Комуникация и общество

Communication and Society

Ивелина Боевска

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: ivelinapetrova@mail.bg

 

Абстракт: В статията се разглежда понятието за дигитална демо­кра­ция и новите технологии в контекста на все по-динамичната ко­му­никационна среда. Представят се концепции и доминиращи пара­диг­ми, посредством които се онагледява политическата комуни­ка­ционна практика и функционирането на дигиталната демокрация. Из­гражда се теоретично-аналитична рамка, базирана на изследване на връзката между демокрация, интернет, обществено мнение и поли­тическа ко­му­никация. Въз основа на предложения преглед се създава въз­можност за авторска таксономия и собственото концеп­туали­зи­ране на предизвикателствата пред политическата комуникационна сре­да, кои­то към 2021 г. изглеждат все по-непреодолими. Пандемията „съжи­вява“ редица вируси – непреборени нито в България, нито в Ев­ропа или извън континента. Революционните технологични и комуни­ка­ционни изменения, виталността на науката, както и многообразието на политическата шарада са аргумент за разчупване рамката на по­ли­тическата картина у нас и по света. Създава се неизбежна нужда от налагане на нова представа за процесите и формулиране на нови зна­ния за политиката и комуникацията, което от своя страна е гаран­ция и доказателство за необходимостта от задълбочени и евристични из­следвания на дигиталната демокрация и политическата комуни­ка­ция.

Ключови думи: дигитална демокрация, политическа кому­никация, тенденции, информация, интернет.

DOI: 10.55206/UMLX5963

 

Digital Democracy – Essence and Tendencies  in the Dynamic Communication Environment

Ivelina Boevska

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

E-mail: ivelinapetrova@mail.bg

Abstract: This report focuses on the term ‘digital democracy’ and the new technologies being developed in the context of an exceedingly dynamic communication environment. It presents concepts and predominant para­digms which exemplify the main political communication practices and the functioning of digital democracy. The report offers a theoretical and analy­tical framework based on a study of the connections between democracy, the Internet, public opinion and political communication. This study allows for an original taxonomy and conceptualization of the challenges faced by the political communication environment, which, as of 2021, seem in­surmoun­table. The pandemic has brought to life a number of viruses that no one is likely to overcome in the near future – neither in Bulgaria, nor in Europe or on other continents. The revolutionary technological and commu­nication changes taking place, the scientific breakthroughs as well as the versatile political play are prerequisites for a modification of the political scene in Bulgaria and abroad. There is an urgent need for re­freshing the concept of political processes and accumulating deeper knowledge of politics and communication. This, in turn, will lead to the need for profound heuristic studies of digital democracy and political communication.

Кeywords: digital democracy, political communication, trends, infor­ma­tion, the Internet.

Уводни думи

За разлика от термина Public Relations (PR), терминът „дигитална де­мокрация“ не е формализиран, т.е. не е представен и изучен като област от знанието във вид на формална система все още. Терминологичната пъст­рота в полето на политическата комуникация, както и в спектъра на со­циалните науки, дава основание за по-задълбочен авторски поглед и таксо­номия. Дизайнът на изследването представя настоящия полемичен на­учен кръстопът, както и все по-усложнената технологично-комуни­ка­ци­онна дейст­вителност с цел да верифицира акуратна хипотеза за подобен тип труд.

Теоретичният конструкт, на който стъпва изследването, има за задача да изясни до какво ниво на идентификация и експликации е достигнала дигиталната демокрация. Въз основа на емпирични аналитични процедури и изясняване на функционалната и практическа пригодност на понятието се позволява въвеждането на разнороден понятийно-категориален апарат, в опит за концептуализиране на теория с цел друг поглед върху съвре­менното изследователско поле в областта на политическата комуникация.

Изследването на генезиса на политическата комуникация я поставя в пряка връзка с понятията „власт“ и „демокрация“. Освен това политическа комуникация без свобода на словото не съществува. Привидно прекалено свободното обществено мнение в дигиталното си присъствие обаче поставя нови неразкъсвани досега окови в поведението на типологизиран по обек­тивни критерии виртуален гражданин – амбивалентен по своята същност, изключително смел в мрежовото си поведение и абсолютно извън реалната политическа полемика отвъд мобилните устройства, устремил се към ди­гиталната пропаст на консумеризма и свръхамбицията. Парадоксалното сдво­яване на социална активност в мрежата с хетерогенните мисловни нагласи, обусловени от автогенерирана убеденост в действията, дават осно­вание за критичния анализ към идеята за дигитална демокрация. Следо­вателно нужни са много ясни ориентири и прецизиране на идеята за ди­ги­тална политика, които да преформатират картината на политическо онлайн персонализиране и детерминантите на политическа дигитална власт, за да бъде ясен очеркът на динамичната виртуално проектирана комуника­ционна среда.

Внимателният прочит на политическите процеси в новата дигитална среда дава основание да се акцентира върху все по-засилваща се реинкар­нация в политиката, „прераждане“ на политически фигури посредством ди­гитални трансформации на личностно битие, професионални постижения и дори вменяване на политически компетенции в един изкуствено създаден, виртуален свят. Всичко това обуславя конюнктурен биографичен проблем, който създава не само темпорален, но и цивилизационен проблем в поли­тиката. Дигиталните политици и дигиталните партии взимат превес над конвенционалните и добавят един нов и все по-отчетлив щрих в ле­гисла­турата.

Изследването на дигиталната демокрация в корелация с начина на из­граждане на доверие обуславя хипотезата на настоящия труд, а именно – дигиталното присъствие в политиката и дигиталните „оръжия“ за комуни­кационен превес не създават доверие в общуването между политици и граж­дани, но и обуславят и задълбочават липсата на „хоризонтално“ до­верие между самите граждани.

Речевата продукция, придобила облика на своеобразна политическа херменевтика в нов вид в социалните мрежи, няма реална аргументативна и доказателствена стойност. Политическият наратив определя собствен ракурс в модуса на разрастващата се дигитална публичност, който обаче формира повече емоции, отколкото ясни цели и позиции.

Структурата на изследването онагледява все по-сложния за перцеп­тивна защита казионен, но и често грубо пропаганден политически език в социалната мрежа. Сложният конгломерат от разклатено доверие в демо­кратичното политическо действие и отчетлив дефицит на справедливост проецира афилиацията в социалните мрежи. Търсенето на истина обаче не винаги се намира в интернет, имайки предвид все по-отчетливата тенден­ция за създаване на т.нар. „ехо стаи“, псевдосъбития [1] и фалшиви новини. Когнитивният дисонанс се задълбочава от огромния дефицит на истина, доверие и справедливост, които превръщат носителите на политическия дневен ред в капсулирана властова единица, много далеч в говоренето и възприятията си от своя гласоподавател. Ерго младите учени имаме мо­рален ангажимент поне да наредим част от терминологичния пъзел, без пре­тенция за изчерпателност, но с идея и мисъл за бъдещето в полито­ло­гията. Защото в период на пандемия, в сложната 2021 г. и в не по-малко очер­таващата се трудна 2022 г., науката успява да покаже пътека в затрупан с алюзии и „постистина“ свят. Пътека с десен и ляв тротоар, в която граж­даните сами избират своя, без да е нужно да се делят на всяка цена. Защото идеални политици няма, както и идеални политики.

Тук именно е и съществената роля на специалистите по политическа комуникация, които трябва не само да транслират идеи в политическия спектър, но и да модерират политическия триалог – граждани, политици, медии – посредством истина, за да създадат доверие.

И макар доверието и справедливостта да не могат да се импле­мен­тират в машина, развитието на изкуствения интелект има привиден по­тенциал да възпрепятства корупцията на политическо ниво и моралния упадък в личен план. Съдържа обаче и редица неясноти и възможни проб­леми за развитието на политиката, комуникацията и дори личната ерудиция на човека. Основният въпрос е по какъв начин новата технологична ре­алност и комуникационни промени ще се използват от настоящия поли­тически елит у нас и по света, защото рисковете изглеждат повече от диви­дентите, които биха могли да извлекат. От огромно значение е да не се достигне до ефекта на доминото в политиката.

Изследването на комуникациите е мултидисциплинарна област, в чии­то разширяващи се все повече граници на виртуалното общуване, кон­цепциите и възможностите за „комуникационна демокрация“ [2] определят и са обусловени от предефиниране както в политически, така и в иконо­мически и културен аспект. Категоризирането на смисъл и съдържание в политическия дискурс създава възможност за символна интерпретация на случващото се, но и поставя под въпрос политическата социализация. За­това и продължаваме да търсим отговорите на въпроса – що е то де­мокра­ция и къде е скрита тя?

Какво е демокрация?

„Демокрацията е термин, който ни изправя пред множество проб­леми, отиващи отвъд чисто семантични измерения“, смята Татяна Бу­руджие­ва. [3] „Най-разпространени са две концепции за демокрацията – делибе­ра­тив­ните теории и тези за радикалния плурализъм, а 21-ви век поставя кон­цептуализирането на демокрацията в рамките на глобализа­цията.“ [4]

Демокрацията се възприема полярно още от самото си начало. Кри­тиките към тази форма на управление се наблюдават от Платон и Томас Хобс, които считат монархията за по-добра форма от демокрацията. Дори Платон в „Държавата“, кн. IV, пише, че демокрацията е по-лоша управ­ленска форма от монархията, аристокрацията и дори от олигархията, да­вайки решението в ръцете на гражданите. [5]

Днес съжденията все повече се обуславят от безалтернативността на демокрацията, макар доверието в институциите и избраните народни пред­ставители да е критично ниско. Според Даниел Смилов „анализът на недо­верието показва, че демократичната власт не ерозира в полза на някакъв друг вид власт, например традиционна“. [6] Търсенето на основания за подобен кумулативен ефект на недоверие се корени именно в ценностния разлом, който създава плътна сянка над идеята за демокрация. „Съвре­менната криза на европейските ценности се състои в преекспониране на антипатерналистичния заряд на идеала за автономия и подценяването и неглижирането на идеята за самоограничение с оглед интересите на дру­гите.“ [7]

Терминологичната идентификация на демокрацията и „сравнител­ните изследвания на демократичните правителства установяват засилваща се в европейските демокрации тенденция управляващите да взимат по­пулистки решения не само когато са подложени на натиска на популисти“. [8] Ценностният дефицит и популистките тенденции се задълбочават и от дигиталните трансформации на демокрацията.

Силната демокрация е дигиталната демокрация, пише обаче българ­ското издание „Капитал“ още през 2019 година. [9] Защо дигитална и защо силна е демокрацията днес, предстои да разберем в следващите редове, проследявайки генезиса и измененията ѝ във времето.

За измененията на демокрацията в съвременен контекст

Липсата на унифициран подход и схващане по отношение на теории­те за медиите и демокрацията създава възможност за интердисциплинарен подход и търсене на историческа обосновка за измененията на демокра­цията. Особено в корелация с комуникационно обусловените промени, кои­то детерминират и тенденциите в политиката и връзката граждани–по­ли­тици.

Технологичният бум и комуникационните предизвикателства чертаят ориентири, по които върви идеята за демокрация, адаптирана към момент­ното състояние на обществото по отношение и на дихотомията кон­вен­ционално–виртуално.

Според Христо Проданов кризата на либералната демокрация води до много на брой и разнородни теории за „постдемокрация“, „постполитика“, „фрагментирана демокрация“, както и твърдения, че либералната демо­кра­ция служи за параван, прикриващ реалната олигархизация на общест­вата. [10] За да се експлицира случващото се с либералната предста­вителна де­мокрация, „формирала се в условията на комуникационни тех­нологии, характерни за втората индустриална революция, но оказала се все по-нестабилна и губеща ориентири при третата и особено при четвъртата ин­дустриална революция, е необходимо да имаме предвид възхода на ня­колко основни противоречия“. [11]

Първото противоречие е свързано с възхода на социално­икономи­ческото неравенство, второто, водещо до криза и упадък на либералната демокрация, са промените в медийното пространство, а оттук и на пуб­личната сфера, станала предпоставка за тази демокрация. Третото про­тиворечие е във връзка със свободата и суверенитета върху възникналото в резултат на третата и четвърта индустриална революция глобализирано дигитално пространство. Четвъртото противоречие корелира с възмож­ностите за рационален избор и анализ, предоставян от дигиталните техно­логии. [12]

Анна Кръстева анализира прехода от посткомунизъм към постде­мокрация, опирайки се на някои от вижданията на Колин Крауч. [13] Според нея „множество граждани – повече в социалния, но частично и в политическия смисъл – са по-често от страната на демокрацията; мно­жест­во политици – са по-често от страната на постдемокрацията“. [14] Граж­даните осъществяват преход от посткомунизъм към демокрация, утвърж­давайки тип автономен и отговорен гражданин, който е фун­да­ментът на либералната демокрация, докато политиците – от пост­кому­низъм към пост­демокрация. [15] Партиите се превръщат в постде­мокра­тични партии, в които лобистите заместват активистите, а демокрацията – в празна че­рупка: постиистината изпреварва истината, а постидеологията транс­фор­мира партиите, „изпразвайки“ ги от „ценностния клъстър на съответ­ната идео­логия“. Постидеологията води до „изпразване“ и на българските пар­тии от европейските ценности на съответната европейска партийна фами­лия и идео­логия. [16]

Постистината на постдемокрацията, от друга страна, потвърждава търсенето на връзка между понятията „постдемокрация“ и „дигитална де­мокрация“, в чиито реалии се движи именно постистината. Псевдосъ­би­тийността и все по-„изпразненият“ от истина политически дискурс води до ценностни изменения у личността, което от своя страна детерминира и политическото поведение и мислене, насочвайки го към корпоративни об­вързаности и неморални практики.

Технологията на интернет все по-често се свърза с „края на истината“, имплицитната същност на технологиите трансформира политическия на­ратив и проецира електорална бонификация в непознати размери. Стига се до homines ludentes – тип парламент. [17]

„В изследването на истината в интернет все по-актуални стават идеи­те на Маршал Маклуън за медиите като пространства, в които се създават общности и идентичности, вместо само като мрежи за пренос на инфор­мация.“ [18]

Технологиите показват ясно, че времето на спасителите в политиката или отминава, или поне се ограничава все повече от дигиталните ин­стру­менти за „настройване“ на общественото мнение. Политическата консте­лация се обуславя все повече от социалните мрежи, които идентифицират метасмисъла на политиката. Дигиталните рамки стават осезаемо по-ши­роки за общественото мнение, а за политиците – дигиталната кому­никация и произтичащата от нея съвременна дигитална демокрация е все по-сложна за овладяване.

Дигитална демокрация – в търсене на есенциалната ѝ същност

Дигиталната демокрация би могла да се постави в различни времеви хоризонти и ограничения,  да се експлицира като разновидност на демокра­цията, да се отдели като етап в развитието ѝ или дори да се хиперболизира до степен на уникалност. Критичният анализ обаче би могъл да я постави в сложната авторова перифраза – от тотално отричане на „даровете на ди­гиталната епоха“ до утвърждаване на прехода на човечеството в „ерата на киборга“. [19]

Това е ерата на дигиталния политик, който би могъл да трансформира не само партиите, но и разбирането за политиката. Дигиталната демокрация трябва да се разглежда и през призмата на дигиталния гражданин, чието мнение се превръща във все по-определящ фактор по отношение на фор­мирането на обществено приемлив публичен образ. В този ред на мисли една футурологична прогноза би имала основание да създаде екпери­мен­тален политик, какъвто е Сам в Австралия, който обаче да не бъде клонално размножаване на човека, а иманентна характеристика в една нова кон­цепция за „технологичен оптимизъм“. Друга евристична хипотеза би про­ектирала дигитален човек/гражданин, който да бъде част от „мъдростта на тълпата“ и нейна имплицитна проекция във виртуалното пространство.

Промените в демокрацията в резултат от новите комуникационни технологии според българския изследовател в областта на дигиталната по­литика Христо Проданов следва да се проследят в две измерения. „Пър­вото е промяната на комуникационните инструменти, чрез които се реализира тя и които водят до характеризирането ѝ като дигитална, елект­ронна, кибердемокрация. Второто е съдържателната промяна на поли­тическия процес и съответно на особеностите на демокрацията, до кои­то се стига в резултат от процеса на дигитализация на комуникациите.“ [20] В този смисъл според него понятието „дигитална демокрация” озна­чава поне две неща – технологиите, чрез които тя се реализира, и обус­ловеното от тях променящо се съдържание на демокрацията. [21]

Ролята на технологиите не се състои само в търсене на зависимости, а в по-дълбочинен анализ на същността и функциите им, на това, което създават, и това, което имат способността да манипулират. Технологиите, доброто оперативно боравене с информация и създаването на съдържание, което само по себе си не бива да се разглежда само като текстово или мултимедийно, могат да бъдат част от конструкт на образ, чиито импли­кации раждат нови модели на общностно съзнание. Задълбочаването на подобна тенденция в публичния дискурс е предпоставка за задълбочаване на дезинформацията. Тук споменаваме изследванията на Иванка Мавро­диева за политическата реторика и виртуалната политическа реторика, за политическите презентации и визуалните елементи, за аргументите и тех­никите на политиците и за начините на манипулиране при формулиране на посланията в монографията „Политическата реторика в България: от ми­тингите до Web 2.0 (1989‒2012). [22]

Проследявайки дигиталните измерения на демокрацията, те биха мог­ли да се намерят и в определенията за интернет, виртуална, електронна и ред други. Референцията към тяхното значение (особено на електронната демокрация) спомага за разширяване полето на дискурсивен анализ, „извън границата на изречението“, което все по-често е дигитално опростено и кратко, защото мултимедията завладява съзнанието и възприятията. Съз­дава се възможност за излизане извън реалиите на кабинетното проучване.

Украинският изследовател Гужва определя два подхода при тълку­ването на електронната демокрация, които представят дигиталните изме­нения на демокрация от един друг научен ъгъл. [23] „В тесен смисъл тя представлява използването на информационните и комуникационни техно­логии за „снабдяване“ (в смисъла на концепцията за електронна под­дръж­ка) на гражданите с техните права. В по-широк аспект електронната де­мокрация се интерпретира като включване на гражданите в решаването на различни политически и социални проблеми чрез прилагането на съвре­менни информационни и комуникационни технологии.“ [24]

„На практика моделът на електронната демокрация е тристепенен – той се състои от три нива, които представляват отделни етапи на развитие:

• І етап – обмен на информация. Органите на държавното управление чрез електронно-мрежова комуникация предоставят на гражданите информация, за да получат техните становища относно разработ­ва­нето на държавната политика в определена област или при вземането на публични решения.
• ІІ етап – консултации. Включва динамично взаимодействие на ор­ганите на държавното управление с гражданите, основано на под­дър­жането на обратна информация и използването на съвременни ИКТ при вземане на правителствени решения и формиране на дър­жавната политика.
• ІІІ етап – активно участие на гражданите в процесите на обсъждане на държавни решения в сътрудничество с управляващите органи, като отговорността за самите решения е на правителството.“ [25]

И макар електронната демокрация да е разгледана като тристепенен обзорен модел, следва да се придържаме към разбирането на есенциалната същност за дигиталната демокрация в рамките на съдържателната промяна на политическия дискурс и ерозията в доверието между политици и граж­дани, както и между самите граждани. Освен това дигиталната демокрация не се нуждае от препроектиране на политическото, а от разумно де­фи­ниране и управление на процесите в политиката в технологичната реал­ност.

Дигиталната демокрация днес е поставена в рамките на „отворения код“ и „отворените данни“, на откритото и свободно за възприемане зна­ние, в нова дематериализирана реалност, където „интернет е демате­риа­лизиран източник на съдържание“. [26] Затова и съществуващите пара­дигми и нор­ми за обяснение на политическите процеси все повече следва да се детер­минират от дигиталната агора и демократическата социализация ще про­дължи да се случва на нейния терен.

Според Доминик Кардон „интернет избутва стените и повдига покри­ва“. [27] А по мнението на Саския Сасен „основна черта на дигиталните конфигурации е скоростта, която сама по себе си подтиква към развиването на неформално знание“. [28] Той насочва вниманието към неформалния момент, който съществува при всички изследователски форми, именно предвид факта, че технологиите могат да се разгледат и през призмата на постоянно присъстващата неформална динамика. Така се достига до не­фор­мален момент на конструиране на познанието. [29] „В някои случаи това ни поставя в мига, в който изплуват нови политически практики…“ [30]

В статията „Дигиталните възмутени“ Анна Кръстева определя две поколения дигитална демокрация. [31] „Първото е поколението на дели­бер­ативната демокрация, което функционира в хабермасианската вир­туална публична сфера според нормите на рационалната комуникация.“ То търпи критики, поради утопичния си характер и надценяването на рацио­нал­ността и делиберацията. „Второто е поколението на дигиталния граж­да­нин.“ [32] Според изследователя той е повече потребител, отколкото ана­лизатор и предпочита „комуникационната топлина на частната сфера пред студената рационалност на публичността, разбрана от Хабермас“. [33] Той е и по-автономен, а автономните индивиди имат достъп до много из­брани политически пространства. [34]

Отивайки още по-далеч в експликациите на нововъзникналото по­нятие дигитална демокрация, авторската таксономия би го поставила пове­че в рамките на политологията и дефиницията би проецирала по-скоро не­гативна конотация. Задълбочените и последователни наблюдения на поли­тико-икономическата сфера ясно показват, че масовото диги­тално/вир­туално поведение е наситено с т.нар. hatespeech (език на омра­зата), който по същество е деструктивен и задълбочава разделенията в обществото. Това съждение се онагледява ясно и с трите парламентарни избора през 2021 г. в България. Следователно нужни са още знание, опит и култура, за да се борави акуратно с дигиталните политически инструменти за целите на по­литическата комуникация. Необходима е и плавна поко­ленческа про­мяна, а не политическа реинкарнация и нови образи на „стари“ политици.

Дигиталната демокрация би могла да бъде разгледана в бъдеще и като своеобразен тип холодемокрация – неологизъм, произлизащ от демокрация и холокрация. [35] Собственото концептуализиране на неологизма е ре­зултат на мащабно теоретично и емпирично изследване на предиз­ви­ка­телствата пред политическия PR в епохата на дигиталната демокрация и дефинира холодемокрацията като „плоска“ структура на управление, съ­четаваща в себе си елементи на дигитална и делиберативна демокрация. Холокрацията, за която от няколко години се пише и в България, се опре­деля като организационна система без йерархия. В нея властта и отго­ворността са разпределени пропорционално и вземането на решения е изцяло хоризонтално. При този модел не съществуват длъжности и длъж­ностни характеристики, а „роли“. Холонът сам по себе си е цяло, което се разглежда като част от цялото. И именно тук се създава благодатно поле за разсъждения и анализ по отношение на работната евристична хипотеза за холодемокрация.

Макар и абстрактен, моделът на организационна система без строга йерархия би могъл да се приложи във всякакви индустрии и сфери, смятат експерти. Защо тогава той да не бъде приложим в политиката и устройст­вото на обществото в бъдещата непрестанно развиваща се технологична реалност, предвид все по-отчетливата дигитална свобода на гражданите и създаването на „хоризонтални“ дигитални връзки? Дали няма да преобърне тенденцията на ерозия в доверието на всички нива? Отговорът на тези изследователски въпроси ще даде само времето. Предстои да видим и тест­ваме, анализирайки отново през модуса на все по-ясно очертаващото се понятие за дигитална демокрация.

Още едно поле за размисъл

Да се промени политиката отвън чрез нейните външни проявления и да се замаскира образът на иначе не дотам добрия и съвестен политик днес? Това ли е главната задача на политическия PR във все по-разширяващата влиянието си в почти всички сфери дигитална комуникационна среда? Оп­ределено отговорът следва да бъде търсен внимателно, особено в епохата на дигиталната демокрация – епохата на пълната прозрачност, на не­елитарния PR и на дигиталния гражданин. Епоха, в която се борим за демократичност, желаейки да променим политиката отвън, дефинирайки идеал, а дори някой и борейки се за идеология.

И все пак „днес аз, ти и всички наши познати и непознати са медии“. [36] Според Десислава Бошнакова хората в онлайн пространството са кура­тори на информация. И особено опасно е, когато на едно място се съберат само еднакво мислещи хора. Тя цитира Джеймс Суровиецки (2005), който използва аналогия с мравчената колония. „Понякога мравките се заблуж­дават и се случва така, че рояк мравки започват да се скитат наоколо и се загубват, и тогава започват да следват едно просто правило – прави това, което прави мравката отпред. И е много вероятно мравките да започнат да се въртят в кръг. И стигаме до известния пример за един такъв кръг с дължина над 350 метра, в който мравките са се движели в продължение на два дни, докато не са умрели. И точно това е нещото, върху което трябва да се замислим.“ [37]

Заключение

Валидирането на хипотезите на изследването е сложен аналитичен про­цес, подкрепен с редица доводи, в който комуникационно-техноло­гич­ната действителност не само не дава еднозначни отговори, но и задълбо­чава съмненията. Няма съмнение обаче, че развитието на парадигмата в раз­глежданата област и теоретичните погледи в бъдеще ще могат да позво­лят по-прецизно калибриране на постигнатото, което в същото време ще окаже безспорно отражение по отношение на професионалния скепсис на специа­листите в областта на политическата комуникация.

Единствено интердисциплинарният подход осветлява и верифицира част от изложените съждения, тъй като политическата комуникация е политеоретична материя и като такава тя предпоставя наличие и сблъсък на редица гледни точки и похвати не само в научния спектър, но и в ре­алната политика. В този политически дебат, в който посредством поли­тическата комуникация властта може да стане оръжие, но и да „забие“ нож в собст­вената ръка или понякога дори в чужд гръб. Следователно анализите в тази сфера не само ще се задълбочават, но и ще имат отражение върху политико-комуникационната действителност, защото който владее оратор­ското из­куст­во и има аналитичен ум, той ще има капацитет да оправдае и защити не само дигиталната си политическа принадлежност, значимост и поведение, а и своя интелектуален капацитет и своеобразна проекция за власт. Макар подобна идея да има и своите ограничения, тя е мисъл, на­сочена към бъ­дещето, която дава препратка към част от предложените съж­дения в из­следването, но и създава оптимистичност към труда на поли­тиците и тех­ните съветници парекселанс.

И тук следва да направим още едно уточнение – политиката винаги е била игра на думи. В днешния динамичен свят обаче думите не винаги могат да бъдат изречени лице в лице, а дори и да бъдат, изражението на лицето е скрито най-често под маска. Маската скрива още повече обаче, когато тя е дигитално „настроена“. Тогава, когато един гражданин не би могъл да срещне своя политически избраник, а открива лицето му само в монитора на компютъра или в редки случаи в плакат или банер. Често добре „замаскирано“ с програма за корекции на снимката или пък изрязано и сложено в сложна политическа мултимедийна композиция. Тази тен­денция задълбочава все повече дигиталната пропаст, в която пропада не само политиката, но и избирателите. Защото, когато няма диалог в политиката или диалогът е по сценарий – в режисиран лайф, във фалшиви профили, в неистинни твърдения, тогава политика няма. И тук мантрата за по-малкото зло ще продължава да идентифицира все по-големия системен проблем в политиката. Дигиталната политика не ражда и не създава ди­гитална де­мокрация. Тя е проекция на политически амбиции, но не винаги и на запазване на демократичните устои, към които формално всички кандидати за власт се придържат. Дигиталната политика превръща някого в апотеоз – по-величествен от гражданите в думите си, но не и в делата си. И примерите в тази посока не са малко.

Въпреки част от негативните тенденции при прецизиране на техно­логичната съвместимост и дигиталния прочит на политиката, търсенето на нейната положителна конотация е далеч по-важната задача за полити­ческия PR. И това не бива да се пренебрегва и да не се отчита от експертите в областта на политическата комуникация, защото всъщност много често именно те градят конструкта и фундамента, на който стъпват новите „ди­гитални“ политици. Намирането на верните отговори обаче се случва с опита, с изследванията и не на последно място с морала и ценностните ориентири. В противен случай, дигиталната демокрация в социалните мре­жи и медии никога няма да бъде демокрация, а дигиталното ще бъде по-скоро политическа сатирична илюстрация, защото визуалните материали ще вземат превес над текста.

Дигиталната демокрация не се подчинява само на виртуални акла­мации, нито би могла да се ръководи от интегративна логика или ювелирна прецизност. Дори и политическият PR в дигитална среда да успее да съз­даде търсения перлокутивен ефект, това няма до доведе до колективно взимане на решения, нито до пълноценно атанциалентно приближаване. Защото гражданите са живи същества, науката е витална и всички ние сме част от цялото, подобно на холона.

Цитати и бележки

[1] Бурстин, Д. (1998). История на образите: От псевдосъбитията до виртуалната реалност, В края на века. София. [Bursin, D. (1998). Istoria na obrazite: Ot psevdosabitiyata do virtualnata realnost, V kraya na veka. Sofia.]

[2] Стоянов, Р. (2016). Комуникационна демокрация.  София: Университетско из­да­телство към Нов български университет. [Stoyanov, R. (2016). Komu­ni­ka­tsionna demokratsia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo kam Nov balgarski uni­ver­sitet.]

[3] Буруджиева, Т. (2019). Четвъртата власт в демократичното общество, Евро­пейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 411.] [Burudzhieva, T. (2019).  Chetvartata vlast v demokratichnoto obshtestvo, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 411.]

[4] Буруджиева, Т. (2019). Четвъртата власт в демократичното общество, Евро­пейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 412.] [Burudzhieva, T. (2019).  Chetvartata vlast v demokratichnoto obshtestvo, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 412.]

[5] Буруджиева, Т. (2019). Четвъртата власт в демократичното общество, Евро­пейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 413–414.] [Bu­rudzhieva, T. (2019).  Chetvartata vlast v demokratichnoto obshtestvo, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 413–414.]

[6] Смилов, Д. (2019). Европейската демокрация: Антипатернализъм или соли­дарност?, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 186. [Smilov, D. (2019). Evropeyskata demokratsia: Antipaternalizam ili solidar­nost?, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 186.]

[7] Смилов, Д. (2019). Европейската демокрация: Антипатернализъм или со­лидар­ност?, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, с. 194. [Smilov, D. (2019). Evropeyskata demokratsia: Antipaternalizam ili solidarnost?, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 194.]

[8] Коларова, Р. (2019). Демокрация и популизъм, Европейските ценности. Но­вата констелация. София: НБУ, 201. [Kolarova, R. (2019). Demokratsia i po­pulizam, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 201.]

[9] Танг, О. (2019). Силната демокрация е дигиталната демокрация, Капитал, 27 декември. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2019/12/27/4008353_ silnata_demokraciia_e_digitalnata_demokraciia/. Retrieved on 20.08.2021. [Tang, О. (2019). Silnata demokratsia e digitalnata demokratsia, Kapital, 27 dekemvri https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2019/12/27/4008353_silnata_demokraciia_e_digitalnata_demokraciia/. Retrieved on 20.08.2021.

[10] Проданов, Х. (2016). Тенденции на криза и разпад на либералната демокрация и в епохата на дигитален капитализъм, NotaBene, бр. 34. https://notabene-bg.org/read.php?id=40 . Retrieved on 20.08.2021] [Prodanov, H. (2016). Tendentsii na kriza i razpad na liberalnata demokratsiya i v epohata na digitalen kapitalizam, Nota Bene, br. 34. https://notabene-bg.org/read.php?id=407. Retrieved on 20.08.2021.]

[11] Проданов, Х. (2016). Тенденции на криза и разпад на либералната демокрация и в епохата на дигитален капитализъм, NotaBene, бр. 34. https://notabene-bg.org/read.php?id=407. Retrieved on 20.08.2021.[Prodanov, H. (2016). Tendentsii na kriza i razpad na liberalnata demokratsiya i v epohata na digitalen kapitalizam, Nota Bene, br. 34: https://notabene-bg.org/read.php?id=407 Retrieved on 20.08.2021.]

[12] Проданов, Х. (2016). Тенденции на криза и разпад на либералната демокрация и в епохата на дигитален капитализъм, NotaBene, бр. 34 [онлайн]. Достъпно от: https://notabene-bg.org/read.php?id=407. Retrieved on 20.08.2021. [Prodanov, H. (2016). Tendentsii na kriza i razpad na liberalnata demokratsiya i v epohata na digitalen kapitalizam, Nota Bene, br. 34 [online]. Available at: https://notabene-bg.org/read.php?id=407. Retrieved on 20.08.2021.

[13] Crouch, C. (2004) Post-democracy. Cambridge:Polity Press.

[14] Кръстева, А. (2019). От посткомунизъм към постдемокрация, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 175. [Krasteva, A. (2019). Ot postkomunizam kam post demokratsia, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 175.]

[15] Кръстева, А. (2019). От посткомунизъм към постдемокрация, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 175. [Krasteva, A. (2019). Ot post­komunizam kam post demokratsia, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. So­fia: NBU, 175.]

[16] Кръстева, А.(2019). От посткомунизъм към постдемокрация, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 171. [Krasteva, A. (2019). Ot postkomunizam kam post demokratsia, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 171.]

[17] Цит. Ивайло Нойзи Цветков.

[18] Айолов, П. (2018). Краят на истината и технологията на интернет медиите, Медиалог, бр. 4. https://www.medialog-bg.com/?p=1528. Retrieved on 20.08.2021. [Ayolov, P. (2018). Krayat na istinata i tehnologiyata na internet mediite, Medialog, br. 4. https://www.medialog-bg.com/?p=1528. Retrieved on 20.08.2021.]

[19] Върбанова-Денчева, К. (2018). Дигиталната трансформация на читателя – между традицията и модерността, Проблеми на постмодерността, том 8, бр. 3. [Varbanova – Dencheva, K. (2018). Digitalnata transformaciya na chitatelya – mezhdu traditsiyata I modernostta, Problemi na postmodernostta, tom 8, br. 3.]

[20] Проданов, Х. (2012). Дигиталната политика. София: Фабер, 344. [Prodanov, H. (2012) Digitalnata politika. Sofia: Faber.]

[21] Проданов, Х. (2012). Дигиталната политика. София: Фабер, 344. [Prodanov, H. (2012) Digitalnata politika. Sofia: Faber, 344.]

[22] Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012). София: Парадигма. [Mavrodieva, I. (2012). Politi­cheskata retorika v Bulgaria: ot mitingite do Web 2.0 (1989-2012). Sofia: Para­digma.]

[23] Бритченко, И. & Дашчина, Ю. (2018). Същност, принципи и инструменти на електронната демокрация, Икономическа мисъл. Институт за икономически из­следвания при БАН, № 5, София, 36–37. [Britchenko, I. & Dashchina, Yu. (2018). Sashtnost, printsipi i instrumenti na elektronnata demokratsia, Ikonomi­ches­ka misal. Institut za ikonomicheski izsledvania pri BAN, № 5, Sofia, 36–37.]

[24] цит. по Гужва, В. (2016). Електронна демократія та умови її ефективного запро-вадження в Україні. Модернізація управління національною еконо­мікою, ІV Міжнар. наук.-практ. конф., 25–26 лист. р., МОН України, ДВНЗ „Київ. нац. екон. ун-т ім. В. Гетьмана“. Київ: КНЕУ, 209.] [cit. in Guzhva, V. (2016). Elektronna demokratіya ta umovi її efektivnogo zapro-vadzhennya v Ukraїnі. Modernіzatsіya upravlіnnya natsіonalynoyu ekonomіkoyu, ІV Mіzhnar. nauk.-prakt. konf., 25–26 list. r., MON Ukraїni, DVNZ „Kiїv. nats. ekon. un-t іm. V. Getymana“. Kiїv: KNEU, 209.]

[25] Бритченко, И. & Дашчина, Ю. (2018). Същност, принципи и инструменти на електронната демокрация, Икономическа мисъл. Институт за икономически изследвания при БАН, № 5, София, 43. [Britchenko, I. & Dashchina, Yu. (2018). Sashtnost, printsipi i instrumenti na elektronnata demokratsia, Ikonomicheska misal. Institut za ikonomicheski izsledvania pri BAN, № 5, Sofia, 43.]

[26] Стоянов, Р. (2016). Комуникационна демокрация. София: Университетско из­дателство към Нов български университет, 167. [Stoyanov, R. (2016). Komuni­katsionna demokratsia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo kam Nov balgarski univer­sitet, 167.]

[27] Кардон, Д. (2012). Интернет демокрация. София: Аскони, 10.] [Kardon, D. (2012). Internet demokratsia. Sofia: Askoni, 10.]

[28] Сасен, С. (2013). Власт и обезвластени, Дигиталният гражданин. София: НБУ, 66. [Sasen, S. (2013). Vlasti obezvlasteni, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 66.]

[29] Сасен, С. (2013). Власт и обезвластени, Дигиталният гражданин. София: НБУ, 67. [Sasen, S. (2013). Vlasti obezvlasteni, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 67.]

[30] Сасен, С. (2013). Власт и обезвластени, Дигиталният гражданин. София: НБУ, 67. [Sasen, S. (2013). Vlasti obezvlasteni, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 67.]

[31] Кръстева, А. (2013). Дигиталните възмутени, Дигиталният гражданин. Со­фия: НБУ, 99. [Krasteva, A. (2013). Digitalnite vazmuteni, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 99.]

[32] Кръстева, А. (2013). Дигиталните възмутени, Дигиталният гражданин. Со­фия: НБУ, 99. [Krasteva, A. (2013). Digitalnite vazmuteni, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 99.]

[33] Кръстева, А. (2013). Дигиталните възмутени, Дигиталният гражданин. Со­фия: НБУ, 99. [Krasteva, A. (2013). Digitalnite vazmuteni, Digitalniyat grazhda­nin. Sofia: NBU, 99.]

[34] Кръстева, А. (2013). Дигиталните възмутени, Дигиталният гражданин. Со­фия: НБУ, 99. [Krasteva, A. (2013). Digitalnite vazmuteni, Digitalniyat grazhda­nin. Sofia: NBU, 99.]

[35] Произхожда от гръцката дума холон (holon), използваща се за нещо, което е цяло и в същото време е част от друга по-голяма цялост.

[36] Бошнакова, Д. (2014). Парадоксите на е-демокрацията от комуникационна гледна точка,  Дигиталният гражданин. София: НБУ, с.242. [Boshnakova, D. (2014). Paradoksite na e-demokratsiyata ot komunikatsionna gledna tochka, Digi­talniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 242.]

[37] Бошнакова, Д. (2014). Парадоксите на е-демокрацията от комуникационна гледна точка,  Дигиталният гражданин. София: НБУ, 247. [Boshnakova, D. (2014). Paradoksite na e-demokratsiyata ot komunikatsionna gledna tochka, Digi­talniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 247.]

Библиография

Айолов, П. (2018). „Краят на истината“ и технологията на интернет медиите“, Медиалог, бр. 4 [онлайн]. https://www.medialog-bg.com/?p=1528.Retrieved on 20.08.2021]. [Ayolov, P. (2018). „Krayat na istinata“ i tehnologiyata na internet mediite“, Medialog, br. 4 [online]. https://www.medialog-bg.com/?p=1528. Retrieved on 20.08.2021].

Бошнакова, Д. (2014). Парадоксите на е-демокрацията от комуникационна гледна точка,  Дигиталният гражданин. София: НБУ, 241–248. [Boshnakova, D. (2014). Paradoksite na e-demokratsiyata ot komunikatsionna gledna tochka, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 241–248.]

Бритченко, И. & Дашчина, Ю. (2018). Същност, принципи и инструменти на електронната демокрация, Икономическа мисъл. Институт за икономически изследвания при БАН, № 5, София, 15–30. [Britchenko, I. & Dashchina,Yu. (2018). Sashtnost, printsipi i instrumenti na elektronnata demokratsia, Ikono­micheska misal. Institut za ikonomicheski izsledvania pri BAN,№ 5, Sofia, 15–30.]

Бурстин, Д. (1998). История на образите: От псевдосъбитията до виртуалната реалност, В края на века. София. [Bursin, D. (1998). Istoria na obrazite: Ot psevdosabitiyata do virtualnata realnost, V kraya na veka. Sofia.]

Буруджиева, Т. (2019). Четвъртата власт в демократичното общество, Евро­пейски­те ценности. Новата констелация. София: НБУ, 399–411.] [Bu­rudzhi­eva, T. (2019).  Chetvartata vlast v demokratichnoto obshtestvo, Evro­peyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 399–411.]

Върбанова-Денчева, К. (2018). „Дигиталната трансформация на читателя – между традицията и модерността“, Проблеми на постмодерността, том 8, бр. 3. [Varbanova – Dencheva, K. (2018). „Digitalnata transformaciya na chitatelya – mezhdu traditsiyata I modernostta“, Problemi na postmodernostta, tom 8, br. 3.]

Гужва, В. (2016). Електронна демократія та умови її ефективного запро-вадження в Україні. Модернізація управління національною економікою, ІV Міжнар. наук.-практ. конф., 25–26 лист. р., МОН України, ДВНЗ „Київ. нац. екон. ун-т ім. В. Гетьмана“. Київ: КНЕУ, 208–212. [Guzhva, V. (2016). Elektronna demokratіya ta umovi її efektivnogo zapro-vadzhennya v Ukraїnі. Modernіzatsіya upravlіnnya natsіonalynoyu ekonomіkoyu, ІV Mіzhnar. nauk.-prakt. konf., 25–26 list. r., MON Ukraїni, DVNZ „Kiїv. nats. ekon. un-t іm. V. Getymana“. Kiїv: KNEU, 208–212.]

Кардон, Д. (2012). Интернет демокрация. София: Аскони. [Kardon, D. (2012). Internet demokratsia. Sofia: Askoni.]

Коларова, Р. (2019). Демокрация и популизъм, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 199–215. [Kolarova, R. (2019). Demokratsia i po­pulizam, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 199–215.]

Кръстева, А. (2013). Дигиталните възмутени, Дигиталният гражданин. София: НБУ, 99–118. [Krasteva, A. (2013). Digitalnite vazmuteni, Digitalniyat grazhda­nin. Sofia: NBU, 99–118.]

Кръстева, А. (2019). От посткомунизъм към постдемокрация, Европейските цен­ности. Новата констелация. София: НБУ, 161–177. [Krasteva, A. (2019). Ot postkomunizam kam post demokratsia, Evropeyskite tsennosti. Novata konste­latsia. Sofia: NBU, 161–177.]

Мавродиева, И. (2012). Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012). София: Парадигма. [Mavrodieva, I. (2012). Politi­cheskata retorika v Bulgaria: ot mitingite do Web 2.0 (1989-2012). Sofia: Para­digma.]

Проданов, Х. (2012). Дигиталната политика. София: Фабер. [Prodanov, H. (2012) Digitalnata politika. Sofia: Faber.]

Проданов, Х. (2016). Тенденции на криза и разпад на либералната демокрация и в епохата на дигитален капитализъм, NotaBene, бр. 34. https://notabene-bg.org/ read.php?id=407. Retrieved on 20.08.2021. [Prodanov, H. (2016). Tendentsii na kriza i razpad na liberalnata demokratsiya i v epohata na digitalen kapitalizam, Nota Bene, br. 34 https://notabene-bg.org/read.php?id=407. Retrieved on 20.08.2021.

Сасен, С. (2013). Власт и обезвластени, Дигиталният гражданин. София: НБУ, 64–69. [Sasen, S. (2013). Vlasti obezvlasteni, Digitalniyat grazhdanin. Sofia: NBU, 64–69.]

Смилов, Д. (2019). Европейската демокрация: Антипатернализъм или соли­дарност?, Европейските ценности. Новата констелация. София: НБУ, 179–199. [Smilov, D. (2019). Evropeyskata demokratsia: Antipaternalizam ili sol­i­darnost?, Evropeyskite tsennosti. Novata konstelatsia. Sofia: NBU, 179–199.]

Стоянов, Р. (2016). Комуникационна демокрация.  София: Университетско изда­телство към Нов български университет. [Stoyanov, R. (2016). Komunika­tsion­na demokratsia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo kam Nov balgarski univer­sitet.]

Танг, О. (2019). Силната демокрация е дигиталната демокрация, Капитал, 27 декември. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2019/12/27/4008353_ silnata_demokraciia_e_digitalnata_demokraciia/ [Retrieved on 20.08.2021].] [Tang, O. (2019). Silnata demokratsia e digitalnata demokratsia, Kapital, 27 dekemvri. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2019/12/27/4008353_ silnata_demokraciia_e_digitalnata_demokraciia/. Retrieved on 20.08.2021.

Crouch, C. (2004). Post-democracy. Cambridge: Polity Press.

Ръкописът е изпратен на 07.08.2022 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 09.08.2022 до 29.08.2022 г.

Приемане за публикуване: 31.08.2022 г.

Manuscript was submitted: 07.08.2022.

Double Blind Peer Reviews: from 09.08.2022 till 29.08.2022.

Accepted: 31.08.2022.

Брой 53 на сп. „Реторика и комуникации“, октомври 2022 г. се издава с финансовата по­мощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.

Issue 53 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.