Людмила Кирова

Абстракт: Статията разглежда промените, настъпили в компютърно опосредстваната комуникация и виртуалните общности и отчита, че те се дължат изключително на развитието на социалните мрежи. Социалните мрежи създадоха интегрирана среда, където на едно и също виртуално място може да се осъществява комуникация от най-различен тип спрямо всички критерии, които отличават различните типове компютърно опосредствана комуникация: публична/частна, синхронна/асинхронна, с информативна функция/солидарност/оперативна/забавление и пр. Чрез тях индивидът общува с виртуални общности, различни като: социална идентичност, национална принадлежност, функционални цели. Постига се комплексно изразяване: чрез текст, визуални, аудио и видео материали, които функционират съвместно. Улеснената полифункционална среда разширява социалната основа и горната и долната възрастова граница на потребителите. Движещи сили на взаимодействието в социалните мрежи вече не са компютърно базираните групи, а обикновените потребители, обединени около общи интереси и каузи. В резултат на тези процеси нараства споделянето на общи дискурсни практики. Речта се хибридизира като заличава различията между писмена и устна реч, регистри, стилове и дори езици.

Ключови думи: компютърно опосредствана комуникация, виртуални общности, социални мрежи, интернет комуникация, информационно общество, интернет дискурс

Lyudmila Kirova – Virtual Communities and Compute-Mediated Communication nowadays. Social Networks

Abstract: The article discusses the changes in computer-mediated communication and virtual communities and recognizes that they are due exclusively to the development of social networks. Social networks have created an integrated environment where many different types of communication (to criteria that distinguish different types of computer-mediated communication) are possible in the same virtual space: public / private, synchronous / asynchronous, with informative function / solidarity / operational / entertainment etc. They are used for communication with virtual communities different in their: social identity, national belonging, and functional purposes. Complex expression is achieved: through text, visual, audio, and video materials that work together. Eased multifunctional environment expands the social base and the upper and lower age limits of users. Drivers of interaction in social networks are not computer-based groups, but ordinary users, united by common interests and causes. As a result of these processes increases the sharing of common discourse practices. The hybridisation of the speech deletes the differences between written and spoken language, registers, styles and even languages.

Keywords: computer-mediated communication, virtual communities, social networks, internet communication, information society, internet discourse

Киберпространството е социално-технологична среда, основана върху инфраструктурата на интернет. Разбирана като ‘глобална мрежа’, тази инфраструктура е виртуална среда със собствено име; разбирана като технология, тя е инструмент, комуникационно средство – като телевизия, радио, телефон. Основният начин, чрез който се развива интернет, е посредством постоянното въвеждане на нови технологии. Зашеметяващите темпове, с които това става, водят до културни последствия за характера на самата среда. Въпреки немалкото знания, натрупани за спецификата на общуването във виртуалното пространство, налага се непрестанно да следим динамиката на процесите.

Невъзможно е в кратък текст като този да се направи обзор на изследванията върху компютърно опосредстваната комуникация и виртуалните общности. Не само защото в световен мащаб те се роят и не биха могли да бъдат обхванати, а защото проблемът е многоаспектен и се разглежда в технологични, социални, културологични и всевъзможни други измерения. В рамките на нашата страна първата лястовичка беше книгата на Грета Дерменджиева „Увод в компютърно опосредстваната комуникация”, издадена през 2001 г., която показа необходимостта от всестранно проучване на този нов вид комуникация, която настъпателно присъства в нашия живот.

Бялото поле в изследванията за промените, които виртуалното общуване поражда в речта и в системата на българския език, както и дългогодишния опит и наблюдения в тази посока, ме накараха от 2000 г. да се посветя на този въпрос. В книгата „Компютърните технологии и българският език”, излязла през 2007 г. [1]. съм очертала спецификата на компютърно опосредстваната комуникация и съм изследвала три нейни жанра, представителни за дотогавашния период – електронна статия, форум и чат. Отчитайки особеностите на комуникацията във всеки от тях, бяха направени изводи за степените на прагматичен натиск при комуникацията, за различия по отношение на стила, регистъра и езика. В книгата бе направена и детайлна характеристика на установените от мен движещи сили на процесите във виртуалното пространство през този по-ранен период, а оттук и в комуникацията и езика, използвани в интернет. Става дума за общностите, определени от мен като компютърно базирани групи [2]. Разгледани бяха три вида общности – компютърджии, геймъри и чатъри. В по-късна статия съм проследила развитието на виртуалните общности [3], поставяйки акцента върху големите форуми и значимите блогове. Те бележат нов етап, защото формират нагласи, обединяват обикновени потребители и ги превръщат в социална сила.

Безспорно през този период се появяват редица публикации, засягащи виртуалното общуване, особено такива акцентиращи върху медийния аспект. Малко обаче разглеждат въпроса в езиков аспект. Тук ще спомена само едно по-цялостно изследване, и то едва от 2011 г. – книгата „Езикът в Интернет” на Мария Грозева, която прави анализ на нетикета и езиковите особености на коментарите в политически блогове в съпоставителен план – между български и немски.

В настоящата статия ще представя собственото си виждане за по-значимите промени, които са настъпили през последните години във виртуалното общуване и общностите, които то формира. Съпоставяла съм настоящото състояние с наблюденията си до 2006 година, по критериите, които съм установила, че са значими.

Най-съществената промяна е свързана с „изгряването” на социалните мрежи от рода на Facebook. Защо тези нови места (и средства) за комуникация добиха необикновена популярност? От една страна, те затвърдиха петте най-важни свойства на интернет: мултимедийност, хипертекстуалност, синхронизация, интерактивност и мрежова структура [4]. От друга страна, социалните мрежи изведоха тези черти на нов етап. Защо?

Социалните мрежи създадоха интегрирана среда. Тя предложи възможности на едно и също виртуално място да осъществяваш комуникация от най-различен тип спрямо почти всички критерии, които отличават различните типове компютърно опосредствана комуникация (КОК), и въобще общуването. Интеграцията дава все по-големи възможности за:

• комуникация от различен тип – публична/частна, синхронна/асинхронна, с информативна функция/солидарност/оперативна /забавление;
• общуване с различни виртуални общности – като социална идентичност, като национална принадлежност, като функционални групи;
• комплексно изразяване – чрез текст, визуални, аудио и видео материали, които функционират съвместно.

При компютърно опосредстваната комуникация (КОК) изборът на канал и на конкретен жанр се определя и от прагматични причини като:

• бързината на изпращане и отговор;
• обема на информацията;
• необходимостта (или не) от добре обмислено изложение;
• уменията за боравене с програмата, осигуряваща определен вид комуникация;
• наличието на тази програма у изпращача и получателя;
• с каква друга дейност е ангажирано говорещото лице;
• трябва ли да се прилагат и допълнителни файлове с информация към основното съобщение и пр.

В технологичната среда на социалните мрежи всички тези условия са съобразени и на потребителя са предоставени функционални опции за избор:

• Възможност за интеграция и многофункционалност на технологията – В и чрез социалната мрежа можеш да се информираш, да общуваш, да слушаш музика, да гледаш видео клипове, както и да изпращаш материали за същите цели.
• Възможност за интеграция на речевата дейност с различни други дейности – Дейностите могат да бъдат самостоятелни или да се осъществяват паралелно с протичаща комуникация с един или повече участници.
• Възможност за синхронна или асинхронна комуникация – Едновременното или неедновременното провеждане на общуването приближава КОК в по-голяма или по-малка степен до писмената или до устната комуникация. Характерно за социалните мрежи е, че комуникацията за едни потребители може да е синхронна, а за други асинхронна – това зависи единствено от това дали си на линия в момента на нейното публикуване. Тази особеност съдейства за размиването на границите между устно и писмено изказване както спрямо традицията, така и спрямо предходни етапи от развитието на КОК, където жанровете гравитират по-определено към устната или към писмената реч.
• Възможност за незабавно участие – Общуването протича по постоянно достъпен по време и място канал. Разликата от предходния етап на развитие на КОК е, че средата, с която се взаимодейства е глобална. Това, до какъв брой участници ще достигне твоето послание зависи от това доколко ще заинтригува и ще бъде споделено. Тук от особена важност е и актуалността на темата и нейния обхват – местна, национално значима, интернационална.
• Възможности да се контролират разнообразни дейности и действия в и извън процеса на комуникация чрез различни паратекстови рамки, които са осигурени от технологично организираната среда – На екрана се визуализира кой и кога прави изказване, но обикновено не може да е сигурно каква точно е аудиторията, поради възможността да останеш невидим, макар и присъстващ. Важна отлика е, че каналът няма персонален оператор. Възможни са санкции от страна на фирмата собственик на социалната мрежа, но това става само по изрично изискване от потребители.
• Възможност за история на взаимодействията, осигурена чрез обща технологична памет на средата – Всеки комуникационен обмен се регистрира и върви с историята от реакции и ответни изказвания. По него може да се направи коментар след много дълъг период от време, ако потребителят има достъп до материала. Отделно участниците имат на разположение архива на протеклите разговори с тяхно участие. Това възпрепятства изкривяването на интерпретацията по време на речевото събитие и нататък във времето.
• Възможност за структуриране на архива от произведените изказвания според актуалната необходимост за извличане на информация – Средата е способна да даде информация, свързана с потребител, определена дата и взаимодействия с други потребители. Степента на откритост на данни и публичност на съобщенията е предоставена на собствения избор, което повишава степента на личния контрол, а това е отлика спрямо предходни етапи на КОК.

Освен това диференцията по социални и дискурсни общности, тук едновременно и съществува, и може да бъде преодоляна. Това е една пропусклива среда, където съобщенията, обменяни в лични социални мрежи и такива на отделни групи могат да преливат в публичното пространство и моментално да стават достояние на все повече потребители на дадената социална мрежа. По този начин се осигурява изключително висока степен на реактивност към актуалните събития и възможности за солидаризация в отношението към въпросите на деня. В този смисъл социалните мрежи се явяват и мощен инструмент за реализация на гражданско общество.

По принцип КОК създава нови типове дискурсивни образувания, които формират нови жанрове. Именно жанрът става комплексен представител на разнообразието от начини за общуване чрез КОК. Средството, чрез което се осъществява тя, има основна роля във формирането на определен жанр. В социалните мрежи няма ограничение за използването на дадени жанрове. Тази среда е микс от жанрове – присъстват текстови жанрове като постинги, чат, а се препраща също към статии, форуми и блогове. Всъщност голяма част от постингите изглеждат като реплика в чат, а и реално всеки постинг се превръща в изказване тип „чат”, ако на него веднага реагира друг участник. Допълнително тук са налични визуални жанрове – фотографски и художествени, видеоклипове, анимация и цели филми, както и звукови записи от най-различно естество.

Жанровете като правило рамкират ритуализирани дейности и ги свързват с определени социални роли, давайки свобода какво да бъде конкретното съдържание. Отликите в рамките на жанра се свеждат до функционални и формални белези, които диференцират реално съществуващи, сложили се по определен начин типове дискурси според социалната функция на речевата дейност. Социалните мрежи осигуриха възможности да могат да бъдат осъществявани на едно място всички социални функции, типични за компютърно опосредстваната комуникация. Форумът, статиите в информационните портали, имейлът, чатът до голяма степен се обвързват с определена йерархия на функциите общуване, потвърждаване на междуличностните отношения на солидарност, информативната функция, забавлението. Така те фиксират определен регламент, характерен за дадения жанр и дискурсите, реализирани в неговите рамки. В същото време всяко изказване в социална мрежа може да изтъкне различна социална функция като доминираща. По този начин социалните мрежи съдействат за непрекъснатото смесване на функциите в една и съща среда, а оттук и към хибридизиране на езика.

Тази хибридизация протича по различни линии. От една страна, това се осъществява в скъсяването на разстоянието между регистрите и стиловете и в тяхното смесване. От друга страна, общуването на един индивид с различни виртуални групи го кара волно или неволно да прокарва особености на своя идеолект и на типичните социални групи, с които е свързан. Така той ги популяризира и сред членовете на своята лична социална мрежа, спрямо които е в друга социална роля. В зависимост от степента на публичност на своите изказвания, която той задава, те се разпространяват в тази среда. Жанровете са съществени за съотнасянето на определени лексикални единици като подходящи за употреба в определени места и ситуации. В социалните мрежи поради широката социална среда и разнообразието от жанрове, с които борави индивида, социални и стилистични особености, както и дискурсни практики, характерни за по-тесни социални групи и дискурсни общности, навлизат в общото речево пространство. Колкото по-често се повтарят еднотипни особености, толкова повече те се възприемат като норма на общуването. Това е едно пространство, в което се унифицира речта.

Социалните мрежи не толкова явно, но затвърждават по нов начин и влиянието на английския език върху комуникацията на български в интернет. Преди това ставаше до голяма степен по технологична принуда. Доминираше среда с технологични ограничения, малко ресурси на роден език и по-ограничен контингент от потребители, предимно от средите на компютърно базирани общности – КБГ. Сега интернет е широко достъпен за редови потребители, а употребата на английски и диграфията на латиница са преди всичко въпрос на личен избор. В същото време една от основните особености, които се набиват на очи в комуникацията, особено между младите потребители в социалните мрежи, е присъствието на английския език – било като самостоятелни изказвания, било като вметвания в българския текст. Причините за това са няколко. Голяма част от хората имат контакти и с представители от други националности. В редица случаи човек предпочита да публикува нещо на най-разпространения език, за да бъде разбран от всички, независимо от националността. На второ място, ресурсите на английски са многократно по-богати отколкото на всеки друг език. На трето място, част от младото поколение и в устната си реч вмъква, смесва и заема от английски, т.е. това е черта изобщо на информационното поколение [5]. Макар да се осъществяват изказвания и на други езици, те са по-малко, в много по-ниска степен присъства вмъкване в българския текст и като цяло те нямат такива последствия за характера на речта във виртуалното пространство и за развитието на българския език.

Жанровете на дискурса са речеви макроактове, изградени от елементарни речеви актове, които представляват социално и исторически определени типове дискурси [6]. Тяхната функция е да създадат у събеседниците обща представа за целта на общуването, за начина, по който то ще протече, и за очакванията към социалното и речевото поведение на партньорите. Излизайки от това твърдение на Менгьоно, можем да заявим, че социалните мрежи ни предоставят един полифоничен модел на общуване, нов тип дискурс, който се характеризира с разнообразие на целите, функциите и начините на компютърно опосредствана комуникация. Това води до необходимост от усвояването на това разнообразие, т.е. от възприемането на огромен диапазон от изразни средства от различно естество, езици, регистри и стилове. В реалния живот рядко има такова разнообразие от струпани комуникативни ситуации и събеседници, докато тук превключването е скоростно.

Ето защо друга особеност на комуникацията е, че тя е минимизирана. Минимизацията на речта трябва да се разбира като разширено прилагане на принципа на езиковата икономия на всички езикови равнища. Тя присъства като:

• функционална композиция от паратекстови рамки, които организират типичните действия в тази среда и улесняват комуникацията;
• предпочитание към синтагматична икономия – кратки думи и изрази, независимо родни или чужди;
• повишена употреба на словообразувателни модели, които съкращават материалната форма на словосъчетания и думи – композиция, абревиация, универбация, усичане, конверсия;
• типични за КОК международни абревиирани изрази и графични техники за предаване на състояния и нагласи, емотикони, факултативно образуване на инициални абревиатури и нови форми на графично съкращаване.

В резултат на това определени варианти на едно и също понятийно съдържание стават предпочитани за употреба в такава среда. От една страна, се утвърждават прагматично обосновани синоними и словообразувателни модели, което обогатява езика и демонстрира неговата функционална приспособимост. От друга страна, като част от репертоара, която се активира твърде често, подобни употреби се превръщат в автоматичен първи избор. Тук съществува опасност от ограничаване на конкурентните варианти и намаляване на езиковото богатство на равнището на речта. Индивидуалната езикова култура е тази, която трябва да регулира превключването на стиловете, когато се правят изказвания в по-регламентирана речева ситуация. Не бива да се забравя, че КОК притежава характерестики и на устна, и на писмена реч. Прехвърлянето на реч от виртуалното пространство към употреба извън него изисква по-строго съобразяване със събеседниците, обстановката и жанровите специфики. В противен случай започват да се заличават различията между публично и частно, писмена и устна реч, стиловите отлики, степените в диапазона между високия и ниския регистър.

Като особеност на общуването в социалните мрежи, трябва да бъде отбелязана и експресивизацията на речта. Стремежът е да си оригинален и да привлечеш вниманието. Това повишава шансовете посланието ти да намери по-широка аудитория. Освен това функцията забавление много често е водеща поради нейната доминираща роля изобщо в постмодерното общество. Самата специфика на КОК, която трябва да компенсира липсата на интонация, мимики и жестове със специфични знаци, също допринася за преекспонирането на емоционалността и експресията, тъй като от паратекста те вече се пренасят в самия текст. Интересно е да се отбележи, че експресивизацията стимулира родното словообразуване и образуването на хибридна лексика – основа от чужд произход, комбинирана с български афикси. От друга страна заемането на думи и значения от английски е породено от потребността бързо и точно да се назове нов обект. В този смисъл изразяването на емоционалното отношение е свързано с „локални” или „локализирани” лексикални варианти, докато употребата на интернационализми е проява на „глобални” прагматични фактори.

Дотук изтъкнах главно технологичните причини, които изтласкаха социалните мрежи в предните редици на взаимодействието между хората във виртуалното пространство. Сега ще се спра на социалните потребности, които те задоволяват. Ще използвам същия модел, който приложих в статията си „Българските виртуални общности”. Там съм анализирала форума като културна конструкция и практика на потребяване [7], тъй като редица големи форуми, напр. bg mama, още преди години показаха посоката на развитие.

Първият показател оценява как и в каква степен социалните отношения, свързани с потреблението биват задоволявани. Социалните мрежи удовлетворяват потребността от информация, комуникация, разнообразна дейност и забавление в сферата на дадени интереси, като същевременно осигуряват на индивидите солидарна среда, където те да споделят и намират разбиране и подкрепа като личности.

Вторият критерий е степента на публичност на акта на потребяването и на консумирания “продукт”. Тя се реализира оптимално чрез обединяване на плюсовете на личното, груповото и публичното ниво на изява на личността. Социалните мрежи се самоструктурират така, че личността е в обкръжението на близки и същевременно са й потенциално достъпни огромен брой източници на информация и глобална аудитория. Тук авторитетът на източника, но и на препредаващия се оказват от значение за формирането на нагласа към дадена информация. Тя е препоръчана или пък вече оценена като негативна. Това е маркерът, който оставя отпечатък върху реещите се послания в образуващо се “тук ” и “сега” и може да обедини хората в групови проекти за въздействие върху общественото мнение и институциите.

По третия параметър – участието на потребителя в развитието и използването на продукта – социалните мрежи, макар да започват да се комерсиализират, все още са демократични. Всеки може да дава и получава информация, при това поради солидарността информацията се предлага под формата на помощ, а не като услуга. Като се дава възможност “дигиталните културни обекти да могат да бъдат трансформирани от „потребителя” в процеса на ползването, той от ползвател се превръща в творец.” [8]. Това е особено важно, когато се формира кауза. Участвайки в различни общности, хората постоянно се оказват в нови роли, включително творчески и такива с възможности за социално въздействие чрез солидарното публично действие на дадена група. Те разгръщат своите умения и/или инициатива, като при това използват или управляват разнообразни материални, културни и/или символни средства.

Четвъртият показател – интензивността на дейността в процеса на потребяване – е свързан със специфичната социализация, която се осъществява в социалните мрежи. Личността има възможност да проявява различни страни от своята идентичност. В същото време тя поема и интегрира форми на социален опит, обвързва се в нови социални взаимоотношения, допълва се и премоделира социалните си идентичности, подсилва усещането си за интимност и общност. Едни или други канали се маркират като носители на значимите за индивида потоци информация, защото в тях се съвместяват съществена информация и социални отношения. Традиционните средства за информация и институционални или частни медийни канали винаги са подозирани в манипулативност и цензура, защото зад тях стоят капитали и интереси – в лицето на рекламодатели, политически лобита и пр. Форумите са по-сегментирани по интереси и теми и поради това нямат мощта на социалните мрежи, но също играят роля в този процес.

Не на последно място възприетите от индивида функционални норми на речепораждане и стил на говорене започват да се прилагат и при общуване в други микрообщности във физическия живот, като по този начин се разпространяват. Следователно социалните мрежи са места, където се придобива и речев опит, разширяват се границите на усвоените от индивидите норми за употреба на езика в речта. Може би тук е мястото да се отбележи, че днес вече се говори за по-широко понятие – електронно опосредствана комуникация. Употребата на мобилни и особено на смартфони разширява използването на практиките на компютърно опосредстваната комуникация, а все по-често те се прилагат и в писмена и устна реч в реални условия.

Основна разлика от предходните етапи в развитието на виртуалните общности е, че процесите в интернет вече не се движат в такава степен от компютърно базираните общности, а от обединенията на потребителите, чиито членове взаимодействат и общуват помежду си единно, водени от сходните си интереси или каузи. Чрез тези взаимодействия те създават, овладяват, организират и нормират инфраструктурата на виртуалния свят. Определящи се оказват дейностни характеристики, а не демографски. От особено значение тук са инициативността и активността. Намалено е значението и на социалния показател „сходна възраст”. Напротив – широката достъпност на социалните мрежи с тяхната улеснена полифункционална среда разширява горната и долната възрастова граница на потребителите. Така баба се оказва френд с внука си и ще не ще от разговорите му с приятели попива новите тенденции в изказа.

Доминантна черта на виртуалната култура остава свързаността [9], но в условията на социалната мрежа тя не е сегментирана нито по същия начин, нито в такава степен. Потребителят по-лесно може да превключва и участва във взаимодействия с различни социални групи и индивиди, да е в контакт с всичко и всички от неговия кръг на интереси, а и извън него. Интернет като цяло и социалните мрежи в частност засилват и виртуализацията на обществото. В дейността на хората и в отношенията помежду им образите все повече заместват реалността. Все по-пълното насищане на човешкия живот със знаци постепенно подменя отношението природа–знак с отношението знак–знак” [10]. При това се повишава обменът на визуални знаци вместо на текстови, тъй като те са универсално разбираеми и мигновено въздействащи. Всичко това води до усещането, че си в контакт, а взаимодействията във физическия свят в някаква степен са изместени. Изместени са и в Интернет, и в реалния живот от общността (трайни социални взаимоотношения) към контакта (нетрайни комуникативни взаимоотношения) [11]. Безспорно това е проява на новата “култура на мрежата”, която представлява същността на съвременното общество. Тя е ефект от глобализацията, мобилността и акцента върху обмена на информация, който е неимоверно нараснал и ускорен.

В резултат на тези процеси нараства количеството на общностите, които споделят не друго, а общи дискурсни практики. И докато преди в рамките на всяка група някой от жанровете, беше доминиращ и служеше за “подслоняването” й във виртуалното пространство, днес социалните мрежи са гостоприемни към всички. На преден план излиза текстуалността в контекст, като тук текстуалност трябва да се разбира в най-общ смисъл, защото включва и информация, възприемана визуално или слухово. От огромно значение за разбирането са не толкова социални характеристики на говорещите индивиди, но “форматите на произвеждане” на речта или знаковия материал. Това означава, че относителната социална диференциация влиза в самия изказ и комуникационен обмен.

Социалните мрежи и блоговете с множество последователи са влиятелните източници във виртуалната комуникация днес. Те видимо въздействат върху обществото, кристализирайки основните съществуващи нагласи по наболели въпроси и извеждат позиции, норми на поведение и говорене. Именно те ще съсредоточават вниманието на съвременните изследователи на електронното пространство.

Позовавания и бележки

[1] Кирова, Л. (2007а). Компютърните технологии и българският език. София: СемаРШ.

[2] Пак там, с. 11: Компютърно базирана група (КБГ) е обединение от индивиди, чиято обща социална характеристика е извършване на дейност с компютър и редовно взаимодействие с други индивиди, извършващи същата дейност с компютър.

[3] Кирова, Л. (2007б). Българските виртуални общности, Годишник  на Съюза на учените – Благоевград, Том 1, част 1. Благоевград: изд. „Неофит Рилски”.

[4] В оригинала на Newhagen, J. E., Rafaeli, S. (1996), последната характеристика е третирана в чисто технологичен аспект – packet switching ‘превключване и насочване на пакети информация по канали в мрежа’, докато аз изтъквам социалния й аспект.

[5] Кирова, Л. (2010). Езикът на BG инфо поколението. София: Галик.

[6] Менгьоно, Д. (2000), с. 27-28, 45, 53.

[7] Моделът е разработен от Firat and Dholakia, 1998 и е ползван от следния източник: Постър, Марк (2004), с. 16.

[8] Пак там, с. 19.

[9] Свързаност – от англ. conecxity, новоизкована дума от обединението на connect ‘съединявам, свързвам, скачвам, асоциирам’ и complexity ‘сложност, обърканост, заплетеност’. Асадурова, М. (2002), с. 2.

[12] Дичев, И. (1990). Граници между мен и мен, Под Крушата. <http://underpear.gyuvetch.bg/dichev/margins.htm>, достъпно на 19.06.2007.

[13] Пачев, А. (2006), с. 41.

Библиография

Асадурова, М. (2002). Свързаност, в. „Капитал нет”, 02.08.2002., с. 2.

Грозева, М. (2011). Езикът в Интернет, София: Ромел.

Дерменджиева, Г. (2001). Увод в компютърно-опосредстваната комуникация, София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Дичев, И. (1990). Граници между мен и мен, Под Крушата. <http://underpear.gyuvetch.bg/dichev/margins.htm>, достъпно на 19.06.2007.

Кирова, Л. (2007а). Компютърните технологии и българският език. София: СемаРШ.

Кирова, Л. (2007б). Българските виртуални общности, Годишник  на Съюза на учените – Благоевград, Том 1, част 1. Благоевград: изд. „Неофит Рилски”.

Кирова, Л. (2010). Езикът на BG инфо поколението. София: Галик.

Менгьоно, Д. (2000). Ключови термини в дискурс анализа, София: УRн. из-во „Св. Климент Охридски”.

Пачев, А. (2006). Езиковите общности в условията на европеизация и глобализация. София: СемаРШ.

Постър, М. (2004). Потребление и дигитални стоки във всекиднението, сп. Социологически проблеми, кн. 3-4, с. 7–26.

Newhagen, J. E., Rafaeli, S. (1996) Why communication researchers should study the Internet: A dialogue. // Journal of Computer-Mediated Communication, Vol 1, № 4. <http://jcmc.indiana.edu/vol1/issue4/rafaeli.html>, последно посещение на 26.01.2013.