Софтуери в помощ на изследователите или как да организираме материалите си с Qiqqa, Zotero и Mendeley

Любен Пенковски

Абстракт: През последните години се наблюдава бързо и всеобхватно навлизане на информационните технологии (ИТ) във всички сфери на обществения живот. Статията има за цел да се представи софтуерните продукти Qiqqa, Mendeleyи Zotero като инструменти с интересни възможности, които могат да подпомогнат работата на изследователите и авторите на научни текстове от различни жанрове. Qiqqa,ZoteroиMendeley са безплатни инструменти за организация на хиляди документии лесна интеграция с най-използваните програми за създаване на съдържание като Microsoft Word и BibText/LaTeX. Представени са накратко основните функционалности, които те предлагат и как те могат да бъдат полезни.

Ключови думи: Qiqqa, библиографичен организатор, научни и изследователски проекти, писане на научни текстове и жанрове.

Luben Penkovski – Software tools for researchers or how to organize your materials with Qiqqa, Zotero and Mendeley

Abstract: In recent years there has been rapid and thorough penetration of information technology (IT) in all spheres of public life. The paper aims to present the software products Qiqqa, Zotero and Mendeley as tools which support the research work and authors of scientific texts from different genres. Qiqqa, Zotero and Mendeley have been easily integrated with the most used programs to create content such as Microsoft Word and BibText / LaTeX. The main features that Qiqqa, Zotero and Mendeley are presented briefly, the focus is on the utility and on the description how to start using the programs. The characteristics of Qiqqa, Zotero and Mendeley are described and the benefits of using the tools in research projects and in the process of writing scientific texts are presented too.

Въведение

В настоящата статия ще направим обзор на съвременни софтуерни инструменти за управление на библиографични референции и за организация на научни материали. Ще представим накратко фукнционалните възможности, които са вградени в програмите и как тези програми могат да бъдат полезни на учените. В хода на представянето ще сравним характеристиките и ще изложим силните и слабите страни на тези инструменти. В заключение ще представим обосновано мнение за това кой е най-полезен и удобен инструмент в зависимост от нуждите на отделните групи потребители.

С развитието на компютърните технологии и интернет работата на съвременните учени, в както и на студентите и докторантите, включва формиране и развиване на дигитална компетентност и все по-активното използване на различни софтуерни инструменти за организация на различни материали, документи и научни статии [1]. Тези специализирани софтуерни продукти могат да помогнат на изследователите лесно да откриват материали, които са свързани с писането на техните трудове. Освен това изследователите и учените могат да анотират и оценяват важни части от статии, да организират личните си библиотеки, които съдържат стотици електронни документи. Също така новата научна информация става достъпна по-бързо, лесно се селектират събраните материали от всяко свързано с интернет компютърно или мобилно устройство.

Представяне на три софтуерни инструмента

Програмата Zotero е проект с отворен код и e разработвана в университета George Mason в САЩ. Програмата се определя от създателите й като безплатен инструмент за организиране на библиографични референции и цитати от книги, статии и документи [2]. Потребителският интерфейс е лесен и удобен за използване. Разделен е на няколко основни области, в които потребителите могат да подреждат и работят със своите материали. Левият панел е наречен „Моята Библиотека” и представя най-общ изглед върху структурата на библиотечната информация. В него се създават йерархични колекции, в които може да се съхраняват отделни документи или групи от документи в случай, че потребителитежелаят да организират материали за различни цели, например конкретни статии, курсове, лекции, презентации. В централната област е разположен списък със заглавията на всички материали и документи от избрана библиотека/колекция. В дясната част от работната област се намира панелът, в който се показва мета информацията за текущо избран документ. Във фиг. 1 е изобразен изглед от основния екран на програмата.

Фигура 1

p1

Една от интересните възможности на програмата е автоматичното откриване на мета информация за документите. Програмата използва базата данни на Google Scholar, за да открие и автоматично попълни полета с допълнителна информация като автор, списание, жанр на публикацията, година на издаване и др. В случай че не може да бъде открита мета информация за даден документ, програмата позволява на потребителите ръчно да попълнят полетата и информацията за него. Когато потребителят реши да използва цитат от документа, който е запазен в Zotero, той може да използва вградените в програмата модули за автоматично добавяне на библиографични референции в Word и OpenOffice документи.

Друга възможност, която Zotero предоставя, е търсене на документи в библиотеката. Бихме могли да кажем, че „търсенето” не е основната сила на програмата, а основанията за това са няколко. Реализиран е базов алгоритъм, който успява да открие документи само по име и то в случай, че търсеното е посочено абсолютно правилно и точно по начина, по който е написано в документа. Малки правописни и/или пунктуационни грешки водят до не откриване на резултати, а търсенето вътре в самите документи не е интуитивно. Програмата притежава възможносттада синхронизира библиотеката на потребителя в интернет и да осигури отдалечен достъп до нея от всяко свързано устройство в интернет. Първоначалният безплатен план предлага 300 мегабайта пространство за документи, което приблизително се равнява на 60 статии в PDFформат. Потребителят може да съхранява неограничен брой документи на личния си компютър и библиотека, но що се отнася до синхронизацията им в интернет, той ще бъде ограничен до 300 мегабайта пространство (при безплатната версия).

В заключение бихме могли да обобщим, че Zotero е малка и лесна за използване програма за организация на библиографични документи и референции със сравнително ограничени възможности за търсене и работа с голям брой документи. Възможностите, които програмата предлага, са базови и достатъчно опростени, но ако предпочитате лесен за използване начин или бърз и малък инструмент за организация на вашите материали, Zotero е подходяща програма за вас.

Ако Zotero не може да задоволи очакванията и потребностите ви, възможно е да пробвате Mendeley [3]. Това е проект, който стартира през 2007 г. и е резултат от дейности на трима докторанти в Англия. В последствие Mendeley се разраства, а в екипа се включват множество други разработчици. През 2013 г. софтуерът и правата върху него са купени от голямата издателска компания Elsevier (ScienceDirect, Scopus, The Lancet, Cell).

Mendeley се състои от две части, които могат да работят съвместно: (а) десктоп приложение, което е инсталирано на потребителския компютър и (б) онлайн социална мрежа за комуникация и екипна работа, която е достъпна на уеб сайта на програмата http://www.mendeley.com.

Десктоп приложението предлага удобен за използване потребителски интерфейс, който е сходен с интерфейса на Zotero. На фиг. 2 е изобразен основният екран на Mendeley.

Фигура 2

p2

Отново в левия панел е разположена общата структура на потребителската библиотека, където могат да се създават папки и колекции от материали. В централния панел са представени имената на документите от текущо избраната библиотека/папка, а в десния панел е налична мета информацията на текущо избрания документ. След добавянето на нов документ или статия в Mendeley, програмата се опитва автоматично да открие и попълни мета информация от интернет. В случай че не може да открие такава информация, програмата позволява потребителят ръчно да въведе полетата с информация. Приложението предлага вграден четец за PDF-файлове, който позволява PDF-документи да бъдат отваряни и четени директно в самата програма. Вграденият четец предлага допълнително полезни възможности като подчертаване и оцветяване на текст в документа, водене на бележки и поставянето им на произволни места в него. На следващата фиг. 3 е изобразено как изглежда добавянето на бележка в Mendeley.

Фигура 3

p3

Ако сравним търсещите функционалности на Zotero и Mendeley, последният предлага много по-добър вграден алгоритъм за търсене в библиотеката и материалите (full-text search), чрез който потребителите могат да откриват бързо документи или конкретна информация в един или групи от документи.

Друга полезна възможност на Mendeley е да се инсталира добавка (плъгин) в Microsoft Word, чрез който потребителите могат да добавят библиографични референции директно в Microsoft Word документи. Програмата използва Citation Style Language (CSL) и поддържа десетки видове формати за цитиране.

Възможността за онлайн синхронизация на потребителската библиотека и документи също е развита много добре в Mendeley. Предлагат се 2000 мегабайта безплатно пространство в „облака” на програмата. Достъпът до синхронизираните документи може да се осъществи от удобен уеб интерфейс (http://www.mendeley.com). Това става чрез локална инсталация на Mendeley върху компютър (операционни системи Windows, Mac, Linux) или чрез безплатно мобилно приложение за iPhone и iPad, разработено от компанията.

Обобщавайки, може да се направи заключение, че Mendeley е сериозна и развиваща се софтуерна платформа, която би могла значително да улесни работата на авторите на текстове.

Третият софтуерен инструмент е Qiqqa [4]. Първата версия е пусната в действие през 2010 г. в университета в Кеймбридж (Великобритания). Програмата е представена от авторите си като мултифункционален инструмент за организация на хиляди PDF-документи, библиографични референции и цитати. От трите разгледани досега инструмента, Qiqqa предоставя най-много възможности от гледна точка на функционалности, вградени в програмата.

