Своите, чуждите и другите от интеркултурна перспектива

Юлиана Попова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 21, януари 2016 г. http://rhetoric.bg/

Специален брой със статии от конференцията на СИЕТАР България (08.06.2015 г.

Абстракт: Разработката проблематизира в теоретичен план опозициите свой-чужд и сходен-различен в светлината на интеркултурната комуникация. Предлага се концептуален модел, който обяснява връзката на опозицията свой-чужд с категорията «социална идентичност» и различните нива в множествената идентичност на индивидите. Опозицията сходен-различен се интерпретира като инвариант на свой-чужд и се поставя във връзка с категориите «социална дистанция» и «етноцентризъм» в термините на интеркултурната комуникация. Изведените теоретични постановки са обосновани и подкрепени с примери от социалната практика.

Ключови думи: другост, одругостяване, опозиция свой-чужд, опозиция сходен-различен.

The own people, the foreign people and the Others from intercultural perspective

Juliana Popova

Abstract: This work problematizes the oppositions own-foreign and similar-different in the light of intercultural communication. A conceptual model, explaining the link between the opposition own-foreign and the category “social identity”, is presented. The opposition similar-different is interpreted as an invariant of the opposition own-foreign and is put in connection with the categories “social distance” and “ethnocentrism” in terms of intercultural communication. The theoretical views are illustrated with examples from the social practice.

Keywords: otherness, opposition own-foreign, opposition similar-different.

Въведение

В съвременните общества проблемът за познаването, разбирането и признаването на Другия е особено актуален по няколко причини. От една страна се наблюдава изостряне на етническите, религиозните и други конфликти и засилване на нетърпимостта към другостта, но от друга страна протичат процеси на постепенно признаване на различието като ценност, което предполага преодоляване на традиционните подходи към изучаването на проблема за Другия в социокултурен план.

Разбирането на другостта се съотнася с вечния проблем за поставяне на разделителна линия между ние и те, между своите и чуждите, между сходните и различните, но в същото време не толкова повдига въпроси, колкото изисква отговори и решения за по-голяма чувствителност, емпатия и толерантност към заобикалящите ни, за това как да се разбираме без ограничения и бариери в един мултикултурен свят, за това да приемаме собствената и чуждата другост не само с разума, но и със сърцето си.

За предметната област на интеркултурната комуникация, каквато е гледната точка в настоящото изложение, най-актуални са интерпретациите на другостта в контекста на позиционирането на индивидите в групи по различни признаци – свои-чужди, ние-групи-те-групи, сходни-различни и др. По тази причина вниманието тук ще се фокусира главно върху възприемането на Другия като чужд и Другия като различен.

Обект на специален интерес е самият механизъм на одругостяването, т.е. квалифицирането на някого или като различен, или като непринадлежащ към определена група от кръга на своите.

Опозицията свой-чужд

Всепризнат факт е, че най-старата система за социална категоризация – опозицията свой-чужд – е културна универсалия, присъща на самосъзнанието на всички общности. Тази опозиция се формира на различни нива. В ежедневието тя възниква на базата на комуникационни критерии, предполагащи възможност за започване на общуване /език, начин на поведение и др./ и за възприемане на експлицитно изразяваните форми на някаква другост /културна, религиозна и т.н./. Но по-дълбоките контакти непосредствено засягат присъщите на всяка лингвокултурна общност картина за света, ценности и възгледи. Тогава се намесва система от диференцирани оценки на собствената културна/етническа група и чуждата такава [1]. Задейства се механизмът на етноцентризма, на поставянето на собствената културна група в по-привилегирована позиция от чуждата, от което могат да последват прояви като предразсъдъчност, дискриминация, ксенофобия и др. по отношение на индивидите от чуждата група.

Чуждото не е обективна категория, доколкото в действителност става дума за атрибуция, приписване, направено субективно. В този смисъл чуждото е чуждо винаги за конкретно лице.

Разграничението между свой и чужд е основополагащо за проблематиката на другостта. Тъй като идентифицирането на чуждото винаги се осъществява чрез осъзнаване и дефиниране на своето, по-ясна концептуализация на категорията чужд може да се направи в категориалната плоскост на понятийната двойка ingroup – outgroup /ние-група/те-група/, идентифицирана за пръв път от Уйлям Съмнър [2]. Пространството вътре в групата се оценява като свое, а това извън нея – като чуждо. Границата между вътре и вън не е завинаги установена. Пространството вътре зависи от контекста на ситуацията и може да се разширява на принципа на концентричните кръгове – от нивото на семейството до по-големите социални общности като етноса и нацията.

