Трансформации на медийната среда  

   Стела Ангова 

Абстракт: Текстът представя щрихи от новата медийна парадигма. Направен е опит да бъдат посочени някои от фундаменталните трансформации на медийната среда. Медийните предприятия правят опити за откриване на иновативни действащи бизнес модели, в процес на търсене е нова разновидност за създаване и поднасяне на медийно съдържание, инструментариумът за извършване на журналистическа дейност се подновява и разширява, увеличават се алтернативните платформи за дистрибутиране на медийния продукт, откриват се различни форми за ангажиране на аудиторията. Технологиите ще увеличават своите функционалност и вездесъщност и те ще продължават да влияят пряко върху развитието на медийния сектор и трансформациите в него, съответно изследванията в тази посока ще продължат.

Ключови думи: трансформации на медийната среда, нова медийна парадигма, бизнес модели на медии, професионални журналистически роли, професионални журналистически компетенции, медийно съдържание.

Transformation of media environment

 

Stela Angova

 

Abstract: The text presents outlines of a new media paradigm. This is an attempt to set out some of the fundamental transformations of the media environment. Media companies are trying to find effective innovative business models while looking to find new ways for production and distribution of media content. The toolkit for executing journalistic activity renews upgrades and expands and there is an increased number of alternative platforms for distribution of media products. Various opportunities for engaging the audience are also opened. Technology will increase its functionality and ubiquity, and it will continue to directly influence the development of the media landscape and its transformations, which will result in future scientific research in the field.

Keywords: transformation of media environment, new media paradigm, media business models, professional roles in journalism, professional competencies in journalism, media content.

Дигитална медийна вселена

Технологичните и информационни иновации радикално трансформират всички нива от обществената и частната сфера. Повлияни са такива аспекти от живота като личните взаимоотношения и комуникации, социалните връзки и поведение, развитието на икономиката и на политиката, публичните комуникации. Всичко това става възможно, тъй като интернет е технология на свободата (по Тим Бърнърс-Лий и Мануел Кастелс), чието разширяване от средата на 90-те години на 20. Век е резултат от комбинацията на три основни фактора: 1. мрежата е на принципа на отворен код; 2. налице е институционална трансформация в управлението на интернет, запазване на свободното управление на световната интернет общност, позволяване на търговска употреба и сътрудничество; 3. осъществяват се трансформации в социалната структура, култура и социално поведение.

Експерти предричат, че социалните промени през следващите десетилетия ще бъдат много по-големи и комплексни и ще протичат много по-бързо, защото технологиите оказват влияние върху това тези промени да продължават да се проявяват  главоломно. Според някои прогнози растежът им няма да достигне период на застой, напротив, интернет революцията ще се ускори, тъй като напредъкът в дигиталните технологии не дава признаци за забавяне. Важно е да се отбележи, че нито една от по-ранните технологии, които са оставили своя отпечатък върху човешкия напредък, не е осъществявала социални промени толкова бързо, всепроникващо и вездесъщо, както интернет. Това е и причината учени и практици да изследват същността и характеристиките на глобалната мрежа, да търсят обяснение на явлението и да го дефинират, да прогнозират многопластовия ефект от навлизането и използването на новите технологии. Както заключава Ян ван Дайк, „за първи път в историята единна комуникационна инфраструктура свързва всички дейности в обществото“ [1]. Според него реалността е белязана от култура, доминирана от медии и информационни продукти с техните знаци, символи и значения [2].

Анализ на актуалните изследователски проблеми на медиаморфозата показва наличието на: 1. актуализирана перспектива към медиазнанието; 2. дефиниране на новите социално-културни измерения на технологичното влияние; 3. стремеж за обяснение на същностните черти на уеб базираните медии; 4. посочване на новите бизнес модели на медийното предприятие; 5. ориентиране към кратки журналистически форми, 6. систематизиране на чисто практически професионални конвергентни компетенции и професионални роли; 7. реформиране на образователния процес [3], [4].

Текстът няма претенциите за изчерпателност, а по-скоро е подготвен с идеята да бъдат маркирани по-актуалните и важни трансформации на медийната среда. Работата на автора по тази тема продължава.

Нова медийна парадигма

Днес информацията се излива от множество различни източници — хора, машини или сензори. Наблюдава се конвергенция на технологии, сливане на отдалечени и без връзка помежду си медии, интеграция на съвременната медийна индустрия с телекомуникационния сектор и информационно-компютърните технологии.

Конвергирането между медии и технологии насочва към преоценка на медиазнанието и въобще на науката за комуникациите. Разбирането на новите медии ще дойде чрез вглеждането в компютърната наука, твърди Лев Манович. Според него, от изследване на медиите се преминава към софтуерни проучвания; от теория на медиите се върви към теория на софтуера [5].

Интернет позволи на информацията да тече скорострелно и в немислими преди големи обеми. В информационното общество тази интензивност на информацията на всички дейности става толкова голяма, че, по думите на Ян ван Дайк, това води до трансформации в различни области, което дава основание на учения да опише съвременното общество от нов вид, което е 1. основано на науката, рационалността и рефлексивността; 2. притежава икономика с всички стойности и сектори, като дори аграрният и индустриалният все по-често се характеризират с производство на информация; 3. позволява пазар на труда, чиито функции до голяма степен или напълно се основат на задачите на обработка на информация, а това изисква знания и по-високо образование, т.е. налице е общество на знанието; 4. развива култура, доминирана от медии и информационни продукти с техните знаци, символи и значения [6].

Търсенето на новата медийна парадигма произлиза от редица фактори в медийната индустрия, които водят до сериозни трансформации: 1. възникват иновативни предприемачески инициативи, 2. създава се конвергентно съдържание, 3. журналистите влизат в нови професионални роли и 4. придобиват нови професионални компетенции, 5. все повече се отрежда централна роля на аудиторията.

Трансформации на медийните бизнес модели

Медийните предприятия са изправени пред големи структурни трансформации: съдържанието се доставя все повече в дигитален формат и се потребява чрез множество устройства на различни места; навлизат „умни“ телевизори, абонамент за видео по поръчка – SVOD (Subscription Video on Demand) и OTT услуги (over-the-top – „горен слой услуги“). Тези фактори влияят разрушаващо върху установените бизнес модели в медийната индустрия. Появяват се уникални и многообразни възможности, от които се опитват да се възползват едновременно утвърдени медийни играчи и нови участници.

Шейн Сноу (Shane Snow), журналист и писател, прогнозира нуждата от четири бизнес модела, които ще окажат съществено влияние върху положителното развитие на медийния бизнес. Той говори за бизнес моделите: „краудфънд на истории“, „краудсорс и/или роботизирано събиране на новини“, „малки издателства“ (подобно на Mashable) и „брандирано съдържание“. Шейн Сноу заявява, че е съгласен с мнението на Джеф Джарвис, медиен теоретик и практик, според когото ключова дума за бъдещето на журналистиката е „взаимоотношения“ [7]. Практиката показва, че все по-успешни ще бъдат медийните организации, които активно прилагат бизнес модела на взаимоотношенията с аудиторията.

Работещите бизнес модели за медиите са пренесени от реална във виртуална среда, но това не е достатъчно за добро позициониране и печалба. Вариантите за набиране на приходи чрез реклама и абонамент са крайно недостатъчни, в същото време срещат съпротивата на интернет аудиторията. Основно препятствие пред рекламния бизнес модел на медийните предприятия се оказва засилената употреба от потребителите на блокиращ рекламите софтуер. През 2015 г. близо 181 млн. комуникационни съобщения са били блокирани, а потреблението на блокиращ софтуер се увеличава с 41% всяка година [8]. Медийните компании се опитват да се справят с този „рекламен апокалипсис“ като завеждат дела срещу софтуерни организации. Някои сайтове търсят и други начини за запазването на рекламните постъпления, като на началната им страница се появява апел към потребителите да деактивират подобни програми или да изчакат повече от минута, за да получат достъп. Неуспехът на тези форми на медийно финансиране се състои в това, че „дигиталните доставчици на новини стартират с бизнес модели, които са паразитни версии на една и съща идея“ [9]. Възможно решение на този проблем би могло да е осъществяването на близко стратегическо партньорство между редакциите и търговските отдели. Следователно моделите за финансова стабилност на медийните организации са в процес на търсене на алтернативни жизнеспособни форми.

Медийните компании тестват иновативни идеи, които, макар и с променлив резултат, указват формите на бъдещите бизнес модели. Сред потенциалните източници на приходи се открояват две възможности: ангажиране на аудиторията чрез употреба на нейния когнитивен излишък (за новата роля на аудиторията – подробно по-надолу в текста) и употреба на алгоритми за събиране на новини.

Аудиторията вече притежава ресурса да определя важните теми и да влезе в ролята на инвеститор за разработването им. Ранен иноватор в груповото финансиране за журналистика е платформата Spot.us (стартирана през 2008 г.), която е пример за намиране на модел за субсидиране на независима и локална журналистика. По думите на основателя Дейвид Кон това е било експеримент за разширяването на границите на прозрачност и участие в процеса на журналистиката. За две години 800 души са спонсорирали над 60 журналистически работи средно с по 60 долара. Съвременни проучвания на този опит за осигуряване на средства от аудиторията за създаване на медиен продукт, намират грешки на следните нива и по този начин обясняват краткото съществуване на сайта: 1. голяма част от средствата са дарени от близки и приятели, 2. много от дарителите са направили този акт еднократно, 3. пазарът за групово финансиране на журналистически проекти е много малък [10].

Още една платформа за финансиране на всякакъв род проекти – Kickstarter, за периода 2009-2015 е използвана за набиране на средства за журналистически проекти [11]. Динамиката на груповото финансиране в контекста на журналистиката е следната: индивидуални проекти – 43 %, групови – 29 %, медийни организации – 22 %, институции – 7 %. Броят на проектите, обвързани с журналистическа дейност, е малък в сравнение с други области (например финансирани близо 21000 в областта на музиката срещу 655 в областта на журналистиката), но пътят към алтернативни бизнес модели е проправен. Подобен формат на набиране на средства и сътрудничество указва към нов етап във взаимоотношенията медии-аудитория и предефиниране на журналистическата роля.

Друг бизнес модел с потенциал е разработен въз основа на роботизирано събиране на новини. Технологиите предоставят възможност за автоматично генериране на съдържание чрез алгоритми. Associated Press (АР), Los Angeles Times, Guardian, Forbes, New York Times, ProPublica вече имат опит в тази посока. Ползите от машинния информационен подбор могат да бъдат открити в бързината при създаване и публикуване, намаляването на броя на грешките, по-висока ефективност, генериране на рутинни новинарски истории, за които са налични ясни, точни и структурирани данни, повече време за журналистите за създаване на аналитични публикации, интервюта, разследващи материали.  Подборът на новинарско съдържание чрез агрегатори крие и опасности, които според медийния експерт Емили Бел се състоят в това, че: първо, е възможно издателят да загуби контрол върху разпространението и второ, налице е непрозрачност и непредвидимост за алгоритмите, контролирани от технологични компании и управлявани от търговски подбуди [12].

Нови видове журналистика

Журналистика на данните, мобилна журналистика, гражданска журналистика, журналистика чрез приложения, скрийншот журналистика, роботизирана журналистика, бранд журналистика, краудфънд журналистика и т.н. – всички тези нови форми на журналистическа практика са реалност вследствие на новите технологии.

Журналистика на данните може да бъде разглеждана и като подвид на разследващата журналистика. Една от водещите медии в областта на журналистиката, основана на данни, е британският вестник Гардиън, който има специален отдел, посветен единствено на обработката на данни за целите на журналистиката. Много специалисти обръщат внимание на данните – това е ниша, в която ще се развиват доста компании. През 2014 г. компанията Farsite абсолютно вярно прогнозира носителите на наградата Оскар след обработка на гигантски обем данни за повече от 40-годишен период. Това насочва вниманието към възможността да се проследят най-популярните тенденции в реално време и да бъдат изведени определени модели от тях [13].

Съдържание

Наблюдава се изоставяне на жанрове (аналитична кореспонденция), както и поява на нови жанрове (видео карикатура), същевременно има основания да се говори и за възраждане на жанрове (пътеписът).

Интересни тенденции могат да бъдат откроени в жанра журналистическо разследване. От една страна, разследващите журналисти са първите, които биват съкращавани в една медия. От друга страна, все повече неправителствени организации създават онлайн медии за разследваща журналистика – „Уикилийкс“, „Пропублика“, „Бивол“, „Десе.бг“ и т.н.

Медийните предприятия се интересуват от аудиторията зад мобилните устройства и тенденцията е да се развиват кратките новинарски форми – т. нар. notification content,  съдържание в свръхкратка форма, което потребителите получават като известие на екрана на своя мобилен телефон или друго умно устройство.

Професионални роли

Професионалните роли са измерения на професионалната идеология, професионализма и журналистическата култура. Бил Ковач и Том Роузънстийл дават прагматична дефиниция, според която професионалната журналистическа роля е равнозначна на система от действия, чрез които се реализира определена професионална позиция в редакционната структура [14].

Преди масовото навлизане на интернет и комуникационните технологии журналистическите роли се разглеждат повече в социален план: роля на кучето пазач, роля на интерпретатора, роля на разпространителя, роля на състезателя, роля на проводник на публично изразяване и изработване на публичния дневен ред.

С развитието на онлайн комуникациите са прибавени нови професионални роли, по-фрагментирани, и насочени не толкова към идеологията, колкото към професионализма и културата.

Новият журналист трябва да разбира как работят новините и информацията в цифровия свят, вместо само да прилага установените норми и практики, които вече не могат да бъдат толкова ефективни. Част от новите форми на грамотност на съвременните журналисти включва познаване на цифровите технологии, като например изграждане на блогове, поддържане на профили в „Туитър“ и „Фейсбук“, качване на снимки в сайтове за споделяне на изображения, създаване на канал в „Ютюб“, споделяне на видео клипове и т.н. Тези нови изисквания към професията имат пряко отношение към разширяването както на професионалните компетенции, така и на професионалните роли.

Някои автори (Niina Rintala и Sanna Suolanen) виждат трансформациите на журналистическите роли по следния начин: 1. трансфер на задачи от една професионална група на друга; 2. сливане на длъжностни характеристики; 3. добавяне на задачи, свързани главно с появата на новите медии [15].

Конвергирането между интернет и дигиталните технологии създаде важна нова журналистическа роля – мултипрофесионален журналист. Той трябва да може за изпълнява следните роли: 1. за създаване на съдържание едновременно за всички видове медии; 2. за създаване и поддържане на онлайн общност; 3. за модериране на дискусии; 4. за проучване и разследване; 5. в областта на статистиката; 6.    за използване на онлайн технологиите; 7. за изработване на аудио-визуални продукти; за работа с различни компютърни програми; 8. в сферата на интернет регулацията, авторските права и др.

Визитната картичка на конвергентния журналист е променена – той трябва да бъде по-креативен и да умее да се адаптира към технологичните нововъведения. Можем да откроим няколко нови професионални роли:

Мултимедиен журналист – от него се очаква да произвежда съдържание за различни платформи, например онлайн медии, социални мрежи, мобилни телефони, телевизия.

Мениджър социални медии – ключови компетенции за тази нова роля са изпълнение на социална стратегия, управление на присъствието в множество социални канали, познаване в детайли различните социални канали, създаване и управление на съдържание, измерване въздействието на кампаниите, изграждане на социални общности, увеличаване на ангажираността на общността и т.н.

Откривател на данни – трябва да може да работи с бази данни и електронни таблици, да открива интересни модели, т.е. той трябва да има дълбоки познания в областта на статистиката. Например изданието „Роанок Таймс“ (Roanoke Times) публикува обява за редактор за доставка на данни (data delivery editor).

Мрежов специалист – това означава, че от съвременния журналист се изисква да бъде видим онлайн: да поддържа блог или влог, да присъства в сайтовете за социални отметки и чрез тях да популяризира съдържание, да коментира по специализирани теми в блогосферата, да притежава профил във „Фейсбук“ и други социални мрежи.

Мениджър на общности – трябва е квалифициран в тяхното изграждане, управление, привличане като сътрудници или съавтори.

Оптимизатор на заглавия – професионалист, който да оформя добри заглавия и да ги позиционира така, че да излизат на първите места от търсещите машини.

Репортер/агрегатор на социални медии – изисква познаване на социалните медии и умения за проверка в тях, добър инструмент е Storify (storify.com), който дава „най-лесният начин за намиране, събиране и споделяне на това, което казват хората в целия уеб“)

Изследовател на истории – търси данни за създаване на дигитално съдържание и анализира, за да знае как да прави историите по-успешни за споделяне, кога да ги споделя и и по какъв начин

Още интересни нови професионални роли: създател на вирусно видео, създател на слайдшоу, създател на електронни книги, уеб разработчик, създател на динамични страници и т.н. [16].

Професионални компетенции

Солидното количество изследвания за новите професионални компетенции водят до извода, че те продължават да се оформят и съответно ще интригуват изследователския интерес. В същото време няма спор по въпроса, че от журналистите се очаква да притежават много повече компетенции, обединени от главни множествени умения: технологични, медийни и тематични.

Новите конвергентни компетенции могат да бъдат систематизирани по следния начин [17], [18]:

  1. Технологични компетенции. Изискването за много високо ниво на компютърна грамотност важи във висока степен за онлайн медиите. За прилагането на сериозни професионални стандарти в „традиционните“ медии също се откроява нуждата от компютърни умения, но с условието, че по-ниското ниво също е задоволително. Важно условие за професионална журналистическа реализация е боравенето с всички програми, които се използват за обработка на текст, снимки и видео. Като ново изискване се откроява познаването на блогбазирани програми (например WordPress), основите на уеб дизайна и програмирането.
  2. Компетенции за анализ на дигитална информация. Обогатяването на информационния потокресурси и източници, позволява на съвременния журналист по-лесно да набира информация, осигурява достъп до по-пълноценна информация, съдейства за бързо свързване с разнообразни източници, дава възможност за създаване и публикуване на новини в момента на случването им. Това означава да се придобие специализирана компетентност за търсене и откриване на информация във виртуалната реалност. Заедно с това поставя журналистите пред предизвикателството да опазят професионалните си инстинкти.
  3. Компетенции за използване на нови инструменти за проверка на информационния поток. Стандартните начини за проверка на информацията остават в арсенала на журналистите, но те са обогатени с помощта на дигитални инструменти. Необходима компетентност е умението да се работи с търсещи машини, да се извършва проверка на мрежовия адрес на даден ресурс (url address), да се преглеждат препратките към други сайтове и източници (cross reference in other sites and sources), да се обръща внимание на споменаванията в социалните медии и мрежи (facebook/twitter mentions), да се прочитат коментарите след публикациите, да се проследява репутацията на автора (източника).
  4. Конвергентни комуникационни компетенции. Съвременните журналисти все по-често се сблъскват с изисквания да излязат от рамките на журналистическия профил. Едновременно с журналистическата работа се налага да използват елементите на маркетинговия микс, да осъществяват пиар комуникации, да реализират рекламна дейност, да демонстрират умения за взаимодействие с аудиторията.
  5. Конвергентни компетенции чрез широка обща култура. Работата в интернет налага на журналистите да се квалифицират допълнително в области като медийно право, интернет регулация, авторско право, компютърни програми, компютърни езици, програмиране.
  6. Компетенции за създаване на мултимедийно съдържание. От журналистите се очаква да могат да създават мултимедийно съдържание, съобразено със спецификите на различните медии. Заедно с това то трябва да бъде предложено бързо и качествено, но се появява тенденция, която да засенчи бързината за сметка на уникалността.

Еволюция на аудиторията

Според Лилия Райчева трансформацията на аудиторията се осъществява по следния начин – „от масова, разпръсната, хетерогенна, анонимна и лесно манипулируема при традиционните медии, при новите медии тя може да варира от глобализирана до индивидуализирана, потенциално хомогенизирана, интерактивна, способна на бърза реакция и вследствие на това – по-резистентна към манипулацията“ [19].

Потребителят е в центъра: той може да избира, да решава, да търси, да се абонира, да определя и конфигурира, да коментира и нещо особено важно: да пише, говори, заснема, излъчва. Аудиторията вече е активна неделима част от медийния свят. Наблюдава се важна тенденция: отпадане на ограниченията между ролите на производителя и потребителя, като този феномен се описва с термина co-creative labour и така се признава все по-активното аудиторно участие в процеса на създаване и разпространение на медийно съдържание и преживявания [20].

Тази изключителна активност на съвременната аудитория демонстрира когнитивен излишък, който се състои от две неща: 1. свободно време и талант и 2. алтернатива пред аудиторията да не бъде просто консуматор, а чрез медийните инструменти да се превърне и в създател [21].

Както пише британският медиен теоретик Кевин Уилямс, „представата за ограничената аудитория, принудена да приема всекидневната си доза от това, което медийните организации смятат, че е добро за тях, беше заменена от много по-обещаваща и силна аудитория, която може да реши какво и кога би искала да консумира.“ [22].

В заключение, трансформациите още не са приключили, пластовете на медийната среда се наместват, а това означава, че вратата остава отворена за бъдещи проучвания по темата.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 23, юли 2016 г. http://rhetoric.bg/

Бележки и цитирания:

[1] van Dijk, J. (2006). The network society. Second edition. London, Thousand, Oaks, New Delhi: SAGE Publications, van Dijk, J. (2006). The network society. SAGE Publications, p. 46.

[2] van Dijk, J. (2006). The network society. Second edition. London, Thousand, Oaks, New Delhi: SAGE Publications, p. 19.

[3] По-подробно вж. Цанкова, Св., Томова, Б., Ангова, Ст., Осиковски, М., Николова, М., Андреева, Д. и др. (2016). Икономически и професионални трансформации в конвергентната медийна среда. София: УНСС.

[4] Още по темата: Константинова, Ст. (2015). Онлайн медии. Трансформации. Професионални роли. Компетенции. София: Авангард Прима.

[5] Manovich, L. (2001). The language of new media. The MIT Press, p. 65.

[6] van Dijk, J. (2006). The network society. Second edition. London, Thousand, Oaks, New Delhi: SAGE Publications, p. 19.

 [7] Snow, S. The (2014). Business Model That Will ‘Save’ Journalism <https://contently.com/strategist/2014/11/05/the-business-model-that-will-save-journalism/> последно посещение на 12.07.2016.

[8] Журналистика на поискване. (2016). в. „Капитал“, capital.bg/5 фев. 2016 http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2016/02/05/2699465_jurnalistika_na_poiskvane/ последно посещение на 22.07.2016.

[9] Thompson, M. (2016). The Challenging New Economics of Journalism. Digital News Report 2016. Reuters Institute for the study of journalism. <http://www.digitalnewsreport.org/essays/2016/the-challenging-new-economics-of-journalism/> последно посещение на 22.07.2016.

[10] Joellen Easton. (2015). Here’s a recipe for successfully crowdfunding journalism in 2015. <http://www.niemanlab.org/2015/02/heres-a-recipe-for-successfully-crowdfunding-journalism-in-2015/> последно посещение на 15.07.2016.

[11] Vogt, N., A. Mitchell. (2016). Crowdfunded Journalism: A Small but Growing Addition to Publicly Driven Journalism. <http://www.journalism.org/2016/01/20/crowdfunded-journalism/>, последно посещение на 10.07.2016.

[12] Bell, E. (2016). Facebook is eating the world. Columbia journalism review. March 7/2016. <http://www.cjr.org/analysis/facebook_and_media.php>, последно посещение на 07.07.2016

[13] Подробно изследване на журналистиката в развитие и новите форми на журналистическа дейност, някои от които са само изброени, предстои да бъде обобщено и публикувано от екип на катедра „Медии и обществени комуникации“, УНСС.

[14] Ковач, Б., Т. Роузънстийл (2007). Елементите на журналистиката. София: Изд. „Слънце“.

[15] Rintala, N., S. Suolanen (2005). The Implications of Digitalization for Job Descriptions, Competencies and the Quality of Working Life. In: Nordicom review, № 2, pp. 53–67.

[16] Oberst, L. (2011). Journalism Jobs You May Hold in the Future. <http://sustainablejournalism.org/4.08.2011>, последно посещение на 02.06.2016.

[17] По-подробно вж. Константинова, Ст. (2015). Онлайн медии. Трансформации. Професионални роли. Компетенции. София: Авангард Прима.

[18] Константинова, Ст. (2013). Трансформирана компетентност: квалификационен профил на онлайн журналиста. „Научни трудове на УНСС” – „Медии, власт, бизнес“, том 3/2013, издателски комплекс – УНСС, 211–236.

[19] Райчева, Л. (2015). Съвременната информационна среда: трансформации и перспективи, сп. „Нови медии 21“, Newmedia21/29 ноември 2015. <http://www.newmedia21.eu/analizi/savremennata-informatsionna-sreda-transformatsii-i-perspektivi/>, последно посещение на 02.06.2016.

[20] Banks, J., M. Deuze (2009). Co-creative labour, International Journal of Cultural Studies, 12, 419.

[21] Clay, S. (2016). How cognitive surplus will change the world. <https://www.ted.com/talks/clay_shirky_how_cognitive_surplus_will_change_the_world/transcript?language=bg>, последно посещение на 02.06.2016.

[22] Цит. по Попова, М. (2012). Медийна аудитория и социална промяна, сп. “Медии и обществени комуникации“, Изд. УНСС, „Алма комуникация“. 2012, № 13. <www.media-journal.info> последно посещение на 06.05.2016.

 

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta