Сeбепредставянето на учениците в началното училище

Калина Йочева

Абстракт: Себепредставянето се разглежда в контекста на родноезиковото обучение с теоретична опора върху концепцията за социална драматургия на Ъ. Гофман. Предлагат се интерактивни методи и техники за формиране на умения за себепредставяне у учениците в началното училище като начален етап в подготовката им за разработване на ученическо портфолио. Акцентът е върху управление на впечатленията за изграждане на позитивен Аз-образ с отчитане на ситуативните фактори. Анализират се предпочитанията на учениците към отделните компоненти на себепредставянето.

Ключови думи: себепредставяне, социална драматургия, управление на впечатлението, портфолио, Аз-образ, интерактивни методи

Kalina Iocheva – The self-presentation of the students in the primary school

Abstract: The self-presentation is put in the context of the language education, using the theoretical basis of the Goffman’s concept of social dramaturgy. The paper suggests interactive methods and techniques for setting up skills for self-presentation as a first stage in the preparation of student’s portfolio. The accent is placed on managing the impressions for creating a positive self-image taking into account the situational factors. The paper also analyses the pupil’s preferences of the different components of the self-presentation.

Keywords: self-presentation, social dramaturgy, management of the impression, portfolio, self-image, interactive methods

Себепредставянето на личността се приема като синоним на управление на впечатленията [2]. В концепцията за социална драматургия на Ъ. Гофман управлението на впечатленията се разглежда в рамките на социалното взаимодействие. В процеса на комуникация всеки от общуващите се стреми да получи информация за другия или организира собственото си поведение на базата на предварителна информация за него. В основата на този интерес са социално-икономическият статус, Аз-концепцията, нагласата по отношение на събеседника и др. Тази информация помага за ориентиране в комуникативната ситуация, за разчитане на очакванията на околните, както и на техните нагласи, което от своя страна води до адекватен избор на поведение в конкретните условия. Самопредставянето е средство за организация на собственото поведение на човека, който не осъзнава този процес и е пасивен в избора на средства. „Съществуват няколко добре разработени (и лесно разпознаваеми) фасади, от които той избира“, а самите техники за изпълнение на определените роли се усвояват още от детството. [1]

Себепредставянето и съответно – способността да се създаде необходимото впечатление – включват два основни компонента: какво човек издава за себе си и какво го издава, без той да желае. Първото е свързано преди всичко с преките речеви послания, докато второто обхваща много по-широк спектър от действия – нарочно подбрани или неволни.

Според Гофман в процеса на комуникация всеки човек се стреми към:

предизвикване на желана реакция;

създаване на определена представа за себе си;

отговор на очаквана реакция от страна на околните;

постигане на съответствие с определена социална роля;

редуциране на рисковете да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно, което би довело до промяна в ситуацията като цяло;

постигане на правилно разбиране, свързано с достигане на комуникативната цел.

Ако за възрастния индивид, притежаващ определен социален и комуникативен опит, себепредставянето и свързаното с него управление на впечатленията е развито и превърнато в навично действие, то при малките ученици то е елемент от все още формиращата се и нестабилна Аз-концепция. В същото време съвременното училище изисква от ученика още в началния етап от основната образователна степен да дефинира своето себевъзприемане, себепредставянето си в рамките на референтната група по начин, който би отговорил на определени нагласи, а и на стереотипи на околните за социалната му роля.

Наложените в последните години, макар и все още незадължителни, изисквания за разработване на ученическо портфолио още от началото на училищното образование поставят пред ученика задачата „да се покаже“ пред другите в такава светлина, каквато би му позволила да създаде търсеното впечатление.

Целта на представеното проучване е да се провери доколко учениците в началното училище са готови да се справят самостоятелно със себепредставянето в рамките на ученическото портфолио.

Задачите, произтичащи от тази цел, са:

– да се проучи доколко учениците имат информация за своето име (като ключов елемент от самопредставянето на всеки индивид);

– да се проучи Аз-образът на учениците;

– представата им за ключовите им знания и умения;

– визията, която имат за семейството си и за своето място в него.

Получената информация е свързана с уводния раздел на ученическото портфолио „Общи сведения“. Идеята за този раздел от портфолиото е той да се разработва основно от учениците, като им се дава възможност да се представят чрез своите уникални характеристики – име, личностни умения, знания (не само придобити в училище), семейна среда.

Общите задачи към учениците в процеса на изследването съдържат изисквания търсените сведения да бъдат представени така, че да се създаде благоприятно впечатление у четящите, като изборът на изразните средства е оставен на самите ученици – да напишат или да нарисуват.

В проучването са включени 83 четвъртокласници от гр. Шумен: 56 момчета и 27 момичета. За 72 от учениците българският език е майчин, а 11 са с друг майчин език.

Първата група въпроси са свързани с името на ученика и дават следната информация:

Какво означава името ми?

28 ученици (33,7%) знаят какво означава името им. Това са основно ученици, които носят имена на цветя (Теменужка, Иглика) или са с общоизвестно значение (Радост, Весела), както и някои производни (Тихомир). Останалите 55 (66,3%) не дават отговор на въпроса.

Защо са ми дали това име?

Информация за причината да носят съответното име дават 59 (71,1%) от учениците, като преобладаващ е отговорът, че това е име, което е харесано от родителите. Само трима от учениците посочват, че им е дадено името на по-възрастен член на семейството или рода. 24 (28,9%) не посочват или отговарят, че не знаят.

Има ли в семейството / рода ми други членове, които носят същото име?

Имената на 39 (47%) ученици повтарят изцяло или частично имената на други членове на семейството или рода, а 44 (53%) не могат да посочат.

При съпоставка между отговорите на двата въпроса прави впечатление фактът, че учениците не свързват носеното от тях име с името на човек от семейството и рода (с изключение на трима).

Има ли известни личности, които са ми съименници?

На този въпрос не дават отговор 52 (62,7%) от учениците. От останалите 31 (37,3%) трима назовават исторически личности: Александър Македонски, Александър Батенберг, Васил Левски. Другите посочват своите съименници сред попфолк изпълнителите и футболистите: Преслава, Емилия, Христо Стоичков, Димитър Бербатов…

Втората група въпроси са насочени към получаване на информация за начина, по който ученикът мисли себе си, своите знания, умения и отношения с околните.

Допълнете изреченията:

Аз съм…

По-голямата част от учениците – 62 (74,7%) посочват като своя основна характеристика качествата умен, добър (варианти: добър танцьор, певец), учтив, възпитан.

За 9 (10,8%) водещи се уменията – предимно свързани с изучаваните в училище предмети: добър математик, спортист (баскетболист, футболист), художник.

Етническата принадлежност е посочена като основна отличителна характеристика от 7 (8,4%) от учениците: турчин (5), българин (2).

Акцент върху своя външния вид поставят двама ученици (2,4%), като са посочили като свое главно качество красив(а).

Един ученик е отговаря, че е добър приятел, а двама не дават отговор.

Аз мога…

Въпросът за самооценка на уменията на учениците получава множество разнородни отговори. Най-много – 64 (77,1%) ученици посочват умения в областта на развлеченията: да танцувам, да играя футбол, да карам колело и т.н.

Учебните умения са водещи за 17 (20,5%) от учениците: да чета, да решавам задачи, да работя на компютър, да разказвам…, а двама не дават отговор на въпроса.

Аз имам…

За 47 (56,6%) основно „притежание“ са добри (много, интересни, истински) приятели, добри родители, добро семейство, весели съученици.

Материални придобивки посочват 23 (27,7%), като впечатление прави това, че не само се споменават като основни ценности компютър, таблет, мобилен телефон, велосипед (колело), дрехи, а в някои отговори се акцентува и върху техния брой: 2 компютъра, 3 мобилни телефона („джиесема“), 2 таблета, 2 велосипеда.

Личните качества и умения се посочват като притежавани от 11 (13,3%): талант на художник, певица, артист; дарба на спортист (футболист, баскетболист), математик.

Двама ученици не отговарят на въпроса.

Аз знам…

Учебната информация е основен източник на знания за 35 (42,2%) от учениците. Посочени са както конкретни знания (и умения, представени като знания) – да чета, да пиша, да разказвам, така и названия на учебни предмети: математика, български език и литература.

За по-голямата част – 46 (55,4%) знанията (и уменията) се свързват с информация извън училище: много игри (на компютъра), да свиря на пиано, да танцувам, да карам колело.

Двама не дават отговор.

Третата част от себепредставянето на учениците е свързана със семейството.

Тук е най-голямата част от формални отговори – посочване броя на членовете на семейството или изброяването им: Моето семейство се състои от четирима члена. Или: Моето семейство е мама, татко, аз и брат ми. 68 (81,9%) от учениците отговарят по един от двата начина.

Да представят семейството си с рисунка избират 10 (12%).

Представяне чрез вербален текст и рисунка е изборът на 5 (6%) от учениците. Тези ученици дават и по-разширен отговор на въпроса за семейството. Те не само изброяват членовете на семейството, но и посочват някои техни характеристики: Мама е добра. Татко ми помага да си уча уроците. Баба ми разказва разни интересни истории.

Получените данни позволяват да се направят редица обобщения в няколко посоки:

Преди всичко е необходимо да се обърне внимание на въпроса относно възможността учениците да се справят самостоятелно със себепредставянето чрез общия раздел на ученическото портфолио. Както се вижда от резултатите, липсата на социален опит не позволява на ученика да управлява впечатленията за себе си. Той не разполага с необходимата информация или не прави връзка между различните случаи – например при съпоставка между причината да носи определено име и наличието в семейството и рода му на други хора, носещи същото име. При попълване на тази част от портфолиото е задължителна помощ от страна не толкова на учителя, колкото на родителите и/или други членове на семейството, носители на родовата памет и традиции.

В стремежа си да създаде определена представа за себе си ученикът търси опори за идентификация в известни имена, познати предимно от медиите, но в много от случаите не е способен да диференцира стойностните личности от наложените модерни рекламни образи. Акцентът е върху външния вид, материалния успех, медийното присъствие. Деформираната представа за успеха като преди всичко материален и показен може да доведе до деформации и в Аз-образа, и в поведението, и в комуникативната перспектива на малките ученици. Големият брой неотговорили на този въпрос също насочва вниманието към необходимост от помощта на учители и родители при създаване на модели за успешна личност, различни от разчитащите основно на „актуален“ външен вид и бляскави рекламни послания.

Желанието за създаване на определена представа за себе си, а и за адекватен отговор на очаквана реакция от страна на околните обяснява самоопределянето на повечето ученици чрез социално приемливи качества – умен, добър, възпитан… По същата причина никой не е посочил качество, което по неговата собствена преценка би го компрометирало пред другите.

Посочването на учебните умения като представителни насочва към постигане на съответствие с определена социална роля, очаквана от околните. Въпреки че повечето определят като най-важни различни извънучебни умения, все пак социалната им роля на ученици взема превес при някои от тях и те предпочитат да се представят пред другите с уменията, придобити в процеса на обучение. Формалността на подобно себепредставяне е забележима в общата формулировка на учебните умения – да пиша, да чета и т.н., които са основни учебни дейности.

Подобен стремеж е видим и при посочване на „притежанията“ на учениците – добри приятели, родители, семейство. Социално желателните отговори са в тази посока и ученикът вече е в ролята на оценяващ отношенията между хората. В същото време не е малък процентът и на тези, които държат да се представят чрез наличието на вещи, които според тях ги поставят на по-високо равнище от останалите в рамките на референтната група. Талантът на танцьор, певец, спортист се приема от посочилите го едновременно и като очаквано от обществото качество, но и като белег за уникалност на личността.

За учениците (с малки изключения) е трудно да представят семейството си и своето място в него извън сухата информация за броя на членовете и изброяването им. Емоционалната атмосфера на семейните отношения, описанието на съвместните дейности, родовите празници, пътуванията по интересни места, гостуванията при роднини, които се очаква да намерят място в първия раздел на ученическото портфолио, не могат да бъдат представени от малките ученици без помощта на родителите.

Резултатите от проведеното изследване дават основание да се твърди, че учениците от началния етап на основната образователна степен не биха могли да се справят самостоятелно с изработването на първия раздел от ученическото портфолио. За да се формират у тях умения за себепредставяне, е необходима помощта и на учителите, и главно на техните родители. Чрез умели и деликатни напътствия учениците могат да овладеят способности да управляват впечатленията за себе си, да изработят своя набор от „фасади“, който би им позволил да отговорят адекватно на очакванията на околните, да предизвикат желана реакция и да постигнат разбирането, необходимо им за достигане на комуникативните цели в бъдещия им социален живот.

Цитати:

[1] Goffman, E. (1959). Presentation of Self in Everyday Life. p. 27.

[2] The dictionary of personality and social psychology (1986). (ed. By Harre R & Lamb R. Cambrige (Mass.): MIT Press, р. 309.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta