Теоретичен и терминологичен обзор на понятията във виртуалната реторика  

Десислава Добромирова Добрева

СУ “Св. Климент Охридски“

Имейл: desi.dobreva@gmail.com

Абстракт: Настоящият текст се фокусира върху терминологичен обзор и дефиниране на някои актуални понятия във виртуалната реторика, която се характеризира като сравнително ново, но динамично развиващо се поле на изследвания. Проблемите, предоставяни от него се отличават с изключителна сериозност и изследванията върху тях имат утвърдени традиции в световен мащаб, но тепърва започват да будят изследователски интерес в България. Ето защо, в понятийния апарат в областта липсват термини на български език за редица явления във виртуалната среда, както и дефиниции за тях и в повечето случаи се използват чуждици, които постепенно се утвърждават и навлизат в речника по темата. Факт е, че последното в голяма част от случаите е неизбежно. Поради естеството на услугите във виртуална среда и комуникацията там, както и особеностите около тяхното възникване, голяма част от понятията използвани в сферата нямат еквивалент или точен превод на български език. Целта на настоящия текст е да се актуализира и обогати част от терминологията в сферата на виртуалната реторика, като се въведат и дефинират от автора релевантни понятия.

Ключови думи: виртуална реторика, понятия, дефиниции.

Desisilava Dobreva

Theoretical and terminology overview of the concepts in virtual rhetoric

Abstract: The present text focuses on terminology overview and definition of some current concepts in the virtual rhetoric, which is characterized by relatively new but dynamically developing field of research. Problems provided by it are characterized by extreme seriousness and the studies on them have established traditions in the world, but just beginning to arouse interest in academics in Bulgaria. Therefore, in the conceptual apparatus there are missing terms in Bulgarian language for a number of events in the virtual environment and definitions for them and in most cases there are used foreign words that are gradually approved and accepted in the vocabulary on the topic. It is a fact that the latter is in most cases is inevitable. Due to the nature of the services in a virtual environment and communication there, and specifics about their appearance, many of the concepts used in the field have no equivalent or accurate translation into Bulgarian language. The objective of this text is to update and enrich some of the terminology in the field of virtual rhetoric as introduce and define relevant concepts by the author.

Keywords: Virtual rhetoric, concepts, definitions.

Уводни думи

Съществува теория, че модерните методи и канали на комуникация (социалните медии и особено Twitter, който позволява дължина на публикациите до 140 символа) водят до деградация на езика, до степен такава, че днес се изпитват сериозни трудности в конструирането на сложни съставни изречения, а думите, които са използвани са с все по-малка дължина [1]. Факт е, че различните жанрове и писмени форми спазват различни норми и очевидно спортните репортажи от 20. век са стилистически различни от проповедите, правени през 19. век, както и писането в блогове през 21. век е коренно различно от памфлетите на 18. век [2]. Ето защо, сравняването на употребата на езика в толкова коренно различни жанрове не се счита за валиден експеримент и Марк Либерман, автор на цитираното изследване, избира да разгледа президентските речи на президентите на САЩ, като корпус от текстове, обхващащ 200-годишна история и илюстриращ успешно метаморфозите на езика и реториката през различни епохи. Резултатите показват, че средната дължина на използваните думи в тях намалява само с около 5%, докато средната дължина на изреченията е подложена на кумулативен спад от 50% [3]. Резултатите са експлицитни и въпреки, че причина за тях не може да се отдаде единствено на социални медии като Twitter, тъй като тя съществува от 2006 година, а изследваният период обхваща речи датиращи от 1800. г. до наши дни. Социалните медии играят важна роля в това отношение поне през последното десетилетие. Причината за това е следната: интернет базираните медии, включително и социалните, вече са неразривна част от информационните канали, предаващи новини и отразяващи събития в реално време, поради всеобщата си достъпност и бързина на обновяване и предаване на съдържанието, което ги прави изключително конкурентноспособни. Изхождайки от контекста на разглежданата американска президентска реторика, примери в това отношение са: интернет каналът на Белия дом: White House Live [4], интернет каналът на ABC NEWS – Live News Stream [5], които много често излъчват речите на президента в реално време, както и наличието на специално посветени пространства в интернет, които публикуват речите и ги правят достъпни в последствие, съдържащи видео от изявлението, както и транскрипция на самата реч [6]. Това явление обаче и интернет дискурсът, както и този на дигиталните медии и четенето и усвояване на информация в електронен вид, изискват един различен стил на писане и изразяване, където именно се намесва сравнително новото направление в реториката – виртуалната реторика.

Виртуалната реторика се обособява като направление, а основанията за това са на първо място от начина на четене и възприемане от виртуалната аудитория на дигитално съдържание, различаващи се от конвенционалното четене. Тъй като канонът, представен чрез първите букви на основните термини, „О-Р-А“ (оратор-реч-аудитория) при нея остава валиден в пълна сила, виртуалната реторика си поставя за цел да намери и приложи ефективни методи за въздействие върху тази аудитория. Спазвайки традициите, обхватът на виртуалната реторика се простира от привличане и задържане на вниманието на аудиторията, прилагане на методи за аргументация в комбинация от вербални и визуални кодове, но отива отвъд физическите данни на оратора за предаване на желаното съобщение, като включва и софтуерни програми за създаване на ораторски „продукт“, последвани от ретранслиране на ораторските изяви, както и тяхното съхранение във виртуалното пространство, което ги прави налични за по-нататъшно разпространение.

Теоретични ориентири

В световен мащаб, сериозни академични изследвания върху виртуалната реторика  не се откриват, различни учени обаче разглеждат понятието „дигитална реторика“, като вниманието си с нея ангажират Зизи Папахариси (2002), Марчин Левински (2010, 2011), Диърдри Брекенридж (2012) и други. В България най-значимите изследвания в тази сфера са тези на Мария Попова (2012), Маргарита Пешева (2012), Анна Кръстева (2013), Иванка Мавродиева (2013). Що се отнася до самия термин „виртуална реторика“, то той е въведен в България от Иванка Мавродиева (2010) в едноименната й книга [7], с което се полагат основите на научните изследванията върху нея.

Дори един бегъл поглед над академичните изследвания върху виртуалната реторика обаче показва, че не съществува консенсус относно нейната дефиниция и че отсичането на единно определение за нея се счита за трудна задача, поради постоянно променящата се природа на нейния предмет на изследване: нарастващата конвергенция на човешкия живот и технологиите [8]. Ако се приеме, че виртуалната реторика включва всичко с дигитален формат, без значение дали това означава спектър от действия, извършени в рамките на цифрови носители или физически действия предадени чрез дигиталните медии, става трудно да се говори за определение, което се опитва да улови тези непрекъснати пулсиращи сигнали и форми на енергия, които са комбинация от човешкия живот и технологиите чрез различни описателни елементи на движение, текст, анимация, музика, символи, визуално съдържание, звук, пространство, време, физическо взаимодействие и комуникация [9].

Изследователска рамка

Настоящият текст се фокусира върху теоретичен и терминологичен обзор на основни понятия във виртуалната реторика, с което  се актуализира и обогатява част от терминологията в сферата, което става възможно благодарение на проведено интердисциплинарно изследване на корпус с вербално и визуално съдържание. Това става възможно, благодарение на проведено изследване за целите на дисертационния ми труд, на тема „Етически аспекти в междуличностната комуникация във виртуална среда – социална мрежа Facebook (2003 – 2016 г)“. Изследването е проведено в контекста на реториката и по-конкретно на виртуалната реторика и виртуалната визуална реторика, разбирани като средства за постигане на въздействие и убеждаване в една специфична среда, каквато е социалната мрежа Facebook, явяваща се конкретната среда, в която се провежда изследването. Използваните методи в изследването са комбинация от качествени и количествени.

Резултати

Като един от резултатите от изследването се явява възможността да се изяснят някои основни понятия, имащи отношение към и попадащи в обема на понятието виртуална реторика, презентирането на които е фокус на настоящия текст от тук нататък.

На първо място, както вече стана ясно, че възприемането на съдържание във виртуалното пространство става по начин, различен от конвенционалния, изисква различни способности и ангажира различни физически данни. Хората посещават различни уеб сайтове, обикновено в търсене на определена информация. Изследванията показват, че когато става въпрос за уеб четене, хората обикновено не четат старателно съдържанието на определена страница в интернет, а само го разглеждат бегло и повърхностно, докато попаднат на секцията, която наистина ги интересува. Едно от първите изследвания по темата, датира от 1997 година [10] и показва, че 79% от тестваните потребители винаги просто разглеждат бегло всяка нова страница, на която се натъкват, а само 16% ги четат дума по дума. Последвало проучване дори показва, че потребителите четат още по-бегло имейл бюлетините, които получават. Изследване, проследяващо движението на очите на четящите, проведено през 2006 година показва, че когато четат в интернет, потребителите прилагат т. нар. F-модел („F“от „fast“ на английски език) на четене, ангажирайки вниманието си с думи, намиращи се в горната или лявата страна на страницата като едновременно с това, бегло и рядко поглеждат думи, които заемат различна от тази позиция на страницата[11]. В това изследване са тествани 232 потребители, според поведението на които е формиран въпросният доминантен модел на уеб четене. На първо място, потребителите четат с хоризонтално движение, обикновено в рамките на горната част на зоната на съдържанието. Този първоначален елемент образува горната линия на F-формата. След това, потребителите се придвижват надолу по страницата, отново четейки с хоризонтално движение, което обикновено обхваща по-малка площ от предходната и по този начин се образува долната линия на F-формата. Най-накрая потребителите разглеждат съдържанието в лявата страна на страницата с вертикално движение. Понякога това разглеждане е доста бавно и систематично, което се отразява под формата на ясна ивица на топлинната карта за следене на очите. Документирани са и случаи, когато потребителите разглеждат съдържанието по-бързо, създавайки топлинна карта с прекъсната линия във въпросната секция. Този последен елемент образува „стъблото“ на F-формата. Друго проучване от 2008 година показва, че имайки предвид средното време, прекарано от потребителите в разглеждане на дадена уеб страница, те възприемат едва 28% от съдържанието й [12]. Подобни научни открития довеждат до редица проблеми на съдържателно ниво, като например, как да се зададе възможно най-много информация в първите две думи от заглавието [13].

Ето защо, маниерът на уеб четене на потребителите, изисква и един различен от конвенционалния начин на писане и създаване на съдържание специално за интернет – уеб писане. На първо място, интернет страниците следва да съдържат текст, пригоден за разглеждане, състоящ се от:

  • Подчертани ключови думи (хипертекст връзки служещи като форма на подчертаване; шрифт с различни вариации на цвят);
  • Смислени подзаглавия (с буквално значение; в уеб писането обикновено няма място за оригиналничене);
  • Списъци с водещите моменти от информацията;
  • Всеки параграф от текста трябва да съдържа само една тема (проблем); потребителите обикновено прескачат всички допълнителни теми, ако те не са уловени от първите няколко думи в параграфа;
  • Да се прилага моделът на „обърнатата пирамида“ [14] при съставяне на текст за уеб, което ще рече да се започва със обобщителните становища и заключенията и в последствие по дедуктивен модел да се развива съществената част от текста, за да се привлече вниманието на читателя;
  • Да се използва половината от броя на думите при изразяване, в сравнение с конвенционалното писане.

Всички тези принципи съставят сърцевината на уеб писането, като следва да се отрази, че то ангажира методите на изразяване и комуникиране на информация не само на вербално ниво, но и на визуално. Тези елементи от своя страна (уеб четене, което е причина за едно специализирано уеб писане, включващо в себе си вербални и визуални похвати) съставят дигиталната реторика, чиито обем отчасти съвпада и също така, съставя обема на понятието виртуална реторика, но както вече стана ясно, в последното влизат и допълнителни понятия, които следва да се изяснят по-долу.

Виртуалната реторика използва определени инструменти за ефективното си функциониране и те могат да се разделят на две основни групи:

  1. Софтуерни продукти за създаване на текст и съдържание от смесен тип – вербално и визуално;
  2. Софтуерни продукти за дизайн на визуално съдържание от една страна и на уеб страници от друга.

По този начин, се създават продукти на виртуалната реторика, които получават гласност, чрез каналите на виртуалната реторика. Такива са интернет страниците, социалните медии, блоговете и други.

Разглеждайки всички съставни елементи на виртуалната реторика, се вижда, че цялата тяхна съвкупност я прави мултимодална, което е понятие с богат смисъл. Мултимодалността включва в себе си не само различни видове съдържание и различни начини за концентриране вниманието върху определени части от съдържанието, но и мултимодални аргументи и различни методи за създаване на това съдържание и множество канали, за неговото публикуване в публичното пространство. „Хората предпочитат този комбиниран, хибриден, мултимодален начин на възприемане на информацията. Те я верифицират. Тръгват през хиперлинка. Проверяват я. Не вярват на официалните, на официозните и на партийните медии. “ [15]

В тази връзка методите за убеждаване на аудиторията във виртуалната реторика в голяма част съвпадат с тези в класическата реторика на вербално и визуално ниво, включват много голяма част от методите на визуалната реторика и добавят съвременни похвати, базирани на находките от актуалните изследвания в областта като се цели основно да се спести време за възприемане на съдържанието от потребителите, което води до прилагане на познатите ни вече изброени похвати на едно по-базово ниво, водещо до буквализъм в изразяването.

На последно място, но не последно по значение, е вниманието, дължимо на аудиторията, участваща във виртуалния реторически дискурс. По обозрими причини, тя не притежава конкретни характеристики по полови, възрастови, културни, географски или други признаци, както и по отношение на ниво на образование или индивидуални интелектуални данни за възприемане на информация. Също така, съдържанието, публикувано в интернет пространството, остава налично за продължителен (неопределен) период от време и може да бъде разглеждано многократно и в последствие, от съвкупност от хора, които са случайни, с променлив брой и характеристики. Разбира се, специализираните сайтове, имат свои собствени таргет групи и създават съдържание специално съобразено с техните особености и нужди, но винаги следва да се има предвид, че публикуваното онлайн съдържание се превръща в общодостъпно и публично и аудиторията му като цяло представлява цялата глобална съвкупност от интернет потребителите в световен мащаб, съвременното интернет общество. Както Иванка Мавродиева (2014) отбелязва, те избягват твърде голямата по обем словесност и предпочитат аргументация под комбинацията на два или три вида аргументи [16].

Поради тези причини, виртуалната реторика следва да има предвид множество и бързо променящи се и развиващи се фактори и да прилага голяма доза гъвкавост, да продължава да се развива като се съобразява и с особеностите на отделните елементи, влизащи в нейния обем. Тя е дисциплина с приложен характер и има пряко отношение към човешката дейност в 21. век. Спектърът й на действие се простира от ежедневна лична комуникация, до официална комуникация в публичното пространство и отразява и подпомага дейности от бита и обществения живот на хората.

На базата на това, се наемам да дам лична авторова дефиниция за виртуална реторика, базирана на проучванията ми в областта, както следва:

Виртуалната реторика е дисциплина с приложен характер, занимаваща се с ефективна, аргументативна комуникация, служеща си със софтуерни инструменти и дигитални медийни канали, инкорпорираща и адаптираща традиционните реторически методи към съвременната реалност и потребителски практики за създаване и разпространяване на съдържание от вербален и визуален характер в условията на интернет виртуалното пространство, с цел въздействие върху глобална виртуална аудитория. 

В хода на изследването се изясняват и дефинират още следните понятия:

Групова виртуална емпатия

Вирусно изразяване на съпричастност и съчувствие относно проблем или кауза, нещастен случай или друг вид събитие с негативно звучене. Понятието не се среща до този етап и за да се изясни неговото значение, следва да се даде лична дефиниция на автора за него:

Груповата виртуална емпатия се отнася до изразяването на съпричастност посредством възможностите на социалните медии и интернет, при което хората се обединяват вирусно около кауза или събитие и се обявяват в подкрепа на потърпевшия.

Също така, организиране на дарителски кампании или кампании „Издирва се”. Проблем от груповата виртуална емпатия може да произтече основно от това, че никога не можем да бъдем сигурни кой точно стои зад тези дарителски кампании. Зачестяват случаите на измамници, които се възползват от шума около нечие нещастие, създавайки дарителска страница във Facebook, както и дарителска банкова сметка, за да присвоят дарените средства. Най-големият проблем при тези киберпрестъпления е този, че все още не съществуват установени ред и процедури за действие от органите на реда, тъй като много често установените в реалния живот такива са неприложими във виртуалното пространство. В повечето случаи до момента се разчита на личната съвест на извършителите на злодеянието, след отправени апели към тях посредством електронните медии, да върнат присвоената сума.

Таг

Поставяне на етикет, отбелязване на нещо или някой във виртуалното пространство. Съответните тагове, позволяват в последствие на индексиращите машини да търсят и намират информация.

Трол

Интернет жаргон за човек, който демонстрира неуважение към някой друг онлайн в интернет, посредством иницииране на спорове или публикуване на провокативно съдържание или съдържание, което е извън темата.

Киберследене

Криминално престъпление, включващо използването на интернет или друга технология за следене или тормоз на индивид, група индивиди или организация. Това може да включва фалшиви обвинения, мониторинг, отправяне на заплахи, кражба на самоличност, злоупотреба с данни или оборудване.

Фишинг

Опит за узнаване на поверителна информация като пароли за достъп, потребителски имена или детайли по кредитна карта, в интернет пространството посредством представяне за надеждно лице или организация, такива като популярен уеб сайт, банка и др., в електронна комуникация.

Компютърната етика

Компютърната етика е научно поле с практическо значение, в което се разглеждат въпроси от етическо естество, поставени в една виртуална, дигитална среда, за които съществуват норми и стандарти в реалността, но същите са неприложими или неефективни във виртуалната, с цел съставяне на съвкупност от насоки, регулиращи поведението на отделните индивиди, относно други лица във виртуална и електронна среда.

Дигитален отпечатък

Дигитален отпечатък представляват следите, които всеки потребител на интернет оставя в мрежата със своите действия при употреба на социални сайтове и приложения, имейл, търсачки, операции с банкови карти и покупки от онлайн магазини, информация за предпочитанията си, събирана от сайтове, които използват така наречените бисквитки [17], информация за IP адрес на използваните от него устройства и всякакъв вид други дейности, осъществявани благодарение на интернет и електронно устройство за комуникация във вид на компютър, таблет или смарт телефон.

Лично виртуално пространство

Личното виртуално пространство не се характеризира с физически измерения, но се изразява в правото на личността да запази определена информация, свързана с личността му и частния му живот, както и лични данни неприкосновени в интернет, право на избор дали, кога и пред кого да разкрива информация за себе си, както и правото да не бъде обезпокояван с информация натрапена на вниманието му от други лица.

Обобщения и изводи

Изследването дава възможност да се направят следните обобщения и изводи:

  • Налични са сериозни изследвания в сферата на дигиталната реторика, писането за уеб и уеб четенето, но едва през последните години се дефинира терминът „виртуална реторика“ като поле на изследване различно и с по-голям обем от този на дигиталната реторика.
  • Реториката запазва приложния си характер през вековете, като нейните метаморфози се дължат основно на историческите събития и условията на епохата, в която действа и се адаптира към тях, за да запази своята същност като теория на ефективната комуникация и убедителното говорене и красноречие в практическата си проява.
  • В края на двадесети и началото на двадесет и първи век, реториката намира една нова агора и за пореден път се адаптира към променящите се условия на епохата, преминавайки от „площадите“ към виртуалното пространство – интернет и социалните медии като неин нов форум на изява.
  • Виртуалното пространство дава възможност за употреба на мултимодални аргументи, където визуални и вербални елементи се преплитат за постигане на желан ефект върху аудиторията.
  • Аудиторията на виртуалната реторика е нефиксирана, с непостоянен състав, нехомогенна и не притежава конкретни характеристики по демографски, географски или културни признаци. За съобщенията, комуникирани (публикувани) в интернет пространството, с право може да се каже, че се отправят към случайна по състав и големина аудитория, чийто интерес трудно се ангажира и задържа, което налага нови техники в писането за уеб.

Заключение

Проведеното изследване позволява да  се направи теоретичен и терминологичен обзор на понятията във виртуалната реторика, както и нейното възникване и дефиниране като дисциплина. Освен че се обогатява и актуализира понятийния апарат в сферата, на преден план изпъква и фактът, че въпреки метаморфозите, които ораторството претърпява през вековете, то запазва своите характеристики и функции като започва да намира нови приложения през 21. век под формата на съвременни канали за комуникация. Новата среда, в която то се развива, естествено налага и нов инструментариум и води до нови явления, които тепърва предстои да се изследват от научна гледна точка.

Бележки

[1] Liberman, M. (2011). Real trends in word and sentence length. Language log. <http://languagelog.ldc.upenn.edu/nll/?p=3534>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[2] Liberman, M. (2011). Real trends in word and sentence length. Language log. <http://languagelog.ldc.upenn.edu/nll/?p=3534>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[3] Liberman, M. (2011). Real trends in word and sentence length. Language log. <http://languagelog.ldc.upenn.edu/nll/?p=3534>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[4] White House Live. <https://www.whitehouse.gov/live>,  последно посещение на 05. 04. 2016.

[5] ABC NEWS – Live News Stream. <http://abcnews.go.com/Live>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[6] Президентът Обама по време на една от неговите речи от 12 януари 2016 година. <https://www.whitehouse.gov/sotu>, последно посещение на 04. 05. 2016.

[7] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

[8] Limbu, M. Verhulsdonck, G. (2013). Digital Rhetoric and Global Literacies. USA: IGI Global.

[9] Limbu, M. Verhulsdonck, G. (2013). Digital Rhetoric and Global Literacies. USA: IGI Global.

[10] Nielsen, J. (1997). How Users Read on the Web. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. < https://www.nngroup.com/articles/how-users-read-on-the-web/>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[11] Nielsen, J. (2006). F-Shaped Pattern For Reading Web Content. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. < https://www.nngroup.com/articles/f-shaped-pattern-reading-web-content/>. 06. 04. 2016 г.

[12] Nielsen, J. (2008). How Little Do Users Read?. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. < https://www.nngroup.com/articles/how-little-do-users-read/>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[13] Nielsen, J. (2009). First 2 Words: A Signal for the Scanning Eye. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. < https://www.nngroup.com/articles/first-2-words-a-signal-for-scanning/>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[14] Nielsen, J. (1996). Inverted Pyramids in Cyberspace. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. < https://www.nngroup.com/articles/inverted-pyramids-in-cyberspace/>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[15] Мавродиева. И. (2013). Разговор с доц. Красимира Алексова, доц. Иванка Мавродиева, СУ и Надежда Михайлова – Сталянова. PR&Медиа Новини. < http://prnew.info/tag/ivanka-mavrodieva/>, последно посещение на 05. 04. 2016.

[16] Mavrodieva, I. (2014). Argumentation in Bulgarian Political Virtual Forums and Social Networks. International Society for the Study of Argumentation (ISSA). Netherlands: University of Amsterdam, pp. 951–961.

[17] HTTP Бисквитката (буквален превод от английски „HTTP cookie“), обикновено наричана просто „бисквитка“, е пакет информация, изпратен от уеб сървър към интернет браузър, а след това връщан от браузъра всеки път, когато той получи достъп до този сървър. „Бисквитките“ са изобретени от Лу Монтули, бивш служител на Нетскейп Комюникешънс.

Библиография

Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.

Limbu, M. Verhulsdonck, G. (2013). Digital Rhetoric and Global Literacies. USA: IGI Global

Статии

Mavrodieva, I. (2014). Argumentation in Bulgarian Political Virtual Forums and Social Networks. International Society for the Study of Argumentation (ISSA). Netherlands: University of Amsterdam, pp. 951–961.

Liberman, M. (2011). Real trends in word and sentence length. Language log. <http://languagelog.ldc.upenn.edu/nll/?p=3534>, последно посещение на 05. 04. 2016.

Nielsen, J. (1997). How Users Read on the Web. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. < https://www.nngroup.com/articles/how-users-read-on-the-web/>, последно посещение на 06. 04. 2016.

Nielsen, J. (2006). F-Shaped Pattern For Reading Web Content. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. <https://www.nngroup.com/articles/f-shaped-pattern-reading-web-content/>, последно посещение на 06. 04. 2016.

Nielsen, J. (2008). How Little Do Users Read?. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. <https://www.nngroup.com/articles/how-little-do-users-read/>, последно посещение на 06. 04. 2016.

Nielsen, J. (2009). First 2 Words: A Signal for the Scanning Eye. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. <https://www.nngroup.com/articles/first-2-words-a-signal-for-scanning/>, последно посещение на  06. 04. 2016.

Nielsen, J. (1996). Inverted Pyramids in Cyberspace. Nielsen Norman Group. Evidence-Based User Experience Research, Training, and Consulting. <https://www.nngroup.com/articles/inverted-pyramids-in-cyberspace/>, последно посещение на 04. 06. 2016.

 

Онлайн ресурси

Мавродиева. И. (2013). Разговор с доц. Красимира Алексова, доц. Иванка Мавродиева, СУ и Надежда Михайлова – Сталянова. PR&Медиа Новини. < http://prnew.info/tag/ivanka-mavrodieva/>, последно посещение на 06. 04. 2016.

White House Live. <https://www.whitehouse.gov/live>, последно посещение на 05. 04. 2016 г.

ABC NEWS – Live News Stream. <http://abcnews.go.com/Live>, последно посещение на 05. 04. 2016.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 25, ноември 2016 г. https://rhetoric.bg/