Меги Попова

СУ „Св. Кимент Охридски“

Имейл: megy-popova@gmail.com

/Изследване по Онтология върху термина ʺкачествоʺ и това, което той реферира във философските методи на Джордж Мур, Аристотел и Хегел/

Увод

Това кратко ʺизследванеʺ/преглеждане в история на философията върху разбирането за качеството /на предмета/ има за цел да очертае една рамка на това доколко е разработена и проблематизирана употребата на ʺкачествоʺ и следователно и това, което реферира това понятие. Трудно и дори невъзможно е да се намери някаква самостоятелна теория за качеството. Наблюденията /ми/ показват, че няма ясна и точна специализирана употреба на ʺкачествоʺ. Употребата на философите се базира на общата интуиция; на езиковата интуиция. Изброените факти идват да покажат, че непроблематизирайки употребата на ʺкачествоʺ /кои неща са качества; кои предикати са качества и т.н./, то с това и не се проблематизира и онтологията на качеството; а именно – кое ʺв предметаʺ е качество и кое не е. Единствено у Хегел откриваме показване/доказване на това кое е качество чрез най–точния метод – чрез показване на ставането на качеството в/от ʺпредметаʺ. Именно това е и доказателство, че този текст има онтологическа насоченост, а не логическа.

Все пак в текста ще се обсъждат двата типа употреби /в логически и в онтологически смисъл/. Пресечната точка, или момента, в който е възможно да се изработи една всеобща употреба на ʺкачествоʺ, е моментът, в който прекалената формалност на логическата употреба води до явна некоректност /в изказвания като

ʺкрасивото е качествоʺ; ʺинтелекта е качествоʺ и т.н./.

1. Логически употреби: Джордж Мур

Под ʺлогически употребиʺ ще се разбира: тези употреби, които изхождат от това, което се разбира като качество в езика. Иначе казано – този подход не се занимава с това да разработва теории за това на кое от света съответства онова в езика, което наричаме качество. /Което донякъде прави Аристотел в „Категории“./ При тези употреби всеки предикат се приема за качество. Например: ʺБог е добърʺ се мисли като

ʺБог има/притежава качеството доброʺ. От тази неправилна интерпретация са се появили много теоретически неточности и грешки. Такава е например етиката на Джордж Мур – типът етика, който той разработва, се базира на една онтологическа грешка в основата на метода, който използва; тази грешка се мисли от него като едно ново откритие в начина на изследване на ʺдобротоʺ /разбира се, от него не се мисли като грешка/. Тук може да се абстрахираме от етическото, от ʺдобротоʺ и да разгледаме само чистата форма на метода, защото неговата логика все пак не е неформална и това е позволено да се направи /да се абстрахираме от съдържанието/.

Трябва да се отбележи, че Мур в „Principia Ethica“ тръгва с желанието да направи етиката строга наука, което означава – да намери общовалидни принципи за определяне на истинността на всички съждения, в които на нещо се приписва ʺдоброʺ; за целта трябва да бъде установено какво е това качество; за Мур това качество е неизменно и универсално за предметите, притежаващи го. Грешката на Мур е в основата на неговото изследване – той не безпредпоставъчно приема, че доброто е качество, че когато изследва доброто, изследва качество, държи се с ʺдобротоʺ като с качество. Държейки се с ʺдобротоʺ

като с качество, Мур ни представя и схващането си за качеството. Той нееднократно заявява, че не прави разлика между ʺх е доброʺ и ʺх е жълтоʺ, защото и двата предиката приема като качества. Ако Мур употребяваше ʺкачествоʺ само в езиков смисъл, като предикат, нямаше да се появи проблем, но очевидно е, че Мур придава на качеството онтологичен смисъл, търси качеството в предмета. Според Мур качеството е откриваемо в предмета по аналитичен път; качеството е нещо просто /само по себе си/, което влиза в състава на предмета /който е сложен/; качеството присъства в предмета като част от цяло и т.н.

Следователно: грешката на Мур е в метода му; това произлиза от липсата на осъзнаване на това какво означава нещо да е качество. Това показва как наглед непроблематичната обща и неспециализирана употреба завлича след себе си грешки в онтологията на реалността. /Поставянето под една рубрика на ʺжълтоʺ, ʺдоброʺ, ʺдвижещо сеʺ, ʺмъж на жена сиʺ и т.н. води до онтологически редукционизъм./

Към тази част можем да отнесем и онези философи, които редуцират категориите на

Аристотел до две – ʺсубстанцияʺ и ʺкачествоʺ /използвам ʺкатегорииʺ в логически смисъл, така както се схващат от повечето/; това се прави от Окам например. И най–общо казано –

всеки предикат е качество. Тук може да се отбележи и следното /което идва да покаже и онтологическата неразработеност на качеството/: за синоними на ʺкачествоʺ се използват и

– ʺсвойствоʺ, ʺхарактеристикаʺ, ʺпризнакʺ, ʺатрибутʺ, ʺакциденцияʺ и т.н.; при замисляне и съпоставяне разликите стоят някак смътно и неустойчиво именно, защото няма разработена теория за качеството.

2. ʺКачествотоʺ в „Категории“ на Аристотел

На съображението, че говорейки за категориите в Четвърта глава като „казаното без връзка“, се има предвид не понятието ʺкачествоʺ, а категорията ʺкаквототоʺ, ще кажа, че главното, от което ще се ръководя, ще бъдат примерите в Осма глава.

Аристотеловото разбиране за качеството също изхожда от езика /тоест е логическо/. Разликата между него и другите крайни логицизирани употреби /например в аналитичната философия/ е, че Аристотел търси онтологичен референт на езика; като цяло Аристотел приема логическите отношения между думите и онтологично. Във Трета глава от „Категории“ може да се забележи, че под ʺнещо се предицира за нещоʺ

Аристотел визира именно действителното/онтологическото предициране.

Щом като Аристотел е различил поне десет вида предикати /а не както редукционистките тези, че всеки предикат е качество/, то значи има ʺсъзнаниеʺ, че някои предикати не са качества.

Примерите от Осма глава идват да покажат, че Аристотел няма за цел да разработи някаква теория за качеството, а действително говори за категорията

ʺкаквототоʺ; или – какво може да се получи като отговор на въпроса ʺкакви са нещатаʺ, и се изброяват различните видове отговори. Може да се каже, че Аристотел подвежда под рубриката ʺкачествоʺ като по–общо понятие всички видове каквотост. Спекулация би било да се каже, че Аристотел има отделно разбиране за качеството като първото най–общо и бедно понятие от всички каквотости – това не е експлицирано в

„Категории“. Това което се казва в Осма глава е: „Качеството има множество значения.“ (срв. Аристотел, Категории. Прев. Иван Христов. София: Наука и изкуство, 1999.) Всички примери, които изброява са за ʺвидове качестваʺ. Това идва да покаже, че Аристотел няма разработена теория за качеството, а то е някакво абстрактно общо на всички каквотости. Достойнствата са няколко: прави разлики между различните ʺкачестваʺ – ʺсвойствоʺ, ʺсъстояниеʺ, ʺафицирани качестваʺ /такива от сетивата/ и някои други, от които разлики повечето следващи философи не се интересуват.

Това, което беше по–напред споменато относно онтологическото значение на логиката на Аристотел, тук ще послужи за една критика на този логически метод. Без да е нужно да редуцираме всички предикати до качества, може да се каже, че все пак за Аристотел някои предикати са качества и всички качества са предикати в логиката /а и в света – предицирането на качество е и онтологическо/; тоест всичко, което важи за предикатите, ще важи и за качеството. За Аристотел /а и в цялата класическа логика/ предицирането се мисли като подвеждане на нещо в някакви по–общи класове: ʺх е червеноʺ се интерпретира и като ʺх е в класа на червените нещаʺ, което не е тълкуване на казаното, а някакъв вид извод от казаното; защото ʺх е червеноʺ не означава, че ʺх е в класа на червените нещаʺ, а означава нещо друго, а второто може да се изведе, което не е значението на казаното. Предицирането също така /според Аристотел и в цялата класическа логика/ се мисли и като свързване на две реалности/неща /думи в езика/,

присъединяване на ʺатрибутʺ. Това ясно личи в използването на ʺимаʺ, ʺпритежаваʺ и т.н. някакъв предикат. Значи Аристотеловото разбиране за качествата е подобно в това отношение на това на Джордж Мур /фактически е обратното/, тоест не се поставя под въпрос изобщо онтологията на качеството, защото едва ли ще е разумно да се предположи, че според Аристотел качествата са някакви самостоятелни реалности, които действително /онтологически/ се присъединяват към предметите; това разбира се не е така и затова не може да се говори за онтологическа разработка за качеството, защото все пак Аристотел не обяснява как нещата са някакви /с някакво качество/ не обяснява механизма/процеса и т.н.

Следователно при Аристотел не се открива разработена онтология на качеството.

/В началото беше споменато за какво ни е нужна именно онтология на качеството./

3. Онтология на качеството: при Хегел

Тук трябва да се поясни, че под ʺонтологияʺ през цялото време се има предвид именно методът, които дава обяснение на въпроса, на който логиката на Аристотел не дава – как нещата са такива каквито са, което означава изследване на ставането на реалностите. Въпреки че Хегел има предвид логическото ставане на абсолютната идея, а субектния подход на проф. Андонов познанието на субекта, то в този текст и двата подхода ще се наричат ʺонтологияʺ/онтологически.

Беше споменато в увода, че единствено у Хегел се открива такова изследване на качеството, което проследява неговото ставане; това собствено се нарича онтологическа разработка/теория за качеството /или каквото и да е било друго/. И така

– у Хегел /в Науката логика/ откриваме някакъв адекватен отговор на поставения в началото въпрос: кои реалности са качества; кое в ʺпредметаʺ е качество и кое не е. Разбира се, Хегел не тръгва да изследва качеството самостоятелно и предпоставъчно; качеството само се открива в придобиващото определения битие. Беше поставен въпросът „какво реферира терминът ʺкачествоʺ“, и по Хегел може да се отговори, че реферира някакво определение на битието /това е казано с Хегелов език, аз не бих го казала по този начин/. Целта тук не е впускане в подробни обяснения на ставането на качеството; а качеството Хегел получава така: това е най–бедното определение на наличното битие, най–непосредственото определение; казвайки, че наличното битие е

ʺтакова каквото еʺ, то с това се казва все едно, че наличното битие е тъждествено с качеството /си/. /Затова аз предпочитам да казвам, че наличното битие е ʺтака както еʺ./ Хегел също така настоява, че качеството е валидно определение само за неща от царството на природата, а не от царството на духа.

Това разбиране на Хегел за качеството, което не е показано с някакви примери, нагледи и т.н., а само в логическа форма, като ставане на наличното битие и на качеството самостоятелно, абсолютно, може да послужи като основа за едно субектно разбиране за качеството – в сферата на теорията на познанието, но това няма да бъде направено в този текст. Но все пак общо и за двата подхода /Хегеловият и субектният/ може да се направи извод, че качеството е определение на наличността; при по– развитие реалности да се говори за качество би било редукционизъм. Да се каже, че доброто е качество е същото като да се каже, че човекът е налично битие и т.н.*

Заключение

Този преглед на разбиранията за качеството при разгледаните методи има за цел да разчисти полето за проследяването на разликите /как стават разликите/ в различните синоними на ʺкачествоʺ, които някои бяха изброени по–горе; разликите да не бъдат само интуитивни и смътни, а разработени и йерархизирани – което прави Хегел, но не логически, а познавателно /субектно/.

Тук няма да се развие тази теория, защото целта на този текст е друга. Главната нужда от това възниква поради познавателните грешки, които води след себе си редукционизма на други действия до качества. Когато се изследва действие, с мисълта, че това е качество, това води до лоши резултати и т.н.

Впрочем такава неконтролирана и всеобща употреба се използва след Аристотел и през цялото средновековие и ренесанс на термина ʺсубстанцияʺ, което Хегел със своята система прекратява; така би трябвало да бъде и с качеството.

* Това осъзнаване за характера на Аристотеловата логика препраща към лекции по субектна онтология на проф. А.  Андонов; и по–конкретно: невъзможността на формалните логики /визирайки Аристотеловата/ да обяснят ʺкато какʺ или просто ʺкакʺ нещата са ʺтакиваʺ. Например: обясненията на Аристотел за това как нещо е някакво /предицирането на качество например/ са такива, че все едно предикатите са „залепени с тиксо“ /цитирам проф. Андонов/ за обекта и с това изобщо не става ясно ʺкак обектът е такъв и такъвʺ.