Политическа комуникация и дигитализация

Political Communication and Digitalisation

DOI 10.55026/IPYT7407

Владислава Димитрова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: dimitrovavladislava926@gmail.com

Абстракт: В статията се изяснява от теоретична гледна точка феноменът „дигитално разслояване“ като нов вид социално неравенство в съвременното информационно общество. Целта е да се предложи систематизация на поли­ти­ческото осмисляне на дигиталното неравенство. Въз основа на направения съдържателен анализ са изведени някои ракурси в политическото осмисляне и дефиниране на феномена „дигитално разслояване“. Анализът включва и метода на desk research, приложен към научни и медийни публикации, както и към правни, нормативни и административни документи, приети от инсти­туции в отделни държави, така и на наднационално равнище. Хипотезата е, че дигиталното разслояване е феномен, който има както общи, така и специ­фични проявления на социално, икономическо, културно, дигитално рав­ни­ще; то е явление с комплексен характер и динамично развитие, което изисква анализи и вземане на решения своевременно от правителства на база експер­тиза с цел неутрализиране на отрицателните явления. Направени са изводи относно важността от разработването на всеобхватни политики, които целят активно намаляване на дигиталното разслояване и насърчаване на равен дос­тъп до информационни технологии за всички граждани.

Ключови думи: дигитално разслояване, достъп, политическо осмисляне, ин­формационно общество, мотивация.

Aspects in the Political Understanding of the Digital Stratification Social Phenomenon

 

Vladislava Dimitrova

University of National and World Economy

E-mail: dimitrovavladislava926@gmail.com

 

Abstract: The article clarifies the phenomenon of “digital stratification” from a theoretical point of view as a new type of social inequality in the modern informa­tion society. The aim is to propose a systematisation of the political conceptualisa­tion of digital inequality. Based on content analysis, some perspectives on the political conceptualisation and definition of the phenomenon of “digital stratifica­tion” are outlined. The analysis also includes the desk research method applied to scientific and media publications, as well as to legal, regulatory and administrative documents adopted by institutions in individual countries and at the supranational level. The hypothesis is that digital stratification is a phe­nomenon that has both general and specific manifestations at the social, economic, cultural, and digital levels; it is a phenomenon of a complex nature and dynamic development that requires analyses and timely decision-making by governments based on expertise to neutralise negative phenomena. Conclusions are drawn on the importance of developing comprehensive policies that actively reduce digital divides and pro­mote equal access to information technology for all citizens.

Keywords: digital divide, access, political consideration, information society, mo­tiva­tion.

 

Увод

Феноменът „дигитално неравенство“ съществува в съвременното ин­фор­мационно общество. В науката съществуват различни интерпретации, например: нов вид социално неравенство; „дупка“; „пропаст“ в обществото, основана върху неравенство в достъпа до дигиталното комуникационно пространство; нееднакви нива на дигитална грамотност на различните гру­пи хора, както и на умение да се извличат „офлайн ползи“ от онлайн учас­тие. [1] Явлението „дигитално неравенство“ обективно съществува в соци­алния живот, то присъства и в политиката, която има задача да регулира социалните взаимоотношения. Следователно проблематиката се отличава с актуалност и социална значимост и може да е обект на проучване от раз­лични науки. Хипотезата е, че дигиталното разслояване е феномен, който има както общи, така и специфични проявления на социално, иконо­ми­ческо, културно, дигитално равнище; то е явление с комплексен характер и динамично развитие, което изисква анализи и вземане на решения свое­временно от правителства на база експертиза с цел неутрализиране на отри­цателните явления. Целта на статията е да предложи на база критичен обзор в теоретичен план систематизация на политическото осмисляне на дигитал­ното неравенство. Методиката включва методът на desk research, както и съдържателен анализ, които са подходящи, за да бъдат изведени някои ра­курси в политическото осмисляне и дефиниране на феномена „дигитално разслояване“. Направен е анализ на научни и медийни публикации, норма­тивни, правни и административни документи на национално и надна­ционално равнище след селекция за периода от 1995 до 2024 г. Текстът не претендира за изчерпателност, а за очертаване на параметри за бъдещи из­следвания и установяване на актуални значения на понятието. Фокусът в изследването е извеждане на съществената роля на политическите решения в преодоляването на дигиталното разслояване и предоставя основа за раз­работването на ефективни стратегии за намаляване на технологичните нера­венства в обществото.

Обем и съдържание на понятието „дигитално разслояване“

На 29 юли 1995 г. е публикувана първата статия в американските ме­дии, която въвежда социалния феномен „дигитално разслояване“ и поради това се счита за начало относно установяване на понятието. [2] Започва да се използва понятието ,,дигитално разслояване“, за да се опише зараж­дането на един нов вид социално разделение, което съществува между две групи – онези, които са успели да се докоснат до информационни и кому­никационни технологии, и другите, които нямат достъп до тях поради раз­лични фактори и причини.

По същото време в САЩ президентът Бил Клинтън се ангажира с проблематиката и установява комуникация с ,,Националната админист­рация за телекомуникации и информация (National Telecommunications and Information Administration – NTIA)“; той предлага да се изследва на експертно равнище степента на усвояване на новите технологии в страната. Това из­следване е съпроводено с няколко доклада, които администрацията пуб­ликува под името ,,Пропадане през мрежата“. Първият от тези доклади е публикуван през 1995 г. [3] и в него се говори за първи проявления на ди­гитално разслояване, дължащи се на различията в достъпа до информа­ционни и комуникационни технологии – по това време става въпрос ос­новно за достъп и употреба на мобилни телефони. Основният извод, който се прави, е че новият тип социално неравенство засяга в негативен план предимно следните социални групи: мигранти, малцинства, възрастни хора, финансово нестабилни индивиди, хора, живеещи в селски райони с по-слабо образовано население. Прави се допускането, че този доклад насър­чава инициативата за ,,Закона за телекомуникациите през 1996 г.“ [4], който предвижда ,,универсална услуга“ в училищата и библиотеките, която да облекчи разходите за изграждане на информационно-комуникационна ин­фра­структура.

През следите години 1999 [5], 2000 [6], 2002 [7] се изготвят след­ващите годишни доклади на NTIA, които са свързани с дигиталното раз­слоя­ване. През следващите години концепцията се разпространява в раз­лични държави и до началото на 2000 г. дигиталното разслояване се уста­новява твърдо в научния, обществен и политически дневен ред. С течение на времето, в САЩ и използването на интернет, на дигиталното разслояване започва да се гледа като на ,,широколентово разделение“, фиксирайки раз­личията в употребата.

От 2000 до 2005 г. дигиталното разслояване се установява като нова форма на социално разделение в обществото, става основна тема на мно­жество научни и политически конференции. През 2005–2006 г. вниманието към феномена започва да намалява. Това се дължи на хипотезата, че са намерени решения на проблема, тъй като част от хората, особено в богатите и по-развити страни, вече са получили или получават възможност за достъп до компютри и интернет. Днес осигуреният широк и почти универсален достъп до информационни и комуникационни технологии не е достатъчен за преодоляване на дигиталните различия в обществото. Ножицата на диги­талното разделение продължава да се разтваря, образувайки „разделение“ [8], „пропаст“ [9] в обществата, въз основа на други два фактора – диги­талната грамотност и култура, и офлайн ползите, които потребителите ка­питализират въз основа на онлайн участието си, както се твърди в някои от класическите научни изследвания по проблематиката. [10]

Според Организацията на обединените нации (ООН) през 2011 г. диги­талното разслояване е концепция, която се развива през годините, т.е. на нея трябва да се гледа като на континуум, а не просто като на нещо, което не се променя. Достъпът до дигитално комуникационно пространство ще се уве­личава в съответствие с модела за разпространение на иновациите на Еве­рест Роджърс. [11] Дигиталното разслояване е описано от ООН като „со­циален проблем, свързан с различното количество информация между хора­та, които имат достъп до информационното общество и информационните и комуникационни технологии (ИКТ), и тези, които нямат“. [12] ООН ин­тер­претира концепцията за дигитално разслояване предимно чрез разли­ките във физическия достъп на хората до информационни и комуника­ционни дигитални средства.

Интересен отговор на въпроса как политиката гледа на феномена ди­гитално разслояване получаваме от бившия секретар на ООН Кофи Анан, който на конференция под името ,,Преодоляване на глобалното цифрово разделение“, много ясно посочва онези опасности, които крие дигиталното разделение. Според него „Дигиталното разслояване заплашва да изостри и без това широките дупки между богатите и бедните, вътре в държавите и между тях. Залозите наистина са високи. Навременният достъп до новини и информация може да подпомогне търговията, образованието, работата, здравето и благосъстоянието. Един от отличителните белези на информа­ционното общество – откритостта – е основна съставна част на демокра­цията и доброто управление. Информацията и знанието са също така сър­цевина на усилията за засилване на толерантността, взаимното разбира­телство и уважението към разнообразието“. [13] Тук особено важни са сравненията, които прави авторът на понятието „дигитално разслояване“. Според него дигиталното разслояване разтваря вече съществуваща дупка между богати и бедни, между държави и региони, като по този начин ясно насочва вниманието, че дигиталното разслояване разтваря не просто нова „дупка“ в обществото, но и задълбочава вече съществуващи разслоения. Главният секретар допълва още, че хората, останали отвъд достъпа остават ,,недокоснати“ от чудото на дигитализацията.

Дигиталното разслояване се отнася до държави, региони, градове и предприятия, които са на различно икономическо, социално и културно ниво по отношение на достъпността до комуникационни технологии. Спо­ред ООН ,,дупката“, която се разтваря в лицето на дигиталното разслояване, съставлява неравновесия, свързани с достъпа до интернет, необходимата информация и знания, както и разнообразни възможности, зависещи от познатите досега неравенства. Днес проблемът „достъп до информационни и комуникационни средства“ по-скоро не стои на дневен ред и следователно сам по себе си не може да бъде индикатор за дигитално разслояване в обществото.

По същото време – в края на първата декада от 21. век, и редица други организации работят в посока на разработването на политики за преодо­ляването на неравния достъп до информационни и комуникационни техно­логии. Проблемът, свързан с достъп до дигитална технология, не би могъл да се счита за единствен индикатор за дигитално разслояване в обществото.

ЮНЕСКО описва и определя дигиталното разслояване като понятие, което се отнася до „разслояване между индивиди, домакинства, пред­прия­тия и географски райони на различни социално-икономически нива по от­но­шение, както на възможностите им за достъп до информационни и кому­никационни технологии (ИКТ), така и на използването на интернет за ши­рока цел и разнообразие от дейности.“ [14] Посочва още, че понятието включва: „достъп до информационно-комуникационни технологии, както и свър­заните с него умения, които са необходими за участие в информа­ци­онното общество“. [15]

Достъпът до информационни и комуникационни технологии е проб­лем сред гражданите и в Европа. Евростат показва през 2022 г. значителни различия в достъпа между държавите членки на ЕС. Така например Румъния, България и Унгария водят челните позиции по брой граждани, които нямат възможността да си позволят да употребяват дигитална техно­логия. Това би могло да се дължи на факта, че в тези държави делът на на­селение с относителна бедност е висок. От друга страна, държави като Норвегия, Дания, Кипър и Люксембург, гордеещи се с челни позиции по отношение на дигитализацията, са с относително малки проценти на хора, които нямат възможност да си позволят употреба на технология. [16] Дан­ните показват, че достъпът до информационни и комуникационни, раз­биран като съвкупност от три фактора: материална осигуреност, правно-норма­тивна рамка и субективно-психологическа предразположеност [17], продъл­жава да бъде фактор за дигитално разслояване в Европа, особено що се от­нася до първия елемент от модела на достъпа – материалната осигу­реност. Данните от цитираното изследване на Евростат показват, че през 2022 г. 2,4% от гражданите на ЕС нямат финансовата възможност да се въз­ползват от интернет услугите.

Русия интерпретира дигиталното неравенство като сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен. Руският президент Димитрий Медведев [18] изразява мнение, че информационното „неравенство“ между гражданите на страната трябва да бъде премахнато. Той подчертава компютърната негра­мот­ност на населението като голям проблем, който не трябва да бъде подценяван.

Според депутата Хинштейн [19] Русия може да бъде обединена само когато всички граждани имат висококачествен достъп до интернет. Това озна­чава, че премахването на дигиталното разделение става една от основ­ните задачи на държавата.

В ключови политически документи [20] на Русия се подчертава важ­ността на справянето с дигиталното неравенство като предпоставка за обеди­нението и развитието на страната като цяло. Това включва гаран­ти­ране на равен достъп до дигиталните технологии и услуги за всички граж­дани, не­зависимо от техния социален статус или местоположение.

Обобщавайки, Русия тълкува дигиталното неравенство като сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян. [21] Тя го разглежда като не­равнопоставеност в достъпа до информационни технологии и услуги между различни социални групи или региони, включително недобро ниво на ком­пютърна грамотност в населението. [22]

Европейският съюз [23] интерпретира дигиталното неравенство като разграничение между онези, които имат достъп до интернет или дигитални технологии и могат да използват онлайн услуги, и онези, които са из­клю­чени от тези услуги.

Понятието „дигитално разслояване“ се дефинира от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2001 г. като „пропастта между индивидите, домакинства, предприятия и географските райони на различни социално-икономически групи или възможностите им за достъп до информационно-комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното използване на интернет за голямо разнообразие от дейности“. [24]

Съответно, дигиталното разслояване се класифицира според кри­те­рии, които описват разликата в участието според пол, възраст, образование, доход, социални групи или географско местоположение.

Така дигиталното неравенство включва два аспекта: първият аспект се отнася до разделението между тези, които имат достъп до информационно-комуникационни технологии (ИКТ), като компютри и интернет и тези, кои­то не го правят, което често се свързва с разликата между градски и селски райони; вторият аспект включва различни видове и нива на използване на интернет, мотивация и умения, както и различия в достъпността на онлайн съдържание и услуги, включително за хора с увреждания.

Обобщавайки, Европейският съюз (ЕС) разглежда дигиталното раз­слояване като различие между онези, които имат достъп до интернет и достъп до дигитални технологии, и могат да използват онлайн услуги, и тези, които са изключени от тях. Това разделение може да се прояви в раз­лични области като пол, възраст, образование, доход, социални групи или географско местоположение. ЕС разбира, че дигиталното разслояване може да има сериозни последици за обществото и икономиката и затова активно работи за намаляването на тези различия, чрез създаване на по­литики и програми, които насърчават равен достъп до дигиталните техно­логии, и услуги за всички граждани в рамките на ЕС.

България разглежда дигиталното неравенство като различие в достъпа и начина на употреба на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от различни групи в обществото. В становището „Дигитална Бълга­рия: политики, мерки и предизвикателства“ [25], прието на пленарната се­сия на Икономически и социален съвет (ИСС), се подчертава, че дигитали­за­цията на икономиката може да доведе до задълбочаване на неравенството между хората и домакинствата, наречено дигитално неравенство. Това нера­венство може да се прояви на различни нива – микро-, мезо- и макрооб­щест­вено ниво.

Според Българската стопанска камара [26] дигиталното разслояване е пряко свързано с различията в достъпа и начина на употреба на ИКТ от различни групи в обществото. Това включва не само достъп до технологии, но и акцент върху уменията и образованието, необходими за работа с ин­тернет, като основа за дигитална и медийна грамотност.

Анализът на Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК) по­казва, че дигиталното разслояване не е самостоятелен феномен, а взаимо­действа с други видове неравенства, като усилва техните последствия. Той посочва три основни индикатора за дигиталното разслояване: технологична инфраструктура, дигитални умения и мотивация. Освен това Томов под­чертава, че дигиталното разслояване може да доведе до социална изолация, неравнопоставеност и намаляване на качеството на живот, като засяга раз­лични сфери като образование, пазар на труда и мобилност.

Обобщавайки, България разбира дигиталното разслояване като сло­жен проблем, който изисква не само осигуряване на достъп до технологии, но и развитие на умения и мотивация за тяхното използване, както и пре­одоляване на социалните последици от разслояването.

Фигура № 1 Времева линия.

Политическо осмисляне на дигитално разслояване

Източник: Авторово изследване на политическото осмисляне на феномена ,,диги­тално разслояване“.

© Автор: Владислава Димитрова.

Във фигура № 1 се представя времева линия на политическото осмис­ляне на феномена ,,дигитално разслояване“. Дефинициите на политическо равнище за дигиталното разслояване се концентрират върху въпроса за дос­тъ­па до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и интернет, като ключов фактор за общественото развитие. В тези дефиниции се раз­глеждат разликите относно достъпа между различни социални групи и ре­гиони като проблем, който изисква внимание и решаване.

Въпреки това има и различия относно начина как се разбира диги­талното разслояване в политическите дефиниции. Например, докато някои дефиниции, като тази на ООН и Европейския съюз, се фокусират почти из­цяло върху достъпа до ИКТ, други като тази на Русия и България включват и аспекти на дигиталната грамотност и мотивацията. Тези дефиниции под­чертават, че необходимостта от умения и образование за ефективно из­полз­ване на дигиталните технологии е също толкова важна, колкото и самият достъп. Включването на дигиталната грамотност и мотивацията като фак­тори разширява перспективата върху дигиталното разслояване, като подчер­тава значението на програмите за обучение, развитие на уменията и стиму­лиране на интереса към технологиите у гражданите.

Общото между всички дефиниции е стремежът към създаване на рав­ни възможности за достъп до дигиталните технологии за всички хора. Раз­личията идват в начина, по който се разбира и решава проблемът на диги­талното разслояване, като някои се фокусират върху инфраструктурата и фи­нансовия достъп, докато други добавят и важността на образованието, уме­нията и мотивацията за използване на технологиите.

Заключение

Дигиталното разслояване е сложен проблем, който засяга обществата по целия свят. То не е самостоятелен феномен, а взаимодейства с други ви­дове неравенства, като усилва техните последствия върху различни аспек­ти на обществото. Основните индикатори за дигиталното разслояване включ­ват технологичната инфраструктура, дигитална грамотност, ползи и моти­ва­цията за използване на технологиите.

Проблемът, които се поражда от съществуването на дигиталното раз­слояване може да доведе до сериозни социални последици, като социална изолация, неравнопоставеност и намаляване на качеството на живот. Той засяга различни сфери на обществото, включително образованието, пазара на труда и мобилността.

Различните държави и организации имат различни подходи към ре­шаване на проблема за дигиталното разслояване, като акцентират върху раз­лични аспекти и приоритети. Важно е да се подчертае необходимостта от създаване на равни възможности за достъп до дигиталните технологии за всички хора, както и развитие на умения и мотивация за тяхното използване.

В заключение, дигиталното разслояване е сериозен проблем, който изиск­ва комплексни решения и сътрудничество между различните страни и заинтересовани лица. Само чрез съвместни усилия може да се намали не­равенството в достъпа до технологиите и да се осигури равен достъп за всички членове на обществото.

Цитати и бележки

[1] Научното осмисляне на феномена „дигитално неравенство“ е анализирано в Димитрова, В. (2024). Акценти в теоретичното осмисляне на феномена „диги­тално разслояване. Докторантски четения, „Презареждане“. София: ИК на УНСС. (под печат). [Dimitrova, V. (2024). Aktsenti v teoretichnoto osmislyane na fenomena „digitalno razsloyavane. Doktorantski chetenia, „Prezarezhdane“. Sofia: IK  na UNSS. (pod pechat).]

[2] Gunkel, D. (2003). Second Thoughts: Toward a Critique of the Digital Divide. New Media & Society 5(4): 499–522.

[3] NTIA (1995). National Telecommunications and Information Administration. Falling Throught the Net: Defining the Digital Divide, July 08, 1995. https:// www.ntia.gov/report/1999/falling-through-net-defining-digital-divide. Retrieved on 18.04.2024.

[4] Public Law 104 – 104 – Telecommunications Act of 1996: https://www.govinfo.gov/ app/details/PLAW-104publ104/related. Retrieved on 18.04.2024.

[5] NTIA (1999). (National Telecommunications and Information Administration). Falling through the Net: defining the digital divide. September 29, 2004. http:// www.ntia.doc.gov/ntiahome/fttn99/contents.html  Retrieved on 18.04.24.

[6] NTIA (2000). (National Telecommunications and Information Administration). Falling through the Net II: toward digital inclusion. September 29, 2004. http:// www.ntia.doc.gov/ntiahome/fttn00/contents00.html. Retrieved on 18.04.2024.

[7] NTIA (2002). (National Telecommunications and Information Administration). A nation online: how Americans are expanding their use of the Internet. September 29, 2004. http://www.ntia.doc.gov/ntiahome/dn/ index.html. Retrieved on 18.04.2024.

[8] Van Djik, J. (2019). The Digital Divide. Cambridge, UK: Polity Press, 2.

[9] Kularski, C., & Moller, S. (2012). The digital divide as a continuation of traditional systems of inequality. Academic Papers of Curtis M.Kularski, 1. https://papers. cmkularski.net/documents/20121214-2699.pdf. Retrieved on 18.04.2024.

[10] По-подробно научното осмисляне на „дигиталното разслояване“ е предста­вено в Димитрова, В. (2024). Акценти в теоретичното осмисляне на феномена „дигитално разслояване. Докторантски четения, „Презареждане“. София: ИК  на УНСС. (под печат). [Dimitrova, V. (2024). Aktsenti v teoretichnoto osmislyane na fenomena „digitalno razsloyavane. Doktorantski chetenia, „Prezarezhdane“. So­fia: IK  na UNSS. (pod pechat).]

[11] Rogers, E. (2003). Diffusion of Innovations. (5th ed.), New York, NY: Free Press.

[12] Stoiciu, A. (2011). The Role of e-Governance in Bridging the Digital Divid. United Nations. Un Cronicle. No. 3, Vol. XLVIII. https://www.un.org/en/chronicle/article/ role-e-governance-bridging-digital-divide. Retrieved on 18.04.2024.

[13] Annan, K. ‘Secretary-General’s Message’ [delivered by Amir Dossal, Executive Director, UN Fund for International Partnerships], paper presented at the ‘Net World Order: Bridging the Global Digital Divide’ conference, New York, 18 June 2003. https://www.un.org/sg/en/content/former-secretary-general/statement/2003-06-18/secretary-generals-message-the-net-world-order-bridging-the-global-digital-divide-conference-hosted-the-business-council-for-the-un. Retrieved on 18.04.2024.

[14] UNESCO. (2022). Digital Divide. https://unevoc.unesco.org/home/TVETipedia+ Glossary/lang=en/show=term/term=Digital+divide. Retrieved on 18.04.2024.

[15] UNESCO. (2022). Digital Divide. https://unevoc.unesco.org/home/TVETipedia+ Glossary/lang=en/show=term/term=Digital+divide. Retrieved on 18.04.2024.

[16] Eurostat. (2023). Persons who cannot afford internet connection for personal use at home by age, sex and income group. http://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ ILC_MDDU07A__custom_9478122/default/bar?lang=en. Retrieved on 18.04.2024.

[17] Според дефиницията за „достъп“ до дигиталното комуникационно прост­ранство на Катя Михайлова. Михайлова, К. (2008). Достъп и участие на медий­ните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Икономика на знанието – възможности и предизвикателства пред висшето образование. (сбор­ник с доклади от конференция). Бургас: БСУ, 42–49. последно посещение на 18.04.2024. [Mihaylova, K. (2008). Dostap i uchastie na mediynite auditorii v digitalnoto komunikatsionno prostranstvo. Ikonomika na znanieto – vazmozhnosti i predizvikatelstva pred vissheto obrazovanie. (sbornik s dokladi ot konferentsia). Burgas: BSU, 42–49. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

[18] Вести: (2008).  Медведев призвал бороться с информационным „нера­венст­вом“ https://www.vesti.ru/article/2243590. последно посещение на 18.04.2024. [Vesti: (2008).  Medvedev prizval borotysya s informatsionnыm „neravenstvom“ https://www.vesti.ru/article/2243590. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

[19] Аскорова, Т. ( 2021). Хинштейн: устранение цифрового неравенства стано­вится одной из главных задач государства. Парламентская газета. https://www. pnp.ru/politics/khinshteyn-ustranenie-cifrovogo-neravenstva-stanovitsya-odnoy-iz-glavnykh-zadach-gosudarstva.html. последно посещение на 18.04.2024. [Asko­ro­va, T. ( 2021). Hinshteyn: ustranenie tsifrovogo neravenstva stanovitsya odnoy iz glavnыh zadach gosudarstva. Parlamentskaya gazeta. https://www.pnp.ru/politics/ khinshteyn-ustranenie-cifrovogo-neravenstva-stanovitsya-odnoy-iz-glavnykh-zadach-gosudarstva.html. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

[20] Министерство цифрового развития, связи и массовых коммуникаций Россий­ской Федерации. (2020). Развитие мобильной связи и широкополосного доступа. https://digital.gov.ru/ru/activity/directions/543/. последно посещение на 18.04.2024. [Ministerstvo tsifrovogo razvitia, svyazi i massovыh kommunikatsiy Rossiyskoy Federatsii. (2020). Razvitie mobilynoy svyazi i shirokopolosnogo dostu­pa.]

[21] Министерство цифрового развития, связи и массовых коммуникаций Россий­ской Федерации. (2016). https://digital.gov.ru/ru/events/35291/. последно посе­щение на 18.04.2024. [Ministerstvo tsifrovogo razvitia, svyazi i massovыh kommu­ni­katsiy Rossiyskoy Federatsii. (2016). https://digital.gov.ru/ru/events/35291/. Pos­ledno poseshtenie na 18.04.2024.]

[22] Симферополь. (2020). Олег Иванов совершил рабочую поездку в Крым, https:// digital.gov.ru/ru/events/40098/. последно посещение на 18.04.2024. [Ministerstvo tsifrovogo razvitia, svyazi i massovыh kommunikatsiy Rossiyskoy Federatsii. (2016). https://digital.gov.ru/ru/events/35291/. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

[23]  Eurostat: Glassary: Digital Divide. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:Digital_divide. Retrieved on 18.04.24.

[24] Negreiro, M. (2015). Bridging the digital divide in the EU. European Parliament. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/573884/EPRS_BRI(2015)573884_EN.pdf. Retrieved on 18.04.2024.

[25] „Дигитална България: политики, мерки и предизвикателства“ е темата на ста­новище, прието на пленарната сесия на ИСС. https://esc.bg/%D0%BF%D0% BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0% BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%81-%D1% 81%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-20072023/. последно посещение на 18.04.2024. [„Digitalna Bulgaria: politiki, merki i predizvikatelstva“ e temata na stanovishte, prieto na plenarnata sesia na ISS.https://esc.bg/%D0%BF%D0%BE% D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE% D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%81-%D1%81% D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-20072023/. posledno poseshtenie na 18.04. 2024.]

[26] Томов, Т. (2022). Дигитално неравенство и сътрудничество между по­коле­нията. ,,БСА“. https://www.bia-bg.com/uploads/files/Projects/digital%20divide% 20T_Tomov.pdf. последно посещение на 18.04.2024. [Томов, Т. (2022). Диги­тално неравенство и сътрудничество между поколенията. ,,БСА“. https:// www. bia-bg.com/uploads/files/Projects/digital%20divide%20T_Tomov.pdf. Пос­лед­но по­се­ще­ние на 18.04.2024.]

Библиография

Димитрова, В. (2024). Акценти в теоретичното осмисляне на феномена „дигитално разслояване. Докторантски четения, „Презареждане“. София: ИК  на УНСС. (под печат). [Dimitrova, V. (2024). Aktsenti v teoretichnoto osmislyane na feno­mena „digitalno razsloyavane. Doktorantski chetenia, „Prezarezhdane“. Sofia: IK  na UNSS. (pod pechat).]

Михайлова, К. (2008). Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Икономика на знанието – възможности и предизвикателства пред висшето образование. (сборник с доклади от кон­ференция). Бургас: БСУ, 42–49. последно посещение на 18.04.2024. [Mihay­lova, K. (2008). Dostap i uchastie na mediynite auditorii v digitalnoto komuni­katsionno prostranstvo. Ikonomika na znanieto – vazmozhnosti i predizvikatelstva pred vissheto obrazovanie. (sbornik s dokladi ot konferentsia). Burgas: BSU, 42–49. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

Томов, Т. (2022). Дигитално неравенство и сътрудничество между по­коле­нията. ,,БСА“. https://www.bia-bg.com/uploads/files/Projects/digital%20divide%20T_ Tomov.pdf. последно посещение на 18.04.2024. [Томов, Т. (2022). Диги­тално неравенство и сътрудничество между поколенията. ,,БСА“. https:// www.bia-bg.com/uploads/files/Projects/digital%20divide%20T_Tomov.pdf. Пос­лед­но посещение на 18.04.2024.]

Dzenowagis, J. (2011). Bridging the Digital Divide in Health. United Nations. https:// www.un.org/en/chronicle/article/bridging-digital-divide-health. Retrieved on 18.04.2024.

Gunkel, D. (2003). Second Thoughts: Toward a Critique of the Digital Divide. New Media & Society 5(4): 499–522.

Kularski, C., & Moller, S. (2012). The digital divide as a continuation of traditional systems of inequality. Academic Papers of Curtis M.Kularski, 1. https://papers. cmkularski.net/documents/20121214-2699.pdf. Retrieved on 18.04.2024.

Negreiro, M. (2015). Bridging the digital divide in the EU. European Parliament. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2015/573884/EPRS_BRI(2015)573884_EN.pdf. Retrieved on 18.04.2024.

Rogers, E. (2003). Diffusion of Innovations. (5th ed.), New York, NY: Free Press.

Stoiciu, A. (2011). The Role of e-Governance in Bridging the Digital Divid. United Nations. Un Cronicle. No. 3, Vol. XLVIII. https://www.un.org/en/chronicle/ article/role-e-governance-bridging-digital-divide. Retrieved on 18.04.2024.

Van Djik, J. (2019). The Digital Divide. Cambridge, UK: Polity Press.

 

Изследвани източници

Аскорова, Т. ( 2021). Хинштейн: устранение цифрового неравенства становится одной из главных задач государства. Парламентская газета. https://www. pnp.ru/politics/khinshteyn-ustranenie-cifrovogo-neravenstva-stanovitsya-odnoy-iz-glavnykh-zadach-gosudarstva.html. последно посещение на 18.04.2024. [As­korova, T. ( 2021). Hinshteyn: ustranenie tsifrovogo neravenstva stanovitsya odnoy iz glavnыh zadach gosudarstva. Parlamentskaya gazeta. https://www. pnp.ru/politics/khinshteyn-ustranenie-cifrovogo-neravenstva-stanovitsya-odnoy-iz-glavnykh-zadach-gosudarstva.html. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

Вести: (2008).  Медведев призвал бороться с информационным „неравенством“ https://www.vesti.ru/article/2243590. последно посещение на 18.04.2024. [Ves­ti: (2008).  Medvedev prizval borotysya s informatsionnыm „neravenstvom“ https://www.vesti.ru/article/2243590. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

„Дигитална България: политики, мерки и предизвикателства“ е темата на стано­вище, прието на пленарната сесия на ИСС. https://esc.bg/%D0% BF%D0%BE %D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0% BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%81-%D1 %81%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-20072023/. последно посещение на 18.04.2024. [„Digitalna Bulgaria: politiki, merki i predizvika­telstva“ e temata na stanovishte, prieto na plenarnata sesia na ISS. https://esc.bg/%D0%BF%D0 %BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BD% D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%81-%D1%81%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-20072023/. posledno poseshte­nie na 18.04.2024.]

Министерство цифрового развития, связи и массовых коммуникаций Российской Федерации. (2016). https://digital.gov.ru/ru/events/35291/. последно посеще­ние на 18.04.2024. [Ministerstvo tsifrovogo razvitia, svyazi i massovыh kommu­nikatsiy Rossiyskoy Federatsii. (2016). https://digital.gov.ru/ru/events/35291/. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

Министерство цифрового развития, связи и массовых коммуникаций Российской Федерации. (2020). Развитие мобильной связи и широкополосного доступа. https://digital.gov.ru/ru/activity/directions/543/. последно посещение на 18.04. 2024. [Ministerstvo tsifrovogo razvitia, svyazi i massovыh kommunikatsiy Rossiy­skoy Federatsii. (2020). Razvitie mobilynoy svyazi i shirokopolosnogo dostupa.]

Симферополь. (2020). Олег Иванов совершил рабочую поездку в Крым, https:// digital.gov.ru/ru/events/40098/. последно посещение на 18.04.2024. [Minis­ter­stvo tsifrovogo razvitia, svyazi i massovыh kommunikatsiy Rossiyskoy Fede­ratsii. (2016). https://digital.gov.ru/ru/events/35291/. posledno poseshtenie na 18.04.2024.]

Eurostat: Glassary: Digital Divide. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/ index.php?title=Glossary:Digital_divide. Retrieved on 18.04.2024.

Eurostat. (2023). Persons who cannot afford internet connection for personal use at home by age, sex and income group. http://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ ILC_MDDU07A__custom_9478122/default/bar?lang=en. Retrieved on 18.04. 2024.

NTIA (1995). National Telecommunications and Information Administration. Falling Throught the Net: Defining the Digital Divide, July 08, 1995. https://www. ntia.gov/report/1999/falling-through-net-defining-digital-divide. Retrieved on 18.04.2024.

NTIA (1999). (National Telecommunications and Information Administration). Falling through the Net: defining the digital divide. September 29, 2004. http://www. ntia.doc.gov/ntiahome/fttn99/contents.html.  Retrieved on 18.04.24.

NTIA (2000). (National Telecommunications and Information Administration). Falling through the Net II: toward digital inclusion. September 29, 2004. http://www. ntia.doc.gov/ntiahome/fttn00/contents00.html. Retrieved on 18.04.2024.

NTIA (2002). (National Telecommunications and Information Administration). A nation online: how Americans are expanding their use of the Internet. September 29, 2004. http://www.ntia.doc.gov/ntiahome/dn/index.html. Retrieved on 18.04. 2024.

Public Law 104 – 104 – Telecommunications Act of 1996: https://www.govinfo.gov/ app/details/PLAW-104publ104/related. Retrieved on 18.04.2024.

UNESCO. (2022). Digital Divide. https://unevoc.unesco.org/home/TVETipedia+ Glossary/lang=en/show=term/term=Digital+divide. Retrieved on 18.04.2024.

Владислава Димитрова е докторант в Университета за национално и све­товно стопанство, катедра „Икономическа социология“. Тема на дисертацията „Дигитално разслояване в съвременното българско семейство и сигурността на децата“. Научни интереси: Социология на медиите и обществените комуни­ка­ции, социология на семейството, педагогическа социология, социология на откло­ня­ващото се поведение.

 

Ръкописът е изпратен на 19.04.2024 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 20.04.2024 до 21.05.2024 г.

Приемане за публикуване: 22.05.2024 г.

Manuscript was submitted: 19.04.2024.

Double Blind Peer Reviews: from 20.04.2024 till 21.05.2024.

Accepted: 22.05.2024.

Брой 60 на сп. „Реторика и комуникации“ (юли 2024 г.) се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП5/65 от 08 декември 2023 г.

Issue 60 of the Rhetoric and Communications Journal (July 2024) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP5/65 of December 08, 2023.