Интеркултурни аспекти на представите за успех сред българите и унгарците: измерението линейност vs. свързаност

Христина Соколова

Абстракт: Докладът разглежда представата за успеха като ново измерение на културната вариативност. Представено е пилотното проучване на представите за успеха в България и Унгария от дисертационния труд на автора, защитен през 2016г. Основната задача на текста е да предложи измерението линейност/свързаност като потенциално ново измерение на културната вариативност, което може да се прилага при подбор на кадри в образованието и бизнеса, както и при решаване на организационни проблеми.

Ключови думи: успех, ценностни ориентации, линейна култура, свързана култура, интеркултурна комуникация.

Intercultural Aspects of Success in Bulgaria and Hungary: Linear vs. Relational Cultures

Hristina Sokolova

Abstract: The following paper discusses the notion of success as a new cultural orientation. The paper presents the pilot study from the author’s dissertation about notions of success in Bulgaria and Hungary. The main goal is to propose that relational and linear aspects of success can be considered a new dimension of cultural variability that could be used in recruitment procedures in education and business, as well as in various problem-solving practices.

Keywords: success, cultural orientations, linear culture, relational culture, intercultural communication.

Въведение в проблематиката

Успехът е един от най-дискутираните обекти в съвременните социални изследвания. Съществува обаче силна специализация и диференциация на тематиката, разглеждана от различните направления на социалните науки. Все още не е търсен цялостен образ на успеха – какво представлява той, как се изговаря и визира в социокултурната среда на дадено общество. В науката терминът „успех“ се приема по-скоро като вече съществуващо и обяснено понятие и често се интегрира в концепциите за благополучие, щастие, личностна реализация. Нерядко успехът се използва в научни публикации, изследващи проблематиката на личностното развитие, без да бъде операционализиран. Проучвани са аспекти в неговата интерпретация, като например, лингвистична семантика на успеха, „страх от успеха” в психологията, степени на лично щастие, постигнато благополучие и материално положение (като измерители на успеха), ролята на съперничеството и сътрудничеството в постигането на успех, успехът в йерархията на трудовите ценности и др.

В епохата на посттоталитарното общество, както и в постмодернизма като цяло, е налице промяна на ценностите. Литература, прокламираща ценността на успеха и неговия идеализиран образ, набира популярност. Представят се начините за постигане на успех и се формулират „универсално приложими правила” за реализация на тази житейска цел; всеки автор предлага своята собствена гледна точка. Това обаче не дава отговор на въпроса що е успех и как той се мисли и изговаря в различните общества, в частност, в българското общество.

Успехът е силно зависим от особеностите на културата, която го „отглежда“. Именно затова представите за успеха са културно-специфични и варират в различните общности. Това обосновава актуалността на изследването на успеха от гледна точка на интеркултурната комуникация и приложимостта му в различни образователни, бизнес и организационни практики.

Целта на настоящето изследване е да се проучат измеренията на успеха в България и Унгария от гледна точка на интеркултурната комуникация и да се представи актуален модел на неговото позициониране в типичната за двете общества йерархия от ценности. Предмет на изследването е операционализирането на успеха и диференцирането на неговите аспекти в българската и унгарската култури. Обект на изследването са лингвистичните и културни маркери на успеха и успешността, които битуват в социалните представи на българите и унгарците, както и идентифицирането на интеркултурен модел на успеха, валиден за сравняваните общества.

Дефиниция на понятието „успех”

Въз основа на разнообразни източници се допуска, че успехът е понятие със сложна концептуална природа и е трудно да бъде интерпретирано еднозначно. В понятието се съдържат следните смислови инварианти: постижение, благополучие, щастие, социален капитал. Те съвпадат с най-честотните социални представи за успеха в съвременността и с оглед на това са най-често разработваните концепции в полето на социалните и хуманитарните науки днес. Това показва, че независимо дали се говори за успеха в исторически или в съвременен план, той има конкретно смислово ядро (както в контекста на науката, така и в този на различните култури).

Може да се предположи, че стремежът на личността към постигане на успех се влияе от определени фактори, които формират модел на успеха. Авторът допуска съществуването на категориална структура на успеха, която съдържа четири основни компонента – социален капитал, постижение, благополучие и щастие. Компонентите работят заедно, като формират обща конструкция. Всеки един от тях има определена роля в структурата на успеха.

Първият елемент е социалният капитал – тъй като включва степента на свързаност и нивата на доверие между обществените структури и индивида [1], социалният капитал изгражда средата за постигане на успех. Без наличие на социален капитал не може да има успех, тъй като развитието на личността зависи от условията на средата.

Друг елемент от категориалната структура на успеха е постижението. Според нас постижението е свързано пряко с личностната мотивация на човека. Може да бъде определено като изключително личностен акт, който разкрива вътрешна потребност за признание от външната среда (хора и организации) [2], [3]. Мотивацията за постижение обаче не възниква без да има подходяща среда за нея и това се определя от условията в обществото, т.е. от наличния социален капитал. Авторът счита, че при адекватно развитие на социалния капитал, личността ще се чувства мотивирана за постижения. Следователно постижението е следствие на отражението на социалния капитал върху личностната мотивация.

Третият компонент на успеха е благополучието. То представлява общата степен на удовлетвореност от живота в материален и нематериален план и е тясно свързано с условията на средата в съответната държава [4]. Благополучието е основният продукт на постижението заради многостранната си природа – то може да е субективно (психично, вътрешно-личностно) и материално (обективно измеримо). Чрез постижението индивидът може да подобри своето материално благополучие – да повиши стандарта си на живот, да подобри физическото си здраве; същевременно постижението влияе положително и върху субективното благополучие на човека. С оглед на казаното дотук ще обобщим, че благополучието е резултатът от постижението, който удовлетворява личността в материален и психично-субективен аспект.

Четвъртият елемент от съдържателната структура на успеха е щастието, което е най-субективната му характеристика. Щастието зависи както от условията на средата, така и от изцяло субективни, заучени представи за света [5]. То зависи пряко от благополучието (в материален и субективен аспект). Въз основа на изследвания може да се твърди, че усещането за щастие е пряко зависимо именно от материалното състояние на индивида, но също така и от възможността за постижение. Може да се каже, че щастието се проявява като следствие на благополучието и е вид оценка за получен резултат.

Като обобщение на направените дотук коментари, ще визуализираме категориалната структура на успеха чрез следната схема, отразяваща връзката между компонентите ѝ (Фиг. 1):

Фиг. 1. Категориална структура на успеха

Моделът представя структурните компоненти на успеха в тяхната последователност и взаимовръзка и е с отворен край. Все още е трудно да се предположи дали структурата може да бъде от кръгов тип, т.е. щастието да въздейства по някакъв начин върху социалния капитал. Това, което може да се допусне, е, че този модел на успеха е валиден за европейските култури, тъй като се основава върху научни изследвания за техните общества. Може да се спекулира, че моделът на успеха също би бил валиден в повечето култури и на другите континенти.

Изследване на представите за успеха според българите и унгарците

Като част от европейското културно семейство и характеризиращи се с известна културна близост и исторически съдби (в миналото и настоящето), България и Унгария представляват интерес за много направления на науката, включително интеркултурната и организационна комуникация. При разглеждането на ценностните прилики и разлики по отношение на представата за успеха се използват теоретичните допускания на следните изследователи: Х. Хофстеде, Ф. Тромпенаарс, Е. Хол, Ш. Шварц. [6], [7], [8], [9], [10], [11], [12]

Таблица 1. Българските и унгарските ценностни ориентации според методологиите на Хол, Тромпенаарс и Хофстеде

България

Унгария

Полихронно време

Монохронно време

Висок контекст (дифузна)

Нисък контекст (специфична)

Партикуларизъм

Универсализъм

Еднакви стойности на индивидуализма и колективизма

Висок индивидуализъм

Афективна ориентация

Неутрална ориентация

Приписване на статус

Слаба степен на постигнат статус

Висока степен на външна причинност

Слаба степен на външна причинност

Висока степен на ориентация към настоящето

Слаба степен на ориентация към бъдещето

Висока властова дистанция

Умерено висока властова дистанция

Женственост

Мъжественост

Тревожност

Тревожност

Прагматизъм

Прагматизъм

Силно себепотискане

Себепотискане

Изследването на представите за успеха в двете страни се провежда като пилотно непредставително, проведено сред български и унгарски граждани, в периода март-юли 2015г. Разпространението на въпросниците през двата етапа се осъществява с помощта на социалната мрежа „Фейсбук” и по и-мейл.

Пилотното изследване комбинира в единен въпросник свободен асоциативен експеримент и анкетно проучване. Целта на асоциативния експеримент е да се извлекат афективни (субективно-емоционални) значения. Целта на анкетното проучване е да се извлекат когнитивни такива. Афективните значения представляват емоционално-субективни оценки на стимула „успех”. Те се проявяват с дадена честота и относителен дял, като целта на експеримента е да се определи какво е семантичното им пространство и кои са характерните за него културно-специфични особености. Извличането на данни се осъществява чрез задаване на стимула „успех”, като на участниците е подадена инструкция да напишат първите няколко думи (асоциативни реакции), породили се в съзнанието им. Интерпретацията на получените данни се реализира под формата на относителни дялове на асоциативните единици, процентните им съотношения и чрез честотен анализ на появата им. Специално внимание се обръща на по-рядко срещаните асоциати, за които се счита, че носят културните характеристики на успеха. В резултат на това е направено извеждане на семантичните връзки между асоциатите на успеха и формиране на семантичните полета на понятието.

Чрез анкетното проучване се изследват когнитивните значения на понятието „успех“ в България и Унгария. Анкетната карта се попълва лично от респондентите. Използван е формуляр, построен в https://docs.google.com/forms/d/1oD1qlZMJsxyTjLpoF0V_uFmIkfBMNWAxGAfHpzOajUg/viewform (на български език) и https://docs.google.com/forms/d/196My9SxguO6qiLDxepUAhwz25DOHVkzLMsA6_R2J7G4/viewform (на унгарски език). Отговорите отразяват ценностите, нагласите, отношенията на респондента по отношение на представите за успеха, неуспеха, успелия и неуспелия човек, успешните професии в двете страни.

Въпросникът съдържа общо 15 въпроса (№№ от 2 до 16) в следните секции:

  • степен на успех по отношение на икономическо състояние, качество на живот и субективни фактори (2, 3, 4);

  • представи за неуспеха (5);

  • самооценка на личната степен на успех (6);

  • представи за успелия и неуспелия човек по принцип (7, 8);

  • необходими условия за постигане на успех (9);

  • условия, с които се свързва постигането на успех (10);

  • степен на успех на професионални съсловия (11);

  • демографка секция (12възраст, 13образователен ценз, 14трудов статус, 15 пол, 16населено място).

Въпросите са затворени, отворени и смесени. Подреждането на въпросите се извършва чрез приложение методите на експертната оценка и ранговата корелация.[13]

Причините за избора на асоциативен експеримент и анкетно проучване за събиране на емпирични данни се основават върху необходимостта от комбиниране на количествен и качествен метод. Тази необходимост е мотивирана от наблюдението на автора, че голяма част от изследванията на успеха използват (от една страна) комбинирани теоретични и емпирични подходи при проучването на изследователския обект, а от другасъчетание между количествени и качествени подходи. Това дава много по-голяма пълнота на представената картина на успеха. С оглед на гореспоменатото авторът приема, че изследователският обект носи две основни същностидълбочинна (афективна) и видима (когнитивна, на ниво култура), които е коректно да бъдат разгледани еднакво задълбочено. Комбинацията от изследване на афективните и когнитивните представи разкрива многостранната същност на успеха. Очаква се, че подобно на проведени вече проучвания, резултатите на настоящото изследване ще покажат подобна многостранност на разбирането за успех.

Анализ на резултатите

I. Чрез асоциативния експеримент се сравняват около 1700 асоциативни реакции на стимула „успех“ общо на двата езика (от българските респонденти са продуцирани общо 1272 асоциативни реакции (думи и изрази), сведени до 251 единични асоциата с обща честота на поява 693 пъти; от унгарските респонденти са продуцирани 417 асоциативни реакции (думи и изрази), сведени до 99 единични асоциата с обща честота 176 пъти). На първо място, асоциативните реакции се анализират според тяхната честота на поява. На второ място, асоциатите се коментират според принадлежността им към известните до момента ценностни ориентации (Х. Хофстеде, Ф. Тромпенаарс, Е. Хол, Ш. Шварц). Следващото обобщение на резултатите е направено според относителната тежест на типовете ценностни ориентации, зададени от пилотното изследване (линейна и свързана) и според работния модел на успеха (благополучие, щастие, социален капитал и постижение).

1. Най-честотните асоциати при българските и унгарските респонденти попадат в четирите елемента от работния модел на успеха: щастие, благополучие, постижение, социален капитал, но с различна приоритетност. (Първите 10 най-честотни асоциати на стимула „успех“, типични за българската социокултурна среда, са: 1. щастие (77 пъти), 2. пари (74 пъти), 3. труд (49), 4. семейство (48), 5. работа (46). 6. реализация (34), 7. кариера (33), 8. късмет (32), 9. удовлетвореност (30) и 10. целеустременост/ цел/цели (28). Първите 10 най-честотни асоциатина стимула „успех“, типични за унгарската социокултурна среда, са: 1. пари (27 пъти), 2. удовлетворение (26), 3. признание (25), 4. радост (18), 5. щастие (18), 6. сигурност (17), 7. работа (14), 8. семейство (11), 9. живот (9) и 10. самоосъществяване (8).)

2. От топ-10 на най-честотните асоциативни реакции, продуцирани от българските и унгарските респонденти, може да се заключи, че за постигането на успех българите не разчитат само на себе си, а и на късмета, на волята на съдбата, докато за по-индивидуалистично устроените унгарци успехът е свързан по-тясно със самоосъществяването на индивида и признанието за неговите усилия. За българите успехът е крайна цел, която постигат с труд, с помощта на семейството и благодарение на късмет, докато за унгарците успехът е средство, чрез което постигат пари, сигурност и самоосъществяване.

3. Различията в представите за успеха на българите и унгарците се дължат на разлика в ценностните ориентации на двете общества. Успехът е една от ценностите, които бележат ценностната трансформация в българското общество към настоящия момент. Българите свързват успеха с индивидуални усилия, преследване на цели и стремеж към постижения. Придобиването на статус е неразделна част от представата на българите за успеха.

4. Унгарците са възприели западноевропейската визия за успеха като самонасоченост и вътрешен подтик. Те преследват успеха като житейска цел, но в по-голяма степен от българите са склонни да изпитват радост и удовлетворение от постиженията.

5. Също като българите и унгарците предпочитат мъжествения подход към постигането на успех – напористост (граничеща понякога с агресивност) и налагане на авторитет; но за разлика от българите, при унгарците постигането на статус е с по-малка значимост за индивида – това означава, че последните са възприели в по-голяма степен западноевропейските ценности на равнопоставеността и хармоничните отношения.

6. Както се вижда, наблюдаваме противоположни представи за успеха в ценностен план. Въз основа на разгледаните езикови единици е направена класификация на двете култури по отношение на успеха като последователност от действия или събития (линейна представа) и като взаимовръзката между индивида и средата (свързаност на представата) – вж. Таблици №№ 2,3.

Таблица 2. Вид представа за успеха въз основа броя асоциати при българите

Свързаност

Б Бр.

Линейност

Б Бр.

Себепотискане / Себеудовлетворяване, Хедонизъм

56

Индивидуализъм, Асертивност, Самонасоченост, Постижение

70

Оцеляване / себеизразяване, Избягване на несигурността, Сигурност, Стимулация

29

Дългосрочна ориентация, Приспособяване, Ориентация към бъдещето

39

Женственост, Равенство по пол, Ориентация към човека, Милосърдие

7

Мъжественост

15

Универсализъм

18

Властова дистанция

25

Контекст (Висок)

11

Традиция

23

Полихронност

0

Монохронност (Време)

5

Общо асоциати:

121

Общо асоциати:

177

Извод:

Линейна представа за успеха със средно застъпен елемент на свързаност (68%).

Таблица 3. Вид представа за успеха въз основа броя асоциати при унгарците

Свързаност

Бр.

Линейност

Бр.

Себепотискане / Себеудовлетворяване, Хедонизъм

27

Индивидуализъм, Асертивност, Самонасоченост, Постижение

24

Оцеляване/себеизразяване, Избягване на несигурността, Сигурност, Стимулация

20

Дългосрочна ориентация, Приспособяване, Ориентация към бъдещето

19

Женственост, Равенство по пол, Ориентация към човека, Милосърдие

3

Мъжественост

12

Универсализъм

19

Властова дистанция

9

Контекст (Висок)

4

Традиция

11

Полихронност

0

Монохронност (Време)

2

Общо асоциати:

73

Общо асоциати:

77

Извод:

Линейна (линейно-свързана) представа за успеха със силно застъпен елемент на свързаност (95%).

Линейността обозначава образ на успеха, в който присъства основно постижението и близки до него смислови групи например себеутвърждаването на личността, изява, стремеж, амбициозност, времево конструиране на успеха, целеустременост и всичко останало, което съдържа линейна конотация. Свързаността в представата включва взаимодействието между индивида и околната среда или други индивиди – това може да бъдат колективистични възгледи за успеха (семейство и приятели), денотативни обекти, разкриващи елементи на социалния капитал като сговорчивост, сътрудничество или доверие. Свързаността на културата разкрива най-вече многопластовост в представата за успеха и ценностни аспекти като женственост, висок контекст, оцеляване, традиционни ценности, хедонизъм.

II. Анкетното проучване от 2015г. е вторият компонент от емпиричното изследване. То разглежда когнитивните представи на българите и унгарците за постигнат успех по отношение на икономическо състояние, общо качество на живот и субективни фактори; представа за неуспеха; самооценка на степента на успешност; представи за успелия и неуспелия човек; условия за постигане на успех в двете страни; последствия от постигането на успех; степен на успешност на професионални съсловия; съдържа също и демографска секция (възраст, трудов статус, пол, населено място).

Въз основа на обработените резултати от анкетното проучване са направени следните заключения:

1. Общото усещане и на двете групи респонденти е за сравнително висока степен на успех по отношение на първите 3 групи въпроси (икономическо състояние, общо качество на живот и субективни фактори; представа за неуспеха; самооценка на степента на успешност;) – вж. таблици №№ 4, 5.

Таблица 4. Степен на успех според икономическото състояние на българите*

Икономическо състояние: България

Напълно неуспял

По-скоро неуспял

Нито успял, нито неуспял

По-скоро успял

Напълно успял

  • Професионална реализация

4,83%

6,11%

33,33%

43,51%

12,21%

  • Финансова стабилност.

3,56%

9,16%

46,06%

34,35%

6,87%

  • Възможност за професионално развитие

1,78%

7,12%

25,95%

46,06%

19,08%

  • Образователен статус

0,76%

2,54%

13,49%

49,36%

33,84%

  • Обществено положение

1,02%

4,83%

33,59%

47,33%

13,23%

*Отговорите представят проценти от анкетираните лица.

Таблица 5. Степен на успех според икономическото състояние на унгарците*

Икономическо състояние: Унгария

Напълно неуспял

По-скоро неуспял

Нито успял, нито неуспял

По-скоро успял

Напълно успял

  • Професионална реализация.

6,67%

6,67%

29,52%

45,71%

11,43%

  • Финансова стабилност.

6,67%

7,62%

34,29%

40,95%

10,48%

  • Възможност за професионално развитие.

3,81%

6,67%

26,67%

41,90%

20,95%

  • Образователен статус.

0,95%

0,95%

20,95%

54,29%

22,86%

  • Обществено положение.

3,81%

8,57%

21,90%

50,48%

15,24%

*Отговорите представят проценти от анкетираните лица.

Като цяло самооценката и в двете култури е висока и повечето хора се считат за успешни. Въпреки всичко унгарците се възприемат като по-успели отколкото българите (таблица № 6).

Таблица 6. Самооценка на българите и унгарците*

Напълно неуспял в живота

По-скоро неуспял в живота

Нито успял, нито неуспял в живота

По-скоро успял в живота

Напълно успял в живота

Българи:

3,05%

4,83%

50,38%

37,40%

4,33%

Унгарци:

1,90%

8,57%

25,71%

50,48%

13,33%

*Отговорите представят проценти от анкетираните лица.

2. Между българските и унгарските респонденти се наблюдават известни разлики по отношение на категоричността на отговорите. Българите са по-уклончиви и по-често дават колебливи отговори; унгарците са по-категорични както в самооценката си, така и в оценката на твърденията, свързани с успеха. Създава се усещането, че българите не искат нито да потвърдят, нито да отрекат успеха си, което вероятно отразява известна склонност към тревожност и фатализъм (да не се казва истината за положително събитие или състояние, защото може да се случи нещо лошо впоследствие). Може да се предположи, че в отговорите на унгарците се наблюдава и цялостно по-високо самочувствие – увереният човек по-лесно прави избор между алтернативи, докато за неуверения това може да е много по-трудно.

3. Представите за индикаторите на успеха (икономическо състояние, качество на живот и субективни фактори) се припокриват в двете страни (с малки изключения).

4. Представите за неуспеха при българите са доста неясни (всички респонденти са съгласни или напълно съгласни с всички твърдения относно неуспеха), докато при унгарците има категорично несъгласие с някои от твърденията. Както вече беше разяснено по-горе, българите изглеждат несигурни в подбора на отговорите си и причината затова до момента не може да бъде категорично обяснена. Има почти пълно припокриване на първите 5 и поставените на последно място представи за успелия и неуспелия човек в двете култури. Това може да е признак за общи тенденции в представите за успеха, валидни в двете страни, които вероятно се дължат на популярни в Европа стереотипи. (таблица № 7)

Таблица 7. Степен на съгласие с твърдения за неуспеха според българите*

България:

Напълно несъгласен

Несъгласен

Нито съгласен, нито несъгласен

Съгласен

Напълно съгласен

  • Неуспехът не означава, че сме се провалили, а че имаме нужда от подкрепа, за да успеем.

11,45%

18,07%

33,08%

26,72%

10,69%

  • Неуспехът е пътят към самоусъвършенстването ни.

3,31%

9,92%

25,95%

37,91%

22,90%

  • Неуспехът означава, че винаги трябва да опитваме и по друг начин.

1,27%

3,05%

15,27%

46,56%

33,84%

  • Неуспехът означава, че трябва да се трудим повече, а не да искаме повече.

4,07%

5,09%

16,54%

38,93%

35,37%

  • Неуспехът не означава, че мечтите са непостижими, а че постигането им отнема време.

1,78%

3,31%

7,89%

43,77%

43,26%

  • Неуспехът ни е наша отговорност, а не чужда вина.

2,04%

4,33%

17,81%

34,10%

41,73%

  • Неуспехът е нещо, от което не бива да се срамуваме, а да се учим.

0,25%

1,53%

7,63%

34,10%

56,49%

*Отговорите представят проценти от анкетираните лица.

6. По отношение на необходимите условия за постигане на успех и последствията от успеха има разлика между оценките на експертите, като унгарските специалисти имат прагматична представа, съобразена с фактори от реалността, докато българските специалисти показват и известен субективно-емоционален елемент в преценката си. Мненията на респондентите са силно подобни едни на други, което издава близост на когнитивните представи за успеха в двете общества.

7. Наблюдава се почти еднакво ранжиране на професионалните съсловия по успешност както от респондентите, така и от експертите. Забелязва се ниският социален статус на учителите и творците, заедно с този на безработни, учащи, общи работници в промишлеността и селското стопанство и служители в туризма (най-непрестижните съсловия) и в двете култури (таблици №№ 7,8). Това са обезпокоителни данни, които показват, че учителската професия и професиите на творците са в тежко положение по отношение на публичния си имидж и потенциал за развитие, което би могло да бъде опасно за прогреса и на двете страни. Това също показва, че има такава тенденция в целия ЕС и това може да се отрази пагубно на бъдещето на повечето страни-членки.

Таблица 8. Степен на успех на професионални съсловия според българите*

Съсловие

Най-малко успял

Малко успял

Успял

Много успял

Най-много успял

  • Безработни

70,23%

21,12%

7,38%

0,51%

0,76%

  • Учащи

16,54%

43,51%

34,86%

3,82%

1,27%

  • Общи работници в селското стопанство и промишлеността

20,10%

46,56%

27,48%

4,83%

1,02%

  • Работещи в сферата на услугите и туризма

3,56%

25,45%

52,42%

16,03%

2,54%

  • Представители на неправителствени организации (НПО)

5,85%

22,14%

46,31%

19,59%

6,11%

  • Учители

11,20%

32,32%

39,19%

13,49%

3,82%

  • Учени и университетски преподаватели

4,07%

17,30%

41,98%

27,74%

8,91%

  • Интелектуалци

6,11%

20,10%

42,24%

24,94%

6,62%

  • Творци/ хора на изкуството

11,45%

18,32%

37,91%

21,88%

10,43%

  • Лекари и стоматолози

1,78%

3,82%

21,88%

38,93%

33,59%

  • Шоузвезди

4,33%

8,40%

20,87%

26,46%

39,95%

  • Спортисти

2,54%

6,62%

24,68%

33,33%

32,82%

  • Юристи

1,53%

3,56%

21,88%

39,69%

33,33%

  • Държавни служители

4,58%

17,05%

34,61%

21,37%

22,39%

  • Журналисти

3,05%

12,72%

37,66%

35,11%

11,45%

  • Предприемачи

1,02%

5,09%

26,46%

38,42%

29,01%

  • Банкери

1,02%

4,33%

20,87%

27,23%

46,56%

  • Мениджъри

0,76%

3,56%

23,66%

38,93%

33,08%

*Отговорите представят проценти от анкетираните лица.

Таблица 9. Степен на успех на професионални съсловия според унгарците*

Съсловия:

Най-малко успял

Малко успял

Успял

Много успял

Най-много успял

  • Безработни

72,38%

26,67%

0,95%

  • Учащи

1,90%

22,86%

60,95%

11,43%

2,86%

  • Общи работници в селското стопанство и промишлеността

7,62%

50,48%

31,43%

9,52%

0,95%

  • Работещи в сферата на услугите и туризма

3,81%

20%

47,62%

27,62%

0,95%

  • Представители на неправителствени организации (НПО)

5,71%

25,71%

45,71%

19,05%

3,81%

  • Учители

4,76%

35,24%

35,24%

19,05%

5,71%

  • Учени и университетски преподаватели

3,81%

7,62%

23,81%

43,81%

20,95%

  • Интелектуалци

5,71%

11,43%

25,71%

42,86%

14,29%

  • Творци/ хора на изкуството

7,62%

25,71%

32,38%

21,90%

12,38%

  • Лекари и стоматолози

2,86%

0,95%

18,10%

32,38%

45,71%

  • Шоузвезди

0,95%

7,62%

21,90%

31,43%

38,10%

  • Спортисти

1,90%

1,90%

20,95%

34,29%

40,95%

  • Юристи

0,95%

0,95%

17,14%

50,48%

30,48%

  • Държавни служители

0,95%

4,76%

44,76%

30,48%

19,05%

  • Журналисти

1,90%

13,33%

56,19%

22,86%

5,71%

  • Предприемачи

2,86%

42,86%

33,33%

20,95%

  • Банкери

18,10%

26,67%

55,24%

  • Мениджъри

17,14%

32,38%

50,48%

*Отговорите представят проценти от анкетираните лица.

8. Демографският профил на участниците е сравнително разнообразен, като превес имат учащите и хората в активна трудова възраст – основно млади хора. Доминира градското население, което обяснява положителния уклон в отговорите на участниците.

9. В докладваното проучване наблюдаваме влиянието на културните особености на страните върху представите за успеха – култури на избягване на несигурността, себепотискане, индивидуализъм (Унгария), колективизъм с преход към индивидуализъм, силна зависимост от условията на средата (България).

10. В резултатите от анкетното проучване се наблюдават две основни ценностни измерения на успеха, които очертахме в резултат от асоциативния експеримент – линейност срещу свързаност. Линейността приписва заслугата за успеха на индивида и неговия потенциал, какъвто е случаят с част от регистрираните резултати на българските респонденти и основната тенденция в резултатите на унгарците. Това твърдение намира обяснение в извършващата се ценностна трансформация в двете общества – от разчитането на външна подкрепа към поставянето на успеха в ръцете на индивида. Свързаността разкрива постигането на успех като зависимост от външни обстоятелства – междуличностни връзки, наличие на благоприятна среда и др.

12. С оглед на разсъжденията от последните страници може да се обобщи, че успехът съдържа потенциал да бъде изведен като самостоятелно ценностно измерение на културната вариативност, което да бъде разгърнато по протежение на скалата линейност-свързаност, но е нужно апробиране за повече културни групи.

13. На базата на получените дотук данни може да се направят няколко допълнителни извода:

Групирани са 12 ценностни двойки в представата за успех в двете култури, представящи съдържанието на измеренията линейност и свързаност (таблица №10):

Таблица 10. Ценностни двойки в представата за успех при българи и унгарци

Унгария

България

  • Универсализъм (Шварц)

  • Приспособяване (Шварц)

  • Монохронност (Хол)

  • Полихронност (Хол)

  • Асертивност, Постижение (Шварц),

  • Милосърдие (Шварц)

  • Индивидуализъм (Хофстеде)

  • Колективизъм (Хофстеде)

  • Нисък контекст (Хол)

  • Висок контекст (Хол)

  • Мъжественост (Хофстеде)

  • Женственост (Хофстеде)

  • Себепотискане (Хофстеде)

  • Себеудовлетворяване (Хофстеде), хедонизъм (Шварц)

  • Дългосрочна ориентация (Хофстеде)

  • Краткосрочна ориентация (Хофстеде)

  • Себеизразяване (Ингелхарт)

  • Оцеляване (Ингелхарт)

  • Светско-рационални ценности (Ингелхарт)

  • Традиционни ценности (Ингелхарт)

Според категориалната структура на успеха:

  • Постижение

  • Социален капитал

  • Щастие

  • Благополучие

  • Линейност

  • Свързаност

.

Във връзка с горната таблица могат да се направят някои заключения за българската и унгарската представа за успеха: в Унгария се ценят високо качества като борбеност, целеустременост, идеализъм, като те помагат най-много за постигане на резултати в някаква дейност. В България високо се ценят качества като сговорчивост, прагматичност и стремеж към материално благополучие, като те се смятат за най-подходящи за постигане на резултати в някаква дейност. Както се вижда от таблицата, представената категориална структура на успеха е налична в измерението „линейност/свързаност на успеха” и можем да допуснем, че е основна компонента за категоризирането на дадена култура. Данни, доказващи наличието на категориалната структура, присъстват в резултатите на това емпиричното изследване.

14. Комбинацията от свободен асоциативен експеримент и анкетно проучване може да даде много информация за индивидуалните особености на даден респондент и да го категоризират в рамките на различните измерения на културна вариативност, по-конкретно на измерението линейност/свързаност. Счита се също, че отговорите на респондентите могат да се категоризират и в рамките на категориалната структура на успеха (социален капитал, постижение, благополучие и щастие), защото тя е съдържателната компонента на измерението. Така може да се изведе класифициране на даден кандидат според позиционирането му в горепосочения интеркултурен модел на успеха.

Приложения на измеренията линейност и свързаност на успеха в образованието и организационната култура

Въз основа на представеното може да се допусне, че новото измерение „линейност / свързаност на успеха” има потенциал за приложение в решаването на проблеми, свързани с образованието и развитието на организациите. Ценностното профилиране на участниците в образователни и организационни дейности може да улесни изпълнението на задачи от различен тип: например, по-обоснован подбор на кадри; подобряване на вътрешната комуникация в организациите; прилагане на съвременни методики за разнообразяване на образователния процес в училищата и университетите; улесняване на междукултурното сътрудничество в училища, университети, бизнес организации и др.; подобряване на успеваемостта при международни преговори; повишаване качеството на дейности, свързани с междуличностни контакти между представители на различни националности.

Заключение

Като обобщение на всичко представено дотук, авторът смята, че новото измерение „линейност/свързаност на успеха” има значителен потенциал за решаване на проблеми от комуникационен и организационен тип. Интеркултурната комуникация е наука, която притежава всички инструменти за изследване на даден организационен проблем в глобализирания свят и неговото последващо разрешаване с благоприятен за страните изход.

Цитати и бележки:

[1] Hamdan, H. &, F. Yusof, M. A. Marzukhi. (2014). Social Capital and Quality of Life in Urban Neighborhoods High Density Housing. Procedia, Social and Behavioral Sciences, 153. pp. 169 – 179.

[2] Tripathi, R. & D. Cervone. (2008). Cultural variations in achievement motivation despite equivalent motivational strength: Motivational concerns among Indian and American corporate professionals. Journal of Research in Personality, 42, pp. 456 464.

[3] Pang J.S., M. A. Villacorta, Y. S. Chin, F. J. Morrison. (2009). Achievement motivation in the social context: Implicit and explicit Hope of Success and Fear of Failure predict memory for and liking of successful and unsuccessful peers, Journal of Research in Personality, 43. pp. 1040 1052.

[4] Diener, E. (2000). Subjective Well-Being. The Science of Happiness and a Proposal for a National Index, American Psychologist, Vol 55, No.1, pp. 34 – 43.

[5] Verme, P. (2009). Happiness, freedom and control, Journal of Economic Behavior & Organization, 71, pp. 146–161.

[6] Бузера, Й., Е. Димитрова, О. Кайтнер, Н. Панеа, Ю. Попова, Ю. Рот, А. Тенеску. (2012). Основи на интеркултурната комуникация. Велико Търново: Фабер.

[7] Rokeach, M. (1973). The nature of Human Values. New York: Free Press.

[8] Hall, E. and M. Hall. (1990). Understanding Cultural Differences. Yarmouth, ME: Intercultural Press.

[9] Trompenaars, F. (1995). Riding the Waves of Culture. Understanding Cultural Diversity in Business. Nicholas Brealey Publishing.

[10] Chen, G.-M. & W. J. Starosta (1997). Foundations of Intercultural Communication. Boston: Allyn and Bacon.

[11] Hofstede, G., G.J. Hofstede, & M. Minkov. (2010). Cultures and Organizations: Software of the Mind: Intercultural Cooperation and its Importance for Survival. New York: McGraw-Hill.

[12] Browaeys, M.-J. & R. Price. (2011). Understanding Cross-Cultural Management. Prentice-Hall.

[13] Божанов, Е., И. Вучков. (1973). Статистически методи за моделиране и оптимизиране на многофакторни обекти. София: Техника.

Бибилиография:

Божанов, Е., И. Вучков. (1973). Статистически методи за моделиране и оптимизиране на многофакторни обекти. София: Техника.

Бузера, Й., Е. Димитрова, О. Кайтнер, Н. Панеа, Ю. Попова, Ю. Рот, А. Тенеску. (2012). Основи на интеркултурната комуникация. Велико Търново: Фабер.

Borker, D.R. (2013). Economic Growth and Cultural Value Analysis In Six Emerging Economies. World Journal of Social Sciences, Vol. 3, No. 6, pp. 115 – 125.

Browaeys, M.-J. & R. Price. (2011). Understanding Cross-Cultural Management. Prentice-Hall.

Chen, G.-M. & W. J. Starosta. (1997). Foundations of Intercultural Communication. Boston: Allyn and Bacon.

Diener, E. (2000). Subjective Well-Being. The Science of Happiness and a Proposal for a National Index, American Psychologist, Vol 55, No.1. pp. 34 – 43.

Drogendijk, R. & A. Slangen. (2006). Hofstede, Schwartz, or managerial perceptions? The effects of different cultural distance measures on establishment mode choices by multinational enterprises, International Business Review, 15, pp. 361 – 380.

Gudykunst, W., Y.Y. Kim. (1997). Communicating with Strangers: An Approach to Intercultural Communication. McGraw-Hill: New York.

Hall, E. and M. Hall. (1990). Understanding Cultural Differences. Yarmouth, ME: Intercultural Press.

Hamdan, H. &, F. Yusof, M. A. Marzukhi. (2014). Social Capital and Quality of Life in Urban Neighborhoods High Density Housing, Procedia – Social and Behavioral Sciences, 153, pp. 169 – 179.

Hofstede, G., G.J. Hofstede, & M. Minkov (2010). Cultures and Organizations: Software of the Mind: Intercultural Cooperation and its Importance for Survival. New York: McGraw-Hill.

Pang J.S., M. A. Villacorta, Y. S. Chin, F. J. Morrison. (2009). Achievement motivation in the social context: Implicit and explicit Hope of Success and Fear of Failure predict memory for and liking of successful and unsuccessful peers, Journal of Research in Personality, 43. pp. 1040 1052.

Rokeach, M. (1973). The nature of Human Values. New York: Free Press.

Tripathi, R. & D. Cervone. (2008). Cultural variations in achievement motivation despite equivalent motivational strength: Motivational concerns among Indian and American corporate professionals, Journal of Research in Personality, 42, pp. 456 464.

Trompenaars, F. (1995). Riding the Waves of Culture. Understanding Cultural Diversity in Business. Nicholas Brealey Publishing.

Verme, P. (2009). Happiness, freedom and control, Journal of Economic Behavior & Organization, 71. pp. 146 161.

Информация за автора:

 

Д-р Христина Соколова (hsokolova@uni-ruse.bg) е главен асистент в катедра „Европеистика и международни отношения” на факултет „Бизнес и мениджмънт” в Русенски университет „Ангел Кънчев”. Преподава дисциплини по приложна и интеркултурна комуникация на английски език. Основните ѝ научни интереси са в областите на интеркултурната комуникация, организационната култура и интеркултурния анализ.

Списък с публикации: http://publications.uni-ruse.bg/index.php?cmd=browsePapersGuest&pid=hsokolova

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta