Комуникация в образованието и обществото

Communication in Education and Society

DOI 10.55206/VFTL5282

 

Гергана Илчева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: Ilcheva.gergana@gmail.com

Абстракт: Статия има за цел да представи същността на актуалната през последното десетилетие инициатива на Европейската комисия в областта на висшето образование – Инициативата за създаване на мрежи от европейски университети. Анализът включва проследяване хронологично на моментите, свързани с възникването на идеята, световните и европейски тенденции във висшето образование и актуалните политически приоритети на Европа. На­пра­вени са обобщения на резултатите от изминалите 5 години от реали­зира­нето под формата на пилотни проектни форми на стратегическо сътруд­ничество. Анализът е направен чрез методите кабинетно изследване и кон­тент-анализ  на европейски документи, публично достъпни данни за функ­циониращите университетски мрежи и техните постижения, преглед на на­личната литература, официалните доклади и становища на заинтересованите лица. Задача е да се дадат отговори на въпроса какво прави успешен този модел на партньорство и да се посочат някои проблематични аспекти от не­говото прилагане. Описани са характеристиките и целите, които са поста­вени пред тези образователни алианси; изведени са постижения, идентифи­цирани са трудности и предизвикателства.

Ключови думи: Европейски съюз, европейски университети, Инициатива за създаване на европейски университети, университетски мрежи, стратеги­ческо сътрудничество.

 

Analysis of the European Universities Initiative as a Model for a Transnational European University and Collaborative Academic Spaces 

Gergana Ilcheva

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: Ilcheva.gergana@gmail.com

Abstract: This paper aims to present the essence of the European Commission’s initiative in the field of higher education, the European Universities Initiative (EUI), which has been implemented over the past decade. The analysis involves chronologically tracing the moments related to the emergence of the idea, the global and European trends in higher education and the current political priorities of Europe. Summaries are made of the results of the past 5 years of implementation in the form of pilot project forms of strategic cooperation. The analysis has been carried out through desk research and content analysis of European documents, publicly available data on the functioning university networks and their achievements, a review of the available literature, official reports and stakeholders’ opinions. The task is to provide answers to the question of what makes this partnership model successful and to point out some problematic aspects of its implementation.  The characteristics and objectives of these educational alliances are described; achievements are highlighted; and difficulties and challenges are identified.

 

Keywords: European Union, European universities, European universities initiative, university networks, strategic partnership.

 

Увод

Висшето образование все още е част от компетенциите на държавите членки. Водещ принцип в провеждането на образователната политика се явява този на субсидиарността, въз основа на който Европейският съюз мо­же да изпълнява единствено подкрепяща роля. Първоначално взаимо­зави­симостта между икономическата интеграция и образованието остава извън фокуса на процесите, които се инициират в обединяваща се Европa в сре­дата на миналия век. В същото време, след близо 70 години от пътя, през кой­то Европа извървя към своята интеграция става ясно, че днес Европейс­кият съюз е повече от една икономическа общност и образованието и кул­турата са не по-малко важни от технологиите, търговията и ико­но­миката.

Както е подчертано в Сорбонската декларация от 1997 г., тук ,,се раж­дат университетите още преди три столетия“. [1] Десет години след това, отново в Сорбоната, френският президент Емануел Макрон ще добави ,,тук са най-старите университети, но не и най-желаните“.

В световен мащаб, повече от двадесет години се наблюдава тенденция на намаляване на относителната тежест на Европа по отношение на уни­верситетите, ангажирани с изследователска дейност. Появяват се твърде­ния, че европейското висше образование се намира в интелектуална и ин­ституционална  криза, а образователният поток показва устойчива тенден­ция на небалансираност и все още Европа е в позицията на страна, която изпраща повече учащи, отколкото приема такива. (Тотоманова, 2001) [2] (Gunn, 2020) [3], (Macron, 2017) [4]). Само 10 от 50 топ университета сa ба­­зи­рани в Европа. [5] Към това следва да се добави и технологичният нап­редък на Америка и Япония, и изоставането спрямо тях по отношение на финансирането и научни постижения на Стария континент. Евро­пейс­ките институции са наясно, че за да бъдат конкурентни на световната сцена, са необходими обединените им усилия, за да бъдат позиционирани на едно ка­чест­вено ново равнище, далеч над регионалното ниво.

Ето защо приоритет в политическия календар на Европа e задълбо­чаващото интегриране между институциите за висше образование, с под­чертано устойчив характер, по-широк тематичен обхват и продължителност във времето, водено от общи европейски ценности и основните принципи за академична и научна самостоятелност.

Хоризонтите отвеждат към необходимостта от преосмисляне на тра­ди­ционните модели на функциониране, прилагани в образователната сфера, с привнасяне на успешните работещи практики, с което да се създадат ус­ловия за постигане на качествено нови форми за предоставяне на образо­ва­ние, за да се изведе европейското висше образование до световно ниво.

В реч пред Сорбоната в Париж на 26 септември 2017 г. [6], само ня­колко месеца след като е избран за президент на Франция, Еманюел Макрон предлага „нова основа“ на Европейския съюз. Той представя много кон­крет­ни мерки, които трябва да „подновят дебата“ на европейско ниво още „пре­ди края на годината“. Тази публична политическа проява е знакова за общ­ностната образователна политика, дори би могла да се определи като осно­во­полагаща с това, че чрез своята реч, Макрон съживява идеята за съз­да­ването на европейска наднационална институция във висшето образо­вание. От престижната трибуна в аулата на Сорбоната френският президент заявя­ва:

Предлагам създаването на европейски университети, които да пред­ставляват академични мрежи, обхващащи множество държави и които да залагат на възможността студентите им да получават образова­нието си в чужбина, а образователният процес да се провежда на минимум два европейски езика…

Тези европейски университети трябва да се превърнат в среда за пе­дагогическа иновативност, за постижения в научните изследвания. Трябва да си поставим за цел да изградим поне двадесетина такива университета до 2024 г., но също така трябва още от следващата академична година да положим основите на първите такива, с въвеждането на истински евро­пейски семестри и дипломи. (Macron, 2017). [7]

Също така е изложена познатата вече от Болонския процес амбиция на Европа ,,да бъде пространство, в което до 2024 г. всеки студент ще говори поне два европейски езика … През 2024 г. половината от принадлежащите към една определена възрастова група би трябвало да са прекарали поне 6 месеца в друга европейска държава преди да навършат 25 години“.

Първоначално се наблюдава изключително положителен прием, като доказателство може да се посочи първата информационна сесия, проведена в Брюксел през 2018 г.  Това е официално събитие, организирано от ЕК за промотирането на ИЕУ, към което се присъединяват хиляди участници, вклю­­чително заинтересовани страни, заместник-ректори, делегати на ми­нистри и представители на изследователски организации. Инициативата е положително приветствана с различни определения като „възраждане на европейския дух“, възможност за създаване на „истински университетски модел“, създаване на „обща идентичност“, дори „противотежест на Харвард и Станфорд“ (Bromme & Oliver, 2019). [8]

Идеята за наднационален университет обаче не е нова нито за акаде­мичната, нито за политическата общност. Тя е резултат от над 70-годишен дебат. Проследявайки нейното възникване и развой, бихме могли да раз­берем символичното ѝ възобновяване именно от френската трибуна на Сор­боната. Самата хронология на развитието на тази идея е документирана и изчерпателно представена от редица автори. (Corbett, 2005) [9]; (Gunn, 2020). [10]

Дебатът за създаването на европейски университет е част от общия политически проект на Съюза и е белязан основно от противопоставянето на концепции. От една страна, стои въпросът дали Съюзът да се разглежда като строго икономически,  или по-скоро в широк смисъл – политически проект,  а от друга, от френско-немското противопоставяне за това каква да бъде неговата същност – правен статут, източници на финансиране, обра­зователни програми, ръководство, физическа инфраструктура и пр. Доку­ментирано е, че за пръв път темата е загатната от немския икономист Ал­фред Мюлер Армак още през 1948 г., който смята, че ,,европейската интег­рация не се ограничава до икономическата сфера, но трябва да включва и форми на културна интеграция“ (Corbett, 2005). [11] Той допълва, че ,,ев­ропейските университети следва да осигурят основа за научни изследвания, да преодолеят отдалечеността си от САЩ и да се превърнат в модел на ино­вации“ (Corbett, 2005). [12]

Възобновяването на официално равнище се инициира от френската гру­па, която работи по изготвянето на Договора за създаване на Европейс­ката икономическа общност (ЕИО, Договор от Рим (1957)).  Новата визия е доста по-конкретна от предишните, но в същото време е ограничена до френ­ската концепция за създаване на европейски съвместен научен център за ядрени науки. Въпреки това намира правен израз в чл. 9 (2) от Договора за Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом, март 1957 г.). „Следва да бъде създадена институция със статут на университет, чийто начин на функциониране ще бъде определен от Съвета.“ [13]

Немската група продължава да отстоява своето разбиране за пълно­правен европейски университет, обхващащ широк кръг академични дисцип­лини, който да обслужва не просто академични, а по-скоро политически и социални цели.

Сред университетските среди също няма еднозначни и подкрепящи действия. Техните опасенията са свързани с въпроса за академичната авто­номност и институционална независимост, от които образователните инсти­туции имат нужда, също така се притесняват от допълнителната конкурен­ция, която ще се появи, в т.ч. и за достъпа до финансиране.

Независимо от провала с опитите да се постигне единодушие за прав­ната и финансова основа, разминаванията за видовете дисциплини и често липсата на подкрепа от самите университети, идеята за създаване на такава наднационална структура във висшето oбрaзoвaние оцелява и на следва­щи­те етапи от евроинтеграционния процес.

Последният сериозен опит от този начален период в търсене на най-добрия ,,формат“ на европейски университет според Анне Корбет (2005) е от началото на 60-те години на 20. век. Предложението този път е за  самос­тоятелна образователна институция за 500 студенти, която предлага две­го­дишно следдипломно обучение по предмети, които са от значение за евро­пейската интеграция. (Corbett, 2005). [14] Не получава необходимата под­крепа и с това разискванията по темата се преустановява за дълго време.

Едва през 2005 г., тогавашният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предлага създаването на Европейски технологичен институт, който да предприеме „Образователни, изследователски и инова­ционни дейности на високо ниво, както в някои стратегически аспекти, тематични области и в областта на управлението на науката и иновациите“ (Barroso, 2006). [15] За пореден път идеята не води до никакво действие, поради неприемането от страна на държавите членки, университетите и до­ри бизнес средите. Наднационалният университет остава все така нереали­зиран политически проект на европейската интеграция.

Новата страница е започната през 2017 г., както е посочено по-горе, след избора на президента на Франция Еманюел Макрон.

Реакциите на европейските институции и отношението на европейс­ките лидери спрямо идеята освен че са почти незабавни, са и подкрепящи.  Няколко месеца по-късно, през ноември същата година в Съобщението на Европейската комисия за ,,Укрепване на европейската идентичност чрез oбрaзoвaние и култура“, което трябва да послужи като принос за срещата на лидерите на ЕС на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг, Швеция [16], е пред­ста­вена идеята за създаване на Европейско образователно пространство.

Една от целите за осъществяване на тази идея е:

– подпомагане сътрудничеството на европейски университети в рам­ките на мрежата и през границите, които да се конкурират на международно равнище, включително създаването на училище по европейско и трансна­ционално управление

В програмата на лидерите, предвидена в частта oбрaзoвaние и кул­ту­ра, е утвърдена точка:

– Да се насърчи създаването на мрежа на европейските уни­вер­си­те­ти от различни държави членки с интегрирани учебни планове и прог­рами, които дават на студентите възможност да учат в чужбина и да посе­щават занятия на поне два езика.

На самата среща през ноември 2017 г., под председателството на До­налд Туск се очертава визия за Европа, целяща използване на пълния по­тенциал на oбрaзoвaнието и културата за създаване на устойчива работна сила, социална справедливост, активна гражданска позиция и възможност европейската идентичност да бъде почувствана в цялото си многообра­зие. А в Заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2017 г. (EUCO 19/1/17 REV1) се призовават държавите членки, Съвета и Комисията, в съ­от­ветствие с областите им на компетенции да предприемат действия по за­дълбочаване на стратегическите партньорства между висшите учи­лища в целия  ЕС и насърчаване на създаването до 2024 г. на двадесетина „ев­ропейски  университета“, състоящи се от изградени „от долу нагоре“ мре­­­жи от университети в целия ЕС, които ще дават възможност на сту­дентите да придобият степен чрез комбиниране на обучение в различни държави от ЕС и ще допринасят за международната конкуренто­способ­ност на европейските университети. (Европейски съвет, 2017). [17]

Подкрепата за създаването на „европейски университети“ ще допри­несе за постигането на тази цел, като събере ново поколение европейци, които са способни да си сътрудничат и да работят в рамките на различни европейски и световни култури, на различни езици и в различни държави, сектори и научни дисциплини.

Първото изчерпателно описание на Комисията за същността и ми­сията на европейски университети, мислени като част от европейското об­разователно пространство, се съдържа в Съобщение от 22 май 2018 г. (COM (2018) 268 final) до Европейския парламент, Съвета, Европейския иконо­мически и социален комитет и Комитета на регионите за ,,Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и кул­турата“. [18] Те са представени като част от пакета специфични полити­чески инициативи при съвместната работа ,,за да стане Европейското прост­ранство на образование реалност“.

Европейската инициатива за „европейски университети“ надгражда дългогодишната традиция на трансгранично академично сътрудничество, като създава изградени „от долу нагоре“ мрежи от университети с обща ви­зия и ценности. Целта е съвместно разработване на дългосрочни стратегии в образованието, науката и иновациите, с акцент върху интегрирани учебни програми и улеснена студентска мобилност. Това ще допринесе за появата на европейски образователни степени, признавани в цяла Европа. (Евро­пейска комисия, 2018). [19]

Първата пилотна фаза е анонсирана на 25.10.2018 г. на страницата на Изпълнителната агенция за образование и култура с процедура за канди­датстване по Програма „Еразъм+“ 2014-2020 г., Ключова дейност 2 (КА2), Сътрудничество между организациите и институциите, дейност „Европейс­ки университети. Всички институции за висше oбрaзoвaние, притежаващи валидна Харта за висше oбрaзoвaние „Еразъм“ (ECHE) са допустими кан­дидати. Одобрени за финансиране са 17 проекто- предложения и първите али­анси, съставени от общо 114 висши учебни заведения, започват да функ­ционират.

На следващата година през месец ноември е публикувана и втората покана за подаване на проектни предложения по инициативата „Европейки университети“. Избрани са нови 24 проекта от общо 62 подадени пред­ложения, които вече включват 165 висши учебни институции. Добре е да се отбележи, че 16 от участниците са извън Европейския съюз, разпределени съответно между Исландия с един представител, Норвегия и Турция по три, четири от Великобритания и пет сръбски образователни институции.

Следващата, трета поред процедура за събиране на проектопред­ло­же­ния по „Еразъм+“ 2021-2027 г. предлага малко по-различен подход, като е разделена на две отделни теми – функциониращите от пилотната фаза али­анси кандидатстват по тема 1. Задълбочаване на съществуващи инсти­ту­ционални международни сътрудничества, а по тема 2. Разработване на но­ви институционални международни сътрудничества са допустими кан­дидати на новосформирани консорциуми, които не са получавали фи­нан­сиране досега. Интересът на университетите към инициативата се за­пазва устойчив. Само един от функциониращите пилотни проекти не по­лучава последващо финансиране, а четирите нови консорциума са избра­ни от общо 31 подадени предложения по Тема 2. Така, в резултат на про­це­дурата от 2022 г. вече има 44 алианса на европейски университети, които включват 340 висши учебни заведения от 31 държави, вкл. членките на Европейския съюз, Исландия, Норвегия, Сърбия и Турция.

За последващо финансиране имат възможност да кандидатстват и вторите 24 пилотни проекта през 2023 г., когато е обявена четвъртата поред процедура. Отново разделена тематично на 2 – за съществуващи алианси и нови предложения.

През юни 2024 г. са обявени последните избрани от Европейската ко­ми­сия 14 нови алианса на Европейски университети, които се присъеди­няват към досега функциониращите 50, и за които е отделен бюджет от 14,4 милиона евро за всеки за четиригодишен период на изпълнение.

Пет години след стартирането ѝ, към Инициативата има устойчив ин­терес от страна на текущи и потенциални бенефициенти, с осигурена под­крепа (институционална и финансова) в дългосрочен план до 2030 г. Ини­циативата е обявена за повече от успешна, като първоначалният план от 42 да разшири до 60 броя на алиансите до 2024 г., с индикативен бюджет 1,1 милиард евро за периода 2021 – 2027 г.  е напълно постигнат. Нещо повече, резултатът са съществуващи 65 алианса, в рамките, на които участват 570 институции за висше образование от 35 страни, държави членки, както и Ал­бания, Босна и Херцеговина, Исландия, Черна гора, Република Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция. При това без бюджетът да бъде увеличаван.

Към момента, според данни от списъка, публикуван на страницата на Европейската комисия [20], като част от алианси на европейски универ­ситети са 13 български висши учебни заведения:

1. Софийски университет, алианс Transform4Europe – T4E: The European University for Knowledge Entrepreneurs
2. Университет за национално и световно стопанство, алиансEU – The European University engaged in societal change
3. Нов български университет, алианс ERUA European Reform University Alliance
4. Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив, алианс INVEST INnoVations of REgional Sustainability: European University Alliance
5. Технически университет – София, алианс: Eut – European University of Technology
6. Русенски университет, алианс ACROSS
7. УАСГ, алианс BAUHAUS4EU
8. Бургаски свободен университет, алианс EUNICoast
9. Стопанска академия, алианс KreativEU
10. Великотърновски университет, алианс OpenEU
11. Аграрен университет в Пловдив, алианс UNIgreen
12. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, алианс FILMEU
13. Медицинският университет – алианс INGENIUM

Понастоящем Инициативата за създаване на европейски университети (ИЕУ) [21]  е част от пакет за висшето образование, наред с предложение за Препоръка на Съвета относно изграждане на мостове за ефективно евро­пейско сътрудничество във висшето образование и част от четирите водещи инициативи от Европейската стратегия за университетите [22] , подкрепена финансово в рамките на „Еразъм+“ 2021-2027 г. , в съчетание с рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ 2021-2027 г., програмата „Цифрова Европа“ 2021-2027 г. и други инструменти на ЕС и национални инструменти и има амбициозната цел да бъде стъпка към повишаване на привлекателността и глобалната им конкурентоспособност и изграждане на чувство за европейска принадлежност.

Въпреки че е твърде рано да се даде цялостна оценка и да се предвиди със сигурност какви ще са всички последствия за сферата на висшето об­разование и заинтересованите лица,  към момента има подновена интег­ра­ция под политическото предприемачество на Комисията. Независимо дали в бъдеще ще станем свидетели на трайно закрепване на подхода от долу нагоре, вече присъствието на алиансите на Европейски университети водят към променящ се пейзаж за европейското висше образование.

 

Започване на инициативата

Анонсирането на Инициативата за Европейски университети е на­сочена към разработването на идеята на Макрон и препоръката на Евро­пейския съвет, но също така е прилагане на установен инструмент в полити­ката на управление в Европейския съюз – Отвореният метод на коорди­нация.

Реализирането на Инициативата за създаване на европейски универси­тети ни прави свидетели на едно изключително задълбочено и системати­зирано преосмисляне на бъдещите облик и посока на образователната поли­тика на Европейския съюз. Осъзната необходимост и търсене на качествено нов подход и успешна форма на институционално наднационално сътруд­ни­чество в областта на висшето образование. Не само базирано на офици­алните документи и събития, тематичното обследване на наличната в интер­нет информация показва, че последните години интензивно се провеждат изследвания, социологически проучвания и пр., които търсят обратна връз­ка от институции,  заинтересовани страни и всички европейски граждани, с обобщаване и анализ на техните нагласи по темите, свързани с образова­нието, какво получават и какво очакват от него.

Освен това, тенденцията към консолидация на капацитет при универ­ситетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. [23] Тази тенденция обхваща все повече висши училища. Те са склонни да споделят ресурси в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно. Тези цели най-често са: повишаване на качест­вото на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверси­фика­ция на научни програми, специалности и направления. Мотивите за консо­ли­дация при висши училища са различни, но срещаме данни, че за период от 35 години между 1972 г. – 2007 г. са създадени около 38 международни асоциации на университети, което прави повече от 1 на година [24], а в Кон­цепцията на Министерството на образованието и науката за промени в за­кона за висшето образование за споделяне на ресурси за обучение и научни изследвания (2023) се цитира доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), според който „над 120 обединения на висши училища и научни ор­ганизации са създадени в Европа от 2000 година до 2019 година“. Това де­­монстрира сериозен ръст.

Няколко са факторите за това. Например,  преодолени са досегашните спорове за вида и формата на сътрудничеството, като в насоките за кан­ди­датстване не са поставени ограничения Допустими са различни по тип об­разователни институции – предлагащи широко портфолио от предмети или профилирани, не се дава предимство на инженерни науки пред хума­ни­тарни, изкуство и пр. или такива с евроинтеграционна насоченост.

Отпада необходимостта от извършване на разходи по изграждането на нова образователна физическа инфраструктура – сгради и съоръжения, как­то и тепърва установяването и налагането на имидж на една изцяло нова об­ра­зо­вателна институция. Новият подход е предпоставка самите универ­ситети да разглеждат участието си в такава мрежа като възможност за по­лучаване на добавена стойност, а не като форма на съперничество, заплаха от намаляване на досегашното им финансиране или загуба на студенти.

Друга група фактори са обусловени от външни обстоятелства. Пос­лед­ните години подобна трансформация в сферата на висшето образование след­ва своя логичен ход. Образованието е такава сфера, че изпълняването на различните дейности чрез партньорски взаимодействия дава редица пре­имущества. Примерите за външни фактори са Болонският процес и Ев­ро­пейското пространство за висше образование. Освен това, успешното при­лагане на формấта на алианси от европейски университети се улеснява от това, че капацитетът на самите университети от участието им в анало­гични форми на университетите са придобили значителна институционална авто­номия, която им дава свободата и да участват в преговори и да извърш­ват своята дейност във формат на двустранно и многостранно сътрудни­чест­во, когато го намират за стратегически полезно, също така да инвес­тират, да пра­вят нововъведения на всички равнища, като в същото време да са спо­собни да се самофинансират, намалявайки зависимостта си единст­вено от преките държавни субсидии. На четвърто място са процесите на интерна­ци­о­на­лизация, които протичат като цяло в Европа. Образователните инсти­туции са по-склонни да си сътрудничат и да търсят партньори дори извън рамките на Европейския съюз.

На последно място е и наличието на национални системи за оценка и класация за постижения на университетите, в т.ч. и национални реформи за диференциация и стратификация в системите за висше образование.

Постижения

Успоредно с първите процедури за подбор и изпълнение, европейс­ки­те институции започват интензивно да организират събития, посветени на популяризиранe, представяне на текущи резултати, изготвяне на доклади за напредък и поставяне на цели пред инициативата. Оказва се, че тази тема вълнува много по-широк кръг заинтересовани лица. Не само организи­ра­ните от европейските институции събития стават трибуна за мнения, опасе­ния, скептични оценки, похвали и критики. Множество международни ор­ганизации, национални правителства и независими анализатори под раз­лич­ни форми дават израз на своята оценка от момента на оповестяването на инициативата за създаване на европейски университети. Публикуват се ста­новища, изработват се статистики, организират се международни конфе­рен­ции. (EUA [25], LERU [26], Bologna Follow-Up Group – BFUG [27]).

Със стартирането си през 2019 г. инициативата предизвиква безпре­цедентен интерес в европейските среди за висше образование, като привли­ча нарастващ брой предложения в пет последователни процедури за подбор по програма „Еразъм+“. От първоначално избраните 17 проекта на евро­пейски университети, в рамките на пилотната фаза на инициативата, обеди­ня­ващи 114 институции за висше образование, понастоящем функционират 65 алианса, съставени от над 570 институции за висше образование със вся­какъв академичен профил от 35 държави, включително всички държави ‒  членки на ЕС, както и Албания, Босна и Херцеговина, Исландия, Черна го­ра, Република Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция.

Партньорските университети включват над 11 милиона студенти. Кое­то значи, че около половината от студентите в Европа в момента се обу­чават в рамките на някой от алиансите за европейски университети. [28]

В началото на 2025 г. Европейската комисия публикува първия си Док­­лад за резултатите и потенциала за трансформация на инициативата за ев­ропейски университети.

Предвид факта, че някои от проектите стартират своята дейност след 2024 г., все още е сравнително рано да се оцени цялостното въздействие на Инициатива върху европейски институции за висше образование и образо­вателните системи в Европа. Обосновано можем да очакваме резултатите от заложения дългосрочен потенциал за трансформация да нараства с времето, когато повече съюзите достигат функционална „зрялост“.

Според проучването на Европейската комисия, през изминалия пе­риод в значителна степен е постигнат видим напредък по отношение на ам­бициозните цели пред инициативата, демонстрира се значителен транс­фор­мационен потенциал по пътя към изграждане на пълноправни европейски университети. Едновременно с това, остава още много да бъде постигнато, и от решаващо значение за успеваемостта и увеличаване на мащаба на въз­действие е осигуряването на продължителната подкрепа от Комисията, дър­жавите членки и всички заинтересовани страни.

Основни постижения, документирани в Доклада са следните:

• Разработени повече от 600 съвместни учебни програми и курсове на всички академични нива, включително около 160 програми, завършващи със съвместни дипломи; повече от 430 кратки програми, водещи до микро­кредити.
• Разработени 528 кратки обучителни курсове и стартирали 195 съв­мест­ни курсове с външни заинтересовани лица.
• Нарастване на студентската мобилност в рамките на алианса с 400% и с 200% на мобилността на персонала с 200%.
• 14 алианса са установили отделна правосубектност.
• 98% от алиансите включват студенти в техните управленски струк­тури, а в 63% от случаите те са с право на глас.
• 70% от алиансите са разработили или са в процес на разработване на сътрудничество по модела на четворната спирала (Европейска комисия – 2025). [29]

Най-полезни за функционирането в условия на криза се оказват след­ните характеристики на ,,европейските университети“:

1) дигиталните междууниверситетски кампуси, които осигуряват ви­со­кокачествено образование чрез по-голям брой онлайн курсове и съвмест­но дигитално обучение;

2) инфраструктурата и методологията за съвместни курсове, със стра­тегия за управление на смесена мобилност (виртуална и физическа);

3) разработването на кратки учебни курсове, водещи до микрокре­дитиране, в сътрудничество с компании, региони и градове, за да се осигури на пазара на труда специалисти с актуални умения, които да са от същест­вено значение в контекста на възстановяването, позволявайки на всеки да повиши уменията и да се преквалифицира на всеки етап от кариерата си;

4) прилагането на основан на предизвикателства подход, при който студентите работят с учени, изследователи, компании, градове и региони, за да се справят с големите обществени предизвикателства.

Очаквания – посоки, потенциал и трудности

Представената дотук оценка на Инициативата за създаване на евро­пейс­ки университети не претендира за изчерпателност, но също така не би могла да бъде обективна, ако заедно с постиженията и потенциала за транс­формация в положителен аспект не намерят място и трудностите, които съ­пътстват функционирането на образователните алианси от нов тип, и опи­тът за анализ на потенциалните негативни последствия.

Скептичните нагласи към нуждата от задълбочаване и разширяване обхвата на дългосрочното съвместно, структурно, устойчиво и системно сът­рудничество в областта на образованието, традиционно произтичат от консервативните политически кръгове, а в конкретния пример спрямо Ини­циативата за европейски университети се срещат и сред самите пред­ста­вители на академичната общност и националните представителства, които виждат заплаха за академичната свобода, загуба на национална идентич­ност и др.

Позовавайки се на „Европейска стратегия за висше образование“ на ЕС (Европейска комисия, 2022 г.), анализатори твърдят, че се наблюдава про­­мяна, като акцентът на координацията на политиката на ниво ЕС се из­мества към акцент върху координация на организацията на ниво универси­тети под формата на изграждане на университетски съюзи. [30]

Важността и ролята на науката и университетите за бъдещето на Ев­ропа са подчертани от Марио Драги в Доклада за Бъдещето на Европа [31], от Енрико Лета в Доклада за бъдещето на Единния пазар [32] и на Ма­нуел Хектор за Междинния доклад на „Хоризонт Европа“. [33]

За европейските институции няма съмнение, че изградените алианси на европейски университети демонстрират трансформиращо въздействие на ниво ЕС. Чрез наднационален обмен на политики и задълбочено сътруд­ничество те допринасят към европейска интеграция и сближаване, пови­шена социална ангажираност и превръщат висшето образование в по-при­общаващо и съобразено с нуждите на пазара на труда, докато в същото вре­ме играят водеща роля в насърчаването на обща идентичност и общи цен­ности, включително академични ценности. [34]

Проблематичните полета обаче са свързани с ефекта от пълното раз­гръщане на инициативата в пълен мащаб и широк темпорален аспект.

По аналогия с воденето на политиката на различни скорости или при­лагането на подход за диференцирана интеграция (подкрепян в различни сфери на политиката от френският президент Макрон) е възможно в зна­чителна степен вместо да изведе цялостно нивото на европейското висше образование към по-добро равнище, достъпът до финансиране, както и всич­ки съпътстващи ползи от участието в университетски алианси да до­веде до продължаващо, задълбочаващо се раздалечаване на привлекател­ни­те образователни дестинации, както и на „елитните“ или „топ“ универси­те­ти, измежду общо 5000 университета в Европа [35], които ще останат извън прилагането на инициативата.

Също така амбицията успешните моделите на сътрудничество между европейските университети да служат като пример за подражание и еталон за качество ще доведе до негативна ситуация, в която участието ще става неизбежно, поради опасност от маргинализиране на университетите чрез неучастие в инициативата. В допълнение, това може да стимулира възник­ване на посредствени партньорства, с лошо качество на стратегията и ми­сията под която функционират. Не на последно място, следването на ус­пешните модели може да доведе до хомогенизация и конвергенция, което ще предизвика  негативни последици за по-малките или регионални универ­ситети със специфични мисии, които ще са принудени да се адаптират към контекста на инициативата.

Друг проблематичен момент е обвързването на ефективността с нуж­дата от гарантирано дългосрочно финансиране – възможно е именно това да доведе до трайно закрепяне на проектното начало на тези съюзи, чиито участници ще оперират със съзнанието за лимитирана във времето анга­жи­раност (основната характеристика на понятието „проект” е наличието на на­чало и край). Подходът, базиран на проекти, не е напълно в съответствие с дългосрочната стратегическа визия на Съюза и има трудности при ефек­тивното мобилизиране на синергии между различните потоци на фи­нан­сиране. Ще може ли в този случай да се разчита на дългосрочно анга­жиране от участниците от страна на институции, администрация и ака­де­мичен със­тав. Естествено е това да не засегне толкова съзнанието на са­мите студенти, тъй като така или иначе статутът на студент е ограничен от вре­мето с раз­лична, но относително кратка продължителност 4 или 5 го­дини.

Въпреки че се стимулира подход при създаването на моделите на мре­жи от европейски университети от долу нагоре, не може да се омаловажава особеността, че част от мотивацията идва отвън, от външен фактор. Усло­вията за финансиране (кандидатстване, допустимост и оценка на проекто­предложенията по програма „Еразъм +“ и търсените резултати са стриктно дефинирани от Европейската комисия, което всъщност е подход от горе надолу. За да се преодолее тази обвързаност с проектното начало е важно включването на национално публично финансиране и други публични и част­ни инвестиции, които да са допълнение към подкрепата, осигурена на общ­ностно ниво.

На следващо място, потенциален проблем разкрива хипотезата, че дос­­тъп да финансиране ще имат само престижни университети, такива с управленски капацитет и опит в участието на проекти (т.нар. ефект на ку­мулативното предимство, Matthew Effect, който се използва за описване на явлението, при което индивиди или групи, които започват с определени предимства, имат по-големи шансове за успех и натрупване на допъл­ни­телни предимства, докато тези, които започват с недостатъци, често из­пит­ват допълнителни трудности и неуспехи). Това е преодоляно в значи­телна степен с насоките за кандидатстване и критериите към кандидатите. От списъка с участници се вижда, че присъстват както престижни учебни заве­дения (Сорбоната, Болонския университет), така и малки, сравнително ско­ро създадени, регионални университети (Университет на Приморска, Нов български университет).  Във всяка следваща фаза, сравнимо с първата, пре­об­ла­дава присъствието на регионални учебни институции, такива с по-крат­ка професионална история и с не толкова богат проектен опит. Причи­ната за преобладаващото участие и респ. достъп до финансиране на даден про­фил учебни заведения (елитни френски, немски, италиански универ­ситети) е много вероятно да се дължи по-скоро на тяхната по-добра подгот­веност да участват в подобни инициативи, наличие на предишен опит в между­народното сътрудничество, кандидатстване и изпълнение на мащаб­ни проекти и пр., а не на особености на концепцията на Европейската ко­мисия, които да ги извеждат в по-благоприятна позиция, като на практика в насо­ките за кандидатстване не се открива подобно ограничително или дис­кри­миниращо условие. От избраните дотук проекти не се забелязва предос­та­вяне на предимство на определени държави, региони, академична сфера или тип учебно заведение – в зависимост от имиджа и големината му. Нали­чие­то на преобладаващото присъствие на немски и френски университети се дължи до голяма степен на факта, че сравнимо с останалите, в тези две дър­жави по принцип функционират по-голям брой университети.

Правни и административни пречки пред разработването на съвместни образователни дейности на всички нива, включително присъждането на съв­местни степени. Тази съществуваща опасност би могла да се миними­зира с търсения подходящ правен статут за алиансите от европейски уни­вер­ситети, който ще им позволи да съчетават своите силни страни, да вземат съвместни стратегически решения, да действат заедно с юридическа право­субектност и да улесняват обединяването на ресурси, дейности и данни. Този статут би способствал за по-задълбочено, дългосрочно и гъвкаво транс­национално сътрудничество, като позволява споделянето на капа­цитет, об­мена на персонал и изпълнението на съвместни програми с цел присъждане на съвместни академични степени на равнището на алиансите, включи­тел­но съвместна европейска степен.

Пряка връзка с отделната правосубектност има и целта пред евро­пейс­ките университети да послужат като средство за повишаване на между­на­родното им присъствие и подобряване на позициите им в междуна­род­ните ранкинг системи. Спорен е въпросът дали само участието в такъв али­анс наистина ще има значителен ефект върху подобряване на конку­рен­то­спо­собността и видимостта в международен план. По думите на редак­тора на све­товната университетска класация Times Higher Education цити­ран от Bromme and Oliver (2019) „Малко вероятно е да третираме подобни консор­циуми, алианси, тъй като за нуждите на оценката ние сме склонни да взи­маме предвид единствено юридическите лица с автономен статут.“ [36]

Засега няма данни за зависимост между успеваемостта на евро­пейс­ките университети като партньори в алиансите на европейски университети и техният международен рейтинг. За пример, сред 114-те членове на али­анси от пилотния етап на инициативата, само 18 са в топ 200 на класацията на Шанхай, 25 в класацията на QS и 26 в класацията на Times Higher Educa­tion. [37]

И накрая, трудностите пред осъществяването на една на пръв поглед лесна и ползотворна цел – 50% студентска мобилност в рамките на алианса. Това може да се окаже далеч не толкова постижима цел, поради допъл­ни­телна финансова тежест за институциите и необходимостта от опреде­лено финансово състояние на самите студенти като предпоставка да се включат в международен обмен.

Изводи и заключение

Идеята за наднационален университет не е нова нито за академичните среди, нито за политиците. Тя е резултат от над десетилетен дебат и е пряко свързана с тенденциите в общия интеграционен процес. Реализирането на Инициативата за създаване на европейски университети предполага задъл­бо­чено и систематизирано преосмисляне на бъдещите облик и посока на образователната политика на Европейския съюз. Осъзната е необходи­мост­та и търсене на качествено нов подход и успешна форма на институцио­нално наднационално сътрудничество в областта на висшето образование. Инициативата се определя като успешна към момента. В същото време, про­дължават анализи и търсения, за да се избегнат отрицателните пос­ледици и да се постигне максимален трансформационен ефект спрямо сис­темата за висше образование и нейните представители.

В резултат  на анализа на селектираната и обработена информация се установи, че това е инициатива с дълга предистория, следваща различни евроинтеграционните етапи и световните тенденции; същевременно тя е уникално реализирана към момента форма на управленска архитектура. В статията се представя комплексна и многопластова идея, която включва по­литически, образователен, икономически и социален компонент. Уста­но­вено е, че съществува и вътрешнопротиворечива перспектива пред дълго­срочното съществуване на тези алианси, закрепени в траен съюз. Очертани са възможности за търсене на решения за бъдещето на европейското висше образование чрез подход от долу нагоре и чрез евентуално ‚,изобретяване‘‘ на отделна правосубектност.

Цитати и бележки

[1] Сорбонска декларация. http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_ DECLARATION1.pdf. Retrieved on 24.05.2025.   [Sorbonska deklaracia. http://www. ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_DECLARATION1.pdf. Retrieved on 24.05.2025.]

[2] Тотоманова, А.-М. (2001). Ние, висшето образование и Европа. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 66. [Totomanova, A.-M. (2001). Nie, visheto obrazovanie i Evropa, Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 66.]

[3] Gunn, A. (2020). The European Universities Initiative: A Study of Alliance Formation in Higher Education. In: Curaj, A., Deca, L., Pricopie, R. (eds) European Higher Education Area: Challenges for a New Decade. Springer, Cham. https:// doi.org/10.1007/978-3-030-56316-5_2 Retrieved on 24.05.2025.

[4] Macron, E. (2017). Speech on New Initiative for Europe, 26 September, Paris. https:// www.elysee.fr/emmanuel-macron/2017/09/26/president-macron-gives-speech-on-newinitiative-for-europe. Retrieved on 24.05.2025.

[5] Сорбонска декларация. http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_ DECLARATION1.pdf. Retrieved on 24.05.2025.  [Sorbonska deklaracia. http:// www. ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_DECLARATION1.pdf. Retrieved on 24.05.2025.]

[6] Elysee. Initiative pour l’Europe – Discours d’Emmanuel Macron pour une Europe souveraine, unie, démocratique. https://www.elysee.fr/emmanuel-macron/2017/09/ 26/president-macron-gives-speech-on-new-initiative-for-europe.En. Retrieved on 24.05.2025.]

[7] Macron, E. (2017). Speech on New Initiative for Europe, 26 September, Paris. https:// www.elysee.fr/emmanuel-macron/2017/09/26/president-macron-gives-speech-on-newinitiative-for-europe. Retrieved on 24.05.2025.

[8] Bromme, T., & Oliver, G. (2019). Views from the Frontline of the European Uni­versity Project. The Pie News.

[9] Corbett, A. (2005). Universities and the Europe of Knowledge. Ideas, Institutions, and Policy Entrepreneurship in European Union Higher Education Policy, 1955 – 2005. London.

[10] Gunn, A. (2020). The European Universities Initiative: A Study of Alliance Formation in Higher Education. In: Curaj, A., Deca, L., Pricopie, R. (eds) European Higher Education Area: Challenges for a New Decade. Springer, Cham. https:// doi.org/10.1007/978-3-030-56316-5_2. Retrieved on 24.05.2025.

[11] Corbett, A. (2005). Universities and the Europe of Knowledge. Ideas, Institutions, and Policy Entrepreneurship in European Union Higher Education Policy, 1955 – 2005. London, 27.

[12] виж пак там.

[13] Договор за Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом, март 1957 г.) [Dogovor za evropeyska obshtnost za atomna energia (EOAE ili Evratom, mart 1957 g.]

[14] Corbett, A. (2005). Universities and the Europe of Knowledge. Ideas, Institutions, and Policy Entrepreneurship in European Union Higher Education Policy, 1955 – 2005. London, 45.

[15] Barroso, J. M. (2006). Speech: Europe: art or science? Opening Address 164th Dies Celebration of Delft University of Technology, 13th January.

[16] Eurodesk. 17 ноември 2017: социална среща на върха, Гьотеборг, Щвеция. 27 Ноември 2017. https://www.eurodesk.bg/2024/news/c5/i787/17-noemvri-2017-socialna-sreshta-na-vurha-gyoteborg-shvecia/. Retrieved on 24.05.2025. [Eurodesk. 17 ноември 2017: социална среща на върха, Гьотеборг, Щвеция. 27 Но­ем­ври 2017. https://www.eurodesk.bg/2024/news/c5/i787/17-noemvri-2017-socialna-sreshta-na-vurha-gyoteborg-shvecia/. Retrieved on 24.05.2025.]

[17] Европейски съвет. (2017). Заключения на Европейския съвет  от 14 декември 2017 г. (EUCO 19/1/17 REV 1), Брюксел, 14 декември 2017 г. [Evropeyski savet. (2017). Zaklyucheni a na Evropeyskia savet ot 14 dekemvri 2017 g. (EUCO 19/1/17 REV 1), Bruksel, 14 Dekemvri 2017.]

[18] Еropean Union. EuroLex. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri= COM:2018:268:FIN. Retrieved on 24.05.2025.

[19] Европейска комисия. (2018). Съобщение на комисията до европейския пар­ламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите: Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата, COM (2018) 268 final, Страсбург, 2018, 10. [Evropeyska komisiya. (2018). Saobshtenie na komisiyata do evropeyskiya parlament, saveta, evropeyskiya ikonomicheski I socialen komitet na regionite: Izgrazhdane na po-silna Evropa: rolyata na politikite za mladezhta, obrazovanieto I kulturata, COM (2018) 268 final, Strasburg, 2018, 10.]

[20] European Commission. European Education Area. https://education.ec.europa.eu/ education-levels/higher-education/european-universities-initiative/map#stripe_title-5996. Retrieved on 24.05.2025.

[21] European Commission. European Education Area. https://education.ec.europa.eu/ education-levels/higher-education/european-universities-initiative. Retrieved on 24.05.2025.

[22] Европейската стратегия за университетите.COM (2022) 16 final.

[23] Maassen, P., Stensaker, B., & Rosso, A. (2023). The European university alliances – an examination of organizational potentials and perils. High Educ 86, 953–968 (2023). https://doi.org/10.1007/s10734-022-00951-4.

[24] Moodie, G. (2010). Associations of universities. In Peterson, P., Baker E., & McGaw, B. (Eds.) International Encyclopedia of Education, 3rd edition, (pp. 485–490). Oxford: Elsevier.

[25] EUA. European University Assosiation. www.eua.be. Retrieved on 24.05.2025.

[26] League of European Research Universities. www.leru.org. Retrieved on 24.05.2025.

[27] Bologna Follow-Up Group – BFUG. https://ehea.info/page-the-bologna-follow-up-group. Retrieved on 24.05.2025.pdf

[28] European Commission: Directorate-General for Education, Youth, Sport and Culture, PPMI, Grumbinaitė, I., Colus, F. and Buitrago Carvajal, H., Report on the outcomes and transformational potential of the European Universities initiative, Publications Office of the European Union, 2025, https://data.europa.eu/doi/10.2766/ 32313. Retrieved on 24.05.2025.

[29] European Commission. (2025). https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/strategy-documents/commission-work-programme/commission-work-programme-2025_en. Retrieved on 24.05.2025.

[30] Maassen, P., Stensaker, B., & Rosso, A. (20023). The European university alliances – an examination of organizational potentials and perils. High Educ 86, 953–968 (2023). https://doi.org/10.1007/s10734-022-00951-4.

[31] Марио Драги. https://commission.europa.eu/topics/eu-competitiveness/draghi-report_en. Retrieved on 24.05.2025.

[32] Енрико Лета в Доклада за бъдещето на Единния пазар. https://www.consilium. europa.eu/media/ny3j24sm/much-more-than-a-market-report-by-enrico-letta.pdf. Retrieved on 24.05.2025.

[33] Мануел Хеитор за Междинния доклад на Хоризонт Европа. https://op.europa.eu/ en/publication-detail/-/publication/2f9fc221-86bb-11ef-a67d-01aa75ed71a1/language-en. Retrieved on 24.05.2025.

[34] European Parliament: Directorate-General for Internal Policies of the Union, Craciun, D., Kaiser, F., Kottmann, A., Meulen, B. et al., The European universities initiative – First lessons, main challenges and perspectives – Research for CULT Committee, European Parliament, 2023 https://data.europa.eu/doi/10.2861/160992. Retrieved on 24.05.2025.

[35] COM (2022) 16 final, Европейска стратегия за университетите, „Считат се за висши училища, получили Хартата за висше образование „Еразъм+“ (ECHE), което представлява предпоставка за участие на висшите учебни заведения в програмата „Еразъм+“

[36] Bromme, T., & G. Oliver, G. (2019). Views from the Frontline of the European University Project.The Pie News.

[36] Times Higher Education. World University Rankings. https://www. timeshighereducation.com/world-university-rankings. Retrieved on 01.06.2025.

 

Библиография

Тотоманова, А.-М. (2001). Ние, висшето образование и Европа. София, УИ „Св. Климент Охридски“. [Totomanova, A.-M. (2001). Nie, visheto obrazovanie i Ev­ropa, Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“.]

Barroso, J. M. (2006). Speech: Europe: art or science? Opening Address 164th Dies Celebration of Delft University of Technology, 13th January.

Bromme, T., & Oliver, G. (2019). Views from the Frontline of the European University Project. The Pie News. Retrieved on 24.05.2025.

Corbett, A. (2003). Ideas, Institutions and Policy Entrepreneurs. Towards a New History of Higher Education in the European Community, European Journal of Education, 38 (3), 315–330.

Corbett, A. (2005). Universities and the Europe of Knowledge. Ideas, Institutions, and Policy Entrepreneurship in European Union Higher Education Policy, 1955 – 2005. London.

Corbett, A. (2006). Higher Education as a Form of European Integration: How Novel is the Bologna Process, in: Working Paper, No. 15.

Corbett, A. (2012). Principles, problems, politics: What does the historical record of EU cooperation in higher education tell the EHEA generation, European Higher Education at the crossroads: Between the Bologna Process and National Reforms, (pp.39–57). Chapter: 3. (Eds: A. Curaj, P. Scott, L. Vlasceanu, L. Wilson). Publisher: Springer. DOI:10.1007/978-94-007-3937-6_3.

Council of the European Union. (2021). Council Conclusions on the European Uni­versity Initiative – Bridging Higher Education, Research, Innovation and society: Paving the way for a new dimension in European higher education. Brussels. 17 May 2021.

De Wit, K., & J. C. Verhoeven, J. C. (2001). The Higher Education Policy of the European Union: With or against the Member States? Higher Education and the Nation State—The International Dimension of Higher Education, (Eds. J. Huisman, P. Maassen, & G. Neave), 175–232. Amsterdam: Pergamon Press.

Estermann, T., Pruvot, E. B., & Stoyanova, H. (2021). Evolving Models of University Governance: The Governance Models of the European University Alliances. Brussels: European University Association.

European Commission. (2021). European Universities Initiative Factsheets Accessed 25 May 2025  https://ec.europa.eu/education/european-universities-factsheets_en. Retrieved on 24.05.2025.

European Commission: Directorate-General for Education, Youth, Sport and Culture, PPMI, Grumbinaitė, I., Colus, F. and Buitrago Carvajal, H., Report on the outcomes and transformational potential of the European Universities initiative, Publications Office of the European Union, 2025.

European Universities Initiative. (2021). European Education Area. https://ec.europa.eu/ education/education-in-the-eu/european-education-area/european-universities-initiative_en. Retrieved on 24.05.2025.

European Union. (2019). European Universities. Why? A Presentation on EUI. https:// ec.europa.eu/education/sites/education/files/document-library-docs/european-universities-info-session.pdf. Retrieved on 24.05.2025.

Gunn, A. (2020). The European Universities Initiative: A Study of Alliance Formation in Higher Education. In: Curaj, A., Deca, L., Pricopie, R. (eds) European Higher Education Area: Challenges for a New Decade. Springer, Cham. https://doi.org/ 10.1007/978-3-030-56316-5_2

Karvounaraki, A., Subramaniam, S., Hristov, H., Ojala, J., Jonkers, K., Huisman, J., & X. Goenaga, X. (2018). Mapping of European Transnational Collaborative Part­ner­ships in Higher Education. In EUR 29212 EN. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

Kelly, E. (2019). Scramble Begins to Join Next Wave of European University Alliances. Science Business. https://sciencebusiness.net/news/scramble-begins-join-next-wave-european-university-alliances. Retrieved on 24.05.2025.

Maassen, P., Stensaker, B., & Rosso, A. (2023). The European university alliances – an examination of organizational potentials and perils. High Educ 86, 953–968 (2023). https://doi.org/10.1007/s10734-022-00951-4.

Macron, E. (2017). Speech on New Initiative for Europe, 26 September, Paris. https:// www.elysee.fr/emmanuel-macron/2017/09/26/president-macron-gives-speech-on-newinitiative-for-europe. Retrieved on 25.05.2025.

Moodie, G. (2010). Associations of universities. In Peterson, P., Baker E., & McGaw, B. (Eds.) International Encyclopedia of Education, 3rd edition, (pp. 485–490). Oxford: Elsevier.

Orr, E., Unangst, L., & de Wit, H. (2019). The Long, Problematic Road Towards a European University. University World News, (546) 6th April. https://www. universityworldnews.com/post.php?story=20190404102239861. Retrieved on 24.05.2025.

Vukasovic, M., & Stensaker, B. (2018). University Alliances in the Europe of Knowl­edge: Positions, Agendas and Practices in Policy Processes. European Educational Research Journal 17 (3), 349–364.

 

Документи

Европейска комисия. (2017). Съобщението на  Европейската комисия за ,,Укреп­ване на европейската идентичност чрез образование и култура“ са изразени идеите, предназначени да послужат като принос за срещата на лидерите на ЕС на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг, (COM (2017) 673 final), Страсбург, 14.11.2017 г. [Evropeyska komisiya. (2017).  Saobshtenie na Evropeyskata komi­siya za Ukrepvane na evropeyskata identichnost chrez obrazovanie I kultura sa izrazeni ideate, prednaznacheni da posluzhat za prinos za sreshtata na liderite na EC na 17 noemvri 2017 v Goetheborg, (COM (2017) 673 final), Strasburg, 14.11.2017]

Европейска комисия. (2018). Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите: Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата, COM (2018) 268 final, Страсбург, 2018. [Evropeyska komisiya. (2018). Saobshtenie na komisiyata do evropeyskiya parlament, saveta, evropeyskiya ikonomicheski I socialen komitet na regionite: Izgrazhdane na po-silna Evropa: rolyata na poli­tikite za mladezhta, obrazovanieto I kulturata, COM (2018) 268 final, Strasburg, 2018]

Европейска комисия. (2022). Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на реги­оните относно европейска стратегия за университетите, COM (2022) 16 final, Страсбург, 18.01.2022 [Evropeyska komisiya. (2022). Saobshetnie na komisiyata do evropeyskia parlament, saveta, evropeyskia ikonomicheski I so­cialen komitet I komiteta na regionite otnosno evropeyskatata strategia za universitetit, (COM (2022), 16 final, Strasburg, 18.01.2022]

Европейски съвет. (2017). Заключения на Европейския съвет от 14 декември 2017 г. (EUCO 19/1/17 REV 1), Брюксел, 14 декември 2017 г. [Evropeyski sa­vet. (2017). Zaklyucheni a na Evropeyskia savet ot 14 dekemvri 2017 g. (EUCO 19/1/17 REV 1), Bruksel, 14 Dekemvri 2017]

Съвет на Европейския съюз. (2021). Заключения (8658/21) на Съвета относно инициативата „Европейски университети“ – хвърляне на мост между вис­ше­то образование, научните изследвания, иновациите и обществото: пропра­вя­не на пътя за ново измерение в европейското висше образование,  Брюксел, 17 май 2021 г. [Syvet na Evropeyskia sayuz. (2021). Zaklyuchenia (8658/21) na Saveta otnosno iniciativata Evropeyski universiteti – hvyrlyane na most mezh­du visheto obrazovanie, nauchnite izsledvania, inovaciite I obshtestvoto: propra­vya­ne na patya za novo izmerenie v evropeyskoto vishe obrazovanie, Bruksel, 17 may 2021]

Сорбонска декларация. http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_ DECLARATION1.pdf. Retrieved on 24.05.2025.   [Sorbonska deklaracia. http:// www.ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_DECLARATION1.pdf. Re­trieved on 24.05.2025.]

 

Гергана Илчева Илчева завършва специалност ,,Българска филология“ и ма­гистърска програма ,,Лингвистика“ в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Докторант е във Философския факултет в направление: Политически науки, Европейска иден­тичност, катедра „Европеистика“. Фокусът на изследователската й работа е Ини­циативата на Европейската комисия за създаване на европейски универси­тети и широкият контекст на особености и тенденции в европейското висше образование – политики и практики. Сътрудник в екипа  на проекта Т4EU.

 

Ръкописът е изпратен на 02.06.2025 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 03.06.2025 до 04.07.2025 г.

Приемане за публикуване: 05.07.2025 г.

Manuscript was submitted: 02.06.2025.

Double Blind Peer Reviews: from 03.06.2025 till 04.07.2025.

Accepted: 05.07.2025.

 

Брой 64 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2025 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП6/48 от 04 декември 2024 г.

Issue 64 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2025) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP6/48 of December 04, 2024.