В реалния живот осъзнаването на чуждото започва там, където свършва подразбиращото се от само себе си и започва странното, необичайното. Особеност на една такава бинарна система е усилването на социалната солидарност в ситуации, където се наблюдават опозиции ние-те. С този принцип на „променяща се лоялност“ се обясняват, например, много политически и обществени събития в Близкия Изток и в други „горещи“ точки на света.

Възприемането на Другия като не-свой, чужд е основание за идентификация на индивидите със своите, т.е. за формирането и йерархизацията на техните идентичности. Идентичността е затваряне в защитения свят на ние-групите и изолиране от те-групите.

За установяване на своята социална идентичност човек трябва да подчертае различието на ингрупата от аутгрупата. Усилването на ингруповата самокатегоризация води до увеличаване, както на възприеманото сходство между себе си и членовете на ингрупата, така и на възприеманото различие от членовете на аутгрупите – Другите те. [3].

В българското общество, а и не само в него, е налице динамика в опозицията свой-чужд, която се определя от приоритетите в йерархията на идентичностите и по-специално от динамиката в социалната идентичност. При тежки социални ситуации и кризисни моменти се усилва идентификацията със своите /културната идентичност/ и право пропорционално на това се увеличава антагонизмът с чуждите. При подобряване на социалното положение се усилва чувствителността към противопоставянето висши-низши и приоритетно значение придобива класово-стратификационната идентичност [4].

Ако се опитаме да представим визуално казаното по-горе по отношение възприемането на Другия като чужд, тази визуализация би изглеждала по следния начин:

Фигура 1. Одругостяване по признака свой-чужд

ii

Опозицията свой-чужд се визуализира най-ясно чрез два концентрични кръга, като вътрешният представя пространството на своите, а външният – пространството на чуждите. Това графично изображение има допирни точки с тълкуването на пространствените отношения в светлината на интеркултурната комуникация. Редица изследователи на невербалната комуникация открояват културни различия в пространствените представи на индивидите, а именно различна големина на интимната и публичната сфера в т. нар. „пространствен балон“ на представителите на различни култури. Напр. в южноевропейските и латиноамериканските култури е по-голямо пространството на интимната сфера, докато в северноамериканската, северно- и западноевропейските култури е по-голямо пространството на публичната сфера. Именно затова представителите на тези култури реагират невербално на скъсяване на дистанцията при разговор или на докосване от партньора при формален контакт [5]. Ако се направи аналогия с културната специфика на пространствените представи, може да се каже, че другостта в опозицията свой-чужд има териториален характер. Своите имат запазена територия, която е отделена с граница от територията на чуждите, като за такава „гранична бразда“ служи идентификацията на индивидите – с културната група, с езиковата група, с религиозната група и т.н.

Опзицията сходен-различен

За разлика от интерпретацията на Другия като чужд, която се свързва главно с идентификацията или неидентификацията на индивидите с определени групи, различността е по-широка категория, защото може да включва и отграничаване от индивиди и групи в рамките на своите.

Разпространена гледна точка е за означаването на другостта като начин на живот, който е различен от широко разпространения или познатия. Този начин на съществуване се изразява чрез различни категории: възраст, етническа принадлежност, пол, физическа пригодност, раса, сексуална ориентация, социална принадлежност и др. [6].

Според друга гледна точка индивидите или групите се етикетират на базата на тяхното различие от общоприетото в дадено общество и се стигматизират за тези различия. Тук Другостта се концептуализира като диалектически процес, който може да бъде едновременно включващ и изключващ [7].

Интерпретацията на Другия като различен е свързана с идентифицирането на маркери на различието, които в концептуален смисъл не се отличават с интеробществена вариативност, тъй като се отнасят към феномени с универсална кодификация в човешките общества. Подобни маркери са: етнос, раса, език, религия, пол /джендър/, възраст, социален клас, физическа пригодност и др.

Резултатите от Специално изследване на Евробарометър [8] позволяват да се направи сравнение между мнението на респондентите от ЕС-27 и България относно това дали дискриминационните практики на базата на идентифицирано различие са широко разпространени в рамките на ЕС. Таблицата по-долу съдържа данни за такова сравнение.

Таблица 1

Мнение на участниците в изследване на Евробарометър по въпроса дали дискриминационните практики на базата на идентифицирано различие

са широко разпространени в техните страни

Основания за дискриминация

ЕС-27

усреднен процент

България

Етнически произход

62 %

34 %

Сексуална ориентация

51 %

20 %

Физическо увреждане

45 %

32 %

Религия

42 %

15 %

Възраст

42 %

38 %

Пол

36 %

13 %

Източник: [8].

Освен като източник на информация за най-разпространените дискриминационни практики в ЕС-27 и България, приведените данни могат да послужат като основа за заключения относно най-значимите критерии за одругостяване на базата на идентифицирано различие.

Представените процентни съотношения показват, че за гражданите от ЕС-27 най-съществената причина за етикетиране на някого като Друг, различен е етническата принадлежност, следвана от различната сексуална ориентация и наличието на физическо увреждане. Според тях религията и възрастта в по-малка степен са причина за одругостяване, а половите различия заемат последно място в тази своеобразна скала.

Данните за България представят по-различна градация на причините за одругостяване, в която възрастта, етническият произход и физическите увреждания са най-съществените основания за квалифициране на някого като Друг и проява на дискриминационни практики, а сексуалната ориентация, религията и полът са по-несъществени. Регистрираният процент за България по отношение на признака „сексуална ориентация“ е най-нисък в сравнение с ЕС-27, но това не означава, че българите приемат хората с различна сексуална ориентация. Докладваните ниски стойности на дискриминация спрямо сексуално различните означават по-скоро боязън да се афишира такова различие, тъй като това би довело до изолация и стигматизиране. Неслучайно германска журналистка коментира, че в България животът на хомосексуалните преминава обикновено „на тъмно“, защото, който признае хомосексуалната си ориентация, рискува да загуби семейство, приятели и работа. За тези хора свободни пространства почти няма [9] .

Ако си послужим с термините на интеркултурната комуникация, бихме казали, че идентифицирането на типове другост по оста сходство-различие се детерминира от различното усещане за социална/културна дистанция, т.е. индивидите възприемат различните по етнос, сексуална ориентация, възраст и т.н. като отстоящи на по-далечно или по-близко разстояние от тях по отношение на възприеманите различия.

Интерпретацията на другостта по признака сходство-различие е визуализирана на фигурата по-долу:

Фигура 2 Одругостяване по признака сходен-различен

Ако си припомним фигурата, представяща одругостяването по признака свой-чужд, в която вътрешният и външният концентрични кръгове ясно диференцират пространството на своите и на възприеманите като чужди, горната фигура по-скоро напомня за приливните морски вълни, които се разбиват на брега. Индивидът /който е на брега/, обхваща с поглед цялото пространство от Други индивиди /морските вълни, които прииждат към него/, но в най-малка степен изпитва страх, несигурност и недоверие към онези, които са по-близо до него /вълните, които се разбиват в неговите крака/. По наше мнение тази метафора адекватно представя одругостяването по признака сходство-различие. Различните са квалифицирани като Други от индивидите, но те не непременно са чужди. Те могат да бъдат от групата на своите и за по-кратък или по-дълъг период от време да бъдат възприемани като Други, различни. От изброените по-горе маркери на различието с най-голям потенциал за размиване на границата, на която се извършва одругостяването, са различията по възраст, физическа пригодност, пол и сексуална ориентация, тъй като обществата все повече проявяват непримиримост към изключващите практики и генерират антидискриминационни политики. По-трудно може да бъде превъзмогнато или минимизирано одругостяването по признаците етнос и религия, тъй като те са по-силни идентификационни критерии и при тях одругостяването се извършва едновременно в рамките на опозициите свой-чужд и сходен-различен.

Това, което е важно да се отбележи в случая е, че докато при одругостяването в рамките на опозицията свой-чужд говорим за поставяне на граница, която трудно може да бъде прекрачена, в пространствените измерения на опозицията сходен-различен говорим за дистанция, която може да бъде увеличена, намалена, временна или постоянно действаща. Одругостяването в рамките на опозицията свой-чужд е вътрешноприсъщо на индивидите, то е иманентна константа и е по-първично по природа. В контраст на това одругостяването в рамките на опозицията сходен-различен е социално-обусловена характеристика и има ситуационен характер. Освен това то е по-динамично и изменчиво и се влияе от конкретната социокултурна среда.

Във фигурата по-долу е направен опит за представяне на механизма на одругостяването, който комбинира връзките и взаимодействията в рамките на опозициите свой-чужд и сходен-различен.

Фигура 3 Механизъм на одругостяването

Както се вижда на фигурата, пространството на своите е маркирано предварително и е изходна точка на социалните връзки и взаимодействия на индивидите. Всеки от тях има такова пространство, което му е нужно, за да удовлетвори естествените си социални потребности от принадлежност, обич, внимание и общуване. (вж. йерархия на потребностите на Маслоу-[10].). В различните култури големината на пространството на своите е различна – то е по-голямо и дифузно ( по-голямо влияние на социалния статус върху отношенията) в колективистичните култури и е по-малко и специфично (с по-малко влияние на статуса върху отношенията) в индивидуалистичните култури. (вж. [11]; [12]).

Защитен в пространството на своите, индивидът създава мрежа от социални взаимодействия, в която се сблъсква и опознава сходството с и различието от Други индивиди, докато стигне до идентифициране на територията на чуждите Други. Както може да се проследи във фигурата, пътят до пространството на чуждите е дълъг и преминава през взаимодействието на индивида с други сходни и различни индивиди. Ако можем да обобщим с няколко думи механизма на одругостяването, бихме казали, че:

  • Одругостяването е процес, който се основава на социално взаимодействие.

  • Одругостяването се извършва на базата на вътрешното усещане на индивидите за социална/културна дистанция.

  • Процесът на одругостяване има културна специфика. Той се осъществява по-лесно и по-често в културите, където пространството на своите има по-голямо значение за индивидите, напр. в колективистичните култури [11].

  • Одругостяването има различни посоки и измерения. Квалифицирането на някого като Друг може да се осъществи в пространството на сходните, на различните и най-вече на чуждите [13].

Заключение

Представената теоретична интерпретация на одругостяването по признаците свой-чужд и сходен-различен е авторова гледна точка, която намира подкрепа в изследователската практика на интеркултурната комуникация, разбирана като процес на общуване с Други – представители на чужда култура/етнос или възприемани като различни по някои признаци – език, религия, джендър, сексуална ориентация и т.н. Макар че епохата на мрежовото общество скъсява физическите дистанции, менталните разстояния между индивидите продължават да доминират и стават причина за ценностни противопоставяния, сблъсъци на идеологии, ксенофобски прояви и националистични изблици. Именно затова проблематизирането на другостта се нарежда сред най-актуалните теми на нашето съвремие, които напомнят за себе си почти ежедневно в контекста на случващото се в глобален политически план или в дневния ред на съвременните мултикултурни общества.

Цитати и бележки

[1] Репина, Л. П. (2012). „Национальный характер“ и „образ другого“, Диалог со временем, Вып. 39. С. 9-19.

[2] Rogers, E.M., Th. M. Steinfatt. (1999). Intercultural Communication. Prospect Heights: Waveland.

[3] Сушков, Н.П. (1993). Социально-психологическая теория Дж. Тернера, Психологический журнал, № 3, 115–125.

[4] Шипилов, А.В. (2008). Свои“, „чужиеи другие. Москва: „Прогресс_Традиция“, 568.

[5] Hall, E. and M. Hall. (1990). Understanding Cultural Differences. Yarmouth, ME, Intercultural Press.

[6] Gallos, J. V., V. J. Ramsey. (1997). Teaching Diversity: Listening to the Soul, Speaking from the Heart. San Francisco: Jossey-Bass.

[7] Canales, M.K. (2000). Othering: toward an understanding of difference. Advances in nursing science. 07; 22(4),16-31.

[8] Special Eurobarometer 296. (2008). Discrimination in the EU. Perceptions, Experiences and Attitudesр July 2008.

[9] Конрад, Н., Б.Узунова. (2013). Животът на хомосексуалните в България, 09.10.2013. <http://www.dw.de>, последно посещение на 10.01.2016.

[10] Maslow, A. H. (1970). Motivation and Personality. New York: Harper and Row.

[11] Хофстеде, Х. (2001). Култури и организации. Софтуер на ума. София: Класика и Стил.

[12] Trompenaars, F. (1995). Riding the Waves of Culture. Understanding Cultural Diversity in Business. Nicholas Brealey Publ.

[13] Попова, Ю. (2014). Представи за другостта в България в светлината на интеркултурната комуникация. Изд. център на Русенски университет, 181.

Проф. д-р Юлиана Попова

Преподавател по интеркултурна комуникация, международни преговори, интеркултурен мениджмънт и др. в катедра „Европеистика и международни отношения“ при Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научни интереси в областта на интеркултурната комуникация, кроскултурния мениджмънт и организационната култура. Член на научния съвет на Международната асоциация по кроскултурна компетентност и мениджмънт (IACCM) със седалище Виена, Австрия. Член на Съюза на учените в България. Член на редколегията на списанията European Journal of Cross-Cultural Competence and Management и Innovative Management Journal. Автор на над публикации: 70 книги и статии в областта на интеркултурната комуникация. Имейл: jppopova@uniruse.bg

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta