Учителят и мотивирането на културно различните ученици в началното училище

Мирослава Радиева

Не е важно всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране.
Демокрит 
 

Абстракт: В статията са включени резултати от наблюдение на процеса за мотивация на ученици, които са представители на различни култури. Добрите практики са представени от автора, който използва качествените методи на външно и включено/вътрешно наблюдение.

Ключови думи: културни различия, начално училище, мотивация.

Miroslava Radieva – The teacher and motivation of studentsfrom different cultures in elementary school

Abstract: The paper includes the results of observation of the process of motivation of the students who are representatives of different cultures. The good practices are presented by the author using the qualitative methods of the internal and external observation.

Keywords: cultural diversities, elementary school, motivation.

В образователната система в България сме свидетели на все по-ясно очертаваща се тенденция, общообразователните училища и класове в тях да бъдат мултикултурни, т.е. да включват съвкупност от деца, които са носители на етнически, религиозни и езикови различия. Учителят, работещ в мултикултурна среда, трябва да знае, че децата от различните етноси имат различен респект към образованието и предявяват характерни за собствената си култура изисквания.

Основно средство, чрез което се осъществяват взаимоотношенията между хората, е комуникацията. Чрез нея се опознаваме и си взаимодействаме. Взаимното опознаване се случва преди всичко в речевото общуване, чрез споделянето на чувства, мисли, изразяването на емоции и стремежи, но и чрез въздействието в определена посока.

Вербалната комуникация участва във всички дейности на човека, а значението на общуването се разкрива навсякъде в жизнената активност на човека. Формирането на всяка личност и човешка общност са резултат на общуването, а освен това, то е необходимо условие и решаващ фактор за реализацията на съвместната им дейност.

Важно условие за успешен старт на училищното обучение на представителите всеки отделен етнос в процеса на социална, културна и езикова интеграция е овладяването на официалния език на страната за общуване. Съществуването на общности, говорещи различни езици в рамките на една държава, поражда затруднения в процеса на социалната комуникация. Представителите на езикови общности, владеещи майчин език, който е различен от официалния, който също познават и употребяват се определят като билингви.

Понятието билингвизъм в научните изследвания се разглежда по различен начин. В лингвистичен план билингвизмът се свързва със съотношението на структурите и структурните компоненти на първия и на втория език, на тяхното взаимодействие и взаимопроникване на фонетично, морфологично и синтактично ниво. Психологията го разглежда като влияние върху умствените процеси, социологията го третира като елемент на културен конфликт, а педагогиката се интересува от него във връзка с организацията на учебния процес при работа с ученицибилингви.

Невладеенето на официалния език от децата от езиковите малцинства поставя учители, родители и ученици в една изключително трудна ситуация. Взаимодействието с деца и родители, които не владеят българския език, е проблем с нарастващо значение и за обществото, и за учителя.

Докладът има за цел да се очертаят спецификите на работата на учителя в мултикултурна среда в условията на езиковото разнообразие.

Етнокултурното многообразие в България прави актуален проблема за осигуряване на устойчиво равновесие и равнопоставеност между различните етнически групи, за осмисляне на културната и езиковата им идентичност и пълноценното им интегриране в обществото. Този факт поставя въпросите за преодоляването на комуникационната бариера на първия (майчин) език, който обслужва предимно семейно-битовата среда и втория (българския), който се използва в обществената, икономическата и културната сфера. В капсулираните общества в Североизточна България е налице билингвизъм, при който първият език е турският (по-скоро с характер на етнически диалект), а българският е втори, макар да е официален. Тъй като в много населени места няма интензивни контакти с българи, не съществува социална необходимост от усвояване на българския език. Поради тези и други причини при постъпване в училище децата от тези групи имат сериозни езикови проблеми. Създалата се езикова бариера влияе както върху интелектуалното им развитие, така и върху усвояването на български език, което се съпътства с прояви на турскоезична интерференция.

Семейството е първата „институция” за социализация и възпитание на детето. От целите, които си поставят родителите и от използваните стратегии за възпитание и взаимодействие с училището, зависи личностното развитие на всяко дете.

Слабите връзки между училището, учителите и семействата на децата от етническите малцинства имат съществен принос за изоставането в процеса на обучение и отпадането от училище още в началото на прогимназиалния етап на голяма част от учениците.

За да се осигури превенция, при педагогическото взаимодействие с родителите, учителят трябва да има предвид социо-културните традиции, които изграждат ценностната система на етноса. Особено важен е и фактът, че позициите на учителя и ученика и в двете общества се възприемат по различен начин. Това налага да се познава много добре спецификата на всеки етнос, а оттам педагогическото взаимодействие да се пречупи през призмата на културата и традициите му.

Наблюдават се два обобщени варианта на семейства. Първият вариант е, когато в някои семейства начинът на живот се направлява от по-възрастните членове, които обаче имат консервативно и негативно отношение към обучението на децата в училище. При тези условия е много важно срещите с тях да се провеждат първоначално индивидуално, като се акцентира на силните страни на детето по отношение на учебно-възпитателната работа и успеваемостта му в училище. Интересното тук е, че децата в тези семейства определено се справят по-добре чрез положителните си емоции спрямо училищната среда; те показват, че се чувстват по-добре в училище, като успяват да убедят родителите си в ползата от това да се ходи на училище и да се учи.

Вторите са представители на по-младото поколение, при което през последните години се наблюдава формирано убеждение, че редовното посещение на децата им в училище е сигурен път за постигане на успех в по-нататъшното им развитие.

От учителя се изисква да промени нагласите на родителите на децата относно възможностите за развитие, социална и бъдеща пълноценна интеграция. Голяма част от родителите са с нисък образователен статус, те не владеят българския език и като цяло нямат осъзнати отговорности и задължения към осигуряване на добри условия за учебна работа. По-честото общуване с родителите, представители на първия тип семейства, се налага и поради факта, че характерният за българина култ към образованието е в рязко противоречие с липсата на какъвто и да е траен интерес. Тази информация е особено важна за учителя. Познанията за културата на учениците, с които предстои да работи, трябва да надхвърлят рамките на стандартната информация за пол, възраст, семейство и социален произход. Получавайки цялостна представа за обичаи, традиции, история за етноса и най-вече за междукултурните различия, учителят ще се освободи от етнокултурните си стереотипи, от една страна, а от друга, ще му се даде необходимата информация за това какво поведение да следва, какви са правила и начините, по които ще действа в посока на сближаване на позициите.

Следващата задача е специфично дидактическа и е свързана с модифициране на учебното съдържание, според особеностите на обучаваната група деца. Начинът на преподаване трябва да е образен, нагледен и да е свързан с техния познавателен житейски опит. Това се налага поради различното равнище на владеене на официалния книжовен български език, когато повечето от децата не притежават в речеви план необходимия лексикален и синтактичен минимум. И това налага диференциация и индивидуализация на процеса на обучение, съобразно индивидуалните потребности на децата от етнически малцинства, които са пряко свързани с възпитание и учене.

Един от ефективните подходи за работа в мултикултурна образователна среда е да се преструктурира стандартната училищна обстановка, като се отчита разнообразието и да се насочат учениците и техните родители към участие в извънкласни дейности и групови проекти.

Добър пример за това е работата в Начално училище „Васил Левски” – гр. Варна по проект BG051PO001-4.2.05-0001 „Училище за себеутвърждаване и подготовка към европейски хоризонти” в рамките на който към образователно направление „Комуникативни умения на роден език” създадохме клуб „Приказен свят без граници”. Слушането и четено на приказки е едно от любимите занимания на всички деца.

Основната цел на работата ни бе като посещават занятията, децата да доразвият и усъвършенстват уменията си за правилно, осъзнато и изразително четене, както и обогатяване на речниковия им запас. На по-късен етап чрез четенето у децата постепенно се формира и умението за възприемане и осмисляне на художествения текст (приказка). С оглед възприемане съдържанието на текста като ориентир за качествата и постъпките на героите, първоначално четяхме по роли, като условието беше това да е интонационно правилно. А накрая, за да се затвърдят новоусвоените умения, драматизирахме приказка по избор от децата. Приказките бяха разделени в три групи: балкански народни приказки; руски народни приказки – с емблематични заглавия „Баба Яга”, „Маша и Мечокът”, „Рибарят и златната рибка” и приказки на европейските народи.

В деня за представителната изява пред родители и гости разиграхме сръбската народна приказка „Вълкът с желязната глава”. Изработването на паравана, украсата, озвучаването и допълнителните декори бяха дело и на децата. По време на представлението децата показаха много добри речеви умения и се включваха адекватно в диалозите със своите реплики. От изпълнението и въплъщаването им в ролите, бе установено, че те са се ориентирали правилно в особеностите, признаците, действията и постъпките на героите. Като цяло малките актьори показаха много добро сценично поведение за радост на всички.

По посока осмисляне свободното време на учениците, съвместно с община Варна и по-конкретно по „Общинската програма за образователна интеграция на деца и ученици от различни етнически групи и в неравностойно социално положение”, разработихме проект „ЗАЕДНО” и в него клуб „Достоен гражданин”. Тук заложихме на дейности, съдействащи за подобряване социализацията на децата. Групирахме дейностите по т.нар. глобални направления. В направления „Гражданско и интеркултурно образование” и „Личностни и социални умения” основните дейности бяха тренинги с цел осъзнаване необходимостта от промяна на организацията на средата в класната стая. Съвместно с децата изготвихме правилник за поведение в групата на базата на умения за общуване, умения за ориентиране в училищната и социалната среда, поемане на отговорности, справяне с трудности и най-вече изграждане на взаимоотношения на основата на зачитане на човешките права, взаимно опознаване и уважение към културата на различните етноси. Посещението на основните институции в района: кметство, полиция, читалището, беше с цел запознаване с предназначението на тези институции и с функциите им, както и формиране у учениците на адекватно отношение.

Като се основавахме на разбирането, че работата с компютърните технологии е забавна и интересна дейност, за подобряване на уменията за групова работа и компютърните умения с малките ученици, изработихме презентация на тема „Ние и различните”. На 13 слайда децата представиха своята родина, основните символи на България, специфични празници и националния празник – 3 март. Те показаха къде се намира нашата страна, ориентираха се къде е спрямо другите държави, накратко разказаха за паричните знаци и приемането ни в Европейския съюз.

Чрез проектната работа с децата превърнахме училището в образователен център, където заедно с родителите се създаде среда на устойчиво позитивно поведение, на непримиримост към агресията, недопускане на неуважение и нетолерантност.

Практиката показа, че почти всички ученици могат да достигнат високо ниво на изпълнение на образователните стандарти, но в различно време и по различен път. Това може да се постигне, чрез адаптиране на учебното съдържание по посока улесняване на възприемането на базата на опростена лексика и готовността на учителя да изчаква развитието на мисловния процес, при получаване на отговорите, тъй като за децата билингви е характерен т.нар. двупосочен мисловен процес.

Друга добра възможност е внасянето на допълнителни интерпретации, според ситуацията. Често се налага при работа в часовете по български език учителят да прави промени, допълнения или размествания. В първи клас в периода на ограмотяване е необходимо да се отделя повече внимание на звуковете и буквите, които нямат съответствие в турският език или не се артикулират правилно. Във втори клас при определяне на род и число на съществително нарицателно име също се налага да се дават допълнителни пояснения и да се прави специфична корекция, тъй като се наблюдават различия между езиците при словообразуването и на морфологично равнище. Това налага, първо, да има речникова работа, защото ако децата не знаят значението на думата, няма как да я определят като част на речта. Част от системната работа на учителя на билингви е подготовката и поставянето на индивидуални задачи за самостоятелна подготовка след задължителното учебно време с цел компенсиране на затрудненията при овладяване на учебния материал.

Познаване на основните типологични различия между езиците на фонетично, морфологично и синтактично равнище, езиковите системи и лингвометодическата информация са безусловно необходими, за да се поставят основите на успешната речева комуникация на официалния език на обучение.

Правилното прилагането на културно-чувствителни подходи за взаимодействие ще даде възможност за по-бързо адаптиране на децата към училищния живот, ще допринесе за създаване на трайни навици за самоподготовка при малките ученици.

За успешно постигне на тези цели съдейства следването на стъпките:

– Като начало наблюдавайте всеки един ученик от класа или групата поотделно;

– Помогнете на всеки един от тях да разбере нивото си на успеваемост;

– За поддържане на активността постепенно повишавайте изискванията си и изграждайте стратегията за „догонване” на по-добрите по съответната учебна дисциплина;

– Предварително определяйте съдържанието и обема на учебния материал;

– Правилно определяйте последователността, в която ще се въвежда учебното съдържание;

– Предвиждайте и коригирайте евентуални грешки;

– Разработете и прилагайте рационални и ефективни похвати в обучението.

Социалната роля на учителя не се изчерпва само с традиционните му задължения да преподава знания, да контролира и оценява учениците. Ефективността на общуването зависи и от това доколко взаимоотношенията между учителя, учениците и родителите се изграждат на принципа на толерантността, формира взаимно уважение, дух на сътрудничество, и създава условия за проява на искрена сърдечност и внимание.

В начална училищна възраст се формират отношения на отговорност, взаимопомощ и другарство, а взаимоотношенията на тези деца се базират на недостатъчни знания и умения. Учителите заемат централно място в системата на взаимоотношенията и те са безспорния авторитет, понякога дори независимо от мнението на някои родители.

За да постигне своите цели, началният учител трябва да следва хуманни принципи и подходи. Освен това на първо място са изискванията:

  • Взаимоотношенията с децата да се основават на доверие.

  • Възхищавайте се на децата и те ще се стремят да оправдаят похвалите.

  • Не демонстрирайте, че имате любимци.

  • Децата искат да чувстват колко много означават и мразят да бъдат пренебрегвани.

  • Когато е възможно, оставете децата сами да избират, така ще се създаде възможност те сами да имат чувство на отговорност и това ще повиши самочувствието им.

Обобщавайки, в заключение може да се каже, че комуникативните умения, непрекъснатите квалификации и не на последно място включването на учителят в различни форми за усъвършенстване на професионално-педагогическата компетентност за работа в мултикултурна среда, са от решаващо значение за приобщаването на „различните” децата към училището.

Литература:

  1. Георгиева, М. (2004). Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: УИ „Еп. Константин Преславски”.

  2. Иванов, И. (1999). Интеркултурно образование – лекции, Шумен.

  3. Иванов, С. (2004). Професионално педагогическо общуване. Шумен: УИ „Еп. Константин Преславски”.

  4. Пирьов, Г. (1976). Психологията в твоя живот. София.

  5. Тоцева, Я. (2003). Началното училище и децата от различните етноси. сб. Общество на знанието и образование за всички. София, с. 299–302.

  6. Тоцева, Я. (1999). Опит за конструиране на дидактическа технология в светлината на интеркултурното образование. сб. Интеркултурно образование в България – идеал и реалност. София, с. 146–171.

  7. Тоцева, Я. (2010). Децата с небългарска етническа идентичност и началното училище, сб. Език, култура, идентичност, том II, Шумен, с. 239–246

  8. Тоцева, Я. (2008). Началните учители и обучението на децата от различните етноси. сб. Многообразие без граници, Вeлико Търново, с. 154–171.

  9. Тоцева, Я. (2008). Началният учител – мениджър на комуникациите в мултикултурната класна стая. сб. Образователна и културна интеграция на ромските деца, Дупница, 2008, с. 46–68 .

  10. Тоцева, Я. (2008). Началният учител – мениджър на междукултурните отношения в класната стая. сб. 120 години университетска педагогика. Традиции и нови реалности, София, с. 436–444

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta