Социолкултурен аспект на комуникативната компетентност в предучилищна възраст

Вероника Козарева

 

Абстракт: Комуникацията и социализацията са ключови моменти при възпитанието на децата от предучилищна възраст. Специфичните функции на детската градина са да осигурява адекватно образование и условия за разширяване на социалната среда. Предпоставки за това са комуникативната компетентност, социалните способности за взаимодействие и социално-ориентираното поведение. В статията е разгледана същността на социокултурния компонент на комуникативната компетентност при децата от предучилищна възраст, от перспективата на ранното чуждоезиково обучение. В хода на изложението са разгледани понятията за култура и език, връзката между усвояването на езика и социалните умения, дефиницията за комуникативната компетентност и нейните компоненти. В заключение е дефиниран социокултурният компонент на комуникативната компетентност и са предложени педагогически способи за неговото изграждане в предучилищна и начална училищна възраст.

Ключови думи: комуникативна компетентност, предучилищна възраст, педагогическо взаимодействие, социокултурна компетентност, европейски образователни ценности, ранно чуждоезиково обучение.

Abstract: Communication and socialization are key moments in the education of preschool children. The specific functions of kindergarten are to provide adequate education and foster social environment. This is conditioned by the communicative competence, social skills and socially-oriented behavior. The article examines the nature of socio-cultural component of communicative competence in preschool children, from the perspective of early foreign language education. The theoretical concepts of culture and language are discussed, as well as the relationship between language learning and social skills, the definition of communicative competence and its components. In conclusion, the socio-cultural component of the communicative competence is defined and some pedagogical techniques for its development in preschool and elementary school age are presented.

Keywords: communicative competence, preschool, pedagogic interaction, sociocultural competence, European educational values, early foreign language education.

Въведение

Един от главните приоритети в европейския свят с отворени граници е насърчаването на многоезичието и мултикултурността, възприемани като условие за взаиморазбирателство и сътрудничество. В тази връзка придобиват все по-голяма актуалност изграждането на комуникативна компетентност и формирането на умения за ориентиране в различна социокултурна среда още от най-ранна възраст. Съвременните деца израстват в динамичен свят с отворени граници, завладян от процесите на глобализация. Един от аспектите на глобализацията е движението на хора от една държава в друга. Мобилността на населението е обусловена от редица фактори – икономически, политически, екологични и др. Последствията от тези процеси са лингвистичното, културно, етническо и религиозно многообразие в рамките на една държава, респективно и в структурите на образователната ù система. В ерата на глобализацията всяко общество, което стимулира мултилингвалното и мултикултурно общуване, играе огромна социална и икономическа роля на световната сцена. Това може да се постигне, когато мултикулктурната среда вече не се разглежда като неблагоприятен фактор, а като естествен ресурс за социалното и познавателно развитие на подрастващите. Съвременните деца имат потребност от разширяването на собствения им опит. Това може да се постигне с ранното осъзнаване на естественото многообразие на света.

Комуникацията и социализацията са ключови моменти при възпитанието на децата от предучилищна възраст. Комуникационното поведение е процес, който улеснява социализацията, но е и продукт на тази социализация [1].

Специфичните функции на детската градина са да осигурява адекватно образование и условия за разширяване на социалната среда. Предпоставки за това са речевата компетентност, социалните способности за взаимодействие, социално-ориентираното поведение, когнитивната и психомоторна компетентност, креативните способности и самостоятелността на личността. Моделът на предучилищното образование трябва да отразява разбирането и подпомагането на детската индивидуалност като култура на поведение, дейности, общуване [2]. Социалната адаптация в предучилищна възраст се представя като единен процес на социализиране и развитие на личността, поради което образователната работа е насочена към мотивиране на междуличностните отношения.

Като част от системата на българското образование, детската градина е отговорна за социалната адаптация на децата. Съвременният динамичен живот, развитието на глобализационните процеси и новите реалности в материалната и духовна култура на обществото налагат необходимостта от преразглеждане на функциите на педагогическото взаимодействие. То следва да включва типични за съвремието ни и критични ситуации, както и ситуационната обусловеност на междуличностните отношения.

Цели и задачи

Цел на настоящата статия е да разкрие проявленията на социокултурния компонент на комуникативната компетентност при децата от предучилищна възраст, от перспективата на ранното чуждоезиково обучение. В хода на изложението ще бъдат разгледани в най-общи щрихи понятието за култура и език, връзката между усвояването на езика и социалните умения, дефиницията за комуникативната компетентност и нейните компоненти. В заключение ще бъде дефиниран социокултурният компонент на комуникативната компетентност и ще бъдат предложени педагогически способи за неговото изграждане в предучилищна и начална училищна възраст.

Детето и културата

Според Вебер културата е паяжина от смисли. Символният свят е над реалния. Човек произвежда смисли и си служи с тях, за да общува с останалите членове на общността. Културата е определена знакова система, предназначена да съхранява и да предава ценности от поколение на друго, с което на преден план съвсем закономерно излиза нейният семиотичен характер. Ето защо културата изпъква пред нас като ефективна система за приспособяването на детето към материалната, обществената и понятийната среда. Така тя се превръща в своеобразен, но определен план за живота. Детето го усвоява чрез възпитание, подражание, а също така и подсъзнателно.

При раждането си ние не притежаваме нито информация, нито култура. Децата започват да се социализират постепенно в най-голяма степен чрез научаването как да използват и как да отговарят на социално опосредстваните знаци и символи. Всичко това е възможно, тъй като у тях се развива абстрактното мислене, умението им да си служат със символи, най-важният от които е езикът [3].

Казано по друг начин, културата на всеки народ съществува и се утвърждава в неговия език. Езикът е този, който съхранява културните традиции, познанието и социалната действителност на своите носители. Той е феномен, който се разглежда в контекста на човешкото му използване. По пътя на запознаването със социалната функция на даден език, обучаваният изгражда част от своята нова езикова идентичност. Усвояването на чужд език е немислимо без усвояването на сложната система от културни обичаи, ценности, начини на мислене, на чувстване и на действие [4].

Усвояването на езика и развиването на речта в предучилищна възраст са тясно свързани с комуникационното поведение на децата не само като система от символи, която се отразява върху познавателните процеси, но и като средство за обмен на информация [5]. Предучилищна възраст е сензитивен период по отношение не само на овладяването на езика като знакова система, но и неговото психолингвистично познаване като средство за комуникация на междукултурно равнище. Развитието на речта в тази възраст има особено значение за извършване на прехода от неосъзнато ползване на езика към съзнателната му целенасочена употреба.

Усвояване на езика и развитие на речта

В своето съчинение “Курс по обща лингвистика” Фердинанд дьо Сосюр прави разграничение между език, речева дейност и реч. Според френския лингвист езикът е само една определена и съществена част от речевата дейност. Езикът е едновременно социален продукт на речевата способност и съвкупност от необходими условности, възприети от обществото, за да се позволи упражняването на тази способност у индивидите. Езикът сам по себе си е цялост и принцип на класификация. Речевата дейност е многообразна и разнородна. Тя принадлежи и на индивидуалната, и на социалната сфера. Езикът създава единство на речевата дейност. Способността за асоцииране и координиране се проявява в момента, в който човек напусне сферата на изолираните знаци. Тази способност играе най-голяма роля в организирането на езика като система. Характерна особеност на всеки един език е, че той не съществува в пълен вид в нито един отделен индивид, а съществува изцяло единствено в масата. Езикът е продукт, който индивидът регистрира пасивно. Речта е индивидуален акт на воля и разум. За разлика от езика, тя е функция на говорещия – индивидуалното проявление на езика.

Според Фердинанд дьо Сосюр, хората използват правилата на езика, за да продуцират речта [6]. Тази негова констатация подлежи на преразглеждане, тъй като при малките деца овладяването на правилата за езика става по-скоро в процеса на продуциране на речта, а не обратното. Изхождайки от тази постановка, при ранното чуждоезиково обучение в предучилищна възраст може да се разграничат овладяването на езика като система и развитието на речта като индивидуален, творчески акт – две страни на един сложен процес, чрез който се цели придобиване на нова комуникативна компетентност. Развитието на речта при децата в разглежданата възраст се осъществява в контекста на социалната среда, а овладяването на езика се реализира в процеса на общуване. Езикът е главният фактор за протичането на определена социална ситуация, в която детето реализира своите речеви способности.

Езикът е сложно, специализирано умение, което се развива в детето. Поради това учените когнитивисти описват езика като психологическа и ментална способност [7]. Усвояването на родния език е нещо, което всяко дете успешно постига в рамките на няколко години, без да има нужда от формални уроци. Според Бенджамин Уорф, категориите и отношенията, които използваме, за да разберем света, произтичат от нашия конкретен език, което означава, че естествените носители на различни езици концептуализират света по различни начини. В такъв случай усвояването на даден език означава да се научиш да мислиш, а не само да се научиш да говориш [8].

В теоретичната литература са формулирани пет основни стадия при усвояването на родния език:

  1. 1.      около шест-месечна възраст – гукане (cooing); в този период децата използват фонеми, характерни за всички езици;
  2. 2.      около девет-месечна възраст – бърборене (babbling); децата започват селективно да използват фонеми от своя роден език.
  3. 3.      около дванадесет-месечна възраст – децата произвеждат речеви изказвания, състоящи се от една дума (one-word utterances)
  4. 4.      около две-годишна възраст – децата постепенно започват да си служат със словосъчетания (telegraphic speech)
  5. 5.      около 5-6 годишна възраст – речта на детето е сравнително развита (normal speech) [9].

През първите няколко години от живота се оформят сетивата, посредством които децата натрупват опит и знания за заобикалящия ги свят. Децата учат чрез своето зрение, слух, вкус, допир, осезание и движение. Те възприемат и изучават заобикалящия ги свят в процеса на активно взаимодействие с него. С възрастта се извършва преход от сензорни към езикови средства.

В предучилищния период определяща роля за речевото развитие имат системните въздействия от страна на възрастните, речевата среда, в която се намира детето, равнището на нейния развиващ потенциал и включването на децата в речевата дейност. Езиковият усет не е вроден и също се формира под въздействие на речевата среда още от най-ранните етапи на овладяване на езика [10].

В предучилищна възраст децата свързват и изграждат понятията посредством предложения им сетивен материал. При първоначалното образуване на понятията детето се ръководи от субективните връзки, подсказвани му от собствените възприятия. То овладява названията на обектите от заобикалящия го свят, когато си служи с различни предмети. По този начин детето често извършва действия с думите, аналогични на действията с предметите и се опитва да мотивира както измененията в предметите, така и тези в думите. Това се дължи на спецификата на детското мислене и по-точно на факта, че в тази възраст не се прави съществена разлика между предметите и думите, които ги обозначават. По този начин се задълбочава овладяването на общите свойства на речта и се формира усета към езика [11]. Характерното за общите свойства на речта и за знаковия характер на езика е това, че те представляват езикови универсалии, които са общовалидни при овладяване на езика от децата.

Език и социални умения

Социалното поведение обхваща множество дейности, сред които овладяването на езика и развитието на речта заемат първостепенна позиция. Социалните контакти осъществявани от детето през всичките етапи от неговото израстване, се реализират в езикова среда, придружавани от речта [12].

Хората са единственият биологичен вид, който притежава езикова способност. Още с раждането си детето има естествена нужда от общуване с околните. Всички хора, включително и децата използват езика като средство за социално взаимодействие. Тъй като езикът има решаваща роля в процеса на социализация, индивидите научават своите роли именно в процеса на комуникация. Социалното поведение на децата съвсем естествено се свързва с функциите на езика, съсредоточавайки вниманието им главно върху поведението на отделните членове в конкретните социални групи, и то като участници в речевото взаимодействие [13]. От функционална гледна точка, езикът при децата се развива благодарение на желанието им да общуват, да бъдат социални. Затова те следва да имат възможност да развият своите езикови и речеви умения чрез адекватни социални взаимодействия [14].

Именно способността на детето да разбере конкретната комуникативна ситуация е важно условие за овладяването на езика като активен процес. Умението на педагога да предлага различни комуникативни ситуации е предпоставка за развитието на творческия аспект на речта у децата. Особено важно значение има емоционалният контакт с възрастния, който води до нарастването на потребността от общуване на детето с него и до изменение на другите сфери на жизнена дейност – речта, сензорната сфера [15]. Тази възрастова особеност на децата в предучилищния период е изключително важна за реализирането на педагогическото общуване, при което би следвало да се създадат необходимите предпоставки за пълноценното развитие на детската личност.

Комуникативна компетентност

Комуникацията и езиковите умения заемат централно място в повечето дефиниции за човешката интелигентност. Тяхната роля се разраства неимоверно в ерата на информационните технологии. В днешния свят комуникативната компетентност е все по-пряко свързана с кариерното развитие, социалните възможности и качеството на живот като цяло [16].

Под комуникативна компетентност обикновено се разбира „способността за установяване и поддържане на необходимите контакти между отделните хора” [17]. Комуникативната компетентност обхваща социалния контекст на проявление на езиковата компетентност, т.е. всичко свързано със ситуацията, в която детето общува чрез езика и то с всички възможни средства.

Според Божидар Ангелов, комуникативната компетентност в предучилищна възраст се характеризира като “комплекс от общи свойства на речта, реализиращи способността не само да се формират отделни фрази, но и да се избират онези от тях, които най-точно отразяват социалните норми на поведение в отделните актове на речевото взаимодействие” [18]. Тази дефиниция отново опира до ситуативно ориентираното овладяване на езика. Ако детето е в състояние да разбира ситуацията, то ще може и пълноценно да овладява езика, като си изгражда система от външноезикови фактори, предопределяща избора на речевото действие.

Комуникативната компетентност има три компонента – езиков, социокултурен и стратегически, които се усвояват в учебния процес в неделима цялост, но теоретично всеки от тях има свое собствено значение и понятийни граници. В предучилищна възраст особено значение има социалният контекст на проявление на езиковата компетентност, който съдейства, както за развитието на речевата активност, така и за проникването в социокултурния аспект на комуникативната компетентност.

Във връзка с ранното усвояване на втори език, термините, с които се обозначават компонентите на комуникативната компетентност са малко по-различни според Общоевропейската рамка за чуждоезиковото обучение (CEF – Common European Framework) [19]. CEF представлява общоевропейски модел за разработване на съдържанието и организацията на учебната дейност по чужд език. Според рамката компетентността е сбор от знания, умения и характеристики, които позволяват на индивида да извършва определена дейност. Общата компетентност е тази, която не е специфична за езика, но служи за всеки вид дейност, включително и за езиковата. Комуникативната езикова компетентност е тази, която дава възможност на индивида да извършва дадена дейност като използва специфични езикови средства. Комуникативната езикова компетентност се разглежда като система, състояща се от три компонента – лингвистичен, социолингвистичен и прагматичен. Социолингвистичната компетентност се припокрива със социокултурната и се отнася до социокултурната употреба на езика. Тя се характеризира с владеене на знания и умения за справяне със социалните измерения при използването на езика. Тази компетентност включва езикови маркери за социалните отношения, речеви етикет, изрази, съдържащи народната мъдрост, различни регистри, диалекти и акценти.

Компонентите на комуникативната компетентност могат да се систематизират по следния начин:

  1. 1.      Езикова компетентност – способност да се разбират и съставят смислени изказвания в съответствие с правилата на даден език.

–        структурен аспект – осъществява се в процеса на усвояване на знания за фонетиката, лексиката и граматиката на изучавания чужд езика. Извършва се в зависимост от комуникативните потребности на ученика в подбрани, но реални ситуации.

–        функционален аспект – свързан е с употребата на езика и с функциите на езиковите форми в процеса на общуване.

  1. 2.      Социокултурна компетентност – изисква овладяване на знания и умения за ориентиране в социокултурния контекст на изучавания чужд език.
  2. 3.      Стратегическа компетентност – осъществява се чрез стратегии, чрез които се компенсира липсата на знания и се осигурява възможност за осъществяване на общуването.

Независимо от безспорната сложност на този процес, съвременните изследвания показват, че дори децата в предучилищна възраст овладяват различните аспекти на комуникативната компетентност. Например, при общуване, 4-годишните деца демонстрират добре развита сензитивност към възможностите и уменията на своите събеседници. Има индикатори, че по-малките деца различават функциите на своята реч (например, когато търсят информация, дават информация, насочват взаимодействието), променят употребата на речевите средства и регулират стила си на взаимодействие в съответствие с хронологичната възраст на слушателя. [20]

Социокултурен компонент на комуникативната компетентност при ранното чуждоезиково обучение

Социокултурният аспект на комуникативната компетентност включва “знания за социалната страна и културната традиция в страната на съответния език и тяхното влияние върху комуникативното поведение на членовете от обществото” [21]. Чрез него се фиксира усетът към социокултурния контекст на даден език, както и влиянието му върху подбора на езиковите и неезикови средства за постигане на определен комуникативен ефект.

Изхождайки от тезата, че езикът и културата са свързани в неразривна цялост, се стига до особеното значение на социокултурната компетентност при овладяването на втори език в предучилищна възраст. Да проникнеш в културата на дадена общност или на даден народ, означава да си в състояние да разбираш и да си служиш с неговите символи. Културата на всеки народ съществува и се утвърждава в неговия език. Чрез социокултурния аспект се фиксира усетът към социокултурния контекст на даден език, както и влиянието му върху подбора на езиковите и неезикови средства за постигане на определен комуникативен ефект. Затова при ранното чуждоезиково обучение, педагогическата дейност трябва да е организирана така, че да демонстрира неразривната връзка между езика и културата.

При овладяването на втори език в предучилищна възраст, социокултурният компонент на комуникативната компетентност се развива на познавателно и поведенческо равнище [22]. В този смисъл цел на ранното чуждоезиково обучение е формирането на адекватно културно поведение, което се обуславя от познаването на културните образци [23]. При усвояването на езика-цел, детето овладява възприетите норми, които регулират социалните отношения, опосредствани от езика, и това е един от начините то да схване неговия знаков характер. Предпоставка за това е и т.нар. говорна флексибилност, характерна за ранното детство, която се характеризира с предразположеност за адаптиране във всички сфери на социокултурата и която с времето отслабва [24].

Формирането на социокултурния компонент като част от комуникативната компетентност е продължителен и непрекъснат процес, насочен към осъзнаване на контакта и взаимодействието между езиково-културните системи на родния и чуждия език. Овладяването на социокултурните функции на комуникацията означава постигане на социокултурно поведение, адекватно на поведението на носителите на езика, като за целта е подходящо процесът на обучение да е насочен към изграждане на умения за прилагане на усвоените лингвистични и социокултурни познания за нуждите на комуникацията. При чуждоезиковото обучение би следвало да се създадат необходимите условия за прилагане на усвоените езикови и социокултурни знания и умения, с цел да се реализират комуникативните намерения в процеса на общуване и да се приобщи индивидуалната същност и социалната идентичност към чуждия език и култура. Подходящото организиране на учебната дейност е това, при което мястото на социокултурните познания се открива в контекста на събитията [25].

За изграждане на социокултурната компетентност на малките ученици е подходящо включването на игрови форми, които отразяват специфичните за съответната страна условия на взаимодействие, утвърдени в традицията и фолклора на определената общност. Те се използват за възпитание на генералната способност да се приемат нови начини за играене, различни от общоприетите. В този аспект игровата флексибилност се свързва с говорната и социокултурната. Игрите са добра основа за еталонно субективизиране на значими и желани роли и правила, което води до създаване на условия за общуване и комуникация на изучавания език и ориентирането в неговата култура.

Основният способ за изграждането на социокултурната компетентност при обучението по чужд език в детската градина и началното училище е включването  на децата в достъпни комуникативни ситуации, които максимално се приближават до социокултурната действителност на страната, в която се говори езика-цел. Освен него могат да се използват и други разнообразни похвати. Широко използвано е изучаването на традиционни за чуждоезиковата културата песни и стихотворения, но често в практиката то се превръща в механично заучаване, без да се отчита социокултурният аспект. За разпознаване и приемане на другия тип култура, в обучението е целесъобразно да се включат автентични дейности и предмети, взети от реална употреба, като например извадки от детски списания или комикси, преглед на телевизионна програма с цел откриване на детски предавания, елементарна информация за любими анимационни герои и пр. Подходяща, особено за учениците от началното училище е работата по проекти, в които се сравняват собствената и чуждоезиковата култура (например при изучаване на английски език може да се направи проект за елементарна съпоставка на училището в България и училището във Великобритания, след като учениците са усвоили съответната лексика по темата ‘My School’). Благоприятно за развиването на социокултурната компетентност е включването в обучението на тържества за отбелязване на традиционните празници за носителите на езика-цел, както и съпоставка на обичаите при честването на някои общи за собствената и чуждоезикова култура празници. В началното училище при по-големите ученици (III – IV клас), с цел изграждане на социокултурна компетентност, в обучението могат да се включат кратки адаптирани художествени текстове, чиито автори са носители на изучавания език. За целта могат да се използват различни стихотворения, откъси от приказки и басни и т.н. Изучаването от малките ученици на подобни текстове е предпоставка за разпознаване на културните различия и установяване на връзки между собствената и чуждата култура. При по-големите ученици (IV клас) биха могли да се потърсят и възможности за кореспонденция на чуждия език с техни връстници от държавата, в която се говори изучавания език или с деца от други държави, които изучават съответния език.

В съвремието ни се утвърждава виждането, че компетенциите на детето в европейското пространство се постигат в първите години от живота чрез осигуряване на наситени и ценни отношения в условията на образователните институции. Субектните взаимодействия в педагогическите и жизнени ситуации са източник на социални послания, в които детето разкрива културно-образователни значения и адаптира в условията на личния си опит. Структурирането на дейностите, при които образователната стратегия провокира социална ангажираност, благоприятства адаптационните процеси при ученето. Затова предучилищното образование следва да предлага модел, ориентиран към овладяване на ключовите компетенции, които предполагат осъществяването на задължителната предучилищна подготовка.

Заключение

В заключение, е един от факторите, който съдейства за успешната социализация на детето, е своевременното му запознаване с езика и културата на различни народи в достъпна за възприемане форма. Целта на педагогическото взаимодействие е насочена към осъзнаването от децата на собствената им национална идентичност и ценности и едновременно с това готовността да разберат чуждата култура и да я приемат. Овладяването на компетенции за ориентиране в нова езикова и социокултурна среда е пряко свързано с възпитаването на социално-ориентирано поведение, което е и една от мисиите на българската образователна система. То предпоставя осъзнаването от всяко дете на правата, задълженията и отговорностите си като гражданин, както и бъдещото му пълноценно участие в съвременното гражданско обществоствознание (НХА, 2009 г.) и Ранно чуждоезиково обучение (ФНПП на СУ, 2006 г.) и бакалавърски по Културология и Начална училищна педагогика и чужд език. Занимава се с разработване и управление на научно-изследователски проекти, както и на проекти в областта на образователните и социални услуги за деца. Има петгодишен практически опит в областта на ранното обучение по английски език като преподавател и методик. Научните ù интереси са в областта на интеркултурното образование, гражданското и глобално образование, изграждане на социокултурна и комуникативна компетентност, разработване на модели за обучение в предучилищна и начална училищна възраст.

Цитати:

[1] Ангелов, Б. (2005). Педагогически аспекти на масовата комуникация. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 24.

[2] Гюров, Д. (2006). Педагогическо взаимодействие. Иновационен модел за изграждане на единна социално-педагогическа система детска градина – начално училище. София.

[3] Ангелова, Л., Б. Ангелов. (2006). Основи на педагогическата компетентност. София:  УИ „Св. Кл. Охридски”, 21.

[4] Pentcheva, M., T. Shopov. (1999). Whole Language, Whole Person. A Handbook of Language Teaching Methodology. Viseu: Passagem. (Translated into French and Danish.)

[5] Ангелова, Л., Б. Ангелов. (2006). Основи на педагогическата компетентност. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 99.

[6] Сосюр, Ф. Д. (1992). Курс по обща лингвистика. София, 39-49.

[7] Pentcheva, M., T. Shopov. (1999) Whole Language, Whole Person. A Handbook of Language Teaching Methodology. Viseu: Passagem. (Translated into French and Danish.)

[8] S. D. Krashen, S. D. (2002). Second Language Acquisition And Second Language Learning, In: <http://www.sdkrashen.com/SL_Acquisition_and_Learning/index.html>, последно посещение на 01.07.2012.

[9] Kies, D. (1995). Language Development in Children, In: <http://papyr.com/hypertextbooks/grammar/lgdev.htm>, последно посещение на 01.07.2012.

[10] Здравкова, С. (1996). Методика на обучението по български език и литература в началното училище. Пловдив, 52-53.

[11]Ангелов, Б. (2008). Медийна и комуникативна компетентност. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 15-16.

[12]Вълканова, В. (2006). Социализация на децата в технологична среда. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 73.

[13]Ангелова, Л., Б. Ангелов. (2006). Основи на педагогическата компетентност. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 126.

[14]Kies, D. (1995). Language Development in Children, In: <http://papyr.com/hypertextbooks/grammar/lgdev.htm>, последно посещение на 01.07.2012.

[15] Велинова, Т. (1995). Основи на педагогическото общуване в детската градина. София, 44.

[16] Warren, S. (2000). The Future of Early Communication and Language Intervention, In: Topics in Early Childhood Special Education, 20:1, 33-37.

[17] Ангелова, Л., Б. Ангелов. (2006). Основи на педагогическата компетентност. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 106.

[18]Ангелов, Б. (2008). Основи на педагогическата компетентност. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 12.

[19]The Common European Framework in its political and educational context, In: <http://www.coe.int/t/dg4/linguistic/Source/Framework_EN.pdf>, последно посещение на 01.07.2012.

[20] Curalnick, M., D. Paul-Brown. (1984). Communicative Adjustments during Behavior-Request Episodes among Children at Different Developmental Levels, In: Child Development, 55, 911-919.

[21] Шопов, Т. (2002). Чуждоезикова методика. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 15-16.

[22] Шопов, Т. (2002). Чуждоезикова методика. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 15-16.

[23] Дринова, Р. (1994). Социокултурни аспекти на комуникативната компетентност и стратегии за усвояване, сп. Чуждоезиково обучение, 1, 28-35.

[24] Гюров, Д., В. Гюрова. (2002) Говорна флексибилност и образователна стратегия; Ангелов, Б. и др. „Проблеми на ранното чуждоезиково обучение“. В. Търново: Изд. „Фабер”, 76.

[25] Дринова, Р. (1994). Социокултурни аспекти на комуникативната компетентност и стратегии за усвояване, сп. Чуждоезиково обучение, 1.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta