Аспарух Диков

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: dikov_a@abv.bg

Абстракт: Изборите са фундаментален акт в политическото действие, който легитимира властта като механизъм на политическото артикулиране на света. Политическата комуникация в този акт е изградена върху методите на условната власт: убеждаване и манипулация. Съществен елемент в предизборната кампания е политическата комуникация; като в кампаниите се извършва диалектиката на политическото действие. От една страна, е налице стремеж към политическа изолация на тезите и аргументите на опонента, а от друга страна, е самият легитимационен политически процес, една от целите на който е увеличаване на електоралната подкрепа. В тази статия е направен опит да се покаже към кои специфични електорални групи е насочена политическата комуникация на партиите в хода на предизборната кампания за избори на представители на България в Европейския парламент през 2014 г. Търсят се отговори на въпросите: Кои са основните реторични техники и аргументи, които се използват от политическите актьори в легитимационния политически процес? Каква е идеологическата насоченост на посланията в комуникационния процес и дали комуникацията е изцяло експертна? Представя се тезата за подмяна на политическия дебат с методите на политическата реклама, чрез която се цели увеличаване на електоралната подкрепа.

Ключови думи: власт, електорална идентификация, политическа комуникация, реторични фигури, послания, аргументи, политическа реклама.

Political communication in television debates – European Parliament elections in Bulgaria in 2014

Asparuh Dikov

Abstract: Elections are a fundamental instrument in the political action, legitimizing power as a mechanism of political articulation of the world. Political communication in this act is based on the methods of the notional power – persuasion and manipulation. As an essential element in it is the campaign where political communication is the field in which dialectic of the political action is carried out – on the one hand striving for political isolation of the theses and arguments of the opponents, on the other hand, the very legitimate political process – increasing of electoral support. This article will attempt to show to which specific electoral groups the political communication of the parties is targeted during the election campaign. What are the main rhetorical techniques and arguments used by political actors in the political process of legitimation? What is the ideological orientation of the messages in the communication process or communication is entirely expert? There are opportunities to conclude that the replacement of the political debate with the methods of political advertising aims to increase electoral support.

Keywords: power, voter identification, political communication, rhetorical figures, messages, arguments, political advertising.

Политическата комуникация като условна власт

Настоящето изследване има за цел да се установят спецификите на политическата комуникация между партиите в телевизионните дебати, излъчени по БНТ и Нова телевизия в хода на предизборната кампания за Европейски парламент през май 2014 г.

Основната характеристика на изборите е, че те са „акт на борба за власт между политическите формирования“ [1]. В този акт съществен елемент са предизборните кампании, които са „многостранна политическа дейност, предназначена да мотивира изборното поведение на гласоподавателите“ [2]. Проблемът обаче е, че предизборните кампании се превръщат във все по-скъп инструмент за осъществяване на политическо представителство, „свободното закупуване на телевизионно време за политическа реклама вече е решаващ фактор за телевизионната и политическа реклама в тях“ [3]. Или казано по друг начин – в битката за власт. Превръщането на предизборните кампании в мащабни финансови операции е продиктувано основно от самото понятие за власт. Времената на принуждаващата и компенсаторната власт все повече намаляват своята релевантност в политическата система. С развитието на множеството от информационни канали и все по-засилващото се влияние на медиите, те биват изместени от съвременната парадигма на политическата комуникация, а оттам и на самото упражняване на властта, а именно условната власт „власт, която функционира на равнището на идеите, убеждението, светогледа.“ [4].

Съдържанието и функциите на политическия език се превръщат в съществен инструмент на условната власт, но за да се достигне до осъществяване на заложената в тях цел – увеличаване на електоралната подкрепа, тези инструменти трябва да бъдат въздействащи, да създават определени електорални стереотипи. Процесът на образуване на стереотипите е свързан с процеса на легитимация. „Легитимацията казва на индивида защо би трябвало да изпълнява едно, а не друго действие; тя също казва защо нещата са такива, каквито са“ [5]. Разбира се, това променя и самото публично взаимодействие, като създава предпоставки за „преекспониране на значението и хипертрофиране на функциите на публичните медии“ [6], които от своя страна са зависими от източниците на приходи, които са с основен източник рекламното позициониране (включително и политическо) в тях [7]. Има основание да се направи допускането, че това от своя страна се превръща във фактор на осъществяване на все по-голяма близост на медиите с политическите субекти и политическата реклама. В резултат медиите вече не предопределят своето критично еманципиране от властта, а дори напротив, те се превръщат в своеобразна мерна единица на политическата „харизма“. И колкото и да се опитваме да не надценяваме този факт, все пак изменената публичност се изразява и в това, че журналистиката малко или много се превръща „от продавач на нови вести…в търговец на обществено мнение“ [8]. Това уточнение е важно, защото в хода на изследването ще се направи опит за щриховане на политическата комуникация двустранно, т.е. не само от гледна точка на партиите, но и в каква степен водещите на дебатите дават превес на някоя политическа формация или застават на неутрални позиции и се придържат към демократични ценности, морални и етични принципи.

Изследването има за цел да даде описателна характеристика на процесите на убеждаване, структуриране на посланията и интерпретацията на значенията в политическата комуникация в хода на предизборната кампания. Като важни елементи от условната власт може да се посочат ключовите думи в посланията. Освен това процесите на убеждаване и структуриране на посланията са връзката между интерпретацията на значенията и тяхната целесъобразност – увеличаване на електоралната подкрепа. „Дадената идея се предава чрез дадена дума. Да бъде наречено нещо по някакъв начин е все едно да се предложи как да се интерпретира това нещо“ [9]. Основно политическата комуникация се свързва с процеса на предаване и с обмена на политическа информация, които структурират до известна степен политическата дейност и действителност.

Съществена част от изследването е посветена на верификацията на теоретичните конструкти, които прокламират упадъка на политическия дебат и все по-голямата конвергенция между наглед противоположни политически идеологии; процес, който е съсредоточен основно върху аргумент ad hominem или аргумент срещу личността, който процес се наблюдава относно партиите не само в България, но и в развитите демократични страни. Хипотезата ще бъде подложена на проверка, като основният аргумент ще бъде насочен към осмисляне на демокрацията и нейното основно изискване „това което изисква демокрацията, е оживен публичен дебат, а не информация […] тя има нужда и от информация, но типът информация, който и е потребен, може да бъде породен само от дебата“ [10].

Методи на изследване

Изборът на метод на изследването е анализ на съдържанието, който представлява „техника за изследване и обективно систематично описание на съдържанието на комуникацията“ [11]. За тази цел са използвани регламентираните с точно разпределено време между участниците дебати излъчвани по БНТ в периода 25 април 2014 – 11 май 2014 г. Последният дебат, включен в анализа, е в предаването „Всяка неделя“ по Нова телевизия от 11 май 2014 г. Анализът на съдържанието на политическата комуникация в настоящето изследване е описателната характеристика на комуникационните процеси и връзката им с политическата реклама. За тази цел е създадена класификация на партиите, като те са разделени на малки (непарламентарно представени, без особено влияние върху обществените нагласи), средни (непарламентарно представени, но със силно влияние) и големи (парламентарно представени и влиятелни партии) към момента на изборите.

Тук се прави уточнението, че това е класификация с висока степен на условност и е изготвена с оглед конкретното проучване, тя не претендира за универсалност и същевременно се подчертава, че са използвани критерии, които дават възможност да се очертаят особеностите на партиите, които участват в изборите за Европейски парламент в България през 2014 г.

Анализът поставя равнопоставени категории за изследване на трите групи партии, като негова първа и най-важна стъпка е реторичната аргументация в комуникационното действие, изразена с аргументите: ad hominem (аргумент срещу личността) и ad rem (аргумент по същество, използването на факти, статистика и т.н), както и на аргумент на авторитета. Характерни за употребата на аргумент ad hominem са острият полемичен тон (особено в условия на изборни и предизборни борби), както и очакваният политически отзвук. Аргументите срещу личността най-общо могат да се разделят на такива, които свързват тезата на опонента с неговата личност, респективно характер; такива, които свързват тезата на опонента с неговите действия (ти също) и такива, които свързват тезата на опонента с неговата преднамерена позиция (интереси). Аргументът ad hominem е относително лесен за употреба от ораторите и дебатьорите и същевременно е труден за опровергаване от опонентите както по време на телевизионен дебат, така и в предизборната надпревара, ето защо политическата комуникация по време на избори често включва личните нападки. От друга страна, аргументът ad rem изисква по-специфична аргументация, която се основава на експертност и добро познаване на зададената тема, както и специфичното и пречупване през призмата на разпознаваемост от електората, техническите характеристики на този аргумент, трябва да се комерсиализират и сведат до масовизирано разбиране. „Когато се атакува един авторитет, най-често става дума за замяна на остарелия и нефункциониращ ефективно с нов, който често е забравен стар, изправящ едно „отклонение”, сочейки истинската основа на познанието. Друг вариант за борба с даден авторитет е неговото претълкуване или промяната на съотношението между него и останалите източници на познанието“ [12].

Изследването преминава през няколко етапа:

Първи етап. Установяване на електоралната идентификация, която се изразява в отношението за кого е предназначено посланието, като позициониране в политическия спектър. Изясняване срещу кого е насочено като елемент на припознаване от електората в следствие на ясно изразен опонент. Извеждане на политическата аргументация, която „подплатява“ евентуалните бъдещи действия на всяка една партия, отново насочена с цел припознаване и идентифициране на електората на дадения политически субект.

Втори етап. Разгледани са посланията и т. нар. наративи на политическата комуникация, изразяващи се в негативно, позитивно и неутрално говорене за опонент, собствени действия и съдържание на теми на дебата. Всички тези категории са синхронизирани с идеологическите елементи и експертността в комуникацията, които имат за цел да подплатят електоралната идентификация и политическото позициониране в публичната среда.

Трети етап. Направен е и описателен анализ на ключовите теми и думи, използвани от партиите и техните представители в хода на дебатите в предизборната кампания. Вече бе споменато и разглеждането на отношението на модераторите (водещите на дебатите) към опонентите, темите и съдържанието на политическата комуникация.

Четвърти етап. Извеждане на семантиката на политическата реклама, изразена в специфични послания, артикулирани като своеобразни „мантри“ на политическия акт, които целят адекватно асимилиране от специфичните групи избиратели, към които те са насочени. Накрая се проследява до каква степен темата за европейските избори е засегната в политическата комуникация или дали съгласно контекста е насочена към бъдещи политически действия на делегитимиране на политическата власт (към момента на изборите) и искане на легитимация на собствените, на политическите партии претенции за упражняване на власт.

Диалектика на комуникативното действие

Превесът на участие в дебатите е предимно между извънпарламентарни политически формации, нови партии и коалиции или както бе пояснено по-горе, между по-малките партии. Като основна причина за този факт можем да посочим желанието на тези партии за легитимация пред електората, както и използването на тези дебати за реклама на собствените политически продукти.

Традиционно големите партии и коалиции, казано по друг начин, основните опоненти, влязоха в предизборната тематика и дебатите на по-късен етап. В излъчените дебати с участие на малките партии прави впечатление т. нар. идентичностно позициониране. Основен акцент се поставя върху това, каква е идеологическата конструкция на дадената партия, на какви избиратели ще разчита, кой е основният опонент на партията и каква е персоналната типология на целевата група, към която партията се стреми. Тоест чрез тази кампания „малките“ използват възможността от участието си в Евроизбори’ 2014, като подходящ начин за реклама на политическия си продукт. Това е своеобразно медийно показване пред хората с цел рекламно позициониране в политическия спектър и утвърждаване на политическия бранд с цел той да бъде познат и разпознаваем от електората в едни по-нататъшни действия на партията.

Дебатите показаха определено „пораженческо“ настроение сред тези партии, липсата на опит и осъзнаване на липсата на капацитет, който е важен за мобилизиране на електорална подкрепа. Както и очевидната липса на алтернатива в сравнение с големите и опитните партии в пакета от политики, които се предлагат. При тези партии отсъства европейската тематика почти изцяло, но присъстват вътрешно политически въпроси. Тоест много от тези партии са съсредоточени към едни евентуални предсрочни (към онзи момент на 2014 г.) парламентарни избори. Те смятат участието си в Евроизборите през 2014 г., като тренировка за един евентуален парламентарен вот.

Не така стои въпросът с парламентарно непредставени, нови политически субстрати, но съставени от хора, които са участвали в миналото във властта и/или в парламентарния живот, или са били на постове в български институции. Тези партии: Алтернатива за българско възраждане (AБВ), Реформаторският блок, НДСВ (преди Национално движение „Симеон Втори“ – управляващо от 2001 до 2005 г., през 2014 г. то е със същата абревиатура, но е с ново име Национално движение за стабилност и възход), Синьо единство, ПП „Атака“ и България без цензура (ББЦ) са от смесен тип. В тях също има идеологическото позициониране и рекламирането на политическия продукт, но от гледна точка на това, че продуктът е нов и същевременно той трябва да обясни „новите дрехи на старите лица“ за кого от избирателите са адресирани. Рекламата е използвана, за да се покаже на избирателите, колко много са се променили политическите „актьори“ от тези партии и в какво ще се състои новата им политическа роля. Тук се знае и кой е политическият опонент. Реториката е насочена срещу опонент, който в повечето случаи е от собствения политически спектър, а реторичната аргументация най-често е свързана с използване на аргумент ad hominem. Тоест налице е опит за изместване на доминиращата в левия, десния, центристкия, националистическия и т.н. спектър партия и заемане на централно място в този спектър на новата формация, като основно това става с аргументи срещу личността на даден политически „актьор“. Същевременно се атакува опонента от другата страна на поляризиращия сегмент, като е важно да уточним, че прикачването към избран за целта силен опонент е от решаващо значение за прокламиране на таргета от избиратели, охарактеризирането му и влиянието върху него. Казано по друг начин, колкото по-познат е опонентът, толкова по-познат ставаш и ти. Тези партии са смесени, защото освен идеологическото позициониране се отличават с добро познаване на политическата обстановка и са подготвени добре относно европейските политики и практики. Те се изказват и по вътрешни, и по европейски проблеми достатъчно компетентно или поне създават усещането за такава компетентност. Те не просто тренират за парламентарен вот, но участват в евроизборите и с цел – да имат поне един представител в Европейския парламент.

Големите партии Българска социалистическа партия (БСП), Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), Движение за права и свободи (ДПС) залагат основно не на идеологическа персонификация, а на целесъобразност; тук ясно се вижда разликата в реторичната аргументация – при тези партии тя вече е предимно ad rem. Говори се за политики с основен акцент върху европейската тематика. Вътрешнополитическите теми се засягат дотолкова, доколкото са обвързани в европейския контекст. Тук имаме експертна битка и целесъобразно отстоявани компоненти на заявени позиции. Говори се за политики, а не за политика. Има ясно изградени визии, не се търсят такива и ако малките партии се борят за откъсване на дял от големите партии, то големите партии се стремят към разширяване на периферията от избиратели. Прави впечатление при тези партии, че посланията са насочени и към включването в изборния процес, и към участие в гласуването на нежелаещите да дадат своя вот избиратели, тоест към повишаване на избирателната активност и мобилизация на колебаещият се кливидж.

Електорална идентификация (политическа комуникация):

малки партии и коалиции

Синьо единство. Основен опонент е левицата, защото битката според тях е за лява или дясна Европа; но прави впечатление, че основно реториката на партията е насочена срещу Реформаторския блок и ГЕРБ; те окачествяват ГЕРБ като недействителен десен политически субект. Синьо единство претендира за автентичност на дясното и възприема себе си за основен, ако не и единствен негов представител. Тук се наблюдава борба за позициониране в дясното политическо пространство, а не толкова борба с опонента от ляво. Аргументи ad hominem. Основен говорител: Надежда Нейнски.

Представите на Националния фронт за спасение на България (НФСБ) се възприемат като евроскептици. Те също се борят за позициониране, но в националистическия спектър, като определено другите политически опоненти не са от съществен интерес за тях. Аргументи ad hominem. Основен говорител: Слави Бинев.

Глас народен са против всички системни партии. Говорят за „чалгизираните“ партии и хора. Те са анархистично настроени, искат повече средства за култура. Същественото според тях е, че трябва да има много повече субсидии за училищата и университетите, в които се преподават дисциплини, свързани с култура. Търсеният ефект е да бъдат възприемани като бунтари и да получат подкрепа от интелектуалците и хората на изкуството в България като потенциални избиратели. Основен говорител: Светльо Витков.

средни партии и коалиции

АБВ – идеология и реторика. Борят се за позициониране в левия спектър. Застъпват тезата, че БСП е дясна партия, разочароваща левия избирател. И тук основният аргумент е ad hominem, като той има своя постоянен адресат – Сергей Станишев. АБВ – експертност: Основни послания са във връзка с европейския базов доход, както и с данъка върху финансовите транзакции. Те са за общ енергиен европейски съюз. Критикуват основно усвояването на европейските средства от сегашното и предишното правителства, като защитават тезата че европейските средства не стигат до гражданите, а са съсредоточени в ръцете на малко хора, които се възползват от тях. Основни говорители: Ивайло Калфин и Росица Янакиева.

НДСВ – идеология и реторика. Политическата комуникация на коалицията е позиционирана в европейската тематика, като се идентифицират в европейския център. Тук няма вътрешно политически разговори, аргументите са ad rem, а целта явно е да се спаси политическото бъдеще на настоящите представители в Европейския парламент, излъчени от партията. НДСВ (коалиция КОД) експертност: ЕС е изчерпал възможностите си да отговаря на нуждите на гражданите. Основни аспекти: демографската криза и развитието на човешкия капитал. Здравеопазването и неговата достъпност. Повече работни места, права на жените и реформа на икономическия модел, но липсват аргументи каква ще е реформата при използване на този модел и как ще се извърши тя. БСП и ГЕРБ според коалицията не раждат политики, а компромати. Основен говорител: Антония Първанова.

ББЦ – идеология и реторика. Според представителите на коалицията трябва да бъде разрушен моделът на БСП и ГЕРБ. Идентичностно позициониране в европейския център. Основен опонент все пак за тях са ГЕРБ и ДПС. Смятат делението „ляво-дясно“ за останало в миналото. Акцентират върху гражданство, което е основано на възмездие и реваншизъм. Изцяло застъпват вътрешнополитическата тематика, като в по-малка степен и европейската с ясна убеденост, че ще участват и в Народното събрание и в Европейския парламент. Яростна патетика и реторика, заедно с ПП „Атака“ те най-често използват аргумент ad hominem. Важен момент от тезите е заявеното желание за връщане на Народната република от преди 1989 г. В европейската тематика се очертава липсата им на опит и експертност, която както бе споменато, се замества с вътрешнополитическа такава. ББЦ – експертност: Основно послание е вътрешнополитическата проблематика. За европейската тематика, характерна е позицията на партията за повече права за майките и жените. Според посланията им основните приоритети на коалицията са: българските национални интереси, а те са българските граждани да живеят по-добре и в никакъв случай този интерес не може да бъде припознат като едностранно взимане на позиция, която е сходна с тази на американската администрация. Една част от българските политици са срещу „Южен поток” заради американския интерес и заради интереса на „Шеврон“ (шистов газ). Категорично кандидатите на ББЦ са за неучастие на Турция във вътрешните избори на България чрез гласуване на живеещи в съседната страна граждани. Те казват „Не“ на Турция в ЕС“. Основни говорители: Николай Бареков и Ангел Джамбазки.

Реформаторски блок – идеология и реторика. Коалицията застъпва основно европейска тематика, като афишираната цел на партията е превръщането и в лидер на дясното и припознават своя основен опонент ГЕРБ. Изразяват желание за разширяване на електоралната си подкрепа към периферията на политическия център към ляво, както и търсят подкрепа от електората на НДСВ. Най-ясно изразена употреба на аргумент ad rem от средните партии (по това време те все още бяха средна партия, според предварително направената категоризация по-горе), но те използват ефективно и аргументи ad hominem, когато говорят относно политиките на управляващите партии. Реформаторски блок – експертност: Въздържане от страна на всички партии от негативни послания. Желание за санкции срещу Русия, за да се въздържа от имперските амбиции. Отстояване на позиция за общ европейски енергиен съюз (тук имаме конвергенция с лявата партия АБВ), което ще гарантира на България 30% по-евтин газ. Партията е против Южен поток в този му вид и кандидатите са за свободното търговско споразумение между ЕС и САЩ. Според Реформаторския блок БСП е против ЕС, всички в нея са: „обтекаеми, а не говорещи“. Много често от тази коалиция твърдят, че БСП няма кадри и затова взима десни политици или такива, които никога не са били с леви идеи. Вижда се, че те умело преплитат европейската тематика с БСП (която тогава е управляваща партия), като се внушава, че БСП е проблем за членството на България в ЕС. Основни говорители: Божидар Лукарски и Меглена Кунева.

Големите играчи

Европейските теми – идеология, реторика и експертност:

ПП „Атака“ – Европа на конфедерациите. Повече национални държави, по-малко ЕС. Изграждане на осемметрова стена по границата с Турция (конвергенция с центристите от ББЦ). Европа страда от „брюкселска ендемия“, тоест корупцията, която се изразява в отнемане на суверенитета на България от брюкселското чиновничество. Според ПП „Атака“ Унгария се управлява с програмата на ПП „Атака“. Обвиняват българските евродепутати в пасивност и неотстояване на националния интерес. Недостатъчно познаване на европейската тематика е характерно за партия ПП „Атака“, склонност към конспиративност и радикализиране. Тотално доминиране на ad hominem в аргументацията. Основен говорител: Волен Сидеров.

ДПС – България – ефективен член на ЕС. Защитаване на българските граждани, които работят на територията на Съюза. Европа и ЕС се усещат малко в малките градове, които са бедни, а това поражда евроскептицизъм. Според партията особено важна е стратегията за Дунавския регион. Приоритет е и възстановяването от кризата в ЕС. Европа не е в застой, а се развива. Говорителите на ДПС са най-балансирани откъм патетична реторика и експертност. Изключителна адекватност по темите от дебатите. Силно присъствие на ad rem в аргументацията по време на телевизионните дебати. Основен говорител: Фелиз Хюсменова.

ГЕРБ – Диалог между Русия и Украйна, намеса отвън води до напрежение. Трябва да има повече ЕС, те са за разширяването на Съюза и по-малко национални държави, повече ЕС. Също като Реформаторския блок са за общ енергиен съюз, за да няма зависимости. Те са против Южен поток, но не са против проекта, ами против нарушенията, които БСП прави в проекта. Томислав Дончев говори основно за европейските фондове и усвояемостта им. Той поставя акцент върху егоизма на БСП и ДПС, които поставят личните или партийните си интереси над националните интереси. Тук също се наблюдава често използване на ad rem в аргументацията, очевидно с цел повишаване на електоралната подкрепа с позитивен тон. Кандидатите на ГЕБР рязко смениха аргументите ad hominem в политическата комуникация от преди изборите с изцяло позитивно политическо поведение в хода на предизборната кампания. Според ГЕРБ Еврофондовете и програмите за усвояване на средства в България не работят при правителството на Пламен Орешарски, критиките към правителството са на експертно равнище. Тези: заплашени сме от спиране на фондовете. Основни говорители: Томислав Дончев и Мария Габриел.

БСП. Кандидатите използват и ad hominem, и ad rem в аргументацията. Кандидатите на БСП водят сериозна словесна война с опонентите от ГЕРБ и по тема, която е свързана с подценяване на конкуренцията вляво на АБВ. Високи нива на експертност по европейски теми, но основното в тезите им е защитата на правителството на Пламен Орешарски. Не говорят конкретно за европейски политики, а предприемат действия по защита на лидера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и БСП Сeргей Станишев (към онзи момент преди изборите през май 2014 г.). Също отстояват тезата за диалог между Русия и Украйна и са за разширяването на ЕС (и по двете теми има конвергенция с дясната партия ГЕРБ). Твърдо убедени в победата си – основни говорители: Атанас Мерджанов и Илияна Йотова.

Критики на водещите към участниците/ синтез

В конструкцията на дебатите е много важно да засегнем и отношението на водещите към участниците в дебатите. Традиционната критичност на водещите трудно може да се аргументира с припознаване и/или подкрепа за някой политически субект, но е важно какви аргументи отстояват водещите във модерирането на дебатите. Основните критики към съответните партии от водещите са формулирани в следните параметри:

ПП „Атака“ и ББЦ – популизъм. Конкретно ПП „Атака“ са против ЕС и искат България в евразийски, а не Европейски съюз.

ДПС – номинацията на Делян Пеевски.

Реформаторски блок. Отказването на Меглена Кунева от евродепутатско място, за да стане еврокомисар преди години или как сегашната й кандидатура ще бъде подкрепена, след като тогава е „предала“ гласувалите за нея.

АБВ. Ще простят ли левите избиратели „предателството“, след като ще отлеят гласове от БСП. Както и имената на кандидатите в листата на АБВ.

ГЕРБ. Несъсредоточеност в европейската тематика, а искане оставката на Мая Манолова и на правителството за състоянието на енергетиката. Концентрация върху евентуални парламентарни, а не европейски избори.

БСП. Защо се кандидатира Сергей Станишев, след като няма да става евродепутат? Това не доказва ли че партията няма кадри? Критикуван е и стилът на говорене в БСП, който е тип говорене, без да се казва нищо конкретно.

Модераторите на дебатите са концентрирани върху балансиращи позиции, чрез които целят постигане на равнопоставеност на политическите актьори. Опитът за прокламиране на европейска тематика е леко затъмнен от вътрешнополитически и вътрешнопартийни теми, които се оказаха по-интересни за водещите от европейските. Критиката към партиите, които подкрепят правителството, е силно засилена, но не липсват и подкрепящи действия към политически субекти, които се опитват да възстановят позиции или търсещи нови в политическия спектър.

Тон на изказванията на кандидатите в политическия дискурс

Политическия дискурс се опростява от негативното говорене и личните нападки, които в повечето случаи също се артикулират с рекламна цел, а именно търсенето на сензационното, оригиналното и запомнящо се изказване. Това е съществена предпоставка за опростяването на политическия дискурс с цел елиминиране на същността на проблема и лишаването на политическия процес от аналитичен подход, заменен с емоционален и по-симпатичен. Гласуването се превръща в елемент на харесвани/нехаресвани визии, а не на одобряване/неодобряване на политики в резултат на използване на аналитичен подход. Тук представяме своеобразна класификация на реторичните похвати и аргументи според честотата на използване на ad rem и ad hominem в аргументацията в хода на комуникационния процес и тяхната позитивна, неутрална или негативна конотация.

Най-негативно говорещи, прекъсващи опонентите си	Най-позитивно говорещи и непрекъсващи опонента си
1. Атака	1. ДПС
2. ББЦ	2. АБВ
2. Реформаторски блок	3. ГЕРБ
4. НДСВ	4. БСП
5. БСП	5. НДСВ
6. ГЕРБ	6. Реформаторски блок
7. АБВ	7. ББЦ
8. ДПС	8. Атака

„Скриване“ на тезите на опонента

В своите изказвания политиците се стремят да убедят аудиторията в правотата на своята гледна точка. Като за целта се преекспонират собствените позитиви, а тезите на опонента се минимизират. Основното действие в хода на дебатите обаче е насочено към минимизиране на тезата на опонента, а не толкова в хиперболизиране на собствен политически актив. Всички партии, без БСП и ДПС, възприемат тези европейски избори за увертюра към парламентарни избори. От друга страна, това говори за прекалено самочувствие в управляващите партии и увереност в победата. Европейската тематика се застъпва бегло или ако е застъпена, веднага е трансформирана към правителството и Народното събрание. Партиите, които открито пропагандират избирателната активност и приканват към участие в изборите като основна тема в своите послания, са ДПС и НДСВ. Най-често говорят за парламентарни избори ББЦ, ГЕРБ, Реформаторският блок и Синьо единство.

Тези обстоятелства не би следвало да създават впечатление за изместен център на политическата комуникация. За много от непарламентарно представените партии е повече от задължително да артикулират властовите действия с негативна конотация, защото реалното им политическо представителство минава през парламентарни, а не европейски избори. Това от своя страна изисква „разпространяването на субективно формулираните взаимовръзки, приписването на причини, асоциирането с минали факти и тяхната интерпретация да се разпространява посредством силата на думите” [13].

Въз основа на анализа на телевизионните дебати са изведени темите, които са представени метафорично в карта.

Карта на предварително зададените в дебатите теми:

– Русия и евентуални санкции срещу нея;

– Южен поток и енергетиката;

– Европейската бюрокрация и корупция;

– Европейски базов доход;

– Данък върху финансовите транзакции;

– Европа на корпорациите или на гражданите;

– Реформи в ЕС;

– Европа на две скорости;

Въз основа на анализа на телевизионните дебати са изведени и ключови думи и послания, които са представени като част от комуникацията е рекламата в евроизборите.

Карта на ключови думи и послания в политическата комуникация и политическа реклама:

За да схематизираме субстанциалните характеристики на политическата комуникация в разглеждания диапазон ще разгледаме ключовите думи в посланията на политическите партии. Използването на точните думи кодифицира политическата линия на всеки политически опонент. Тази кодификация е дълъг процес, в който е необходима пълна съгласуваност на следваната политика от страна на централизираните партийни линии и конкретния представител на тази линия. Казано по друг начин, комуникаторът използва ключови послания, които са закодирани в политическите програми. Всяко разминаване в смисловата основа нарушава баланса и размива посланията, а с това се намалява ефектът от аргументите. Затова и опозиция, и управляващи се стремят да унифицират своите политически послания. По презумпция опозицията активно пресира и форсира властта до степен, в която комуникацията бива закодирана до лесно запомнящи се рекламни послания и слогани, които имат за цел да се превърнат в антипод на властовите такива.

ДПС – закони и права; ББЦ – достойнство и достоен живот; ПП „Атака“ – национален суверенитет; АБВ – справедливост и толерантност; Реформаторски блок – въздържание и диалог; НДСВ – възможности и права; Синьо единство – върховенство на закона и контрол над институциите; БСП – справедливост и социална Европа. ГЕРБ – европейски ценности.

Заключение

За да обобщим така представената картина в резултат на направения анализ, ще използваме разбирането на Никлас Луман, според когото „надпреварата между партиите в демократичните общества се превръща в основен инструмент за разбиране и осмисляне на политическите въпроси, както и за въвеждането на удобни формули, чрез които политическата система може да комуникира със своята среда “ [14]. Политическата среда в България и протичащата в нея политическа комуникация са динамични. Въз основа на направения анализ ясно се открояват основните изводи. Ако приемем, че съществува пряка връзка между стабилността на политическата система и развитието на едно общество, то изследването на политическата комуникация между едни от основните субекти в полето на политиката, може да служи за индикатор на степента на развитие на политическата среда и протичащия в нея политически процеси. Разкриването на многоаспектната комуникационна картина в настоящото изследване изведе на преден план стремежът към политическа изолация на тезите и аргументите на опонента. Наличието на голям брой политически играчи фрагментаризира политическото поле, като в такава политическа среда „властимащи и опозиция“ трудно могат да се генерира консенсус, да се предложат разнообразни алтернативи и възможности на тези, към които е насочена.

Анализът на политическата комуникация показва, че се образува почти единен фронт срещу БСП. Депутатите от ДПС не са атакувани толкова силно от опонентите, този словесен фронт не придобива големи размери, вероятно защото повечето партии са в основна битка с партии в техния спектър. Създава се усещането, че предстоят парламентарни, а не европейски избори. Почти липсва дебатиране по европейски въпроси, а когато има такъв, той е с основен акцент Русия. Непопулярността на изборите за европейски парламент се затвърждава и от ниския рейтинг, регистриран от телевизиите по време на излъчването на дебатите. Нещо, което не е така през 2013 г. по време на парламентарните избори. Почти всички кандидати демонстрират емоционална устойчивост и това е показателно. Същевременно повечето опоненти са силно емоционални, когато срещу тях има отправен аргумент ad hominem. На равнище експертност по европейските теми основни конкуренти са ГЕРБ, ДПС, БСП. Персонално като демонстрация на експертност по европейските теми при личностите се очертават като основни конкуренти Миглена Кунева, Антония Първанова, Надежда Нейнски, което не може да се каже за партиите, които ги подкрепят. Водещите са благоразположени към всички кандидати, но като цяло се усеща една негативна нотка от тяхна страна към управляващите партии и техните представители. Регистрирана е тенденция към по-положително говорене от страна на всички партии, (което не може да се каже за ПП „Атака“ и ББЦ) за разлика от парламентарните избори през 2013 г., където негативното говорене преобладаваше. Отчита се тенденция на евроскептицизъм по доста от европейските теми в изказванията на представителите а почти всички партии, като НФСБ и ПП „Атака“ се обявяват официално за евроскептици. Дебатите отчитат освен слабия интерес от страна на избирателите, така също и слабата подготовка на много от дебатиращите кандидати по ключови европейски въпроси. Интерес представлява и отчетеното слабо желание на повечето партии за участие в тези избори на пълни обороти. Единствено БСП, ГЕРБ и ДПС участват в тези избори с максимален капацитет. Отчетени са силни конвергентни процеси между противоположни идеологически субекти по много от зададените теми. Можем да заключим, че политическата реторика, публичната комуникация и предизборната игра са насочени и към разрешаване на вътрешнопартийни битки, като разговорите за политики донякъде са свързани с имиджа: партиен и персонален. Налице са основания да се обобщи, че до известна степен това са дебати не на личности, дори не на партии, а на рекламни слогани и политически клишета. Реторичните техники и аргументи, които се използват в политическата комуникация, в предизборната борба и в телевизионните дебати, служат за представяне на фундаментите на условната власт, която има за цел да подготви електоралните нагласи за следващата важна за българските политически субекти парадигма – предсрочни парламентарни избори или реалната легитимация на условната власт.

Цитирана литература:

[1] Стойчев, С. (1996). Избирателни системи и избирателни процедури. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 26.

[2] Стойчев, С. (1996). Избирателни системи и избирателни процедури. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 194.

[3] Канев, Д., Буруджиева, Т., Канева, Л., Николов, И., Тодоров, А. (2006). Мениджмънт и комуникация в политиката. София: Фондация „Фридрих Еберт“, 301.

[4] Гълбрайт, Д. (1993). Анатомия на властта. София: ИК „Христо Ботев“, 28.

[5] Бъргър, П., Лукман, Т. (1996). Социалното конструиране на реалността. София: Издателство „Критика и хуманизъм“, 86–91.

[6] Алфандари, Е. (2000). Медиите и властта. София: Издателство „Тилиа“, 21.

[7] http://izbori.bnt.bg/dogovor-za-medijna-usluga-izbori-za-evropejski-parlament-2014, последно посещение 25.02.2015.

[8] Хабермас, Ю. (1995). Структурни изменения на публичността. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 281.

[9] Сартори, Д. (1992). Теория на демокрацията. Класическите проблеми. Книга 2. София: Център за изследване на демокрацията, 319.

[10] Лаш, К. (1997). Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София: Издателство „Обсидиан“, 151.

[11] Дулов, В., Маринов, М. (2012). Качествени методи в социологията. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 150.

[12] Рождественский, М. (2014). Аргументът Ad Auctoritatem в реторическа перспектива: към въпроса за систематичното му изследване. София: сп. Реторика и комуникации, брой 13, юли 2014, 5, <rhetoric.bg>, последно посещение на 10.05.2015.

[13] Христова, А. (2003). Политическото говорене: психологически механизми. София: Интерпрес, 14–19.

[14] Кинг, М., Торнхил, К. (2008). Никлас Луман за правото и политиката. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 143.

Информационни канали за наблюдение на дебатите:

1. http://izbori.bnt.bg/, последно посещение 01.03.2015 г.

2. http://play.novatv.bg/programi/vsyaka-nedelya, последно посещение 28.02.2015 г.

Библиография:

Алфандари, Е. (2000). Медиите и властта. София: Издателство „Тилиа“.

Бъргър, П., Лукман, Т. (1996). Социалното конструиране на реалността. София: Издателство „Критика и хуманизъм“.

Вебер, М., (1993). Ученият и политика. София: Издателство „Булвест 2000“.

Гълбрайт, Д. (1993). Анатомия на властта. София: ИК „Христо Ботев“.

Дулов, В., Маринов, М. (2012). Качествени методи в социологията. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“.

Канев, Д., Буруджиева, Т., Канева, Л., Николов, И., Тодоров, А. (2006). Мениджмънт и комуникация в политиката. София: Фондация „Фридрих Еберт“.

Кинг, М., Торнхил, К. (2008). Никлас Луман за правото и политиката. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Лаш, К. (1997). Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София: Издателство „Обсидиан“.

Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Кимент Охридски“.

Рождественский, М. (2014). Аргументът Ad Auctoritatem в реторическа перспектива: към въпроса за систематичното му изследване. София: сп. Реторика и комуникации, брой 13, юли 2014 г., <rhetoric.bg>, последно посещение на 10.05.2015.

Сартори, Д. (1992). Теория на демокрацията. Класическите проблеми. Книга 2. София: Център за изследване на демокрацията.

Стойчев, С. (1996). Избирателни системи и избирателни процедури. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Хабермас, Ю. (1995). Структурни изменения на публичността. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Христова, А. (2003). Политическото говорене: психологически механизми. София: Интерпрес.