Възможности и предпоставки за използване на визуални модели за сближаване на различните в глобализиращия се свят (работа в мултикултурна среда)

Соня Георгиева

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 21, януари 2016 г. http://rhetoric.bg/

Специален брой със статии от конференцията на СИЕТАР България (08.06.2015 г.)

Абстракт: В доклада се описват предпоставките и възможностите, които са основания за използване на визуални модели в работата, насочена към сближаване на различните. Маркирани са части от успешни практики по проекти, където във връзка със задачи от подобен тип целите са постигнати. Посочени са възрастово ориентирани варианти за работа, където същата би могла да се оптимизира с прилагане на визуални модели. Посочени са преформулирани задачи за постигане на идеята за сближаване на различните.

Ключови думи: интеграция, приобщаване, визуални модели.

Sonya Georgieva

Opportunities and conditions for using visual models bringing together different in a globalizing world (working in a multicultural environment)

Abstract: The report describes the conditions and opportunities that are grounds for using visual models in the work aimed at bringing together different. Tagged are parts of successful practices in projects where in relation to tasks of a similar type objectives are met. Indicated age-oriented options for work, where the same could be optimized with the use of visual models. Referred some reformulated tasks to achieve the idea of bringing together different.

Keywords: integration, inclusion, visual models

Въведение

Събитията, които най-общо можем да обобщим като междугрупови в световен мащаб, показват тенденция към агресия, незачитане на човешките права и морални закони, масово унищожение. Едни от причините за това са различията – етнически, религиозни, расови, социокултурни.

Явно, че някои от тях няма как да бъдат напълно променени, но върху хората може да повлияе възпитанието и неговата рефлексия, която е ориентирана конкретно към народопсихологията и нейните прояви. Настъпило е време, в което е наложително утвърждаване на нови културни традиции с цел превръщането им в стереотипи на мислене насочени към жизненоважната мисия – съжителство в мир.

Възможна, емоционално ангажираща, образователна парадигма може да се впише в образователното пространство чрез включване на визуални модели. Дефинирането на словосъчетанието се подчинява на термините, които го съставляват – „модел“ („образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му“ или „.възпроизведен предмет или схема,“ „копие, мостра, тип, пример, калъп, макет, кройка“, „десен, шарка, рисунка“, „форма, „символ“, „еталон, диаграма“), и „визуален“ – („който се извършва със зрението или е предназначен за гледане“).

В предложения смислов контекст, словосъчетанието, използвано като работно, е прототип на образцов екземпляр, символ на форма за работа, която може да бъде наблюдавана и е свързана с утвърждаване на професионални компетенции. Визуалните модели като резултати и „продукти от човешка дейност“ [1] се явяват апробация на идеи, които впоследствие са изчистени и систематизирани от гледна точка на възприемателните способности на обучаваните и на целите от съдържателна дидактична точка.

Предпоставки

През последните години Европейският съюз и българското образователно министерство отделиха значителни ресурси, с които обезпечиха много общини и училища за работа в тази посока.

Примери за това са успешни проекти и споделени практики, насочени към повишаване професионалната квалификация на учителите, за да усвоят инструментариум за успешна работа в мултиетническа среда, като близка цел. Не по-маловажно е и проектирането на условия за създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства. Част от тези практики са представени на сайта на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства:

  • гр. Карлово – „Училище за родители“;

  • гр. Ямбол – „Работа в мултиетническа среда – проблеми, успехи, възможности и предизвикателства в обучението и възпитанието на подрастващите“;

  • гр. Кюстендил – „Педагогическа консултация, образователна информация и професионално ориентиране“;

  • гр. Вършец – „Толерантно и качествено обучение“;

  • гр. Кърджали – „Обучение на учители в интеркултурни похвати и методи на работа в условия на мултиетническа училищна среда“;

  • гр. Велинград – „Компетенции и компетентност на учителя в обучението по БЕЛ на деца от предучилищна възраст не владеещи български език“;-

  • гр. Тервел, гр. Сунгурларе и гр. Русе за работа с деца – билингви – „Компетенции и компетентност на учителя в обучението по БЕЛ на деца от предучилищна възраст не владеещи български език.“ [2].

Друг пример са проведените обучения за повишаване професионалната квалификация на учителите с цел успешна работа в мултиетническа среда, реализирани по проекти финансирани от различни програми и донори [3].

Анализ на проблема

Резултати от направен мониторинг на голяма част от практиките и наблюдения над работата и последвалата мотивация, дават основания ефектът от работата да определи като много добър.

Това в никакъв случай не означава, че проблемите са решени, защото:

  • голям брой учители не са участвали в подобни обучение;

  • с нарастването на бежанската вълна се появяват нови проблеми – не включени в обучителните програми;

  • в училищата ежегодно се включват млади учители и не всички те имат подготовка да работят в среда, в която проблемът е актуален, т.е. в естествена среда, тъй като тя е мултикултурна изцяло;

  • има големи райони в България, където на местно ниво проблемът умишлено не се решава и хората живеят в затворени общности. В тях те не могат да усетят необходимостта от разширяване на социалния си кръгозор за откриване на нови жизнени смисли и перспективи.

Какви основания могат да се откриват в действителността, за продуктивността на идеята?

На първо място, това е статутът на българския език би следвало да бъде променен, без това да означава непризнаване и неучене на други езици. Като провеждащо държавна политика Министерството на образованието и науката се налага да стигне до всяко кътче и да утвърди българският език като задължителен и единствен в училищната институция като средство за комуникация в процеса на формалното обучение. Публична тайна е, че има големи райони, състоящи се от малки села например около Силистра, Добрич, Кърджали и много други населени места, където се говори и преподава на турски език. [4]. Това поставя естествена бариера пред мотивацията за учене на официалния за страната език. Резултатите са неизпълнени образователни стандарти, наличие на голям брой ученици със сертификати за завършена степен или клас, като част от тях попадат и в системата нас висшето образование без давладеят на нужното ниво официалния език на страната. И по-лошо – завършват го и в зависимост от конкретните специалности се оказват овластени да продължат модела следвайки в най-вече учителски специалности.

Езикът има много функции и една от най-значимите сред тях е да съхрани и предава ценности, традиции, обичаи – народопсихология типична за всяка конкретна страна. Дори само този факт е достатъчен, за да се вземат бързи и сериозни мерки – не пожелателни, а задължителни с предвидени санкции към тях. Ние сме забравили много от историята си, от класическите произведения, но дори само една строфа „Език свещен на моите деди…“ [5] е достатъчна да се замислим какво огромно културно наследство заменихме с чалгата, колко и какви клишета осакатиха изказа, как хората общуват днес в сравнение с общуването преди 20-30 години и какви са последствията…

Защо се спирам на езика, разглеждайки темата за сближаване на различните? Защото в настоящето езикът се използва като средство за разделяне на граждани с еднакво гражданство – българско. Макар и от различен етнос и с различно вероизповедание, те като граждани на страната ни би следвало да получат гражданско образование и възпитание. Чрез него и те ще са готови да отстояват правата и свободите си, биха се обединили да живеят в общност, където взаимно ще изпълняват отговорностите и задълженията си. Такъв тип взаимодействие е естествена основа за съхраняване и обогатяване на българския език.

Институциите, в които се провежда системен и целенасочен учебно-възпитателен процес заедно с медиите, други културни институти (музеи, читалища, театри) и семействата трябва да свършат огромна работа, за да стигнем до разбирателство по въпроса, че задачата – признаване важността и ролята на културното наследство за прогреса на нацията – е обща и важна – тя е мисия.

Детските градини са първата социална институция в образователната ни система, които биха могли да помогнат на децата да не приличат на възрастните, т.е. да не усвоят стереотипите и предразсъдъците, с които те живеят. Играейки, пеейки, рисувайки, разказвайки живеейки заедно в детското заведение под едно разумно ръководство, децата биха могли да усетят всеки от групата като ценен и интересен, като човек, с който могат заедно да споделят, да се трудят, да се радват и да съпреживяват. Подходящо подбраното и разработвано с интерактивни методи и техники учебно съдържание може да преодостави добри възможности за това чрез визуални модели, организацията и общуването в условия на иновационно структурирана педагогическа технология. Пряко въздействащи върху подрастващите с формата си, цвета, съотношението на елементите в цялото, предоставяйки поле за разбиране и развиване на различни мисловни процеси (анализ, синтез, сравняване), моделите могат не само да се впишат дискретно в процеса на работа, а и да обезпечат интерактивна учебна среда.

Началното училище е мястото, където децата от средното детство се утвърждават като личности. С по-големия си интелектуален потенциал за възприемане и разбиране във възрастта 7-11 години те са особено податливи на влияния осигуряващи подходящо социално развитие, а, също и да се компенсират дефицити от предходни влияния. Предвид тези характеристики, визуалните модели могат да се използват като обогатят функциите си. Те могат да бъдат допълвани, променяни по инструкция, да са основа за разбиване на креативност. В този смисъл началното училище е благодатно за подпомагане на децата в усилията им да се изградят като хора с гражданска позиция към себе си, другите и Родината с помощта на визуалните модели.

В прогимназиалния период на учене, моделите могат да се ориентират в синхрон с нарасналите желания за изява на аз-а. Самостоятелността, нарасналите компетенции за работа с различни материали и инструменти, и придобитите знания са предпоставка за по-задълбочена работа с моделите в условия на групова и/или екипни дейности.

В периода девети – единадесети (дванадесети) клас – все още е време, в което може да се променят стереотипи, да се формират ценности, да отпадат митове. Обучаваните имат опит и нараснали възможности за различен тип общуване чрез визуални модели. Според темата и задачата могат да допълват активни методи на работа с модели, които подпомагат дебатирането, участието в делови игри и други.

Обучението в системата на висшето образование също предоставя подобни възможности – най-вече в областта на хуманитарните науки. При подходящо ръководство по време на практически, семинарни и други упражнения в реална работна среда са налице реални възможности за изучаване на моделите, тяхното включване в работата и изграждане на нови – прототипични или иновационни. Работата се благоприятства и поради нарастналия интерес за изграждане на собствен педагогически стил.

Ориентирането на моделите не само съдържателно, а и възрастово на фона на мултикултурния състав на обучаваните има следните предимства:

  • изграждат се модели свободни от културни влияния, които създават чувство за идентичност;

  • части от иновационните модели са тясно обвързани с различни култури и обичаи. С тяхна помощ различните се опознават и често откриват общи черти и се сближават;

  • моделите предпоставят работа в условия на сътрудничество и положителна емоционална среда;

  • моделите се явяват предпоставка за проява на творчество и изява на аз-а.

Подобни идеи съществуват от древността. Те доказват наличието на синхрон във възгледите по този въпрос на:

  • Фридрих Фрьобел, който обръща внимание на моделите, с които децата извършват множество операции и влиянието им за детското развитие;

  • Овид Декроли, който като ръководител на практики за повишаване на квалификации на учители, създал школа за деца, в унисон с разгледаните тук идеи;

  • Жан Пиаже, който придава смисленост за връзката развитие – сензорика – дейност и развива идеята за пътя по който преминава формирането на интелектуалната компетентност, като се позовава на тази връзка, и по същество застава зад идеята за потребността от използване на визуални модели в процеса на дейността;

  • В по-ново време в подобен контекст се включва проблемът за разликите в стратегиите на учене между поколенията и недвусмислено се залага на рационализма и конструктивизма;
  • Уорън Г. Филипс, също работи в посоката. Той включва двадесет стратегии, съвместими с функционирането на детския мозък, които се реализират посредством множество дейности (250) и съдържателно ги структурира около възможно повече преживявания в процеса на учене (зрителни, слухови, обонятелни, тактилни). Моделите, с които той си служи, за да предизвика преживявания позволяват да се изучава социалния и природен свят – Земята, Космоса, животинския свят, човешкия вид и други, т.е. глобалния свят в който живеят различните.

Пътища за промяна

Реалностите в съвременния свят поставят изискване за равен достъп, за недискриминация, но трябва да говорим и за равни отговорности. Използването на разнообразни визуални модели може да се впише като продуктивно средство в цялостната педагогическа технология. За целта, а за тях се налага преформулиране на възпитателните задачи по посока:

  1. Създаване на уважение към правата и свободите на обучаваните от всички етноси и религии. За никого не е тайна днес, че при идентични празници каквито са например Шекер Байрям и Заговезни, обучаваните имат различни права – учениците, изповядващи исляма се освобождават от занятия, а децата от българския етнос, за които се приема, че са християни – не се освобождават. Съботяните също се освобождават в съботния ден. Категоризирайки официалните национални празнични дни трябва да се прави ясно разграничение от религиозните. За едните и другите трябва на подрастващите да се дават познания, за да разберат, че националните ни сближават, а религиозните често имат еднотипна символика и смисъл.

  2. Осигуряване на условия за разбирателство между различните етнически и верски групи. Как? С идентични изисквания и санкции във връзка със спазването или неспазването на законите, утвърдени в държавата.

  3. Преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията по етнически и верски признак. Чрез взаимни проучвания, празници и форуми, на които те се опознават, за да осмислят силните страни на различните и как взаимно могат да са си полезни.

  4. Развитие културната идентичност на българските граждани от всички етнически групи, като всички те се равнопоставят както към правата си, а така им към техните задължения.

Визуалните модели имат огромен потенциал за изпълнения на представените задачи. С тяхна помощ могат да се изграждат проекти за тържества, дебати, базирани на сравнения и анализ, визуализиране на казуси и вземане на решения.

На всички нива в сферата на възпитанието по описания проблем би могло да се работи с визуални модели, защо в световен мащаб е призната съотносимостта им с функциите на мозъка, който за различните работи еднакво закономерно.

Практики подложени на наблюдение и описание по предварително определени критерии с включени разнообразни визуални модели – на музика, ритъм, хумор, когнитивни стъпки, предоставящи по-различни от традиционните варианти за работа, показват съвместимост на визуалните модели с ред арт-терапевтични практики.

Следователно учителите трябва да се научават да работят с визуални модели, за да ги прилагат за различни задачи – една от които е сближаване на различните. Практиката показва, че ако такъв тип учене започне по време на университетското образование и се изгражда върху добре балансирани дейности на теоретично и емпирично ниво, то може да стане съществена част от педагогическия стил, тъй като се наблюдават значими промени в следните четири променливи:

– „поведенчески потенциал“;

– „очаквания“;

– „ценност на подкреплението“;

– „психологическа ситуация“.

Етапите, през които могат да минат подобни обучения в най-общ план могат да бъдат представени така:

1. Работа по осмисляне на основни понятия като: визуален модел, интеракция, моделирана ситуация.

2. Теоретично запознаване със същността на моделираните.

3. Запознаване с модели на практическа основа.

4. Провеждане на работа от тренингов тип за социално общуване чрез игри (за доверие, взаимни очаквания, споделяне на опит) за подготовка за работа в екип с визуални модели.

5. Работа с визуални модели в конкретна учебна област.

6. Съвместно откриване на интегративни междупредметни връзки и търсене на варианти за разширяване на част от представените модели в условия на учебна среда с активни методи на работа – диспут, мозъчна атака, ролева игра и други.

7. Дискутиране върху моделите с цел мотивация и прецизиране качествата на моделите. 8. Изграждане на самостоятелни и групови модели.

Заключение

Като цяло моделите могат да служат за целите на сближаването на различните и формиране на: толерантност, уважение, разбирателство и знания за другостта, също и за усвояване на убеждения важни за работа в мултикултурна среда:

  • желание за прояви на социални и граждански компетентности за защита на различните;

  • интеркултурни и културни компетентности;

  • приемане на различията като предпоставки за работа в екип и формиране на общност;

  • налице са възможности и предпоставки за използване на визуални модели за сближаване на различните в глобализиращия се свят, което играе роля на мотив за самоусъвършенстване.

Цитати и бележки:

[1] Виж. <http://rechnik.chitanka.info/w/>, последно посещение на 10.01.2016.

[2] Виж описанието на практиките на адрес: <http://coiduem.mon.bg/page.php?c=3>, последно посещение на 10.01.2016.

[3] Повече информация за проекта BG051PO001-3.1.03-0001 „Квалификация на педагогически специалисти“ може да се намери на сайта на МОН, а самото проектно предложение на адрес: <http://www.rio-blg.com/pavlov/PROEKT.doc>, последно посещение на 10.01.2016.

[4] Данните са от споделяне на учители, работещи в този район.

[5] Замислям се, пишейки колко ли от хората под 40 годишна възраст знаят автора на това стихотворение, колко тях са го чели и същите те колко текстове на рап музика и чалги знаят наизуст?!

Библиография:

Батоева Д., Т. Попов, Е. Драголова (2007). Педагогическа и психологическа диагностика. София: Аскони–ИЗДАТ.

Десев, Л. (2003). Педагогическа психология. София: Аксони.

Иванов, И. (1999). Интеркултурно образование. Шумен: Аксиос.

Колева, И. (2007). Етнопсихопедагогика на родителя. София: Фондация – Сега.

Тахир, М. (2011). Интеграция и етническа толерантност. София.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta