Христо Атанасов – „Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила (2)”

Абстракт: Стандартите, разгледани в настоящата статия, засягат библиографското описание на използваните източници при написването на различни текстове с научна насоченост. Повод за статията дава обстоятелството, че наред с правописните, пунктуационни и технически параметри за оформяне на научния текст, от изключителна важност са стандартите за библиографско цитиране. Тези стандарти – тяхното познаване и прилагане – също са част от високата езикова култура, която един изследовател претендира да притежава. Още повече, те са част и от задължителните норми на академичната комуникация.

Ключови думи: текст, правило, стандарт, цитиране, библиография, академична комуникация.

Abstract: The standards discussed in this article affect the bibliographic description of the sources used by us in writing different texts with scientific orientation. The reason the article gives the fact that along with spelling, punctuation, and technical parameters for shaping the scientific text is extremely important standards for bibliographic citation. Most authors do not consider but these standards – the understanding and application – are also part of high linguistic which one researcher/ professor claims to have. Moreover – and are part of the mandatory standards of academic communication.

Keywords: text, rule, standard, reference, bibliography, academic communication

Научно-сравнително:

Библиографско цитиране на източници на английски език

Както стана ясно в първата част на публикацията „Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила (1)” цитирането в текста позволява бързо посочване на автор и произведение, които след това са лесно откриваеми в списъка с използвана литература. Обикновено това се прави чрез посочване на фамилното име на автора и страниците, поставени в края на изречението.

Електронните и онлайн източници се цитират по същия начин, както печатните издания. Ако източникът включва определен брой страници, които са номерирани или номерирани части, като например параграфи, се цитират съответните номера.

Тук е необходимо изрично пояснение, че става дума за библиографско описание на източници, които се ползват в оригинал. Разбира се, ако съответните издания присъстват на българския книжен пазар под формата на преводна литература, то в такъв случай за тях важат стандартите за библиографско описание БДС 17377-96 Библиографско цитиране. Ползваните по-долу описания и примери стъпват на най-популярните конвенции като MLA, APA и OSCOLA.

Ето няколко примера: име на автора, вплетено в текста Simon (1945); име на автора като препратка (Simon, 1945); имена на повече от един автор (Sumner, Reichl, and Waugh 23); позоваване на два източника (Burns 54; Thomas 327); позоваване на издание от публична организация (National Institute of Mental Health [NIMH], 2007) по-нататък в текста (NIMH, 2007); посочване на няколко страници (Wilson 2:1-18) или (Stigter and Das, 1981, p. 96); илюстрации, графики и таблици Donan (2000 p. 371 fig. 30.4).

2/ Библиографско цитиране под формата на бележки под линия или в края на текста. Ако списъкът е поместен в края на текста, задължително се подрежда по азбучен ред.

Книги

Един автор: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие с главна буква и с курсив; интервал; място на издаване с главна буква, двоеточие, интервал, издател с главна буква, запетая, интервал, година на издаване, всичко това, поставено в кръгли скоби; запетая; интервал; цитирани страници; точка.

Пример: 43. Kathleen E. Welch, Electric Rethoric: Classical Rethoric, Oralism and a NewLiteracy (Cambridge: MIT Press, 1999), 143.

(!) Когато се използва автоматична функция за номериране на бележките под линия или поместени в края на текста, няма нужда от допълнително номериране, поставяне на точка и интервал.

Двама и повече автори: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; and; лично и фамилно име на другия автор; запетая; интервал; заглавие с главна буква и с курсив; интервал; място на издаване с главна буква, двоеточие, интервал, издател с главна буква, запетая, интервал, година на издаване, всичко това, поставено в кръгли скоби; запетая; интервал; цитирани страници; точка.

(!) Когато авторите са повече от двама, между имената на втория автор и and също се поставя запетая, следвана от интервал.

Пример: 1. Andrea Lunsford and Lisa Ede, Singular Texts/Plural Authors: Perspectives on Collaborative Writing (Carbondale: Southern Illinois University Press, 1990), 59-60.

11. Michael A. Patten, Guy McCaskie, and Philip Unitt, Birds of the Salton Sea:Status, Biogeography, and Ecology (Berkeley: University of California Press, 2003), 52.

Електронна книга: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие с главна буква и с курсив; интервал; място на издаване с главна буква, двоеточие, интервал, издател с главна буква, запетая, интервал, година на издаване, всичко това, поставено в кръгли скоби; запетая; интервал; формат на електронната книга; точка.

Пример: 15. Kathleen E. Welch, Electric Rhetoric: Classical Rhetoric, Oralism and a New Literacy (Cambridge: MIT Press, 1999), netLibrary e-book.

Част от източник: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие на главата, частта или статията с главна буква, запетая, всичко поставено в кавички; интервал; in; интервал; заглавие с главна буква и с курсив; запетая; интервал; лично и фамилно име на редактора или съставителя (използва се ed., съкратено от editor); интервал; място на издаване с главна буква, двоеточие, интервал, издател с главна буква, запетая, интервал, година на издаване, всичко това, поставено в кръгли скоби; запетая; интервал; цитирани страници; точка.

Пример: 32. Ida B. Wells, “Lynch Law in All Its Phases,” in With Pen and Voice: A critical anthology of nineteenth-century African-American women, ed. Shirley Wilson Logan (Carbondale: Southern Illinois University Press, 1995), 34.

Преводно заглавие: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие с главна буква и с курсив; запетая; интервал; лично и фамилно име на преводача (използва се trans., съкратено от translator); интервал; място на издаване с главна буква, двоеточие, интервал, издател с главна буква, запетая, интервал, година на издаване, всичко това, поставено в кръгли скоби; запетая; интервал; цитирани страници; точка.

Пример: 23. Sergei Eisenstein, Film Sense, trans. Jay Leyda (London: Faber and Faber, 1968), 14-15.

Периодични научни издания

1. Печатни издания: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие на статията с главна буква, запетая, всичко поставено в кавички; интервал; име на периодичното издание с главна буква и с курсив, интервал, номер на броя; запетая; интервал; пореден номер на изданието (използва се no., съкратено от number, ако изданието се публикува под поредни номера или месец, респективно сезон, следвани от годината. Когато се посочват месец или сезон, следвани от година, те се ограждат в квадратни скоби.); двоеточие; интервал; номера на използваните или цитираните страници; точка.

(!) Когато авторите са повече от един се използва вече описания метод за посочване на повече от един автор.

Пример: 33. Donna J. Haraway, “A Game of Cat’s Cradle: Science Studies, Feminist Theory, Sultural Studies,” Configurations 2, no. 1 (1994): 64.

14. Ronald Gautreau and Jeffrey M. Cohen, “Bird and Death of a Black Hole,” American Journal of Physics 65 (May 1997): 445-446.

2. Публикации от електронен източник: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие на статията с главна буква, запетая, всичко поставено в кавички; интервал; име на електронния източник с главна буква и с курсив, интервал, номер на броя; запетая; интервал; пореден номер на изданието (използва се no., съкратено от number, ако изданието се публикува под поредни номера или месец, респективно сезон, следвани от годината. Когато посочваме месец или сезон, следвани от година, те се ограждат в квадратни скоби.); двоеточие; интервал; номера на използваните или цитираните страници; запетая; интервал; адрес (URL); интервал; дата на последен достъп/ посещение, оградена в скоби; точка.

Пример: 14. Robert H. Ferrell, “Truman’s Place in History,” Reviews in American History 18, no. 1 (March 1990): 8-9, http://… (accessed Fabruary 3, 2005).

Периодични ненаучни издания

1. Списание или вестник: Номер на бележката; точка; интервал; лично и фамилно име на автора; запетая; интервал; заглавие на статията с главна буква, запетая, всичко поставено в кавички; интервал; наименование на изданието с главна буква и с курсив; запетая; интервал; месец с главна буква и цифра за деня; запетая; интервал; година; запетая; интервал; номера на използваните или цитирани страници; точка.

Пример: 13. Mimi Swartz, “An Enron Yard Sale,” New Yorker, May 6, 2002, 51.

(!) Когато авторите на определена статия са повече от един за тяхното посочване се използва вече обяснения по-горе принцип. Същото се отнася, ако статията, която цитираме, е поместена в електронна база данни или онлайн източник.

2. Електронни ресурси: Номер на бележката; точка; интервал; фамилно име на автора; запетая; интервал; лично име на автора; запетая; интервал; заглавие с главна буква; запетая; интервал; адрес (URL); интервал; дата на последно посещение, оградена в кръгли скоби; точка.

Пример: 16. Anne Weissmann, Ernest Haeckel: Art Forms in Nature, http://… (accessed January 14, 2007).

(!) Същият принцип се прилага, когато авторите са повече от един, когато се посочват корпоративни сайтове или лични страници.

3) Списък с използвана литература (библиография). Препратките, цитирани в текста трябва да присъстват в края на текста под формата на използвана литература или библиография. Отделните източници се подреждат задължително по азбучен ред според фамилното име на автора или по заглавие на източника, ако той няма автор. Първата дума, както и всички останали основни думи в заглавието, се изписват с главна буква, освен предлози, съюзи, свързващи части, както и “to” в инфинитив. Допуска се съкращаване на името на издателя, например пропускат се членовете, бизнес абревиатурите (Co., Inc.) и описателните думи (Press, Publisher, University). Експертите съветват това да не се прави, за да не настъпва объркване при ориентирането в библиографския списък. Когато са посочени няколко издатели, се включват всички, като се поставят точка и запетая между всеки един от тях. Когато са посочени повече от един градове за същия издател, се използва само първият. Когато се изброяват няколко автори на отделен труд, се използва “and”, а не “&”. Допустимо е да не се използват абревиатурите “p.” или “pp.” за посочване на номера на страниците. Първият ред на всеки цитиран източник се подравнява вляво, а останалите редове под него се подравняват навътре от първия (от 5 до 7 интервала). Избира се шрифт, при който курсивът да се откроява ясно от останалата част на текста.

За да не се утежнява излишно текстът, ще бъдат спестени детайлното описване на графичното оформяне на източниците. То става ясно от приложените примери в точка 2.

Книга: Описанието съдържа следните елементи: автор или редактор; пълното заглавие; поредна редакция (ако има такава); място на публикуване; име на издателя (възможно е да се съкрати); дата на публикуване; вид на носителя на информация (хартиен, CD, видеозапис и др.), което не е задължителен елемент.

Пример:

Cross, Susan, and Christine Hoffman. Bruce Nauman: Theaters of Experience. New York: Guggenheim Museum; London: Thames & Hudson, 2004. Print.

Електронна книга: Информацията за онлайн източните също трябва да съдържа данни за тяхното идентифициране и лесно откриване. Важно е да се знае, че когато се посочва конкретен адрес, той следва да бъде поставен в ‘триъгълни’ скоби, след като сме посочили датата.

Пример:

Cornell University Library. “Introduction to Research.” Cornell University Library. Cornell University, 2009. Web. 19 June 2009 <http://www.library.cornell.edu/resrch/intro>.

Част от източник: Библиографските елементи са следните: автор; заглавие; заглавие на изданието; името/ имената на редактор или съставител; място на издаване; име на издателя (може да се съкрати); дата на издаване; посочване на номерата на страниците от цитираното издание; вид на носителя на информация (хартиен, CD, видеозапис и др.), което е незадължителен елемент.

Пример:

Hunt, Tim. “The Misreading of Kerouac.” Review of Contemporary Fiction 3.2 (1983): 29-33. Rpt. in Contemporary Literary Criticism. Ed. Carl Riley. Vol. 61. Detroit: Gale, 1990. 308-10. Print.

Периодични научни издания

1. Печатни издания: Библиографски елементи: автор/ автори; заглавие на статията; заглавие на изданието; брой; дата на публикуване; номерата на страниците на цитираната статия; вид на носителя на информация (хартиен, CD, видеозапис и др.), незадължителен.

Пример:

Shefter, Martin. “Institutional Conflict over Presidential Appointments: The Case of Clarence Thomas.” PS: Political Science & Politics 25.4 (1992): 676-79. Print.

2. Публикации от електронен източник

Пример:

Colvin, G. (2008, July 21). Information worth billions. Fortune, 158(2), 73-79. Retrieved from Business Source Complete, EBSCO. Retrieved from http://search.ebscohost.com

Периодични ненаучни издания

1. Списание или вестник: автор/ автори; заглавие на статията; заглавие на изданието; брой; дата на публикуване; номерата на страниците на цитираната статия; вид на носителя на информация (хартиен, CD, видеозапис и др.), незадължителен.

Пример:

Delaney, K. J., Karnitschnig, M., and Guth, R. A. (2008, May 5). Microsoft ends pursuit of Yahoo, reassesses its online options. The Wall Street Journal, pp. A1, A12.

2. Електронни ресурси: Ако липсват номера на страниците или номерирането не е последователно се използва “n. pag”, за да се обозначи това, вместо да се посочват конкретните страници.

Пример:

Chaplin, Heather. “Epidemic of Extravagance.” Salon 19 February 1999: n. pag. Web. 12 July 1999.

Тези, които професионално и научно се интересуват от темата, могат да намерят допълнителна информация, като посетят интернет адреса: <http://www.law.ox.ac.uk/published/OSCOLA_4th_edn.pdf>, където е поместен Оксфордският университетски стандарт за цитиране (OSCOLA). Този стандарт е предназначен да улесни правилното цитиране на публикации, свързани с органите на властта, законодателството, както и други правни материали. Той се използва широко в юридическите факултети, както и от периодичните издания във Великобритания и извън нея.

Заключение

В двете последователни публикации: „Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила (1)” и „Цитирането и библиографията: между установените стандарти и липсващите правила (2)” е направен опит за обобщаване на основните стандарти, които се прилагат към библиографското цитиране и описването на източни, ползвани главно в процеса на академична комуникация. Този начин на представяне в сравнителният план при разглеждане на българските и англо-американски стандарти би бил полезен и би подпомогнал и ориентирал читателя в „хаоса” от правила.

Библиография:

1. БДС 17377-96 Библиографско цитиране.

2. Мавродиева, И. (2005). Академично писане. Изграждане на успешни писмени и устни умения в процеса на академичната комуникация, София: ИК „СЕМАРШ”.

3. Пенчева, Анжелина. (2003). Цитирането – гледната точка на издателския редактор. LiterNet, 15.06.2003, <http://liternet.bg/publish9/apencheva/citirane.htm>, последно посещение на 19.02.2012.

4. Правопис и пунктуация на българския език: Основни правила. (2011). София: Просвета.

5. Тотоманова, Антоанета., Ангелова- Пенкова, Ефросина. (2003). Цитирането – гледната точка на библиографите. LiterNet, 29.06.2003, <http://liternet.bg/publish9/atotomanova/citiraneto.htm>, последно посещение на 19.02.2012.

6. American Psychological Association. (2012). <http://www.apa.org/>, последно посещение на 19.02.2012.

7. Modern Language Association. (2011). <http://www.mla.org/>, последно посещение на 19.02.2012.

8. The Oxford University Standard for Citation of Legal Authorities. (2011). <http://www.law.ox.ac.uk/publications/oscola.php>, последно посещение на 19.02.2012.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta