Йовка Тишева
СУ „Св. Климент Охридски“.
Имейл: yovka.tisheva@gmail.com
Монографията “Комуникативни умения в медицинската практика” представя в систематизирана форма идеи, обобщения и изводи с безспорна научна и научноприложна стойност, до които Виолета Тачева достига в резултат на повече от 35-годишна изследователска работа в областта на комуникацията в клиничната специализирана помощ. Авторката е професор по български език в Катедрата по славянски езици и комуникация към Департамента по чуждоезиково обучение, комуникации и спорт при Медицинския университет „Проф. д-р П. Стоянов“, гр. Варна. Научните й интереси са свързани с три основни области: теоретични аспекти на комуникацията: устна комуникация в медицинската практика, делова комуникация в здравеопазването, писмена, устна и електронна комуникация в деловата сфера; теоретични основи на преподаването и оценяването на резултатите от обучението по български език като чужд за общи и специални цели (с акцент върху преподаването на български език за медицински цели); разширяване на теоретичните знания за актуалното състояние на лексикалната система и на терминологията чрез изследване на българската медицинска лексика, фразеология и терминология, на актуалните процеси при адаптация на думи от чужд произход, на съвременното словотворчество. Автор е на 14 монографии, учебници и учебни помагала и на повече от 70 статии, публикувани у нас и в чужбина.
В монографията “Комуникативни умения в медицинската практика” Виолета Тачева обобщава своите наблюдения в областта на приложната медицинска комуникация, като търси нови параметри за оптимизирането на речевите стратегии в съвременното болнично обслужване. Предметът на изследването – устното общуване в клиничната специализирана медицинска помощ, е много слабо проучен от лингвистична гледна точка. Авторката е направила мотивиран избор на актуална и значима не само за българската лингвистика проблематика, тъй като е отчела важността на комуникативните умения за диагностиката, лечението и профилактиката. Чрез многофакторен анализ на 1500 професионални диалога и комуникативни ситуации и на 500 анкети са систематизирани спецификите на системата от комуникативни умения в специализираната медицинска помощ. Богатата база данни от реални комуникативни ситуации определя надеждността на изводите за устното общуване със средствата на съвременния български език при специализираното медицинско обслужване на пациент.
Предмет на І глава „Основни положения“ (5-30 стр.) са теоретичните проучвания и критични анализи на изследванията по темата, като задълбочено и аргументирано се изясняват основните проблеми в тази област. Представени са специфичните за устното медицинско общуване социолингвистични фактори, които влияят върху ефективността на комуникацията при диагностиката, лечението и пропедевтиката. Класифицират се основните професионални, лингвистични и психологически бариери за успешна устна комуникация в специализираните медицински звена, изследват се специфичните вербални и невербални фактори за подобряване на устната комуникация в областта на медицинската практика.
Във ІІ глава „Комуникативни стратегии в медицинската практика“ (31-76 стр.) се обобщават комуникативните стратегии, които са уместни/подходящи при устно общуване в различни ситуации в медицинската практика. Подробно са анализирани средствата за установяване на личен контакт, стратегиите за създаване на доверие, ефективните начини за даване на информация и т.н. Като значимо постижение в тази глава трябва да се посочи анализът на видовете медицински регистри, на употребата на медицинска терминология и на професионален жаргон при общуването между медицинския специалист и пациента в различните клиники.
За лингвистичната прагматика е важна ІІІ глава „Вербални комуникативни умения в медицинската практика“ (77-100 стр.). Изследователският фокус е ориентиран към уменията говорене и слушане като основни фактори за успешната устна комуникация. След анализ и обобщение на данни от анкетно проучване, свързано с проблемите на медицинските специалисти при говорене и слушане, авторката предлага система от средства за оптимизирането на комуникативния ефект. Изведените конкретни принципи при задаване на въпроси и при формулиране на императиви, подкани, молби и под. в процеса на диагностика, лечение и пропедевтика са достъпни и практически приложими от всеки медицински специалист.
Различни вербални комуникативни техники и средства в медицинската практика са обект на анализ в ІV глава „Вербални комуникативни техники и средства“ (101-136 стр.). Целенасоченият подбор на положителна лексика, съзнателното избягване на думи с отрицателна конотация, редактирането на лоша новина, заместването на професионална терминология и жаргон с описателни синоними и др. са част от успешните комуникативни техника в ефективната комуникация в здравеопазването. Специално внимание е обърнато на спецификата на комуникацията в педиатрията. Интересен момент е анализът на специфичния билингвизъм в резултат на използването на латински термини и на българските им съответствия при искане и даване на информация от медицинския специалист. Това създава проблем при възприемане на информацията от много пациенти, поради което авторката дава конкретни препоръки за преодоляването му. Особена сполучлив момент от изследването на успешната комуникация е анализът на ролята на хумора и смеха като комуникативни средства в медицинската практика.
Като изключително необходимо за българските потребители на здравни услуги намирам изследването на екстралингвистичните елементи, представено в V глава „Невербални комуникативни умения, техники и средства“ (137-195 стр.). Авторката предлага детайлно описание на невербалните сигнали в медицинската практика. Анализирани са езикът на тялото, пространствено-териториалните и тактилните сигнали, културните и личностните цивилизационни сигнали. Задълбочените анализи позволяват дефинирането на актуални норми в поведението, външния вид, жестовете, мимиките, физическите контакти и т.н. изрази на невербална комуникация, които медиците да използват в своята практика с цел повишаване на комуникативния ефект.
В заключение трябва да се отбележи, че в монографията „Комуникативни умения в медицинската практика“ е изследван задълбочено и обстойно един социално значим проблем – уменията за общуване с пациент (болен, страдащ човек). Този труд полага началото на един нов етап в проучванията на официалното професионално общуване (по-специално в сферата на здравеопазването) в българската лингвистика, тъй като в него за пръв път се представя система от комуникативни стратегии, умения, техники и средства за оптимизиране на професионалната комуникация при различни дейности в медицинската практика. В това се изразява основният научен принос на авторката за усъвършенстване на комуникативната компетентност на медицинските специалисти, за подобряване на медицинското обслужване и за повишаване удовлетвореността на пациентите от здравните грижи у нас. Тъй като ефективната комуникация в здравеопазването придобива все по-голямо значение за физическото и психическото здраве, за благоденствието и удовлетвореността както на отделния индивид, така и на цялото общество, изследването на Виолета Тачева е социално значимост, а чрез приложението на предложените модели в практиката се реализира и социален ефект. Монографията е написана както за професионалисти – медицински специалисти или студенти по медицина, така и за всички, които се интересуват от особеностите на успешната комуникация в теоретичен или в практически план. Стилът на изложението, ясният и точен език, богатият илюстративен материал са красноречив пример как за теорията на комуникацията може да се пише коректно – от гледна точна на научното писане, но и достъпно и прагматично.
Проф. д-р Йовка Тишева СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ
