Digital Library Studies of Rhetoric Gabriela Kisicek and Igor Z. Zagar, editors. What do We Know about the World? Rhetorical and Argumentative Perspective, Digital Library, 2013

Prof. Dr, DSc. Ivanka Mavrodieva, Assos. Prof. Dr Gergana Apostolova

The book What do We Know about the World? Rhetorical and Argumentative Perspective (2013) is a part of an interesting, modern and efficient project called Digital Library. It is the effect of a host of latest developments in the field of research and communicative practices involving the processes of 1) collaboration of researchers from different countries in one or more scientific fields; 2) development of scientific networks of researchers that have marked tendency of steady growth; 3) using frontier methods of presenting and making popular the results of scientific studies into the traditional and some newly-developed sub-fields of rhetoric.

Gabriela Kisicek and Igor Z. Zagar are the editors of the book What do We Know about the World? Rhetorical and Argumentative Perspective. The completed variant of the text is the effect of the collaborative activities of the Educational Research Institute, Ljubljana, Slovenia, and Windsor Studies in Argumentation Centre, University of Windsor.

The book is a teamwork where the results of collaborative studies are collected in six parts: Rhetoric, Argumentation, Political Discourse, Legal Discourse, Education and Media discourse studies.

The digital text begins with a part entitled Theoretical Perspectives, consisting of six chapters besides the Introduction and Conclusion, written by Leo Groarke, Igor Zagar, Paul Danler, Ana Dimiškovska, Fabrizio Macagno, and Sheldon Wein.

Leo Groarke from the University of Windsor is the author of the first article The Elements of Argument: Six Steps to a Thick Theory where the argument is laid out in in 6 schematic steps of study: 1) Beginning with Logic, 2) Argument in its Rhetorical Context, 3) Argument in its Dialectical Context, 4) Argument in its Dialogical Context, 5) Multi-Modal Argument, 6) Argument and Emotion (pp. 25-45). The author positions the multi-modal argument beyond verbal paradigms and even beyond the traditional concept of the argument, letting the idea that photos, maps, pictures and other visual aids can be perceived as arguments in certain contexts. The conclusion of the research is that in the Digital Era it is easy to share images, sounds and even physical perceptions and it is no surprise at all that arguments tend to rely more on visual and non-verbal elements in general. In addition, the recognition of multi-modal arguments is one of the ways to broaden the scope of our understanding of the nature of the argument and make a step forward in the development of thick rhetorical theory (pp. 34-37).

In his paper, Argumentation as Polyphony: One Speaker, Several Voices, Igor Zagar focuses on defending an interesting statement concerning the understanding of what a ‘speaker’ is (pp. 49-62). The author accentuates on the clarification of the concept of ‘polyphony’ (p. 60), starting from Bachtin to develop his own thesis. In the theory of Igor Zagar polyphonic analysis can serve as a useful analytical tool. He also extrapolates on the concept of ‘utterer’: in his understanding ‘utterers’ are not merely individuals who listen to each other and agree to disagree, but they have different positions and viewpoints which are clearly outlined within the process of argumentation. He also makes the precise clarification that ‘utterers’ are not real people talking to each other but theoretical /abstract/ and analytical individuals that help us reconstruct the steps in argumentation.

Another interesting article from the part Theoretical Perspectives that attracted our attention is Paul Danler’s study The Linguistic-Discursive Creation of the Speaker’s Ethos for the Sake of Persuasion: A Key Aspect of Rhetoric and Argumentation. It gives answers to enquiries concerned with the role of ethos in rhetoric and argument and how the Speaker’s ethos is created in linguistic discourse (pp. 69-80). One of the main points of our concern is the difference of argumentation and rhetoric expressed by the author. He states that language is in the focus of Argumentation, while Rhetoric places in the core the human individual (p. 71). The second point of interest in this article is the systematic layout of morpho-syntactic criteria which in the view of the author aid the creation of the Speaker’s ethos. Paul Danler’s thesis is that each language structure can improve the Speaker’s ehtos if the latter has been created in effect of linguistic discursive construction.

In the 6th part, Media, the studyof Petra Aczél Challenges of Rhetoric in the Era of “Bytes and Likes“ introduces some novel and useful information for us. It searches to display the relations and the cross-points of rhetoric and the new media. The paper introduces the new concepts of ‘visual rhetoric’, ‘spatial rhetoric’, ‘procedural rhetoric’, ‘aural rhetoric’ (pp. 329-343). The author discusses the ‘visual’ and ‘iconic’ images, the ideas of ‘space’, ‘place’, ‘position’ and ‘environment’ as well as ‘the new cultural spaces’. She mentions a couple of key concepts that open new routes for scientific thinking and reach to broader rhetorical horizons for the uses of ‘space’ and ‘place’. The term ‘procedural rhetoric’ refers to a couple of levels: graphic (motion, light, rhythm of changes, etc.) and textual (choice, combination, serial sequences, procedures). The term is applicable to both procedural and general models and to such used in media and its functions (menu, toolbar). Procedural Rhetoric thus uses figures and data for procedural, textualised and graphic ways of thinking to design concepts and reach conclusions based on the processes and procedures in view. The author states that there exist textual, visual and iconic projections (p. 340). Phonetic and phonological dimensions of rhetoric are described by the term ‘aural rhetoric’. The author sees Aural Rhetoric as a branch of Visual Rhetoric accentuating on the historic fact that it has been ‘struggling with the disciplinary determination and domination of the verbal’ in Rhetorical theory for more than 2,500 years by far (p. 341).

The authors’ profiles at the end of the digital edition serve as sound proof of the created research networks or communities of scientists form different countries represented by the following universities: University of Calgary, Simon Fraser University, the University of Helsinki, University of Western Ontario University of Innsbruck, Wayne State University, University of Windsor, University of Padua, Austria, National and Kapodistrian University of Athens, Corvinus University of Budapest, Warsaw University of Life Sciences (SGGW), Universidade Nova de Lisboa, Università Cattolica del Sacro Cuore, Milan, University of Trento – Italy, University of Lugano – Switzerland, University of Zagreb, University of Split, University Ss. Cyril and Methodius in Skopje,

Since April 2012 as the digital edition states 28 e-books have been published containing 7000 pages altogether. They are found at www.pidigitallibrary.si

The issues of the book have the following ISB numbers:

ISBN 978-961-270-169-7

ISBN 978-961-270-170-3 (html)

ISBN 978-961-270-171-0 (pdf)

ISBN 978-961-270-172-7 (zip-iso)

ISBN 978-961-270-173-4 (ePub)

prof Dr, DSc. Ivanka Mavrodieva, Dr Gergana Apostolova

Дигитална библиотека с изследвания по реторика

Digital Library

Gabriela Kisicekand Igor Z. Zagar – editors – Digital Library – “What do We Knowabout the World? Rhetorical and Argumentative Perspective”

Книгата „Какво знаем за света? Перспективи пред реториката и аргументацията” (“WhatdoWeKnowabouttheWorld? RhetoricalandArgumentativePerspective” – 2013) е част от интересно, модерно и ефективно начинание, а именно „Дигитална библиотека”. Тя е резултат от редица фактори, някои от които са:

  • съвместната работа на учени от една или няколко научни области от различни държави;

  • създаването на научни и изследователски мрежи и развиването им в посока устойчива тенденция;

  • използването на съвременни начини на представяне и популяризиране на резултати от научни изследвания в традиционни и нови полета на реториката.

Редактори на книгата „Какво знаем за света? Перспективи пред реториката и аргументацията” (“WhatdoWeKnowabouttheWorld? RhetoricalandArgumentativePerspective”) са Габриела Кишичек и Игор Загар. Финалният вариант на текста е резултат от дейностите на Института за педагогически изследвания в Любляна, Словения (Educational Research Institute, Ljubljana, Slovenia) и Изследвателския център по аргументация в Университета в Уиндзор (Windsor Studies in Argumentation – University of Windsor).

Сборникът е съвместен труд, той включва резултати от изследвания, представени в разделите: реторика, аргументация, политически дискурс, съдебен или юридически/правен дискурс, образование и медии.

Дигиталната книга започва с част, озаглавена „Теоретични перспективи”; в нея има няколко текста, а авторите са Лио Гроук, Игор Загар, Пол Данлер, Ана Димишовска, Фабрицио Маганьо, Шелдън Уейн и др.

Автор на първия текст “The Elements of Argument: Six Steps to a Thick Theory”е Лио Гроук от Университета в Уиндзор. В него са представени елементите на аргумента в 6 стъпки: 1 стъпка – В началото е логиката; 2 стъпка – Аргументът и неговият реторически контекст; 3 стъпка – Аргументът и неговият диалектически контекст; 4 стъпка – Аргументът и неговият диалогичен контекст; 5 стъпка – Мултимодален аргумент; 6 стъпка – Аргумент и емоция. (с. 25–45). Според автора мултимодалният аргумент излиза извън вербалната парадигма и извън традиционните разбирания за аргумент; като фотографии, карти, снимки и други визуалните изображения в определен контекст също могат да се възприемат като аргументи. Изследователят стигат до извода, че в ерата на цифровата комуникация, когато е лесно да се предават изображения, звуци и дори физически усещания, не е изненадващо, че все повече аргументи включват визуални и невербални елементи. Освен това признаването на мултимодалните аргументи е един от начините да се разшири обхватът на разбирането за аргумент, както и да се направи стъпка в развитието на реторичната теория (с. 34–37).

Игор Загар в статията „Аргументацията като полифония: един говорител, няколко гласа” (“Argumentation as Polyphony: One Speaker, Several Voices”) се фокусира върху представяне на интересна позиция относно разбирането това какво е говорител (с. 49–62). Авторът поставя акцент върху изясняване на понятието „полифония” на с. 60, тръгвайки от Бахтин и развивайки постепенно своята позиция. Според Игор Загар полифоничният анализ следва се възприеме като полезен аналитичен инструмент. Той тълкува понятието „utterer”; неговото разбиране е, че „utterers“ не са лица, които могат да се изслушват един друг и да направят свои собствени заключения; „utterers“ застъпват различни позиции; те имат различни гледни точки, които се открояват в рамките на аргументацията. Той уточнява, че „utterers“ не са реални хора, които говорят един на друг; те са само теоретични (и аналитични) лица, които ни помагат да възстановим етапите/стъпките в процеса на аргументацията.

Другата интересна публикация в раздела „Теоретични перспективи” е на Пол Данлер (Paul Danler) (“The Linguistic-Discursive Creation of the Speaker’s Ethos for the Sake of Persuasion: A Key Aspect of Rhetoric and Argumentation”). В нея е отделено място на даване отговори на въпроси, свързани с ролята на етоса в реториката и аргументацията и eзиково-дискурсивното сътворяване на етоса на говорещия (с. 69–80). Един от акцентите е върху изясняване на някои различия между аргументация и реторика. Авторът твърди, че при аргументацията в центъра е езикът, докато в реториката – самият човек (с. 71). Другият акцент в публикацията е извеждането на морфосинтактични критерии, които според автора допринасят за изграждането на етоса. Според Пол Данлер конкретна езикова структура спомага за подобряване на етоса, при условие, че етосът е резултат на езиково-дискурсивна конструкция.

В частта „Медии” като новаторска се отличава публикацията на Петра Акзел (Petra Aczél) „Предизвикателства пред реториката в ерата на байтовете и лайковете” („Challenges of Rhetoric in the Era of “Bytes and Likes”). В нея са търсени връзките и пресечните точки между реториката и новите медии. В статията са въведени понятията „визуална реторика”, „пространствена реторика”, „операционалистка или оперативна реторика”, „фонетична реторика” (с. 329343). Авторката говори за визуалния и за иконичния обрат, за понятията „пространство”, „място”, „разположение”, „среда”; дори за „интерактивни места”, за нови културни пространства; тя споменава за ключови идеи, които насочват научното мислене в нова посока. Според нея те са тези, които разкриват нови комуникативни и реторични хоризонти за пространството и мястото. Терминът „операционалистка или оперативна реторика” се отнася до няколко равнища, а именно: графично (изображение на движение, осветление, ритъм на промените и др.) и текстово (подбор, комбинация, последователност/серии, операции). Този термин се съотнася и до оперативни модели, и до общи модели, както и до приложения в медиите и до взаимодействия в мрежата (меню, лента с инструменти). Следователно т. нар. „операционалистка или оперативна реторика” използва фигури и данни за операционен, текстови и графичен начин на мислене, за да се формират идеи и за да се направят изводи въз основа на процесите и процедурите. Авторката подчертава, че има проекции на текстово, визуално и иконично равнище (с. 340). Фонетичните измерения на реториката са представени чрез термина, преведен с известна условност на български „фонетична реторика” (aural rhetoric); като авторката публикацията приема, че тя е клон на визуалната реторика; като същевременно подчертава, че „фонетична реторика” се бори повече от 2500 години с господството на вербалното в реторичната теория ( с. 341).

Доказателство за създаването на научни мрежи или общности от различни държави е представянето на авторите в края на дигиталния сборник. Те са от следните университети, които се представят по-долу така както са в текста на дигиталната книга: University of Calgary, Simon Fraser University, the University of Helsinki, University of Western Ontario University of Innsbruck, Wayne State University, University of Windsor, University of Padua, National and Kapodistrian University of Athens, Corvinus University of Budapest, Warsaw University of Life Sciences (SGGW), Universidade Nova de Lisboa, Università Cattolica del Sacro Cuore Milan, University of Trento – Italy, University of Lugano Switzerland, University of Zagreb, University of Split, University Ss. Cyril and Methodius in Skopje,

От април 2012 година досега, какво е отразено в дигиталната книга, са издадени 28 е-книги с общ обем около 7000 страниците. Те могат да се намерят на сайта www.pidigitallibrary.si

Издателските номера на книгата са:

ISBN 978-961-270-169-7

ISBN 978-961-270-170-3 (html)

ISBN 978-961-270-171-0 (pdf)

ISBN 978-961-270-172-7 (zip-iso)

ISBN 978-961-270-173-4 (ePub)

проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева, доц. д-р Гергана Апостолова

pdf-animated-gif

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta