Ели Александрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Имейл: alexandrova.eli@gmail.com
Абстракт: В статията са представени резултатите от изследване върху генерирано от потребителите съдържание в групи на български майки в социалната мрежа Фейсбук. Разглежда концепциите за характеристиките на хипотетичната обществена система на матриархата, за да проследи приложимостта им по отношение на изследваната виртуална общност. Анализира се преходът от форумната платформа BG–Mamma към Фейсбук групите като предпочитана среда за интеракция между българските майки, които доминират родителските общности във виртуалното пространство. Разглеждат се спецификите на онлайн общностите. Идентифицират се тематични категории на публикациите в изследваните групи и чрез анализ на количествени и качествени показатели се достига до направените изводи. Очертават се тенденции по отношение на съвременните социални роли на българските жени, без да се пренебрегва ограничението на възможното разграничаване на онлайн идентичността от нейните офлайн характеристики. Темата за другостта е проучена в българския социален и културен контекст чрез анализ на проявленията й във виртуалното пространство. Новостта в изследването на другостта е и на равнище ролята на българските майки като родители и като участници във виртуални групи, в които представят темите за майчинството, бащинството, здравето и възпитанието на децата. Другостта се проявява на вербално и визуално равнище при представяне на информация и на равнище аргументи при представяне на позиции и тези по тези теми.
Ключови думи: матриархат, социални мрежи, онлайн общности, виртуални групи на майки, женски социални роли.
Virtual Matriarchy: Online Communities of Bulgarian Women
Eli Alexandrova
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
E-mail: alexandrova.eli@gmail.com
Abstract: The paper presents the results of a study on user-generated content in groups of Bulgarian mothers on the social media Facebook. Concepts of the characteristics of a hypothetical social system of matriarchy are examined in order to trace their applicability to the studied virtual environment. The transition from the BG-Mamma forum platform to Facebook groups as the preferred environment for interaction between mothers who dominate the Bulgarian online parental communities is analysed. The specifics of online communities are considered. The study identifies thematic categories of the publications in the studied groups and reaches its conclusions through the analysis of quantitative and qualitative indicators. It outlines the emerging trends in the contemporary social roles of Bulgarian women, without neglecting the limitation of the possible distinction between online identity and its offline characteristics. The theme of otherness is explored in the Bulgarian social and cultural context through an analysis of its manifestations in virtual space. The novelty in the study of otherness is also at the level of the role of Bulgarian mothers as parents and as participants in virtual groups, in which they present the topics of motherhood, fatherhood, health and upbringing of children. Otherness manifests itself at the verbal and visual level when presenting information and at the level of arguments when presenting positions and theses on these topics.
Keywords: matriarchy, social media, online communities, groups of mothers on social media, female social roles.
Въвеждане на основни термини и понятия
Човешката културна история е белязана от две крайни схващания, които са оказвали влияние върху положението на жената в различните общества и епохи. От една страна, са идеите за подчинената същност на женската природа и пасивната роля на жената като пазителка на дома в доминирания от мъжете социум, от друга – изповядваният култ към женствеността и образа на даряващата живот Богиня-Майка.
Матриархат
Макар и сред антрополозите да няма консенсус относно историческото съществуване на такава епоха, матриархатът представлява хипотетична обществена система, при която жените и по-специално майките имат централна роля като политически лидери и морални авторитети, притежаващи контрол над собствеността. Най-ранното изследване на тема матриархат е публикувано през 1861 г. от Йохан Якоб Бахофен. В критикуваната като научно необоснована негова книга, известна като Das Mutterrecht („Майчино право: изследване върху религиозния и правен характер на матриархата в древния свят”) [1], Бамбергер обобщава, че Бахофен се опитва да установи като морален и исторически факт първенството на майчиното право, което според него произтича от натуралната и биологична връзка между майка и дете. [2] Хипотезата за матриархата в първобитните епохи, предложена от Бахофен, се подхваща отново от Енгелс, който вижда преминаването от матриархат към патриархат като „голямото историческо поражение на женския пол” [3], а впоследствие и от други изследователи.
Симон дьо Бовоар също отбелязва, че повратната точка за налагането на патриархалния принцип в обществото е замяната на майчиното с бащиното право, след което майката е сведена до ранга на кърмачка, на слугиня, и се възхвалява върховната власт на бащата, който обсебва правата и ги предава по наследство. Според нея култът към майчината роля на жената е факт още от прастари времена. Сведенията, които имаме за първобитните хора, показват, че до определен етап те не са познавали участието на бащата в създаването на децата. За тях децата са превъплътени ларви на праотците, които витаят около дърветата, край скалите, в свещените места, и влизат в тялото на жената. За номадите цялата природа прилича на майка, а жената е обитавана от същите потайни сили, които могат да накарат да поникнат от засетите полета плодове и жито. [4]
Биология на онлайн социалните мрежи
В съвременните представи ролята на бащата във възпроизводствения процес е ясно дефинирана, но с развитието на репродуктивната медицина, напредъка на технологиите и женската еманципация, тя е поставена под въпрос в нов контекст, който обаче не променя значението на майчината роля. След появата на интернет и в условията на продължаващата дигитализация, социалните мрежи се наложиха като фактор, който оказва влияние върху повечето обществени явления и процеси. Оливър Лъкет определя социалните мрежи през биологичната перспектива на развитието им като организъм, чиято структура и действие се основава на същите закони в природата, от които всички ние произлизаме. Според него социалните мрежи наподобяват организъм, а комуникационната ни мрежа е еволюирала до живо, „дишащо“ същество. Ние сме клетките, а нашите свързани, безкрайни и повсеместни интернет мрежи са субстратът за тази нова форма на живот. Споделяйки и възпроизвеждайки пакети от информация като меми (например когато споделяме видео във Фейсбук), ние, клетките на организма, спомагаме за еволюционния процес, точно както при прехвърлянето на генетична информация между живите организми [5].
Според някои изследователи жените и мъжете често демонстрират различно поведение в интернет, като различните им интереси се отразяват и на тяхната активност онлайн. [6] Други не подкрепят тезите за разлика във виртуалното поведение на двата пола и според тях тези твърдения са основани на предразсъдъци. [7] Не е възможно еднозначно тълкуване на проблема за идентичността на интернет потребителите и полово обусловеното поведение в интернет. Със сигурност обаче можем да идентифицираме полово маркирани общности както в световната мрежа, така и в българското интернет пространство. В рамките на тези общности преобладаващото съдържание е насочено към и провокира вниманието на предимно женска или, съответно, предимно мъжка аудитория.
Български виртуални общности
Под „българско интернет пространство“ разбираме сайтове и групи/общности в социалните мрежи, където комуникацията протича на български език между хора, мнозинството от които са с българска национална идентичност. Разделението на база език и нация продължава да бъде основополагащ принцип на организация на много от общностите в интернет, въпреки териториалната неограниченост на онлайн средата. В тази „реална виртуалност“, както я нарича Кастелс [8], няма граници между държавите, но поради обединяващия езиков фактор локацията всъщност има не по-малко значение тук, отколкото в офлайн средата.
Онлайн клубовете по интереси са новата форма на самоорганизиращи се обществени формирования. Отвъд привидно отворената платформа за свободно споделяне на мнения в диалог, те на практика представляват йерархични структури, чиито администратори притежават инструменти за влияние върху мнението на голям брой хора, които биха могли да бъдат възприемани като целеви групи за осъществяването на маркетингови, политически или други интереси.
Принципът на формиране на виртуалните общности се основава на човешкия социален инстинкт за групиране и обмен на опит със себеподобни, хора със сходни разбирания и интереси. Обект на представеното изследване са групи в социалната мрежа Фейсбук, в които членуват предимно жени, обединени от общи интереси по различни теми. Първичен обединяващ фактор е социалната им роля на майки.
Онлайн общности на български родители
След появата и утвърждаването на форумната платформа BG-Mamma (www.bg-mamma.com) като най-популярната българска медиа от този тип по теми, свързани с родителството, в социалната мрежа Фейсбук се разви моделът на виртуалните общности, които групи от потребители формират на база общи интереси. Групите на майки в социалната мрежа се наложиха като алтернатива на форума, чието индексиране на челни места при търсене в Гугъл се утвърди като виртуална енциклопедия на колективното (не)знание по всевъзможни въпроси, предимно – но и далеч не само – по темите на майчинството. Ако структурата на форума предполага систематичност и възможност за проследяемост на темите, то при организацията на съдържанието в групите ключов е принципът на актуалността. Вследствие на постоянно обновяваното съдържание и възможността за следене на дискусиите в реално време през мобилното приложение на Фейсбук, групите се наложиха като предпочитаната съвременна среда за комуникация между българските майки в интернет.
Групите на майки във Фейсбук представляват виртуален женски свят, отразяващ проблемите и начина на живот на множество български жени, обединени от разнообразните теми на майчинството, но взаимодействащи далеч отвъд тях. Участието на мъжки профили в тях е не толкова рядко изключение, което би могло да има различна индивидуална мотивация. От изследователска гледна точка следва да отбележим, че социалната мрежа е в много по-голяма степен територия на общностите на майки, отколкото на бащински такива. Не само в съдържанието, но дори в заглавията на родителските групи бащите присъстват предимно съвместно и в допълнение към майките, и далеч по-рядко самостоятелно: „Емпатичните майки и татковци“, „Габровски майки и татковци“ и др. Групите на бащи във Фейсбук са рядкост, а малкото налични от тях имат пренебрежимо скромен брой членове: „Татковци 2015“, „Клуб на най-яките бащи“ и т.н.
Виртуалните общности на българските родители в социалните мрежи са доминирани предимно от майките. Бащите присъстват като цяло рядко, но по-често в групите на майки, отколкото в отделни свои бащински групи. За жените майчината роля е фактор за потребността от свързване с общност от други такива жени, в по-голяма степен, отколкото бащината роля представлява такъв обединяващ фактор за мъжете, чиито общности се основават по-често на общи интереси в сфери като спорт, политика, автомобили и т.н.
Повече от 100 групи на български майки съществуват във Фейсбук към края на 2018 г., като в най-голямата от тях членуват над 45 хиляди потребители. Мнозинството от тези групи са затворени, а достъпът до някои от тях е силно ограничен с цел създаването на общност от близки хора, свързани не само във виртуалния свят. За много майки новата социална роля на родители налага разширяване на кръга от контакти, което често е предпоставка за възникването на конфликти на база културни различия. Подобна тенденция ясно личи в по-масовите групи на майки и поради тази причина все повече жени създават свои малки виртуални общности на принципа на сходства в социалния статус, възгледи по отношение на отглеждането на децата или други обединяващи фактори.
Методология на изследването
Извършено по метода на скрито онлайн наблюдение [9], изследването се фокусира върху социалните взаимодействия в групи на български майки във Фейсбук за периода на второто полугодие на 2018 г.
Основен източник на данни за анализа е средна по големина група (около 9 хиляди членове към края на 2018 г.) от затворен тип (достъпът до нея е възможен само след одобрено от администраторите искане за членство) на български майки във Фейсбук. Името на групата запазваме в анонимност с цел да спазим етичния принцип за неприкосновеност на онлайн идентичността на нейните членове.
Както при мнозинството общности на майки в социалната мрежа, ангажираността на много от членовете на групата е висока. По време на разглеждания период в групата се публикуват средно между 30 и 50 поста на ден, предизвикващи десетки, често стотици реакции и коментари. Използвана е авторска методика за анализ на текстово и визуално съдържание, комбинираща количествени и качествени показатели. Количествените показатели се изразяват в брой постове според характеристики на съдържанието – визуално, текстово или комбинация от двете. За целта в периода на изследването ежедневно се отчитат количеството публикации в групата, които впоследствие се сумират по месеци, разделени в трите направления. Качествените показатели са обект на анализ в разделението по теми на постовете, обобщени в 14 раздела на база повторяемост на съответните теми и ангажираност на членовете на групата с постовете, според броя на реакциите и коментарите под тях. В данните за анализ на база ежедневното наблюдение се отделят постовете с най-много реакции или коментари, както и такива, които са показателни по отношение на знакови тенденции.
За по-голяма обективност на изследването в анализа са включени данни от съдържанието на още три Фейсбук групи на български майки, като в процеса на наблюдение и събиране на данни от съдържанието в тях не се прилага гореописаната методика на изследването, не се взимат предвид количествените показатели и фокусът е само върху постове, индикиращи знакови тенденции по отношение на изследваните културни модели, на база на които са формулирани изводите.
Обсъждане на резултатите
В изследваната виртуална група на майки водеща форма на комуникация са диалогът, разказът, личните истории, търсенето на съвети относно споделени проблеми и препоръки при необходимост от вземане на решения от всевъзможен характер. Противно на преобладаващата тенденция в интернет към увеличаване на визуалното за сметка на текстовото съдържание, тук наблюдаваме стабилен превес на текста над визуализациите. Текстовото съдържание в групата обикновено представлява споделяне на истории или търсене на съвети, които предизвикват по-голям брой коментари, отколкото реакции. Визуализациите са посветени предимно на хумористично съдържание с развлекателен характер и привличат повече реакции, отколкото коментари. Противно на характера на преобладаващите публикации в женските сайтове, в групата съдържанието със сериозна насоченост има количествен превес над развлекателните и хумористични постове.
Фигура 1. Данни за брой публикации в изследваната Фейсбук група на майки за разглеждания период по месеци
Увеличаващият се брой членове и нарастващата активност в групата в хронологията от началото до края на периода на изследването е индикация за популяризирането на този тип виртуални общности сред българските жени.
По отношение на тематичната насоченост на публикациите в групата, на база повторяемост на темите на постовете през разглеждания период са идентифицирани 14 тематични категории, към които се причислява всеки пост, с цел да бъдат измерени и онагледени количеството на публикациите по различните теми. С помощта на данните, обобщени във Фигури 2 и 3, виждаме разпределението по брой постове в категориите, както и процентното съотношение между 14-те тематични направления. Общият брой на постовете на Фигура 3 се различава от този на Фигура 2 поради факта, че някои от тях са причислени към повече от една категория. По 15% от съдържанието се причислява към двете най-големи тематични групи: „Здравни съвети“ и „Препоръки за пазаруване, пътуване, услуги“. На трета позиция с 10% от 238 съдържанието са „Рекламни постове“, макар и те да са позволени само веднъж седмично, според правилата на групата. Следват категориите „Свободно време, развлечение, хумор“ и „Съвети раждане, отглеждане на бебе, дете“, с по 10% от съдържанието. Предвид насочеността на групата, прави впечатление, че последната категория заема едва пета позиция в класацията на обсъжданите теми. Дори в група, посветена на майчинството, съдържанието на тема търговия и маркетинг е по-широко застъпено от тематичните категории, свързани с въпроси на майчинството, като раждане и съвети за отглеждане на бебе.
Фигура 2. Данни за брой постове в изследваната Фейсбук група на майки за разглеждания период в 14-те обособени за целите на изследването тематични категории
Фигура 3. Процентно разпределение на постове в изследваната Фейсбук група на майки за разглеждания период в 14-те обособени за целите на изследването тематични категории
Фейсбук групите на български майки продължават установената във форума BG-Mamma практика на онлайн консултациите с други майки, които авторитетно се изказват по всевъзможни здравни въпроси, аргументирайки знанията си с натрупан личен опит. В тази среда експертизата се измества от здравните специалисти към съветите на хора от общността, чието мнение често има по-голяма стойност от това на лекарите. Обменените между членовете на общността мнения и съвети обхващат практики както в сферата на традиционната, така и на алтернативната и народна медицина. Единствено в дискусиите по поляризиращи мненията въпроси като темата за ваксините, изказаното лично мнение на членовете често се обосновава пред общността с позоваване на експертната позиция на външен авторитет, какъвто са лекарите, специалисти в съответната област.
Обменът на знания и умения, както и съдействието при нужда, са сред основните фактори, мотивиращи членството на потребителите в профилирани виртуални общности. За усещането за близост между членовете на групата и принадлежност към общността свидетелстват обръщенията на майките една към друга, употребата на „майчински жаргон“, както и споделянето на истории от личния и интимен живот. Психологическата подкрепа между майките в ситуации на тревоги около здравето на децата са най-ценният актив, превръщащ групата във виртуална общност. В духа на колективния дух на майките в групата прави впечатление честата употреба на първо лице множествено число в постове по адрес на децата им – доминантната роля на майка за много от членовете на общността измества личната им роля така, че те се идентифицират изцяло с децата си, техните потребности и преживявания.
Виртуалните общности представляват форма на терапевтичен център при потребност от съвети и утеха. Споделянето на интимни подробности от личния живот е характерно както за малките общности на хора, изградили много близки отношения във виртуалната среда, прераснали и в лични контакти, така и за големите масови групи на майки, където те споделят най-съкровени емоции пред виртуална тълпа от анонимни непознати. Тази тенденция е индикатор за един от големите проблеми на съвременното общество: отчуждението на индивида, което започва в интимния живот, отнася се до семейната среда и ограничаването на кръга от близки хора до степен, в която липсва взаимност и усещане за споделеност на битието с обкръжаващата общност.
Не само действията при здравословни проблеми, но и решенията за покупки от разнообразно естество често се вземат на база консултации с представители на общността, чието авторитетно мнение има по-голяма тежест от всяка реклама или възможност за информирано вземане на решение след търсене в Гугъл. Фактът, че постовете с подобна търговска насоченост представляват 15% от съдържанието в група, посветена на темите на майчинството, е показателен за същността на виртуалната среда, където голяма част от публикациите директно или косвено насочват към извършването на някаква покупка. Общуването в онлайн общностите до голяма степен отразява спецификите на консуматорското общество, където в интеракцията между индивидите всъщност доминират стимулите към потребление, икономическите и търговски интереси. В препоръките на тема пазаруване най-често се споменават брандовете на големите търговски вериги, лидер по споменаване сред които в общността на майките се очертава Лидл.
Съдържанието в разглежданата виртуална общност на български майки във Фейсбук потвърждава изводите на множество маркетингови изследвания, според които жените са отговорни за по-голямата част от покупките в семейството, особено в сферата на домакинството и организацията на свободното време.
Рекламните постове в групата са посветени предимно на промотирането на хобита и инициативи, свързани със собствен бизнес и източници на допълнителни доходи за жените в периода на майчинство. Често срещан е моделът на мрежовия маркетинг, който се налага като популярна алтернатива, а понякога и основен източник на доходи за множество жени в майчинство.
Макар и забавлението да е сред основните функции на онлайн медиите и ключова мотивация за потреблението им по принцип, публикациите с основно развлекателна насоченост не доминират количествено в съдържанието на групата през разглеждания период. Правят впечатление множеството забавни авторски снимки и видеа от семейни поводи, които майките споделят в групата, „канейки“ останалите на гости в домовете си. Разказани моменти от интимния свят, илюстрирани със съответния снимков материал, често стават достояние на всички хиляди членове на общността. Тази практика свидетелства за липсата на усет сред мнозинството потребители относно спецификите на социалните балони във виртуалния живот и опасностите, които крие споделянето на моменти от интимния свят с многобройната анонимна аудитория в социалните мрежи.
Меме творчеството по отношение на забавни аспекти от света на родителството присъства често в постовете, с които членовете на общността се забавляват виртуално със споделения си опит. Тези идеи, предадени чрез вирусно споделяни визуализации, представляват съвременни форми на когнитивните категории, които подобно на архетипите в теорията на Юнг [10] съдържат различни аспекти на колективното несъзнавано. Така например споделяните мемета в групата често са свързани с разликите в разбиранията на различните поколения и промените във възприятията за това как трябва да бъдат отглеждани децата, кое е правилно и неправилно, как следва да се постъпва в определени ситуации, какви да бъдат реакциите на майката при дадени нужди и поведение на детето и т.н.
Характерните за социалните мрежи прояви на виртуален активизъм по важни обществени теми присъстват в съдържанието и на майчинските групи. Голям брой постове са посветени на благотворителни каузи, организирани протести, екологични кампании и призиви за споделяне на позитивни явления като контрапункт на преобладаващо негативния новинарски поток. Темите за екологично, социално и икономическо развитие присъстват в дневния ред на майките, загрижени за бъдещето на децата си – от тази перспектива те имат потенциала да се обединяват като единна структура на гражданското общество, чиято енергия може да определя нови посоки и да предизвиква промени в социалния ред.
Голям процент от жените свързват психологическите измерения на адаптацията към настъпващите промени в женското тяло при бременност и след раждане с негативно влияние върху самочувствието им. Поради тази причина за периода по време и след майчинство за жените е характерна по-голяма податливост на маркетингови влияния по отношение на продукти и услуги, насочени към грижи за външния вид. В този период нараства и склонността им към експерименти с иновативни методи и процедури за разкрасяване.
Ролята на домакиня неизменно е част от ежедневието на жената майка и макар че темите за домакинството не са толкова широко обсъждани в разглежданата група, те присъстват най-често под формата на искане на съвети и препоръки, базирани на опита на останалите. Голяма част от съдържанието по темите на домакинството е посветено на обмена на рецепти и кулинарни идеи.
Като изключим рядко срещаното членство на мъжки профили в групите на майки, имплицитното мъжко присъствие в обсъжданите теми можем да обобщим основно в две направления: от една страна, в ролята им на партньори/съпрузи или бащи, и от друга, като сексуални обекти. Честа практика във виртуалните разговори между жени е осмиването на мъжете като неспособни да се справят с предизвикателствата на ежедневието. Темата за разпределението на традиционните полови роли се прокрадва в някои от постовете на майките, написани от позицията им на домакините в семейството, към които мъжете имат определени очаквания.
Наблюдаваме обрат по отношение на характерната за наложената от рекламната индустрия през последните десетилетия практика за обезличаване на жената и превръщането на женското тяло в стока. В контекста на съдържанието във виртуалните женски общности често мъжкото тяло се представя и обсъжда като обект на желание, третирано като стока от страна на жените. В условията на тези променени перспективи към традиционните полови роли, еманципираната съвременна жена се отнася към мъжа по същия начин, както стереотипният модел предполага, че нейната предшественичка е била третирана от него в миналото.
Все по-актуална в условията на еманципацията е темата за доходите по време на майчинство и отражението на майчинството върху кариерното развитие на жените. Масова практика сред съвременните български майки е търсенето на алтернативни източници на доход за периода на майчинството: ниша, която тепърва следва да бъде развивана и адаптирана от работодателите на българския пазар на труда. Въвеждането на по-гъвкави схеми на заетост от по-голям брой работодатели би гарантирало по-добър баланс между личен и професионален живот за множество жени, които към момента са в безуспешно търсене на такива възможности. Многобройните публикации в майчинските групи по тези теми показват увеличаващото се търсене, за което в актуалните условия на българския пазар на труда има твърде ограничено предлагане.
Важен проблем, към който насочват резултатите от наблюдението на активността в групите на майки, е темата за домашното насилие и по-конкретно насилието над жени. Публикации по тази тема привличат голям брой реакции и коментари, а посланията на множеството кампании против насилието се разпространяват сред голям брой потребители на социалната мрежа. Въпреки това са необходими още много усилия, законови рамки и обществена енергия за противодействие на този проблем, до момента, в който ще можем да отчетем положителни резултати в посока намаляване на случаите и обръщане на негативната тенденция в статистиката.
Заключение
Социалната трансформация в ролята на българските жени от субекти на производство по времето на комунизма в обекти на консумация в условията на пазарна икономика оказва влияние върху политическите, икономически и обществени процеси в България през последните две десетилетия. Развитието на технологиите, масовият достъп до интернет и постепенната дигитализация водят до промени в културната среда, които неминуемо засягат и представите относно половите социални роли и позицията на жените в обществото.
Социалните медии елиминираха възможните пространствени и времеви ограничения в междуличностната комуникация, като създадоха нова интерактивна мултимедийна среда за свързване между потребителите в групи по интереси, каквито са тези на майките. В доминираните от жени родителски онлайн пространства преобладава атмосфера на споделяне и взаимност, като обсъжданите теми се простират далеч отвъд проблемите на майчинството. В този своеобразен виртуален матриархат централна роля имат жените като лидери на мнение и морални авторитети, притежаващи контрол над вземането на решения по всички съществени въпроси, както за себе си, така и в семейството.
Един от големите въпроси при изследване на поведенческите нагласи в социалните мрежи е до каква степен те отразяват актуалните процеси в социалната среда и доколко всъщност представляват средство за бягство от нея, където можем да бъдем всичко, което не си позволяваме да сме в реалността. Брайън Солис обобщава, че това, което казваме, правим, споделяме и създаваме онлайн, определя нашето присъствие и нашата индивидуалност във виртуалното пространство. В много отношения обаче то е различно от това, което сме офлайн. [11]
Наскоро Фейсбук (с новото корпоративно име Meta) обяви разширяването на бизнеса си извън социалните мрежи към нови онлайн измерения, където потребителите могат да работят, играят и комуникират чрез използването на очила за виртуална реалност. Това е индикация за задълбочаване на възможностите за разграничаване на онлайн идентичността от нейните офлайн характеристики, което ще окаже влияние върху много обществени процеси в бъдеще. Как това ще се отрази на разбиранията за половите социални роли и по какъв начин ще повлияе полово маркираните общности онлайн, е тема на предстоящ анализ.
Цитати и бележки
[1] Йохан Якоб Бахофен (роден на 22 декември 1815 г., Базел, Швейцария – починал на 25 ноември 1887 г., Базел), швейцарски юрист и ранен антропологичен писател, чиято книга Das Mutterrecht (1861; „Право на майката“) се счита за основен принос за развитието на съвременната социална антропология. 15.08.2021. https://delphipages.live/bg/. последно посещение на 14.11.2021 г.
[2] Bamberger, J. (1974). The Myth of Matriarchy: Why Men Rule in Primitive Society. In: Rosaldo, Michelle and Louise Lamphere (Eds.) Woman, Culture and Society. Stanford University Press, Stanford, California.
[3] Енгелс, Ф. (1949). Произход на семейството, частната собственост и държавата. София: БКП. [Engels, F. (1949). Proizhod na semeystvoto, chastnata sobstvenost i darzhavata. Sofia: BKP.]
[4] Бовоар, С. (1996). Вторият пол. Т.1. Факти и митове. София: ИК „Колинс-5”. [Bovoar, S. (1996). Vtoriyat pol. T.1. Fakti i mitove. Sofia: IK Kolins-5.]
[5] Лъкет, О., Кейси, М. (2017). Социалният организъм. София: Кръгозор. [Laket, O., Keysi, M. (2017). Sotsialniyat organizam. Sofia: Kragozor.]
[6] Crowston, K., Kammerer, E. (1998). Communicative style and gender differences in computer–mediated communications. In: Cyberghetto or Cybertopia: Race, Class and Gender on the Internet, ed. by B. Ebo, Praeger, 185-204.
[7] Cameron, D. (2009). A Language in Common. In: Gender and Language, vol. 22, No 7, 578-580.
[8] Castells, M. (1996). The Rise of the Network Society. Francisco, Yus: Blackwell Publishers.
[9] Бондиков, В. (2016). Методи за изследване на комуникацията в интернет. София: Холотера. [Bondikov, V. (2016). Metodi za izsledvane na komunikatsiyata v Internet. Sofia: Holotera.]
[10] Юнг, К. (1999). Архетиповете и колективното неосъзнавано. Плевен: „ЕА“ АД. [Yung, K. (1999). Arhetipovete i kolektivnoto neosaznavano. Pleven: „EA“ AD.]
[11] Солис, Б. (2015). Новият бизнес модел. София: Рой Комюникейшън. [Solis, B. (2015). Noviyat biznes model. Sofia: Roy Komyunikeyshan.]
Библиография
Бовоар, С. (1996). Вторият пол. Т.1. Факти и митове. София: ИК „Колинс-5”. [Bovoar, S. (1996). Vtoriyat pol. T.1. Fakti i mitove. Sofia: IK Kolins-5.]
Бондиков, В. (2016). Методи за изследване на комуникацията в интернет. София: Холотера. [Bondikov, V. (2016). Metodi za izsledvane na komunikatsiyata v Internet. Sofia: Holotera.]
Енгелс, Ф. (1949). Произход на семейството, частната собственост и държавата. София: БКП. [Engels, F. (1949). Proizhod na semeystvoto, chastnata sobstvenost i darzhavata. Sofia: BKP.]
Лъкет, О., Кейси, М. (2017). Социалният организъм. София: Кръгозор. [Laket, O., Keysi, M. (2017). Sotsialniyat organizam. Sofia: Kragozor.]
Солис, Б. (2015). Новият бизнес модел. София: Рой Комюникейшън. [Solis, B. (2015). Noviyat biznes model. Sofia: Roy Komyunikeyshan.]
Юнг, К. (1999). Архетиповете и колективното неосъзнавано. Плевен: „ЕА“ АД. [Yung, K. (1999). Arhetipovete i kolektivnoto neosaznavano. Pleven: „EA“ AD.]
Bamberger, J. (1974). The Myth of Matriarchy: Why Men Rule in Primitive Society. In: Rosaldo, Michelle and Louise Lamphere (Eds.) Woman, Culture and Society. Stanford University Press, Stanford, California.
Cameron, D. (2009). A Language in Common. In: Gender and Language, vol. 22, No 7, 578-580.
Castells, M. (1996). The Rise of the Network Society. Francisco, Yus: Blackwell Publishers.
Crowston, K., Kammerer, E. (1998). Communicative style and gender differences in computer–mediated communications. In: Cyberghetto or Cybertopia: Race, Class and Gender on the Internet, ed. by B. Ebo, Praeger, 185-204.
Виртуален матриархат: онлайн общности на български жени ̶ Ели Александрова
Ръкописът е изпратен на 08.10.2021 г.
Рецензиране от двама независими рецензенти: от 10.10.2021 до 17.11.2021 г.
Приемане за публикуване: 21.11.2021 г.
Manuscript was submitted: 08.10.2021.
Double Blind Peer Reviews: from 10.10.2021 till 17.11.2021
Accepted: 21.11.2021.
Брой 50 на сп. „Реторика и комуникации“, януари 2022 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.
Issue 50 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.