Agenda 21 и междукултурният мениджмънт на училището – възможност за промяна на социалните нагласи и обществената чувствителност

Дочка Кючукова

 

Резюме: Необходимостта  от промяна на образователните стратегии, предполага въвеждането на нов училищен мениджмънт – създаване на Училищен дневен ред 21 (School Agenda 21). Политиката по осъществяването му е  път за постигане на устойчиво развитие. Той  е социален договор между педагогическия колектив и заинтересованите лица, които имат интерес да работят за икономическа, екологична, социална и  междукултурна отговорност и да решат проблемите с  изолирането от училищното управление. Това е договор,  който определя общата отговорност за изграждането на бъдещето. Той е гарант за преодоляване на различията при програмите за управления на училищата и реално поетите ангажименти. Междукултурният мениджмънт на училището е възможност за промяна на  социалните нагласи и обществената чувствителност в света на глобализацията и обединяване на културите.

Ключови думи: междукултурен мениджмънт, училищен дневен ред 21, устойчиво развитие, училищен мениджмънт.

Abstract: The need of change in the educational strategies involves the introduction of new school management – creating School Agenda 21 (School Agenda 21). It’s policy implementation it the route to achieve sustainable development. It is a social contract between the teaching staff and stakeholders who are interested to work for economic, environmental, social and intercultural responsibility and to resolve the problems of isolation of the school management. It is a contract that defines the overall responsibility for shaping the future. It is a guarantee to overcome the differences in programs for schools and the real commitments. Intercultural Management School is an opportunity to change social attitudes and public awareness in the world of globalization and merging of cultures.

Key words: intercultural management, School Agenda 21, sustainable development, school management.

Въведение

Мисията на образованието е да подготвя учениците за живот в съвременното демократично и гражданско общество. То трябва да им позволява да упражняват правата и отговорностите си на граждани, да ги запознават с политиката и да им преподава ценностите и принципите на обществото – уважение към правата на човека и на демокрацията, толерантност и солидарност, социална чувствителност и екологично-отговорно поведение.

Оттук като основни цели на образованието могат да се изведат:

  • · Усвояване на необходими знания и компетентности за активно участие в гражданското общество;
  • Създаване на възможности за усвояване на умения за критическо мислене и участие в диалог, за разрешаване на конфликти, както и за консенсус, комуникации и взаимодействия;
  • · Осъзнаване на правата и отговорностите на всеки, на нормите за поведение и на ценностите, както и на етичните и морални въпроси, които се поставят пред общността, за постигане целите на устойчивото развитие.

През 21. век глобалното образование става необходимост, обвързана с реализация на глобалното гражданство. То има за цел да  се справи с проблемите, възникнали от глобализацията на света, за които няма разработена единна теория и написани учебници, а се разчита на образователен процес, основан на преживяване и споделяне. Целта на глобалното образование е създаването на общи нагласи, изграждане на обща чувствителност към глобалните проблеми, изграждане на модели на учене, споделяне на проблемите и планиране на стратегии за справяне с тях.

училище

В центъра стои училището, където започва промяната на поведението. Когато всички заинтересовани страни започнат да си взаимодействат и подкрепят, може да очакваме успех от приложението на междукултурен  мениджмънт в училището.

Междукултурен  мениджмънт в училището

Назряването на необходимостта от промяна на образователните стратегии, може да подпомогне въвеждането на  този нов модел на училищен мениджмънт. Търсенето на успешни форми и дейности, които да поставят началото на иновативен тип учебно-възпитателен процес и включване на гражданите в процесите на образованието, е възможност за поставяне началото на един нов за България демократичен процес – Създаването на Училищен дневен ред 21. Успешното му използване в някои от европейските училища показва, че прилагането на този тип управление на училището осигурява постигането на целите, поставени от обществото.

 Живеем в демократично общество, богато на различни култури, в което всички граждани имат своите граждански права. Всеки човек трябва да придобие определен обем от знания, за да може да разбере разнообразните култури и обмени ценностите, на които те са носители. Интеркултурното образование има за цел да увеличи приемането на културното разнообразие  и да противопостави нетолерантното отношение, расизма и ксенофобията, загубата на културни ценности и индивидуалност.

Постигането на тази цел е във възможностите на образователните институции, които са фактор на социализацията на подрастващите. На младите хора (българи, роми, турци, евреи, арменци и др. представители на малцинствата), живеещи в България са необходими историческа памет и популяризиране на националните традиции, за да отстояват претенцията си за национална самобитност и самородност. Нарастващото културно разнообразие, характерно за съвременните общества, прави познаването и спазването на правата на малцинствата изключително важни. Образованието, засягащо много култури, е инструмент, който ни позволява да  ги разберем, да опознаем и обменим ценностите, които те притежават. То подтиква индивида да приеме различието и да оцени междуличностните взаимоотношения от положителна гледа точка.

Постъпването на децата в училище, новият начин на живот са основни събития, които влияят върху израстването им. В този период учениците не разполагат с достатъчно ресурси за осъществяване на най-трудното и сложно приспособяване към училищната култура. Успехът на приспособяването зависи от обстановката и нагласите в училище и в дома, а често няма взаимодействие между тези два ключови за детето фактори. В началните класове се усвояват представите за социалните отношения и правилата за социално предписаното поведение. Отначало те ги заучават механично или по подражание, но след време реагират по-гъвкаво на социалните условности. От изключителна важност е през този период  да има изградени поддържащи структури, които да подпомагат децата в усвояването на социалния опит.

Днешното общество е далеч по-сложно, по-трудно предвидимо от предишните. Нарушени са контактите между семейството и училището, между училището и обществото. Липсата на тези връзки пречи на процеса на социализация на подрастващите. В училището се събират деца от различни социални среди, с различна степен на социализация и личностно развитие. Те израстват в семейства без условия за нормална социализация – семейства с един родител или в неравностойно социално положение. И тъй като липсва целенасочен процес на гражданственост, то всичко се оставя на случайността. Младият човек се подготвя за живота в училище, като приема, че училищната среда е неговото малко модерно общество. Когато превръщаме училището само в място за обучение, въпреки включването  на най-съвременните технологии и области на образование, ние увеличаваме разминаването между училището и обществото. Какво липсва в нашата образователна система?

  • елементите на гражданско образование отсъстват или имат декларативен характер;
  • липсва координираност на усилията;
  • липсва необходимата подготовка  на преподавателите и указания как да се осъществи.

Всички заинтересовани страни преследват едни и същи цели в интеркултурното общуване: по-справедлива и ефективна образователна система за етническа и културна толерантност, както и по-демократично общество, в което има много по-голяма равнопоставеност, свобода, справедливост във всички сфери на живота. Междукултурното образование и въвеждането му в училище показва, че борбата за приемане на многообразието ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства както от вътре, така  и извън етнически и расови групи и че борбата за справедливост и равенство ще изисква упорита,  целенасочена работа  и постоянство.

Междукултурно образование

Културното и етническото многообразие, са съвместими едно с друго и уважението към етническите и расовите различия обогатяват обществото. Мултикултурното образование се отнася до начините, по които всички измерения и аспекти на образованието отговорят на нуждите и таланта на културно многообразие на  населението и гарантират справедливост и социално равенство за всички. Междукултурното образование може да се опише като концепция, защото една концепция въплъщава процес – движение. То обуславя училищни политики и практики, които подготвят учениците да работят активно за социално равенство и за насърчаване на културния плурализъм. Междукултурното образование отхвърля становището, че училището трябва да се стреми да стопи културните различия или само да толерира културен плурализъм. Признава културното многообразие, като един ценен ресурс, който трябва да бъде запазен и разширен.  Благодарение на междукултурното образование, и пресечната точка на база етнос, класа, пол, религия или др. може да се повлияе на хората и да им се покаже как се възприемат от тях самите и от другите.

И накрая, развитието на междукултурното образование създава климат, в които различните култури могат да се включат във взаимноизгоден диалог; където различни артистични, литературни, музикални, морални, религиозни и други традиции се преплитат помежду си, вземат назаем едно от друга, експериментират  и си взаимодействат, за да създадат нови идеи, или да подпомогне генерирането на техните собствени идейни позиции. Училищата въвеждат множество програми и дейности, за да се признаят постиженията на широк спектър от различни етнически групи в вярвания, че едно междулукултурно образование помага да се подготвят учениците за живот в едно разнообразно общество и че етническото и културното разнообразие може да доведе до когнитивните и емоционални ползи за учениците.

Във всичко това има резон. Та нали говорим за колективен интелект. Колкото по-богато и разнообразно е малкото общество, наречено клас, толкова културните различия биха обогатили всеки един член на тази общност и биха добавили към неговия  интелект още един елемент и различно познание и светоглед. За това обаче е необходима известна доза толерантност, за да позволи да  приемем различието като богатство, а не като повод за противопоставяне.

Толерантността е качеството, което е необходимо, за да се смекчат различията, да се открият общите позиции, да се намери подходящия диалог за преодоляването им. Най-подходящ за използване в училище е фасилитативният подход към толерантността. Чрез него под влияние на педагогическата поддръжка, тренинги и специално обучение може да се постигне толерантното поведение сред учениците. Съществуват множество ръководства, програми и съвместни проекти, които стимулират и подпомагат процесите на обучение в толерантност сред училищната общност. Специално разработените тренинги в тях позволяват на учителите да направляват учебно- възпитателния процес и да се справят с противоречията  между културните групи сред учениците. Освен образователните структури и други институции също предлагат програми за насърчаване на толерантността и приемането на „различните”. Във всяка общинска структура има създадена комисия, която се грижи за насърчаване на мероприятия борещи се с агресията и нетолерантното отношение. Организират се  конкурси за рисунки, есета, филми, с които насърчават учениците да търсят и да изразят своето отношение към нетолерантните прояви. Участието на учениците в такива масови прояви, конкурсният характер, който имат те и широката медийна подкрепа  на всяко от тях, допринасят за разширяване на подкрепата на проблематиката за толерантното и неагресивно поведение. Така се поставят основите на сътрудничеството между институции и заинтересовани страни в общите усилия към  постигането на мултикултурното толерантно общество.

Междукултурното обучение в училище може да бъде един от инструментите в усилията ни да разберем сложността на съвременния свят. Това е процес на лично изразяване с ефект върху обкръжаващите ни. Той е от значение за начина, по който съжителстваме в обществата си. Обществото дава твърде малко примери и възможности за изразяване на многообразието, за правото на равните възможности вместо доминирането. Често младите хора са първите, които печелят или губят от новите процеси в обществото. За да превърнем нашите възпитаници в печеливши от новостите, ние се стремим чрез диалога и активното участие на всички да се положат добри основи на междукултурното общуване. Стремежът ни трябва да е  да им покажем възможностите, които осигуряват различните култури, като различен и ценен опит, като различна гледна точка към една и съща  проблематика, като различна философия на живот.

Включването на междукултурното образование в училищният мениджмънт ще подпомогне осъществяването на културния плурализъм в обществото. До момента винаги  се е работило за това, но само по определени проекти. Това прави изпълнението на дейността епизодична и откъслечна. Натрупаните положителни резултати и промени в мисленето на учениците и обществото, не се затвърдяват чрез устойчивост на започнатите процеси. Това в никакъв случай не подпомага процеса. За да има продължителност, ефективност и полза от междукултурното образование трябва да се изгради цялостна стройна стратегия, която да позволи да се планират всички аспекти от интегрирането на културите. В това се включват дейности по посредничество, комуникация и медиация. За момента нашето общество има обучени достатъчно специалисти, които да подпомогнат въвеждането на междукултурния мениджмънт в образованието. Те трябва да  бъдат връзката между обществото и училищната общност, да подпомогнат опознаването на културите и преодоляване на тревожността от различията.

Проучването на добри педагогически практики и опит, макар и свързан с проектна дейност, ще имат благоприятен резултат за развитието на училищния мениджмънт. Затова от изключително важно значение е търсенето на форми и методи, които са се доказали като ефективни в процесите на мултикултурното посредничество и комуникация.

България и нейните граждани са отворени и толерантни. На територията на страната съжителстват много култури, етноси, религии.  Неведнъж са показвали своята толерантност и готовност за взаимодействие, но въпреки това все още съществуват трудности при интегрирането на някои от културните групи. Причини за това можем да търсим не толкова в липсата на комуникативност сред мнозинството, колкото в капсулирането на малцинствата и непознаването на културните им белези. Това е фактор, който  пречи на създаването на едно толерантно мултикултурно общество. Това е причината да мисля, че не толкова липсата на толерантност и желание за комуникация  са пречка за постигането на такова общество, а преди всичко нежеланието на малцинствата да се приобщят. Основната причина за това е липсата на активен и продуктивен диалог. Въвеждането на междукултурен мениджмънт в училищата ще доведе до формиране на общност, която има  цел и стратегия, виждане за бъдещето и начини, по които да се осъществят краткосрочните и дългосрочни цели и ще променят стратегията на управление  на образователните  процеси. Съвместните усилия на всички заинтересовани страни ще повишат съзнателните граждански процеси, ще инициират и създаването на практики за Училищен дневен ред 21,  ще положат основите на нов тип образование и така ще осъществят една глобална цел: Устойчиво развитие.

Ситуацията в училище

Проучването на проблема за конфликтите, породени от недостатъчното познание за характеристиките на мултикултурното общуване, накараха и колектива на НУ „Христо Ботев” в град Любимец да преосмисли фактите и практиките, познати до момента. Етническият състав на учениците ни е смесен – българи 70% и роми 30%. Едва от 6-7 години се започна интегрирането на учениците от ромския етнос в масовите училища. Изградените с години навици от сегрегираното обучение в интернат, създават трудности по отношение на интеграция, спазване на училищни правила, съпричастност на родителската общност към проблемите на децата им в частност, и на училището като цяло.

Ромите в град Любимец ни живеят в отделен квартал и са с много нисък социален статус. Повечето от тях са безработни или работят епизодично в селското стопанство. Съвсем малка част  от семействата в тази общност демонстрират желание да се приобщят. Те се явяват „белите врани” на интеграционните процеси сред ромите. Те са и сред първите семейства, които допуснаха своите деца до масовите училища и се отказаха от обучението в интерната. Останалата част обаче, все още се съпротивлява. Строгите административни мерки, които държавата взема, за да ги принуди редовно да посещават училище, все още не дават качествени резултати. Учениците от тази култура са непостоянни, отсъстват често, не се подготвят за училище, не спазват общо училищните правила, не се включват в общите игри с връстниците си, а продължават да се само изолират и капсулират. Всичко това  допълнително утежнява учебно-възпитателния процес и не позволява интегрирането им. През първите години на интеграция, педагогическият колектив положи много усилия да помогне на тези ученици да се приобщят към класовете. Въпреки това резултат не бе постигнат. Всеки опит да се изисква подчиняване на правилата, да участват в общия живот на класа и училището, беше бойкотиран и често придружен с конфликти от страна на родителите. Те приемаха тези действия като акт на етническа нетолерантност и отказваха да приемат, че е нормална педагогическа реакция към неподчинение на общовалидните правила. Самите педагози не са добре подготвени за работа в мултикултурна среда. Намесата на общинските структури в преодоляването на конфликтите, също не  доведоха до положителен резултат. Осъществяването на пълноценен и добронамерен диалог бе невъзможен, поради натрупаните с години предразсъдъци, че българите се отнасят пренебрежително към хората с ромски произход.

Другият конфликт идва от страна на родителите с българска културна принадлежност. Тяхното желание е децата им да се развиват и да вървят напред, а според старите нагласи, ако в класа има ученици роми, това затруднява учебния процес и влияе  отрицателно върху развитието на децата им. Тези хора в общи линии имат право, но това противоречие не помага процесите за интегриране, а по-скоро задълбочава пропастта  между културите и пречи на  съвместното им развитие.

 Неумението на ромите да се подчиняват на създадените правила, недоброто познаване на езика, ниските комуникативно-речеви възможности създават предпоставка  за изоставане в обучението, а в последствие и до отпадане. Стремежът на българската родителска общност да се търси максимално бързото развитие напред, от своя страна не позволява да се подпомогнат изоставащите ученици и да се осигури нормален ритмичен учебен процес. Единичните опити за осигуряване на пълноценен диалог между двете общности и училищното ръководство, трудно дават положителни  резултати. Интегриращото обучение се наложи от няколко години, вече се сблъскахме с конкретните проблеми  и можем да предложим вариант, за цялостно  решаване на ситуацията. Всичко това налага осмисляне и създаване на план за междукултурен мениджмънт, с който да се осъществи успешната интеграция между българската и ромската културна общност.

Смесването на българските с ромските деца, при което ромските не надхвърлят 30–35%, е най-добрата практика за интегриране им  към българското образование и култура изобщо. Този тип смесване не позволява спад в нивото на обучение на българските деца и същевременно предразполага към добри условия за бърза еманципация на ромските. Все повече обаче в смесените училища се забелязва една силно негативна тенденция – поради това, че българските (и турските) ученици не знаят нищо за ромските, а в учебното съдържание не са застъпени такива теми, спрямо ромчетата се проявява негативно и дори ксенофобско отношение.  Но успоредно със смесването в училищата е нужно да върви и процес на отваряне на българската образователна система към ромската проблематика, за да бъдат преодолени негативните тенденции още когато са в зародиш.

Друг сериозен проблем са нарасналите прояви на агресия сред подрастващите. Неумението или нежеланието на родителите да се справят с проблемите на децата им, водят до сблъсъци в училище. Прекалено голямата заетост на родителите в битката за оцеляване им пречи да общуват пълноценно с децата си и да ги разбират. Това нерядко води до конфликти между учениците, между родители и учители, които се опитват да се справят с проблема между учениците. Такъв диалог е трудно осъществим без вярата, че ние педагозите се отнасяме с разбиране и отговорност към проблемите, че сме достатъчно компетентни да се справим с проблеми от такова естество. Недоверието, липсата на комуникация затрудняват учебния процес и като допълнение създават неудовлетвореност от работата и на учителите и на самите ученици.

Опитът ни показва, че децата са много по-бързо приспособяващи се към различната среда. На тях обаче им влияят родителите. Техните остарели нагласи все още създават противопоставяне в училището и това е проблемът, който трябва да преодолеем.

Въпреки че училището в Любимец е начално, учениците са твърде малки, считам, че това е мястото, където трябва да започне промотирането на дейности, които са свързани с устойчивото развитие и в частност преодоляване на различията. Родителите на малките ученици показват много по-голяма заинтересованост към проблемите на образованието и училището, от тези на големите ученици. Децата в тази възраст са искрени, непосредствени, открити и отворени към идеи. Те не се притесняват да изразят своето мнение или да направят предложение. Такова непосредствено общуване между трите най-заинтересовани страни в учебно-възпитателния процес – ученици, учители, родители – позволява осъществяването на един истински креативен и продуктивен диалог, който да постави фундамента на гражданското участие. Това е първата стъпка към създаването на един бъдещ Училищен дневен ред 21.

Образованието на децата винаги е било и ще бъде най-важната част от инвестициите на обществото за бъдещето. Училището е мястото, където  се откриват и изграждат качествата на личността. От това какво правим за нашите деца в училище, зависи утрешният ден. Училището е общност и като такова трябва да подпомага процесите на междукултурно и устойчиво развитие, като стимулира гражданите да участват в  тези обществени процеси. То е част от територията и съответно трябва да се отваря към нея. Това е мястото, което има фундаментално значение за израстването на  демократичното гражданство. То е един малък модел на обществото ни и в него съществуват същите процеси, каквито се срещат в държавата. Как да се преборим с неприемането, отричането и отхвърлянето на различията? Това е възможно, чрез намиране на подходяща  практика и инструментариум, които да намалят сблъсъците и да помогнат за преодоляване на различията.

Добри практики

Такъв инструмент се появи при нас като възможност при работата ни по проект на програма Дафне. Основната цел на проекта бе популяризиране на целите на хилядолетието за развитие и запознаването на децата с реалността в Европа и Африка. Докато повечето ученици имаха понятие за живота на връстниците си в Европа, но живота в Африка те възприемаха единствено като екзотична дестинация и приключение. Докато работихме по проекта, популяризирахме и обсъждахме целите на хилядолетието, забелязахме една нетипична за малките ученици гражданска позиция и отвореност към проблемите на другите. Постепенно те научиха за начина на живот на различните от тях деца в Африка, за техните проблеми и приоритети. Научиха се да обсъждат и да споделят своите виждания по проблеми, които се отнасят до бъдещето на планетата. Различията  между тях самите избледняха. Няколкото тренинга бяха за различията и тези тренинги бяха ръководени от проф. Еламе от университета Ка Фоскари от Венеция. Тези тренинги дадоха на участнизите нова гледна точка към разнообразието на култури и раси в света. Светогледът им драстично се промени. За самите тях богатството на културите бе вече полезно и значимо преимущество. Опознаването на „другите” им позволи да си обяснят различните модели на поведение, някои различия, видими от пръв поглед . В същото време обаче, те откриха, че въпреки различния външен вид и бит, всички деца по света имат еднакви мечти, очаквания, стремежи. Това направи  другите много близки за тях. Различието не съществуваше вече като такова, а бе част от разнообразието.

Проведохме и много срещи с родителите, които разказваха с удоволствие за впечатленията на децата за работата по проекта. Комуникацията ни се подобри значително и решаването на обичайни за ежедневието ни проблеми стана много по-ефективно.

Вторият етап от  проекта бе ситуирането на Училищен дневен ред 21. Този инструмент засяга не само до междукултурното обучение, но и всички други сфери на живот. Няколкото предварителни срещи и запознаването на заинтересованите лица и родителската общност с целите на проекта и в частност със създаването на Училищен дневен ред 21, показаха назряването на ситуация, в която се видя колко много желаят родителите да се включат в работата на училищната общност. Стана ясно, че всеки има свое виждане за развитието на образованието, за това кое е важно за него и за бъдещето на неговото дете. Учениците също изразиха своите виждания за училището на бъдещето. Заинтересованите лица имаха възможност да споделят своята заявка за резултатите от обучението, когато нашите възпитаници след време ще излязат на пазара на труда. Въпреки, че споделените мнения и виждания първоначално изглеждаха много различни, в дълбочина те имаха една основна цел – постигане на най-доброто за реализирането на децата в бъдещия глобален свят. Колкото повече се разгорещяваха да споделят своите виждания, толкова по-ясно  се открои еднаквостта на очакванията им от училището.

По време на частичните форуми се стигна до целта, която има самия инструмент – уеднаквяване на вижданията на всички страни в образователния процес. Давайки предложения за бъдещи действия, споделяйки собствени виждания, на всички стана ясно едно – целта е еднаква за всички – независимо от пол, възраст, етнос или роля. Пътят за постигането е различен. Виждането за това как да достигнем тази цел,  създава определени различия, а липсата на комуникация задълбочава проблемите и създава ситуации на конфликтност. Общите желания и стремежи обединиха усилията на всички. Конфликтността в общността намаля значително. След тези форуми съпричастността на родителите към проблемите в училище нараства. Чувствителността им към тази проблематика, към създаването на стратегия за развитие, промени възгледите и отношенията им и всички в тази общност заработиха за постигането на избраните общите виждания. Така се оформи и цялата стратегия за междукултурен мениджмънт в училището, която си постави следните цели:

  • Да се развие етническа и културна грамотност в училищната общност – опознаването на общностите, на тяхната същност, обичаи и традиции, с което да спомогне за преодоляване на различията и породените от тях конфликти.
  • Да се подпомогне процесът на личностно развитие на учениците от начална училищна възраст;
  • Да се коригират предразсъдъците и нагласите сред ученици, учители и родители;
  • Да се постигнат интеркултурни социални компетентности и да се формират базови образователни навици .

За постигането на тези цели трябваше да изпълним няколко важни задачи:

  • Повишаване на ефективността в училищната мрежа;
  • Намаляване силата на социалните конфликти;
  • Повишаване на качеството на образование, чрез развитие на умения за работа в екип и  толерантност;
  • Развитие на етнокултурна рефлексия сред педагогическия персонал;
  • Формиране на адекватни стратегии на преподаване.

Добавена стойност, иновации, силни страни

Прилагането на плана за междукултурен мениджмънт има една основна роля – и използването му като инструмент за участие и споделена отговорност. Пътя, по който може да се насърчи културата на гражданското участие и формирането на социално-отговорно поведение е като се включат учениците, родителите и учителите. Това е ефективен начин за създаване на климат на доверие и отговорност в училище. А приносът на учителите в този процес е с ключово значение, защото те са посредниците между бързоразвиващия се свят и учениците, които се подготвят да навлязат в него.  Изискванията към учителите непрекъснато нарастват. Те трябва да умеят да работят с разнородни групи, да използват новите технологии, да могат да осъществяват индивидуално обучение според специалните потребности на своите ученици, да могат да вземат управленски решения поради нарасналата автономност на училищата като обществени институции. Всички тези отговорности, вменени на днешния учител, изискват комплекс от професионални умения и качества, които непрекъснато трябва да се усъвършенстват и осъвременяват. Това е отговорна позиция и успехът на учителя зависи много от подкрепата и разбирането на родителската общност.

При прилагането на плана за междукултурна комуникация и посредничество, се създава предпоставка за активно сътрудничество между всичките заинтересовани страни. Всеки може и трябва да участва с предложения или при вземането на решения, за да се намери най-подходящата стратегия за всяка една учебно-възпитателна  дейност. Това е истинска възможност за промотиране на демократичните процеси и гражданското участие. Училището е обществена институция и трябва да се намери форма, при която то да може да се отчита пред общността, на която служи. Успешната формула е създаването на Училищен дневен ред 21. С неговите възможности могат да се намерят подходящи училищните помещения, които да се използват за извънкласни форми или като образователен ресурс за цялата общност, като с това се насърчи ученето през целия живот. В същото време оценката и инспекцията при мониторинга на дейностите ще осигури много ценна обратна информация, която да позволи на училището да надгради постиженията си и да  посрещне променящите нужди на обществото.

С въвеждането на плана за междукултурен мениджмънт може да се създаде рамка, която да балансира самооценката на училището и външната оценка, да позволи на всички участници да се включат в процеса на оценяване и в същото време да разпространи добрите практики и положителен опит. Тази базисна програма е отворена и подлежи на непрекъснати корекции, самият процес е продължителен и отворен, позволява да се коригира непрекъснато стратегията на действие в посока пълен успех и постигане на поставените цели. Ангажирайки се със създаването на Училищен дневен ред 21, ние учителите подадохме ръка на гражданите, за да им покажем, че сме готови заедно да вървим по пътя на промените, за да осигурим на бъдещите поколения едно полезно, съвременно и общоприложимо образование. Прилагането на приетата училищна програма и дейностите предвидени по нея позволяват да се създаде нов тип обучение и управление. Начинът, по който се управлява едно училище създава среда, която  е благоприятна за развитие на потенциала на учителите и учениците. Качеството на училищния мениджмънт се превръща в определящия фактор за подобряване на уменията и средствата за развитие на образователната система.

Училището не е само „учебно заведение”, а социално образувание, едно малко общество, едно място за живот на деца и възрастни, където се срещат почти всички проблеми от социалната реалност. То трябва да бъде разглеждано като „полис”, в който се приема и създава социалната действителност, и където се възпитават граждански добродетели – това е първата възможност на тези, които възприемат сериозно демокрацията и гражданската етика в училище. То е своеобразен индикатор за всички  конфликти и проблеми в обществото.

 От друга страна, съществува възможността за създаване на мост, който училището може да построи, преодолявайки своята недостъпност и обръщайки се към действителността, като се започнат учебни и информационни проекти за различни дейности в общината, приемане на задачи в рамките на местни инициативи и изследвания, с които да се прескочат границите в пространството на учене, ограничено в училището и да се съчетаят сериозността на гражданското участие и обществените последици на наученото в училище.

Заключение

Гражданското, екологичното, социалното, мултикултурното обучение в училище започва от ежедневните неща. Учениците и учителите трябва да направят от училището „своето училище”, да възприемат училището, не само като учебно заведение, което са длъжни да посещават, и което всъщност остава за тях твърде чуждо, а като място за ежедневни занимания, избрано от тях.Това е мястото, където учениците могат и трябва да се научат да се отнасят с уважение към други хора, чието присъствие не са си избрали самите те, да работят заедно с тях и да живеят заедно с тях. Осъществяването на целите  предвидени в плана за междукултурен мениджмънт е първата крачка към гражданственост от нов тип. Изпълнението на всички заложени в декларацията за устойчивост на училището мерки, гарантира осъщестяването на  нов тип обучение, създаването на нова култура и ценностна система, която да цени даденото ни от природата, като в същото време ни учи да го ценим, пазим и завещаем на бъдещите поколения.

 

Използвана литература:

  1. Александер, Т., Вълчев, Р. (2008). Програма за глобално образование и глобално гражданство. София.
  2. Бакърджиева, М. (1998). Комуникиране в управлението. Свищов.
  3. Вълова, В. и колектив. (2001). Устойчиво развитие. Книга за учителя. София.
  4. Вълчев, Р. и колектив. (2003). Образование за демократично гражданство. Книги за учителя I и II част. София.
  5. Междукултурно обучение  (2003). Арне Жилерт и колектив, Европейска комисия, Дирекция за образование и култура, Секция D5: Младежки политики и програми.
  6. Шибутани, Т. (1999). Социальная психология. София: ИК „Класика и Стил”. 291.

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta