Christian Plantin – Dictionnaire de l’argumentation. Une introduction aux études d’argumentation” (2016). – Представяне на „Речник по аргументация“ (Кристиян Плантан) от Иванка Мавродиева и Гергана Апостолова

Иванка Мавродиева, Гергана Апостолова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 22, април 2016 г. http://rhetoric.bg/

Речникът по аргументация. Въведение в науката за аргументацията“ (Dictionnaire de l’argumentation. Une introduction aux études d’argumentation) с автор и съставител Крисиян Плантан е издаден през 2016 г. в Лион от ENS и е с обем 639 страници.

Кристиян Плантан е професор в Университета Лион, Франция. Той е изследовател в Joint Research Unit ICAR (Interactions, Corpus, Learning, Representation). Кристиян Плантин е филолог, лингвист и теоретик на аргументацията, същевременно той публикува и резултати от анализи на аргументацията. Основните области на неговите изследвания са аргументация, емоции, прагматични взаимодействия.

rhetoricТрудът представа аргументите и аргументацията систематизирано, има основания да се направи изводът, че това е мащабно изследване в тази област. Налице е задълбочено познаване на аргументите и аргументацията и това проличава при прочита на отделните статии. Термините и понятията са представени по азбучен ред. В отделните текстове се установява произходът на базови понятия, свързани с аргументацията. Отделено е внимание на въвеждането на тези понятия в отделни научни области от учени или от изследователски групи от различни университети и държави, както и на утвърждаването на термините в терминологията, на промените в значенията и в приложението им.

Позоваването на солидни учени в областта на реториката, сред които Аристотел, Цицерон, Квинтилиан, създава възможности да се установят традиции в областта на аргументацията и приноси към реториката.

Прецизността е характерна особеност на този фундаментален и изключително полезен труд по аргументация, а доказателствата за това са следните: в отделни статии са дадени примери, посочени са източници, което създава възможност за допълнително търсене на информация.

Респектът към реторичните традиции и наследство, към постиженията на други учени и към академичните дискусии и диалози по теми, свързани с аргументацията, проличава в увода на речника. Още във въвеждащата част на речника авторът съобщава, че текстът е създаден благодарение на работата и постиженията на утвърдени имена в областта на аргументацията и реториката: Jean-Claude Anscombre, Anthony Blair, Oswald Ducrot, Frans van Eemeren, Jean-Blaise Grize, Rob Grootendorst, Charles L. Hamblin, Lucie Olbrechts-Tyteca, Chaïm Perelman, Stephen E. Toulmin, Douglas Walton, John Woods.

Кристиян Плантан представя приносите на отделните учени и школи, същевременно очертава нови перспективи пред аргументацията. Авторът стига до концептуализация на знания, свързани с аргументацията, без обаче да дава крайни постановки или да следва постулати, или да отхвърля достижения. Именно академичната коректност е другата характерна особености при създаването на речника по аргументацията. Изхождайки от жанровите специфики на речника и от академичната комуникация, лесно е да се открият отделни термини, например, аргумент срещу личността, аргумент на силата и т.н. Представени са аргументите A priori, A posteriori – с. 29, отделено е внимание на специфични езикови особености при аргументацията (Les étiquettes prépositionnelles: prépositions ab, ad et ex), на връзката на аргументацията с други практики и явления (Explication et argumentation – с. 271).

Кристиян Плантан представя базовите понятия индукция, дедукция и аналогия, отделя внимание и на така наречената псевдодедукция (Pseudo-déduction – с. 272). На изясняване природата и видовете логическите грешки и заблуди авторът отделя десетки страници от речника по аргументация.

Коректно като цитати или в отделни речникови статии са представени позициите и постиженията на учени от различни школи и университети, работещи в областта на аргументацията, сред които Уолтън, Ууд, Емерен, Гротендорст, Тулмин, Перелман, Блеър и други.

Систематизацията в таблици, например тази на с. 289, е другото предимство в текста, тъй като читателят открива не просто дефиниции, а съпоставянето и обобщаването на понятия и термини. На с. 92 в таблица са изведени пресечни точки, връзки и проекции между науките реторика, диалектика, логика, граматика, философия и педагогика спрямо новата реториката, прагма-диалектиката и други научни школи. В следващите страници отново се излиза извън традиционното огласяване/оповестяване на термини и понятия и се търсят връзки и пресечни точки между реторика, логика, граматика и диалектика при демонстриране на солидни теоретични познания на трудовете на Перелман, Тулмин, Емерен, Гротендорст, Блеър, Хамлин, Джонсън и други.

На 95-96 страница са представени базови термини, свързани с аргументите на латински език и след това в таблица е дадено тяхното изписване на английски език, което доказва утилитарната стойност на „Речника по аргументация“ на Кристиян Плантан.

Систематизацията е налице и при представяне на публикации, свързани с аргументацията, на представители на различни държави, университети и школи, което създава представя за развитието на аргументацията и в диахронен, и в съвременен план, с. 90 например.

От една страна, се използва исторически подход при постигане на стремежа за проследяване на развитието на аргументацията през хилядолетията. От друга страна, философският подход също е приложен ефективно по отношение на термини, метатермини и понятия. От трета страна, са отчетени постиженията относно аргументацията в публикации, свързани с дискурса и с различните дискурси.

Кристиян Плантан работи повече от 4 десетилетия в области, свързани с аргументи, аргументация, дебати, диалог, емоции. Той е автор на десетки научни публикации в тези области и е утвърден учен, който излиза извън полето на филологията и аргументацията и представя обобщени резултати както в теоретичен, така и в изследователски и методически план. Плантан публикува статии, свързани с аргументация, от 70-те години на 20. век до днес, второто десетилетие на 21. Век. Научните му трудове се открояват с навлизане в нови научни полета, с интензивност и високо качество на изследванията на аргументите, дискурса, дебатите, речта. Доказателство за това са следните примери, които са само малка част от солидната му научна продукция:

  • Les figures en situation argumentative”. In M. Bonhomme (coord.) Les figures . L’information grammaticale, 2013, 137. 50-56.

  • Théories du débat. Texte et Documents pour la Classe . Paris, CNDP, 2007, 6-13;

  • Critique de la parole: les fallcies dans le discours argumentatif”In V. Atayan, D. Pirazzini (eds) Argumentation: théorie – langue – discours. Actes de la section Argumentation du XXX Congrès des Romanistes Allemands, Vienne, septembre 2007. Frankfurt, etc, Peter Lang. 51-70.

  • A Argumentação: História, teoria, perspectivas, 2008;

  • Un modèle dialogal de l’argumentation. Dans Flor M a Bango de la Campa, Antonio Niembro Prieto, Emma Álvarez Prendes (eds), 2008. Intertexto y polifonía. Estudios en Homenaje a M a Aurora Aragón , Tomo II.Oviedo, Ediciones de la Universidad de Oviedo, 2008, 737-754;

  • On casting doubt: The dialectical aspect of normative rules in argumentation, In Houtlosser P. & A. van Rees (eds) Considering pragma-dialectics. Mahwah, N. J., Lawrence Erlbaum, 2006, 245-256;

  • L’argumentation – Histoire, théories, perspectives. Paris : PUF (Coll. “Que Sais-Je ?”), 2005;

  • Les émotions dans les interactions, Lyon, 2000;

  • L’argumentation, Paris, Seuil, 1996;

  • Argumenter. De la langue de l’argumentation au discours argumenté, Paris, Centre national de documentation pédagogique, 1989;

  • Oui , non , si – Etude des enchaînements dans le dialogue

  • Thèse de 3e Cycle en linguistique, EHESS – Université de PARIS VIII. Sous la direction de O. Ducrot. Jury : J. Bouveresse, J.-C. Chevalier, O. Ducrot. Mention Très Bien, 1978.

http://icar.univ-lyon2.fr/membres/cplantin/publications.htm

В заключение, връщайки се към „Речникът по аргументация“ (Dictionnaire de l’argumentation. Une introduction aux études d’argumentation), убедено казваме, че той има приноси на методологично, теоретично и практико-приложно равнище. Кристиян Плантан демонстрира задълбочени познания, прилага интересен подход в извеждането и систематизирането на аргументите и аргументацията; той демонстрира умения да концептуализира термини, както и новаторско мислене спрямо хилядолетното научно наследство, свързано с аргументацията.

Речникът по аргументация“ е изключително полезен за обучението на студенти по философия, реторика, право, комуникации и други.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta