Вяра Генова
Абстракт: След дълги години на дебати и на спорадична институционална активност, България стана последната държава в Европейския съюз, която се сдоби със Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Той бе приет през април 2016 година, а през май у нас се проведе Глобален форум на жените лидери, където бяха обсъдени проблемите на равенството между половете. В настоящето изследване се анализира медийното отразяване на темата за новоприетия закон и това на форума през призмата на джендър реториката и ролята й за утвърждаването на джендър равенството в България. С оглед цялостния анализ в изложението се разглеждат и парламентарните дебати по Законопроекта за равнопоставеност. Целта е да се проследят аргументите, използвани в пленарна зала и тези, артикулирани в медийното пространство, като се направи опит за оценка на реторичната активност на ораторите и възможностите им за убеждаване на аудиторията.
Ключови думи: джендър реторика, равнопоставеност, жени лидери, аргументи, аудитория, медии, отразяване.
The manifestations of the theme of gender equality in parliamentary and media rhetoric in Bulgaria (April – May 2016)
Viara Genova
Abstract: After years of debate and sporadic institutional activity, Bulgaria became the last country in the European Union, which obtained a law on equality of women and men. It was adopted in April 2016 and in May in Bulgaria was held Global Forum of women leaders, discussing issues of gender equality. In the present study analyzes the media coverage of the newly adopted law and that of the forum through the prism of gender rhetoric and its role in promoting gender equality in Bulgaria. In view of the overall analysis in the exhibition are considered and parliamentary debates on the Law of equality. The aim is to trace the arguments used in plenary and those articulated in the media as an attempt to assess the rhetorical activity of speakers and their ability to convince the audience.
Keywords: gender rhetoric, equality, women leaders, arguments, audience, media coverage
Въведение в проблематиката
Дебатът за закон за равните възможности в България се води вече повече от 15 години. Първият законопроект в тази посока е разгледан с негативен резултат още през 2002 г. (внесен в НС през 2001 г., дебатиран през 2002 г.) и е последван от още два неуспешни опита (2003, 2006). Проектозаконите от 2001 г. и 2003 г. са инициатива на група народни представители, двата законопроекта са сходни като основната им характеристика е, че и двата предвиждат конкретни инициативи и залагат цифрови измерители за женското участие в икономическата и политическата дейност.
Третият проект от 2006 г., с вносител Министерски съвет (МС), е значително по-опростен и липсва конкретика. В същото време той е съобразен с приетия през 2004 г. Закон за защита от дискриминацията, в който са заложени част от тестовете на законопроектите от 2001 г. и 2003 г. Въпреки че третият Проект на закон за равните възможности на жените и мъжете така и не е осъждан в пленарна зала, част от предложените в него механизми са осъществени от МС и в известен смисъл законът за равните възможности на МС се е случил.
Едва през април 2016 г. Народното събрание (НС) приема Закон за равните възможности на жените и мъжете. Текстът е разписан от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), вносител е МС (ноември 2015 г.), като законопроектът е минал публично съгласуване. По съдържание законопроектът се различава драстично от предложения през 2001 г. текст и е относително по-близо до проекта от 2006 г. Най-общо законът е рамков, дава легални определения на редица понятия и регламентира административния механизъм, по който да се изработват, изпълняват и отчитат стратегии и планове в областта на равнопоставеността. Описаният административен процес се опира на вече утвърдената практика основната политика да се води от специализиран национален съвет, председателстван от министъра на труда и социалната политика. Новият момент е определянето на координатори по въпросите на равнопоставеността, които да са служители на централната и местната администрация. Проектът, а и в последствие приетият закон не предвиждат специфични изисквания към координаторите, по скоро се налага впечатлението, че това са вече съществуващи служители, на които ще бъде вменена допълнителна отговорност. С това кореспондира и уговорката, че законопроектът няма да окаже влияние върху държавния бюджет, т.е. той не предвижда допълнителни разходи.
Две са основните комисии, които разглеждат проекта: Комисия по труда, социалната и демографската политика (водеща) и Комисия по вероизповеданията и правата на човека (участваща). На практика законът е разгледан в пленарна зала (през февруари и през април) в по едно заседание на всяко четене [1] като на пръв поглед дебатът с оживен и съпроводен с активни реакции от трибуната и залата.
Основната дискусия по проекта е в рамките на първото четене в пленарна зала (164-то заседание на 43-то НС). Участие в дебата вземат 12 народни представители [2], някои от тях само с реплики, като част от депутатите се изказват по няколко пъти.
Анализ на аргументите и реторичните техники и похвати
Най-общо използваните аргументи могат да се разделят в следните няколко групи:
(1) Стремеж към интеграция и аргументът на неизбежността
При парламентарния дебат от 2002 г. (по проекта от 2001 г.) този аргумент води преди всичко към желаното членство на България в ЕС, докато през 2016 г. се говори за европейски ценности и за съобразяване с международните спогодби. През 2002 г. особено силна е употребата на довода в неговия негативен план: „ако не изпълним, ще бъдем отхвърлени“ (argumentum a contrario). През 2016 г. този елемент на противопоставяне вече отсъства, тъй като страната ни е в друга позиция като член на Европейския съюз. Въпреки това този род аргументация все още е валидна. Дори в мотивите към законопроекта водещо място заема изброяването на международните актове, които ни задължават или ни препоръчват приемането на подобен закон. В дискусията в пленарна зала този аргумент ескалира:
„Този законопроект е част от нашата цивилизационна интеграция към ценностите на Европа.”, казва Данаил Кирилов (ГЕРБ).
Подчертава се необходимостта непрестанно да се доказваме като развита демокрация:
„Днес ние не правим красиви жестове, нито подаръци, а регламентираме една необходимост, тъй като цивилизационните права не се отвоюват веднъж завинаги и не спират с това, че някога, в миналия век, са дадени права за гласуване…” , заявява Мариана Тодорова (АБВ).
Към всички, които не виждат смисъл от този закон, е отправено предупреждението, че темата е важна в световен мащаб, следователно трябва да е важна и за нас. А също така, че страната ни изостава от поети ангажименти:
„Темата за равнопоставеността е изключително важна и наболяла, защото, на първо място, въпросът за равните възможности на жените и мъжете е актуален в европейски и световен мащаб…През последните години се приеха редица регламенти, директиви от Европейския съюз, свързани с интегриране на принципа на равнопоставеността на половете във всички политики. България като страна – членка на Европейския съюз, е ангажирана с изпълнението на тези документи чрез хармонизиране на националната ни законодателство. Факт е, че България изостава по отношение на законодателството в сферата на равнопоставеността. Ние сме една от малкото държави в Европейския съюз без Закон за равнопоставеност на жените и мъжете.” – Светлана Ангелова (ГЕРБ)
Контрааргументът срещу подобни твърдения се развива в две плоскости. Първо, че да привиждаме неравнопоставеност в нашето развито общество е обида само по себе си:
„…особено когато говорите за цивилизационни ценности, е обидно в XXI век да разглеждаме Закон, в който се говори за неравнопоставеност между мъже и жени. Това е обидно!” – Димитър Байрактаров (ПФ)
Вторият аргумент е позоваването на историята като доказателство, че ние сме преминали този етап на развитие:
„Второ, ако не знаете, мога да Ви кажа например някои исторически факти – че България е една от първите страни в света, която е дала права на българските жени да гласуват и редица други правомощия, които в така наречените „европейски държави” не са съществували години наред.” – Димитър Байрактаров (ПФ)
В репликата си депутатът Байрактаров се обръща директно към опонента си (в случая Данаил Кирилов, ГЕРБ) като намеква, че причината за позицията му е невежество („ …ако не знаете, мога да Ви кажа…”).
Историческото позоваване или алюзията (Ботева 2008:26) като илюстрация на тезата, че няма нужда да догонваме западните общества след като ние отдавна сме ги изпреварили, присъства и в предишния дебат от 2002 г. Структурата на аргументиране и контрааргументиране е приблизително сходна, но посланието на защитниците на законопроекта вече оперира с по-възвишени ценности като говори за „цивилизационна интеграция”, а не просто за практическа необходимост, както често пъти е схващано в началото на века еврочленството. Пример за това е изказването на Хасан Адемов (ДПС). Според него не е вярно, че сега синхронизираме законодателството си с това на ЕС, тъй като тази задача е свършена още преди 2007 г. Той подчертава, че тук става дума за едно още по-високо ниво на интеграция.
Аргументът на неизбежността е стратегията, при която защитниците на проекта признават някои негови дефекти, но твърдят, че те са поправими или несъществени, а приемането на проекта е неизбежно и безалтернативно, което не е било свършено до този момент. Така например Мариана Бояджиева (БСП ЛБ) подчертава, че този момент процесът е регламентиран от стратегия, чийто срок е изтекъл, а Мариана Тодорова (АБВ), че въпросът дълго е бил спорен и дори активното женско участие в парламента не е довело до успешен край:
„Факт е, че в обществото е имало и има съпротива срещу този Закон. От 2001 г. има опити той да бъде приет. В Тридесет и деветото народно събрание НДСВ, когато 40% от депутатите са били жени, той не е бил гласуван, което показва, че волята на народните представители е била такава. За нас е по-добре да предприемем тези първи стъпки и да надграждаме, да търсим консенсус” – Мариана Тодорова (АБВ)
Светлана Ангелова (ГЕРБ) подчертава, че няма идеален и всеобхватен закон, но предложеният законопроект е достатъчно добър и той не приключва темата, а поставя началото:
„Уважаеми колеги, добър, лош, този закон трябва да бъде приет на първо четене, а между първо и второ четене да бъдат направени предложения, които се надявам, да подобрят закона и да го направят ефективен и работещ.” – Светлана Ангелова (ГЕРБ)
Този род изказвания определят законопроекта като успешен само защото съществува и се е развил до тази фаза от законодателната дейност, а неговите автори като сизифови герои, извършили това, което никой друг не е желал или с което не е успял да се справи.
Индиректно на аудиторията от народни представители се показва, че те също могат да бъдат сред заслужилите. Политическата класа вече е показала качества, но са необходими още малко усилия, чрез които депутатите да се присъединят към еволюиралите и дейните, в случай че подкрепят закона:
„По отношение на равнопоставеността на жените в политиката, в управлението, България има с какво да се похвали – тук не сме в дъното на европейската класация, но може и повече.” Светлана Ангелова (ГЕРБ):
„Но най-важно е, че с този Закон отразяваме израстване и готовност на обществото да дискутира и да вземе мерки по темата за неравнопоставеността.” Мариана Тодорова (АБВ)
Тази роля се затвърждава и от думите на тогавашния вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, който в края на второто четене заявява:
„Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря Ви за днешното гласуване и за цялата работа по Законопроекта. България беше единствената страна в Европейския съюз, която нямаше подобен Закон, който вече ни дава инструменти много по-смислено, целенасочено и ефективно да се изпълнява политиката за равенството между мъже и жени. Благодаря на всички, които работиха – на Комисията по труда, социалната и демографската политика, на господин Адемов, на госпожа Светлана Ангелова.” – Ивайло Калфин (министър на труда и социалната политика)
Както в изказването на Калфин, така и в други подкрепящи законопроекта изказвания проектът е описван с различни епитети. Чрез един вид метонимия се прави опит да се повиши важността на проекта – дава оценка – „смислен, обоснован”, „част от нашата цивилизационна интеграция” (Данаил Кирилов, ГЕРБ), „необходимост” (Мариана Тодорова, АБВ) и т.н.
На противоположния полюс, атакуващите законопроекта го определят като „изпразнен от съдържание” (Димитър Байрактаров, ПФ), дори „законодателно нищо“ и „законодателен отпадък“ (Магдалена Ташева, Атака)
„Несериозно и непочтително е, колеги, да приемаме Закон, който всъщност няма никакво съдържание, освен празни приказки.” – пита Димитър Байрактаров (ПФ) и използва реторичен въпрос, за да подчертае безсмислието на законопроекта: „..в кои области в България е установена неравнопоставеност между българските мъже и българските жени?!”
Като вътрешна опозиция на Байрактаров и като че да върне дискусията в границите на по-добрия тон, Милен Михов (ПФ) казва за проекта:
„Мисля, че този Закон, макар и много семпъл, не е вреден.” Милен Михов (ПФ)
Не по-малко остра в изказването си е и Магдалена Ташева, която се обръща директно към преждеговорещия като превръща условно диалогичния формат на парламентарния дебат в реално диалогичен:
„Вие (към Адемов) фактически казвате, че макар този Закон да е едно законодателно нищо, това е законодателен отпадък, който няма смисъл, дайте да го приемем на първо четене и да увеличим времето между първо и второ четене, та белким намерим нещичко да сложим вътре, което да оправдае приемането на този обиден за всеки един парламент текст!” – Магдалена Ташева (Атака)
Интересно от концептуална гледна точка е и изказването на Янаки Стоилов (БСП ЛБ):
„Представеният и обсъждан Законопроект мога да отнеса към категорията на безполезните. Тоест той няма да попречи с нещо, за съжаление, няма и да помогне с почти нищо от това, което се съдържа в него (…) В този Закон няма как да бъдат решени реалните проблеми, защото те са въпрос на конкретни политики. Това е една институционална рамка… (…) Така че това е поредният закон-лозунг.”
Стоилов декларира, че говори от позицията на юриста и на експерта, който държи сметка за ползата. Въпреки че първоначално той нарича закона „закон – лозунг”, след това признава, че от юридическа гледна точка текстът е структуриран добре, а по повод полезността – констатира, че проектът няма как да е друг, тъй като реалните проблеми се решават с конкретни политики. В крайна сметка законът еволюира от „безполезен” до „институционална рамка” и става ясно, че Стоилов се изказва от позицията на защитник на проекта. Този обрат в позицията на оратора е разделен от дълъг исторически преглед започващ от Френската революция, който заема огромната част от обема на изказването. Би могло да се предложи, че с това изказване Янаки Стоилов инструментално обслужва няколко различни и дори противостоящи си цели. От една страна по лично убеждение той вероятно не подкрепя особено подобен закон, от друга страна – ценностите на политическата му партия и вероятно донякъде политическата конюнктура го поставят в позиция да защити проекта [3]. От трета страна БСП Лява България е една от твърдите опозиции на мнозинството, доминирано от ГЕРБ. Затова и Стоилов защитава законопроекта по леко вял и несъперничещ с личното му мнение и партийната позиция начин, като експлоатира темата за някои политически внушения, който ще коментираме в последствие.
Ако обобщим изказванията на противниците на проекта, ще забележим парадоксално, че принципът на равенство, заложен в Конституцията, и във вече съществуващия Закон за защита от дискриминация, се оказват оръжие срещу Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Чрез споменаването на дискриминационния закон проектът е описван като ретрограден:
„Второ по тази тема, кой е неравнопоставеният в крайна сметка – жените или мъжете? Кои са по-неравнопоставените? Вие разбирате ли в какъв дебат вкарвате Народното събрание, който е унизителен – в XXI век да коментираме неща, които са засегнати ясно, точно и категорично в Закона за защита от дискриминация по признаци религиозност, пол, раса и така нататък?” – Димитър Байрактаров (ПФ)
Магдалена Ташева (Атака) в реплика извежда тезата, че вече има една комисия, която се занимава с въпросите на неравнопоставеността и това е Комисията за защита от дискриминация, чиято работа също може да бъде критикувана. В наличието на нов закон за равнопоставеността между половете Ташева вижда припокриване на предмета, тъй като дискриминацията по пол е в обхвата на комисията, а също така възможност за размножаване и раздробяване на антидискриминационното законодателство:
„Създадена е цяла Комисия – според нас, по наше дълбоко убеждение – дълбоко паразитна, която харчи пари, с териториални поделения и така нататък. Единствената й задача е да прилага Закона за защита от дискриминация. Нямате право да вадите един от 19-те признака и за него да правите закон. След това за още един признак – закон! Така 19 пъти, така ли?!”
Станислав Станилов (Атака) застъпва подобна теза, като заявява, че равенството се прокламира и гарантира от Конституцията и друг инструмент не е необходим.
Защита срещу всички тези обвинения в безсъдържателност и повторение, се опитва да формулира Хасан Адемов (ДПС). Според него страната ни е длъжна да приеме такъв закон заради ратифицираните международни спогодби, а законът е общ, тъй като конкретните текстове се съдържат в специализираните закони, например Кодекса на труда и други. Това е разумен и легален подход, който се различава от подхода на други страни, които извеждат цялата регламентация, включително по специфични сектори, в един общ кодекс за равнопоставеност между половете. Прави впечатление, че изказването на Адемов е насочено повече към онази част от народните представители, които принципно подкрепят законопроекта, но апелират за повече конкретика, отколкото влиза в реторична схватка с депутатите, които яростно нападат законопроекта като Байрактаров и Ташева.
В края на първото пленарно заседание, когато проектът вече е приет на първо четене с гласовете на 98 народни представители (за 90, против 4, въздържали се 4), заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин излиза с кратка реч, в която защитава изработения от министерството му законопроект с тезата, че този вид дискриминация не е по-важен от другите, но равнопоставеността между жените и мъжете иска стратегии, които трябва да се регламентират от обща шапка, каквато е този закон.
(3) Подмяна на съдържанието
По време на парламентарния дебат дискусията често се изкривява или отклонява, понякога в обслужване на други политически цели, понякога с несъществени и по същество безсмислени изказвания.
Политизацията на дебата е извенреторичен фактор, който влияе на реториката, структурата и качеството на изказванията. Дебатът по проекта на закон за равнопоставеност също не прави изключение. Една от лесно различимите тенденции е пропагандно подчертаване на заслугите на собствената партия или в по-допустимия случай – изясняване на приоритетите на конкретната партия.
„Това означава, че правителството има ясни ангажименти към проблема на равнопоставеността и гаранции за подкрепа на политиките, свързани с равните възможности на жените и мъжете.” – Светлана Ангелова (ГЕРБ)
„Един премиер със своите ценности би направил много повече за равенството на жените, отколкото примерно създаването на такава институционалност. Ето, имаме първата жена председател на Народното събрание, имаме първата жена кмет на София, тоест трябва да намерим хора с ценности, които да могат да наложат това равенство. Не съм сигурен, че институциалността в този си вид ще наложи това, но мисля, че това е добра стъпка.” – Валентин Николов (ГЕРБ)
„Днес в Европейския съюз за левите партии, включително за нас като социалистическа партия, най-важните цели по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете са свързани с това да насочим усилията си към оправомощаване на жените в икономическо, в социално отношение, техните позиции при вземането на решения и борбата срещу насилието над жените. (…) БСП в исторически план има много сериозен принос по отношение на избирателните права на жените, а също и по отношение на защитата на женския труд, правата на майките. Винаги сме имали ясна, категорична позиция – не лозунгарска, а позиция, която е била свързана с реални действия. За съжаление, неолибералният модел днес увеличава неравенствата, включително и тези по пол.” – Мариана Бояджиева (БСП ЛБ)
Янаки Стоилов (БСП ЛБ) също не остава назад от тази тенденция – както вече споменахме най-дългата част от изказването му е историческа беседа, започваща от Френската революция, която проследява борбата на жените за равнопоставеност и ясно подчертава ролята на социалистическите партии в този процес.
„В годините на социализма, без да претендираме за това, че са решени всички проблеми, настъпват най-успешните години за изравняването на двата пола. Тогава се създават завидни и социални права на жените.” – Янаки Стоилов (БСП ЛБ)
Докато Стоилов използва цитирането на исторически факти, за да изтъкне политическата роля на неговата партия, то народни представители като Милен Михов (ПФ) (историк, избран от Велико Търново, който обръща внимание върху Търновската конституция, която за първи път предвижда право на глас и на жените) и Валентин Николов (ГЕРБ) (който припомня равнопоставеността на половете в богомилското движение и ролята му в цивилизационното оформяне на Западна Европа) също използват цитирането на историята, но като че да изпъкнат със собствените си познания, отколкото с други реторични цели. Това историческо противоборство изкушава Янаки Стоилов (БСП ЛБ) в дуплика да се върне и до Матриархата, когато жените са имали водеща роля, като в същото време подчертава, че цитирането на факти трябва да води до значими заключения:
„Затова се обръщам към колегите и си позволявам тази историческа ретроспекция, за да им вдъхна малко повече самочувствие и за да им покажа, че тези борби са продължавали в нашата история десетки години.” – Янаки Стоилов (БСП ЛБ)
Политическите заслуги могат да попаднат едновременно в историческия контекст, но и да са съвсем лични:
„Георги Анастасов: …Това е последователна политика на българските социалдемократи, и тези, които не знаят, ще ги информирам. През 1938 г. двама български социалдемократи – Петър Анастасов, който е мой дядо, и Кръстьо Пастухов, внасят в тогавашното Народно събрание Проектозакон, който после става Закон, и дават права на българската майка за първи път през 1938 г. да гласува. За първи път, една от първите държави!
Председател Янаки Стоилов: Само за тези, които са семейни и имат деца. (Смях и оживление.)
Георги Анастасов: Точно така. Все пак отнякъде е трябвало да се започне, да се откърти, за да може жената да гласува…” – из дебата на второ четене
Освен за изтъкване на собствените политически заслуги, същият подход може да бъде използван и за индиректен удар по противника, макар и популистки:
„Но преждеговорившите и госпожа Ангелова напипаха основен проблем за дискриминация, а не виждам в този Законопроект да е направено нещо по този въпрос, а именно жените, които имат деца,са дискриминирани за това, че имат деца и не ги назначават на работа, или че определени големи вериги в България – и за хранителни стоки, а и други чуждестранни фирми, карат български жени, които кандидатстват за работа, да подписват договори, че в следващите години няма да имат деца. Вашето министерство няма ли да предприеме действия и тези фирми да бъдат санкционирани, ако трябва, да бъдат изгонени от България, защото, ако има наистина дискриминация, тя е там? ” – Юлиан Ангелов (ПФ)
„Що се касае до неравнопоставеност, моята жена е неравнопоставена от половин година и никъде не може да си намери работа, само защото носи фамилията Байрактарова. Ето това е неравнопоставеност! Политическа репресия от Вашата партия, между другото!” – Димитър Байрактаров (ПФ)
Янаки Стоилов (БСП ЛБ) използва иронията, за да язви политическите си опоненти от Реформаторския блок и по-специално „България на гражданите”[4]:
„Дори може би точно в този Закон, ако трябва да се претендира за пълна равнопоставеност, трябва да имаме и съпредседатели на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете и освен министърът на труда и социалната политика да предложим и госпожа Кунева, като така най-универсална, също да заема този пост и така те да символизират това пълно равенство на половете…” – Янаки Стоилов (БСП ЛБ)
Бъдещите резултати или последиците от приемането/неприемането на законопроекта също са карта в реторичната битка между народните представители. Тъй като законът е рамков, от него трудно биха произтекли някакви преки положителни последствия, но критиците му виждат негативни такива. Така например Димитър Байрактаров (ПФ) смята, че законът ще доведе до още разходи за администрация, тъй като ще се определят служители – координатори.
Финансовата тема е засегната от двама от защитниците на проекта, които отговарят на Байрактаров по диаметрално противоположни начини. Светлана Ангелова (ГЕРБ) се придържа към мотивите към законопроекта (където се твърди, че той няма да има отражение върху държавния бюджет) с твърдението, че структурата на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете е вече изградена, той функционира от 2004 г. Т.е. държавата вече отделя средства за тази структура. На свой ред Данаил Кирилов (ГЕРБ) избира друг аргумент:
„…ако парите са проблем, то за този случай би следвало щедро да се инвестира в решаването на всички казуси и уравняване на правата между половете. Разглеждам този Законопроект и като част от ангажиментите ни за предотвратяване насилието на жени и развитие, което също ни предстои, на Закона за борба с домашното насилие, където също сме назад.” – Данаил Кирилов (ГЕРБ)
С други думи, ако стратегията на Ангелова е отбранителна и фокусирана върху критиката, то тази на Кирилов може да се опише като странична атака. Тя се основава не на отричане на твърденията, а на статута на темата, която той обрисува като достатъчно приоритетна и дори неизмерима с финансови средства, каквато е и темата за насилието.
(4) Призивът като структура на речта и аргумент
Призивът е един от най-чисто използваните методи за въздействие в политическата реторика и в частност парламентарната. Апелът (Ботева 2008:142-143) е практичен и любезен начин ораторът да каже директно какво следва да направи аудиторията. В някои случай апелът е директен:
„Жени, мислете!” – Цвета Караянчева (ГЕРБ)
Така че, господа народни представители от мъжки пол, гласувайте за своето равенство! – Милен Михов (ПФ)
Директният апел може да придобие и формата на молба:
„Ако не харесвате всички предложения, поне частично приемете част от тях, ако искаме наистина да има равенство между мъжете и жените, иначе другото са пожелания. Както е пожелание да ходим примерно само с червени или със сини вратовръзки. (Шум и реплики.) Това е пожелание. Затова този Закон трябва да решава равнопоставеността, а не само благопожелания.” – Георги Анастасов (БСП ЛБ), второ четене.
В други случай апелът се отправя за да се подчертае несъгласието:
„Аз апелирам към вицепремиера Калфин да си изтегли Законопроекта …” – Магдалена Ташева (Атака)
Докато като форма на речта, той има ясна структура, то в качеството си на аргумент призивът – обсекрацията може да е по-завоалиран:
„Уважаеми колеги, добър, лош, този закон трябва да бъде приет на първо четене…” – Светлана Ангелова (ГЕРБ)
За нас е по-добре да предприемем тези първи стъпки и да надграждаме, да търсим консенсус” – Мариана Тодорова (АБВ)
(5) Фокусиране на вниманието
Подборът на думи и словосъчетания в парламентарния дебат служи като механизъм за насочване на вниманието. За джендър дебати като разграждания в това изследване, чест подход е използване на словосъчетанието „жени и мъже”/„мъже и жени”.Така например самото название на законопроекта, в което се говори за „равнопоставеност на жените и мъжете” фиксира първо, че става дума за всеобхватната категория „жени” и „мъже” (което е демонстрирано чрез членуването), второ – елиминира евентуалните спекулации около думата „пол” (например дебатът за третият пол) и трето – ясно подчертава групата субекти („жените”), които са основна грижа на закона.
Обърната подредба на категориите в рамките на дебата може да означава неглижиране на проблема. Например, изразявайки неодобрението си към проект на закон и към темата въобще Байрактаров подрежда „българските мъже” преди „българските жени” в изказването си и така вербално дава приоритет на мъжете и вероятно разкрива собствените си убеждения. Подобен е примерът и с друго изказване:
„Не смятам, че в България има дискриминация между мъже и жени, защото виждаме – и във властта, и в бизнеса, навсякъде, общо взето хората, които имат опит, които са кадърни, които имат нужната квалификация, успяват и са на съответните длъжности, които им носят призвание.” – Юлиан Ангелов (ПФ)
Естествено тази употреба може да е въпрос на силогизъм, тъй като в българския език и в много други езици традиционно думата, сочеща мъжкия субект се поставя преди тази, маркираща женския (например: „Обявявам ви за съпруг и съпруга”, „Пристигнаха г-н и г-жа Х” и др., изключение са обръщенията например „Уважаеми дами и господа…”).
Макар и от същата парламентарна група и използвайки същия похват Милен Михов (ПФ) преследва противоположни цели:
Той декларира равенството на половете, той ще натовари едни лица административно да отговарят и в това има известна доза оптимизъм, защото Законът е за равенство между мъжете и жените. Така че, господа народни представители от мъжки пол, гласувайте за своето равенство! – Милен Михов (ПФ)
Като нарочно изменя заглавието на закона, той поставя на преден план мъжете, за да припомни, че този проект се грижи и за техните права. В случая тази реторична хватка се съчетава с директен апел към народните представители от мъжки пол. В същото време подобен призив крие и доза хумор, намеквайки, че жените отдавна са поели контрол и именно мъжете трябва да се борят за равенство. От горните два примера е видно, че един и същи реторичен похват може да се използва в различни контексти и трябва да бъде анализиран заедно с другите реторични фигури и спрямо цялостното смислово звучене на съответната.
В други случай подобна размяна е опит да се подчертае, че съществува проблем:
„Оставяйки само на гражданското общество, за съжаление, много често го неглижираме. Ангажираността на съответния министър, тоест на правителството, носи голяма отговорност мъжете и жените наистина да станат равноправни в държавата. Няма какво да си кривим душата – равноправие все още няма! По-голямата част от облагодетелстваните са мъжете. Трябва да признаем, че жените вършат много работа. Шапка им свалям, като знам как вършат служебните и особено семейните и домакинските си ангажименти.” – Георги Анастасов (БСП ЛБ)
(6) Компрометиране на темата
Илюстрация за аргумента на авторитета е твърдението, че законопроектът е съставен от широка група експерти, включително неправителствени организации. По този начин се внушава, че проектът е висококачествен, делиберативен и консенсусен. Затова защитниците му няколкократно подчертават, че той е обсъждан широко и гражданското общество има участие в текста, включително на ниво комисия.
Докато през 2002 г. противниците на законопроекта привиждат в него користната ръка на неправителствени организации, които целят да създадат конфронтация и да постигнат лична облага, през 2016 г. врагът – провокатор вече няма ясно лице:
„Има раздухване на умишлено създаден скандал, който, вярвайте ми, не е времето сега да разделяме обществото на мъже и жени, на равнопоставени и неравнопоставени. Това е несериозно в ХХІ век!” – Димитър Байрактаров (ПФ)
Участието на неправителствените организации дори извън формата на публичните обсъждания се приема за напълно нормално, което може да се приеме като стъпка към развитие на гражданското общество:
„Предложението, което съм направил, е лобистко, защото ми е предложено да го вкарам в парламента от Социалдемократическата конфедерация на жените. Не че не съм съгласен с него, разбира се…” – Георги Анастасов (БСП ЛБ), второ четене
В същото време обаче противниците на проекта правят опит да експлоатират авторитета на неправителствените организации:
„Няма индекс за измерване (…) Самите участници (НПО) нееднократно пред мен са признавали, че всъщност това е индекс (индексът на ЕС за измерване на равнопоставеността), който няма никаква стойност” – Димитър Байрактаров (ПФ)
(7) Аргумент към личността
Дискредитирането на опонента, обвинението в липса на познания или в лъжа е метод е метод за оборване на доводите му. Естествено подобна тактика е допустима когато квалифицира действия на опонента, а него самия, като например:
„Вземам думата да направя реплика на господин Байрактаров, защото той каза някои неточности, неистини в своето изказване по отношение на Националния съвет по равнопоставеност. (…) Уважаеми господин Байрактаров, несериозно е Вашето отношение към материята, несериозна е Вашата подготовка” – Светлана Ангелова (ГЕРБ)
(8) Реторически тактики
Докато в дебатът от 2002 г. може да се открие известна стратегия, при която поддръжниците на законопроекта откриват дебата и си подават щафетата чрез последователни изказвания, то през 2016 г. стратегията е по-скоро отбранителна. Дебатът е открит от противника на законопроекта Байрактаров, който задава тона на дискусията и като че през цялото време защитниците се опитват да оборват твърденията му. Вероятно тази стратегия е израз на предварителната убеденост, че проектът ще бъде приет – налице са две положителни становища от парламентарните комисии (за разлика от предишния законопроект), вносител е Министерски съвет, т.е. може да се разчита на гласовете на мнозинството. Резултатите от гласуването потвърждават това предположение. Против са гласували само четирима народни представители, едва ли не равни на броя на изказващите се негативно от трибуната. Макар и в обтегнати отношения АБВ (чийто министър е изработил закона) и БСП имат сходни политически ценности, а БСП – Лява България показва известна политическа зрялост като възприема закона от гледна точка на тяхната политическа платформа, а не от гледната точка на опозицията, каквото е поведението на Коалиция за България през 2002 г. когато един от най-яростните противници на Законопроекта за равните възможности е Емилия Масларова. Единствените противници на законопроекта се оказват националистическите организации, като Патриотичния фронт на практика подкрепя управлението. Това означава, че ролята по време на дебата, която заемат депутатите на формацията, и най-вече Байрактаров, по-скоро цели да демонстрира политическите ценности на партийния субект, отколкото да окаже реална съпротива срещу приемането на законопроекта.
Както се вижда от стенограмите полът на народните представители не е определящ в това дали ще подкрепят или не законопроекта, но като цяло мъжете са малко по-резервирани към темата и са склонни да правят повече уговорки:
„Тук е мястото също да отбележим нещо много важно – че мъжът и жената са различни. Те трябва да бъдат равно третирани, да се ползват по принцип с равни права, но не трябва да се увличаме и да заличаваме естествените различия и естествената различна оцветеност на живота, която те придават. Мисля, че това също е много важно, то не е предмет на Закона, но колкото по-добре го разбираме в днешната поизкривена съвременна действителност, толкова по-големи успехи ще постигнем, така че да не бъдат унифицирани половете, а все повече да бъдат изравнявани и да се чувстват все по-пълноценни.” – Янаки Стоилов (БСП ЛБ)
Сравнявайки изказванията „за” и „против” можем да обобщим още, че използването на реални цифри и статистика е изцяло прерогатив на защитниците на законопроекта. За разлика от тях, противниците говорят с общи фрази, използват цифрите илюстративно. Ето само два илюстративни примера:
„Друг голям проблем за равенството в България е свързан с различното заплащане. Жените в България получават средно за страната 13,4% по-ниски заплати и 40% по-ниски пенсии, а в същото време работят повече от мъжете – в грижа за дома, семейството и децата.” – Светлана Ангелова (ГЕРБ)
„Защото, уважаеми колеги, тук виждам, ако Народното събрание е пълно, ще има десетки, даже две стотици привърженици на свободния либерален пазар. Вие не можете да регулирате този пазар по отношение на равноправието между мъжете и жените по простата причина, че не можете да накарате собственика на голям завод да назначава 50% мъже и 50% жени. Той ги назначава според квалификацията им и според възможностите им за труд. … не можете да приемете закон, в който в Народното събрание да стоят по 50% мъже и 50% жени… Вие не можете да регулирате на свободния пазар всички длъжности – и социални и прочие, да ги регламентирате по този признак.” – Станислав Станилов (Атака)
(9) Джендър реторика
Изказването на Магдалена Ташева е интересно от гледна точка на джендър реториката, тъй като то балансира между няколко разнопосочни фактора. От една страна Ташева е представител на пола, за когото се счита, че има полза от подобен закон. Поради това изборът й за участник в дебата вероятно не е случаен [5]. От друга стана в изказването си Ташева никъде не твърди, че няма необходимост от такъв закон по принцип, а директно се критикува конкретния проект като безсъдържателен.
По нататък в репликата си тя преминава в първо лице множествено число, което идва да покаже, че критиката към „паразитната” Комисия за защита от дискриминация не е само нейно мнение, а позиция на парламентарната й група и партията, която представлява. Критиката към комисията също изглежда конкретна, а не принципна. Възмущението на Ташева е, че от определените в специализирания закон 19 признака за дискриминация заради настоящия закон се отделя един. По същество тази реплика обслужва тезата на онези жени, които считат, че равенството между половете се корени в еднаквия аршин и по тази причина не виждат смисъл в нарочното законодателство по темата.
Ако се фокусираме върху спецификата на джендър реториката, за съжаление анализът на парламентарния дебат показва изобилие от некоректни и обидни формулировки, които естествено обслужват противниците на законопроекта:
„…това е поредният Законопроект, както казах и в Комисията, изпразнен от всякакво съдържание. Честно да Ви призная, когато го четох, имах чувството, че някой е обещал на жените за 8 март закон като подарък. Всички обичаме жените, всички им се радваме, няма по-хубаво нещо от тях. Естествено, ако трябва да отворим скоба, има и едни други, дето ги приехте, колеги, като трети пол – те може би не се радват на жените, може да не се радват и на мъжете, за да бъдем равнопоставени.” – Димитър Байрактаров (ПФ)
„Ако трябва да приемем Закон, защото така е решил някой, повтарям, евентуално да направи подарък на българските жени за 8 март, изпразнен от съдържание, това е лош подарък. Това е лош подарък!” – Димитър Байрактаров (ПФ)
„Колега Станилов, съгласен съм с всичко, което казахте. Само с едно не съм съгласен: всичко може, всичко може в това Народно събрание! Да не Ви припомням, че някои тук гласуваха с отвращение за приемането на трети пол в тази държава!” – Димитър Байрактаров (ПФ)
Част от изказванията звучат подигравателно за лицето към което са отправени и към самата тема, като явно целят да неглижират обсъждането, например:
(След като Димитър Байрактаров нарича неколкократно водещия заседанието „председателстващ”, а не „председател“ както е според правилника, в опит да направи разграничение между неговия пост и този на председателя на НС г-жа Цецка Цачева) „…Преди малко се опитах да дам непряк пример съгласно Правилника на Народното събрание, че госпожа Цецка Цачева като жена всъщност има осем мъже за заместници.” – Димитър Байрактаров (ПФ)
„На два пъти колежката Светлана Ангелова си позволява да отправя квалификации от тази трибуна по мой адрес и на два пъти аз се чувствах в състояние на неравнопоставеност, тъй като не може тя да си позволява да отправя квалификации, което не е разрешено от Правилника.” – Димитър Байрактаров (ПФ)
„Аз апелирам към вицепремиера Калфин да си изтегли Законопроекта и да намери някаква друга работа на тези три-четири експертки при него, които пишат такива текстове. Този Закон е оскърбителен за българската законодателна власт.” – Магдалена Ташева (Атака)
Тук трябва да уточним, че с новия Правописен речник на българския език (2012) форми като „колежка“, „експертка“ са приемливи. Общото правило гласи, че професиите и нарицателните (но не длъжностите и титлите), които са в мъжки род, могат да се използват и във форми за женски род когато назовават лица от женски пол. В случая обаче от контекста е видно, че женският род се използва в негативна конотация.
Негативните джендър конотации са близки до аргумента срещу личността, изразен чрез лични нападки. Пример затова е следната ситуация, разиграла се по време на дебата:
(В пленарната зала влиза председателят на Народното събрание Цецка Цачева, гостите на балкона я посрещат с бурни ръкопляскания. Шум и реплики. Депутатът от БСП Лява България взема думата за процедура по начина на водене и призовава г-жа Цачева, която току що е заела мястото си, да държи сметка не само за реда в залата, а и за този на балкона, като сравнява аплодисментите за нея с аплодисментите към Тодор Живков. Димитър Байрактаров (ПФ) също взема думата по процедура)
„Аз също вземам процедура по начина на водене, госпожо Председател. Сега вече Вие сте водещ. Не мисля, че трябва да се обръща внимание на завистта на господин Ерменков (смях от ГЕРБ), когато срещате едно одобрение. Още повече, когато се гледа Закон за равнопоставеност между жените и мъжете. Господин Ерменков, просто не Ви прави чест – да търсите, както се казва, „под вола – теле”” – Димитър Байрактаров (ПФ), второ четене
При последния пример Байрактаров привидно защитава председателя от обидното сравнение с Тодор Живков и намесва равенството в несъотносима ситуация, което принизява темата за равенството и в крайна сметка се обръща и срещу самата Цачева като засилва личната нападка от предходното изказване.
По рядко подобни позовавания се използват от джендър настроените депутати:
„Уважаеми господин Байрактаров, вземам думата за реплика с оглед на несъгласието си към Вашата аргументация и да Ви кажа, погледнато полово, не се чувствам достоен мъж от Вашата атака срещу този Законопроект.” – Данаил Кирилов (ГЕРБ)
Медийно отразяване
Медийните материали, посветени на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, са изключително малко. Повечето от тях са чисто информативни и са посветени на гласуването. Някои дори изместват акцента върху темата за раздуването на държавната администрация (чрез предвидените в закона координатори), а други обобщават дебата иронично така: Премиерът Бойко Борисов или комунизмът са дали повече права на жените, спорят депутатите (news.bg).
Видно е, че народните представители и другите представители на властта, въвлечени в процеса на изработването на този закон не полагат достатъчно усилия, за да развият комуникационна стратегия по темата и да я поставят на дневен ред чрез медиите. Въпреки това те отчитат приемането на закона като успех:
“За да подчертая един от успехите ни в духа на новите реалности, ще отбележа, че вече имаме Закон за равнопоставеност на жените и мъжете“, подчерта Ангелова. Целта му е да създаде условия за изграждане на благоприятна и стабилна институционална среда като определя органите и механизмите за провеждане на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете.“, заявява Светлана Ангелова, народен представител от ГЕРБ, по време на четвъртата политическа академия на Жени ГЕРБ (inews.bg).
Както се вижда от същата тази публикация позитивните послания не достигат до аудиторията – заглавието и подзаглавието акцентират върху устойчивостта на стереотипите. Снимката също не отговаря на сериозността на темата, а самата статия е публикувана в рубриката „Любопитно“.
Както се вижда от друга новина (в сайта на Информационна агенция „Фокус“) в разпространеното официално прессъобщение акцентът е съвсем друг: „Светлана Ангелова, ГЕРБ: Икономическото овластяване на жените е основна предпоставка за постигане на фактическа равнопоставеност между половете“.
В същото време през май в България се провежда Глобален форум на жените лидери под патронажа на ЮНЕСКО. Само един бърз поглед към събитието показва, че на него присъстват повечето от изявените в българската политика жени, както и някои значими държавни мъже. Така например само Агенция „Фокус“ публикува 17 новини по темата.
Заключение
Като обобщение на парламентарните дебати на първо и второ четене на Законопроекта за равнопоставеност между жените и мъжете може да се посочи, че защитниците на проекта използват по-често аргументи с положителен знак и спазват по-стриктно нормите на джендър реториката и добрия тон. Вероятно поради цялостното неразбиране на темата противниците на проекта са по-склонни да нарушават реторичните норми и да използват отрицателни или обидни квалификации като ги превръщат в джендър аргументи. Въпреки това основен аргумент за съществуването на подобен закон продължава да е опасността от санкция на наднационално ниво, тенденция запазила се от дебата през 2002 г. Също така, както показва изследването на предходния дебат, и понастоящем джендър законодателната тематика се разглежда в пряка връзка с историческия, социални и икономически контекст. От друга страна, джендър тематиката рядко остава фокусирана само върху жените и мъжете и ораторите показват склонност да привеждат аргументи и примери с различната сексуална ориентация, предимно в негативен план.
Медийното отразяване на темата за Закона за равнопоставеността притежава някои от характеристиките на самия дебат – подмяна на акцентите, вялост, ниска оценка за важността на темата. Тези характеристики не са изненадващи, тъй като приемането на законопроекта се разглежда само като необходима процедура, но се подценява убеждаването на разширената частна аудитория от граждани. И въпреки че принципът на публичност и прозрачност на теория е спазен (т.е. спазена е процедурата по приемането на законопроекта, дебатът е достъпен чрез сайта на Народното събрание като текстове и видео, парламентарните репортери са отразили донякъде случващото се в пленарна зала), по същество за широката общественост остават неясни практическите ползи от приемането на такъв закон. Въпреки цялата условност на сравнението между събитие като международна конференция от една страна и парламентарния дебат от друга страна, фактът, че посланията от Глобалния форум на жените лидери биват предадени чрез медиите много по-дословно и интензивно, показва че използването на PR-стратегии е не само желателно, а задължително условие при дебатирането на джендър темите.
Цитати и бележки:
[1] След като проектът е гласуван на второ четене, поради техническа грешка се налага прегласуване на следващия ден. Тоест законопроектът е обсъден на първо четене 24.02.2016 г, на второ четене на 14.04.2016 г., но се счита за приет на 15.04.2016 г.
[2] Участниците са Димитър Байрактаров от ПГ на Патриотичния фронт, Светлана Ангелова от ПГ на ГЕРБ, която на второ четене е и докладчик по законопроекта, Данаил Кирилов от ПГ на ГЕРБ, Мариана Тодорова от ПГ на АБВ, Янаки Стоилов от ПГ на БСП – Лява България, Милен Михов от ПГ на Патриотичния фронт, Валентин Николов от ПГ на ГЕРБ, Станислав Станилов от ПГ на Атака, Хасан Адемов от ПГ на ДПС, Магдалена Ташева от ПГ на Атака, Мариана Бояджиева от ПГ на БСП – Лява България, Юлиян Ангелов от ПГ на Патриотичния фронт.
[3] Проектът е изготвен от министерството на Ивайло Калфин, който има дълга обща политическа история с БСП, въпреки че при избирането си за депутат от 43-то НС е кандидат на АБВ, с лидер бившия председател, два пъти президент на Р България и в последствие отцепник от БСП Георги Първанов. Любопитен факт е, че месец след приемането на законопроекта и в навечерието на президентски избори АБВ се оттегля от подкрепата на правителството на ГЕРБ и изтегля Калфин като свой министър от кабинета. АБВ и БСП поемат по пътя на сближаване в контекста на приближаващите избори.
[4] Стоилов нарича Кунева „универсална”, определение, с което тя често е критикувана поради разнообразните ресори, които поема в изпълнителната власт. Във втория кабинет на Бойко Борисов след смяна на министър на коалиционните партньори от Реформаторите, пое образователния ресор, наред с вицепремиерския пост по антикорупция.
[5] Тук трябва да припомним, че както на ниво парламентарни комисии, така и в самите парламентарни групи работата по различните законопроекти се разпределя между народните представители, т.е. не всеки народен представител има готовност да вземе отношение по всеки законопроект. Обикновено разпределението е свързано с биографията и професионалната подготовка на народния представител. Също така не бива да забравяме, че не всички народни представители са изявени оратори и често пъти в дебатите в пленарна зала участие вземат ограничен кръг депутати от дадена парламентарна група.
Библиография:
Ботева, М. (2008). Речник по реторика. София: Парадигма.
Дейкова, О. (2003). Демократичното парламентарно взаимодействие? част 1. София: Кота.
Драганова, М. (2007). Пол и преход. София: ЦИПЖ.
Кметова, Т. (2004). Жените в Европа. София: Фондация „Джендър проекти в България”.
Ковачев, К. (2004). Стил, Стилистика и парламент. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Мавродиева – Георгиева, И. (2001). Парламентарното красноречие в България ХVІІІ, ІХ и ХХ ОНС. София: УИ „Св. Климент Охридски”.
Мавродиева, И. (2010). Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0, Съвременни реторически практики, София: СемаРШ.
Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989 – 2012). София: Парадигма.
Манолов, Г. (2005). Политическата комуникация. Втори годишник. Колеж по икономика и администрация. Пловдив: Издателство на Пловдивския университет, 121–149.
Методиева, Л. (2002). Парламентарна реторика. София: Албатрос.
Методиева, Л. (2003). Жените в „стъкления дом” на властта, Труд, бр. 36\14418, 06.02.2003.
Методиева, Л. (2004). Норми на парламентарното красноречие, Разум, бр. 2, 90 – 126.
Монова, Т. (2010). Времето на жените срещу времето на мъжете. Социални роли и модели на прехода във фокуса на медиите. Идентичности в преход: род, медии и популярна култура в България след 1989 г. (съст. Кирова, М., Славова, К.) София: Полис, 27 – 49.
Цитирани в статията публикации:
- Радушен депутатски прием на проекта за равенство между жените и мъжете <https://news.bg/politics/radushen-deputatski-priem-na-proekta-za-ravenstvo-mezhdu-zhenite-i-mazhete.html>, последно посещение на 18.02.2016.
- Информационна агенция „Фокус“ <http://www.focus-news.net/news/0000/00/00/2199524/>, последно посещение на 18.02.2016.
- Правителството одобри проект на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете <http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1529385>, последно посещение на 18.11. 2015.
- Координатор по равнопоставеност на жените и мъжете – нов пост в държавната администрация<http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/11/18/2651601_koordinator_po_ravnopostavenost_na_jenite_i_mujete_-/>, последно посещение на 11. 2015
- Борисов или комунизмът са дали повече права на жените, спорят депутатите<https://news.bg/politics/borisov-ili-komunizmat-sa-dali-poveche-prava-na-zhenite-sporyat-deputatite.html>, последно посещение на 02.2016.
- Повечето мъже смятат, че жената трябва да гледа къщата и децата<http://inews.bg/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_l.a_c.3992_i.514934.html>, последно посещение на 06.2016
- Светлана Ангелова, ГЕРБ: Икономическото овластяване на жените е основна предпоставка за постигане на фактическа равнопоставеност между половете<http://www.focus-news.net/news/2016/06/05/2250282/svetlana-angelova-gerb-ikonomicheskoto-ovlastyavane-na-zhenite-e-osnovna-predpostavka-za-postigane-na-fakticheska-ravnopostavenost-mezhdu-polovete.html>06.2016
- Президентът Росен Плевнелиев: Решени сме да развием допълнителни политики за борба с всички форми на насилие срещу жени<http://www.focus-news.net/news/2016/05/18/2241495/prezidentat-rosen-plevneliev-resheni-sme-da-razviem-dopalnitelni-politiki-za-borba-s-vsichki-formi-na-nasilie-sreshtu-zheni.html>, последно посещение на05. 2016
Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 25, ноември 2016 г. https://rhetoric.bg/