Стилистични ефекти на заглавията в българската и френската преса

Гергана Дачева

Абстракт: В статия са представени резултати от сравнителен анализ на публикации от два вестника и са изведени стилистичните ефекти. Заглавия на публикации в българският вестник „24 часа” и във френския вестник „Libération” са обект на анализ. За да се илюстрират механизмите на комуникацията, като особено подходящ е избран моделът на Роман Якобсон. Методиката на изследване включва теоретичните постановки на Мартин–Лагардет (Martin–Lagardette) и Гергана Дачева.

Ключови думи: стилистика, медии, вестници, български медии, френски медии, сравнителен анализ.

Abstract: The article presents the results of comparative analysis of publications of two newspapers and the stylistic effects are described too. The titles of the publications are the topic of analysis. The Jacobson’s model is chosen to illustrate the mechanism of communication. Methodic of research includes theoretical formulations of Martin–Lagardette and Gergana Dacheva.

Keywords: stylistic, media, newspapers, Bulgarian media, French media, comparative analysis.

Уводни думи

Известен факт е, че стилистичните ефекти са много и са комплексни и именно по тази причина думите се актуализират в процеса на комуникацията според кода и контекста, според отправителя и получателя на съобщението. Наблюденията показват, че най-релевантно е присъствието на експресивния, оценъчния и манипулативния стил на съвременната преса. За да се илюстрират механизмите на комуникацията, особено подходящ е моделът на Роман Якобсон [1]:

Контекст

Отправител – Съобщение – Получател

Контакт

Код

Такива са според Якобсон необходимите елементи, за да се реализира успешната комуникация. Той подчертава, че във всяко съобщение присъстват всички елементи, но в различна йерархия според типа на текста. Тези шест фактора пораждат шест различни езикови функции. Вербалната структура зависи преди всичко от доминиращата функция.

Комуникативна

Експресивна – Поетическа – Апелативна

Фатична

Метаезикова

Ако трябва да се ситуира медийната комуникация в този модел, то тогава ще се реализират най-вече две доминиращи функции – комуникативната, тъй като вестникът има за основна цел да информира, да дава коректна картина на света, и апелативната, защото той цели да повлияе върху получателя. Останалите функции сменят местата си според жанра на текста. Могат да се посочат и другите фактори, важни за медийната комуникация. Твърде рядко отправителят на съобщението е единствено журналистът, тъй като той се подчинява на издателската линия на вестника. Следователно той може да се определи като колективен продукт. Журналистът има задачата да информира своята аудитория – да казва това, което се случва в света, да представя неговата комплексност по-възприемаемо и разбираемо. Получателят на съобщението е аудиторията на вестника – една твърде разнородна и променяща се съвкупност от хора, която трудно може да се обобщи и предвиди. За да бъде ефективно съобщението, журналистът трябва да се постави на мястото на читателя. Ето защо съществува един прост, но универсален за пресата закон – закона за близостта. Този закон е резултат от множество ориентации (според Мартин-Лагардет), по-важните от които са времевата и географската ориентация [2]. Другите пет ориентации са:

1. Психологическа – секс, пари, насилие, смърт, войни и др. Тази ориентация е твърде важна и продуктивна за практиката на българската преса, която търси сензацията в лошата новина, в преекспонирането на събития, лишени от морални и етични стойности.

2. Афективна – драми, катастрофи, необходимостта от разтоварване и др. В това отношение българската преса също е представена твърде добре, тъй като непрекъснато акцентира именно на тези новини, като засилва чувството за несигурност и страх у аудиторията.

3. Социалнопрофесионална – тази ориентация създава възможност за ситуиране на отделната личност по отношение на другите в обществото.

4. Политическо-идеологическа – тази ориентация се отнася към важните човешки теми: живота, смъртта, Бог и др.

5. Ежедневие – цените, заплатите, наемите, кредитите, сметките и др.

Специфики на журналистическия дискурс Известен факт е, че вестниците трябва да използват прозрачен и разбираем език, който не разрушава разбираемостта на текста. Трябва да се използва по-често деятелният залог, тъй като той създава динамичност на дискурса. Читателят си купува вестник, за да научи нещо, за да получи отговори на въпросите си. Журналистическият текст зависи от избрания жанр. Тук ще представим класификацията на Патрик Шародо, който разграничава три дискурсивни модуса на медийното представяне [3].

Репортажно представяне – да се покаже всичко, което се случва в общественото пространство (информационна бележка, монтаж, статия, резюме и т.н.).

Коментарно представяне – да се коментира защо и как се случва събитието чрез анализи и различни гледни точки (коментар, критика, изборни дебати, хроника, редакционна статия, портрет и т.н.

Провокативно представяне – да се провокира сблъсък на идеи (интервю, дебат, фейлетон и т.н.)

Преди да се пристъпи към представянето на анализираните вестници, е важно да се направи разграничение между типовете преса – популярната, таблоидната и официалната, качествената.

Таблоидната преса е ориентирана към всички категории читатели и поради това често я наричат масова. Търсенето на всяка цена на сензационното, което продава вестника, често води до множество компромиси с журналистическите принципи и морала.

Масовата преса предлага мозаична култура, която се обръща към твърде различна публика, като търси да привлече възможно най-голям брой читатели. Тя представя опростена картина на света, като акцентира по-скоро на емоцията, отколкото на аргументите.

Според Аантоанета Замбова „нейният стил е сензационен, понякога скептичен, понякога пряко дидактичен, тонът й е популистки, модалността на изказването малко по малко заличава границата, която разделя реалното и фикционалното” [4]. Предпочитаните от таблоидната преса изразни средства са хиперболизацията, пародията, драматизмът. Езикът на таблоида се актуализира чрез твърде нисък регистър, с много жаргонизми и с оразговоряване. След 10 ноември 1989 година дискурсът на новите български вестници се променя. Той следва движението на махалото и достига изцяло в другата крайност. В настоящото изследване изборът пада върху таблоидът „24 часа”, тъй като той има един от най-големите тиражи в България. Той се афишира като вестникът, който представя „новините такива, каквито са”. Отначало този вестник шокира публиката чрез своя език – агресивен, динамичен, експресивен и най-вече успешен. Нещо повече, по онова време „24 часа” нарушава нормите на морфологията и синтаксиса, като предлага шокиращи заглавия, понякога на границата на абсурда и цинизма. Това е първият вестник, който предложи истинско отклонение от сухия и скучен език на тоталитарната преса, но това отклонение често стигаше твърде далеч от добрия тон. Сред вестниците, които предлага френската преса, изборът за анализ се насочи към вестник „Libération”, въпреки че според специалистите той е официален, качествен вестник. Той е с лява политическа ориентация и е „ужасното дете” (както го наричат) на френската преса. Именно той е вестникът, който лансира във Франция шокиращите заглавия, в които преобладава фамилиарния тон, хиперболата и литотата, антитезата и перифразата, алитерацията и каламбура. „Libération” обединява успешно типичните за масовата преса езикови похвати и т.нар. качествена информация.

Както става ясно от краткото представяне на двата вестника, сравнението между тях може да се направи по посока на езика и стила им в заглавията. Именно това е целта на настоящата статия. Примерите, които се посочват тук, са използвани от ексцепирания материал в дипломната работа на Деница Тотина „Jeux аllusifs dans les titres de presse francaise et bulgares”, 2002 [5].

Най-напред няколко думи за журналистическията заглавия на вестниците. Както е известно, почти всички читатели започват да четат вестника чрез първоначално избирателно разлистване на страниците и бърз преглед на рубриките, които ги интересуват. На практика за 3-4 минути 80 % от съдържанието е прегледано. Читателят е свободен да избира и комбинира йерархично информациите, които му се предлагат, без да се съобразява с подредбата на вестника.

Най- често прочитът започва именно от заглавията, а те трябва да са информативни и да синтезират най-важното от съдържанието на материала. Според изследователите основните функции на заглавието са:

  • Практическа – създаване на контакт с читателя.
  • Епифатична – анонсиране на новината.
  • Синоптична – водене на визуалния преглед на читателя в информационното пространство на вестника.

Прави впечатление, че основна роля за семиотичния и стилистичен ефект на заглавията имат асоциациите, които се създават чрез различните значения на думите в контекста. Характерно за изследваните вестници е асоциативното интерпретиране на заглавия от различни области – книги, филми, песни, пословици и поговорки, сентенции, електорални послания, слогани на реклами и т.н. Най-често играта на асоциации се осъществява чрез трансформация на пословици и известни изрази, като се заменя една дума с друга или като се включат в друг, различен контекст. Тъй като по този повод подробно са обяснени езиковите механизмите на тези трансформации в друго мое изследване (Стилистични кодове на комичното в „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и „Преди да се родя и след това” на Ивайло Петров”) [6], тук няма да се спирам на тях. Може обаче накратко да се каже, че всички изброени пословици, поговорки, сентенции, песни и т.н. действат като фразеологизми, като клишета, които читателите разпознават без проблеми. В журналистическите заглавия те са подложени на модификации, а твърде често вестниците сами създават псевдопословици, като имитират истинската структура на пословиците. Степента на трансформация може да бъде различна:

  • замяна на фонеми;
  • добавяне на нов елемент;
  • игра с отрицанието;
  • замяна на една лексема с друга;
  • разместване на елементите на идиома

Целта на тези трансформации с познати изрази е да улесни възприемането и да привлече вниманието на читателя, като предизвика ефект на излъганото очакване, изненада (Роман Якобсон [7] , Мишел Рифатер [8]). По този начин се създава най-напред асоциативен стимул, а впоследствие и стилистичен контекст, което от своя страна нарушава линейното четене на текста с пропускане на познатото и прави впечатление на читателя.

Примери от в. Libération:

L′argent fait leur bonneur вместо негативното послание на истинската поговорка

L′argent ne fait pas le bonneur Tous les chemins de l′art mènent à la colère des artistes sud-américains – добавяне на нови елементи (Всички пътища водят към …)

Теrrorisme: l′union sans la force вместо : l′union fait la force (Съединението прави силата)

Et pourtant, ils tournent Salariés de tous les pays, unissiez-vous vite! вместо Prolétaires de tous les pays, unissiez-vous (Marx)

Il n′y a pas de jeunes fumeurs sans feu – замяна на fumée с jeunes fumeurs (Няма дим без огън)

Mieux vaut un médecin que rien вместо Mieux vaut peu que rien (По-добре малко, отколкото нищо)

Et pourtant, ils tournent вместо Et pourtant elle tourne (И все пак тя се върти – Галилей)

Du pain et des bombes вместо Du pain et des jeux (Хляб и зрелища)

Docteur George et Mister Bush вместо Docteur Jekyll et Mister Hyde Pour qui sonne le glas (За кого бие камбаната – Хемингуей)

A la recherche de l′événement marquant вместо A la recherche de temps perdu (По следите на изгубеното време – Марсел Пруст)

En attendant jeudi вместо En attendant Godot (В очакване на Годо – Самуел Бекет)

Corse: les liaisons mafieuses вместо Les liaisons dangereuses (Опасни връзки – Шодерло дьо Лакло).

Примери от в. „24 часа”:

Шушу-мушу цар събаря ли? вместо Шушу-мушу къща събаря.

Върни Лютвитата, да е мирна държавата вместо Вържи попа, да е мирно селото.

Нов парламент, нов късмет вместо Нова година, нов късмет.

Бил Гейтс дава, пъдарят – не вместо Царят дава, пъдарят не дава.

Кой не скача, е Шенген вместо Кой не скача е чарвен.

Уолстрийт е на една ръка разстояние вместо слоугана на рекламата на „Астика” – На една ръка разстояние.

Дойде новото бреме! Вместо афиш на НДСВ – „Дойде новото време”

Той не е вместо изборния слоуган на Петър Стоянов „Той е”; тук има и варианти „Пак Той”, „Пак ще е Той” и т.н.

Един неразделен клас – от името на известна песен на „Тоника”

Ето, Симеон пристига – цитат от песен по повод завръщането на Симеон Сакскобурготски

100 кила панели давам, само да те управлявам вместо рефрена на песента „Сто кила ракия давам, само да те притежавам”

Екна „Не щеме ний шенгенство…” вместо „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”

Вземете бирата, кафето, но газта ми оставете – от песента „Развод ми дай”

Новият дворец на царя вместо заглавието на приказката „Новите дрехи на царя”

100 години самота – по Маркес На прощаване – по повод изтичането на мандата на Костов

Дневникът на един президент вместо „Дневникът на един луд” на Гого

Зен и изкуството да плащаме данъци вместо „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт Пърсиг

Крайчовски, който живее на покрива вместо „Карлсон, който живее на покрива” от А. Линдгрен

Досиета с нежни имена вместо „Тайфуни с нежни имена” на Б.Райнов

Изводи и обобщения

След представените резултати е възможно да бъде направен изводът, че в. 24 часа се доближава много до таблоидната преса чрез своите характеристики – приближаване на читателя до масовата култура, шокиращи заглавия, свързани с пари, власт, политика и спекула. Търсенето на сензационност твърде често е причината за избор на подобни заглавия. Културата на чалгата в голяма степен формира вкуса на масовия читател и българската преса (с някои изключения) се съгласява с това, като се включва в този начин на мислене, с тези ценности и с този език. Причината: по-големи тиражи – повече пари. Вестник Libération по-често търси асоциативни връзки с класически културни фактори, които формират съзнанието на масовия читател. В този вестник много повече са количествено трансформациите на заглавия на книги, отколкото на песни, типични за масовия вкус. Освен това тези заглавията се откриват във всички рубрики – Политика, Спорт, Култура, Наука, докато във в. 24 часа те са свързани най-вече с политиката и бизнеса. Разбира се, културните традиции във Франция са утвърдени отдавна, ценностите са формирани с консенсус в обществото и в повечето случаи цялата френска преса ги поддържа и разпространява. Може би, защото, освен да информира, тя има за цел и да възпитава, колкото и патетично да звучи това у нас и в наши дни. За масовия български читател тя може би е скучна, защото не изобилства със сензационни съобщения и полуистини като българската преса, но целта й не е тази. И понеже винаги става дума за пари, характеристиките на нашата преса едва ли скоро ще се променят. А на нас, изследователите, не ни остава нищо друго, освен да я четем понякога – с цел да я анализираме.

Цитати и бележки:

[1] Jakobson, R. (1960[1963]). ‘Closing Statements: Limguistics and Poetics’, in Sebeok, T. A. (ed.); (1960) [Jakobson R. Essais de linguistique générale. Editions de Minuit, pp.209-248. Якобсон, Р. Модели на комуникацията, изд. НБУ, достъпно на <http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/2133/mod_resource/content/0/Lectures/Models_of_Communication.pdf>.

[2] Martin-Lagardette, J.-L. (1987). Guide – Les secrets de l′écriture journalistique. Syros.

[3] Шародо, П. Charaudeau, P. La justification d’une approche interdisciplinaire de l’etude des medias. Достъпно на <http://www.unige.ch/lettres/ linguistique/edsl>.

[4] Замбова, А. (2000). Манипулативни езикови стратегии в печата. София: Сема РШ.

[5] Тотина, Д. (2002). Jeux аllusifs dans les titres de presse francaise et bulgares, 2002.

[6] Дачева, Г. ( 2002). Стилистични кодове на комичното, Verba Magistri, София: Сема РШ. Стилистични кодове на комичното в „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и „Преди да се родя и след това” на Ивайло Петров”).

[7] Jakobson, R. (1960[1963]). ‘Closing Statements: Limguistics and Poetics’, in Sebeok, T. A. (ed.); (1960) [Jakobson R. Essais de linguistique générale. Editions de Minuit, pp.209–248. Якобсон, Р. Модели на комуникацията, изд. НБУ, достъпно на <http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/2133/mod_resource/content/0/Lectures/Models_of_Communication.pdf>, последно посещение на 05.05.2013.

[8] Riffaterre, M. (1970). Essais de stylistique structurale, Paris: Flammarion; Riffaterre, M. (1979). La production du texte, Paris: Seuil.

Библиография:

Дачева, Г. (2002). Стилистични кодове на комичното, Verba Magistri, София: Сема РШ. Достъпно в електронен вид на <http://www.cssc-bg.com/downloads/books/Dacheva-b-2002_Codes-of-Comic_CSSC.pdf>.

Замбова, А. (2000). Манипулативни езикови стратегии в печата. София: Сема РШ.

Якобсон, Р.: Jakobson, R. (1960[1963]). ‘Closing Statements: Limguistics and Poetics’, in Sebeok, T. A. (ed.); (1960) [Jakobson R. Essais de linguistique générale. Editions de Minuit, pp.209-248. Модели на комуникацията, изд. НБУ, достъпно на <http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/2133/mod_resource/content/0/Lectures/Models_of_Communication.pdf>, последно посещение на 05.05.2013.

Тотина, Д. (2002). Jeux аllusifs dans les titres de presse francaise et bulgares, 2002 (дипломна работа под научното ръководство на Е. Метева)

Charaudeau, P. (1988). Presse – produit, production, reception. Paris.

Charaudeau, P. (1997). Le discourse d′information médiatique. La construction du miroir social. Paris.

Martin-Lagardette, J.-L. (1987). Guide – Les secrets de l′écriture journalistique. Syros.

Riffaterre, M. (1970). Essais de stylistique structurale, Paris: Flammarion. Riffaterre, M. (1979). La production du texte, Paris: Seuil.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta