър час!

___________

* Пешева, Маргарита. „СЕМ. Регулаторни практики:2001–2010г.”. Научен редактор Милко Петров. Редактор Гриша Атанасов, Издателство „Фабер”, 2013 г.

 

 

 

 

 

 

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta