Скрийнкастинг: трансформация на педагогическата презентация през погледа на киберетнографията

Тодор С. Симеонов

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: teo.simeonov@gmail.com

Абстракт: В настоящата статия се разглеждат съвременните измерения на педагогическата презентация, осъществявана във виртуална среда. Скрийнкастингът е нов подход при онлайн обучението, който позволява поднасянето на учебния материал по нов, иновативен начин, директно през екрана на компютъра, без да са нужни специални познания за създаване на мултимедийни продукти. В статията се апробира метод, наречен киберетнография, чрез който се прави прочит на онлайн учебното пространство и съдържание, поднесено чрез скрийнкастинг, в безплатната версия на курса, предложен от образователния сайт www.courserа.org: English Composition I: Achieving Expertise. Заключенията дават представа доколко киберетнографският метод е подходящ при анализ на преживяването в конкретното онлайн обучение.

Ключови думи: скрийнкастинг, киберетнография, педагогическа презентация, виртуална реторика, онлайн обучение.

Screencasting: Transformation of pedagogical presentation viewed through cyberethnography

Todor S. Simeonov

Abstract: The current article discusses the contemporary aspects of the pedagogical presentation conducted in a virtual environment. Screencasting is a new approach to online learning, which allows the presentation of educational material in a new, innovative way directly through the computer screen without the need for special expertise for creating multimedia products. The article approbates a method called cyberethnography, which observes the online educational field and content in the free version of the course proposed by the educational site www.coursera.org: „English Composition I: Achieving Expertise“. The presented conclusions provide a look on how cyberethongraphy is suitable for the analysis of this online learning experience.

Key words: screencasting, cyberethnography, pedagogical presentation, virtual rhetoric, online education.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. http://rhetoric.bg/ Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти  Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“

Въведение

Реториката и педагогиката, разбирани и като практика, и теория, са на повече от 25 века, а презентацията като жанр се появява значително скоро на времевата линия – през 1987 година излиза първата версия на софтуера PowerPoint. С развитието на технологиите и съвременните изисквания за образование и подготовка на учениците за света на бизнеса, презентациите бързо добиха популярност.

Днес, в света на дигиталните технологии и виртуалната среда, педагогическата презентация (като жанр на педагогическа реторика) също претърпява промяна. Новите компютърни и информационни технологии предоставят възможности за създаване на високоефективни, мултимедийни продукти. Този факт и изискванията за предоставяне на дистанционно обучение са достатъчен двигател за развитието на педагогическата презентация като относително самостоятелен нов жанр.

Статията разглежда възможностите на технологията скрийнкастинг като нов метод за създаване на педагогически презентации, стъпвайки върху възможностите на технологиите като инструмент за създаването на мултимедиен продукт, както и разпространението му във виртуална страна.

Скрийнкастинг – ново измерение на педагогическата презентация

Корените на презентацията можем да търсим в древността. Още Аристотел в книгата си „Реторика“ определя реториката като способност за търсене в различни речеви ситуации на нещо, което може да убеди [1]. Основните канони или още принципи за поднасянето на убедителна реч пред аудитория се създават в древността и са валидни до наши дни. Те именно са:

  • Първи канон: inventio – разкрива основните средства, с които да убеди.
  • Втори канон: dispositio – структурира речта и аргументите.
  • Трети канон: elocutio – украсява словесно речта.
  • Четвърти канон: memoria – подготвя и запомня произнасянето.
  • Пети канон: pronunciatio/actio – самият акт на представяне на речта.

В настоящата статия интересът е към последния реторичен канон, съотнесен към този жанр, а именно представянето или още презентирането. Днес, когато в САЩ над 80% от бизнес колежите използват PowerPoint в обучението на студентите си [2], разпознаваме три вида презентации – устни, писмени и мултимедийни, според начина на представяне на съдържанието. Иванка Мавродиева дава изчерпателна дефиниция за това що е презентацията в книгата си „Как да презентираме успешно?“. Според нея презентацията: „обединява в неделима цялост вербални, невербални и технологични елементи. Тя включва не само говорене и произнасяне, тя е ефективно поведение, което предполага използване на неезикови средства. Техническите и технологичните ѝ аспекти не се изчерпват само с умение да се говори пред микрофон или да се използва проектор. Тя включва и знания, навици и способности за изготвяне на мултимедийни продукти като неделима част от презентирането“[3]. Освен вербалното и невербалното представяне на дадено съдържание, в дефиницията на Мавродиева откриваме и технологичните елементи – добавяне на аудио-, видео-, снимков материал и т.н. и то не като отделни модалности, а обединени в една неделима цялост.

В книгата се извежда и понятието за академична презентация: „презентация, която е част от академичната комуникация. Тя има няколко разновидности: 1. реализирана от преподаватели като съвременен метод на преподаване; 2. реализирана от студентите като начин за представяне на проекти, задания в процеса на обучение и оценяване на знанията им; 3. реализирана като начин на участие в научни конференции, семинари, кръгли маси и др., организирани от различни академични общности“ [4].

Педагогическата презентация според нас съдържа същите елементи като академичната, но тя се използва в рамките на училищно образование. За нея са верни горните твърдения: 1. реализира се от преподаватели като нов метод на преподаване; 2. реализира се от учениците като начин на представяне на домашни задания – разкази по картинки, конспектиране на текстове, представяне на авторови биографии, исторически събития, географски райони, проектнобазирани и колаборативни задачи и т.н.; 3. представяне на проекти и задания при участие в олимпиади, ученически състезания, международни обмени по програми като Еразъм+ (доскоро Коменски) и др.

В своята статия „Реториката на PowerPoint” Келдсен разглежда въпроса за трансформацията на учебния материал в PowerPoint педагогически презентации, като се опира върху изследванията на Туфте, според който използването на темплейти, форми и булети изкривява дидактическата комуникация. След като дефинира проблемите, които Туфте поставя, Келдсен предлага да се прилага реторическият подход при подготовката на презентацията – да се мисли за нуждата, целите и средствата; да се направи критичен анализ, като се вземе под внимание ситуацията, аудиторията и канала (в случая това е PowerPoint презентацията) [5].

Въпреки че сме съгласни с Келсен и силата на реторическия анализ за справяне с проблемите, които могат да възникнат при използване на софтуер като този на Майкрософт за създаването на презентации в обучението, трябва да отбележим и потребността от дидактически анализ на съответния урок. Според предложението на Тодорина [6] за анализ на урок, първата стъпка е да се определи мястото и ролята на дидактическия материал съобразно държавните образователни изисквания по съответния предмет и връзките на конкретната тема с други теми по предмета и други предмети; да се определят целите, задачите и структурата на урока, както и нуждите на учениците за усвояване конкретни знания и умения; да се подберат конкретното учебно съдържание и източници; да се определят методите на преподаване, формите за оценяване и задачите за подготовка и оценка; и чак след това да се прибегне до създаването на презентация, чрез технически средства. Разбира се, двата анализа, реторичният и дидактическият, не бива да се противопоставят като алтернативи, напротив, те трябва да се извършват синхронично, защото имат общи характеристики и елементи:

Реторичен анализ

Дидактически анализ

Определяне на ситуация

Функция, роля и място на урока според ДОИ

Връзка с други теми и предмети

Цел, задачи, структура на урока

Анализ на аудитория

Определяне на нуждата от усвояване на определени знания и умения от учениците

Селекция на методи на преподаване, форми за оценка и задачи за подготовка

Избор на канал

Определяне на техническите средства за преподаване

Прилагайки анализ при подготовката на педагогическата презентация, учителят ще избегне опасностите от неосъзнато попълване на темплейт и следването на моделите, предоставени от съответния софтуер. Друг проблем, на който Келдсен се спира, е липсата или минимизирането на интеракцията на учениците с преподавателя по време на дидактическата презентация. Този проблем отново може да бъде преодолян с предложението за критичен анализ.

Но какво се случва при дистанционното обучение, провеждано в онлайн среда, когато се използва презентацията като основна урочна форма и учителят има ограничени възможности за директно синхронно въздействие върху аудиторията от ученици?

Скрийнкастингът е ново ниво в еволюцията на презентацията и презентирането, както и нова стъпка при създаването на мултимедийни презентации и добавяне на интерактивност в процеса на презентиране. „Технологията скрийнкастинг се използва за улавяне на всяко действие, което потребителят извършва във връзка с темата върху компютърния екран, което е съпроводено от аудиоозвучаване“ [7]. От даденото определение става ясно, че се поставя възможност пред учителя потребител с лекота да записва случващото се на неговия компютърен екран, като добавя аудиоинструкции. Прегледът на различни софтуерни програми за скрийнкастинг като Camtasia, Jing, Screenr, Screencast-O-Matic, както и безплатното приложение на Майкрософт към PowerPoint наречено Office Мix, ни позволява да добавим и други функции на този вид презентиране, освен аудиосъпровода към презентациите.

В нашето изследване разглеждаме PowerPoint приложението поради няколко различни причини: то е безплатно за притежателите на Майкрософт офис; приложимо е към PowerPoint, който е най-разпространеният софтуер за презентации; което позволява лесно да се създават педагогически презентации. С Office Mix лесно се добавя не само аудиоозвучаване, но и видео – учителят може да заснеме себе си при презентирането, когато обяснява даден урок, прави експеримент, дава препоръки и инструкции и т.н. Към презентацията може да се „покани“ и гост-преподавател, с опцията за добавяне на предварително заснето видео или чрез заснемане на видео от интернет, чрез браузъра и опцията „Записване на екрана“ (Screen Recording). Принципът е: каквото и да се гледа в момента на компютърния екран, може да бъде заснето. Видео- и аудиозаписите лесно се обработват и ненужното съдържание може да бъде изтрито. През менюто „Записване на слайд“ (Slide Recording) може да се навигира слайд по слайд, да се пише и рисува директно върху екрана, което прави разясняването достъпно, без да се търси допълнителен софтуер за добавяне на схеми, рисунки и бележки.

Новото при скрийнкастинг елемента на Майкрософт е възможността да се добавя интерактивност чрез бутона „Куизове/Видео/Приложения“ (Quizzes/Video/Apps). Той позволява добавянето в самата презентация на дидактически въпроси, свързани с представения до момента материал, за да провери вниманието на учениците и разбирането на преподаваното до момента. Въпросите са от типа свободен отговор; избор на отговор от няколко варианта; анкета с един или повече отговори; и отговор „вярно/грешно“. Видео и приложение опцията, позволяват да се интегрира вече разработено дидактическо съдържание от различни образователни сайтове и платформи като Khan Academy, CK-12 Science Resources, GeoGebra for PowerPoint, Web Viewer и др.

С прегледа на софтуерната добавка Office Mix разбираме, че създаването на педагогическа презентация за онлайн дистанционно обучение чрез скрийнкастинг технологията предлага следните елементи:

  • Показване на текстове, картинки и друг визуален материал директно от екрана на учителския/учениковия компютър.

  • Добавяне на видеоматериал или създаване на такъв чрез запис на екрана; чрез камерата на компютъра.

  • Добавяне на аудиоозвучаване към презентацията.

  • Директно писане, рисуване и създаване на бележки и графични разяснения, върху екрана.

  • Добавяне на интерактивни елементи като дидактически въпроси, видеоматериали и приложения.

Тези опции на скрийнкаста дават възможност на учителя, а и на учениците, да създават образователни продукти при онлайн обучението. Цели курсове са изградени на подобен принцип и в нашето изследване ще разгледаме базата данни от дидактически материали на един такъв курс, за да добием по-ясна представа за тази технология.

Методът на киберетнографията

По своята същност етнографските методи са методи на наблюдението и описанието на дадена култура или подкултура. „Основната задача на наблюдаващия е да опише това, което вижда, чува и усеща.“ [8] Изследователят обикновено извършва теренно наблюдение върху дадената общност, независимо дали го прави открито или скрито от знанието на съответната група. При изучаването на виртуалните светове, създадени от компютърните технологии и интернет, киберетнографията е един от възможните и често използвани подходи. „Съществуващите примери за киберетнографията предполагат необходимостта от участие в многообразни социални среди, където интернет (или друга технология) е неразделна част от ежедневието.“ [9]. В контекста на онлайн обучението тези различни социални среди се реализират или чрез обучение в социалните мрежи (Файсбук, Туитър и пр.) и социалните медии (блогове, форуми, уйки, чат платформи и т.н.), или с помощта на специално създадени, виртуални класни стаи, както и платформи за онлайн обучение. Такива платформи за глобално, достъпно, онлайн обучение от световноизвестни университети и колежи е сравнително нов феномен, който доби широка популярност след разработване на виртуални пространства за обучение като www.coursera.org. Над 120 водещи университета използват платформите www.courser.org, www.edx.org, www.iversity.org, www.futurelearn.com, www.open2study.com и др., за да предоставят онлайн обучение за хиляди студенти от всяка точка на света. Много от университетите използват именно скрийнкастинг технология, за да създават образователни материали за тези курсове, които да разпространяват чрез изброените платформи.

Що се отнася до изследваните обекти и предмети, техният „живот“ във виртуалната среда се изучава от киберетнография, чрез създаването на техните виртуални „азове“ чрез писане, обработка на изображения, създаване на аватари, дигитално видео и аудио [10]. Така и технологията на скрийнкаст като вид технология, която предлага създаване на педагогически материали чрез съчетаване на различни модалности, като създаване на текст, обработка и добавяне на изображения, графични елементи, видео и аудио, може да бъде изследвана от киберетнографията.

С други думи, киберетнографията представлява писмено представяне на дадена култура в дигитална среда, пречупена през личното разбиране и преживяване на изследователя. За разлика от класическото етнографско изследване, което наблюдава и описва особеностите на дадена общност в определен културен контекст, киберетнографията предполага мултифасетна социална среда, в която интернет е част и пространство от всекидневния живот на подрастващите, в който обучението заема централно място.

За целите на настоящето изследване се включих в онлайн обучението, предоставено чрез образователната платформа на www.coursera.org от Университета „Дюк“ (Duke University), Северна Каролина. Курсът е с името English Composition 1: Achieving Expertise и е посветен на академичното четене и писане, а титуляр на курса е д-р Денис Комър. Продължителността на курса е 9 седмици – от 26 юни до 28 август, 2015 година.

Със статут на наблюдател на платформата, а не като редовен курсист, в платена форма за придобиване на сертификат, на изследователя се предоставя достъп до всички материали, форума и групи в социалните мрежи. Единствената разлика в статута на наблюдател е в това, че курсистът не получава верифициран документ за преминаване през това обучение. Предмет на изследването е технологията на скрийнкастинг, чрез която са създадени обучителните материали за курса. Изследва се наличието на следните елементи, характеризиращи един скрийнкаст, като цялостен подход за създаване на педагогическа презентация и самото й представяне:

  • Видео (ВЕ);

  • Аудио (АЕ);

  • Добавени графични елементи под формата на бележки и пояснения (ГЕ);

  • Интерактивни елементи, които включват интеракция с онлайн аудиторията от курсисти (ИЕ).

Тези данни са събрани и представени в табличен вид (Приложение 1), с което се има за цел да се разкрие кои са най-често използваните елементи на скрийнкаст в този онлайн курс. Последващият критичен прочит осветлява как тези елементи оказват влияние върху индивидуалното преживяване на курсиста.

Наблюдение и анализ

Целта на наблюдението в това виртуално пространство, което предоставя платформата за обучение www.coursera.org, е да се изследват 55-те презентации, създадени чрез скрийнкаст, и да се анализира как те повлияват върху образователното преживяване на курсиста. Можем да определим това наблюдение като включено, защото изследователят е и пряк участник в курса. Той преминава през 9-те седмици и има достъп до всички материали и възможност да участва в различните задачи и проекти, зададени на курсистите за самоподготовка.

Регистрирането на технологията като скрийнкаст идва от дизайна на самата презентация – използват се шаблони на PowerPoint на Майкрософт, като към тях се добавя видео- и аудиоелементи, чрез които се изнася съответната тема. Презентациите са достъпни за студентите под формата на PDF защитен файл и видеоформат на скрийнкаста, което само по себе си води до ограничаване на използването на някои от функциите на технологията. Така например единствените интерактивни елементи, регистрирани по време на обучението, не са от опциите, които Майкрософт предлага за интеракция с учебната презентация, посочени по-горе в статията, с които може да се направи проверка на знанията, отговор на въпрос в свободна форма, избиране на отговори измежду няколко варианта и т.н. Причина за това е, че при промяната на формата на презентацията от PowerPoint в Portable Document Format (PDF) или видео, води до загуба на възможността за интеракция с полето на презентацията. Съображенията за трансформиране на формата са вероятно свързани с това да се спазват авторските права на скрийнкаста, но това води до ограничаване на възможностите за въздействие върху когнитивните процеси при ученето и запомнянето чрез тези интеракции на курсиста с презентацията. За курсистите, които учат по-добре, докато слушат и гледат, към които се определя и изследователят, лекцията с видео- и аудиоелементи е напълно достатъчна. Тези обаче, чиято мисловна дейност се активира при интеракция (кинестетично), са ощетени в подобна ситуация. Именно в това е голямата полза от скрийкастинга, защото предоставя възможност за обхващане на трите основни типа на учене: визуален, аудио и кинестетичен. Авторите на курса осъзнават това и се стремят да компенсират този недостатък, като интегрират в самите аудио- и видеоинструкции активности, свързани с определен, представен текстов или визуален материал: да открият грешки в текста, да направят визуален анализ на образ/снимка, да напишат своите възгледи върху определен проблем. Тези привнесени елементи обаче не са достатъчно често използвани, за да допринесат за преодоляването на липсата на вградените в Майкрософт Office Mix такива опции за интеракция.

Друг елемент на скрийнкаста като вид педагогическа презентация е воденето на бележки директно върху слайда на презентацията, което определяме като графично акцентиране. Използва се като средство за подчертаване на определен текст, поставяне на акценти, групиране на категории според определени характеристики и т.н. Той има сравнително висока честота на използване по време на този курс и позволява с лекота да се коригират грешки в текст, което значително улеснява подготовката на дидактическото съдържание и поднасянето му на курсистите.

При наблюдението във виртуална среда на педагогически процеси основно място трябва да отделим на дизайна и имиджа на самия скрийнкаст, както и на визуалните елементи, които го съставляват. Етосът, като метод на повлияване върху аудиторията, има огромна роля при педагогическите презентции. „Аристотел го използва относно характера на оратора и начина, по който той се явява пред публиката. Аристотел твърди, че ако ние (като аудитория) вярваме, че говорещият е разумен, морален и добронамерен, имаме склонност да вярваме на това, което той ни казва. В наши дни ние бихме добавили, че ораторът трябва да притежава и необходимите знания, да бъде информиран, за да може да говори авторитетно по темата си.“ [11] В конкретното изследване това не прави изключение. Първо впечатление на курсиста прави присъствието на логото на Университета „Дюк“, ако не на всеки слайд на презентацията, то поне на въвеждащия начален слайд. Аргументът на авторитета се основава на факти и на репутацията, която има този университет – 8 място в САЩ и 20 място в глобалната ранг листа [12]. Това определено повлиява върху избора на курсистите да се запишат в провеждания от него онлайн курс, но и да завършат платения, валидиран вариант на курса, за да получат верифициран сертификат от този университет.

Друг визуален аргумент, присъстващ във всяка презентация, е образът на самия лектор, представен чрез аудио- и видеоелементите, на скрийкаста. Гласът на лектора или гост-лекторите присъства по време на цялата презентация, докато видеото най-често присъства във формата на „минипрозорец“, понякога излиза от кадър или пък заема целия екран в зависимост от това дали има други визуални елементи, които да подкрепят лекцията на презентатора или не.

Убеждаването чрез невербални средства също има съществена роля в скрийнкаста и се предава основно чрез видеоелемента. Жестикулирането е умерено и не предизвикват разсейване на виртуалната аудитория. Усмивката е винаги на лицето на лектора, което създава позитивна атмосфера на учене. Има редица изследвания за това, как позитивната атмосфера в класната стая води до подобрение на когнитивните процеси. И обратното, негативното преживяване може да блокира цели отрязъци от време в човешката памет и по този начин значително да затрудни процесите на учене и задържане на информация в съзнанието. „От гледна точка на теорията на холографската памет всичко е много просто. Спомените, касаещи цял период, могат да се консолидират в една зона в полето на холограмата. Ако в зоната се окаже негативен спомен, несъзнателното се опитва да го отстрани от съзнателната памет чрез отслабване на полето на холограмата именно на това място. В резултата на това от паметта си отиват не само травмиращите спомени, но и всички други със същата локализация“ [13]. Позитивните емоции, предадени чрез гласа и фациалната експресия на лектора, водят до приятно усещане и желание за участие в курса, както и представляват допълнителна мотивация за изпълнение на задачите.

Дискусия и заключение

В статията се установи какво представлява скрийнкастът като вид педагогическа презентация, с възможност за лесно, бързо и ползотворно създаване на дидактически материали за преподаване във виртуална среда. Разгледани са мнения, някои от които съдържат известни резерви относно използването на софтуерни шаблони, които могат да изкривят педагогическата комуникация. Изказано бе съгласие с предложението на Келдсен за използване на реторически анализ и го допълнихме с наше предложение за педагогико-реторически подход при този анализ.

При разглеждането на скрийнкаст технологията през призмата на киберетнографското изследване установихме, че елементите на видео, аудио, графично акцентиране и интеракция, отговарят на нуждите на всеки един тип на учене: визуално, аудио и кинестетично. Недостатък на самия курс е липсата на интерактивност на скрийкаста, предоставена от Office Mix, настъпила заради трансформацията му във видеоформат, води до ощетяване на кинестетичния тип учащи. Но както бе установено от наблюдението, лекторът осъзнава това и се опитва да го компенсира с привнесени дидактически задачи по време на самата презентация.

Самият анализ на дидактическите материали разкрива как етосът заема основно място при такъв тип педагогическа комуникация в онлайн среда. Дизайнът на скрийнкаста, съчетанието на аргумента на авторитета чрез логото на Университета „Дюк“ и образът на лектора, поставят този начин на убеждаване като централен при подготовката на онлайн курсове. Това предполага връзка между метода на наблюдение във виртуална среда и възможността за съчетаването му със реторически анализ. Подобно изследване би могло да е обект на едно бъдещо фокусирано проучване върху тази хипотеза.

Цитити и бележки:

[1] Аристотел. (2013). Реторика. София: Издателство „Захари Стоянов“.

[2] Kjeldsen, J. (2006). The Rhetoric of PowerPoint. Seminar.net – International journal of media, technology and lifelong learning, 2(1).

[3] Мавродиева, И. (2007). Как да презентираме успешно? София: Издателска къща „Кота“.

[4] Мавродиева, И. (2007). Как да презентираме успешно? София: Издателска къща „Кота“.

[5] Kjeldsen, J. (2006). The Rhetoric of PowerPoint. Seminar.net – International journal of media, technology and lifelong learning, 2(1).

[6] Тодорина, Д., Тодорова, Л., Антонова, А., & Гюрова, В. (2003). Педагогика – Част Трета Дидактика. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

[7] Spilka, R., & Manenova, M. (2013). Screencasts as web-based learning method for math students on upper. Recent Advances In Information Science (стр. 246–251). Paris: WSEAS Press.

[8] Лякова, М. (2008). Етнографските методи в социалните науки: От В. Найденова, М. Джамджиева, & В. Стаевска, Качествени методи в социалните. Въведение (стр. 208–214). София: Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски“.

[9] Rybas , N., & Gajjala, R. (2007). Developing Cyberethnographic Research Methods for Understanding Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research, 8(3). Изтеглено на 17 July 2015 r. от <http://www.qualitative-research.net/index.php/fqs/article/viewArticle/282/619#g3> последно посещение на 22.10.2012.

[10] Rybas , N., & Gajjala, R. (2007). Developing Cyberethnographic Research Methods for Understanding Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research, 8(3). Изтеглено на 17 July 2015 r. от <http://www.qualitative-research.net/index.php/fqs/article/viewArticle/282/619#g3> последно посещение на 22.10.2012.

[11] Добрева, Д. (21 януари 2013 r.). Етос, логос и патос в рекламата. Извлечено от Онлайн справочник по реторика: <http://www.online.rhetoric.bg/custom%20structure%20/%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%B8-%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0/> последно посещение на 22.10.2012.

[12] U.S. News and World Reports. (н.д.). U.S.News and World Reports. Education. Извлечено от U.S.News and World Reports: <http://www.usnews.com/education/best-global-universities/duke-university-198419>, последно посещение на 22.10.2012.

[13] Мюлер, С. (2010). Отключи паметта си. Запомни всичко. София: Асеневци.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1:

rhetoric