Qiqqa се инсталира като самостоятелно приложение на потребителския компютър. Потребителят има възможност да организира материалите си в една или множество отделни библиотеки. На високо ниво библиотеката е най-общият контейнер за документи. На фиг. 4 е показан изглед от основния екран на програмата.

Фигура 4

p4

Потребителският интерфейс е сходен с този на Zotero и на Mendeley. В левия панел се предлага възможността за организация на документите по етикети (тагове). Това е абстракцията, която Qiqqa използва за групиране на документи вместо стандартните папки. Етикетите могат да бъдат организирани йерархично, което позволява те да се използват по същия начин, както бихме използвали папки (директории) с документи. В централната част на екрана са разположени документите, които са избрани от текущите етикети. В десния панел е показана мета информацията за текущо избрания документ.

Едно от предимствата на използването на етикети в Qiqqa спрямо използването на стандартни папки в другите инструменти, е възможността да бъдат избрани едновременно няколко етикета в левия панел. Това позволява в централната област да се покажат документи от няколко папки едновременно и да се използват възможностите на програмата за търсене в текущо избраните етикети.

Търсенето в Qiqqa е много добре развито. Софтуерът предлага пълно индексирано търсене (full-text search) с възможност за добавяне на допълнителни критерии като ключови думи, етикети, регулярни и булеви изрази. В допълнение на стандартното търсене Qiqqa предлага модул, наречен Expedition, който може автоматично да открие текстове по тематичен критерий в библиотеката и да предложи на потребителите документи, които са свързани с тяхната научна област.

Друга интересна характеристика е вграденият модул за оптично разпознаване на символи (Optical Character Recognition, OCR). Ако потребителят добави в библиотеката си сканиран PDF-файл, който поради технологията, чрез която е дигитализиран, представлява изображение (не е текстов документ), програмата автоматично използва вградения OCR модул, за да го конвертира в PDF-документ. В този PDF-документ вече може да се търси, да се маркира и копира текст, да се извличат абстракти и ключови думи. Това е много мощна възможност на софтуера, която липсва в другите разгледани инструменти, както и в повечето такива инструменти на пазара.

Полезна фунцкионалност в програмата са и така наречените мисловни карти (Mind Map). Те могат да се използват за визуализиране на идеи или връзки между отделни документи, абстракти, графики или материали в интернет. На фиг. 5 е показан изглед от мисловните карти в действие.

Фигура 5

p5

Както се вижда от изображението, възлите в мисловните карти могат да бъдат етикети, произволни бележки, PDF-документи, изображения или интернет връзки. Те позволяват една визуална абстракция на идеи, която може да бъде полезна на потребителите, както при комуникацията и обсъждането на идеи, така също и за добавяне на по-голяма яснота при реализирането и организирането на научни проекти.

Също като разгледаните досега инструменти, Qiqqa предлага синхронизиране на потребителските библиотеки в „облака”. Свободното достъпното пространство е 200 мегабайта, което приблизително се равнява на 40 PDF-документа. Предлагат се добри ценови планове в случай, че потребителите биха искали да използват софтуера по-активно и да синхронизират големи количества документи.

Заключение

След обзора на трите инструмента Zotero, Mendeley и Qiqqa, можем да достигнем до редица заключения. Бихме могли да кажем, че трите софтуерни продукта имат своите предимства и недостатъци:

  • Zotero е много опростен и лесен за използване инструмент. Подходящ е за потребители, които имат малък набор от документи и статии и нямат нужда от по-мощните функционалности на другите инструменти.
  • Mendeley е средно сложен с добре развита възможност за онлайн комуникация, споделяне и съвместна работа с други учени.
  • Qiqqa е най-мощният инструмент от гледна точка на вградени функционалности в програмата. Предоставя множество модули, като OCR, мисловни карти и автоматично откриване на тематични материали. Те биха могли да помогнат на учените да се възползват напълно от развитието на съвременните технологии при организацията и работата с голямо множество научни материали.

Използвана литература и ресурси

[1] Мавродиева, И. Писане на научни тестове и софтуерни програми Qiqqa, Mendeley, Zotero, 27.01.2014,<http://www.online.rhetoric.bg>. последно посещение на 10.04.2014.

[2] Zotero – <http://www.zotero.org/ >. последно посещение на 10.04.2014.

[3] Mendeley –<http://www.mendeley.com/>. последно посещение на 10.04.2014. 

[4] Qiqqa<http://www.qiqqa.com/>. последно посещение на 10.04.2014.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta